Georgi Borisov Georgiev

И МЪЛЧАНИЕТО УБИВА!
И бездействието. И апатията. И лицемерието.
Аз бях там, а теб те нямаше приятелю.
На 27.06 БОЕЦ излязохме пред МС в защита на Ваня Рибчева. И бяхме почти сами. Само неколцина граждани застанаха до нас. И Luba Kulezich беше до Ваня, и още неколцина Граждани. Благодаря им. Толкова са будните и готови за действия в София. А иначе революционери и борци сещу мафията и корупцията много. На думи и във фейса. На терен в двумилионна София се броят на пръсти. Иначе дойдоха хора от Варна, от Враца и Видин. Съпричастни със съдбата на една българска майка загубила сина си в служба на Родината. Тъжно. МАФИЯТА беше срещу нас, а гражднаите ги нямаше. На това се крепи тяхната власт, на нашето, на вашето бездействие.
От 17 дни бачо Кольо Босия гладува в знак на протест срещу мафията превзела транспортното министерство и държавата. Поклон. И сам стои пред парламента. А битката му е за всички нас. И е готов да даде живота си. Само това има. Живот срещу справедливост. За нас. А нас ни няма.
И майките стоят от седмици в палатките. БОЕЦ бяхме до тях и отново само неколцина българи излязоха да ги подкрепят реално. Иначе мнозина ги подкрепят виртуално.
Така не става, приятели. Не може да се бориш срещу злото от дивана. Или от офиса. Или от фейса. Трябва да се изправиш лице в лице срещу дебелите. И да си готов да платиш цената, да поемеш риска, да отстояваш принципите и целите си до край.
Това е нужно. Нужна е солидарност. Това е теста и лакмуса , кой, кой е и до къде е готов да стигне. Свинете трябва да разберат и усетят, че посегнат ли на един от нас, ще скочим всички. Че има будно гражданско общество. Че ни има. Че ще реагираме на всяка неправда. Иначе ще ни мачкат един по един, докато останалите гледат и „подкрепят“. Не ви ща ‘подкрепата’, нужни сте ми в битката.
И не ми говори за действия , приятелю. Не е действие да си направиш разходка в шест и полвина вечерта пред заключени сгради. Не е действие, да си направиш селфи пред парламента с остроумен текст. Действие е, да излезем в работно време и да влезем в съдебната палата, или министерски съвет и да не мръднем от там докато не постигнем целите си. Докато не отстраним свинете от властта и то по начин, така че никога повече да не се връщат. И да издържим на боя и натсика, на арестите, на палките. Вярно е, боли, но си струва и само това води до резултати.
Днес един българин показва на всички ни как се води битката. Кольо Босия е готов да даде живота си за да събуди заспалите. Ето, излиза всеки ден пред парламента, покажи се, приятелю, застани до него. Не е страшно, не е срамно, човешко е. А това е най-важното, да бъдем човеци.
И преборете страховете си, мафията ще преборим на площадите. Друг начин няма. Доказано. Знам, че го знаеш, приятелю, остава и да го направиш. От теб зависи и от всички нас. Изправим ли се, няма какво да ни спре.
Поклон пред Кольо Босия, дано му стигнат силите. И приятелите.
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА

Фейсбук

Орден „Стара планина“
Орден „Стара планина“ е най-високото държавно отличие. С него се награждават български граждани – държавни глави и ръководители на правителства, министри, политици, обществени дейци, културни дейци, военни лица и представители на духовенството, които имат изключително големи заслуги към Република България;
С орден „Стара планина“ се награждават и чужди граждани – държавни глави и ръководители на правителства, министри, политици, общественици и културни дейци, които имат изключително големи заслуги за двустранните отношения с Република България и за развитието на международното сътрудничество, укрепването на сигурността и мира между народите, както и за защита на правата и свободата на човека.

Nikolai Markov

Орден „Стара планина“ и за яхт-брата Динев!?

Браво, Радев! Ти победи, ние загубихме.

Освен, че беше селектиран лично от спа-агент Гоце – съвсем млад милиардер, нещото-пилот-президент Румен Радев става май и твърд продължител на делото му. Е как да не вървиш смело по здраво утъпканите олигархични червени пътеки на менторите си, по които пред селската ти аудитория си беден и праведен, а пред градската интелигенция си офшорен милиардер! Колко български граждани могат да си позволят поне две съвсем официални лица?

Пейо Пеев за себе си: От град Ямбол съм. Пиша стихове. Пиша текстове за песни. Има издадени над 300 песни по мой текст. Песента „Молитва“ на Мариана Калчева получи първа награда на „Тракия Фолк-1999“ за текст, Пирин фолк 2013 г – първа награда за песента „Синовете на Пирин“. Работя с над 40 певци от различни музикални компании. Направил съм текстовете на над 20 народни песни. Издадох стихосбирка „Задъхано време“. Участвах в Алманах ”Тракийска лира” № 9, №10 и № 11 със свои стихове. Сега пиша стихове и подготвям нова стихосбирка.

НЕ СЕ ЗАВРЪЩАЙ СИНЕ

НЕ СЕ ЗАВРЪЩАЙ СИНЕ ,
ТУК , ГДЕТО СИ РОДЕН.
ДНЕС ТВОЯТА РОДИНА ,
НА ПРЕСТЪПНИЦИ Е В ПЛЕН.

Stoyan Tonchev

Вчера вечерта профилът ми е многократно докладван, за да бъде блокиран за 30 дни. Невъзможно е да отговарям и на лични съобщения! Целта е да не мога да огласявам чрез социалната мрежа какво се случва около опита Петър Низамов да бъде убит!
Вчера полицията беше в болницата!! Искаха да му взимат натривки от ръцете за барут, все едно той е стрелял и е ранил някого, а не е жертвата. Освен това искаха да обискират колата му, както и дома му, вероятно търсейки оръжие, или пък защо да не бъде подхвърлено от някой нещо. Вдигнахме скандал в болницата и не позволихме да бъде третиран както престъпник.
Тази вечер от полицията отново искат да му бъдат взети натривки от ръцете!!!
Изпълнява се гнусна политическа поръчка от разклатената държавна власт!
Научих, че полицаи ровят дилъри, за да разберат дали си купувам от тях „бяло“ за шмъркане. Има поръчка да бъда арестуван с наркотици!!!!
След внимателен анализ на всички факти и обстоятелства, както и след внимателно изследване на последващите действия и информацията, която сме придобили – стигнали сме до обоснованото предположение, че „мократа“ поръчка срещу Петър Низамов – Перата е изпълнена от полицаи!!!

Фейсбук

Цар Троян имал магарешки уши, но ги криел под короната си. Никой не знаел, че негово величество е клепоух. След всяко бръснене тозчас влизал царският палач и погубвал злополучния бръснар, за да не разкаже никому за магарешките уши на царя. Два пъти седмично в двореца падали бръснарски глави. Намалял броят на бръснарите в Трояновото царство. Дошъл редът и на едно голобрадо бръснарче. То влязло в двореца разтреперано. Като обръснало царя и видяло ушите, момчето захванало плахо да се озърта. Царят го попитал:

– Ти, момче, имаш ли други братя?

– Нямам – отвърнало бръснарчето, – едничък съм на мама.

– Щом си едничък, ще те пощадя, но дай дума, че никому няма да казваш какво си видял на главата ми. Кажеш ли някому – загубен си!

Момчето се врекло, че ще мълчи, и си отишло. Прибрало се вкъщи живо и здраво, но оттогава на сетне захванало да линее. Заприличало на суха вейка. Да го духнеш, ще падне. Тайната го мъчела. Затъжила се неговата майка, като го гледала как се топи, и му рекла:

– Кажи ми , сине, каква болка имаш на сърцето си.

– Не мога, майко, ти каза, защото съм дал дума да мълча пред хората. Проговоря ли – свършено е с мене.

Тогава умната майка научила момчето си да иде в гората, да изкопае един дълбок трап, да се наведе и три пъти да изговори онова, що му тежи на сърцето.

Както го научила майката – тъй сторило бръснарчето. Като изкопало трапа, то клекнало и до три пъти извикало:

– Цар Троян има магарешки уши!

– Царските уши са магарешки!

– Нашият цар е клепоух!

И заринало трапа.

Изведнъж му олекнало. Тръгнало си весело към дома.

Минало, що минало, и на мястото, където копало момчето, поникнала свирчовина. Веднъж селските воловарчета видели свирчовината, отсекли си пръчки, направили си свирки и ги надули. Тогава свирките заговорили с човешки гласове:

– Цар Троян има магарешки уши!

– Царските уши са магарешки!

– Нашият цар е клепоух!

Бре! До вечерта новината се разнесла по цялата страна. Узнал самият цар и заповядал да му доведат бръснарчето. То му разправило какво се е случило. Тогава клепоухият сам си издялал една свирка, надул я, чул думите й, па си рекъл:

– Няма вече полза от криене.

И си открил магарешките уши.

„Гръмнали гръцките медии, че съм купил остров в Гърция. Просто нещастни, долни лъжци жълти! Мръсници! 100 души да му повярват на това! Има в гръцка преса, а ни остров, ни гявол… лъжа! Лъжа след лъжа! Жалки, нещастни, долни лъжци мръсни!“

Думи, изречени от ядосан човек, който не може да се контролира а не такъв, който иронизира или се забавлява. Много от българите биха се изсмели, ако се напише нещо такова за тях, защото си знаят хала – бедност … Борисов обаче е раздразнен – очевидно има възможности, но наистина не е извършил покупката. И вероятно знае от разказите на Цветанов порещ вълните покрай острова с гумена лодка с два извънбордови двигатели кой остров и къде се намира, защото Сашо Диков си го каза направо снощи в ефир …

Да кажеш ли, че имаш магарешки уши или не, след този запис е вече късничко, защото автоголът бе вкаран по тигърски …

А приказките са мъдри, ама във „Винету“ не са ги записали …

Свободен автор – Философът