Шефът на НАП Бойко Атанасов е новият зам.-министър в кабинета „Борисов 3”, гласуван от ГЕРБ и „Обединени Патриоти“.
Бойко Атанасов оглавява за първи път Агенцията при първия кабинет на ГЕРБ, с министър на финансите Симеон Дянков. Пребиваването му там се свързва и с обслужващата проверка за имотното състояние и приходи на втория човек в ГЕРБ – Цветан Цветанов.
В кабинета „Орешарски”, с главно действащо лице Делян Пеевски, консенсусната фигура на изпълнителния директор на НАП – Бойко Атанасов, е непокътната. Той продължава да бъде данъчен номер едно в държавата и при втория кабинет на Борисов.
В третия кабинет на Борисов, ползващият се с доверие от ГЕРБ и Делян Пеевски Бойко Атанасов е издигнат в зам.-министър на финансите – за добре свършената работа през годините в полза на статуквото.
Вече не само първият човек във финансовото министерство – Владислав Горанов, а й вторият – Бойко Атанасов, са от квотата на „КОЙ” в кабинета „Борисов 3”. „Обединените патриоти” на Волен Сидеров, Красимир Каракачанов и Валери Симеонов могат да бълнуват колкото си искат, че са изтласкали ДПС от властта, но фактите говорят точно обратното.
След заседание на МС от днес, финансовият министър на „модела КОЙ” Владислав Горанов заяви, че новият директор на Агенция „Митници“ ще е бившият главен секретар на МВР Георги Костов.
Докато хората на КОЙ овладяват най-важното министерство в България, в Румъния данъкоплатците ще имат пълен достъп до приходите и разходите на държавните и общински институции. Програмата е разработена от Министерството на финансите и финансирана от Европейските фондове. Платформата позволява достъп до месечната база данни за бюджетите на 17 720 институции, включително на парламента, министерствата, общинските съвети, училищата и болниците.
„Всеки гражданин, компания и данъкоплатец вече могат да видят как се разпределят обществените средства и как се изразходват от общинската, регионалната и централната администрация“, съобщи премиерът на Румъния Дачиан Чолош , цитиран от „Ройтерс“. „Тази прозрачност трябва да премахне риска от измами или корупция, защото много по-прозрачно ще стане какви пари се харчат и как се правят разходи и инвестиции.“
Румъния продължава да върви напред в борбата с корупцията и напълни затворите с министри, кметове, зам.-министри и премиери – успя да вкара и цяло правителство в затвора. В България корумпираните „борят” корупцията и се радват на шуробаджанашки назначения. Един от последния примери е кумицата на Цветан Цветанов Ваня Колева, която е назначена за зам.-министър на спорта.
Нова схема за източване на европейските фондове по ПРСР /Програма за развитие на селските райони/ ли е МИГ-Поморие?
Община Поморие е едно от проблемните кметства за 2016 г. Анализ на министерството на финансите от м.г. е поставило институцията в категорията „с най-висок дефицит“ към септември. Това на практика означава, че разходите на общината са по-големи от приходите и финансовата политика, която води, е погрешна. Паричните затруднения на Община Поморие започват с управлението на ГЕРБ на местна почва и избирането на Иван Алексиев за кмет през 2011 г. Общината е с банкови и фирмени задължение, а основният й страничен доход е свързан с разпродажбата на общинско имущество, което продължава с пълна сила и през втория мандат на Алексиев.
Приетият бюджетът на учреждението за 2017 г. по-скоро изглежда като „Да продаваме собственост за погасяване на стари харчове, заеми и поети ангажименти/съфинансиране”, отколкото „Да създаваме и надграждаме“.
По плана за собствените приходите на Община Поморие се наблюдава заложено увеличение на приходите за 2017 г. с 4 250 000 милиона лева, в сравнение с 2016 г. Предвиденото завишаване на приходите за 2017 г. ще се реализира с продажбата на общинска собственост, в общ размер от 6 773 000 лева. Така формираната сума по приходи от продажба 
на земя – 6 600 000 лева, вероятно касае 11-те парцела след Военния санаториум, съгласно Решение на Общински съвет-Поморие от края на 2016 г. Предвидено е завишение на приходите от данъци с 600 000 лева, и общински такси – с 200 000, което е неизпълнимо. За 2016 г. данъците и такса за битови отпадъци /ТБО/ бяха увеличени с Решение на Общинския съвет от края на 2015 г. През 2017 г. вземанията за данъци и ТБО няма да бъдат по-високи като размер, предвид че, ако има някакво увеличаване на недвижимата собственост и МПС, то би било незначително, а за просрочените вземания за данъци и ТБО са необходими действия. Забелязва се намаляване на очаквания приход в сравнение с плана за приходите за 2016 г. от дейността на Общинските предприятия с 240 хиляди лева, което донякъде обезсмисля съществуването им и ги превръща в кухи структури за поддържане на електорални единици със заплати.
Разходи: Държавните дейности ще се финансират с предвидената от Държавен бюджет за 2017 г. субсидия в размер на 10 028 000 лева. От общата бюджетна рамка в размер 29 763 000 лева, 11 512 000 лева са предвидени за работни заплати.
Община Поморие финансира 2 307 000 лева за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт, със собствените си приходи и от продажбата на земя за 6 600 000 лева. Останалите 4 293 000 лева са от продажбата на безценните земи край морето – погасяване на стари харчове и поети ангажименти /записите на заповед и др./ , в т.ч.: ДДС – 1 362 000 лева, възстановяване на заеми – 1 334 000 лева, съфинансиране по проекти – 90 000 лева, направени през предходни години текущи ремонти – 1 727 000 лева.
От БСП и ДПС са категорични, че трябва да се търси вина и да се разследват виновните за финансовите санкции на общините за нарушения в обществените поръчки, провеждани за реализацията на европроекти. Финансови корекции на кметствата, които ще са за сметка на хазната, възлизат на над 330 млн. лв., като на 30 октомври 2016-а година правителството на Бойко Борисов реши бюджетът да ги изплати. Тук е мястото да припомним, че Община Поморие е известна с погазването на Закона за обществените поръчки, изплащане на фирми суми над договорените и има образувано досъдебно производство за безстопанственост в мандата на кмета Иван Алексиев.
В същото време, при явно зле провежданата политика за управление на публичните финанси (парите на данъкоплатците) от Община Поморие при двумандатния кмет на ГЕРБ Иван Алексиев, сега той е част от Сдружението с нестопанска цел „МИГ Поморие“. Целта на юридическото лице е подпомагане на местните инициативи за усвояване на европейски средства по програма. Община Поморие е един от бенефициентите, а МИГ – Поморие е сред сдруженията, които получават най-голямо финансиране от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година. Максималният размер е 7 500 055 лева.
Дали това е новата схема за източване на еврофондовете, предполагаща корупционни практики при съдействието, одобрението и управлението за реализиране на парични постъпление , до 2020 г. ще стане ясно. Притеснителното е, че това може да последният за България програмен период и да се сложи край на финансирането на страната ни от Европейския съюз заради многобройните наложени корекции от Европейската комисия.
След като плановете на поморийския кмет на ГЕРБ окончателно се провалиха и не бяха уважени мераците му – бившият Военен санаториум да стане общинска собственост, на сайта на Община Поморие се появи брояч.
Хронометърът отмерва дните, часовете, минутите и секундите, откогато с решение на Министерски съвет комплексът на брега на морето преминават към МБПЛР „ВИТА” – Велинград, чиито активи са 100% държавна собственост и в забранителния списък за приватизация.
Навярно в унисон с вътрешните преживявания на местния феодал, на официалния сайт на Община Поморие е пусната публикация със заглавие „40 дни от затварянето на Военния санаториум в Поморие“ и подзаглавие – „Утре, 14.03.2017 г. се навършват 40 дни от преминаването на Военния санаториум към МБПЛР „ВИТА” – Велинград“. Все едно някой е починал.
Кметът Иван Алексиев по никакъв начин не крие, че свързва повода за въпросния текст с жалейка и коментира: „Въпреки символичното значение на 40-те дни, ние не сме забравили нищо…”
За всички вече е ясно – кой мисли за смърт, за 40 дни и всякакви други скръбни вести и събития и защо тъжи. Не са останали и незабелязани срещите на поморийския кмет с ексдепутата и кандидат за депутат от ДПС Камен Костадинов. На брега на морето, пред бившия Военен санаториум.
Вероятно огорчен от невъзможността да изпълни поръчката и изтървал тлъста комисиона, кметът на Бойко Борисов поиска да бъде потърсена отговорност за взетото решение – БДПЛР – Поморие да премине в активите на МБПЛР „ВИТА” – Велинград, а решението е взето от втория кабинет на патрона му Бойко Борисов.
Кмет, зам.-кмет и кметски наместник затриват традиционна култура. Ето как!
Древното село Козичино, известно повече със старото си наименование ЕРКЕЧ, остава без художествена галерия през туристическия сезон. Общинските власти в Поморие изпратили наскоро комисия да прибере скулптурите на Джузепе Страно Спиту, Красимир Димитров – Макраса, Ненчо Русев. Обрани са и най-добрите живописни платна от експозицията, сред тях на художници от България, Великобритания, Израел, Армения, Словакия и Турция.
Галерията към местното читалище „Просвета“, със 111-годишна история, разполага с богат фонд. От 2004 г. в селото се е провеждал международен пленер живопис, скулптура и иконопис „Под небето на Еркеч“. Културната проява е затрита, когато започва управлението на „ГЕРБерови релси“. Кметът на общината Иван Алексиев и неговият братовчед Илия Джингов, физкултурник по образование, назначен за зам.-кмет по култура, образование, здравеопазване, туризъм, хуманитарни дейности и спорт, закриват международния пленер. Едновременно, на двамата братовчеди окото им не мигва и лъжат, рекламирайки международния пленер и читалищната галерия… в европейски проект за 500 хил. лева, свързан с туризма. Софийската фирма-изпълнител настоятелно звъни в читалище „Просвета“, интересува се какво става с Посетителски център „Еркечка лазарка“. Скандалът е огромен и свързан с погазване на закона, но никой не се интересува какво се случва с Центъра, защото Еркеч – това е другата България. С решение на Общински съвет – Поморие цялата сграда е предоставена на читалището. Няма последващо решение, с което помещение в сградата да се предоставя на други юридически лица.
Кметският наместник Тодор Милев сменил секретната брава на помещението, където предстои откриването на посетителския център „Еркечка лазарка“. Това помещение е изцяло обновено и ремонтирано, подредени са даже новозакупените столове. От културно средище, обаче, „Еркечка лазарка“ се превръща в пенсионерски клуб. Дори има назначен човек на заплата.
Проектът за посетителския център е отличен от Министерството на културата с подписа на министър Вежди Рашидов. Консултант на всички дейности е директорът на Бургаския регионален музей, н.с. Цоня Дражева (за съжаление, Цоня Дражева днес не е сред живите). Експозиционният план е включвал подредба на автентични носии от уникалното Еркечко лазаруване; артефакти от археологически проучвания в землището на селото; атракция пред туристите за ръчно изработване на старинната дреха КИЧА; библиотечен кът с архивни документи, сборници и книги и за древното село с научна стойност и др.
Еркеч е най-посещаваното село в община Поморие през летния сезон, там ходят туристи от няколко континента и млади пътешественици от Азия. В това своеобразно „островче“ на българщината се съхранява най-стария български говор и едни от най-старинните български носии. Съхранени са обичаи в автентичен вид, а фолклорната група към читалището от десетилетия обира златните медали и овациите на публиката на международна сцена и у нас.
Едно от отличителните инвестиционни предложения за това селище е на съпругата на кмета на община Поморие Иван Алексиев, Анка Алексиевa:
„Съобщение относно инвестиционно предложение от 16.02.2015г.
Общинска администрация Поморие уведомява гражданите за постъпило уведомително писмо от Анка Неделчева Алексиева за инвестиционно предложение: „Жилищна сграда в УПИ ІІІ-219, кв.50 по плана на с. Козичино, община Поморие”.
Инвестиционното предложение се обявява за срок от 14 /четиринадесет/ дни, считано от датата на публикуване на настоящото съобщение.
Отдел УТООС
Община Поморие“
Инвеститори водят международни арбитражни дела срещу България, които може да отворят огромни пробойни в държавния бюджет. Става дума за искове за над 2 млрд. лева. А сумата може да набъбне още по-застрашително, защото има още няколко компании, решени да се обърнат към международен трибунал, ако не успеят да постигнат извънсъдебно споразумение с властите в София. Стряскащата информация се съдържа в документ на Министерството на финансите, който отчита изпълнението на бюджета за 2016 година, пише в-к СЕГА.
Три от делата, по които Република България е ответник, са добре известни. Те са заведени от големите електрокомпании ЕВН, „Енерго-Про“ и ЧЕЗ. Само по тях претенциите надхвърлят 2 млрд. лева. Искът на австрийската ЕВН е за над 750 млн. евро, а на чешката „Енерго-Про“ – за над 140 млн. евро, става ясно от отчета на МФ за 2016 г. Сумата, поискана от другата чешка компания – ЧЕЗ, още не е уточнена, но несъмнено и тя е многоцифрено число. До съд се стигна, тъй като от години българската държава в лицето най-вече на Комисията за енергийно и водно регулиране тормози инвеститорите с ценови еквилибристики, непрекъснати промени на правилата, проверки и заплахи за отнемане на лицензи. И трите дела се решават в ICSID – Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон.
В списъка на исковете, заведени срещу Република България в ICSID, фигурира и Държавният фонд „Генерален резерв“ на Султаната Оман. Фондът, който бе вторият по големина акционер в КТБ, съди държавата за над 150 млн. евро заради фалита на банката. И тук спорът трябва да се реши от арбитрите на ICSID във Вашингтон.
Друга заплаха за бюджета идва от делото, заведено от акционерите в „Индустриален парк София“. По него италианската компания „Финанциария Интернационале Реал Естейтс“ и съдружниците й искат 57 млн. евро заради проблемите около изграждането на многофункционален парк в района на Божурище.
Във всички тези случаи компаниите обвиняват България, че нарушава междудържавните спогодби за защита на инвестициите.
Архивите показват, че в повечето случаи България губи този тип дела и се налага да плаща милиони обезщетения на инвеститорите. Дори в малкото случаи, когато държавата печели, победата излиза скъпо на бюджета. Показателен е спорът със собствениците на „Плама“ – Плевен, които предявиха иск за обезщетение заради фалита на рафинерията. Адвокатите, наети от правителството, успяха да отхвърлят обвинението, но това костваше на хазната 12 млн. евро.
Производствата в международните арбитражи са сложни, бавни и струват скъпо и на двете страни. Не случайно частните инвеститори до последно се опитват да се споразумеят с политици и чиновници и завеждат дело само когато всички други средства са изчерпани. Документите разкриват, че всяка година бюджетът, тоест българските данъкоплатци, плащат милиони левове – за хонорари на адвокатите, за възнаграждения на арбитрите по споровете и други съдебни разноски. Според отчета на МФ през 2016 г. само за „организиране на защитата на държавния интерес по международни дела“ хазната е олекнала с почти 36 млн. лева. Това е над половината от целия годишен бюджет на финансовото министерство.
Според официалната, справка през миналата година въпросните 35.98 млн. лева са отишли за разноски на държавата по 12 дела – нашумели и по-малко известни, точещи се от дълги години и по-пресни. В списъка влизат споменатите вече казуси – като ЕВН, „Енерго Про“, ЧЕЗ, Оманския фонд. Фигурират още спорът с „Атомстройекспорт“ по казуса АЕЦ „Белене“ и делото на „Новера“, която навремето обслужваше сметосъбирането на София. В сумата с разноските са и парите, платени на консултантите по предоговарянето на цените на тока на двете „американски централи“ – „Контур Глобал Марица-изток 3“ и „Ей И ЕС 3-С Марица-изток 1“. Миналата година са плащани разноски и за прашасали дела като случая със СТ-АД – германски инвеститор, който приватизира шивашката фабрика „Лиди Р“, а после се оказа, че предприятието е затънало в дългове. От отчета на МФ става ясно още, че България е стигнала до съд и с фирмите „Хематур АБ“ (в ликвидация) и БА „Пайплайн“, но за тези казуси няма публична информация. Същото се отнася и за спора с Магнезиум.ком. Под това име е известен голям международен холдинг – производител на конструкции от леки сплави, но не е ясно какъв е случаят в България. През 2016 г. са покривани и разходи по спора между държавата и „Калиакра Уинд Пауър“ – компания с японско участие, изградила един от големите паркове за производство на ток от вятър.
Както се вижда от официалните данни, повечето инвестиционни спорове и съответно заплахите за бюджета идват от сектор „Енергетика“. И не е чудно. Това е един от най-тежко регулираните отрасли в българската икономика и както винаги, когато държавата се меси в икономически отношения, идват тежки пазарни изкривявания, порочни ценови стъкмистики и огромно напрежение.
„Прекалено скъпо излизат на българските данъкоплатци недоразуменията на държавно ниво. Ние плащаме за некомпетентните решения на институции и политици“, коментира в интервю за в. „Сега“ икономистът Евгений Кънев по повод лавината от енергийни дела.
Голямата беда е, че в България правилата се променят често, а тълкуването им – още по-често. Регулаторите и регулациите са същински кошмар – и защото са нестабилни, и защото ведомствата действат с двойни аршини и тройни стандарти. А политическите чадъри се затварят и отварят неочаквано. У нас никой предприемач не може да бъде сигурен, че новото правителство няма да се отметне от обещания или решения на предишното и дори от собствените си обещания и решения. В това отношение управленията на новия ни стар премиер Борисов са емблематични.
