Под властта цъка бомбата на тежките институционални проблеми, коментира Татяна Дончева
БСП и ГЕРБ са двете крила на бившата БКП, а сблъсъкът им е фалшив. Те единствено паразитират националния чип за пригодимост към тоталитарната система, в която хората много бързо забравиха защо дойдоха промените. Това каза лидерът на „Движение 21″ Татяна Дончева пред Bulgaria ON AIR.
Според нея тежките институционални проблеми в България и липсата на капацитет да бъдат решени са истинската бомба, която цъка под властта.
Дончева припомня, че България имаше сериозен проблем по време на първото управление на ГЕРБ, който беше твърде масов и завърши с присъда на председателя на СГС Владимира Янева. „Беше създадено специално бюро, което да прави конкретни проверки, свързани с практическата дейност на подслушването. Това беше голямо постижение, абсолютно в съответствие с европейските изисквания. Оттогава използването на СРС-та намаля драстично“, обясни бившата депутатка.
„Всичко започна от опита на Делян Пеевски, да инсценира дело за собственото си убийство. Това бе част от битката му с Цветан Василев. Имаше задържани лица, срещу които нямаше абсолютно нищо, освен по един анонимен донос. Трябва да се разберем, че фундаменталните човешки права ще бъдат възмездявани, без да се търси дали случайно човекът, спрямо който са прилагани СРС-та, е получил язва на стомаха или нещо друго“, заяви Дончева.
Националната служба за охрана не може да продължава да брани само Пеевски, Бойко Борисов и Ахмед Доган, добави тя.
Борислав Пенков е нападнат и бит, докато снимал изгоряло заведение в Морската градина
Фоторепортерът на бургаския вестник „Черноморски фар“ Борислав Пенков е нападнат и бит, докато снимал изгоряло заведение в Морската градина. 7 – 8 яки момчета го обиколили и поискали да изтрие кадрите. След като не се подчинил, бил повален на земята. Пред камерата на бТВ Борислав разказа как единият от биячите го ритал.
„Удари ме с коляно в дясното бедро, изглежда това е мода. След това, това момче ми нанесе два последователни удара в слабините. След първия не можа да ме свали, свали ме с втория”, добавя битият колега.
От управата на ресторанта обясниха, че записите от видеокамерите изгорели в пожара, но отричат да се е стигнало до бой.
„Човекът идва, нахлува без да пита никой и го молят да напусне. Молят го да не ги снима, хората са мръсни, изцапани. Но до физическа саморазправа не се е стигало”, твърди управителят на заведението Златко Кънев.
36-годишният Петър Биберов, по прякор Кюфтето, обаче задържан за 24 часа. В последствие мярката му бе удължена на 72 часа.
Районната прокуратура му е повдигнала обвинение за нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди и предстои да поиска постоянното му задържане.
Преди три години Борислав Пенков бе нападнат и от Симеон Стоянчов. Мъжът, който е по-известен като Малката Рижа, тогава му пукната веждат с ритник в главата.
Първо, изрично искам да отбележа, че Люба Кулезич не ми е любимата журналистка. Не ми е и в топ десет или топ сто.
Тук обаче не става въпрос за това. Иде реч за съвсем друго и то е формулирано брилянтно от френския писател и философ Франсоа-Мари Аруе, по-познат като Волтер. „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“, отсича той.
Векове по-късно и Чърчил твърди, че не е съгласен с конкретното мнение, но ще се бори с всички сили, за да придобие то гласност.
Така че личното ми становище за Люба Кулезич като професионалист и обективен журналист е абсолютно маловажно в контекста на принципите, които изповядваме в качеството си на хора, претендиращи да са част от „европейското семейство“, да отстояват „европейски принципи“ и да поставят на пиедестал свободата на словото.
Още повече, че в класацията си по този показател „Репортери без граници“ ни поставиха в предпоследната група, наречена „лоша ситуация“, наравно със страни като Турция, Сирия и Русия, например. Няма нито една държава от ЕС, която да е дори близо до нас на печалното дъно.
Медийната среда у нас на практика е толкова кошмарна, че е и физически осезаема за малкото журналисти, които все още си позволяват да не следват партийните директиви. Точно така, ако случайно на някого му е убягнало, болшинството печатни и електронни медии у нас са сменили кожата си, но не и нрава след ’89-а.
С малки изключения през последните 70 години родните медии никога не са изпълнявали функциите си на коректив и конструктивен критик на силните на деня, както и на обективен информатор на обществото. Те го играят инструмент за бълване на пропаганда, фалшиви новини, дезинформация на населението, вменяване на масови психози, страх и отклоняване на вниманието от значимите за обществото теми.
Така че в подобно зловонно блато и Люба Кулезич не е рак, а риба, та нека се държим с нея подобаващо. Преди няколко дни една телевизия свали предаването й от ефир. Разбира се по формален повод. Била издавала „вътрешнозаводска б.а.“ информация.
Мисля, че необходими уточнения са, че въпросното предаване „Честно казано“ беше с най-висок рейтинг в имащата претенции за обективност телевизия и че даваше трибуна за изразяване на различни гледни точки, на критични мнения за политическата и икономическата олигархия, което за българската медийна среда си е истинско геройство.
Много хора повярваха, че въпросната телевизия, чието име съм споменал в заглавието на статията, та повече реклама не мисля да правя, е това, което от години чакаме.
В ефира да се появи поне малко нормалност. Но трябва само бегло да си наблюдавал процеса на създаване на партии, медии и икономически структури в България, за да си скептичен към всичко ново, което изплува изведнъж отнякъде си, лъскаво и привлекателно. Кукловодите са го измислили и най-лошото е, че схемата работи.
Грубо става въпрос за това, че напрежението от хилядите безумия, случващи се в държавата, трябва да се изпуска по някакъв начин. Когато чалгата, телевизионните формати, пълните с катастрофи, разводи и пластмасови цици новинарски емисии започнат да издишат, ето ти и някой нов медиен проект, който или критикува властта, ама умерено, така че парата да излиза по малко, за да не гръмне котела, или пък ни замеря с небивалици, които са толкова нереалистични, че хората да решат, че и истинските злоупотреби са парлама и жълтиния.
В една такава ситуация се допускат и грешки, макар и като цяло схемата да си е доста ефективна. Например някой журналист вземе, че си повярва прекалено много и започне да губи мярката.
Вместо да задава безобидни или абсурдни въпроси или да кани безобидни или абсурдни гости, той взема, че започва да напипва истинския ритъм на нещата и да го представя пред аудиторията. А аудиторията може да е приспана, но не е глупава, и като види подобно сериозно отношение към дневния ред взема, че започва да се вълнува и самата тя да задава неудобни въпроси.
Така е, системата не е съвършена, макар и да се учи от Оруел вече повече от 70 години. Все някъде се получава пробив, понякога дори несъзнателно, без журналистът да е имал желание да го прави. Няма как, трудно е да прикриеш разложената действителност, та и в най-лъскавата опаковка да я натъпчеш. Все ще се прокъса някъде.
Но, системата има решение и за този проблем. Опаковката се зашива с най-дебелата губерка, за да се даде урок на непослушните журналисти. В това няма нищо странно – кукловодите притежават почти всички медии, макар официално те да са собственост на този или онзи.
Достатъчно е да врътнат един телефон, за да отхвърчи като тапа и най-рейтинговото предаване. Тук автоматично идва на дневен ред и въпросът как някои водещи го раздават бунтари, а пък десетилетия запазват топлите си, високоплатени местенца, но това е друга тема.
По-важна е нашата роля на гражданско общество. Не да се примиряваме с поредното уволнение, а да направим така, че системните грешки да спрат да се отстраняват най-безцеремонно и да заявим ясно, че може и да „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“.
Защото щом висш политик може да вменява страх на водещ в телевизия, сочейки му празния стол на уволнената му колежка, а друг журналист бива свалян от ефир по правилото на внезапната смърт, докъде трябва да стигнем, за да се поразбудим и да предотвратим превземането на цялата медийна среда от пеевщината?
БОЕЦ сме понесли много удари и знаем, че когато те мачкат, а всички бягат от теб като от прокажен, всяка протегната ръка е ценна. Понякога протягат ръка дори непознати, или хора от които не си очаквал и тогава жеста е още по ценен. И това те кара да продължиш и ти дава надежда и кураж да водиш битките си и да не се отказваш. Защото не си сам. Мафията има много начини да смачка един човек. Готови са на всичко за да пазят властта си. И всеки, изправил се срещу това зло е потенциална мишена. Институции няма, държава няма, всичко е превзето от дебелите и единствената ти защита е солидарността на непримиримите. Продължаваш да се бориш, да даваш гласност на мерзостите и престъпленията на мафията и да скачаш в защита на всеки ударен, защото така пазиш и себе си. Това е война и тези, които сме от страната на барикадата на свободата, истината и справедливостта го съзнаваме. Водим си битката срещу свинете и плащаме цената за това. И разчитаме един на друг, а понякога сме много различни и много грешни, но това сме, други няма. Срещу нас е мафията на Буда, Пеевски и Цацаров и битката срещу това зло ни събира.
Преди дни журналистката Люба Кулезич бе отстранена от ефир и договора и прекратен едностранно. Няма никакво значение дали харесвате Кулезич или не. Дали харесвате предаването и , или не. Единствено важно е, че подобни действия са удар срещу свободата на словото, а това засяга всеки един от нас. По този начин замлъкнаха много гласове в различни медии, а други директно бяха купени, подчинени и трансформирани в долнопробни медиоподобия служещи за оплюване на неудобните за властта хора и величаене на властимащите.
Стотици хора получиха шанс да представят проблемите си и да поставят въпроси и изнасят информация по различни теми в ефира на „Честно казано“. В този ефир се говореха неща, които никъде другаде не можеха да се кажат. Казвам го от личен опит. Говореше се Истината без страх, или поне, който смееше да я говори имаше тази възможност. Всички тези хора Кулезич лично ги канеше в предаването си и им даваше трибуна поемайки своите рискове. И се надявам тези хора да изразят своята солидарност сега. И то лично.
Утре в 10.00ч. БОЕЦ ще бъдем пред сградата на BIT в защита свободата на словото и в знак на солидарност и подкрепа за Люба Кулезич. Така, както сме го правили и ще го правим при всяка неправда. Така, както сме излизали в подкрепа и на биволите, на професор Минеков, на Манол, на Отчето Рафаил, на Лили Маринкова и много други подложени на удари и репресии, без значение дали се харесваме, познаваме или не. И ще продължим.
Няма кой друг да се бори за свобдата ни вместо нас.
#ТърсимЛЮБА
Фейсбук
Десетки милиони държавен подарък дават на Симеон II при почти спечелени дела
Царят намаза най-много от европредседателството. Правителството иска извънсъдебно споразумение със Симеон II и то за най-скъпите имоти, делата за които е на път да спечели, съобщава biTelevision.
„Става въпрос за три окончателно спечелени дела пред Върховния касационен съд за дворците Кричим, Ситняково и Саръгьол, спечелени на две инстанции дела – за Царска Бистрица и бившето стопанство на УБО край Врана и за горите, които са единствените, които са още на първа инстанция. Държавата очевидно печели делата, съдът категорично казва, че имотите са държавни и въпреки това, се върви към споразумение“, обясни Елена Енчева. Тя е един от малкото журналисти, които работят върху отказа на държавата да придобие тези имоти.
„Необяснимото и притеснителното ефактът на тайнствеността, промъкването, промушването. Предполагам, че вероятно са отправени молби да не се шуми предвид Европредседателството“, добавя Енчева.
„Това споразумение не може да заобиколи решенията на съда. Според мен играта обаче не е чиста и на двете полета, неслучайно министър Ненков мълчи и не се явява в пленарна зала. Надявам се да дочакаме яснота и този път държавата да бъде на нивото си, но не го вярвам“, каза още Енчева.
