Европа слага край на двойния стандарт при храните, след като премиерът възкликна, че било обидно да ни правят на аборигени. Такива всъщност гласоподавателите. Платените
Не вярвам някой да не подпише тази декларация и да има държава, която да не ни подкрепи. Страшно обидно звучи. Това заяви премиерът Бойко Борисов, който участва в международния форум на високо равнище, посветен на двойния стандарт при храните в ЕС, съобщава БГНЕС.
Премиерът припомни, че сме се отнасяли с голямо уважение, помагали сме си за навлизането им в България, за свободния пазар. „Не ви ли се струва безобразно? Кой умник в Европа изследва едно бебе за вкуса му и че обича палмово масло?
Постави 100 млн. души да се чувстват като аборигени. Сигурно вече аборигените се чувстват доста по-добре. Едно време в казармата пишеше: „Службата е тежка, но за сметка на това продължителна“. Сега можем да сложим – „Храните са вредни, но за сметка на това по-скъпи“, заяви Борисов.
Премиерът подчерта, че преди години се отделяли по 1 млрд. лв. за здравеопазване, сега бюджетът е близо 5 млрд. лв. Въпреки това обаче нацията е болна и хората умират, защото консумират некачествена храна.
Бойко не говори за лошия материал, а за вредните храни. Но истината е, че по-вредни за нацията, пардон за „лошия“ материал, са вредните политици, а аборигените са гласоподавателите. Платените, които навярно им текат лигите докато си представят какви ментета ще си купят с продадения глас и съвест.
Добре, че Еуропата, както казваше един герой на щастливеца Алеко, ни пожали, но не защото Бойко се направи на загрижен пред господарите от Брюксел, а защото в същият този евроад има и други страни, чиито народи, за разлика от нашия се бунтуват срещу неправдите.
Европа е инфектирана с тероризъм, а двете страни ще останат безопасно място, твърди Яцковски, който предрекъл Световната финансова криза преди банките да фалират
Полски медиум, който от 10 години твърди, че има видения за предстояща световна война, наскоро предсказва, че тя ще се случи тази година. Според неговите пророчества обаче, България и Румъния щели да останат безопасни места, съобщава vesti.bg.
Кшищоф Яцковски, наричан още ясновидецът от Члухов, твърди, че е предрекъл Световната финансова криза година по-рано, като казал, че банките ще фалират.
От близо 10 години насам той предупреждава, че ще има Трета световна война.
В свое видео, качено наскоро, той казва: „Европа е инфектирана с тероризъм. Ще има затишие на атентатите. Но тази година ще се случи нещо толкова лошо, че няма да ни остави поле за никакви съмнения“.
Той обаче бърза да „успокои“ сънародниците си, че войната няма да е пагубна за Полша като Втората световна война, когато държавата е в епицентъра на събитията. И съветва в кои страни да търсят спасение:
„Ще дойде време, когато хората в Полша ще се страхуват да дишат. Но не става дума за смог. Още по времето на комунизма се отоплявахме с въглища, които замърсяваха въздуха. Смог винаги е имало. Дъщеря ми ме попита: „Татко, къде ще бъде безопасно?“ Това, което почувствах тогава все още ме преследва. Помни, защото не знам дали ще бъда жив. Но ако нещо се случи, бягай в Румъния или България. Изобщо не знам защо. Нали Румъния и България са в посоката на Близкия Изток? Там би трябвало да бъде опасно. Но аз й казах: Бягай в Румъния или България. Не знам, така го почувствах. И го помня много добре. “
Ясновидецът от Члухов, както е по-известен в страната си, има интересна и на моменти противоречива репутация. В публичните си изказвания той често защитава Путин и дори казва, че според него международният скандал със Сергей Скрипал, който беше отровен с биологичното оръжие „Новичок“ е заговор на няколко държави, които не назовава, за да имат повод да скъсат дипломатическите си отношения с Русия.
В общественото пространство той става известен, след като през 2000 година за него е направен документален филм на режисьорката Мария Змаж-Кочанович. След това печели формат за ясновидци в японска телевизия.
Участва в още едно телевизионно предаване, излъчвано от частния полски канал „Полсат“. В него Яцковски помага да бъдат открити отдавна изчезнали хора. Самият той твърди, че това е неговата специалност.
През 2013 година е ангажиран от полицията в Краков в разследването на убийството на 23-годишна студентка. Говорител на прокуратурата твърди, че информацията, дошла от медуима е помогнала много за точещото се с години разследване.
Ясновидецът от Члухов още твърди, че в неизлъчено с него интервю от 2009 година е предрекъл смъртта на един от полските президенти – Лех Качински. На въпрос дали той ще бъде преизбран – опция, която сочат за най-вероятна социологическите агенции в този момент, Яцковски отговаря: „Качински го няма. Не знам защо. Той спи“.
Следващата година се случва катастрофата с правителствения полски самолет, на който официална делегация от Полша, на чело с Лех Качински отива на официално посещение, за да отдаде почит на жертвите от Катинското клане. Самолетът обаче катастрофира и всички пасажери на борда му, включително и президентът, загиват.
Според Кшищоф Яцковски трета световна война предстои и при това – съвсем скоро. А на въпроса защо България и Румъния ще бъдат безопасни, на този етап той няма отговор.
Може би кметът на Поморие не стои само зад интересите на инвеститори, от които няма личен интерес?!
Позиционирайки се уж в защита на обществения интерес и развитието на туризма в региона, двумандатният кмет на ГЕРБ Иван Алексиев персонално се обяви срещу инвестиционно намерение за поставяне на асфалтосмесител в землището на град Ахелой. Бизнес начинанието, в което до момента са вложени над 3 милиона лева от фирмата-инвеститор с цел – осигуряване на по-евтин и качествен асфалт при изграждането и рехабилитацията на пътната инфраструктура в общината, се превърна в жертва на властови произвол за преследване на лични интереси.
Гражданите на Ахелой бяха въведени в грубо заблуждение. Мястото за поставяне на асфалтосмесителя, каквито има в развитите агломерации и най-оборотните и популярни курорти по света, като Сен Тропе, Палма де Майорка, Монако и други, се намира на километри от градската среда, хотелските комплекси и черноморския бряг, в промишлена зона. В Службата по геодезия, картография и кадастър територията е вписана като „нарушена“, а предназначението и е определено за ползване като „кариера за суровини за строителството и промишлеността“. Опитите на предприемачи и собственици на земя за развитието на туризъм в тази част на община Поморие са увенчани с неуспех. За това говорят изоставените и занемарени постройки, вероятно някога предназначени за апартхотели или селище от затворен тип.
Още преди провеждането на насрочено заседание в Ахелой относно поставянето на асфалтосмесител, общественото мнение бе щателно обработено от местната власт в Поморие с внушението, че наличието на асфалтосмесител ще отблъсне туристите през летния сезон и ще окаже негативно влияние върху развитието на Ахелой като курортно селище. На срещата с гражданите на черноморския град, кметът на Поморие Иван Алексиев се обяви за стожер на интересите им, както и че стои зад публичния интерес, а не зад интересите на инвеститори или лични такива. Или може би кметът на Поморие не стои само зад интересите на инвеститори, от които няма личен интерес?!
На срещата с жителите на Ахелой той заяви, че към момента се изработва Общ устройствен план на община Поморие, който предвижда промишлената зона на населеното място да се превърне в зона за лозаро-винарство, с чифлици и малки винарни за производство на вино, а в съседство до тях да има курортно селище. Докато в развитите страни първо се създава инфраструктура, а след това се обособяват туристически, градски, зелени и промишлени зони за бизнес инициативи, общинският кмет Иван Алексиев с размах говори за общ устройствен план, без изградена инфраструктура и без да е сигурен дали този план ще бъде изобщо одобрен в представения вид и кога.
В действителност 7-годишното управление на Иван Алексиев не подкрепя афишираната му загриженост за развитието на туризма. Улиците на Ахелой се намират в окаяно състояние. Голяма част от тях са все още неасфалтирани. В същото време някога асфалтираните са амортизирани, неравни и осеяни с дупки, които при дъждовно време се превръщат в кални мини езера. Един от главните проблеми, който се посочва от посетителите и от тези, които предоставят туристически услуги, е лошото състояние на инфраструктурата в град Ахелой и на преобладаващата третокласна пътна мрежа, която го свързва със съседните селища.
Поставянето на асфалтова база в землището на Ахелой, в индустриална зона, е посочено от поморийския кмет като проблем за туризма. Казаното от него, обаче, не кореспондира с изградената промишлена зона в началото на град Поморие – складове, сервизи, автоморга и цехове за лека промишленост, които по никакъв начин не влияят негативно върху развитието на местния туристически бизнес. Проблемът с туризма в Поморие е отново свързан с недобрата инфраструктура и лошата пътна мрежа. Некачественото изпълнение по обществените поръчки за реконструкция на пътищата в черноморския град и съставните му селища през годините, подарени на фирмите-любимци на местната власт, са оставили траен белег върху инфраструктурата на черноморската община. Разбитите и бързоамортизирани от пътищата в Поморие автомобили на местните граждани и гостите на града създават лоша репутация на общината и отблъскват туристи от България и чужбина. Липсата на цялостно и качествено асфалтиране, заместено с временно закърпване (на парче) на перманентно появяващите се дупки и коловози при смяна на сезоните, а понякога и дълбоки кратери в настилката, изискват ежемесечни ремонти. Този престъпен почин за усвояване на публични средства акумулира излишни разходи за данъкоплатците, в полза на овластените местни „гаулайтери по отчисленията и комисионите” и приятелските им кръгове от фирми.
В момента в Поморие се изливат и предстои да се излеят тонове асфалт за кърпежи при цени, които биха били наполовина по-ниски, ако кметът на Поморие не бе попречил да има асфалтова база в Ахелой, и да бъдат ползвани услугите й.
Разположената в близост до курортните селища и градове асфалтова база е предпоставка за полагането на качествен асфалт при изграждането и реконструирането на вътрешната и свързващата междуселищна пътна инфраструктура на община Поморие. Асфалтът, който се поставя, трябва да е с точно определена температура, за да се получи добра настилка. При транспортирането му от дълги разстояния, това условие е трудно изпълнимо и се създава излишно оскъпяване. Дори малки отклонения в съставките на асфалта от приетите стандарти и температурата на полагане и притискане с вялък, водят до дефекти: пукнатини, които бързо се превръщат в дупки и коловози в пътя и амортизират автомобилите, а отхвърчащи камъчета трошат фаровете и стъклата им. Неизпълнението на условията при поставяне на асфалт е една от основните причини срокът на годност на новите и новореконструираните пътища да варира от 3-6 месеца, което налага нови ремонти и разходване на публични средства за отчисления и захранване на обръчи от фирми близки до властта. Сметката е платена от данъкоплатците, а на режисирането на този сценарий стават свидетели всяка година гражданите и гостите на община Поморие.
Българските общини и данъкоплатците им трябва да проявяват гъвкавост и да намират решения за справяне с този проблем. Правилният изход е толериране на бизнес-инвестиции за изграждането на мобилни асфалтови бази по места. Както е в развитите държави. Така се спестява значителна част от разходваните публични средствата при изграждането на пътната мрежа. Със спестените пари могат да бъдат изградени повече и по-качествени пътища.
Разбитата пътна инфраструктура у нас отблъсква чужденците. Тя е основната причина голяма част от природните и културно-историческите дадености на България да остават скрити от очите на туристите.
Качествената транспортна инфраструктура благоприятства развитието на съвременния туризъм, осигурява бързо и комфортно придвижване на хората до различните райони на страната за опознаване на нейното природно и културно-историческо наследство.


Ето и първият „съвет“ към демократите за да не останат непредставени в следващия парламент и да спре плъзгането на страната на Изток. Правя разлика между „служебната“ подкрепа за членството ни в ЕС и НАТО, което властниците ни декларират, за да останат на власт, и ценностната подкрепа на проевропейските кръгове.
Тръгвам от това, че няма несъгрешили по пътя. Тези, които искат да спорят с мен, да погледнат сегашното състояние на нещата. Ако виждат дори и еднично основание за самочувствие и гордост, да не четат по-нататък. Няма смисъл, такива хора са си самодостатъчни. За тях собствената им изключително и морална правота стоят над съдбата на България.
Бих нарекал предложението ми мораториум върху взаимните нападки. Всеки трябва да осъзнае, че неговата „истина“ не е универсална и в много отношение противопоставянето е функция на съзнателни действия на чужди агенти на влияние, на незрялост, на неопитност и т.н. Между вашето неудовлетворение от сега и битката за миналото, задължително поставяйте граница. Дайте си сметка срещу какъв изключително мощен опонент се беше изправила демократическата общност през 90-те. Не забравяйте никога, че Западът легитимира Луканов и Лилов и остави БСП на власт.
Както казах и миналия път – дори и бегло сравнение между настоящето правителство и правителството на ОДС дава основание за самочувствие, разбира се и самокритичност. Трябва да съзнавате, че и сега много „доброжатели“, особено онези, които не могат да излязат от битките покрай наследството, особено заемалите партийни позиции, сега работят за чужди интереси, волю или неволю.
Постоянната обцесия и самобичуване, колко грешки било направило правителството на ОДС, на фона на равнищата на самокритичност в БСП и ГЕРБ, е патология.
Винят ОДС, че дало икономиката на кръговете около БКП-ДС. А на кого да дадат предприятията, след като Те бяха единствени с парите, след фалитите на банките, от една страна, и след диктата на МФВ и СБ, след правителството на Виденов. Не можеш да спреш, докато намериш правилните и коректните инвеститори, защото те притискат с ръжена от МВФ и СБ. Трябва да си спасиш страната, без да имаш лукса да раздадеш правосъдие, а след това предприятия. Нямаш право на отказ, нито на забавяне. Който не си спомня за пресата над правителството на ОДС си е негов проблем, но тогава привлякохме и първите чуждестранни инвеститори, направиха се първите сделки, включително в банковия сектор.
Не твърдя, че нямаше грешки, включителни значителни. Но винаги гледайте контекста, сравнението и баланса. Виденов потопи България, но днес БКП си е в Парламента и претендира за власт. Да не говорим за ДПС, за ГЕРБ.
Докато се сражавате с вътрешния враг, помнете, че битката е не само за гласа на хората, които са обезверени и се чувстват без лидерство и непредставени. За голяма част от тях – „епичните“ спорове сред демократите са само признак на неадекватност – от 2000 година до сега има две поколения, които изобщо не ги интересува кой е по по най в споровете за правителството на ОДС и след това кой е по виновен за разпада. Това изобщо не са теми, с които можеш да впечатлиш който и да избирател.
Не това е темата, върху която изобщо може да се създаде база за рационален разговор с избирателите и спечели доверието с конкуретна на сегашното управление „кризисна програма“, такава върху която може да се постигне консолидация. Така или иначе, няма шанс който и да надделее в спора за „наследството“ – всеки ще си остане със своята истина. Просто казвам – не допускайте „загрижените“ от партиите в Парламента, да ви нашепват в ухото – Стоянов спря лустрацията, Костов даде икономиката. Всичко с времето си идва на мястото, по сегашните позиции можете да оцените и тогавашните. Къде са Сидеров, Бисеров и Цонев днес? Значи те и тогава са били „чужди“, но никой не е разбрал.
На полето на миналото сме обречени на загуба и маргинализация. За това не искам да влизам в полемика, тя е самоубийствена и няма положителен изход.
Още веднъж – не се срамувайте за това, че сте били част от тази демократична вълна на промяната, която уплаши новата номенклатура и до ден днешен ги плаши, да не би да възкръсне. Нека се съсредоточим върху днешния ден, върху проблемите на обществото и да намерим общото върху което трябва да се стъпи – а това общо е опасността България да загуби Пътя и да деградира. Защото и за децата вече стана ясно – хората в Парламента не са устойчив фундамент за българската демокрация и за европейското и атлантическо бъдеще. Тяхното верую е незабавната материална изгода, която пък е променлива величина от текущата оценка на възможностите им да спечелят, да останат на власт, но не като рискуват и печелят чрез предприемачество, а като преразпределят в своя полза публичен ресурс и като ни рекетират. Именно нестабилната геополитическа конюнктура и генетичната им свързаност ги кара да сменят лоялността си спрямо всеки повей в глобалната среда.
Най-голямото достойноство на правителството на ОДС бе да върне доверието на партньорите ни след краха при Виденов и управлението на БКП. Именно тогава ни отвориха вратите към ЕС и НАТО. Това доверие вече е изчерпано и трябва да се възстанови, ако искаме да останем на пистата на евроатлантизма и най-вече да осигурим жизеноважните за страната членства в Шенген, Еврозоната, Банковия съюз и ОИСР. В противен случай, тази петорна коалиция в Парламента /спомнете си, че Станишев само преди два дни каза, че БСП не са алтернатива на ГЕРБ!?!/ ще си договаря сделки с Русия и с бюрократите на Запад, но такива, че постоянно да остава на власт и да се възпроизвежда – и нов Цацаров ви чака, и КОНПИ – фейк борба с корупцията, и несменяем и вездесъщ Пеевски, и нови КТБ – равнища на скандали и търкащи картончета на късмета народ.
За това, ако може до изберете да затаите дъх до изборите по темата вътрешния враг ще бъде безценно. И най-високата морална позиция не струва много, когато не си в състояние да спасиш страната – бидейки извън реалната власт.
Постоянните кавги раждат отровна среда, в която няма как да се роди минимално доверие и желание за съвместна работа, като се реализира потенциала на непредставените избиратели. За това да започнем с детоксикацията.
Знаете, че в старите формати успех не може да има. Не съм силен по партиите, но ги уважавам и оценявам че няма как новата общност да се изгради без или срещу тях.
Живеем в авторитарна система – без значение дали ще я наречете мека, но остава диктатура. Такава в която по медийна свобода, по неравенство /именно за това не наблягайте върху „дясното“ като знаменател на единение, а върху порядъчността и желанието да се спре разграбването и пленяването на държавата от корупционните интереси.
Разберете, при това ниво на авторитаизъм, никакво нормално разделение на десни и леви няма смисъл, защото не може да провеждате нито десни, нито леви политики. На фона на опасността, а тя е непосредствена и смъртоносна за българската демокрация, всякакви различия трябва да почакат и просто да приемем, че от различността идва силата. Ако се върнем на полето на нормалността ще има място и за конкуренция на дясно, ляво и центристко. Сега има само нюанси на сивото под диктата на посредствеността и олигархията.
Работата трябва да започне от долу. Само с Фейсбук, Туитър и каналите, по които имаме възможност да се явим няма да стане. Битката изисква различен подход.
По реакциите на този пост ще разберете кой в кой отбор играе.
Защото у нас никой не е пророк – виждам задачата си да помогна на други да спечелят и най-вече на Отечеството. Имам това предимство, че винаги съм странял от партиите, но достатъчно дълго съм наблюдавал, без да търся партиен или административен пост.
Да опитаме.
steemit.com/bulgaria/@ilianvassilev/prva-stpka-km-uspekha-na-demokratichnite-sili-do-izborite-fokus-vrkhu-svremieto-i-realnite-oponenti
Това, че сме опашкари по доходи спрямо по-старите страни членки на ЕС не е новост, както и че разликата е от 5 до 10 пъти, но че сме и с два пъти по-ниски заплати от новите страни членки на ЕС е вече диагноза или герберска стабилност ?!
Въпреки този ясен факт, нашият европреЦедател надува перки и се хвали с евентуално приобщаване на Западните Балкани, които също ни изпреварват по равнище на доходи и пенсии ?!
И без нашите профсъюзи човек търсещ информация може да разбере абсурдите в БГ територията – пример е най-ниското почасово заплащане у нас, което е до 9 пъти под онова в
Дания ?!

А то е в основата на всяка заплата – минимална, средна …
На този фон КНСБ ще представи Годишния си доклад по колективно договаряне на заплатите през миналата година.
5,4 пъти е разликата в средната заплата между най-високо платената и най-ниско платената икономическа дейност у нас.
Синдикатът ще посочи кои са най-бързо развиващите се сектори и какви са размерите на възнагражденията в различните професии.
Интересни са данните от cтaтиcтиĸaтa нa издaниeтo Wіkіреdіа за 2017 г. относно чистия месечен доход в евро на страните от Европа.

Cпopeд издaниeтo, cpeднaтa нeтнa зaплaтa в Бългapия e 829 лeвa, или 423 eвpo, пo дaнни ĸъм ĸpaя нa ceптeмвpи нa 2017-тa гoдинa.
Ясно се вижда, че сме след Черна гора, Босна и Херцеговина, които ще вкарваме в ЕС ?!
През 2017 г. БВП на България възлиза на 98 631 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 50 429 млн. евро, като на човек се падат 7 099 евро, което е по-малък БВП от всички потенциални кандидати за членуване в ЕС ?!

Герберска стабилност или герберска наглост ?! Преценете сами !
Свободен автор – Философът


















































































