Медицинска лаборатория „Лина“ не пропусна възможността да изтъкне с какви благородни дела се занимава – да не би някой да си помисли, че гледат на пациентите само като на донор за финансови постъпления. Дори са фотографирали „събитието“, за да бъде подкрепено с доказателство, като е превърнато в медийна публикация.
„Лаборатория „ЛИНА” подаде ръка на дома в поморийското село Бата и проведе безплатни профилактични изследвания.“, хвалят се от медицинската лаборатория във фирмения си сайт, както и чрез други информационни портали. И още: „За всички 19 души срещата с лаборантите на „ЛИНА” се превърна във вълнуващо преживяване“.
В Дома в село Бата (Община Поморие) живеят сираци и хора с умствена изостаналост!
Благородната инициатива на лаборатория „Лина“ бе помрачена от лошия пиар, който сами са си спретнали. Благотворителността е вътрешна потребност с външен, хуманен израз, алтруистична постъпка без користни цели и очакване за възвращаемост. В конкретния случай остава лошият привкус, че нещо се прави, само за да бъде използвано с рекламна цел.
Каквото и да пише в доклада за осъществимост, който правителството е поръчало на БАН, то няма да бъде от съществено значение, защото факторите и събитията, от които зависи решението се намират извън България и в никакъв случай не са в портфейла от възможности на „академиците“.
Руския ядрен монопол Росатом отдавна е символ на национална гордост, като често се опитва да осмее трудностите на американския си конкурент Уестингхаус като знак за залязващата глобална сила на САЩ. Основания не липсват, особено новини за финансови затруднения и надвиснал банкрут.
Дневникът с поръчките и договорите, според финансовия отчет за 2016 година, които трябва да бъдат изпълнени от Росатом включва повече от 42 ядрени реактора в периода до 2025 година на стойност над 133 милиарда долара, при приходи над 5 милиарда долара!? При все това тези дни усмивките в щаб квартирата на Росатом не се много. Повечето от договорите са за проекти в чужбина, които включват и задължението за финансиране в твърда валута, което бе ключовото предимство на руската компания пред конкуренцията. Във времето на скъп нефт и газ, държавната хазна на Кремъл осигуряваше достатъчни парични потоци към компанията. Всичко приключи с анексията в Крим, която предизвика верига от деградиращи въздействия върху работната среда и в крайна сметка до прекъсване на достъпа до глобалните капиталови пазари.
Държавният Фонд за национално благосъстояние – основния източник за извънредно финансиране, на практика „пресъхна“. Това принуди руското правителство да пренасочи финансирането на Росатом към банкови заеми от най-големите руски банки – в това число и Сбербанк. За съжаление, не само капиталовите нужди на руския ядрен гигант надвишават значително кредитните тавани на тези банки – става дума за десетки милиарди долара, но в повечето случаи става реч за твърда валута, а не за рубли, които в последна сметка могат да бъдат „напечатани“.
Нетният резултат от това е, че руските банки не приемат корпоративните или проектни гаранции на Росатом, а настояват за суверенни гаранции от държавата. Телефонните обаждания от Кремъл не помагат, а финансовият министър Силуанов с огромна неохота одобрява, и то частично, заявките, като не се поколеба да направи стряскащото сравнение към обществото – „ситуацията напомня последните дни на Съветския съюз преди колапса му“.
Заемите, нужни за финансиране на ядрени проекти, особено когато са изразени в рубли, се изстреляха в стряскащи височини, много над онова, което Росатом може да се надява да заеме. Паричните потоци на Атомстройекспорт изглеждат твърдо в отрицателна територия, тъй като по-голяма част от активите не генерират приходи, а там където има такива, те са твърде несъразмерни с капиталовите нужди.
Росатом напълно зависи за „вързване“ на балансите си от бюджетни пари, отвъд приходите от търговска дейност. Само през 2017 година – кумулативните финансови инжекции от държавата надвишават 130 милиарда рубли или $ 2,1 милиарда, което тотално не съответства на нуждите на компанията, дори само за операциите в Русия.
Това принуди Росатом да потърси преструктуриране на сделките и допълнително финансиране от местни партньори или трети страни. Една от най-значителните капиталови инвестиции – над $ 20 милиарда долара – в АЕЦ „Аккую” бе предоговорена, като в проектната компания влезе с 49% турски консорциум Cengiz-Kolin-Kalyon (CKK), в който всяка една от участващите компании държи пакет от 16.3 %.
След това Росатом информира йорданското правителство за намерението си да промени част от своя ангажименти за финансиране в проекта за ядрена централа – два блока по 1000 МВ, на стойност от $ 10 милиарда. Вместо държавно финансиране, както бе първоначалното задължение, компанията изрази намерение да прибегне до банкови заеми, въпреки поредицата от неуспехи в тази насока и тотално отрицателния опит с банково финансиране на ядрени проекти в целия свят. Москва не разкри подробности за името на банката или банките, които има пред вид. Техническите детайли по проекта са договорени – единственият „висящ“ въпрос е останало финансирането. Според първоначалния план от 2013 година – руското и йорданското правителство трябваше да внесат по 15% процента дялово участие, а останалите 70% да бъдат дългово проектно финансиране. Днес тези планове изглеждат тотално нерелевантни и неосъществими.
Росатом е изправен пред риск от неизпълнение по по-голяма част от договорите си в редица страни, от Китай до Боливия, именно поради невъзможността да осигури финансиране за проектите. Достъпът до капиталовите пазари не е само невъзможен, поради наложените санкции, но самите инвеститори отказват да купят дългови инструменти, свързани с реализацията на ядрени проекти. Накратко, Росатом е изправен пред повече проблеми, отколкото може да се справи.
Ситуацията силно напомня времената непосредствено преди разпада на Съветския съюз, когато руското правителство бе принудено да прекрати субсидиите за изпълнителите, които изграждат ядрени мощности в чужбина, което постави Атомстройекспорт „на колене“.
Ядрената централа в Hanhikivi, Финландия се изгражда от проектната компания Fennovoima, в която Росатом държи 34 % дял. Това е единствената активна площадка за строителство на ядрена централа в Европа за последните десетилетия. Строителството и се финансира и от руските данъкоплатци – над $ 1 милиард вече са похарчени, отново от Фонда за национално благосъстояние на Русия. Този фонд, по първоначалния замисъл, трябваше „да се превърне в част от устойчив механизъм за гарантиране на пенсиите на гражданите на Руската Федерация“ и по устав не е предназначен за обслужване на интересите на чужди страни или правителства.
Съществуват отворени въпроси по финансирането на договорите в Нигерия, Египет, Индия и Боливия. Само в Египет – Росатом има ангажименти да осигури проектно финансиране от $ 25 милиарда за реактор поколение 3+, договор спечелен отново с очароващата тактика да се обещава схема за финансиране, изграждане, експлоатация и предаване.
Изграждането на нови блокове на АЕЦ в Иран и Китай почива на друга основа – като рядко изключение от правилото – тъй като ирански и китайски инвеститори покриват сметката сами.
Президентът Путин потвърди ангажимента на Росатом да разшири ядрената си програма в Индия и да построи „поне още 12 блока по руски проект“. Съгласно подписаните споразумения за нови два реактора в Kudankulam, поне 50% от проектната стойност трябва да бъде поета чрез заем от Росатом на стойност $4,2 милиарда.
Същата схема и при договора на Росатом за АЕЦ Rooppur в Бангладеш, който бе подписан през 2015 година и който отново тотално зависи от финансиране от руска страна в размер на $ 12.65 милиарда.
Ядреното досие на Русия в Нигерия включва ангажимент за изграждане на четири ядрени блока на стойност повече от $ 20 милиарда, като първият от тях трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2025 година. В замяна на контролиращ дял в проекта и ангажимент на правителството за изкупуване на произведената енергия, Русия пое ангажимент да осигури финансиране на проекта.
Междувременно, Виетнам се оттегли от подобен тип споразумение с Росатом, като изтъкна, по думите на президента на държавната енергийна компания на Виетнам Жон Куанг Тан, че „ядрената енергия загуби конкуретоспособността си спрямо други енергийни източници, поради което няма срочна необходимост от нов блок“. Въпреки че споразумението за два нови ядрени блока в провинция Ниг Тан бе одобрено през 2009 година, то бе последвано от няколко отлагания по искане на виетнамската страна, която реши, с помощта на Международната агенция по атомна енергия, да изследва допълнително възможните екологични рискове от експлоатацията на ядрена енергийна централа.
След оттеглянето на Сергей Кириенко, което оценено на фона на разкритите в последствия състояние и предизвикателства пред Росатом изглежда повече като спасение, и назначаването му на заместник-ръководител на администрацията на президента Путин, се разкри истинската картина на руската ядрена енергетика. Под неговото ръководство от планираните през 2007 година двадесет ядрени реактора са изградени само 4. Цифрата към 2020 година набъбва на 30, както е изложено в „Генералната схема за развитие на нови енергийни мощности в Русия до 2020 година“.
Работата на много строителни площадки, включително на „гордостта“ на Росатом – Балтийската АЕЦ в Калининград, която стартира през април 2014, приключи скоропостижно след изразходване на близо 70 милиарда рубли или $ 1.2 милиарда.
Липса на търсене, финансиране и ефективен мениджмънт принудиха Росатом да се фокусира върху проекти за удължаване срока на съществуващи реактори и по-рискови операции по увеличаване на мощността – което трябваше да убеди публиката, че ядрената енергетика може да се конкурира с другите видове енергия.
Моделът на глобална експанзия на Росатом, промотиран благодарение на обещанията за заеми, гарантирани от субсидии от държавния бюджет на Русия, суверенни фондове и суверенни гаранции е неустойчив, предполага проблеми в работната програма на корпорацията както у дома, така и особено зад граница и на практика лишава Кремъл от възможността да използва ядрената енергетика за външнополитически цели.
Ограниченията в руския бюджет отвори нови ниши на възможности за Китай. Китайските компании, които работят в ядрената сфера, успяха да направят стратегически пробиви на гърба на Росатом, като вече официално са поканени за партньори в реализацията на руски проекти в Латинска Америка, Африка и Азия. Пекин също успя да се възползва от стратегическото противопоставяне на Русия със САЩ за да овладее контрола върху стратегическа инфраструктура и активи, с което усили лостовете си за въздействие в Европа. Това не е непременно в ущърб на България, доколкото разширява опциите за реализация на оборудването за АЕЦ „Белене“.
Росатом не е само гражданска корпорация, нейната собствена мисия включва „поддържане на националния интерес в сферата на отбраната“, като прилага „националната политика в сферата на ядреното сдържане“. Поради липса на отделно счетоводство и разделение във финансовите отчети между военна и гражданската част, поне до скоро, напълно бе възможна хипотезата 610 милиона евро на българските данъкоплатци, с които бе платено оборудването, фактически да са били използвани за развитие на руския стратегически ядрен арсенал, включително за модернизацията на ракетните системи, които теоретично могат да бъдат насочени към територията на България и Европейския съюз.
По-нататъшните бюджетни съкращения в Русия, при високите равнища и приоритетност на ядреното превъоръжаване на Кремъл, особено на фона на глобалното противостоене със САЩ, неизбежно ще свият още повече възможностите за публични инвестиции в мирната ядрена програма на Росатом и ще усилят зависимостта от външно финансиране.
Добрата страна за България от това е, че Росатом би трябвало да прояви по-голяма възприемчивост към предложения от българската стана за по-достоен и по-малко травматичен изход от ситуацията с оборудването за АЕЦ „Белене“, като сътрудничи при намирането на купувач, включително при схеми за преоформянето на тези активи като дългосрочен инвестиционен заем при реализацията на обекти от глобалната енергийна програма на компанията.
Ползите от продажбата на реакторите за купувача ще е незабавна и осезаема, тъй като цената им винаги ще бъде конкурентоспособна, а и са в наличност – особено на фона на сигурните проблеми с финансиране и доставка на ядрени съоръжения в бъдеще. Плащанията могат да бъдат отложени или оформени като инвестиционен кредит, допълнен с услуги, в които могат да бъдат ангажирани български компании.
Както Росатом, така и НЕК и потенциално китайската компания CNNC могат да намерят точката на пресечка на взаимния интерес около реакторите на АЕЦ „Белене“ особено що се отнася до съвместно реализиран проект в трети страни.
За засекретената от министерски съвет телена мрежа по границата на България с Турция говори в петък в предаването „Още от деня“ по БНТ журналистката на статуквото Диана Саватева (от бургаската притурка на „24 часа“), понастоящем депутат на ГЕРБ. Повод за поставения на дневен ред въпрос с пограничното съоръжение станаха и фотосите, които показват подкопаните му на места основи и възможността да бъде безпроблемно преодолявано.
…“Като журналист, първото, което направих – отворих интернет и намерих това постановление 181, няма да чета датата….
…Съоръжението е временно възпрепятстващо съоръжение. Временното възпрепятстващо съоръжение има за цел не да спре изцяло потока, а да забави хората, които правят опити да преминават. Като идеята е междувременно сензорните системи, които работят на част от съоръжението…. (…) Включването на съоръжението в този списък (на обектите със стратегическо значение за националната сигурност – бел. р.) дава възможност да се обмисли варианта за по-съкратени процедури, при определяне на фирми, които ще обгрижват съоръжението от тук нататък…“, разсъждава депутатстващата обективна журналистка, която никога през живота си не е изпълнявала партийни поръчки. Ама никога!
Първото телевизионно участие на Диана Саватева като народен представител предизвика бурни реакции във Фейсбук. Ето и някои от мненията:
Любомир Кольовски, журналист:
„Някакво създание, депутатка от ГЕРБ, което се афишира като журналистка, се позова в спора си с Таско Ерменков на някакво постановление на МС от 60-те години на миналия век, което забранява ние да снимаме Турция от наша територия и турците да снимат България от тяхна територия. Смях! Създанието е създадено много по-късно и би трябвало да е чувало, че военните тайни отдавна не са онова, което са били през 60-те години на миналия век. Създанието май не е чувало, че има сателити и че с един дрон може да се заснеме нещастието, наречено ограда на южната ни граница. Между другото, тая ограда май е ударена от някоя заблудена севернокорейска ракета. Или поне така изглежда.“
Иван Петров, адвокат, бивш ръководител на Апелативна прокуратура – София:
„Създанието не знае, че при влизането ни в НАТО, всички разпоредби, които противоречат на Договора за НАТО, се считат отменени! Ежечасно се разменят информация, снимки и т.н.“
Диана Саватева от село Кости бе поканена в кандидат-депутатската листа на последните предсрочни парламентарни избори от партия ГЕРБ заради своята обективна журналистика и правилно представяне на информацията.
Въпреки промотирането й като „топ“ журналистка, тя не успя да събере дори 1000 гласа.
Всъщност, ето как Цветан Цветанов представи втория човек в листата за народни представители на партия ГЕРБ от 2-ри МИР:
„Тук, разбира се, прави впечатление Диана Саватева, която е журналист на една медия. Няма да казвам коя, за да може действително и другите медии да отчетат, че имаме един доказан журналист, който винаги е изразявал обективна позиция и винаги е била един сериозен коректив на кмета и на всички тези, които правят политики, за да може действително да се вслушваме в добрите журналистически съвети, когато те са обективни.”
Доколко може да бъде обективен един журналист, а не пристрастен към определена политическа сила, обслужвайки я, за да го поканят в нейната партийна листа, е въпрос, който не се нуждае от допълнителен коментар.
И се пита, както в нашумялата през 2000 г. песен на Baha Men, актуална и днес: „Who Let the Dogs Out?“
Глобалното замърсяване убива три пъти повече хора всяка година от ХИВ и СПИН, туберкулозата и маларията взети заедно. В същото време по-голяма част от смъртните случаи са в бедни и развиващи се държави, а пък България е една „богата“ държавица …
Лошото качество на въздуха е най-големият фактор на замърсяването, причиняващ смърт.
Замърсяването оказва вляние върху икономиката като държавните бюджети в бедните страни са ощетени с 1,3% от БВП годишно и с 0,5% в развитите страни.
Държавите трябва да положат повече усилия, за да намалят замърсяването и да подобрят здравето на своите граждани, като това ще им донесе, освен всичко друго, и икономически ползи, но това едва ли се отнася за територията Герберланция …
Положението е видно от електронната карта на замърсяването на въздуха с ФПЧ, а снимката е от вчера …
Един поглед ни разкрива концентрацията на замърсяване в България, както и в Бургас и липса на замърсяване в Гърция, Турция, Италия, Македония, Босна и Херцеговина ?!
В Турция, която има много по-развита и действаща икономика от България няма замърсяване, а България е център на замърсяването с ФПЧ …
Какво сочат данните от последния публикуван публично доклад на ИОСВ от 2015 г.
Какво е положението в България спрямо ЕС – от 2 до 5 пъти по-голямо замърсяване с ФПЧ
Какво е положението в Бургас – 3 място в България по наднормено замърсяване с ФПЧ
Ясно ли е сега на бургазлии какво прави тяхното областно, общинско управление по отношение чистотата на въздуха – ПОЧТИ НИЩО ????
Ясно ли е какво правят чиновниците от РИОСВ -Бургас против замърсяването на въздуха с ФПЧ – ПОЧТИ НИЩО ????
А какво правят последните двама герберски министри на околната среда и водите да намалят замърсяването с ФПЧ – ПОЧТИ НИЩО ????
Забележете, че те не изпълняват при тези посочени данни своите законови задължения и това трябва да е обект поне на проверка от прокуратурата ?! Защото давност за подобно безхаберие -НЯМА !
А вие гражданите на Бургас, овце ли сте ?! Имате права, а защо не се борите, или ви харесва предизвикваната по-ранна и по-честа умирачка от комините на офшорките за ПДЧ и нефтопродукти и техните номера ?!!
Нали искаме да сме европейци ????
Свободен автор – Философът
Georgi Borisov Georgiev
„Не е за ядене, за крадене е“ Първо си сипете, после четете…
Злокобно се носи мълвата във Видин, че ще се „открива интермодален терминал“.
През последните десетилетия много неща бяха закривани. Закриха се заводи, предприятия, училища, детски градини, болници, дори цели села бяха закрити. И летището закриха.
През последните години имаше и откриване на някои неща. Открити бяха две сметища и едно гробище. Вече са запълнени. Открит бе и градски кенеф до гарата. Кмета го откри с духова музика, но Буда го нямаше да резне лентичката. Сигурно е бил зает с „международното положение“, иначе не би пропуснал шанса. Открити бяха и няколко стадиона за по няколко милиона в безлюдни села със средна възраст на младежите над 75 години. Стоят като паметници на корупцията. Открити бяха във Видин и няколко нови партийни офиса за да напомнят на видинчани, че мъките им скоро няма да свършат.
Открит бе и Дунав мост 2. Нито лев не влезе в джобовете на народонаселението, нито в бюджета на общината, но пък станахме център на наркотрафика, проституцията и пътищата ни се осеяха с надгробни камъни.
И като чуха за поредното „откриване на интермодален център“ хората настръхнаха. Защото знаят, че нищо добро не ги чака, а и самото име звучи някак педерастко и терминално, неразбираемо. Допълнително притеснение в душите на хората вкарва и това, че за новата придобивка говори депутат. Депутатите от видинско са зло, с което майките плашат децата си. В случая това е депутата от ОП Росен Живков. Този екземпляр, сега „патреот’ е бивш общински ръководител на ГЕРБ, братовчед на Фидосова станал известен в града с факта, че поемайки поста шеф на ГЕРБ отишъл в при директора на ВиК Видин с думите – „виж сега, аз съм човека от ГЕРБ, кажи кво да направим, че да не плащам вода“. Този същият бе снесен от Буда и компания в борда на Безмитна зона, като паразит на държавна хранилка само за да взима едни пари. Народа плаща. Не е калинка. Направо цял торен бръмбар е.
Хората помнят, че за ‘интермодален център’ им говореха и Мишката Миков, и вечният депутат от ГЕРБ Тошев, и в крайна сметка получиха статута на най бедният и нещастен регион на Европа.
Та, с право хората са притеснени. Днес присъствах на разговор между двама граждани, коментиращи предстоящото интермодателствуване на Видин. Единият попита – “ Кво е това е бе, да го еб@, ще има ли бачкане и нещо за ядене?“ И отговора беше – „Не е за ядене, за крадене е“!
Ако не друго поне са поумнели съгражданите ми и знаят, че от крадци, ченгета, мутри и мафиоти нищо добро не могат да очакват. А цената за това „разбиране“ е жестока и кървава.
БОЕЦ водим своята битка и знаем едно, докато не се преборим със това зло, наречено „управляваща мафия“ нищо добро не ни чака. И че тази битка трябва да я водим до край. Или нашият, или техният. Това е реалността.
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА
Фейсбук
колаж : Свободен човек
