Турците заловиха 575 мигранти от Мароко, Пакистан, Мианма, Афганистан, Египет и Сирия, които се готвери нелегално да минат в България.

По данни на Дирекцията по сигурността в Одрин бежанците се укривали в околностите  на селищата Орхание, Сарайакпънар, Боснакьой в близост до турско-българската граница и Узункьопрю, Ипсала и Мерич край границата с Гърция.  Граничните власти предприели операция по залавянето им.

След като е снета самоличността им, заловените мигранти и бежанци са предадени на Дирекцията по миграционните дейности в Одрин.

Едва ли „великата“ българска телена ограда щеше да спре мигрантите, които щяха да минат в България …

Свободен автор – Философът

След поредния разстрел в САЩ е хубаво да припомня някои неща. Феновете на западните ценности продължават да налагат тези ценности, основно чрез оплюване и сравняване с времената на комунизма. На мен това ми изглежда като вадене на нож на „умряло куче“, но също така е тотално несравнимо.

Прикачам тук така наречената „Пирамида на Маслоу“. Идеята и е да подреди човешките потребности според приоритета им. Тезата е, че ако ви се пика, няма да Ви интересува театралната постановка, която гледате.

С тази подредба на потребностите Маслоу доказва, че ако не е задоволена някоя от базисните потребности, по-горните не са приоритетни. Хората ще мислят и работят винаги за най-ниската незадоволена такава.

Сега обяснявам защо комунизмът и капитализмът са несравними.

Какво беше положението при комунизмът?

Основните потребности бяха задоволени на максимум. Ядеше се качествена храна, водата беше безплатна и не се продаваше по лев за 1/2 литра… всеки имаше апартамент и не чувах някой да му вземат апартамента за неплатен кредит!! Да не кажа, че и вила имаше почти всяко семейство.
За сигурност да не говорим. За толкова години помня само един ЖП атентат.
За да не изляза някакъв върл фен на комунизма, ще кажа, че имаше редица недостатъци. Най-висшите потребности не бяха задоволени грам. Или поне не съвсем качествено. А принципите на преразпределението на ресурса беше направо ужасно, което доведе до краха му.

Нека сега обаче видим какво се случва с капитализма от гледна точка на пирамидата на Маслоу? Той върви ръка за ръка с демокрацията и рака бленуваните свободи. Една от тях е носенето на оръжие. Не случайно взимам за пример САЩ. Тя е олицетворение на капитализма и демокрацията.

Дали са задоволени основните потребности на хората?

Най ниските потребности от Храна и Вода как са? Хубава ли е храната? А водата? За гарантирането им изобщо не говоря.
А как стои въпросът с подслона и безопасността? За подслона може да питате загубилите жилищата си при предходната криза, а за сигурността се консултирайте с роднините на застреляните в църквата. Ако не искате с тях, може и с роднините на застреляните от хотелската стая или на блъснатите миналата седмица колоездачи.
Сигурно викате а?

С висшите потребности обаче нещата са направо на презадоволяване. Постоянно ни се навира в очите как можем да се усъвършенстваме и да учим където поискаме. А славата е направо въпрос на избор. Слагаш силиконките, събличаш публично и готово. Славата е задоволена. Направо гарантирана.
И това направо ни се бута в очите всяка вечер с часове от ТВ екрана. и то със страшна сила, да не би да си помислите, че може да си загубите жилището или да ВИ гръмнат в Мола.
А като се замисля колко народ в САЩ са на социални помощи и колко народ в БГ е в социални жилища… Почвам да си мисля, че капитализмът естествено си върви към комунизъм.

Мислете хора! И четете!

Няма такова нещо като комунизъм и капитализъм. Има преразпределение на някакви блага по един или друг начин.

Колкото и да се пънем, човешките нужди и потребности няма да се променят. В момента толкова ресурс се хвърля за убеждаването на хората, че всичко им е наред и, че „висшите“ им потребности са задоволени, че неефективността почва да граничи с онази от комунизма.
А пирамидата си иска здрава основа. Иначе се срутва.

Васил Кендов

„Близо 1.2 милиона жилища в България са необитаеми. Това е приблизително 1/3 от броя на всички жилища у нас. В столицата „тъмните прозорци“ са близо 24%, но в селските райони процентът е далеч по-висок – до 43. В големите градове необитаеми са средно 1/4 от жилищата. Това сочи доклад на Световната банка, подготвен за Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).“, съобщават медиите.

Тази статистика ясно показва степента на разрухата на нашето държавоподобие. Не съм изненадан, защото до скоро ми се налагаше да пътувам из страната и с очите си видях избушените села и малки градчетата, изоставените домове и стопански постройки. Това е процес, който започна динамично да се развива още в началото на 80-те години на миналия век. Според експерти процесът бележи своето начало още през 1950 г., когато започва така наречената колективизацция и се поставя началото на индустриализацията, които променят картата на държавата. Хиляди села буквално изчезват, а населението им се прегрупира в по-големите градове и се превръща в работна ръка в крупните предприятия.

Разбира се, не ви съобщавам нищо ново. Съобщавам само мнението си, че сме сбъркана държава, чиито управници никога не са имали ясна стратегия за нашето бъдеще. И това катастрофално продължава, тъй като следващите и по-следващите управници са още по-големи некадърници.

Любо Кольовски

Ритаха ме, разкъсаха ми дрехите без причина, а лявото ми око е засегнато много силно, разказва жертвата Радослав Тодоров

Млад бургазлия бе зверски пребит от турски граничари на граничен пункт Лесово. Той обяви, че ще съди нападателите си. Искът ми ще е по 30 000 лева срещу всеки от тях тримата, заяви Радослав Тодоров. Той даде интервю пред бТВ и пред Нова телевизия, като помоли репортерите да не показват лицето му.

„Единият турски граничар ме блъскаше по гърба, а другият ме риташе в бедрата. Третият ме дърпаше. Дрехите ми бяха разкъсани“, каза битият българин. Случката се разиграла на българска земя пред погледа на съпругата му и пред нейна приятелка. Мъжът бил изваден от колата от нападателите.

Той разказа, че малко преди атаката безпроблемно е преминал граничния пункт откъм турска територия и всичко е било наред.

Няколко пъти обаче се наложило семейство Тодорови и тяхната приятелка да се връщат от гише на гише, защото в системата на граничните полицаи на турска територия не излизал някакъв печат. При третото поредно връщане тримата бургазлии решават да се върнат в България, защото смятат, че са пропилели деня си.

„Трябва да минеш през четири гишета. На първото има електронна бариера. Изчакахме си реда. Снимаха номера на колата и автомобила. Отидохме на второто гише, където проверяват паспорти и осъществяват митнически контрол. На третото пък отново обработват документите. Стигнах до четвъртото гише, което е изходно. Проверяващата бе жена. Имаше трима граничари, които пиеха чай и пушеха цигари. Служителката ми отвори бариерата и ми посочи с ръка, че имам право да напусна Република Турция“, разказва битият мъж.

Именно тримата турци, които се черпили докато бил на границата, го нападнали, когато се прибрал в България.

„Докато си чакахме реда на гише „Дезинфекция“ от българската страна на границата, вратата ми се отвори внезапно и получих силен удар в лявото око. Вече пети ден то не е добре“, каза пострадалият.

„Разбрах, че това и преди се е случвало в тяхната смяна“, допълни той.

„Повтаряха „Юрум“ и сочеха към Турция докато ме биеха. Една от българските служителки излезе и започна да крещи, за да спрат да ме бият“, добавя Радослав.

„После се оказа, че турците са забравили да ударят малък печат, който позволява колата да напусне турска територия. При тях нямаш право нито да слезеш от колата, нито да им опонираш. Грешката обаче е тяхна“, каза още битият мъж.

Междувременно външният министър Екатерина Захариева заяви, че турските власти са се извинили на българската страна заради скандалния случай. Тя призна, че не е знаела за това, че има и други българи, пребити от турски граничари на българска земя.

Казусът ще се разгледа внимателно и ако се потвърди, служителят, който си е позволил физическото насилие, ще бъде наказан, заяви вицепремиерът. Надявам се да предприемат мерки срещу служителя, който е извършил това, сподели тя.

Радослав твърди, че той не е единствената жертва на озверелите граничари, а безотговорните ни държавници чакат турските власти да накажат биячите. Системно служителите от другата страна на границата си сърбат чай в граничния пункт и когато се сетят, че са пуснали някой без да му бият печата, хукват да го гонят, за да го пребият. Министър Захариева обаче вместо да връчи на турския посланик дипломатическа нота, за да спре нахлуването на озверели турци в България, си чеше езика в студията.

Битите българи чакат защита от българските власти. Те обаче нехаят. Време е министър Захариева да си понесе отговорността и да последва примера на проф. Николай Петров. Той постъпи достойно като си подаде оставката.