По повод засиления обществен интерес към неговата съпруга Светлана, във Фейсбук Дончев сподели своя позиция в нейна защита:
„Пиша отговор на Българския Хелзински комитет, които поискаха оставката ми. Много ме притеснява обаче допускането за колективна отговорност, а в една ПРАВОВА ДЪРЖАВА ТЯ Е ЛИЧНА. Колективната е характерна за комунизма и фашизма. „Днес ми казват „Разграничете се от Светлана“, утре може да го кажат за майка ми или за детето“!
А в България всички обвинения за злоупотреба с власт или по служба завършват в съда със заключението: взетото престъпно решение е от колективен орган. Няма виновен. Е, тогава е доказано 100%, че България е НЕ Е ПРАВОВА ДЪРЖАВА, а е държава „ХАРАКТЕРНА ЗА КОМУНИЗМА И ФАШИЗМА“, според Томислав Дончев! Или както пък е казал Шекспир „И най-умният си е малко прост“! Така коментира Асен Личев поста в социалната мрежа на герберския вицепремиер.
Всички се раждаме свободни. После правим избор.
Днес вярата ни се е смалила до размерите на зрънце. Вярвахме в СДС, НДСВ, БСП, ГЕРБ -двадесет и девет години… Вече знаем какво не искаме и какво искаме, но не знаем как. Вече не вярваме на никого.
Над два милиона напуснаха България в търсене на свободата във всичките й измерения. Ние останахме – да чакаме нещо и някого. Докато чакахме нечии сърца изтляха и се вкамениха в безразличие. Други аплодираха корупцията, яхнали луксозни джипове, арогантни и недосегаеми. Увеличи се вноса на силикон, утвърдиха се нови стандарти за престиж. Краденето се превърна в мерило за социален просперитет. Изреждаха се необразовани, лишени от политическа култура и обноски управляващи, които за тези 29 години повишиха само коефициента си на самочувствие и наглост.
Днес отново стягат редиците.
Борисов си отива и това е сигурно. Те знаят, че вече е въпрос на оцеляване да спечелят следващите избори. И чертаят стратегии, докато ни подхвърлят теми, с които да се заиграваме.
Днес е денят на Ботев. Ден на тъга, в който трябва да молим за прошка заради свободата, в която не вярваме, която прогонихме от душите си и я заменихме с примирение. Ден на срам пред шепата българи, които не чакаха някого и нещо, а тръгнаха в името на България и свободата към смъртта си.
Чакат ни тежки дни, дни на трусове, които като земетръс ще разлюлеят днешното мъртво вълнение. Време за избор… може би последният възможен, съдбоносен и еднакво значим за всички ни.
Време е и ние да стегнем редиците. Срещу страха им да изправим колкото е останала онази вяра, че можем да бъдем свободни. Има я в очите на Ботев. Понякога е достатъчно само да я потърсим.
P.S. Простете ми за многословието. Денят е такъв. Ден в който мислиш за смисъла, за живота,за вярата и за свободата. Денят на Ботев.
*Коментар на Румяна Ченалова във Фейсбук
Из ларгото на първа категория курортен град в България – Поморие, от месец на главната улица „Княз Борисос I” извират отходни води и се носи oстра фекална миризма. Тя отблъсква местните и гостите на града.
Още по-страшното е, че така се създава реална опасност от зарази точно преди летния сезон, коментират обезпокоени собственици на търговски обекти и домове в центъра на Поморие, под чиито носове и крака вече 30 дни се изливат отходни води и се разнасят аромати на урина и фекалии.
Институциите нехаят. Граждани твърдят, че са подали неведнъж сигнал до отговорните органи, но реакция от тяхна страна до този момент няма.
След като нашата медия бе сезирана за институционалното безхаберие и мизерия в центъра на черноморския град, репортер на АВАНТАЖ разговаря със служители на ВиК-дружеството. Първоначално те остават озадачени и отричат за съществуването на такъв проблем, докато единият от тях не се уверява лично с очите си. При съобщаването от страна на журналиста, че това безобразие е документирано и ще бъде публикувано в публичното пространство, работникът се засмива с репликата: „Ако искаш го качи и в Космоса, да обикаля Земята като гласа на Валя Балканска”.
Пристигайки на мястото на „събитието” от ВиК установяват, че не само има проблем, но й запушена шахта, която би трябвало да поема най-малко дъждовната вода.
Гражданите на Поморие са потресени от безотговорността на местната власт и многолюдната общинска администрация към проблемите в града.
В рамките на 72 часа три държави тежко шамаросаха нашия премиер и показаха колко скъпо ни струва наведената му поза пред Брюксел и Вашингтон.
Първо македонският премиер Зоран Заев извъртя пореден номер на софийския си приятел и обяви, че почти е договорил с гърците името „Република Северна Македония“. Ако Скопие и Атина наистина се обединят около това име, то е откровена териториална претенция към Пиринския край, който в географско отношение е част от Северна Македония. Седмица по-рано Заев упорито настояваше за името „Илинденска Македония“, отлично съзнавайки, че подобно наименование е грозно присвояване на чисто българското Илинденско-Преображенското въстание от 1903-та.
Заради натиска от НАТО и ЕС, Борисов даде всичко, което поиска Заев, но получава шамар след шамар от скопския си колега. За разлика от отстъпчивия Борисов, Алексис Ципрас твърдо държи на това условие: Ако македонците искат членство в НАТО, да променят конституцията си и премахнат член 49, задължаващ Скопие да обгрижва „македонските малцинства“ в съседни държави…
Македонският шамар е унизителен, но руският удар е направо съкрушаващ. Само час след срещата „Путин-Борисов“, говорителят на Кремъл Песков категорично отрече двамата да са се договорили за тръба от „Турски поток“ към България или за втора тръба от „Турски поток“ директно към нашата територия. Пестеливият на думи Песков бе категоричен: „Не, не са се договорили. Не е била и целта да се договорят, не е имало възможност за преговори между президента и министър-председателя, за да се договорят за това.“ По думите му няма как отклонението да се реализира, защото няма необходимите гаранции от Европейската комисия и България.
Опровержението на Песков е международен скандал, защото Борисов твърдеше обратното. До момента обществените БНТ и БНР пазят пълно мълчание и така съзнателно дезинформират обществеността.
Третият шамар дойде от Унгария, след като унгарският външен министър отхвърли предложението на България за мигрантски квоти и обвини София, че налага опасен за Европа проект. Външният министър Екатерина Захариева гузно замълча, а бе длъжна да отговори на унгарския си колега. Но какво да каже госпожата, след като самата тя защитаваше абсурдната идея на Борисов, повтарящ като папагал идеята на Меркел за задължително преразпределение на мигранти в рамките на ЕС.
Нека сложим ръка на сърцето и се запитаме: След три геополитически шамара (и то в рамките на три дни!), не е ли време за оставката на премиера? Дипломация не се прави със страстни прегръдки и унизителни поклони!
Велизар Енчев
…Затова съм против наградите за журналисти. Който ги награждава, значи е доволен от тях. А целта на журналистиката не е да предизвиква доволство и харесване, а да прави хората будни и недоволни, чувствителни към истината и активни. Журналистите не трябва да ги харесват, а да ги мразят. Защото от Истината боли. Повечето хора се съпротивляват на директно казаните думи; на разкритията за политическите им любимци и за недъзите на властта, която подкрепят; на разкази, които им развалят настроението…, дотогава, докато проумеят, че това е истината и от нея зависи по-добрия им живот.
Журналистите нямат нужда от погалване по главата. Имат потребност от съпричастие и подкрепа. Журналистите не са политици-популисти, които говорят това, което народът иска да чуе. Журналистите казват онова, което другите не смеят да изговорят или прикриват.
Журналистите, които нанасят рани на статуквото, които са заплаха за безпределната порочна власт ги “поръчват” на данъчните, следствието, ДАНС и МВР, повдигат им измислени обвинения. Тандемът Цацаров-Пеевски не ги е страх от ресорни репортери, които старателно отразяват дейността на прокуратурата и флиртуват с пиарите им – какъвто е случаят с наградената вчера на събитие на Инициатива “Правосъдие за всеки” Силвия Великова от БНР. Такива журналисти ги кефят. Опасните журналисти те ги тормозят и преследват. Или направо закриват цялата медия, както сториха с BIT. Мен ме тероризира адската машина на Цацаров-Пеевски-Горанов с присъдружните им институции и лакейски медии от есента на 2014 година. Само отбелязвам, не се оплаквам. Всеки да си носи кръста!
… Госпожи и господа от Инициатива “Правосъдие за всеки”, наградите за килограм-продукция по ресорни теми са соц-реализъм и казионност. А обвързването ви със сътрудници на Държавна сигурност създава недоверие към чистите ви помисли.
… Повод за тези размисли ми даде наградата за една радио-репортерка, която я награждават от прогнилия бивш Висш съдебен съвет и от името на борците срещу него – Инциатива “Правосъдие за всеки” и Фондация “Кристиан Таков”. Такава журналистика е професионално бисексуална. Защото тя угажда и на едните, и на другите: и на кръга на главния прокурор Сотир Цацаров и на отявлените му критици. И на палачите, и на жертвите. Силвия Великова е нещо като демократска Мадам В.
Респект към Огнян Стефанов, Борис Ангелов, Люба Кулезич, Кармелита Тонева, вестник “Сега”, Николай Стайков, сайта Биволь, Мирослав Иванов, Стоян Тончев, Веселина Томова, BIG5, Mediapool, ClubZ, Полина Паунова, Асен Генов, Сашо Диков, Петър Стаматов, Емилия Милчева, Любомир Кольовски…те нямат нужда от награди и стимулатори, за да са това, което са! И да отстояват правото си на позиция, независимо от това кой ги харесва и кой – не.
Соня Колтуклиева
Карикатура: Христо Комарницки
