За последните 10 г. общият държавен дълг на България се увеличи с над 150%
Когато се оценява размерът на дълга, е добре да се знае, че той не се преценява само като брутна величина спрямо БВП. Важна е също нетната позиция, която се изчислява като размер на държавния дълг минус фискалния резерв. За последните 10 години нетният дълг на България е нараснал с над 300%. А имаше време, когато фискалният резерв превишаваше държавния ни дълг, докъм 2008-а година, 2009-2010 бяха почти изравнени, след което от 2011-а година се забелязва отчетлива тенденция на непрекъснато увеличение на държавния дълг, за сметка на фискалния резерв. Освен това дългът трябва да бъде преценяван и от гледна точка на предстоящите падежи. А между 2022 г. до 2024 г. България трябва да плати по вече натрупани дългове общо около 10 млрд. лева. В момента общият ни дълг е вече над два пъти повече от фискалния ни резерв. Нетно фискалния ни резерв покрива едва половината от общия държавен дълг на България.
Според МФ държавният дълг на България е около 12 милиарда евро, а близо 13 милиарда лева е фискалния ни резерв до средата на 2017 г. В същото време продължаваме да усвояваме еврофондове и теглим нови външни заеми. Лошото е, че „евтините“ заеми днес стават скъпи дългове утре.
Румен Гълъбинов, финансов и икономически експерт
Зад привидния лукс по морските ни курорти се крие изтощителен труд със символично заплащане.
Да си намериш работа по морето с 12-часов работен ден + 1 ден почивен в седмицата, си е направо добър вариант. Сайтовете за работа пращят от обяви – свободни места с изгодни условия. На интервюто обаче се оказва, че не е съвсем така. Работното време варира от 12 до 24 часа на ден, а сумарните часове за работната седмица – от 72 до 96. Заплащането за месеца е закотвено на 1000 лв. Това е съблазнителна сума, но при регламентирана 40-часова работна седмица сметките показват, че заплатата е около минималната, а дори и под минимума. Обещанието за работа в динамична среда обаче се спазва – вероятността да не подвиеш крак за тези 12 часа е повече от възможна. А бизнесът се оплаква от липса на квалифицирани кадри…
Ники Комедвенска
400 000 работници преживяват с до 314 лв. на месец, показват данни на синдикатите. Това означава, че 7,8% от трудещите се у нас попадат в графата „бедни“, въпреки че имат постоянен доход.
Според синдикалистите в борбата с бедността сред работещите трябва да бъдат включени и регионални политики за насърчаване на заетостта. Причината е високата концентрация на трудещи се в два от големите градове у нас.
„Това са хора, които могат да работят и за висока заплата, но да издържат други неработещи. Така на член от семейството се падат до 314 лв, колкото е линията на бедност“, обясни директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любен Томев.
Данните на профсъюза показват, че има още 300 000 нашенци, които са ниско платени работници. Един от трима пък получава средната за страната работна заплата, която по последни данни на Националния статистически институт (НСИ) мина 1000 лв.
„Половината от хората, които работят в България, са концентрирани в столицата или Софийска област“, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров
Звучи идиотски, но приходите на хотелиерите през май, тази година са се увеличили на фона на по-малко нощували туристи и нарастваща леглова база. Данните са на Националния статистически институт, спрямо година по-рано. Според цифрите, общата заетост на леглата в местата за настаняване през май 2017 г. е 21.1%, като намалява с 1.2 процентни пункта в сравнение с май 2016 г. Броят на пренощувалите пък се понижава с 6.0% спрямо година по-рано до 503.5 хил.
И само статистика-„Нощувалите българи са с 6.6% по-малко – 273.6 хил. души, а чужденците са 229.9 хил., с 5.3% по-малко. Средният престой на българите е 1.9 нощувки, а на чужденците – 3.5 нощувки. Три четвърти от чужденците предпочитат хотелите с 4 и 5 звезди, докато българите се разпределят приблизително по равно в ниско- и висококатегорийните обекти. Общият брой на нощувките е 1.310 млн., или с 3.0% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Приходите от нощувки достигат 61.5 млн. лв., или с 2.8% повече в сравнение с година по-рано. Това, според анализа на института се дължи на увеличението от чужди граждани с 4. 8%, докато приходите от български туристи намаляват с 1 на сто. През май 2017 г. в страната са функционирали 2240 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи. Броят им е с 0.5% по-голям, отколкото през май 2016 г. Броят на леглата – 228.2 хиляди, с 2.8% повече.“
Откъдето и да погледнеш-сметките не излизат и въпросната статистика е плод на стъкмистика.
Защото на всички отдавна е ясно, че родните хотелиери печелят много на сезон, а плащат ниски заплати, част от персонала работи без договори, масово се укриват приходи, алкохолът и предлаганите са с неясен произход или ментета в много от курортите, обслужването не е на ниво.
Говори се, че държавата от всеки сезон губи от укрити данъци около една трета от декларираното. За капак родният туризъм плаща намалена ставка ДДС.
Инак-статистика се отчита.
Ама какъв е смисъла?
Индексът „Право на собственост” още веднъж показва изключително тежките проблеми в правната среда в България, както и липсата на каквото и да е подобрение. Това води до по-ниски доходи, повече корупция, по-високо неравенство и по-слаба защита на индивидуалните и икономическите свободи.
За поредна година Институтът за пазарна икономика представя в България международния индекс „Право на собственост”, разработван от Алианс „Право на собственост”. Индексът оценява защитата на правото на собственост по света, а в изданието за 2017 г. са включени 127 държави, в които живее 93% от населението на света и които произвеждат 98% от световния БВП.
В тазгодишното издание на индекса България отбелязва ново дъно. Резултатът на страната намалява и вече не достига и половината от възможните максимални точки.
България получава резултат от 4,8 т. (от 10 т.) и се нарежда на 85-то място (от 127 страни). Спрямо миналата година резултатът на страната намалява с 0,2 т., но в класацията България пада с 19 места. Намалението в точките не е толкова голямо, но предвид ниската база, особено за европейска държава, поддържането на това изключително незадоволително ниво на защитата на правото на собственост е стряскащо. В същото време драстичното пропадане в класацията показва, че докато в България нищо не се променя, другите държави подобряват защитата на правото на собственост.
България е изпреварена дори от страни като Мали, Доминиканската република, Кения, Хондурас и Замбия.
Най-ниски продължават да са резултатите в областта на правната и политическа среда, доказвайки за пореден път, че в България липсват независимост на съдебната власт, върховенство на закона, политическа стабилност и контрол над корупцията.
В областта на правото на физическа собственост нараства индикаторът за достъп до заеми. Това подобрение, обаче, следва възстановяването на пазара, а не е следствие от някакви усилия на управляващите.
Защитата на правото на интелектуална собственост е с най-висок резултат в рамките на трите изследвани сфери – 5,2 т. от максималните 10 точки. Въпреки това, тази оценка е доста по-ниска от резултата на страната в тази сфера преди 8-9 години. Индексът отново показва, че липсата на защита на правото на интелектуална собственост и широкоразпространеното пиратство на авторски права продължава да е сред големите проблеми в страната.
Докладът измерва и как защитата на правото на собственост влияе върху благосъстоянието. При съпоставката на резултатите от индекса и икономическото представяне на различните държави се забелязват сериозни разлики. Държавите са разделени на пет групи (квинтили) според резултата си в индекса. Първенците в класацията, т.е. първите 20% от включените държави се радват на 13 пъти по-висок доход на глава от населението (в паритет на покупателната способност) в сравнение със страните на дъното – последните 20% от включените държави. В допълнение, анализът показва, че по-добрата защита на правото на собственост води до повече предприемачество, по-ниско неравенство, по-висока икономическа свобода, по-голямо гражданско участие и по-голяма сигурност.
