Калин Калпакчиев мотивирано иска предсрочното отстраняване на главния прокурор Сотир Цацаров.

„Днес изпратих до членовете на Висшия съдебен съвет, министъра на правосъдието, ИВСС и ЕК становище, в което поставям проблема за приемливото поведение на магистратите, включително на висшите представители на съдебната власт“, съобщи съдия Калин Калпакчиев.

В становището си той подробно излага установените факти за срещата на главния прокурор със Сашо Дончев и посредничеството на Георги Гергов, както и тяхната правна оценка и предлага на членовете на ВСС и министъра на правосъдието да упражнят правомощията си по закон – Цацаров да бъде отстранен.

„Становището има за цел да стимулира провеждане на професионална и обществена дискусия  и установяване на етични стандарти, както и подпомагане на съответните държавни институции при осъществяване на техните правомощия. Следването на прозрачни и справедливи процедури за проверка на почтеността на магистратите, при наличието на основателни съмнения, е гаранция за поддържането на доверието в правосъдието. В този смисъл дебатите за етичните правила и стандартите за фактическа и правна оценка  при тяхното прилагане са наложителни във всички институции“, допълва членът на ВСС Калин Калпакчиев.

АВАНТАЖ публикува пълния текст на становището до сезираните институции:

„Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,

Конституционният статус на съдебната власт определя нейната независимост, като утвърждава, че съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват в своята дейност само на закона. Поради това независимостта е въздигната в основна и същностна ценност за всеки магистрат, а съгласно чл. 170, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) към главния прокурор и председателите на върховните съдилища са поставени най-високите изисквания – те трябва да притежават способност за съблюдаване и налагане на висок етичен стандарт, изявена независимост и воля за налагане на законността.

Разбирането, че независимостта и безпристрастността са основните стълбове на доброто правосъдие, а накърняването им не позволява на съдебната власт да изпълни основната си обществена роля да поддържа и възстановява силата на държавния правен ред, както и вярата на гражданите в държавата, е трайно утвърдено и върху него се изгражда цялата ни правна система.

Според т.нар. Бангалорски принципи – общоприетите етични стандарти за съдиите на държавите членки на ООН, които са приложими и за представителите на другите магистратски професии в съдебната власт, всеки магистрат е длъжен да гарантира, че поведението му е безупречно в очите на разумния наблюдател и способства за убеждението на хората в моралния интегритет на съдебната власт. Тези изисквания имат за цел да утвърдят като съществена гаранция за справедливото правосъдие правилото, че правосъдието трябва не само да се осъществява, но и това да е видимо за хората, защото убедителността на правосъдието е в основата на доверието към съдебната власт, без което изпълнението на актовете на правосъдните органи е невъзможно, съответно – не са възможни и правовият ред, просперитетът и социалният мир.

 От Бангалорските принципи следва, че магистратът е длъжен не само да остава незасегнат от неподходящи връзки с изпълнителната власт, законодателната власт, икономическите среди и от влияние от тяхна страна, но и да създава у разумния наблюдател чувство за сигурност, че наистина не е засегнат от подобни непрозрачни зависимости.

   Цитирам утвърдените международни стандарти за независимост на съдебната власт и магистратите, защото те, както и практиката на ВСС и съда в подобни казуси, трябва да бъдат отправната точка при обективната преценка на станалата публично известна със закъснение среща на главния прокурор с члена на ръководен орган на партия и бизнесмен Георги Гергов и издателя на вестник „Сега” и бизнесмен Сашо Дончев. Заради основната си функция да гарантира независимостта на съдебната власт, включително чрез дисциплинарните си правомощия, Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да защити върховенството на закона като фундамент на правовата държава, като убеди гражданите, че законът се прилага за всички, а висшите административни длъжности на съдебна власт не допускат и най-малкото съмнение за корупция или злоупотреба с власт.

С решение от 27 април 2017 г. пленумът на Висшия съдебен съвет отказа да извърши проверка на фактите по случая. Независимо от това, от публично известните факти и твърдения, които позволяват да бъде извършена съпоставка помежду им и с други контролни за достоверността им факти, разбираме следното.

1. Установените към момента фактически положения според разпространените твърдения на тримата участници в срещата
   • Твърдения на Сашо Дончев

На 19 април 2017 г. в медиите беше разпространен видеозапис, в който Сашо Дончев разказва за своя среща с главния прокурор Сотир Цацаров, на която е присъствал и бизнесменът и член на ръководството на БСП Георги Гергов. Разказът съдържа следните твърдения за факти на Сашо Дончев.

„Аз бях поканен на среща с главния прокурор, за да ми каже, че моето поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него. Какво е това, че аз подкрепям „Да, България“, какво е това, че моята телевизия Би Ай Ти, в която моят приятел Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и, разбира се, вестник „Сега“ и Комарницки. И аз го гледам и питам: „Ама вие какво искате да ми кажете“;„Казвам Ви, че даже господин Филчев ми каза, че съм много мек в реакциите.“; „И аз викам, ама същият този г-н Филчев прати барети и какво се случи, какво последва? Да Ви информирам, нямам нищо общо с „Да, България“, освен че познавам Христо Иванов. Нямам нищо общо с Би Ай Ти, освен че със Сашо Диков сме карали ски и сме ходили по гаджета.“

На 21.04.2017 г. в интервю за предаването „еМисия България“ по BIT Сашо Дончев заявява, че срещата с главния прокурор се е провела в ЦУМ в кабинета на бизнесмена Георги Гергов. В интервюто г-н Дончев твърди: „… И казах искате ли да Ви дам номера на мобилния си телефон, за да не ползваме посредници при общуването. И тогава главният прокурор ми каза „Ама Вие нали не се съмнявате, че Вашата кореспонденция и телефонът Ви се контролират. И аз учуден казах: „На какво основание?“, но той ми каза, че това не е в компетенциите на прокуратурата и това не са неговите хора, има си други специализирани звена в държавата, които се занимават с тези неща.“

На 22.04.2017 г. в интервю за Нова телевизия Сашо Дончев заявява: „… И той (главният прокурор) в един момент казва: „И всичко това, като имате такъв хубав живот, защо Ви трябва да се занимавате с… да финансирате партията на Христо Иванов. След което последва и въпросът за моята телевизия BIT и за моя приятел Диков, който го е превърнал в главен герой. На което аз вече прекъснах и му казах: „Ама Вас наистина са Ви дезинформирали или са Ви информирали неправилно. И той ми каза: „Мен нали се сещате, че не ме информират хора от улицата. Стана ясно, че го информират специалните служби.“ В същото интервю Сашо Дончев допълва: „Когато аз разказвах два дни по-късно по телефона на Сашо Диков цялата история, на следващия ден аз получих едно съобщение с краткия текст: „Много говориш по телефона” от Георги Гергов.“

На 28.04.2017 г. в интервю за вестник „Капитал” Сашо Дончев твърди: „Всичко е глупост, самият начин, по който е било съчинено – за какъв дявол им е трябвало да ми викат? Ти можеш да не си съгласен и да не ти харесва и като ме срещнеш някъде, да го споделиш не като прокурор, а като човек. Но не можеш да ми кажеш „имаш такъв хубав бизнес, защо го рискуваш”. Какво е това? Как така?”

1.2. Твърдения на Сотир Цацаров

В заседанието на ВСС, проведено на 27 април 2017 г., главният прокурор заявява:

„По отношение на никого не е упражняван от мен натиск, нито са отправяни заплахи. Не съм упражнявал никакъв натиск върху наблюдаващия прокурор по проверка – сега досъдебно производство (за КЕВР и цените, които се образуват, според отчетените разходи от „Овъргаз”), напротив: отказал съм. Лицата, с които съм се срещал, не са обвиняеми, не са подсъдими, не са криминално проявени. Тезата, че лицата са разследвани, е или злонамерена, или най-меко казано неосведоменост. И още нещо – тези лица не са адвокати, не са страна по дела. Аз въобще не съм отишъл на тайна среща. За мен в тази среща няма нищо тайно.

Няма от какво да се срамувам. Бих се срамувал, ако определени разследвания не биха се развивали в насоката, в която очевидно някои не желаят да се развият. Не съм нарушил закона, не съм нарушил служебните си задължения. Затова и не се срамувам.

Чужди сценарии и постоянните им сценаристи аз не желая да коментирам. Ще кажа само, че на тази маса сценаристи няма. Има само хора, на които е възложено да изпълняват определени сценарии. Но те се сменят – сценаристите остават същите.“

• Твърдения на Георги Гергов

В интервю за предаването „Тази сутрин“ на 2 май 2017 г. по bTV Георги Гергов твърди следното:

„Срещнахме се със Сашо Дончев в офиса ми в ЦУМ и той ме попита дали ще успея да организирам среща със Сотир Цацаров. Аз му звъннах веднага и се видяхме тримата на следващия ден. Сашо Дончев носеше папка с три листа, които Цацаров погледна и му каза, че не може да му помогне с разследванията. Главният прокурор взе тези листове със себе си. Подчертавам, че интерес и желание за тази среща имаше Сашо Дончев“;  „Цацаров му отговори, че това е частен случай и че не може да помогне по тази тема. И толкоз. Разговорът беше съвсем нормален, човешки. Недоумявам този ход на Сашо Дончев”; „В папката не съм видял какво има, бяха три листа. Цацаров ги взе, погледна ги, каза, че това е частен случай и ги прибра в джоба си”

В интервюто си Гергов разказва за отношенията си със Сотир Цацаров, дава оценка за личността му, споменава, че двамата се познават от много години, още преди Цацаров да стане окръжен съдия. Гергов дава оценка за срещата между тримата: „Човешки разговор, 15-20 минути, за семействата, за бизнеса. Много човешки, много нормален“.

• Данни, които имат значение при оценка на значението на проведената среща:

               На 28.04.2017 г. в интервю за вестник „Капитал” Сашо Дончев съобщава, че през 2011 г. от името на „Овергаз” е подал жалба до Европейската комисия за господстващо положение на „Български енергиен холдинг”, „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” на газовия пазар в България.

По време на интервюто, проведено на 20 април 2017 г. в BIT, Сашо Дончев показва писмо от прокурори от СГП, от което се разбира, че срещу него е подаден сигнал в прокуратурата от членове на ръководството на „Булгаргаз“ ЕАД. Проверката на прокуратурата е във връзка с подаден сигнал от страна на Сашо Дончев в качеството му на изпълнителен директор на „Овъргаз инк“ до Европейската комисия срещу „Булгаргаз“ ЕАД, „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Газ Експорт“ за злоупотреба с господстващо положение и отказ за достъп до капацитет на входно изходните точки на хранилището в Чирен.

На 24.04.2017 г. официално от пресслужбата на прокуратурата са информирани медиите, че на същата дата Специализираното звено „Антикорупция” – СГП е образувало наказателно производство срещу длъжностни лица от КЕВР за престъпления по служба. Посочено е, че досъдебното производство е образувано по повод постъпил на 16.01.2017 г. сигнал до главния прокурор, който той изпратил на СГП по компетентност. Същевременно е уточнено, че предмет на разследване ще бъде и осъществено през март 2015 г. вливане на търговски дружества в „Софиягаз” (впоследствие  „Овергаз мрежи” АД), и по-точно дали действията на КЕВР в тази насока не са довели до запазване на необосновано висока продажна цена на газта. Допълнена е още една насока на разследването, свързана с подадена на 20.01.2011 г. от „Овергаз Инк“ АД до ДКЕВР жалба до Европейската комисия срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД за непредоставяне на достъп до газопреносната система и до ПГХ „Чирен”.

            Това досъдебно производство не е първото в областта на енергетиката. В периода февруари – април 2013 г. прокуратурата оповестява, че са възобновени и образувани нови досъдебни производства във връзка с дейността на държавните органи и търговски дружества, работещи в областта на енергетиката, за извършени нарушения или престъпления. С прессъобщение от 03.04.2013 г. се предоставя официална информация за пет образувани досъдебни производства срещу длъжностни лица от НЕК, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, ДКЕВР и „ЧЕЗ Разпределения България” АД. До момента няма публично оповестена информация тези досъдебни производства да са приключили и какъв е резултатът от тях.

От публикация на сайта „Пловдив онлайн“ от 29 март 2017 г. се установява, че на 21.02.2017 г. общинският съветник Спас Гърневски е подал сигнал за злоупотреби при приватизацията на „Международен панаир Пловдив“ АД. След изтичането на едномесечния срок за произнасяне Спас Гърневски не е получил отговор от прокуратурата.

Това не е първият сигнал, който e налагал извършване на проверка, засягаща Георги Гергов.  Окръжна прокуратура Варна образува наказателно производство по чл. 123, ал. 1 НК за изясняване на причините и обстоятелствата, довели до смъртта на четири лица при срутването на хотел “Вероника” в курортен комплекс “Слънчев ден”, стопанисван от едноименното акционерно дружество, чиито мажоритарни собственици са Георги Гергов и двамата му синове. Понастоящем не е оповестено производството да е приключило.

2. Твърденията на тримата участници и публично известните факти позволяват да се изведат няколко несъмнени фактически констатации, доколкото са налице съвпадащи и непротиворечиви положения:

• Сашо Дончев е управляващ дружеството „Овъргаз“, издател на вестник „Сега“, в който се публикуват карикатури на художника Христо Комарницки;
• „Овергаз” е частна газова компания, чиято основна цел е да изгражда и експлоатира газоразпределителни мрежи и природен газ на крайни потребители. Групата на Овергаз се състои от дружества, специализирани в разработване, изграждане и предоставяне на инфраструктурни услуги в областта на газификацията. „Овергаз Мрежи“ АД притежава 10 лицензии за разпределение и снабдяване с природен газ в 51 общини. Сашо Дончев е изпълнителен директор на „Овергаз Инк.“ АД и на „Овергаз Холдинг“ АД, заместник-председател на Съвета на директорите на „Овергаз Инк.“ АД, председател на Съвета на директорите на „Овергаз Холдинг“ АД;
• Георги Гергов е член на изпълнителното бюро на Българската социалистическа партия и собственик и управляващ на редица търговски дружества;
• Сотир Цацаров е главен прокурор на Република България и член по право на Висшия съдебен съвет;
• Сотир Цацаров и Георги Гергов се познават от дълги години и са добри познати;
• През месец март 2017 г. в офиса на Георги Гергов, намиращ се в сградата на ЦУМ, се провежда среща между Сашо Дончев и главния прокурор Сотир Цацаров:
• Срещата между главния прокурор и Сашо Дончев е уредена с посредничеството на Георги Гергов;
• По време на срещата, продължила около 30 минути, Дончев и Цацаров са си говорили за бизнеса и за семействата;
• Към момента на провеждане на срещата дружества, свързани с бизнеса на Георги Гергов и Сашо Дончев, са били обект на прокурорски проверки. В информацията, разпространена от прокуратурата на 24.04.2017 г., не е посочено кога е започнала предварителната проверка, но в нея се съобщават факти, от които става ясно, че към датата на срещата главният прокурор е знаел най-малкото за постъпилия сигнал на 16.01.2017 г. и за неговия предмет;
• Срещата се провежда по време на политическа кампания за парламентарни избори през март 2017 г.;
• Предмет на разговора е била прокурорска проверка, която се извършва във връзка със сигнал от 16.01.2017 г. Сигналът е свързан с дейността на газоразпределителните дружества, управлявани от Сашо Дончев, както и с подадена от него жалба до Европейската комисия за господстващо положение на „Български енергиен холдинг”, „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” на газовия пазар в България (това се твърди и от тримата, макар и да му придават различна интерпретация);
• След срещата издателят на вестника се оплаква от нерегламентиран натиск от главния прокурор, който признал, че се чувства засегнат от карикатурите на финансирания от него вестник;
• Ноторен факт, е че един от обектите на карикатурите, публикувани във вестник „Сега“, е главният прокурор Цацаров.

3. Правен стандарт за преценка на поведението на главния прокурор по време на срещата му със Сашо Дончев и Георги Гергов и правни изводи

3.1.Установени вътрешни и международни стандарти

Както беше посочено, по отношение на съдиите, прокурорите и следователите съществуват завишени стандарти за тяхното поведение в службата и извън нея. За главния прокурор и председателите на върховните съдилища са въведени специални изисквания за съблюдаване и налагане на високи етични стандарти и изявена независимост.

  Валидните за българските магистрати етични правила от Кодекса за етично поведение, приет с решение на ВСС, могат да се изведат и от т.нар. Бангалорски принципи – общоприетите етични стандарти за съдиите на държавите членки на ООН, които са приложими и за представители на другите магистратски професии в съдебната власт.

Съдиите и прокурорите са длъжни да отстояват независимостта си и да дават пример за независимост както в индивидуален, така и в институционален аспект; те са длъжни да демонстрират и утвърждават високи стандарти на поведение, за да укрепва общественото доверие в съдебната власт, което има основно значение за поддържане на независимостта на магистратите.

Правилата за професионалното поведение изискват от всички магистрати да поддържат доверието на обществото, да избягват всякакви действия, които накърняват достойнството на тяхната професия и да свеждат до минимум риска от конфликт на интереси или каквато и да е деятелност, която би застрашила тяхната репутация и независимост. Поведението им не само следва да е стриктно съобразено с критериите за безпристрастност и независимост, но и да предотвратява възможностите за конфликт или за съмнение в почтеността и благоприличието им. Магистратите ежедневно упражняват власт, която съществено се отразява върху съдбата на гражданите. Обществото не би се примирило да предостави тази власт в ръцете на лица със спорна почтеност, компетентност или съмнителни лични стандарти. Затова поведението на магистратите както в службата, така и извън пряката им служебна дейност, трябва да е изцяло съобразено с доверието на обществото и неговите очаквания.

  Съгласно Конституцията и Закона за съдебната власт главният прокурор притежава изключителни правомощия в сферата на наказателното преследване и надзора за законност, които го поставят на най-високо място в йерархията на съдебната власт. Според чл. 126, ал. 2 Конституцията главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Системата на прокуратурата в България е централизирана. Всички административни ръководители в прокуратурата са подчинени и се отчитат пред главния прокурор (чл. 136, ал. 4 ЗСВ). Главният прокурор, като най-висш прокурор в йерархията, има правото да издава задължителни нареждания, отнасящи се до работата на всеки прокурор, включително и до работата по конкретни дела (чл. 139 и чл. 143 ЗСВ). Главният прокурор има право да внася във Висшия съдебен съвет предложения за повишаване или дисциплинарно наказване на прокурори (чл. 38 и 312 ЗСВ). Според разпоредбите на НПК главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл. 46, ал. 5 НПК).

   Правомощията на главния прокурор определят и завишените изисквания и етични стандарти към поведението му, доколкото той може да влияе върху дейността на всички прокурори и определя цялостния облик на прокуратурата. Съдържанието на етичните стандарти, с което е длъжен да се съобразява главният прокурор, неизбежно следва да държи сметка и за актуалния контекст, и за въздействието върху общественото мнение на останалите неразрешени проблеми и кризи в легитимността на съдебната власт, и в частност – на прокуратурата. Това влияе на общото ниво на недоверие, изпитвано от българските граждани по отношение на способността на съдебната власт да осигури върховенството на правото. Достатъчно е да припомним, от една страна, че повече от 7 години след осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България, не е предвиден институционален и процесуален механизъм, който да създава ефективни гаранции за безпристрастност и обективност на евентуално наказателно преследване срещу главния прокурор при данни за извършено престъпление. От друга страна – въпреки освобождаването от длъжност на градския прокурор на София Николай Кокинов за дисциплинарно нарушение, уронващо престижа на съдебната власт, извършено именно по повод нерегламентирана среща с бивш министър-председател и председател на политическа партия, в която той чрез репликата „Ти си го избра” създава съмнения за политическата и икономическа независимост на процеса по номиниране и избор на висши прокурори, обстойна проверка не беше извършена. Не беше повишена и прозрачността на вземането на кадрови решения за висшите административни длъжности.

      Конфликтът между високите нормативни изисквания към личността на главния прокурор и високото недоверие в независимостта от корупционни влияния на висшите административни длъжности в съдебната власт, включително – на главния прокурор, налага ВСС да полага изключителна активност, за да спре опасните процеси, които ерозират цялостната идея за държавност и причиняват тежки последици за правосъзнанието на гражданите.

3.2. Изхождайки от тази необходимост, за да не допуснем съмнението, че ВСС не само че не изпълнява конституционната си задача, но се превръща в самостоятелен фактор за подриване на върховенството на правото, като привилегирова главния прокурор заради властовия му ресурс, предлагам своята правна оценка на поведението му:

Нерегламентираните контакти с бизнесмен и издател на вестник, и то в момент, когато спрямо дейността на дружествата му се извършва прокурорска проверка и в период на предизборна кампания, използването на посредничеството на друг бизнесмен за уреждане на срещата (чийто бизнес също е обект на прокурорска проверка), реално накърнява общественото доверие в независимостта на съдебната власт, тъй като възбужда редица основателни съмнения.

Главният прокурор поначало не бива сам да се поставя в ситуация, в която има риск да се дискредитира ръководената от него институция. Затова от първостепенно значение за правилната реакция на ВСС е справедливата и безпристрастна оценка на впечатлението, което срещата оставя у обективния наблюдател, както и какви са процедурните средства за установяване на истината. Един от присъстващите бизнесмени съобщава, че е бил обект на натиск от главния прокурор чрез софистицирани, но еднозначни по смисъл изрази – да не спонсорира политическа партия (в период на изборна кампания) и да преразгледа линията на медията, която финансира. В конкретния контекст на обстоятелствата относно срещата – в частен офис и в присъствието само на посредника, който от изложените факти излиза, че е добър познат на главния прокурор от дълъг период от време, тези твърдения на бизнесмена –издател не могат да бъдат игнорирани на принципа „дума срещу дума”. Попадането в подобна ситуация само по себе си е силно проблематично и недопустимо от гледна точка на високите професионални изисквания към поведението на главния прокурор.

Несъстоятелна е тезата, че бизнесменът, който твърди злоупотреба с власт от страна на главния прокурор, не може да докаже верността на твърденията си, поради което не следва да се предприемат никакви мерки от органите на съдебната власт. Европейският съд по правата на човека е приел по серия осъдителни български решения (по делата Маринова и др., Бойканов), че оплакващият се от корупционно поведение или противоправни действия на държавни органи гражданин не може да бъде поставен в обективно невъзможно положение да доказва държавната корупция, за да не бъде обвинен в клевета или набедяване. Именно за да не се формира и поддържа съмнение в обществото за съществуване на опасност оплакалият се от злоупотреба с власт гражданин да стане обект на репресивен реваншизъм, всички магистрати трябва да съблюдават такова поведение, което да изключа риска да участват или да бъдат въвлечени в подобни ситуации. Това в още по-голяма степен е валидно за главния прокурор, който ръководи институцията, компетентна да разследва твърдяното противоправно поведение, и всички прокурори са му подчинени.

Ето защо самият факт, че в конкретния случай главният прокурор, знаейки предварително формата и участниците в срещата, е отишъл на нея, го компрометира. Нещо повече – поставя в риск доверието на обществото в безпристрастността на предприетите от прокуратурата действия веднага след осветляването на срещата в стопанската област, в която развива търговска дейност оплакалият се от нерегламентиран натиск бизнесмен.

Същевременно, от обстоятелството, че гражданинът, който сигнализира за държавна корупция или злоупотреба с власт, не разполага с инструментариум и властнически ресурс да установи верността на твърденията си, не следва, че е допустимо компетентните власти, в това число и ВСС, да  бездействат. Конвенцията на ООН срещу корупцията, ратифицирана от  България, установява задължението на държавите, съобразявайки принципа за независимостта на съда, да вземат мерки за укрепване на честността и предотвратяване на възможностите за корупция сред магистратите, включително чрез въвеждане на съответни правила за поведение на членовете на съдебната власт. Специфичното приложение на това изискване по отношение на административните длъжности в съдебната власт предпоставя, че всяко съмнение, довело до реално увреждане на авторитета на правосъдието и на базовото функциониране на правовата държава, налага, ако замесеният административен ръководител не подаде сам оставка, да се предприемат действия за освобождаването му от длъжност. Това е така, тъй като разколебаването на доверието в служебното положение на висшите административни длъжности води до недоверие към цялата институционална система.  В най-голяма степен това е валидно за главния прокурор, защото на гражданите са известни големите му възможности за влияние и въздействие върху дейността на прокуратурата и върху редовите магистрати. Някои от тези възможности не са публични и прозрачни, поради което трудно се поддават на обществен контрол. По тази причина репутацията на главния прокурор трябва да бъде безупречна и всяко замесване в ситуация, която поражда основателно съмнение за корупционен натиск или влияние, следва да има за неизбежна правна последица освобождаване от длъжността.

        С оглед посочената конкретиката на случая прокуратурата е компетентният орган да установи истината за разговора между тримата участници, защото в изнесената от единия от тях информация се съдържат данни за престъпление. Значима за правомощията на ВСС обаче е обективната видимост на случилото и как тя се отразява върху доверието в независимостта на прокуратурата и легитимността на нейните действия.

Нерегламентираните контакти на главен прокурор с бизнесмени, спрямо които се извършват прокурорски проверки и които имат политически позиции, не само  застрашава авторитета на съдебната власт, а реално го накърнява, тъй като създава усещане за дефицит на правова държава.

Отношението на обществото към подобен род прояви е еднозначно и непримиримо. Общественото мнение свързва възникналата ситуация с недопустим лобизъм, злоупотреба с власт и корупция. Нерегламентираната среща на главния прокурор, който е приел посредничество не по протокол от политик и бизнесмен с бизнесмен, спрямо когото се провежда предварителна проверка, способства за затвърждаване на впечатлението, че дейността на прокуратурата за възбуждане на наказателно преследване и осъществяване на надзор за законност се обуславя не от предвидените основания в закона, а от лични контакти, непрозрачно влияние и корупционни практики.

Отказът на главния прокурор да отговаря на въпроси на членове на ВСС задълбочи кризата на доверието в съдебната власт, защото на практика демонстрира неподчинение на закона.

В същото заседание главният прокурор увреди авторитета на правосъдието и с декларативното си твърдение, че членовете на ВСС, които настояват за проверка на случая, са „изпълнители” на неназовани „сценаристи”. Това обвинение е особено укоримо, защото, без да се обосновава с факти, дискредитира независимостта на кадровия орган на съдебната власт и обезценява правомощията на главния прокурор, който разполага със суверенната конституционна власт да разследва данните за зависимост на отделните членове на ВСС и в случай че ги докаже – да инициира наказателно преследване срещу тях.  Когато ръководителят на държавното обвинение си позволява да отправя обвинения, без да полага усилия да ги обосновава по надлежния ред, и това не поражда никакви последици, се създава опасното усещане за деградиране на институцията.

В съдебната практика на Върховния административен съд по приложение на глава 16 от ЗСВ трайно се приема, че независимостта и почтеността са качества на съдебната власт, които гарантират ефективното осъществяване на основната й функция в държавата – поддържането и възстановяването на установения правен ред. При тези съображения законодателят изрично е посочил, че действия или бездействия на магистрат, които водят до накърняване на престижа на съдебната власт, поставят под съмнение нейната независимост, безпристрастност и почтеност, са основание за дисциплинарна отговорност. В Тълкувателно решение № 3/2007 на ВАС по т.д. № 4/2007 г. се приема, при изясняване на фактическия състав на уронване на престижа на професия, че „елемент от фактическия състав не е самото деяние, като нарушение на моралните норми, а негативната морална оценка, която е дадена от наказващия орган на извършеното като „несъвместимо с морала”, както и че неспазването на служебната етика може да има за последица намаляването или загуба на общественото доверие в институциите, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната дейност на държавата. Нещо повече, съдът дори приема, че не е задължително престижът вече да е уронен, достатъчно е поведението да е било от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в държавните институции.

         В настоящия случай разпространените публично съмнения за конфликт на интереси и търговия с влияние сами по себе си уронват престижа на съдебната власт, което е резултат от личното поведение на главния прокурор.

4. Изложените съображения позволяват да се приеме, че са налице достатъчно данни компетентните институции да предприемат действия в изпълнение на своите законови правомощия:

Предоставям настоящото становище на вниманието на членовете на прокурорската колегия на ВСС и на министъра на правосъдието, които могат да реализират правомощията си по чл. 175, ал. 5 вр. с чл. 173 ЗСВ вр. с чл. 129, ал. 3, т. 5 Конституцията на Република България.

Извън конкретния случай, поставянето на проблема за приемливото поведение на магистратите, включително на висшите представители на съдебната власт, има за цел провеждане на професионална и обществена дискусия  и установяване на етични стандарти. Следването на прозрачни и справедливи процедури за проверка на почтеността на магистратите, при наличието на основателни съмнения, е гаранция за поддържането на доверието в правосъдието. В този смисъл дебатите за етичните правила и стандартите за фактическа и правна оценка  при тяхното прилагане са наложителни във всички институции. Затова изпращам предложението и на вниманието на ИВСС и ЕК, с оглед правомощията на всяка от институциите, както и с убеждението, че то може да бъде от полза за провеждането на професионалната и обществена дискусия по поставените принципни въпроси.

                                 С уважение:  Калин Калпакчиев – член на Висшия съдебен съвет“

11 май 2017 г., Бургас – “Аурубис България” АД, част от водещия производител на метали и мед в Европа „Аурубис“, и най-големият частен пристанищен оператор – „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, откриха нов склад за медни суровини на Аурубис, разположен на територията на БМФ Порт Бургас. Новите съоръжения предоставят възможност медните концентрати да се транспортират и съхраняват в затворени пространства, като насипният материал се обработва без загуби и разпиляване, по най-съвременна методика.

В официалното представяне на инвестицията от 15 милиона евро участваха:

г-н Ивайло Московски – Министърът на Транспорта, Информационните технологии и съобщенията

Г-н Вълчо Чолаков – Областен управител,

г-жа Чанка Коралска, г-жа Веселина Илиева- Представители на община Бургас

Г-н Ангел Геров- Кмет на Община Пирдоп

Г-жа Магдалена Иванова- Кмет на Община Златица

г-жа Мария Шентова и г-н Асен Плахов – Председателите на Общинските съвети на гр. Пирдоп и Златица

и домакините – г-н Георги Домусчиев, Председател на Борда на директорите на „БМФ Порт Бургас“ ЕАД и г-н Тим Курт, изпълнителен директор на „Аурубис България“ АД.

“В съответствие със своята Визия 2025,  „Аурубис България“ развива партньорството си с БМФ Порт Бургас и подкрепя инвестициите за оптимизиране на производствените си процеси. Както повечето проекти на компанията, и в този водещ елемент е грижата и  опазването на околната среда.”, каза г-н Тим Курт, изпълнителен директор на „Аурубис България“ по време на официалното откриване на съоръжението.

„Благодарим на „Аурубис България” АД и на всички колеги от БМФ Порт Бургас, които бяха пряко ангажирани с реализацията на този проект, който има както регионално, така и общонационално значение за развитието на българската икономика. Днес даваме пример как чрез обединените усилия и доброто взаимодействие между две от най-големите компании в България могат да бъдат постигнати устойчиви и екологично значими резултати.“, каза г-н Борис Балев, Изпълнителен директор на „БМФ Порт Бургас“ ЕАД по време на церемонията.

Инвестицията включва: технологични съоръжения за разтоварване от кораби на медни концентрати, тяхното транспортиране, автоматизирано претегляне, складиране в затворен склад и товарене на ЖП вагони за транспортиране към производствената база на „Аурубис България“ в района на Средногорието.

Целият процес се управлява от команден пулт чрез система за управление с последно поколение контролери. Той включва грайферни кранове за разтоварване на медните концентрати в два приемни бункера, гумено-лентови транспортьори, разположени в закрити галерии, склад с място за разделно складиране на различните качества концентрати със застроена площ от 6 000 кв. м. и проектен капацитет 65 000 тона. Изградена е оросителна система против разпрашаване при разтоварване, както и помощна сграда за товарене на ЖП вагони.

През м. септември 2017 г. е планирано оборудване на съоръжението и с най-модерния хидравличен кран Sennebogen 8400 EQ с минимално ниво на шум и без вибрации по време на работа.

Профил на Аурубис България

Медодобивният завод на Аурубис Групата в България се намира в региона на Средногорието. Той е построен през 1958 г. и се състои от четири основни производствени единици: металургично производство, рафинерия за катодна мед, производство сярна киселина и обогатителна фабрика.

Днес в Аурубис България пряко са ангажирани 845 служители. Производственият капацитет на компанията за година възлиза на 360 000 тона анодна мед, 230 000 тона катодна мед и 1 200 000 тона сярна киселина. Компанията реализира 8% от износа на страната за различни пазари, сред които Турция, Белгия, Китай, Сингапур, а вносът се осъществява предимно от Китай, Балканите, Близкия изток. Към настоящия момент е най-големият ползвател на българските пристанищни и железопътни превози с над 2 млн. карго превози годишно.

За периода от приватизацията на компанията през 1997 г. до края на 2015 г., за модернизиране на производството и опазване на околната среда са инвестирани над 600 млн. евро, за което са връчени редица отличия, сред които “Инвеститор в опазване на околната среда” (2015 г., Българската агенция за инвестиции).

Като част от партньорска програма за развитие на региона, компанията ежегодно осъществява дарения за общините Пирдоп и Златица на стойност 600 000 лв. за проекти в сферата на образованието, спорта, културата, развитие на млади таланти, хора в неравностойно положение, здравеопазване.

Допълнителна информация на http://bulgaria.aurubis.com

Профил на БМФ Порт Бургас

„БМФ Порт Бургас“ ЕАД е частен пристанищен оператор на терминал „Бургас Изток 2“ и терминал „Бургас Запад“, части от пристанище за обществен транспорт с национално значение Бургас, предоставени с концесионни договори съответно от 2012г. и 2013г.

Развитието на съвременни концепции за пристанищни дейности и услуги е най-висок приоритет за управлението на БМФ Порт Бургас. До момента над 51 млн.евро са вложени в рехабилитация на съществуващата инфраструктура на двата терминала и модернизация на механизацията.

Дружеството може да се похвали с единственото за България специализирано съоръжение за обработка на втечнени въглеводородни газове /LPG/. Пристанището разполага и с високотехнологичен силозен комплекс за обработка на зърнени товари, състоящ се от 5 бр. силози с общ капацитет 75 000т зърно. Сериозни инвестиции са реализирани и при внедряването на нова Терминална операционна система-“NAVIS N4”, за администриране и управление на контейнерния трафик на двата терминала. Настоящият капацитет на контейнерния терминал е 200 000 TEU годишно, което се равнява на целия контейнерен трафик в България в момента.

Към момента в БМФ Порт Бургас работят над 800 човека. Корпоративната социална отговорност е един от основните приоритети в политиката на компанията. Вярваме, че социалните практики и етичните взаимоотношения са в основата на нашата добра репутация на работодател. Високите квалификация и професионални умения са изключително важни за нас и затова сме развили собствен Център за професионално обучение.

Като пристанищен оператор, „БМФ Порт Бургас“ ЕАД е ангажиран с изпълнението на предоставените дейности по екологично и социално отговорен начин и в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство, редица международни конвенции, протоколи и стандарти.

 Допълнителна информация на  http://navbul-portburgas.com/

Неволите на жителите на бургаския квартал „Банево“ продължават. Четири години след започване изпълнението на т.нар. проект „Воден цикъл“, който по идея e трябвало да подобри и развие инфраструктурата за питейни и отпадъчни води, са налице разрушени и заличени улични настилки в квартала. Разбира се, при строително-монтажни работи от такъв размер е невъзможно да се избегне къртене, изкопни и транспортни дейности, но в крайна сметка, след завършване на работата по проекта, е трябвало несгодите да отстъпят място на удоволствието да живееш в благоустроен квартал. Такива са били очакванията на жителите на някогашното бургаско село, защото още при водената от общинската администрация кампания за присъединяването му към града, това било най-силно прокламираният плюс в полза на местното население – новата и подобрена инфраструктура. Изнесената информация в медиите категорично подчертава сериозното отношение на общинското ръководството и обрисува силно розови картини след изпълнението на този щедро финансиран европейски проект. (ВИЖ ТУК)

Равносметката днес обаче показва, че вредите са много повече от ползите за хората от този бургаски квартал, настилките по улиците са коктейл от пръст, строителни отпадъци, трошен камък и всичко друго, но не и от материала, използван за уличните настилки в Европа – асфалт!

Това разминаване между обещано и изпълнено провокира Кирил Казаков, жител на квартала, да изпрати запитване до Община Бургас за информация относно календарния план-график за изпълнението на строително-монтажните работи по изграждането на уличните настилки. След продължително чакане, превишаващо в пъти определения от закона срок за предоставяне на исканата информация и неколкократните му напомняния, след повече от два месеца Общината в лицето на заместник-кмета по строителство, инвестиции и регионално развитие инж. Коралска изпраща официален отговор. В прав текст се заявява следното „ Всички видове строително монтажни работи са изпълнени и настилките са възстановени“!?! Действителността обаче е съвсем друга. Изложената в писмото информация не кореспондира с квартална действителност. Налице е пълно разминаване на реалността и твърденията на заместник-кмета.

Въпреки, че когато фактите говорят и боговете мълчат, от Общината са афиширали тезата, че улиците в квартала са с нов по-модерен облик. Възмутен от  отговора на  Община Бургас, Кирил Казаков изпраща сигнал до Президентството на Република България, Министерски съвет и Националният омбудсман Мая Манолова.

Реакцията им не закъснява и институциите възлагат на кмета на общината извършването на обстойна проверка по случая, като за резултатите от нея следва да бъде информирана и ответната страна. Всичко това предизвиква надежда за промяна в действията на общинското ръководство и очаквания за преминаване към нова конструктивна позиция, водеща до провеждане на ефективна управленска политика и прилагането на адекватни и спешни мерки за решаване на хроничния проблем в квартала.

Уви, не така мисли заместник-кмет Коралска!

Нелепите твърдения от страна на Общината за подобрената инфраструктура бързо се разпространяват сред жителите на квартала. Това изиграва ролята на катализатор на обединителните процеси и вече е налице масово недоволство. Мнението на гражданите е изразено в изпратен писмен протест срещу констатациите, изложени в „проверката“, и се предлага държавните органи да извършат нова проверка на място:

„Проблем с настилките преди не е съществувал и наличието на такъв сега се дължи изцяло на нескопосано свършената работа по ИНТЕГРИРАНИЯ проект. Община Бургас реши да изпише вежди, а избоде очите на жителите на цял квартал! Това е видно от всички живеещи и преминаващи през квартала,  невъзстановяването в предишния вид на настилките се дължи на липсата на инвеститорски контрол от страна на Възложителя по време на изпълнението на ИНТЕГРИРАНИЯ проект и формално спазване на изискваниятана строителното законодателство. Именно поради това оправданието с липсващите финансови средства предизвиква насмешка и поражда редица въпроси за качеството на тяхното управление и разходване. Не е виновен този който яде баницата, а този който по време на глад я разхищава неразумно! Не бива да забравяме, че общинските бюджети / за разлика от фирмените/ не формират приходната си част с реализирани на пазарен принцип продажби, а чрез вноските за данъци и такси от гражданите на общината. Поради това ролята на ръководството на общината се свежда само до управление на тези средствата в интерес именно на гражданите–данъкоплатци. Добрият управленец, започва изпълнението на даден проект само след като е осигурил неговото финансиране. Успешната му реализация минава през добре организиран и ефективен инвеститорски контрол и така се постига и подобряване на градската инфраструктура в рамките на бюджета. Не всичко е пари, уважение и признателност не се купуват, а се печелят с работа и достойно поведение!  Несправянето с работата не може да служи за оправдание. Когато доставчик не изпълни договорните си задължения е логично той да бъде санкциониран и/или сменен. Неприемливо е същият да изтъква неуменията си да се справи с работата като оправдание за лошото качество на продукцията си и да очаква да бъде приет едва ли не с признателност. В конкретния случай Община Бургас е именно в ролята на нередовен доставчик по силата на обществения й договор с гражданите. Бихте ли започнали ремонт за подмяна на тръбите в облицованата Ви баня, без да осигурите финансиране й за възстановяване на облицовката на изкъртената ивица, а още по-малко бихте ли окачествили работата за изпълнена преди да Ви оправят облицовката, която същите тези майстори са изкъртили? Намирате ли някъде основания за гордо и многократно афиширане на  такова „изпълнение“ на проект финансиран с чужди средства пред представителите на най-важните институции в държавата, журналисти от различни медии и данъкоплатците? В този ред на мисли изразявам силно съмнение в трезвата преценка на ресорния заместник кмет и не мога да се съглася и с наложената от него политика за предимство на формата пред съдържанието на делата и документите. Така получаваме продукта от неговата работа в скъпа опаковка, но тя е лишена от съдържание.“

                Решението на този казус предстои, очаква се отношение към него да вземе и  Националния омбудсман Мая Манолова, известна с безкомпромисното си отношение към административния произвол. Подготвя се среща между жителите на квартала и новоизбрания местен обществен посредник г-н Тодор Стамболиев с цел намиране на бързо и ефективно решение.

Жителите на кв. „Банево“ се надяват  ръководството на общинската администрация в най-добрия град за живеене в България да осъзнава, че  твърденията на зам.-кмет Коралска – черното е бяло, биха предизвикали гражданско недоволство и протести, сезиране на европейски институции и медии, а това би изиграло негативна роля върху имиджа на страната ни преди председателството й на Съвета на ЕС.

Слави Трифонов прекрати протестните си действия, след като от ГЕРБ обявиха, че ще внесат предложение за промени в Изборния кодекс, които да променят изборната система от пропорционална на мажоритарна. Няколко дни Слави стоя сам на столче пред парламента, заобиколен от 30 журналисти, но не получи обществена подкрепа от гражданите. Референдумът на Слави, в частта мажоритарни избори, обслужва партия ГЕРБ и Бойко Борисов и това вече не е тайна за никого.

Днес в сутрешния блок на БТВ проф. Михаил Константинов – математик и експерт по изборно законодателство, потвърди това, което се знае отдавна.

„При мажоритарен вот в два тура в парламента ще влязат 160 депутати от ГЕРБ, 50 от БСП и 30 от ДПС. Не съветвам ГЕРБ да има 160 депутати – ще се олеят, народът ще ги свали“, заяви Константинов.

„Никъде в Европа не се прилага подобна система. Тя съществувала само в бивши руски републики като Узбекистан и Таджикистан, и в бивши френски колонии в Африка“, уточни математикът.

Според него идеалният вариант за България е германската избирателна система, която е смесена.