„Всеки, който не си е свършил работата по случая с катастрофиралия край Своге автобус, ще бъде подведен под отговорност, няма да има пощада.“
Това се закани министър-председателят Бойко Борисов преди днешното правителствено заседание във връзка с жестокия инцидент, който погуби живота на 17 души и множеството вече твърдения, за нередности по асфалтовата настилка на пътя.

„Към никого няма да има нито закрила, нито пощада“, категоричен бе Борисов.“, съобщават сайтове. Реакцията на премиера е факт четири дни след трагедията и това е обичайно в поведението му – да се укрива, докато на топа на устата са некадърните му съратници.

Разбира се, едва ли има нормален потребител на тая „новина“, който да има доверие в заканите на Бойко с оглед на досегашната разследваща и съдебна практика за десетките инциденти и катастрофи, предшествали трагедията край Своге. По традиция обвиняеми са разни машинисти, шофьори и други хора, последни във властовата верига на безотговорността. Дано съм лош пророк, но и сега ще бъдем свидетели на същото.

Любо Кольовски

Правителството явно много харесва Симеон Пешов и синовете му, защото иначе няма логика, поръчките към техните лични джобове да не спират вече над 10 години! Става дума за сума доближаваща 2 милиарда лева! Източва ли се държавната компания „Булгартрансгаз“, питат наблюдатели.

Частната фирма „Главболгарстрой“ и нейният собственик Симеон Пешов са дългогодишни любимци на държавата, без значение, кой е на власт. Повече от ясно е, че Пешов и синовете му добре владеят изкуството на благодарността, защото иначе няма логика за последните 13-15 години те да са усвоили държавни поръчки надхвърлящи стотици милиони левове!

След идването на Бойко Борисов на власт, те първо бяха порицани от премиера за високата цена, която бяха дали за строежа на зала „Армеец“, но после бързо свалиха сумата и бяха погалени по главата от Борисов. Това „погалване“ им даде нови сили и увереност, като през последните години фирмата „Главболгарстрой“ е неизменен участник и задължителен печеливш при най-различни държавни поръчки свързани със строителство.

Показателен пример в тази посока е „греховната любов“ на държавната фирма „Булгартрансгаз“ с частната „ГБС“.

Още през 2013 година на бял свят излезе скандален договор между „Булгартрансгаз“ и „ГБС“ станал повод за много коментари сред широката публика. Някои наблюдатели дори и до днес го наричат „най-големият подарък“, който Пешов и синове са получавали от държавата. Става дума за „Модернизация на компресорни станции, чрез интегриране на нискоемисионни газотурбокомпресорни агрегати“ с място на изпълнение „Странджа – „Петрич“ – „Лозенец“ – „Ихтиман“. Въпреки много спекулации относно крайната цена на този договор накрая стана ясно, че общата сума е 103 978 769.41 евро или над 207 милиона лева!

По този повод наскоро бившият вътрешен министър и лидер на „АБВ“ Румен Петков определи като изключително смущаващ предвиденият ремонт и реконструкция на 4 компресорни станции – в Ихтиман, Странджа, Лозенец и Петрич. Именно те бяха модернизирани и открити през 2016-та година от „ГБС“, като общата стойност на проекта тогава бе над 200 млн. лв.

Смущаващо е, че сега е обявена нова процедура за реконструкция на три от тях на обща стойност 150 млн. лв. – Лозенец, Ихтиман и Петрич, смята Петков. И още:

„Трябва да е съвършено ясно, кой не си е свършил задачата тогава, защото част от нещата се повтарят – проучване на съществуващото положение на всяка от станциите, събиране на изходни данни и преглед на наличната техническа документация. Даваме тези примери с цялото смущение, че това са източник на корупционни практики. Обезпокоени сме от факта, че това не смущава никой в НС. “, допълва картината лидерът на „АБВ“.

През 2016 година пък в публичното пространство излезе информация за друга скандална обществена поръчка на „Булгартрансгаз“, спечелена отново от „ГБС“. Тогава медиите писаха, че цената й умишлено е била с завишена с 15 млн. лева. Поръчката бе за изграждането на участък от транзитен газопровод за Турция от Лозенец до Недялско. Първоначално в 10-годишния план за развитие на „Булгатрансгаз“ бе заложена индикативна цена за участъка от 32 млн. лв. без ДДС. Непосредствено преди обявяването на поръчката обаче цената бе завишена на 47.12 млн. лв. без ДДС, без да е аргументирано защо се налага това. Скандалът стана публичен след като служител на държавното предприятие разкри историята пред сайта Mediapool.

Ето отново коментар на бившия вътрешен министър Румен Петков по конкретния случай:

„На 2 март 2016 г. е открита процедура по обществена поръчка за изграждането на транзитен газопровод за Турция в участъка КС „Лозенец” до ОС „Недялско”. Този участък е с дължина 20 км и е остойностен на 47 128 000 лв. без ДДС. По 2,5 млн лв. на километър. Когато се изгражда 180-километровия колектор България – Гърция, той е определен на 290 млн. лв., което пък е 1,6 млн. лв. на километър. Значи някой краде 1 милион на километър. Или Булгартрансгаз не знаят какво поръчват. Този някой в случая е „Главболгарстрой“.

Искам да подчертая много дебело, че поръчката е от март месец 2016 г. – подписан договор, срок на изпълнение 18 месеца, в публичното пространство се обяви че ще бъде открита и въведена в експлоатация отсечката на 2 август от министър-председателя. Има забавяне от 11 месеца. Изключително скъпо, това е грабеж, и 11 месеца забавяне. Кой носи отговорност от страна на държавата?

Министър-председателят трябва да знае, че отива да открива обект, който е оскъпен с 25 милиона лева и някой ще си бърше ръкавите с него. Ако отива, трябва да знае откъде започва разпределението на тези 25 млн. И тук е големият въпрос – защо в НС това не направи впечатление на никого? Забавяне 11 месеца на най-скъпото газопреносно съоръжение в страната. Когато се определя техническите параметри, на които трябва да участват компаниите, изрично се определят параметрите да бъдат допускани – изграждане газови съоръжения или сходно строителство с предмета на поръчката. В тази поръчка се казва, че под сходно се и имат предвид инсталации и/или линейни обекти и/ преносни проводи – изграждане на ВиК съоръжения. Сега тази година се пуска нова обществена поръчка, в която изрично се поставя изискването участникът да е изградил 10 км газопровод. Склонен съм да подозирам, че и тази поръчка се готви за Главболгарстрой, защото те вече са изградили такъв обект.

Ние от АБВ ще настояваме да се отговори ясно в офертата на Главболгарстрой, какви тръби за газопровода са били предложени, защото имам основание да считам, че са били предложени немски тръби и в последствие са били заменени с по-евтини. Ако се докаже, че не са немските тръби, някой трябва да носи отговорност“, заяви Румен Петков.

Бившият шеф на „Булгаргаз“ Васил Филипов също наскоро остро разкритикува взаимоотношенията межди „ГБС“ и „Булгартрансгаз“, като освен пренадутите до максимум цени, той акцентира и върху „порочната практиката на избор на изпълнител“ на поръчките давани от държаваната фирма.

„Какво толкова се променя за една година за да поскъпне един проект с над 40% и къде отиват тези грешни народни пари?!“, попита риторично ексшефа на „Булгаргаз“ Филипов.

Всъщност това подозрително партньорстово между държавната компания „Булгартрансгаз“ и частната фирма „ГБС“ продължава и днес. Отново по скандален начин. Само в рамките на 15 дни тази пролет, между 26.03.2018 до 12.04.2018 година, семейство Пешови е спечелило цели 7 нови договора с държавната фирма. Общата стойност на договорите надвишава 60 милиона лева! От страна на „Булгартрансгаз“ договорите са подписани, от забележете, пълномощник на главния изпълнителен директор на държавното предприятие Владимир Малинов.

В същото време Председател на Управителния съвет на държавното предприятие е Таня Захариева. Нека припомним, че преди няколко години тя бе председател на общинския съвет в Хасково. Името й стана известно с факта, че след парламентарните избори през 2014 г. Захариева се отказа от депутатското си място в групата на ГЕРБ при съставянето на 43-ото Народно събрание, а след това стана председател на УС на „Булгартрансгаз“. През октомври миналата година името пък бе замесено и в скандала „Кумгейт“, свързан с назначенията на различни постове на хора, близки до депутата от ГЕРБ Делян Добрев.

Как и защо все „ГБС“ печели големите държавни поръчки? Източва ли частната фирма държавата? Тези въпроси отдавна се задават от различни медии, но все още нямат отговор, а както се вижда „влака си върви“. Тук е важно да се каже, че случайно или не, „Булгартрансгаз“ „хитро“ оправдава постоянните избори на „ГБС“ за печеливш, с така нареечените „рамкови споразумения“. Какво значи това? Ами за да не прави перманентни конкурси „Булгартрансгаз“ удобно е сключило подобни споразумения с 2-3 големи строителни фирми, от които печеливш обаче почти винаги излиза единствено „ГБС“.

Тук трябва да подчертаем, че „Булгартрансгаз“ е една от най-богатите държавни български компании, която акумулира огромни средства чрез ролята си на транзитьор на газ през територията на страната ни.

Друга тема е, че от край време държавната фирма „Булгартрансгаз“ избира за поръчките си фирми, които въобще нямат опит в изграждането на газопроводи. Нито разполагат с необходимото оборудване. Тази практика на Булгартрансгаз е порочна и изпълнява чисто имиджова функция, особено щом иде реч за „приятелите“ от „ГБС“.

През 2016 година различни онлайн медии писаха за странната практика при подобни обществени поръчки, за водеща при реализацията на подобни проекти да бъде избирана строителна фирма, а не фирмата, създала висототехнологичното съоръжението. Подобен фрапантен случай от същия период е проектът за модернизацията на компресорни станции (КС) Странджа, Ихтиман и Петрич – проект реализиран отново от фирма „Главболгарстрой“.

В същото време служители от национално отговорна за технически надзор служба коментират, че при много от проектите изпълнявани от „ГБС“ е налично „занижено качество на контрол при изграждането на редица технонадзорни съоражения“. За съжаление до момента държавата не е направила нито една качествена и мащабна проверка в частта „разрушителен и безразрушителен контрол на металите“ използвани при проектите от „Главболгарстрой“.

Всъщност скандалите около държавните поръчки печелени най-редовно от „ГБС“ са стотици. В прокуратурата преди години бе даден договор за ремонт на сградата МРРБ от „ГБС“ на стойност 40 млн.лв. Ето какво разкри тогава бившият президент на България Росен Плевнелиев:

„Договорът между МРРБ и „Главболгарстрой“ е подписан на двойно по-високи цени от пазарните. Как е възможно един ремонт да излиза по 1880 евро на квадратен метър“, попита преди време бившият държавен глава.

Само от 2011 до август 2015 фирмата на Симеон Пешов е спечелила самостоятелно обществени поръчки на стойност 532 312 623 лв и в консорциум с други компании на стойност 654 328 190 лв.

Каквото и да се пише обаче факт е, че победният маратон на Пешов продължава и днес, което е видимо и от разкритието, че за 15 дни „ГБС“ отново печели цели 7 договора с „Булгартрансгаз“. Някой ще каже, специалисти са по изграждането на газопроводи, но това разбира се, би било доста далеч от истината.

Истината е, че докато кокичетата растяха и вниманието на публиката бе заето с европредседателството на България, „ГБС“ и „ГБС ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО АД, фирмите умишлено са две за да се разсейват опонентите и публиката, отново прибраха договори на обща стойност 63 880 394 лева!

Договорите подписани между „ГБС“ и „Булгатрансгаз“ в началото на тази година:

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ – „ГБС“ прибира стотици милиони левове от АПИ!

BIG5.BG

Ще си позволя да поставя проблем, който ме вълнува от много време…като бургазлия, пешеходец, колоездач (не толкова активен) и общински съветник. Става въпрос за велоалеята, която минава по Крайбрежната алея на Морската градина, написа на официалната си страница във Фейсбук общинският съветник на Бургас Живко Табаков.

С въпроса към бургазлии: „Кое е най-удачното решение на проблема с конфликтната Крайбрежна велоалея в Морската градина?„, той търси най-рационалния начин за решаване на възникналия казус, като предоставя опция от 5 отговора:

1️⃣Крайбрежната алея трябва да бъде споделена;
2️⃣Крайбрежната алея трябва да остане само за пешеходци;
3️⃣Велоалеята трябва да се заличи изцяло, като се създаде алтернативен маршрут за велосипедисти;
4️⃣Велоалеята не пречи на никого в сегашното й положение;
5️⃣Друго

 Живко Табаков отбелязва, че допитването му цели предотвратяване на инциденти с пешеходци и създаването на нормални условия за велосипедистите чрез входиране на докладна записка до Общински съвет-Бургас.

Недостигът на работна ръка на българския пазар на труда е един от факторите, които оказват негативен ефект върху развитието на производството и икономическия растеж в страната ни.
Все по-често работодатели от един и същ отрасъл се конкурират при наемане на работници. Тази тенденция, която се задълбочава през последните няколко години, е характерна за всички държави-членки на Европейския съюз (ЕС). Конкуренцията при наемането на работна сила надхвърля националните измерения и се пренася на европейско и международно ниво. Пътищата за преодоляване на недостига на работна сила са различни и зависят от икономическото и социалното развитие на отделните държави, съобщават от БСК.

Какво показват данните за България?

По данни на Националния статистически институт (НСИ) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП), в страната ни се наблюдава устойчива тенденция за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата. Данните на Евростат за I-то тримесечие на 2018 г. показват, че равнището на безработица средно за 28-те държави-членки на ЕС е 7 %, а равнището на безработица в България, по данни на Агенцията по заетостта, е 5.7 %.

Същевременно, наблюдава се изключително високо ниво на неактивни лица на възраст от 15-64 г. в страната ни, които по-различни причини не работят. Публикуваният от МТСП кратък анализ на пазара на труда за м. юни 2018 г. показва, че по данни на НСИ броят на неактивните лица е 1 337 300, а броят на обезкуражените лица през същия период е 91 600. На практика, българската икономика е лишена от над 1 милион и 400 хиляди български граждани в трудоспособна възраст, които не са нито заети, нито са регистрирани като безработни.

Българска стопанска камара е сериозно загрижена от посочените данни и от непрекъснато задълбочаващата се криза с кадрите за българската икономика. За да може страната ни да бъде конкурентоспособна, за да има реален ръст на производството и повишаване на равнището на доходите, е необходима активна политика за привличане на работна сила на българския трудов пазар, насочена както към трудово неактивните и обезкуражени български граждани, така и за привличане на кадри от трети държави, които със своите знания, професионален опит и трудови умения могат успешно да работят в българските предприятия.

През изминалата една година бяха направени значителни промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и в правилника за неговото прилагане. Законодателните промени доведоха до намаляване на административната и финансовата тежест за работодателите при наемане на работа на граждани на трети държави, до положителни стъпки в решаване на проблемите с недостига на кадри за сезонна заетост, особено в областта на хотелиерството и ресторантьорството. Подписани бяха спогодби за регулиране на трудовата миграция с Република Армения и Република Молдова.