Даниел Божилов:

Според Сидера вече нямало корупция (докато е във властта явно го брои за далавера). Ми тогава за какво гласува закон за борба с нещо дет го няма?
Той със сигурност е от 80-те процента, но е в групата на най-надарените. Както и феновете му.

Любо Кольовски:

А Сидеров и днес се изказал от трибуната на събранито, че не знае що е това корупция поради липсата на дефиниция за това явление. Едно от проявленията на корупцията е например Варадеро – търговия с власт и влияние. А ракията, която ще падаряваш на Юнкер, е балкански шаячен рушвет – също корупция.
Ясно?!

В цялата история за втория лифт изобщо не става въпрос за втори лифт, каза още в началото разследващият журналист. По думите му в Банско се строят мастодонти, които нямат нищо общо с алпийския туризъм. В нормалните държави шалетата (алпийски къщи) са до три етажа в специфичен стил, допълни Йорданов в предаването „Шоуто на Слави“

Асен Йорданов призна, че в своята журналистическа практика вече е „гледал този филм“ в Банско – гледал го е около Слънчев бряг, Поморие, Несебър, Обзор, Равда. „Всичко там вече не прилича на природа“, каза журналистът. Там е туристическото гето на Европа, каза още той и допълни, че от това местните хора не са станали по-богати, напротив – обеднели са от строителния бум, защото така техният семеен бизнес се е обезценил.

Той отбеляза, че същото нещо се е случило преди 10 години и с природен парк Странджа.„Първите протести на Орлов мост избухнаха тогава, когато Върховният административен съд под натиска на властта и на олигархичните среди, които имаха интерес да закрият тази защитена територия и да застроят южното крайбрежие, да го бетонират, закриха, отмениха природния парк Странджа. Той престана да съществува. Тогава идваха от Царево с автобуси, плащаха автобуси, да идват местните хора в София да протестират. Блокираха пътищата, за да си продадат там нивичките, защото ги лъжеха, че така ще забогатеят“, припомни Асен Йорданов. Той отбеляза, че за щастие гражданският разум е надделял, а паркът е бил запазен, макар че безобразията там не се спрели.

„Това, което в момента виждаме да става в Пирин, е тотално погазване на закона“, каза Йорданов и изтъкна, че сегашният концесионер не е правил постъпки за строителство на втори лифт. Целта, по думите му, е да се компрометира някаква защита на Пирин и по същество „става въпрос за огромни бизнес интереси, които са в противоречие със защитения статут на планината“.

Според директора на сайта за разследваща журналистика Бивол Асен Йорданов, има топла връзка между инвеститора в Банско и убийството на бизнесмена Петър Христов от Велико Търново и това са именно бандата на „Килърите“.

За да коментира зачестилите убийства в България в „Шоуто на Слави“ гостува Катя Илиева. Тя е журналист, а преди това в продължение на седем години е работила в ГДБОП. Според нея властта не иска Петър Христов да бъде свързван с партия ГЕРБ, защото ще се разбере кой е възнамерявал да строи АМ „Хемус“.

„В България на всеки може да му се случи всичко.“ – с това твърдение Илиева описа състоянието на реда и сигурността у нас в момента. Според нея управляващи и бизнес кръгове се опитват да „заглушат истината“, но тя увери, че като журналист ще продължава да казва истината. За времето на работата си в ГДБОП, когато научавала някои неща, тя се изрази образно като каза, че ходела като „ударена с парен чук“: „Смятах, че истината е погребана. Мислех, че винаги ще се намерят механизми и начини, по които да бъдат потушени свободата и нормалното изразяване.“ Илиева допълни, че според нея ние не живеем в демокрация, а в мафиотско-тоталитарна държава.

„Наскоро попитах един високопоставен представител на МВР има ли на кого да се довери, ако стане жертва на престъпление. Той ми каза – как на кого, на себе си…“, разказа още Илиева. Събеседникът ѝ отговорил отрицателно на въпроса дали има на кого да се довери, ако той не е в полицията. „МВР е една продънена система, една политически употребена система. В МВР се кръстосват толкова своеобразни интереси, че в крайна сметка се чудим дали това не е мафиотска структура, дали не е бизнес или политическа структура“, заяви журналистът. Тя е скептична, че МВР ще успее да разкрие убийството на Петър Христов и всички останали тежки престъпления в последно време.

Катя Илиева разказа, че, след убийството на бизнесмена Петър Христов, във Велико Търново всички институции треперят за това дали служителите на възлови места ще загубят работата си. Причината за това според Илиева е следната: „Този човек е бил отговорен за това да слага своите хора на възлови места. Там не може да има важно назначение по институциите без съгласието и знанието му.“ Илиева определи Христов като „светая светих“: „Той е взимал обществените поръчки, той е решавал кой ще бъде назначаван, той е казвал какво, къде и как да се прави.“

„Групата на Килърите е специална заради това, че тя е огледало на това доколко България е в състояние да се справя с организираната престъпност и мафията. Причината – тази група съчетава в себе си криминалния елемент, политическия елемент и бизнес елемента: „Тази група е имала изключително добри контакти с всички политически партии. Петър Стоянов-Сумиста е бил съветник на Атака. Когато го задържаха, преди още да бъде съставен новия проект на президента Георги Първанов, той е разказал за този проект в ареста. Това се знае и е документирано. Говоря за АБВ“, коментира журналистът.

Катя Илиева разказа още, че всички, докоснали се до делото срещу Килърите – полицаи, прокурори, свидетели, в момента са „пушечно месо“: „Има множество сигнали за това, че срещу тях се готвят покушения. Петър Стоянов-Сумиста заведе срещу тези хора над 50 дела за по 50-100 хиляди лева. И никой не е в състояние да защити тези хора.“ Илиева допълни, че един от защитените свидетели бил изваден от програмата за защита на свидетели, за което Главният прокурор бил информиран. Въпросните хора били уволнявани, тъпкани и мачкани, включително и по времето на ГЕРБ, едновременно с това станали „главни герои“ и редовно описвани в „Пеевските медии“, каза Илиева.

Катя Илиева конкретизира имената на хората, за които говори – зам.-главния прокурор (и наблюдаващ прокурор по делото, изнесъл съдебната фаза) Ася Петрова; ръководителят на екипа в Отдел Контратерор Валентин Цоновски; един от свидетелите Боян Джемелов, както и всички други свидетели: „Всички те се занимават с дела, занимават се с това да се връщат на работа, занимават се да доказват правотата си. Това беше показно за всеки, който се осмели да се докосне до такава група. Отделно са и заплахите срещу тях. Тези хора си ходят по улицата и във всеки момент могат да бъдат жертва.“

Илиева сподели още, че адвокат Петър Лупов, който е една от жетвите на Килърите, е можел да бъде спасен. Тя разказа, че осъденият с доживотна присъда Георги Вълев е изпратил двама човека от своите да убият този адвокат, след което те са поискали огромна сума пари – така че той да се откаже. „Тези хора са отишли и са свидетелствали в полицията за това, че той (Вълев) дава поръчка за неговото (на Лупов) убийство. В същото време колата на адвоката е била запалена и той е бил зверски пребит. „Никой не си е направил труда да види документите, които доказват, че е била дадена поръчка. Защо? Защото Георги Вълев се е чувствал безнаказан, Георги Вълев е имал контакти с магистрати на високо ниво, Георги Вълев е плащал всякакви хобита на хора от политическия елит…“, каза Илиева.

По отношение информацията, че убитият този понеделник Петър Христов е съдействал по делото срещу Наглите, Катя Илиева каза следното: „Той (Христов) е завел едно криминално проявено лице в МВР, за да разкаже нещо, което то знае за групата. Това е. От там нататък всичко е дело на същия този Валентин Цоновски (шеф на Отдел Контратерор в ГДБОП).“ Илиева разказа подробности за по-нататъшната съдба на Валентин Цоновски: „След като три пъти го махаха от МВР, той се връщаше благодарение на съдебните решения, в момента е преподавател в Академията на МВР. В девета глуха…“

На финала на гостуването си Катя Илиева изрази отчаянието си от това, че хората много бързо забравят и продължават да търпят: „Ако някой им потропа на вратата и каже – дай пет лева за еди-кой си бизнесмен, ще нададат вой до небето. Обаче търпят, а в същото време с милиони ги грабят. С милиони. Ако знаят какво се случва с обществените поръчки, просто ще избият вратата и няма да се приберат вкъщи – ще останат на улицата, докато не получат справедливост.“

Вижте целият запис с шокиращите разкрития на двамата журналисти тук.

Днес България е съдена безброй пъти в Страсбург и нито един виновник не е наказан, а през турското робство мястото на местния дерибей е изстивало, коментира той

Партийците са паразити, а капиталистическата система е обречена, защото противоречи на духовната същност на човека. Това сподели във Фейсбук бунтарят от Поморие Ради Чухлев.

„Единственото решение е прозрачното управление! Няма нужда от никакви идеологии! Самото прозрачното управление е отражение на ценностите на народа – колкото повече растат моралните и материални ценности на народа, толкова по-прогресивно става и ръководството му, защото няма нищо „скрито-покрито“! Следователно изборите трябва да са явни, за да може всеки да носи отговорност! Това, за съжаление, в партийното общество е невъзможно! Партийците са паразити“, добавя помориецът.
Според него водачеството не е само българска черта. „В Германия, даже в края на Втората световна, заблудения народ е вярвал безрезервно в своя вожд, Хитлер. Всички неуспехи и престъпления в концлагерите са били адресирани до всеки друг, но НЕ и до Хитлер. „Хитлер не бил знаел!“ Това е било оправданието, с което народа поддържал идеалистичната вяра в своя вожд! Защо ви го напомням това? За да си спомните, какво упование хранихте в един доказан мафиот – Бойко Борисов. Днес същото упование храните към следващия народен враг – Румен Радев. Дали и него ще оправдаете, че и той не знае за престъпленията на властта“, пита бунтарят.

„Докато ценностите на живота се измерват с пари, съзидателният дух у човека ще бъде в немилост. В обществото ще се котират престъпника и далавераджията.. И никоя политическа власт не може да промени тази действителност. Тъкмо обратното, именно тя ще е разпространителят на тази „епидемия”. Защото именно тези са хората стремящи се към властта: комбинативни, лукави, с малко талант, но с огромно его – не творци, а консуматори. Затова не очаквайте от властта някакъв морал или идейност. Тя не е двигателят на прогреса, а катализаторът на борбата против уродливата й същност, по пътя към духовното израстване на човека“, коментира Чухлев.

Според него прогресът на капиталистическото общество се дължи на безпределната алчност на капиталиста. „Такава социална система е обречена, защото противоречи на духовната същност на човека. И не само на човека! Такава диалектика на безграничното потребление обрича планетата ни! Защото ценностите на такъв хищнически живот разхищават ресурсите й! Човекът не се стреми да БЪДЕ, а се стреми да ИМА! И колкото повече има, толкова повече е недоволен! Иначе КАК бихме си обяснили безпределната алчност да трупа! КЪДЕ ЩЕ ГО НОСИ? Катафалката няма ремарке! СМЕНЕТЕ ЧИПА!“, призова патриотът.

„През турското робство, ако човек е отивал да се жалва в Истанбул, кадията /съдията/ е разсъждавал така: „Щом като този чиляк е оставил стоката си и челядта си, и е тръгнал да се жалва пред Високата порта, значи има защо!“ И топлото местенце на местния дерибей „изстивало“! Днес България е съдена безброй пъти в Страсбург и нито един виновник не е НАКАЗАН! ФАКТ! Изводът го оставям на вас, дебили, които избирате тази власт!“, добавя Ради Чухлев.

С официална церемония в Народния театър „Иван Вазов“ европредседателството на страната ни ще бъде открито на 11 януари тази година. За мен това събитие е огромен фарс. И ме кара да споделя отново с вас моята истина. А така да провокирам и вашата. Уважавам я, дори да е коренно различна. Но и вярвам, че ако някога изберем да променим съдбата ни към по-добро, то първо всеки от нас следва да стигне до дъното на своята лична истина. Без съпротива. Без бягство. Без страх от нея. Колкото и да боли. Защото докато не го сторим, никога не бихме могли да се обединим. Зад която и да е кауза. Защото страхът е парализа за ума, сърцето и тялото. Парализа за самоуважението и достойнството ни. И ако и докато се боим от собствената ни истина, никой и нищо не е в състояние да счупи оковите, които сами сме си сложили. Наскоро Иво Христов ни каза, че сме „дебили“. Разбира се, че не сме. Но ако бягаме от истината, ставаме невежи. Невежият човек действа неадекватно и потенциално саморазрушително в дългосрочен план. Независимо дали IQ-то му е 70, 100 или 130. Затова в тази публикация ще разгледам някои често срещани от мен Илюзии, от които, вярвам, следва да се избавим веднъж завинаги. Ако наистина желаем да случим промяна.

Илюзия 1: Безпомощни сме.

Подобна митология ни вкарва в ролята на вечната жертва. Жертвата живее в и излъчва една конкретна доминираща емоция – страх. Така жертвата винаги разпознава, привлича и избира единствено и само лидери-насилници. Жертвата няма сетивата и мотивацията да избира морални, честни, достойни и загрижени хора за свои лидери. Моята истина за Илюзията на жертва, в която влизаме („клетият български народ“), е че го правим, защото се страхуваме да видим очевидното. Ние не сме жертви, мили хора. Ние сме съучастници в собствения ни геноцид. И ако мислите, че преувеличавам, вижте седемте основни признаци/принципи, че дадена държава се колонизира. Ще откриете всички тях, дълбоко заложените в ключови процеси, протичащи вече (поне) 27 години у нас. И ако мислите, че преувеличавам, вижте новия закон за бюджета на НЗОК. Онкоболните са само една от групите, обречени на геноцид. И това е само началото. Още нищо не сме видели и усетили на гърба си от целия план. Междувременно и някак тихомълком, държавата ще отпусне 3 милиарда лева от нашите пари за…нови изтребители. Така е. Защото за разлика от проектите по строеж, поддръжка и ремонт на магистрали например (интересен държавен „приоритет“ при все по-влошено здравеопазване и образование), или по закупуване на изтребители, онкоболните, пенсионерите, самотните майки с деца, хората в неравнопоставено положение…те няма как да върнат едни пари обратно под масата. Нали? Но е много трудно и болезнено да признаеш, че си съучастник в престъпление с подобни пропорции. Защото когато аз лично за себе си си го казвам всяка сутрин в огледалото, радостта и щастието ми от живота секват в миг. И когато психиката ти отказва да приеме реалността, е много по-лесно да приемеш ролята на безпомощна жертва. Тя не носи лична отговорност за ставащото в държавата. А тази роля се поддържа още по-лесно с помоща на…

Илюзия 2: Политиците са властимащите.

Това е невярно твърдение. Всеки политик, включително Министър-председателят, е държавен служител. Мой служител. Ваш служител. Точка. Ако направя сравнение между държавата и една бизнес организация, то ние сме нейни собственици-акционери. Всеки от нас държи по една акция. Заедно избираме Борд на Директорите, който назчава мениджъри, които назначават служители. Тяхната задача е да служат на нас, собствениците. Илюзия 2, че някой друг е собственик, а ние безгласни служители на мениджърите, служи единствено и само, за да държи Илюзия 1 жива. Но за да не се разпаднат и двете илюзии, имаме нужда от трета, която да смекчи сблъсъка с реалността.

Илюзия 3: Избирателната система все пак ни дава някаква „власт“.

Мили хора, когато гласувате, задавате ли си въпроса защо точно го правите? Не, наистина. На най-дълбоко ниво. Нима защото от избора ви зависи дали ще имаме по-високи доходи? Или защото корупцията и беззаконието ще намалеят? Или защото здравеопазването и образованието ще станат по-добри? В крайна сметка, който и да е на „власт“, доходите плавно се покачват. Но за останалото – за него нито едно правителство никога не е имало решение. И няма да има. Защо точно гласувате? Единственото, което със сигурност правите с вашия глас, е да заявявате, че вярвате, че избирателната система е способна да избира и назначава ефективни управници. Ако обаче не вярвате реално в това, то тогава гласуването ви е неразрешим парадокс. Казвам всичко това не с идеята, че самото гласуване е безсмислено, а че не решава нищо. Единствено и само онова, което ние правим във времето между две гласувания, е важно. И точно по това време, реално…не правим нищо. Илюзия 2 ни кара да мислим, че като служители не можем да искаме пряка отговорност от мениджърите. Когато разбием Илюзия 2 обаче, разбираме, че ние, собствениците, сме отговорни за действията или бездействията на политиците. Защото ние сме ги назначили на работа. И когато не си я вършат, следва да се санкционират. Но пак от нас самите. И това няма да ви го кажат кеворккеворкяновците, камендоневците или славитрифоновците. Защо ли? Но за да не разпаднат всички тези Илюзии, имаме нужда от поне още една.

Илюзия 4: Политиците „чуват“.

Нашите молби, призиви, апели, подписки и „протести“ могат да променят нещо. Да молиш, призоваваш или апелираш към политик е производна на Илюзия 2. Служителят моли началника си за нещо. Не. Политиците в тази държава са аморални, антихуманни, корумпирани и/или некомпетентни. Истината е, че сме станали безкрайно нечувствителни към техните безочливи престъпления. Да вземем за пример новия Министър на Образованието. Преди време той беше Секретар на същото това министерство. Същият онзи, който бе разкрит да харчи милиони от наши данъци за ненужни, излишни консумативи. Тогава се оправда с извинението, че не е осъзнавал мащаба и ефекта от действията си. Независимо дали говорим за корупция или престъпна липса на компетентност, мястото на този човек е извън системата. Завинаги. Но какво се случи обаче? ГЕРБ го издигна в ранг министър. Къде бяхме ние в този ден и какво направихме по въпроса? И не, мили родители, вашите молби, призиви и подписки няма да променят нищо. Децата ви ще продължават да мъкнат тежки чанти на крехките си плещи, пълни с учебници с полуистини или с безполезна информация. Ще им се изкривяват и гръбначните стълбове, и умовете. Не мога да очаквам братята Маргини или Галеви да поемат управлението на съдебната системата, например, и да се надявам на повече законност и справедливост в страната. Няма как да стане. И за финал,

Илюзия 5: Демокрацията е нещо „добро“.

Не, демокрацията може да бъде Любяща Майка, а може да бъде и Зла Мащеха. Всичко зависи от нас. Защото демокрацията е форма на държавно управление, при което никога няма да получим повече от онова, за което сме готови да се борим и отстояваме. Нужно е само малко повече от половината от нас да бягаме от истината, за се чувстват другите, небягащите от нея, като в чужда държава. И тогава и те ще изберат да избягат. В друга чужда държава. Която може би ще е настроена, за разлика от България, не като мащеха, а по-скоро като майка. И тъй като избирателната система не работи, а политиците разбират само от едно – от страх, то съседите румънци, вече събудени, ни показват всеки ден кой е единственият, засега поне, работещ начин за промяна. Друг няма. Но те няма да дойдат да ни спасят от собствените ни Илюзии. Времето някой друг да ни спасява е отдавна отминало…

Знаете ли кой плаща най-тежката цена за Илюзиите ни? Нашите деца и внуци. Те се раждат с неподправено любопитство. Със способност за рационалност и логичност. С липса на страх. С редица добродетели. Как се чувстват те, когато мама и татко правят „най-доброто“ за тях, но живеят в държава, хваната в примката на шепа престъпници и техните падуани? И не правят нищо, за да променят това. Даваме ли си сметка какво стоварваме на крехката им психика? Може би мислим, че не виждат, не чуват, не усещат? Дали? Не мисля, че те виждат в нас безпомощни жертви. По-скоро виждат съучастници в собствения им национален геноцид. Чалгата, алкохолът и наркотиците не затриват децата ни. За много от тях те са единствен изход от наследството, което им завещаваме. Техният начин да се справят с болката, страданието, безпътицата. Поне за миг. Поне до утре…

Това е моята истина. Приветствам вашата с отворен ум, сърце и ръце. Но, моля ви…каквото и да ви струва, каквато и да е тя, стигнете до нея. Защото обратното броене за страната ни отдавна е започнало. Тик-так, тик-так. А междувременно, в сайта на европредседателството ни открих секция „Снимки“, а в нея – секция „Това е България“. Снимката, която виждате, доскоро бе „водеща“ в галерията. Батка по анцуг, препускащ…в нищото. Е, мили хора, това ли е наистина България?

Снимка от сайта на Европредседателството в секция „Това е България“. Батка по анцунг!

Автор: Димитър Хаджиев

Управляват ни бездарни, некомпетентни, примитивни и корумпирани службогонци

Соня Колтуклиева: Дни наред обществото се тресе от новини за зверски убийства,самоубийства и разстрели. Излезе ли публично президентът, премиерът, председателят на парламента,омбудсманът да успокоят хората,да им вдъхнат някакво доверие в институциите и управлението на държавата. Не! Никой. Страхливци.
Ако пък се появят някъде, на някое местопрестъпление – като Цацаров, Сарафов и Радев в Нови Искър, то ще да е само жалък опит за кризисен пиар и ще изтресат толкова глупости, че ще засилят паниката и недоверието още повече.
Управляват ни бездарни, некомпетентни, примитивни и корумпирани службогонци.
Това е положението…

Стоян Тончев: Убитите от Нови Искър са гербаджии, разстреляният днес бизнесмен е приближен до ръководните функционери на ГЕРБ, простреляният данъчен директор е част от системата на управляващите… Така, както започна новата година, до края й може да се стигне и до върховете.
Европредседателството на България се превърна в едно голямо погребение. Траур! С това ще бъде запомнено. Поръчкови убийства, разстрели и смърт.
Много кръв и скръб!