Една независима България, колкото и малка да е тя, създава една допълнителна пречка за Русия по пътя й към Цариград, Босфора и Дарданелите, който е нейната заветна цел.
Първата велика сила, която реално признава нашата независимост е Великобритания, а не Русия. Тогавашният руски самодържец – Николай Втори, е вбесен от факта, че българският владетел Фердинанд се коронова в Търново за „цар на българите“, забравяйки или просто не искайки да знае, че тази титла е дошла от България в Русия, а не обратно.
На 5 февруари 1909 г. Русия признава независимостта на България.
Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември 1908 г. с политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор (1878 г.).
Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българотурските отношения. Турция настоява България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми.
Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната (1877–1878 г.), срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна обаче България попада в капана на братушките и трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на Българи.
Изследователи правят нов прочит на идеологизираната дълги години история. Те смятат, че под благовидната дипломация на Русия реално стоят финансови интереси от близо 100 млн. франка. Турция се спасява от репарации, а България е заробена финансово за близо столетие напред.
ЛАТЕРНА МАГИКА
ГНЕВЪТ НАБЪБНА и се отприщи.Трети ден вече непримиримите вдигат байряци пред Парламента, надуват вувузели, размахват лозунги.Въпреки опита да се дискредитира енергията на хората, въпреки провокациите, насърчавани от управляващите, въпреки неподходящия ден за началото-едно море се отприщи и е въпрос само на време дали ще потопи удобните кресла на правителството.
В цялата дандания, прозвучаха и спорадични гласове, че смяната на правителството, няма да доведе до смяна на статуквото.Че едни ще станат, за да седнат другите, не по-малко провалени от тях.Че няма алтернатива, в името на която да се водят „сражения“ на гражданския фронт.
Спорадични гласове се чуха в пространството, че това е хаотичен протест, който няма ясна цел.Че така се пилее огромна обществена енергия, която може окончателно да се изчерпи.Че без водач, стратегия и програма, стъпка по стъпка за предстоящето, няма да се случи никаква промяна.Че емигрантите няма да отвоюват изгубената ни държава, защото просто ще си купят билетите за връщане, докато ние оставаме тук.
Прагматизмът е и в двата начина на мислене.Но къде е емоционалността, която е функция на сърцата? Защото няма скъсване с миналото, няма рязане на порочната матрица, без зова на сърцата.“На площада съм и ще бъда винаги там, по зова на сърцето ми“!-написа в социалната мрежа една бивша съдийка.Тя има защо да го каже, но нейната правота е правота на всички онези, които двадесет и девет години изстрадваха химерите.
Тридесетилетие живяхме в опцията-„от“-„до“.От идването на едно правителство, до неслучилите му се обещания, до падането му, от властта на следващото, до неговото сгромолясване и още, и още празни надежди.Преливахме стотинките из продънените джобове, гърчехме се като пациенти на провалената НЕздравна система и не видяхме хубави дни.През това време назначените за богаташи ваяха златните ангелчета върху камините си, пляскаха табла по свръхлуксозните яхти в чуждоземски курорти, купуваха ТЕЦ, ВЕЦ, а скоро може би и АЕЦ-ове и живееха в други паралелни светове.
Затова днес няма дилема дали народът да е навън, или да остане в летаргия.Малцината оцелели след политическия погром, трябва да осъзнаят, че никой на тепсия няма да им поднесе желаното.Никой!Грамади, камъне и дърве насред площадите във всеки областен център и всяка община! Обединение, но на принципите на погубената и възкръсваща човечност.До измитане на тинята, пък после ще редим държавата си.
Приглушен, или буреносен, първият изстрел е даден.От него, до масовата съпротива крачката не е голяма.
Да я направим, доказвайки, че сме народ!
Според Апелативния специализиран съд има данни, че задържаните участват в организирана престъпна група
Собственикът на „Винпром Карнобат” Миню Стайков остава за постоянно в ареста. Това реши Апелативният специализиран съд след близо 12-часово заседание, съобщава бТВ.
В ареста остава и роднината на Стайков – Белун Хазърбасанов, както и синът на карнобатския кмет – Иван Димитров. Тримата бяха обвинени за данъчни престъпления и пране на пари.
Според съда има достатъчно данни на този етап, че задържаните са участвали в организирана престъпна група. Те допълниха, че ако им се наложи по-лека мярка, има вероятност да окажат въздействие върху свидетели по случая.
Съдът оцени показанията на полицейските служители, които два месеца са наблюдавали фабриката за цигари и установили камионите и ремаркетата, които извозвали тютюневите изделия, както и пилотната им кола, съобщава Нова телевизия.
Става въпрос за много сериозна дейност и тежестта на обвинението е напълно достатъчна за задържане под стража, посочиха магистратите. Също така, според съдебния състав, не трябва да се подценява и възможността обвиняемите да повлияят на свидетелите по делото.
Специализираната прокуратура подозира алкохолния бос и за злоупотреба с евросредства. Установено е, че деветима младежи – деца на служители на обвиняемия, са регистрирали еднолични дружества и са получили 7 милиона лева средства по програмата „Млад фермер”. За това вече е информирана и Службата за разследване на измами с евросредства (ОЛАФ).
„Кабинетът не е изпълнил правилно процедурата по съгласуване, с които трябваше да бъде освободен Младен Маринов като главен секретар на МВР, защото са формалност.“
Това каза премиерът Бойко Борисов на среща на Американска търговска камара в България, цитиран от Еконимик.бг.
„Като иска да се оттегли от поста, какво имаме да го съгласуваме. Някой, например, ако иска да се оттегли от ВВС и да стане президент, кой може да го спре“, коментира Борисов, правейки препратка към президента Румен Радев, който се оттегли от ръководството на ВВС и в последствие бе избран за държавен глава.
Борисов подчерта, че уважава президентската институция и хората в нея, и че ако е имало забавяне или грешка в уведомлението до Радев, може и да е по вина на хората в кабинета.
Премиерът се оправда с грешка в бързината – да поиска освобождаването на Маринов, за да се приемат трите министерски оставки и да се сложи край на кризата в правителството. Сега обаче ще чака Радев да освободи главния секретар на МВР, уточнява Liberta.bg.
Припомняме, че парламентът вече една седмица отлага гласуването на оставките на Ивайло Московски, Валентин Радев и Николай Нанков. Като причина се изтъква нежеланието на президента Румен Радев да подпише указа за освобождаването на Младен Маринов, който е определен от Борисов да заеме поста на вътрешен министър.
Президентът вече изтъкна, че документите, необходими за подписването на указа, не са подадени от правителството и той няма как да го подпише.
Управляващите, обаче, вместо да изпратят целия набор от документи, вчера обясниха, че искат да обяснят на Радев защо няма необходимост от целия набор. Сега обаче премиерът признава, че те са допуснали грешка, неизпращайки част от тях.
Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков
„Избягалият“ зад граница Илия Стоилов проговори: „Бях заплашван и тормозен от името на Пламен Нунев. Искаха ми 50 000 лв. за кампанията на ГЕРБ през 2017 г.“
В крайно любопитно изявление до медиите, братът на депутата от БСП Георги Стоилов, Илия, отправи сериозни обвинения към ПП ГЕРБ в Русе. Както е известно, той бе арестуван при акция на ГДБОП през октомври миналата година по обвинения, че е лидер на организирана престъпна група за рекет, разпространение на дрога и нанасяне на телесни повреди.
В края на миналия месец обаче специализираният съд го освободи, променяйки мярката му за неотклонение на „подписка“. По-късно той се оказа в неизвестност и според твърдения на „24 часа“ е напуснал България на 6 септември през ГКПП „Калотина“ в посока Прага, като носел със себе си „значителна сума пари“.
Пълният текст на т.нар. „Изявление на Илия Стоилов“ може да видите по-долу като факсимиле. В него той твърди, че бил жертва на тормоз и изнудване от страна на ПП ГЕРБ в Русе от 2010 г. насам. И дава пример от миналата година, когато преди изборите му е била поискана сумата от 50 000 лв. за финансиране на кампанията на ГЕРБ. Стоилов твърди, че с него многократно са разговаряли лицата Йордан Ковачев и Върбан Маринов Върбанов. Те го рекетирали от името на депутата Пламен Нунев и го заплашили, че ако не даде парите, ще бъде „съсипан с държавни инструменти“.
„ФРОНТАЛНО“ вече отправи писмени въпроси към ПП ГЕРБ в Русе по отношение на лицата Йордан Ковачев и Върбан Върбанов и дали те имат официален статут в партията. Също така в прав текст бе адресиран и въпрос дали са били искани и съответно получавани 50 000 лв. от Илия Стоилов за предизборната кампания на ГЕРБ през 2017 г.
Отделно, „ФРОНТАЛНО“ ще се опита да разговаря и със самия Илия Стоилов, защото т.нар. му „изявление“ оставя повече въпроси, отколкото дава отговори на ситуацията около него и за взаимоотношенията му с ГЕРБ в Русе. Все пак той е брат на депутат от БСП и не крие, че е помагал в кампанията на основния опонент на партията на Бойко Борисов.
А казват, че „гарван гарвану око не вадел“.
Ето и пълния текст на изявлението до медиите на Илия Стоилов:
