Споменаването на името му при поднасянето на венци предизвика гневна реакция в хората, s възгласи УУУУ и дюдюкания те изразиха гнева си към премиера
От костите на загиналите е съградено скелето на свободата ни, на руската и българската бойна слава. Това каза президентът Румен Радев на връх Шипка.
„Тук лежат много кости. След 140 години трудно някой ще каже кои са български, кои са руски”, каза държавният глава по време на тържествените празненства на върха по повод националния празник на България – 3 март, съобщава bTV.
Днес отбелязваме 140 години от Освобождението на България.
„Шипка е капитал от историческо достойнство, който няколко хиляди доблестни мъже завещаха на всички нас, потомците, и който ние не бива да пилеем”, каза още Радев.
Той благодари на всички българи, след което отправи благодарности към Патриарх Неофит и Руския Патриарх Кирил.
Президентът бе аплодиран от патриотите на Шипка. Макар премиерът Бойко Борисов да не бе сред политиците, дръзнали да се изправят пред тях на славния връх, той бе мощно освиркан.
Споменаването на името на Бойко Борисов при поднасянето на венците в знак на признателност, предизвика гневна реакция в хората на върха и те започнаха мощно да го освиркват, съобщава xaknewss.blogspot.bg. С възгласи УУУУ и дюдюкания в рамките на около десет секунди хората изразиха гнева си към министър-председателя.
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанскияt мирен договор, който връща независимостта на България след близо 500 години османско иго.
По силата на този документ България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В Западна България влизат и териториите, които сега са източната част на днешната Сърбия.
Възстановяването на българската държавност е потвърдено с Берлинския договор. През лятото на 1878 г. в Берлин, на конгреса на Великите сили, по настояване на Австро-Унгария и Англия, Санстефанският мирен договор е променен, както и границите на България.
Дебатите около Истанбулската конвенция показаха, че лесно може да се сглоби друго мнозинство, каза Даниел Смилов, а според Хърсев трябва да се спре сделката
Няма как управляващите да си измият ръцете с извинения, че сделката за ЧЕЗ между частни лица. Политическата отговорност е на правителството. Това каза политологът Даниел Смилов в „Тази сутрин” по bTV.
Тяхно трябва да е и стратегическото решение какво се случва с тази компания, отбеляза той.
По думите му премиерът Бойко Борисов е прав да вижда паралелите с 2013 г.
„От една страна, имаме опит за преформатиране на политическото пространство. Текат процеси при Патриотите, БСП се патриотизира доста, ДПС се раздвижиха. Дебатите около Истанбулската конвенция показаха, че лесно може да се сглоби друго мнозинство. И това ще бъде мнозинството такова, каквото беше през 2013 г.”, подчерта политологът.
Според него фактът, че по отношение на сделката правителството си е променило на няколко пъти позицията, и то драматично, показва няма някаква генерална стратегия.
„Започнахме от позиция, че това е сделка между частни страни, която се сключва по друго законодателство, след това се стигна до това, че е опит за сваляне на правителството и че е някакъв скрит преврат, а сега държавата всъщност ще има евентуално съучастие”, припомни Смилов.
Според финансиста Емил Хърсев, когато една сделка е нежелана от пазара, на който ще работи, тя трябва да се спре и да не се финансира.
„Народът не ще Гинка. Г-жа Върбакова може да е перфектен български предприемач, но това нещо не бива да продължава”, заяви той.
„Дори великият финансист Атанас Буров се е отказвал от сделката на живота си – той е искал да купи БНБ, но като е разбрал мнението на народа, е казал, че срещу народа не може и е спрял. В случая точно това могат да направят и страните по тази сделка, след което държавата може да влезе и да седне да води преговори”, коментира Хърсев.
Сделката за ЧЕЗ не трябва да се допуска. Почти убеден съм, че няма да я има. Става дума за офшорни фирми с неясен капитал, категоричен бе бившият шеф на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров.
Той предположи, че в случая или има някакъв заговор за източване на пари, или има тежко безхаберие от страна на държавата, тъй като по думите му темата е на масата от година-година и половина.
„Оставката на енергийния министър не трябва да бъде връщана назад. Основният виновник е енергийният министър“, отбеляза Димо Гяуров.
„Да не се окаже, че някой ни е създал скандала, за да принуди държавата да изкупи ЧЕЗ скъпо?“, допусна бившият шеф на Националната разузнавателна служба.
Той подчерта, че не вярва на нито една дума на Гинка Върбакова, чиято фирма „Инерком“ спечели конкурса за закупуването на ЧЕЗ.
„Тя спомена, че няма никакви офшорки. Тъкмо обратното – всичко е офшорки“, отсече Димо Гяуров и допусна, че Върбакова вече е подписала споразумения за прехвърляне на дяловете на дружеството към въпросните офшорки.
Авантаж
колаж : Фейсбук
А как 28-годишна дама от село Крушовица купи „Техноимпекс”, попита бизнесдамата от Пазарджик
От лидера на една политическа сила беше зададен въпросът как може Гинка от Пазарджик на 43 години да си купи ЧЕЗ? Мога ли и аз да върна въпрос в същия стил? А как може млада дама от село Крушовица, на 28 години, да си купи „Техноимпекс”? Това каза собственикът на „Инерком” Гинка Върбакова пред депутатите от парламентарните комисии по енергетика и за контрол над службите за сигурност, съобщава bTV.
На извънредното съвместно заседание Гинка Върбакова четеше без да срича. Тя обаче сбърка като тръгна да се сравнява с Нинова. Едната е теглила заем за 70 000, а другата – 300 000 000. Грешка бе и това, че копира стила на вожда от Банкя. Тя използва нападателната му тактика да отговаря на неудобните въпроси с въпроси. Затова и вече никой не се пита кой стои зад гърба й.
Как може Гинка от Пазарджик на 43 години да си купи ЧЕЗ? Може докато търпим, коментира шоуменът
От лидера на една политическа сила беше зададен въпросът как може Гинка от Пазарджик на 43 години да си купи ЧЕЗ. А как може млада дама от село Крушовица на 28 години да си купи „Техноимпекс“?“ – това попита днес в Народното събрание Гинка Върбакова, която иска да купи ЧЕЗ. Всъщност и двата въпроса са резонни – и на лидера на политическата сила, и на Гинка Върбакова, коментира във Фейсбук Слави Трифонов.
„И като е започнала тая игра, защо пък ние да не зададем още няколко резонни въпроса:
Как може току-що завършил студент от Белене на 26 години да си купи „Кремиковци“? Как може третокурсник по право от Пазарджик на 21 години да оглави пристанище „Варна“?
Как може трима младежи от Стара Загора – на 20, 21 и 24 години да си купят Дипломатическия клуб в Бояна? Как може младеж от Разград на 28 години да си купи „Каолин“? Как може младеж с рода от Сирищник на 27 години да си купи петзвезден СПА хотел? Как може бедняк от преградията на Никозия на 42 години да си купи ски съоръженията в Банско и на Витоша?“, коментира шоуменът.
„Да, в България всичко това може! Докога? Докато търпим!“, добавя той.
