Да ви кажа честно, не знам колко хора разбраха какво ни готви Горанов. На принципа на сварената жаба, дребния, а и среден бизнес ще бъде сготвен.
Пенсионните осигуровките стават почти 20% , вноска пенсии -14.8%, вноска универсален пенсионен фонд -5% ето ви ги, плюс здравната 8%, направо убиваме рибата.
Осигурителният праг за самоосигуряващи се лица по години:
-2018 г. ще бъде 510 лв или 141.78 лв на месец
– през 2019 г. – 560 лв. или 155.68 лв на месец,
а за 2020 г. – 610 лв или 169.58 лв на месец,
ако сложите и 10% ДДФЛ и стават 200 лв на месец за осигуровки на един човек.
На земеделските производители за 2018 г. от 300 лв на 480 лв, нямам идея колко процента са това плюс 1% вдигане на фонд пенсия.
Сега, разбираме, че бачо Валери е обещал вдигане на пенсиите, но това трябва да се постига с осигуряване на възможност за инвестиции, нови работни места и вдигане на БВП на страната, а не с товарене на бизнеса.
Защо работодателските организации мяучат тихо по студиа, вместо да излязат и да изкарат и работниците си на улицата?
Преките чуждестранни инвестиции за тази година са някакво мизерно число от порядъка на 20-30 милиона , а спада с предишни години е огромен.
Няма луд инвеститор, който да дойде в държава, където няма върховенство на правото, гл.цацаратор пази корумпираните политици, а държавата се опитва да национализира предприятия, като после омеква след откуп от около 6 милиона.
Защо не сме на улицата?
Това ще ни съсипе!
Стела Николова
Тези 4 млрд. лв. повече в Бюджет 2018 ще потънат заради липса на политики и реформи, заяви Драгомир Стойнев
Бюджет 2018 е на разхлабените колани. Тези 4 млрд. лева повече обаче ще потънат заради липса на политики и реформи, пророкува депутатът от БСП Драгомир Стойнев.
От левицата настояват плоският данък да се замени с прогресивно подоходно облагане. Не е честно бедните да плащат повече от богаташите. Затова идеята на социалистите за въвеждането на необлагаем минимум е нормално да се възприеме като добра и от най-закоравелите привърженици на ГЕРБерастите.
В „Тази сутрин“ по бТВ Стойнев предупреди, че системата на здравеопазването е нереформирана и парите, които се наливат в нея, ще бъдат откраднати.
У нас политиците се чудят как да повишат приходите в бюджета, за да има повече пари за крадене. С ниските си заплати бедният българин е принуден да плаща големи данъци. Народните изедници се чудят и как да увеличат възрастта за пенсиониране, за да може тези, които цял живот са се трудили, да си отидат, преди да се пенсионират. На фона на реформите за все по-висока пенсионна възраст, Полша вече върна ранното пенсиониране. От 1 октомври Варшава намали с 2 години възрастта – до 60 за жените и 65 за мъжете. Жалко, че управляващите ни не са поляци!
Каквото и да пише в доклада за осъществимост, който правителството е поръчало на БАН, то няма да бъде от съществено значение, защото факторите и събитията, от които зависи решението се намират извън България и в никакъв случай не са в портфейла от възможности на „академиците“.
Руския ядрен монопол Росатом отдавна е символ на национална гордост, като често се опитва да осмее трудностите на американския си конкурент Уестингхаус като знак за залязващата глобална сила на САЩ. Основания не липсват, особено новини за финансови затруднения и надвиснал банкрут.
Дневникът с поръчките и договорите, според финансовия отчет за 2016 година, които трябва да бъдат изпълнени от Росатом включва повече от 42 ядрени реактора в периода до 2025 година на стойност над 133 милиарда долара, при приходи над 5 милиарда долара!? При все това тези дни усмивките в щаб квартирата на Росатом не се много. Повечето от договорите са за проекти в чужбина, които включват и задължението за финансиране в твърда валута, което бе ключовото предимство на руската компания пред конкуренцията. Във времето на скъп нефт и газ, държавната хазна на Кремъл осигуряваше достатъчни парични потоци към компанията. Всичко приключи с анексията в Крим, която предизвика верига от деградиращи въздействия върху работната среда и в крайна сметка до прекъсване на достъпа до глобалните капиталови пазари.
Държавният Фонд за национално благосъстояние – основния източник за извънредно финансиране, на практика „пресъхна“. Това принуди руското правителство да пренасочи финансирането на Росатом към банкови заеми от най-големите руски банки – в това число и Сбербанк. За съжаление, не само капиталовите нужди на руския ядрен гигант надвишават значително кредитните тавани на тези банки – става дума за десетки милиарди долара, но в повечето случаи става реч за твърда валута, а не за рубли, които в последна сметка могат да бъдат „напечатани“.
Нетният резултат от това е, че руските банки не приемат корпоративните или проектни гаранции на Росатом, а настояват за суверенни гаранции от държавата. Телефонните обаждания от Кремъл не помагат, а финансовият министър Силуанов с огромна неохота одобрява, и то частично, заявките, като не се поколеба да направи стряскащото сравнение към обществото – „ситуацията напомня последните дни на Съветския съюз преди колапса му“.
Заемите, нужни за финансиране на ядрени проекти, особено когато са изразени в рубли, се изстреляха в стряскащи височини, много над онова, което Росатом може да се надява да заеме. Паричните потоци на Атомстройекспорт изглеждат твърдо в отрицателна територия, тъй като по-голяма част от активите не генерират приходи, а там където има такива, те са твърде несъразмерни с капиталовите нужди.
Росатом напълно зависи за „вързване“ на балансите си от бюджетни пари, отвъд приходите от търговска дейност. Само през 2017 година – кумулативните финансови инжекции от държавата надвишават 130 милиарда рубли или $ 2,1 милиарда, което тотално не съответства на нуждите на компанията, дори само за операциите в Русия.
Това принуди Росатом да потърси преструктуриране на сделките и допълнително финансиране от местни партньори или трети страни. Една от най-значителните капиталови инвестиции – над $ 20 милиарда долара – в АЕЦ „Аккую” бе предоговорена, като в проектната компания влезе с 49% турски консорциум Cengiz-Kolin-Kalyon (CKK), в който всяка една от участващите компании държи пакет от 16.3 %.
След това Росатом информира йорданското правителство за намерението си да промени част от своя ангажименти за финансиране в проекта за ядрена централа – два блока по 1000 МВ, на стойност от $ 10 милиарда. Вместо държавно финансиране, както бе първоначалното задължение, компанията изрази намерение да прибегне до банкови заеми, въпреки поредицата от неуспехи в тази насока и тотално отрицателния опит с банково финансиране на ядрени проекти в целия свят. Москва не разкри подробности за името на банката или банките, които има пред вид. Техническите детайли по проекта са договорени – единственият „висящ“ въпрос е останало финансирането. Според първоначалния план от 2013 година – руското и йорданското правителство трябваше да внесат по 15% процента дялово участие, а останалите 70% да бъдат дългово проектно финансиране. Днес тези планове изглеждат тотално нерелевантни и неосъществими.
Росатом е изправен пред риск от неизпълнение по по-голяма част от договорите си в редица страни, от Китай до Боливия, именно поради невъзможността да осигури финансиране за проектите. Достъпът до капиталовите пазари не е само невъзможен, поради наложените санкции, но самите инвеститори отказват да купят дългови инструменти, свързани с реализацията на ядрени проекти. Накратко, Росатом е изправен пред повече проблеми, отколкото може да се справи.
Ситуацията силно напомня времената непосредствено преди разпада на Съветския съюз, когато руското правителство бе принудено да прекрати субсидиите за изпълнителите, които изграждат ядрени мощности в чужбина, което постави Атомстройекспорт „на колене“.
Ядрената централа в Hanhikivi, Финландия се изгражда от проектната компания Fennovoima, в която Росатом държи 34 % дял. Това е единствената активна площадка за строителство на ядрена централа в Европа за последните десетилетия. Строителството и се финансира и от руските данъкоплатци – над $ 1 милиард вече са похарчени, отново от Фонда за национално благосъстояние на Русия. Този фонд, по първоначалния замисъл, трябваше „да се превърне в част от устойчив механизъм за гарантиране на пенсиите на гражданите на Руската Федерация“ и по устав не е предназначен за обслужване на интересите на чужди страни или правителства.
Съществуват отворени въпроси по финансирането на договорите в Нигерия, Египет, Индия и Боливия. Само в Египет – Росатом има ангажименти да осигури проектно финансиране от $ 25 милиарда за реактор поколение 3+, договор спечелен отново с очароващата тактика да се обещава схема за финансиране, изграждане, експлоатация и предаване.
Изграждането на нови блокове на АЕЦ в Иран и Китай почива на друга основа – като рядко изключение от правилото – тъй като ирански и китайски инвеститори покриват сметката сами.
Президентът Путин потвърди ангажимента на Росатом да разшири ядрената си програма в Индия и да построи „поне още 12 блока по руски проект“. Съгласно подписаните споразумения за нови два реактора в Kudankulam, поне 50% от проектната стойност трябва да бъде поета чрез заем от Росатом на стойност $4,2 милиарда.
Същата схема и при договора на Росатом за АЕЦ Rooppur в Бангладеш, който бе подписан през 2015 година и който отново тотално зависи от финансиране от руска страна в размер на $ 12.65 милиарда.
Ядреното досие на Русия в Нигерия включва ангажимент за изграждане на четири ядрени блока на стойност повече от $ 20 милиарда, като първият от тях трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2025 година. В замяна на контролиращ дял в проекта и ангажимент на правителството за изкупуване на произведената енергия, Русия пое ангажимент да осигури финансиране на проекта.
Междувременно, Виетнам се оттегли от подобен тип споразумение с Росатом, като изтъкна, по думите на президента на държавната енергийна компания на Виетнам Жон Куанг Тан, че „ядрената енергия загуби конкуретоспособността си спрямо други енергийни източници, поради което няма срочна необходимост от нов блок“. Въпреки че споразумението за два нови ядрени блока в провинция Ниг Тан бе одобрено през 2009 година, то бе последвано от няколко отлагания по искане на виетнамската страна, която реши, с помощта на Международната агенция по атомна енергия, да изследва допълнително възможните екологични рискове от експлоатацията на ядрена енергийна централа.
След оттеглянето на Сергей Кириенко, което оценено на фона на разкритите в последствия състояние и предизвикателства пред Росатом изглежда повече като спасение, и назначаването му на заместник-ръководител на администрацията на президента Путин, се разкри истинската картина на руската ядрена енергетика. Под неговото ръководство от планираните през 2007 година двадесет ядрени реактора са изградени само 4. Цифрата към 2020 година набъбва на 30, както е изложено в „Генералната схема за развитие на нови енергийни мощности в Русия до 2020 година“.
Работата на много строителни площадки, включително на „гордостта“ на Росатом – Балтийската АЕЦ в Калининград, която стартира през април 2014, приключи скоропостижно след изразходване на близо 70 милиарда рубли или $ 1.2 милиарда.
Липса на търсене, финансиране и ефективен мениджмънт принудиха Росатом да се фокусира върху проекти за удължаване срока на съществуващи реактори и по-рискови операции по увеличаване на мощността – което трябваше да убеди публиката, че ядрената енергетика може да се конкурира с другите видове енергия.
Моделът на глобална експанзия на Росатом, промотиран благодарение на обещанията за заеми, гарантирани от субсидии от държавния бюджет на Русия, суверенни фондове и суверенни гаранции е неустойчив, предполага проблеми в работната програма на корпорацията както у дома, така и особено зад граница и на практика лишава Кремъл от възможността да използва ядрената енергетика за външнополитически цели.
Ограниченията в руския бюджет отвори нови ниши на възможности за Китай. Китайските компании, които работят в ядрената сфера, успяха да направят стратегически пробиви на гърба на Росатом, като вече официално са поканени за партньори в реализацията на руски проекти в Латинска Америка, Африка и Азия. Пекин също успя да се възползва от стратегическото противопоставяне на Русия със САЩ за да овладее контрола върху стратегическа инфраструктура и активи, с което усили лостовете си за въздействие в Европа. Това не е непременно в ущърб на България, доколкото разширява опциите за реализация на оборудването за АЕЦ „Белене“.
Росатом не е само гражданска корпорация, нейната собствена мисия включва „поддържане на националния интерес в сферата на отбраната“, като прилага „националната политика в сферата на ядреното сдържане“. Поради липса на отделно счетоводство и разделение във финансовите отчети между военна и гражданската част, поне до скоро, напълно бе възможна хипотезата 610 милиона евро на българските данъкоплатци, с които бе платено оборудването, фактически да са били използвани за развитие на руския стратегически ядрен арсенал, включително за модернизацията на ракетните системи, които теоретично могат да бъдат насочени към територията на България и Европейския съюз.
По-нататъшните бюджетни съкращения в Русия, при високите равнища и приоритетност на ядреното превъоръжаване на Кремъл, особено на фона на глобалното противостоене със САЩ, неизбежно ще свият още повече възможностите за публични инвестиции в мирната ядрена програма на Росатом и ще усилят зависимостта от външно финансиране.
Добрата страна за България от това е, че Росатом би трябвало да прояви по-голяма възприемчивост към предложения от българската стана за по-достоен и по-малко травматичен изход от ситуацията с оборудването за АЕЦ „Белене“, като сътрудничи при намирането на купувач, включително при схеми за преоформянето на тези активи като дългосрочен инвестиционен заем при реализацията на обекти от глобалната енергийна програма на компанията.
Ползите от продажбата на реакторите за купувача ще е незабавна и осезаема, тъй като цената им винаги ще бъде конкурентоспособна, а и са в наличност – особено на фона на сигурните проблеми с финансиране и доставка на ядрени съоръжения в бъдеще. Плащанията могат да бъдат отложени или оформени като инвестиционен кредит, допълнен с услуги, в които могат да бъдат ангажирани български компании.
Както Росатом, така и НЕК и потенциално китайската компания CNNC могат да намерят точката на пресечка на взаимния интерес около реакторите на АЕЦ „Белене“ особено що се отнася до съвместно реализиран проект в трети страни.
Бългapия e тpeтa пo pъcт в Eвpoпa пo пoĸyпĸи нa нoв aвтoмoбил
И пpeз мeceц ceптeмвpи нa т.г. Бългapия пpoдължaвa дa e cpeд eвpoпeйcĸитe лидepи пo pъcт нa пpoдaжби нa нoви aвтoмoбили, пoĸaзвaт oфициaлнитe дaнни нa Acoциaциятa нa eвpoпeйcĸитe aвтoмoбилни пpoизвoдитeли.
Πpeз дeвeтия мeceц нa гoдинa y нac ca пpoдaдeни 2 542 нoви aвтoмoбилa – c 18.4% пoвeчe, oтĸoлĸoтo пpeз ceптeмвpи 2016 г. Зa цялaтa гoдинa дo нaчaлoтo нa oĸтoмвpи pъcтът e 18.1%, a oбщият бpoй нa пpoдaжбитe – 22 098 aвтoмoбилa, пише www.money.bg
Πo-виcoĸ pъcт зaпиcвaт caмo Литвa (45.7%) и Гъpция (29.4%). Cpив пpeз ceптeмвpи имa в Дaния (-22.2%), Лaтвия (-20.8%) и Beлиĸoбpитaния (-9.3%).
Haй-гoлeмият пaзap в Eвpoпa ocтaвa Гepмaния c 2 611 821 пpoдaдeни aвтoмoбилa oт нaчaлoтo нa гoдинaтa и pъcт зa дeвeттe мeceцa oт 2.2%.
B цeлия Eвpoпeйcĸия cъюз пpeз ceптeмвpи e зaпиcaн cпaд oт 2% дo 1 427 105 нoви aвтoмoбилa, нo тoй e ĸoмпeнcиpaн oт пoчти пocтoянния pъcт oт нaчaлoтo нa гoдинaтa. Taĸa в цeлия блoĸ ca пpoдaдeни 11 660 121 нoви aвтoмoбилa, pъcт oт 3.7%.
Πpи пpoизвoдитeлитe бeзcпopeн лидep ocтaвa Vоlkѕwаgеn c 1 257 317 пpoдaдeни aвтoмoбилa oт нaчaлoтo нa гoдинaтa oт coбcтвeнaтa мapĸa и 2 677 621 oт цялaтa гpyпa. Πpeз дeвeттe мeceцa нaй-дoбъp pъcт зaпиcвa ЅЕАТ c 14.5% yвeличeниe и пoчти 294 xил. aвтoмoбилa.
Bливaнeтo нa Ореl/Vаuхhаll в РЅА Grоuр изcтpeля peзyлтaтитe нa aлиaнca cъc 70% пpeз ceптeмвpи. B paмĸитe нa мeceцa ca пpoдaдeни 90 xил. aвтoмoбилa oт гepмaнcĸaтa мapĸa, a oт Реugеоt – 75 xил.
В следствие на “явлението” Национална лотария, приходите на Българския спорт са намаляли с над 43%
„Вчера на един светофар видях това момиче, което работи в магазина зад нея. Най-вероятно в обедната си почивка, тя беше седнала на тротоара и търкаше талони на Националната лотария…“
Така, като разказ, започва коментарът на Георги Величков, администратор на фейсбук-групата „Глас – гражднаска лига за активно самоуправление“. Но не е разказ, а описание на грозната действителност, в която живеем като съучастници.
Ето какво още споделя и предлага той:
Замислих се – колко пъти съм виждал богати хора или хора с възможности да търкат подобни талончета?
Ами….не съм виждал. И достигнах до извода, че всъщност Васил Божков и двамата му партньори (собственици на Националната лотария) прибират огромни суми всеки месец от джобовете най-бедните хора в страната.
А още по-интересното е, че всички хора, които си купуват талони от националната лотария дори и не подозират, че по този начин УБИВАТ БЪЛГАРСКИЯ СПОРТ.
Как ли?
В следствие на “явлението” Национална лотария, приходите на Българския спорт са намаляли с над 43%. Тази и миналата година децата, практикуващи редица спортове, като лека атлетика например, нямаха републикански първенства, защото нямаше средства тези първенства да бъдат организирани.
Защо Националната лотария убива Българския спорт?
Защото Българския Спортен Тотализатор е основния източник на доходи, който финансира Българския спорт и когато народа не участва в игрите на БСТ, а си дава парите на Нац.лотария, за българския спорт пари няма.
За всички мои капиталистично настроени приятели:
Уважаеми капиталисти,
В тази ситуация аз не обвинявам Васил Божков, защото ако не е той, ще е някой друг, аз обвинявам държавата, че е допуснала тази кражба УМИШЛЕНО. Има страни, в които има 10-20 различни видове лотарии и всички те отделят от своите постъпления определени суми, които отиват или в държавния бюджет или за спорта в тези страни.
Какъв е проблемът тук държавата да въведе рестрикции, които да казват: Г-н Божков, Вие печелите 200 милиона годишно, отделяйте 20% за спортуващите деца на България или отивайте да си правите Национална лотария в Зимбабве?
Ако греша, ми теглете една майна и да сме живи и здрави.
Поздрави и давайте добрия пример.
