Лош признак е, ако не разбираш иронията, – твърди Достоевски. Японският му колега Харуки Мураками допълва: Иронията прави човека задълбочен, взискателен и му открива пътя към спасение или към по-високо ниво. Задълбочен Борисов е спорно твърдение, но хитростта не може да му се отрече.
България е в драматична ситуация. Ленин би я описал така: Хората не искат да живеят по старому, а властта не може да управлява по новому. С една дума: перфектни условия за революция. Българите обаче не си падат по барикади и им става лошо като видят кръв. Но все още могат да излизат на улицата. Това винаги е плашело управляващите, които също носят българско сърце.Гафовете и скандалите във властта следват един след друг. Институциите почти не функционират. Борисов иска да е велик кормчия в бурното море, но разполага единствено с водно колело. С такава флотилия не му остава друго, освен да планира собственото си оцеляване…Успехът на това начинание зависи от това, как ще се справи с опоненти и врагове.

Захапа президента Радев, но чрез палаша си Цветанов. Като едно вярно куче, зам.-председателят на ГЕРБ се хвърли в атака, макар да е наясно, че темата самолети му е супер чужда. Зад гърба му обаче е вожда, а това не означава повече шансове за запазване на придобитото. Радев неочаквано се подведе по лесната плячка и забрави за по-голямата опасност. Точно в този момент Борисов го приласка, обясни му се в мъжка дружба и обави, че се присъединява към идеята му за борба с корупцията и създаване на нов орган в тази посока. Лукаво и подло, но сработи. Президентът се оказа в капан: нито може да се разграничи от очевидно свързания с модела Кой Борисов, нито може да очаква някакви резултати, поради същата причина. Като на пързалка е – губи равновесие, но не знае за какво да се хване. Дано съветниците му не го подведат отново.

Бунтът в Асеновград. Премиерът отлетя в чужбина и пусна напред вицето Валери Симеонов. Ако ситуацията бъде овладяна Борисов ще си присвои лаврите, както е правил досега. Вече пусна в обръщение миротворческата идея за социализиране на ромските деца чрез образование. На педагози и социолози щели да помагат полицаи – като в американските филми. Като знаем обаче как се провали обещанието във всяко село да има полицай, можем да си представим съдбата и на това хрумване. Въпреки че него го интересува краткотрайния ефект.

Сгромолясващият се сектор „Сигурност” би трябвало да го затрупа като лавина, защото се изживява като „ченгето на рeпубликата“, но той хитро избута в епицентъра вътрешния министър Радев. Той пък, за да докаже своята преданост към партията и нейния пръв ръководител, почна да се върти като пумпал и да ръси глупости и закани във всички посоки. Първо отказа да преговаря със синдикатите в МВР, след това заяви, че пари за увеличение на заплатите няма, заплаши подчинените си и накрая противопостави полицаите на учители, лекари и пр., които също искали пари. Нито един ръководител на МВР през последните десетина години, 8 от които се падат на ГЕРБ, не си направи труда да прочете как са извършени реформите в този сектор в Австрия, Чехия, Швеция, Финландия, Норвегия, Германия, Холандия… Няма да им отварям очите сега, но е срамота. Позорно е! МВР не е само пари, но да се търси акъл във висшия команден състав е все едно да търсиш бански в Антарктида… За по-сигурно Борисов в един момент ще резне главата на Радев, но няма да е кой знае каква загуба, защото и без това не я ползва…

Премиерът ще излезе сух и от любовно-финансовия вихър, бушуващ край НДК. Лиляна Павлова вече преглътна унижението с отмяната на нейни решения, защото е наясно, че е по-добре унизена във властта, отколкото горда в следствието. Това го знае и Боршош, затова ще отсъства от сцената известно време.

Малко по-сложно ще му е на Борисов с Кирил Домусчиев и казуса „Български морски флот”. Във вълните на този скандал отново напред е таранът Валери Симеонов. Морските битки обаче са сложни. Приватизаторите – братя Домусчиеви може да са олигарси, да витаят съмнения около милионите им, да дължат кредити, но не са хора, които ще си оставят магарето/корабите в калта. Освен това Кирил Домусчиев няколко пъти доказва, че може да изрича пред медиите неприятни за властта неща.

Новооткритият фронт може да се окаже много, много сложен, ако случайно се появи името на депутат от ДПС, известен с ненаситния си апетит към чужди бизнеси. Тогава Борисов ще трябва да избира и всяка грешка може да му коства много. Дори всичко. Скандалът крие много неизвестни. В битката участват и медиите на Пеевски, което прави нещата предвидими – поне що се отнася до рекета и заливането с помия. Това, че си наливал пари в тях не те имунизира срещу калта.

Не е за подценяване и казусът „Марешки”. Премиерът заложи на изпитаното оръжие за натиск – прокуратурата. Бизнесменът, той и зам.-председател на парламента обаче, се оказа костелив орех. Не се сниши, не се уплаши, а започна да вади кирливи ризи на прокурори, да разбива на пух и прах скалъпени обвинения срещу него и да роптае срещу управлението. Заговори и за обединение на недоволните от мафиотския модел Кой и за война със статуквото.

В Италия мафията прибира 15-20% от обществените поръчки. Тук корупцията по веригата „изяжда” 50-60%, а в някои случаи дори 80, че и 90 на сто. Няма бизнес и общество, които могат да издържат такъв рекет. Крепостничеството в Русия и робството в южните щати на САЩ все пак са минало. Съществуването им в държава, член на ЕС може да бъде преглътнато известно време, но не повече.

Преди всяко сражение великият Цезар събирал генералите и офицерите си и винаги повтарял да не се увличат да преследват противника, а да му оставят вратичка за спасение. „Ако човек е притиснат в ъгъла и няма какво да губи, ще се нахвърли върху ни със зъби и нокти. Нищо не може да го спре.”, казвал великият пълководец. Не знам дали Борисов е чувал тази история в ловното стопанство „Паламара”, например, където обича да отмаря и да взима държавнически решения, но е полезно да се поучи от нея.

Нали е нашият демократичен цезар?…

И да не забравя, че президентът Радев не е президентът Плевнелиев и не може да го вика да му рапортува в някоя правешка шатра, например. Радев е точно толкова амбициозен, колкото и самият Борисов, което прави сблъсъкът между двамата неминуем. Не бързайте със залаганията. 

Каквото и да прави Борисов, очевидно е, че губи сили и привърженици. Ахилесовата му пета обаче е топлата връзка с мафиотския модел Кой и Делян Пеевски. Отказът от реформи също. Да разчиташ само на чар и предаността на дворцовата клика е гаранция за поражение. Предаността и на най-верните ибрикчии ще се изпари като етер в мига, който почне да губи. А загубите тепърва предстоят. Такава е съдбата на всички, които са подценили противника и са надценили себе си.

 

Валентин Донев, www.frognews.bg