Нагъл концесионер от Слънчев бряг се готви да строи заведения върху дюните на защитената територия на плаж „Централен“, за това алармираха потресени летовници от курорта. Става дума за района между хотел Бургас и станцията на Министерски съвет в Слънчев бряг. Възмутените граждани предоставиха на медията ни снимки, от които ясно се вижда, че красивите и защитени със закон дюни в тази част на плажа вече са унищожени от тежка строителна верижна техника, която може да попадне там единствено с разрешението на концесионера. Освен това на мястото ясно се виждат и прокарани тръби с кабели за ток.

Скандалът става тройно по-голям и от детайла, че според Закона за защитените територии, от концесионера се изисква опазване на дюните, а не тяхното унищожаване. В случая обаче те не само, че не се пазят, а тенденциозно се унищожават. Именно от него. Нещо повече. Концесионерът на плаж „Централен“ не е поставил нито една табелка, с която да е обозначено наличието на пясъчни дюни, които са защитени! Явно той се интересува единствено от това, възможно най-бързо и тихо да построи нови заведения на плажа, които след това светкавично да пусне в експолатация. В резултат на това, багерите масово мачкат малкото девствена територия, останала в района на най-популярния ни морски курорт!

Кой е този човек, който може толкова нагло да гази законите в нашата страна? Всъщност това далеч не е първото нарушение на въпросния концесионер. Оказва се, че в дейността на боса на плаж „Централен“ отдавна има констатирани и санкционирани цял куп безобразия, датиращи много преди случката с настоящия казус.

Ще остави ли държавата концесионерът на плаж „Централен“ в Слънчев бряг да унищожава с лопата и тежка верижна техника последните защитени и запазени дюни в най-големия ни черноморски курорт? Защото, ако го остави, то тогава определено нещо не е наред.

Източник: BIG5.BG

Изпразниха здравната каса (милиарди) – още в първия си мандат, после изсмукаха пенсиония фонд (милиарди), изгониха над 1 милион българи (сега им пращат покани да се връщат!), умишлено фалираха една от най-мощните банки в страната (лично отгледана от тях) – разпарчатосаха й активите и загробиха с 5 милиарда лева народа си, изтеглиха и 20 милиарда лева заем… Пък вие сега се коркате за един ТР и една ГО.
Всичко в държавата на мафията е ПИРАМИДА! И докато търпим и отглеждаме мафията си, тя ще ни качва ежедневно като камили по „пирамидите“ си.
Българинът е доказало се във векове несъстоятелно плямпало и мрънкало, което при първия по-сериозен отпор пълни гащите и се крие под масата.
Днешна България няма нищо общо с оная Велика България, както днешните българи не носят силата на духа и смелите сърца на прадедите си.
Колкото и да ви се иска да не е така, както и на мен – така е! НЕ СТА-ВА-МЕ!
Затова и ни клатят – който ни хване и когато си поиска!

Стоян Тончев

Някъде в далечните 90-те, той беше сред първите.Продажните десни управляващи разпарчатосваха плажове и дюни на парче, затова и бизнесът му кацна върху самия бряг.После захапа и от плажа, и от срутището, и от тротоара, и от улицата и от…до края на света.
Хората плахо оглеждаха наглия строеж върху златистия пясък, но никой не му пречеше.И така минаваха летата.Днес многоспектърният му бизнес е изнесен в чужбина.Тук е оставил едно парче, ей тъй, от суета, да се види какви времена са били някога/то, не, че сега не е същото/.
Срещам се с господина служебно.Забравих да вметна, че успявам да го открия едва на третия път, но това е подробност от основния фон на ескиза.Дебелата пура в десния ъгъл на устата му, кореспондира с цвета на кожения колан. И макар, че в комплекса влизат стотици туристи, инстинктите му на хищник подсказват, че не съм точно от тях.Две малки точици ме стрелкат в недоразумение.Обещавам да се вместя точно за шест минути в драгоценния му график и го спазвам до секундата.Следва минута на взаимно проучване.Гледа ме втренчено, гледам и аз, като два лъва, които ей сега ще се вкопчат в битка.Няма битка.Миролюбиво се сбогувам и обещавам да изпратя офертата.Той пък, обещава,че ще си сътрудничим ей така, от добра воля?!Ще ме разплаче.
И чакам.Седмица.Две.Личен телефон не дава човекът.На служебните е неоткриваем.Отивам пак.Този път ме фиксира още от улицата, седнал под тентата, с неизменното кафяво питие.
„Аз съм тук“-подхвърлям, за да не кажа тривиалното „добър ден“.“Пак ли“?Досадата е толкова ярка, че трябва да си глупак, да повярваш, че не е нарочна.“Изпратих Ви офертата, както се разбрахме“-пояснявам целта на поредната си визита.“Да…видях там, нещо си“-пренебрежителният жест с една ръка ме кара да искам да го удуша.Не мога.Не смея.Не трябва.
Босът ще вземе решение едва в края на следващата седмица.и отново не дава телефона си ,а пак ще го догонвам из замлъкналите му летни служебни телевръзки.
„Свързахме се с господин Х, но той ни предаде да ви кажем, че за сега няма интерес към вашата оферта“-пелтечи рецепционистката.“Но защо не ми го предаде лично?“Няма кой да чуе въпроса ми отсреща, линията е затворена.
Това е кастата им.Може да ги наречете парвенюта, може хищници-единаци, може случайници, може първопроходци в първоначалното натрупване на капитали.Както искате.Вярното е, че това съсловие отдавна не живее вашия живот и никога няма да влезе в обувките ви.
Вярно е, че то храни всяка власт, за да живее необезпокоявано и да прави бизнес.И още по-вярното е, че вас не ви брои за хора.Вие сте хранителната среда, която служи за тор на заниманията му, а в най-добрия случай ще се явите в покоите му като нископлатена работна ръка.Защото навън чакат още стотици за тази нископлатена робия.
Драгий ми, жарки, господине Х!Ти можеш да минеш без нашата оферта и без общото сътрудничество.И без много други българи можеш, даже без всичките.Както и те без теб, защото никога няма да седнат в кожените кресла на апартаментите ти.
Обаче! Не можеш да слезеш от супермощната си лимузина и да се разходиш безцелно из улиците на който и да е град, без да те чопли подличкия страх, че ей сега, нещо ще се случи.
На бас, че едно сухо кленово листо, паднало през септември, не може да извика умиление в очите ти, защото ти отдавна нямаш очи!
Мястото им е запълнено с банкови сметки, които носят всичко.С изключение на едно-човечност.

Таня Анастасова

Иван Червенков: Истината за Търговския регистър, Агенцията по вписванията и отвлечената ни държава, превърната просто в #територия пред погледа на Boyko Borissov

#ВидимиРезултати #ГарантираноОтГЕРБ
(не е смешно, хич)

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) разследва Община Поморие за незконната продажба на публична общинска собственост под паметника на Яворов в Поморие. След серия от публикации в сайта за разследваща журналистика „Бивол“ (виж тук, тук, тук и тук), журналистът Стоян Тончев сезира Специализираната прокуратура на България.

Казусът „Яворови скали“ и продажбата на общинско имущество в Поморие, при това публична собственост, е огледало на тежката корупционна среда в България, през призмата на една от черноморските общини.

От добре осведомени свои източници ЗАД КУЛИСИТЕ научи, че днес ръководството и служители на Община Поморие, свързани с изготвянето на документацията по продажбата на терена под паметника на Яворов, са били разпитвани от КПКОНПИ в София, съобщава в своя публикация сайта „Зад кулисите“.
Съмненията за корупционни практики при реализиране на апетитната имотна сделка между Община и поморийска фирма се подсилват и от опасенията за извършване на документни престъпления, които целят да прехвърлят вината на предходни ръководства на институцията пред разследващите органи.