За да няма рецидив на трагичните случаи от м.г., когато след поредицата от смъртни случаи по морето, заради липсата на Спешна помощ и лекари, е важно да се гарантира наличието на медицински екипи по Черноморието. Хаосът, който обаче цари между чиновниците от МЗ и МинТур, както и онези от областните управи и общините, не дава основания за оптимизъм на журналистите, заели се с тези разследвания.
Припомняме, че м.г. на плажа Нестинарка в Царево умря 67-годишен мъж, чийто труп престоя под палещите лъчи на слънцето 5 часа, преди да бъде прибран. Тази година той нашумя, защото концесията беше взета при 36 ст. на чадър, но той върви само с шалте за 10 лв. Свидетел на тази трагедия бе журналистката Маринела Величкова от Дарик, която разказа лично пред 19 минути, че в пика на почивния летен сезон по Южното ни Черноморие имало само 2 линейки?! „Пункт за спешна помощ на Нестинарка нямаше, а концесионерът е длъжен да подсигури всекидневна лекарска помощ”, коментира още тя.

Последвали проверки след шокиращата смърт на българина, неполучил лекарско съдействие на Нестинарка, доказва, че и в много други курортни селища няма представители на родното здравеопазване, в разрез със законите ни.
След тази човешка трагедия е редно да напомним, че министър на туризма и тогава, и сега е Николина Ангелкова. Обещанията й за изрядност на туристическия летен сезон и преди и сега също са еднакви.
Проверяващите лани доказаха, че изискванията за оборудване на медицински пунктове под палещите слънчеви лъчи се спазват само про форма, а някъде изобщо ги няма. На повечето места се монтират някакви паянтови съборетини, в които няма почти никакво оборудване. „Лекари също има, но или са за малко, или са на плажа. И както те самите неофициално споделят – мерки се вземат, но след трагичен инцидент и за по няколко дни”, констатират проверяващите, които очевидно също са отишли там също на принципа след дъжд качулка.
В началото на този месец 19 минути съобщи, че лъсна и измамата с плажните концесии, сключени в оставка от Министерството на туризма със стар и нов министър Ангелкова. Тя самата призна, че вместо 36 стотинки, многократно цитираният от нея като пример за постигнатите ниски котировки на чадър и шезлонг на къмпинг Нестинарка взема 10 лв. С концесиите, които тя даде, на Несебър същото излиза 24 лв. (96 лв. за семейство с 2 деца), а на Слънчев бряг – 16 лв. с новите концесионери, не само избрани от Ангелкова и заместника й Ирена Георгиева, но и за които държавата потроши куп пари да им води дела при обжалванията. Напомняме, че миналото лято Ангелкова тържествено обеща пред медиите, че подобни цени на чадъри и шезлонги няма да има и тя гарантира за това, коментира 19 минути …
Иначе казано – плащаме и този сезон скъпо и прескъпо за сянката. А за медекипите имаме само обещания, че във Варненско ще ги има. А от Южното Черноморие си мълчат.

Авантаж

Сключеният на 30 май 1913 г. в Лондон мир е много добър за нас. Турция отстъпва на съюзниците всичко на запад и север от линията Мидия-Енос. Армията ни е заела 179 999 кв.км, които никой не оспорва – наши са плодородните южни земи на Източна Тракия, Беломорието и Егейска Македония, но …

Само след 16 дни всичко това е поставено на карта. Без да се консултира и поне да уведоми правителството и народното събрание, Кобургът решава да сплаши противниците си и заповядва на две наши армии да настъпят срещу Сърбия и Гърция. Разбира се, Румъния и Турция се намесват и България се оказва сама срещу пет държави. Макар и непобедена, армията е принудена да капитулира. В края на юли 1913 г. идва катастрофалният за нас Букурещки мир, според който губим Източна Тракия, Източна и Егейска Македония, Южна Добруджа.

Ако Кобургът не беше толкова лаком и сляп България и днес щеше да е на три морета и който и да е „поток“ от газ от Русия към Европа нямаша да има друг шанс освен да мине през територията на България и да си плати, но …

Не е за подценяване и факта, че това е територия и имоти за които Турция не си е платила на изгонените българи, но патрЕотите мълчат днес …

Газопроводът „Турски поток” ще излезе на сушата в района на град Къйкьой, чието предишно име е Мидия, в провинция Тракия в европейската част на Турция. Това съобщи Бурхан Озджан, генерален директор на турската държавна компания „Боташ”.

Районът е на около 25 километра от българо-турската граница и граничната река „Резово. Засега не е ясно дали тръбата ще е в близост до населеното място или на няколко километра от него.

Русия и Турция са изяснили и инвестициите си в проекта за газопровода. Двете държави ще финансират съвместно изграждането му, но съотношението на техните дялове е търговска тайна и не се съобщава. Преди няколко месеца от „Газпром” обявиха ,че те ще строят подводната част на газопровода, а турската страна-сухоземната.

И макар новите санкции, които САЩ обсъждат срещу Русия могат напълно да провалят големите инфраструктурни проекти на „Газпром”, сред които най-значимите са „Северен поток-2” и „Турски поток” дали да се тревожим от тази опасна близост ?!

В рамките на 22-то издание на Световния петролен конгрес в Истанбул, министър-председателят на България Бойко Борисов проведе разговори с представители на Русия и Турция относно развитието на енергийната инфраструктура в района на Югоизточна Европа, предава Independent Balkan News Agency.

Имаме сходно разбиране за развитието на газопреносната мрежа, която трябва да покрие региона, осигурявайки по-голяма сигурност на газовите доставки в Европа, заявиха българският премиер Бойко Борисов и неговия турски колега Бинали Йълдъръм.
Те се съгласиха, че добрите икономически връзки между България и Турция, както и тяхната географска позиция, предопределят важността на двустранните енергийни отношения, се казва в съобщение на българското правителство. Борисов е споделил, че голяма стъпка в това отношение би била изграждането на газов интерконектор между двете страни. Той също така подчерта подкрепата на страната за развитието на Южен газов коридор .
Борисов също така „отбеляза напредъка, направен в отношенията с Русия в енергийния сектор“. Той е описал като крачка в правилната посока „пътната карта“, подписана между българския енергиен министър Теменужка Петкова и председателя на Управителния съвет на „Газпром” Газпром Алексей Милер.

Разбрахте ли сега на Вожда пука ли Му за подобни проблеми ?! Ами НЕ!

Свободен автор – Философът 

Време е да запалим чергата на политиците и да украсим стълбовете с крадливите им мощи, зоват бунтари
Беден дядо стои на трамвайна спирка в столицата и дебне за фасове, защото никотиновият глад е по-силен от къркоренето в червата. За разлика от сърдитите старчета обаче, той нито се оплаква за нерадостното си битие, нито протяга ръка за милостиня.
„В 5:15 часа бях на спирка „Добротич“. Изпуснах си трамвая и зачаках следващия, а този човечец стърчеше невидим и жалък. Видя фас, наведе се с мъка, запали го, не се оплакваше, огледа ме, не посмя да поиска цигара (мислех да го почерпя.. ). Гледах го и ми се дорева“, разказва активист от фейсбук страницата „Национален протест срещу безобразията в България“.
Той припомня думите на социалния министър Бисер Петков, че 180 лв. минимална пенсия била достатъчна за най-необходимото. Пенсионерите, видиш ли, оцелявали и със 163 лева.
„Това ли е оцеляване? Този човечец дали е виждал скоро 20 лева накуп? А ако този „оцеляващ“ е баща му?!“, пита възмутеният мъж.
„Крадци безочливо грабят и обричат хората на мизерия. Не е ли късно вече, не знам, но си мисля, че може поне да опитаме да направим нещо за себе си… Да се опълчим на тази крадлива пасмина, да им запалим чергата, да украсим стълбовете с крадливите им мощи“, добавят бунтари.

Ако има заразно зло, което ще затрие България като държава, не само като пълноправен член на Европейския съюз, това е двуличието. Или политиката с двойно дъно. Или двойният аршин, с който слугите на Темида мерят обществената опасност от едни и същи закононарушения. Или..всичко накуп, когато стане дума за наши и ваши хора. Според различни наблюдения и разследвания, в т. нар. криво огледало има поне 70- 80 градоначалника, които години наред се подиграват и със закона, и с избирателите си, но са на свобода. И си ходят на работа без изобщо да им пука, че срещу тях има средно по пет-шест досъдебни производства и че са обвинени в кражби на милиони. Аналитичният сайт www.sociopower.net прави разработка и посочва за eдин от тези властелини на статуквото- кметът на Созопол Панайот Рейзи.

Той влиза в „бизнеса“ през 1999 г., когато е назначен за заместник- кмет. След това изкарва един мандат като председател на Общинския съвет (2003-2007 г.), а от 2007 г. е несменяем градоначалник на Созопол. Срещу Панайот Рейзи би трябвало да вървят според различни анализатори, най-малко 10-12 предварителни проверки и поне 5 досъдебни производства: за бракониерство, за далавери с обществени поръчки, за купуване на гласове, за укриване на доходи, за незаконно строителство, за корупция, за… какво ли не още. Кое е възмутително в хилядолетния Созопол?

Поне от 15 години се води люта война между археолози и природозащитници – от една страна, и собственици на имоти и труженици на туристическия фронт – от друга. Поводът за медийните и съдебни битки е кодиран в отговора на сакралния въпрос „Какво е по-важно за България: умопомрачителното културно- историческо наследство на древна Аполония или строителството на хотели, курортни селища, кръчми, барове и паркинги?“

В арсенала си, археолозите и природозащитниците имат цяла камара законови и подзаконови нормативни акта: Конституцията на Република България, Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за защитените територии, Закона за устройство на територията, Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, Закона за културното наследство, Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (т.е. Натура 2000), Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, Европейската конвенция за ландшафта и т.н. Плюс десетки заповеди, наредби, постановления и инструкции.

В другия лагер чак толкоз много нормативни оръжия не подрънкват, но за сметка на това логиката им е в състояние да разбие всеки и всичко: културно-историческото наследство е важно, но поминъкът на местното население, развитието на модерна България и приходите в държавния бюджет от туризъм са също толкова важни, ако не и повече. Една от най-сериозните бариери пред разюзданото строителство в Созопол би трябвало да е Натура 2000. Ама само би трябвало…През първите десет години от демокрацията, бойните действия вървят що годе… на тихия фронт. Наистина се строи се яко, но предимно в рамките на т. нар. нов град. Тоест – там, където нещата са ясни още от времето на социализма. Причината, поради която не се стига до открити стълкновения, очевидна: археолозите не разполагат с достатъчно пари за сериозни разкопки и консервация, туристическият бизнес все още не взел Созопол на мушка и лее бетон главно в името на… т. нар.мегаполис Свети Влас – „Слънчев бряг“ – Несебър – Равда. А на природозащитниците все още никой не обръща никакво внимание. Чудите се защо все още не е станало дума за общинарите като ключов играч?

Просто е: по онова време те гледат да угодят на всички, защото са заети с „нещо“ далеч по доходоносно: възстановяват земи в реални граници по до болка познатата схема: на истинските собственици и наследници – чукари и пустеещи земи на места, познати като „на майната си“, а на наш’ те хора, на големите играчи и на важните клечки от София – техните ниви покрай морето. Който не вярва, да се разходи до Созопол и да попита някой обикновен местен данъкоплатец дали е получил прадядовата си нива до Райския залив, до къмпинг „Смокиня“ или до „Каваците“, или са го пратили през девет баира връз десетия. Другият вариант е да порови едно-две денонощия из интернет форумите и лично да прочете какво пишат хората по въпроса. Няма как, дойде време – макар и с няколко думи – да обелим и ябълката на раздора.

Защитената местност „Колокита“ е заключена между червената линия и морето! Така е и според двата плана за управлението й: първият – от 2001 г., последния – от 2013 година. Известно е, че Аполония Понтийска (т.е. Созопол) е най-старото населено място в България, което е имало статут на град-държава. Създаден е през V в. пр. Хр. и почти две столетия жителите му са погребвали покойниците си в некропола под полуостров Колокита. По време на проучванията са открити над 1500 гробни съоръжения с останки от погребални обреди с дарове, оградна стена в почти идеално състояние и… подземен водопровод. По всеобщо мнение, т.е. и на учени от Западна Европа, античната стена, гробниците и водопровода нямат световен аналог от онзи период. През 1964 г., Аполония Понтийска и некропола са обявени за паметник на културата. През 1970 г., със специална заповед на министъра на горите и горската промишлено, полуостров Колокита е обявен за защитена местност, в която е забранено:

– сечене, чупене, изкореняване, кастриране, обелване на дърветата и храстите, изкореняване и късане на цветята, дълбаене на подписи, засичане, боядисване, както и всякакви действия, които водят до повреждане или унищожение на растителността;

– паша на добитък от всякакъв вид и през всякакво време; палене на огън извън определените за целта места;

– преследване, ловене и убиване на всякакви животни;

– ловуване и гърмене с огнестрелно оръжие и други средства;

– повреждане или разрушаване чрез къртене, копаене, драскане по скалите или скалните образувания, намиращи се на границите на обекта;

– преминаване на каквито и да е превозни средства, определени за пешеходци и откриване на нови пътища за транспортни средства;

– копаене и вадене на пясък, глина и събиране на пясъчната покривка, къртене на камъни, хвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви действия, които нарушават природната обстановка около защитения обект.

Тотално е престъпното безумие на созополските общинари, начело с техния вечен кмет: всички покриви, дворове и басейни между стария път и морския прибой са незаконни! Второто важно уточнение, което трябва да бъде направено е, че полуостров „Колокита“ е част от друг – много по-голям полуостров, известен като вилна зона „Буджака“. Освен „Колокита“, в морето се врязват още два полуострова – „Свети Стефан“ и „Христос“.

По- време на социализма „Буджака“ е бил забранен за масова употреба, защото е бил отцепен за нуждите на военните. През 2000 г. е обявен за паметник на културата. Освен това е и защитена природна местност, защото е „опасан“ с над 2000 метра фиорди. Първото по-сериозно сражение се завързва в началото на новото хилядолетие. Причината е един документ на Министерството на околната среда и водите, подписан от тогавашния министър Евдокия Манева. Той е озаглавен: „План за управление на защитена местност Колокита“ 2001″ и би трябвало да уреди завинаги статута не само на уникалния археологически феномен, но и на полуостров „Буджака“. Нищо подобно. Въпреки че всички нормативни актове, които защитават двата паметника на културата, са изрецитирани най-старателно, въпросният план отцепва от „Буджака“ 640 декара (между стария път от Созопол към Приморско и морето) и ги обособява като защитена местност. А цялата останала част от полуострова, т.е. вътрешността е обявена за зона, свободна за каквото и да е строителство. Безспорната подигравка обаче друга. Въпросните 640 декара, включени в Защитена местност „Колокита“, също са разделени на две:

– Зона 1 – с площ 196 383 кв. м, състояща се от скални образования и фиорди, в която не се допуска строителство или друга дейност, застрашаваща природния обект.

– Зона 2 – буферна зона, заемаща площ от 443 423 кв. м, включваща възстановени земи на бивши собственици.

В зоната се предвижда ниско строителство на вилни сгради за собствени нужди и сезонно обитаване при следните параметри:

– максимална плътност на застрояване – 20%;

– максимална интензивност на застрояване – 0,6;

– височина на сградите – до 2 етажа;

– озеленяване – минимум 80% от територията;

– запазване на имотните граници. И още два много важни детайла.

Първият е със задна дата: една година преди Евдокия Манева да врътне автографа си под „Плана за управление на Защитена местност „Колокита“ 2001 г.“, Общинската поземлена комисия в Созопол масово връща цяла камара земи, попадащи в бъдещата Зона 1. Тоест – крайбрежни терени, от които започват фиордите и които по конституция са публична държавна собственост. Вторият важен детайл е, че този план е разработен от Министерството на околната среда и водите по… поръчка на Община Созопол.

С други думи, вида на защитената местност, нейните граници и разделянето й на „Тука може“, „Тука не може“ е било форматирано още в заданието. И… вакханалията започва. С такава сила, че девет години по-късно, когато държавното обвинение най-сетне тръгва да я обуздава, вече всичко е приключило в полза на туристическите труженици и важните клечки от голямата политика и едрия бизнес:

– 180 незаконни строежи на вили в най-забранената (уж) територия – некропола и фиордите;

– над 10 000 разрешения за строеж, 60% от които са за терени в некропола, издадени от общината в периода 2006-2009 г.;

– стотици унищожени археологически паметници на културата, включително гробници, саркофази и т.н.;

– трайна корупционна схема за съгласуване и одобряване на незаконни проекти, създадена между общината, шефа на тогавашния Национален институт за паметниците на културата (НИПК) – Георги Угринов, и фирмата на съпругата Илка Дишлиева…

Върхът на безумието обаче е описан в сигнал, изпратен през лятото на 2007 г. до Бургаската окръжна прокуратура от заместник- председателя на Федерацията по спелеология Алексей Жалов. Ето за какво става дума накратко:

На 26 май 2007 г. екип спелеолози от клуб „Екстрем“ пристигат на археологическия обект „Античен некропол в м. „Калфата“, Созопол“. Те са поканени от ръководителя на редовните и спасителни разкопки, за да картират и направят триезмерна карта на…“инженерен комплекс от античен водопровод, водохващане и каптажи, както и няколко входа, водещи в различни пещерни галерии с дължина повече от 40 метра, с работна датировка V в. пр. Хр.“. За зла участ (чудно в чия полза?) археологическият обект се намира под десетина неурегулирни поземлени имота, върху които тече трескава строителна дейност. Бъдещото туристическо бижу е известно като комплекс от затворен тип, името му е „Созополис“, инвеститор е печално известния фонд „Икуест“, а изпълнител – небезизвестния строителен фаворит на всички правителства „Глаболгарстрой“. „Оказа се, че на 25 май 2007 г., длъжностни лица от строителната фирма са засипали една от контролните шахти на основната галерия, изкопана от древните жители на Аполония Понтика (сега Созопол) и съединяваща повърхността с използваната от тях пещера (галерия). Така галерията прекъсва със засипване на 35-тия метър, което прави нейното по-нататъшно проучване невъзможно – нито чрез проникване на изследовател от повърхността, нито през основната подземна галерия под земята“, пише в сигнала си Алексей Жалов, след което… поднася на окръжния прокурор и пискюла на вандалщината. На 30 май, пет дни след като са провалили проучвателната работа на археолозите и са обезсмислили идването на пещерняците, баш майсторите на „Главболгарстрой“ заливат целия имот над некропола с 10-сантиметров бетон.

Ей така, да се знае кой командва парада и кой е длъжен да си наляга парцалите. Реакцията е светкавична. На 8 юни председателят на Федерацията по спелеология Петър Берон получава писмо, в което се казва: „… РИОСВ – Бургас ще извърши проверка по подадения от Вас сигнал за засягане на Археологически обект – Античен некропол в м. „Калфата“, землище на гр. Созопол. Обектът попада в границите на защитена местност „Колокита“, обявена със Заповед № 1754/16. 06. 1970 на МГГП и за която има утвърден план за управление (Заповед № РД-477 на МОСВ – ДВ, бр.74/2001 г. и Заповед № РД-103 на МОСВ – ДВ, бр.21/2006 г.). Проверката ще се извърши на 12. 06. 2007 г. от експерти на РИОСВ – Бургас. За проверката са уведомени за участие представители на Регионален Бургаски музей, Община Созопол и сектор „Икономическа полиция“ при ОДП гр. Бургас…“Писмото е подписано от директора на РИОСВ, а резултатите от проверката са повече от очаквани. Няколко години по-късно селището „Созополис“ става собственост на един от най-влиятелните туристически босове – Стефан Шарлопов, и… толкоз. Днес квадратният метър в тотално незаконния комплекс според мнозина, се продава за около 1200-1300 евро, така че който иска да отмаря върху некропол и фиорд едновременно – да разпаря дюшека и да купува.

Ето това е селището „Созополис“, срещу чието довършване археолозите, пещерняците, служителите в РИОСВ, икономическата полиция и Бургаската окръжна прокуратура не успяха да се преборят… Едва ли има смисъл да обясняваме, че ако искаше да съхрани „Буджака“, трите полуострова – „Колокита“, „Свети Стефан“ и „Христос“, фиордите и некропола, кметът Панайот Рейзи щеше да го стори без никакви проблеми. Нормативната уредба му дава пълни права – включително и да събаря незаконни постройки и сгради. И второ – защото всички нормални хора в България, без значение дали са археолози, природозащитници или най-обикновени фенове на Созопол като лятната арт столица на България – щяха да го подкрепят. Но… не би! Амбицията на Рейзи е да превърне Созопол в пъпа на световния туризъм. И в нейно име връз руините на древна Аполония ту щеше да строи летище, ту три голф игрища, ту… С две думи – да сътвори единствения аналог на волжкото село Васюки, въздигнато от Остап Бендер в „Дванадесетте стола“ в ранг на вселенска столица на шахмата, от която тръгват редовни космически рейсове до Марс, Юпитер и Сатурн. Дали е успял? На думи – да! На дела – не. Нещо повече- общината е във финансов колапс. Според „Чичко Гугъл“, в Созопол и близките околности има над 270 хотела и вилни селища от затворен тип. А според последните официални отчети и програми на администрацията, през последните години безработицата в общината се е увеличава.

http://uniconbg.com