Завесата се вдига и на сцената е Бойко Борисов в европейски фрак и цилиндър. Асистира му Корнелия Нинова в стилно трико и с шапка ушанка. Номерът започва, като асистентката развежда на синджир пред публиката едра, космата и доста свирепа корупция, така че всеки да се убеди, че е истинска. Корупцията носи плакат: „И в детските градини ме има!“. След това я настаняват на един добре осветен стол, докато останалата сцена потъва в тъмнина. Музиката елегантно нагнетява напрежението. Борисов бавно обикаля корупцията и методично я покрива с вестници. След това изведнъж се хвърля с цялата си мощ върху нея, смачква вестниците на топка и…
корупцията я няма под тях! Изчезнала е!
С този номер, наречен „Вот на недоверие за корупция“, България ще се яви на Политическата Евровизия 2018. Той беше предпочетен пред алтернативата „Да намалим корупцията на половина“, при който тя се разрязва с трион през кръста. При подобни номера никой, разбира се, не вярва, че корупцията наистина е изчезнала или че й се случва нещо лошо.
Къде е корупцията?
И начинаещите илюзионисти знаят, че успехът на фокуса зависи от отвличането на вниманието на публиката. Хората трябва да си мислят, че корупцията е там, където всъщност тя не е. Да я търсят в детските градини, например. Да я намират в инциденти, които се случват навсякъде по света – при купилите си „Бентли“, да кажем.
Българската корупция обаче не е основно инцидентна и административна. Откъм такава корупция нито сме най-зле, нито ще учудим света. Това, което е специфично за нашия случай, е, че става дума за системен проблем, за завладяване на цели органи на държавата от съвсем конкретни интереси. Проблемът е на горните нива на управление, а не най-долу при изпълнителите.
Всяка корупция е сделка – quid pro quo. Но не всяка сделка е размяна на плик с пари. Транзакциите може да са изключително сложни и разсрочени във времето. Системната корупция у нас се демонстрира в две сложни „мега-сделки“, за които никога няма да намерите писмено сключен договор.
Съдебно-прокурорската сделка
България е единствената страна в Европа, където прокуратурата си е „извоювала“ статус на де факто безконтролен орган. Т.е. управляващите мнозинства в поредни парламенти – включително и конституционното такова – се „отказаха“ от въвеждането на ефективни механизми, търсещи отговорност на началника на прокуратурата. Не само че такива механизми отсъстват, но и там, където има техни зародиши – като във ВСС, мнозинството полага изключителни усилия да избере хора, които са удобни на главния прокурор и съмишлениците му. Ако даден магистрат започне да се еманципира, системата му прави байпас и създава специализиран съд, така че важните дела да не стигат до неговата институция. Т.е. управляващите осигуряват безконтролност на прокуратурата и нейния магистратски шлейф.
Какво дава прокуратурата, за да е сделката взаимноизгодна? Oфициално корупция сред управляващите у нас няма. Тя винаги и чудодейно се появява само и единствено сред неудобните на властта и някъде в опозицията. Сред тези, които издават опозиционни вестници. Или министрите от бивши коалиционни партньори. Или сред други групи, съвсем случайно несвързани с управляващите.
Прокурорската страна от сделката е трудна и изисква усилия. Все пак трябва да има усещане, че не се действа избирателно. И за целта идват магически формули, подобни на следната: на проверка подлежат всички, закупили имоти над 500 000 лв. или „Бентли“. От тази формула по-прозорливите могат да заключат единствено, че г-н Делян Пеевски нито има „Бентли“, нито скоро е купувал скъп имот.
Представете си, обаче, ако беше станала грешка и на проверка подлежаха всички, придобили акции за над 500,000 лева в наскоро приватизирани компании. Или пък тези, които стоят зад офшорки, участвали в закупуването на акции за над 500 000 лева и т.н. Подобни грешки обаче не могат да станат, защото „сделката“ изглежда се изпълнява изключително добросъвестно.
Политико-медийната сделка
Другата системна сделка у нас е между определена медийна група – която няма нужда от реклама – и правителството на власт. Каквото и да е то. Тази медийна група предоставя безрезервна подкрепа за управляващите и искрена, изобилна омраза към техните опоненти. Каквито и да са те.
В замяна медийната група получава от политиците толериране на нейния де факто монополен статус в определени пазарни ниши, нескончаем поток от министри по техните студиа, еврогрантове, назначаване на нейни ръководни и знакови лица в БНТ и други по-малки благини. Но най-вече управляващите поемат ангажимент да са „неутрални“ по отношение на сблъсъците между различните „олигарси“. T.e. да твърдят, че ако някой вижда проблем в системната политико-медийна сделка, то той е задължително от кръга на друг „олигарх“, изпаднал в немилост спрямо властта.
Тази сделка също се изпълнява добросъвестно и дори основни политици не схващат иронията на капана, в който са. В крайна сметка, ако си премиер на държава, в която някакви „олигарси“ се разправят в публични скандали и чрез институциите на държавата, проблемът не е техен, а твой. Ти си техният политически параван.
Ревността на асистентката
БСП се опитва да е опозиция на управляващия модел, но всъщност е в ролята на негов асистент и по двете сделки. Впечатляващо беше, че БСП организира цял вот на недоверие без да се докосне дори периферно до споменатите медийно-прокурорски проблеми. Борисов сигурно е плакал от умиление по време на дебатите – такава солидарност той едва ли е очаквал дори от коалиционните си партньори (ДПС включително).
До 2009 г. и през 2013-2014 г. БСП бяха титуляр по системните сделки и затова може би сега гузно си мълчат. Но и по тази причина, когато Нинова се бори с корупцията, колкото и да е ревностна, всъщност дрънчи на кухо. Този звук се чу много ясно, когато по отношение на „ЦУМ-гейт“ тя смело критикува Гергов и го изгони (заслужено) от ръководството на партията си, но за същото прегрешение не обели дума срещу високопоставеното държавно длъжностно лице, участвало в срещата. Вече май БСП са даже забравили, кое беше то.
Президентът Радев също се позиционира като борец с корупцията и дори прояви дързост – върна за преразглеждане едно от последните назначенията на предишния ВСС. Но жестокостта му се сломи и оттогава и той дума не е обелил по същество за двете гореспоменати сделки. Т.е. и той бори корупцията там, където я няма – под вестника.
Финален монолог
„Моделът на управление – хубав или лош – беше ефективен и страната вървеше напред. Представете си фалира футболен отбор. Или, хайде, предприятие със стотици работници. Обаждаш се на банкер от доверена на властта банка и той някак намира парите да помогне. Прекарал влоговете, хитрецът, през някакви си негови фирми (SPV) и от там ги раздавал. От тях дал и за създаване на медии, които също помагаха на правителството. (А бе какво помагат – бистришки тигри същи.)
Та, казват, банкерът раздал и на много други. По милион за независими коментатори, по сто хиляди на месец за прокурорски абонамент и т.н. Кой като консултант на фирми или външен продуцент в медии, кой направо на касата без бележка – най-чиста работа. А и най-важното: предприятия много се накупиха с парите от банката – отидоха все при доверени лица, които ценят доброто управление. И така беше: едни купуват, други надзирават, трети държат здраво в регулаторите, съда и прокуратурата. Не съм светил на всички, не знам какво са правили. Но имахме усещане за отбор.
Банката тръгна за беля да фалира обаче. Отборът се разпадна, почна едно самоизяждане… С някои жертви го възстановихме, но провалът си е провал, дори когато е малък и контролируем. Някои веднага го нарекоха „корупция“, „завладяна държава“. И заради тези 5% от БВП загуба можеше да пропадне големият ни управленски, исторически успех. Магистралите, удвояването на икономиката…Всичко хубаво да бъде изтрито, да остане непризнато.
Няма да го допуснем! Историята трябва да се поправи само с тази една думичка – корупция. Не да се трие, а да се обезсмисли, да се изпразни от съдържание. „Корупция“ да значи и всичко, и нищо.
Понякога си мисля дали тази страна може да се управлява по друг начин. Имало уж такъв в прехвалената Европа. Но сигурно там и материалът е друг, макар че не го вярвам. В крайна сметка аз направих каквото можах и не виждам други наоколо, които да могат повече. Вие виждате ли?“
Завеса.
Имотни схеми разкриват брутални закононарушения и общинска корупция. Прокуратурата започна разследване по разкритията на Биволъ.
Бреговата ивица около монументалния обект Яворови скали в Поморие е била продадена незаконно от местните власти. Върховна административна прокуратура започна разследване как е приватизирана част от брега под емблематичния паметник на великия български поет Пейо Яворов. Темата придоби национална известност покрай разследванията на Биволъ, изобличили частните интереси да бъде застроена бреговата ивица на това място с национално значение. Амбициите на инвеститорите са да издигнат многоетажен билдинг, който да служи за хотел и развлекателни услуги. Основният конфликт, който възпали гражданското общество е, че със строителството на новия хотел ще бъде безвъзвратно унищожено едно от сакралните места в България с неоценима културна и историческа стойност. На това място от поморийския бряг геният Пейо Яворов се е вдъхновявал за едни от непреходните си поеми. Заради неговата особена стойност Казусът „Яворови скали” в Поморие се превърна в общонационална кауза. Хиляди души от цяла България се включиха в подписката против изграждането на хотел в парк „Яворов”. Отношение взеха различни организации и длъжностни лица. След като нашата медия в серия от публикации ( тук, тук и тук) разкри как Община Поморие при двумандатния кмет Иван Алексиев от ГЕРБ обслужва интересите на частен инвеститор, гражданското общество се активизира. Под давление на публичния натиск местният парламент на Поморие отхвърли предложението на Алексиев – да бъде построен 15-метров хотелски мастодонт до паметника на Яворов, в полза на фирма „Арси Христофорв и Бойчев” ООД, известни като „Черепите”. Инвестиционното намерение предвижда и превръщането на част от парк „Яворов” в паркинг, за гостите на несъществуващия към този момент почивен дом.
Решения на ОС Поморие за продажбата на общинския терен под паметника Яворов
С решение на Общински съвет – Поморие от 2013 г., отново при управлението на герберския кмет, територията под паметника е парцелирана и са новообразувани два терена. Единият е предвиден за бетонова крайбрежна алея в морето, която минава върху култовото историческо място, за да даде подход за построяването на хотел.
Решение на Общински съвет за бетониране на скалите
Кадастрална карта с отбелязване на незаконната процедура
След разследванията на Биволъ, в черноморския град се сформира Гражданска инициатива „Да спасим Яворовите скали”. Издадените актове от общинската администрация и съмненията за документни престъпления дадоха повод за сезиране на прокуратурата. Държавното обвинение започна разследване по два, независими един от друг сигнали – на вицепремиера Валери Симеонов и журналиста от Биволъ Стоян Тончев. Кметът Иван Алексиев твърди публично, че имотът от 360 квадратни метра е продаден още през 2002 година по искане на тогавашния общински кмет – Георги Трухчев. От своя страна Трухчев, понастоящем общински съветник на Поморие, отрича това да се е случвало и е на мнение, че Иван Алексиев борави с фалшиви документи (тук и тук). Така и не става ясно как от 360 кв. м теренът се увеличава на 600 кв. м.
Преди сесията на местния парламент за изграждане на хотел, гражданите на Поморие обявиха протестни действия. Изплашен от интензитета на недоволството, което ще ескалира до искане на оставки, кметът на ГЕРБ забрани митинга под предтекст, че в Бургаска област е обявена грипна епидемия?! (тук и тук).
Превръщането на публична в частна общинска собственост без законово основание
Парцелирането на общинската територия под паметника на Яворов в Поморие с цел продажба на фирма „Арси Христофоров и Бойчев” ООД, става след предложение на Иван Алексиев през 2013 г.
Местният парламент приема обособяването на няколко терена, като единият от тях представлява бетонова алея в морето, която на практика унищожава Яворовите скали.
През 2015 година, кметът актува процесния имот от публична общинска в частна общинска собственост. Според Закона за общинската собственост и приетата в негово изпълнение наредба от местния парламент, принципал на общинската собственост е Общински съвет – Поморие. Само този орган, след становище на експертен съвет /ЕСУТ/, може да превърне един общински имот от публичен в частен. Смущаващото в случая е, че кметът на ГЕРБ в своя акт не се позовава на решение на общинския съвет, а на предхождаща своя заповед от 2014 г. !!! Това дава сериозни съмнения за корупция и злоупотреба с власт.
Акт на кмета за преобразуване в частна общинска собственост
При вече стартиралата проверка от прокуратурата и при изискване на пълната документация от Областна администрация – Бургас, относно продадения от Община Поморие имот, се оказва, че до този момент не е постъпвало решение на общинския съвет в Поморие за превръщането на терена от публичен в частен.Областният управител Вълчо Чолаков е категоричен, че такова решение, през годините и до този момент, в Областна администрация – няма.
Според действащото законодателство на Република България, актът на кмета на Община Поморие Иван Алексиев се явява констативен документ, който няма правно основание. Това означава, че без решение на Общински съвет, всички последващи договори за покупко-продажба на терена са нищожни.
Имотът, върху който вече може да се построи хотел само след съдебно решение, представлява брегоукрепително съоръжение и е било част от Пристанище – Поморие. Преди 1990 година той е публична държавна собственост. А брегоукрепителните съоръжения могат да бъдат само и единствено публична собственост.
Незнайно как и поради какви причини имотът е бил отделен от пристанището и актуван от Община Поморие като публична общинска собственост, а впоследствие като частна, за да бъдат обслужени частните интереси на местна структура. Тези действия са без правно основание, ако преди това въпросният парцел не е бил деактуван от държавата.
Имотната схема с бетонирането на Яворовите скали и изграждането на многоетажен хотел върху брега на морето, в нарушение на законите продължава. Последната дума остава за съда и прокуратурата. Дали съдебната власт ще защити законите и обществения интерес, предстои да разберем.
Възпитателки в забавачница блъскат и обиждат деца в Бургас
Скандал избухна в детска градина „Брезичка“ в Бургас. Възмутени родители разкриха за брутално отношение на възпитателките към техните деца от група „Мики Маус“. Едната от тях вече е уволнена, предстои същото да се случи и с другата.
Сцените на издевателства, заснети от родителите, са били изпратени на информационната агенция unicon.bg. От тях става ясно, че двете жени крещят на петгодишните деца, блъскат ги и използват цинизми в разговорите си с тях.
Директорът на ОДЗ „Брезичка“ Събка Недева научила за издевателствата от видеото, след като се завърнала от тридневен отпуск.
Тя обяви, че е потресена и шокирана от видяното, а едната учителка е уволнена още тази сутрин. „Ще имаме педагогически съвет да обсъдим това недопустимо поведение. Довечера ще имаме родителска среща за да успокоя родителите и да освободя и другата учителка“, обясни тя.
И допълни че е „шокирана“ от случилото се. „Много съм изненадана от случая и ще взема драстични мерки“, каза Недева.
Освен оставките на двете възпитателки, родителите поискаха по-сурови наказания за тях.
Колкото и да звучи парадоксално и нереалистично, грипната епидемия и здравето на хората в най-голямата област в България – Бургас, се използват за политически цели.
След като страната беше залята с протести от различно естество, но обединени около лошото управление на централната и местна власт, премиерът Бойко Борисов вчера заяви в прав текст „Спрете се, бе! Стига сте протестирали!“ В някои общини и области, обаче, са още по-изобретателни и се застраховаха от протести с включване на абсурдна точка, забраняваща и масовите прояви на открито. Митингите по време на обявена грипна епидемия в област Бургас са забранени.
Първият, който забрани от страх заявен протест срещу управлението му, беше скандалният кмет на община Поморие от ГЕРБ Иван Алексиев.
След като грипната епидемия в Бургаска област беше удължена до края на настоящата седмица, на управляващите не им им остава нищо друго, освен да се молят за „здравето“ на хората.
След протестите, очакваме да бъда забранени и сватбите, погребенията, кръщенетата, временно преустановен градският и междуградски транспорт, затворени учрежденията, защото и там събиранията са все масови и грипоносещи.
Georgi Borisov Georgiev
Към днешна дата всички сигнали на БОЕЦ са приключени с „липсват данни за извършени престъпления“.
Стабилност без изключение!
Със сигнали не става, с тоягите трябва!
За първи път получавам две призовки едновременно. Това е нещо ново. Явно дебелите са решили докато Цацата е на пост си да преперат всичко и оневинят всеки от бандата им. И задавам дежурният въпрос: ЦАЦАРОВ, А КОГА ЩЕ ПРИЗОВЕШ ПЕЕВСКИ, БУДА, ЦВЕТАНОВ, ГОРАНОВ, ДОГАН, СТАНИШЕВ, ИСКРОВ И ТН.? А КОГА ТИ ЩЕ БЪДЕШ ПРИЗОВАН?
Битката продължава.
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА
Фейсбук
