Преди два месеца министър Димов (МОСВ) обеща на среща в Бургас, че ако едни коминчета на една офшорка произвеждаща ПДЧ продължат да замърсяват въздуха на Бургас ще я затвори и какво …
Ами, НИЩО !
Знаем че политиците обичат да обещават, но и забравят да изпълнят или …
Наскоро в Русе, същият министър назначен с поддръжката на патрЕотите обеща нещо подобно за един друг чужд комбинат изпускащ миризма на изгорял бакелит, но предупреждаваме русенци за ефекта на „лъжливото овчарче“.
30 юни мина преди повече от двадесет дни, но всеки ден виждаме смог над бургаски квартали, мирише неприятно и пушеци с черен цвят се издигат в небето и нощем и денем, но имали кой да му каже на господин министъра …
Мобилната станция вероятно нарочно се позиционира далеч от „Кроношпан“, общинските ни чиновници са пас или си траят нахранено и опитомено, а бургаските патрЕоти може би са заети с Резиденция Зорница изграждана от водача им на мястото на вехтата СКАТ.
А факти за замърсяване има, но обещанията са за балъци …
Свободен автор – Философът
Преките чуждестранни инвестиции у нас остават на ниски нива, поради несигурната бизнес среда и неефективната борба с корупцията
Държавният дълг упражнява депресиращо въздействие върху преките инвестиции, като този тип въздействие е известно като ефект на изтласкване, а смисълът на ефекта е, че колкото повече се увеличава дългът, толкова повече намаляват преките инвестиции.
Такова е и положението в България през последните години. Нарастващият държавен дълг, който се формира въз основа на годишните бюджетни дефицити, с натрупване на задължения от страна на държавата, чрез вземане на вътрешни или външни заеми, води до изтласкване (ограничаване) на частните инвестиции.
За последните 10 години нетният дълг на България е нараснал с над 300%. А за последните 10г. преките инвестиции спаднаха близо 15 пъти в абсолютен размер.
Преките инвестиции бяха над 9 млрд. евро за 2007г., а се за 2016г. са 702 млн. евро. За 2007г., а се очаква да са едва около 400-500 млн. евро. Преките инвестиции, като процент от БВП за 2007г. бяха 29,4%, а за 2016г. са 1,6%.
В относителен размер спадът е близо 20 пъти. А по 3-4 млрд. лв. преки чуждестранни инвестиции годишно трябват, за да има България ръст на БВП от 4,5-5%.
Инвестициите и населението са основни фактори за растеж на икономиката във всяка държава, а в България те намаляват драстично. Намаляващото население на България при равни други условия, е и намаляващ пазар, респективно. Намалява количеството и качеството на населението ни, като резерв за работна сила и потребление. С намаляващо население и намаляващи инвестиции не можем да развиваме нито ускорено, нито въобще икономиката на България.
За последните 30г., от 1987 до 2017 г., населението официално е намаляло с около 2 млн. души, от почти 9 млн. на близо 7 млн. Като се добавят и трайно живеещите в чужбина, които учат или работят извън България, тогава намалението за тези 30 г. е над 30%.
Изводът ми е, че не ниска производителност на труда, а малко инвестиции и намаляващото население са причините за ниски доходи в България.
Нещата са взаимосвързани и затова икономическата и финансова политика, която води България през последните години, е погрешна. И през 2017г. ПЧИ са на исторически ниски нива за последните 20г. А преките чуждестранни инвестиции у нас остават на ниски нива, поради несигурната бизнес среда и неефективната борба с корупцията.
За да привлече повече преки чуждестранни инвестиции, България трябва да работи върху нивото на прозрачност и усещането на инвеститорите за предвидимост и сигурност.
Румен Гълъбинов – икономист и финансист
Предложението на ГЕРБ плащанията в брой да бъдат ограничени до 5000 лв. не бе прието от парламента. Прагът за кеша остава както досега – 10 000 лв.
По време на дебатите председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова изтъкна, че кешовите плащания били в основата на нелоялните плащания.
Според Таско Ерменков от БСП борбата със сивата икономика не е с ограничаването на плащанията с брой, а с документите, които институциите издават или не издават – касови бележки и фактури. “Борбата със сивата икономика е въпрос на контрол как приходните агенции си вършат работата и следят. Кешът няма да ви помогне”, добави той.
Георги Гьоков от БСП изтъкна, че нормално мислещият човек би гласувал против предложението на ГЕРБ. „Това не значи, че милея за сивата икономика. Ако това решение доведе до увеличаване на пенсиите наесен, цялата ПГ на БСП ще ви подкрепи“, обърна се той към депутатите от ГЕРБ.
Нямаме толкова средства годишно за увеличаването на пенсиите по начина, по който БСП го предлага, отговори му Стоянова. Кешовите плащания са в основата на нелоялните плащания, допълни тя.
Александър Иванов от ГЕРБ изрази мнение, че кешовите плащания до 5000 лв. нямало да затруднят обикновения гражданин, но може би притесняват хората с нерегламентирани доходи.
Хазартният бизнес затвърди позицията си на един от най-рентабилните в България, сочи изследване на „Капитал“
Останалите представители на оръжейния и военно-ремонтния сектор в страната, които са частни, също подобряват или затвърждават позициите си през 2016 г. Печалбата на „Арсенал“ расте над 2.5 пъти до 82 млн. лв. при 80% повече приходи през миналата година, докато „Дунарит“ и „Емко“ запазват рентабилността си отпреди една година. Единствено слабо познатият търговец на оръжие „Аполо инженеринг“ отчита 52% спад в печалба до 39 млн. лв. при 12% спад в приходите“. Компанията изплува със значителни резултати през 2014 г. И е собственост на иракчанин с български паспорт, но с индиректни връзки с „Химимпорт“ и затворената Корпоративна търговска банка.
Да изтрием по едно билетче
След оръжейните рекорди една десета от печалбата на най-рентабилните сред големите компании в България идва от хазартния бизнес – основно от сглобяване на ротативки и продажби на лотарийни билети. Средната рентабилност в сектора е над 40%, т.е. два пъти над средното за шампионите в едрия бизнес в България, включително и оръжейния сектор.
Тази година обаче бизнесът с лотарийни билети и залози, основно контролиран от Васил Божков, е изместен от лидерскотото място по принос за рентабилността от компания, произвеждаща машини за игрални зали. „Евро геймс технолоджи“ отчита 161 млн. лв. нетна печалба през 2016 г. , което е с 88% повече спрямо година по-рано. Според информация от сайта на компанията тя оперира в глобален мащаб, като продава игрални машини в над 75 държави. Нейни собственици са три физически лица. Мария Каменова има половината от дяловете в компанията, като според фирмените регистри е участвала в обща фирма с вдовицата на Стоил Славов от СИК – Вера. Втората половина от компанията се държи от Ивалина Михалева с 45% от дяловете и управителя Владимир Доков с 5%. Според публикация в „24 часа“ от 2012 г. Михалева е приятелка на осъдения за поръчка на убийство хазартен бос Валтер Папазки.
С този резултат „Евро геймс технолоджи“ детронира вечните лидери в хазарта под контрола на Васил Божков – „Ню геймс“ и „Еврофутбол“, които общо имат печалба от 120 млн. лв. през 2016. „Ню геймс“ съвместно с „Национална лотария“ е организатор на играта със същото име, добила значителна популярност последните три години след данъчен реверанс на държавата през 2014 г. „Еврофутбол“ пък е най-големият играч при спортните залагания в България.
Тази година обаче от класацията отсъстват „Национална лотария“ и „Евробет“. Последното държи лиценза на „Лотария България“, като миналата година Божков продаде част от него на гръцката Intralot на хазартния предприемач Сократис Кокалис, с когото си делят и „Еврофутбол“. Ако тези компании бъдат добавени към извадката, печалбите, свързани с хазартния бизнес, ще натежат още повече. Това без многото казина и онлайн сайтове, контролирани от Божков.
Химия, авточасти и естествени монополи
Секторите с висока добавена стойност като химия и автомобилни части затвърждават силните си позиции като едни от най-рентабилните бизнеси в България. Естествени монополи допълват картината, макар това да е по-скоро очаквано за тях. Химическият сектор се радва на силно представяне през 2016 г. Содовият завод „Солвей соди“ задържа рентабилност от над 30% при 11% ръст на приходите си през 2016 г., докато фармацевтичният „Хювефарма“, който произвежда лекарства и храни за животни, повишава печалбата си с 12% до 108 млн. лв. Производителят на генерични лекарства „Софарма“ увеличава печалбата си с почти 50%, но това се дължи на еднократни ефекти от продажбата на участие в сръбското дружество „Иванчич и синове“. На практика печалбата на „Софарма“ е без промяна, ако се изключи ефектът от тази сделка. През 2016 г. компанията бе фокусирана в оптимизация на дейността си заради трудностите на руския и украинския пазар вследствие на конфликта между двете северни държави. През 2017 г. обаче „Софарма“ вече вижда значително подобрение в конюнктурата в Русия и текущата година се очертава да е на органично възстановяване за компанията както в приходната част, така и в рентабилността.
Секторът на автокомпоненти също затвърждава своето растящо значение в българската икономика, генерирайки 8% от приходите сред 50-те най-рентабилни компании в България и 6% от общата им печалба. Представителите на бранша са направили общо 150 млн. лв. печалба през 2016 г., като една трета от нея се дължи на завода за каучукови съединения и пластмасови тръби в Кърджали „Теклас България“, собственост на турската Teklas. В началото на 2017 г. компанията започна изграждането на четвърти завод край Кърджали, който се очаква да заработи в края на 2017 г. За целта „Теклас“ получи финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие и след приключването на разширението ще дава работа на над 2300 души от пограничния район.
Глобалният икономически тласък пък е издърпал и дружествата от транспортния сектор към по-високи печалби, ако се съди по представянето на „Параходство Български морски флот“, което излиза на 42 млн. лв. печалба след загуба със същата абсолютна стойност година по-рано, но приходите на дружеството мистериозно се свиват, особено през последните две години. „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“, който управлява летищата във Варна и Бургас, пък регистрира 18% ръст на приходите си и над 60% подобрение в нетната печалба след силния летен сезон през 2016 г.
В обобщение – 2016 бе силна за едрия бизнес в страната, особено в извадката на най-рентабилните 50, където 84% от компаниите повишават печалбите си през 2016, а 70% увеличават и рентабилността си.
В пика на бургаското лято идва времето за големите намаления в ТРИА Сити Център! Познавачите знаят – това е точното място за стилна и изгодна покупка. Търговският комплекс дава реална възможност на всеки да направи своя избор от предложенията на световно признати марки. Отстъпките в цените варират от 20 до 50 %, в зависимост от системата за бонуси, която е изпитана и работи безотказно.
20% по-евтини в магазините на ТРИА Сити Център сега са предложенията от марките ЕА7, Marina Yachting, Henry Cotton’s, MCS, Kocca, Salsa Jeans, Freddy. До края на лятото процентите ще се увеличават. А за притежателите на карти, в зависимост от вида им, намалението е 30 или 40 процента.
За клиентите с карти действа и бонусната програма Tria Loyalty Card, чрез която те могат да събират точки, както и да печелят награди.
Изкусителните намаления са факт във всички магазини на търговския комплекс. Към удоволствието от истинската достъпна шопинг терапия в ТРИА Сити Център се добавят и специални жестове към клиентите на единствения Мол в центъра на Бургас – шоу-презентации на известни марки, аксесоари, парфюмерия и козметика, както и атрактивни награди към покупките. Защото търговският център спазва своето верую – който веднъж пазарува от там, се завръща отново.
