В Дипломатическия клуб в Горна баня днес се проведе тенис турнир за аматьори. Премиерът Бойко Борисов, както и останалите участници, бяха удостоени с награди.

Тенис турнирът се ползва за реклама на популярна търговска марка, но министър-председателят е над тези неща и явно не намира нищо нередно в това – да я рекламира.

Сред останалите „гросмайстори“ в турнира бяха служебният премиер проф. Огнян Герджиков,  спортният министър Красен Кралев, Йордан Лечков, Георги Илиев-Майкъла, Димо Тонев, Мартин Захариев, Ангел Бончев, Любо Ганев, Асен Григоров, Краси Минев, проф. Генчо Начев, Петър Михнев, Красимирв Велчев, Рангел Марков, както и сръбската музикална звезда Бобан Здравкович и др.

„Все още съм много добър. След 5-6 години може и други да започнат да печелят. Ако бях загубил от тези съперници, трябваше да си счупя ракетите. Бях обещал на Любо Ганев да мина за половин час и си удържах на думата“, каза Борисов и добави, че е доволен от новата титла, защото иначе някой от критиците му веднага ще кажат, че си е загубил времето в неделя.

Критиците на Борисов не му останаха длъжни и  отбелязаха в социалните мрежи бързонарастващите телеса на премиера – „Тодор Живков поне не дебелееше толкоз набързо…“, гласи един от коментарите. Премиерът вече спокойно може да се запише за участие в турнир по сумо и да се разхвърли на тепиха. Натрупал е изискуемата мас(а), за да ни зарадва с купа.

След спешното извънредно съботно заседание на министерски съвет, свикано от министър-председателя Бойко Борисов вчера, на което съобщи общоизвестен факт – България е първенец по смъртност на пътя, а храните във веригите са трето качество, в сравнение със същите марки предлагани на западния пазар, очаквахме днес да се събуди с друга „новина“, но уви. Медийният глад и жажда за внимание бяха утолени на кортовете с ракета в ръка. Неделното извънредно заседание на МС се отложи за друг път.

След излагацията със служебния Герджиков и бетонирането на ГЕРБ във властта, след 40 отказа за разсекретяване на „стенограмата КТБ“, президентът Румен Радев закара при папата Веселин Марешки

Традиоционно по случай 24 май българска делегация отпътува за аудиенция при папата. За разлика от друг път в тазгодишната делегация, водена от президента Румен Радев, не бяха включени представители нито на Светия синод, нито на католическата църква.  Българският президент се оправда, че такава е била волята на папата – на срещата да присъстват държавни и светски лица.

Дали Румен Радев лъже по този грозен начин, за да прикрие гафа си, което е много вероятно, ще внесе яснота изказване на папа Франциск преди време, с което подчерта как държавни лидери, духовни и светски лица отиват при него на аудиенция. „Аз не каня,  а приемам“, подчерта водачът на световната католическа църква тогава.

След българската аудиенция във Ватикана, която премина без присъствието на църковни дейци, защото „папата така бил пожелал“, папа Франциск посрещна делегацията от Македония. За изненада на Румен Радев, тя бе водена от президента на Македония Георге Иванов, а в нея бяха включени и представители на православната църква.

Липсата на духовни лица в българската делегация бе компенсирана с Веселин Марешки. Повод за гордост и умиление! Папата имаше честта да се снима до българския аптекар и бензиноер, депутат, който е с повдигнато обвинение от прокуратурата за рекет и побой и със свален имунитет.

В същото време специализираната прокуратура води разследване за източване на Здравната каса със стотици милиони левове  чрез реекспорт на скъпоструващи лекарства от Организирана престъпна група. Първоначално медикаментите пристигат в български аптеки, прибират се пари от Здравната каса, и след това отпътуват към страни от Западна Европа, където цената на лекарствата е тройна. Под „окото“ на спецпрокуратурата са всички големи играчи у нас, които се занимават с реекспорт на скъпоструващи лекарства, сред които е и Веселин Марешки.

Предлагаме на президента Румен Радев за другата година послучай 24 май да включи в делегацията за аудиенция при папата Маджо, Маргините, Пашата, Таки, Брендо, Митьо Очите, Божо Кравата, Братя Галеви, Луна, Сашка Васева и Валентин Златев за кураж в групата. Веселин Марешки не е с нещо повече от тях.

Не трябва ли БКП да се извини за този антибългарски акт на българския народ ?

Резолюция на Коминтерна по Македонския въпрос“ е официален политически документ на Коминтерна от януари 1934 година, с който за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език.

На изборите през 1931 година нацистите стават най-силната политическа партия в Германия. Във връзка с променената ситуация в Европа и засилването на национализма, през юни 1931 г. техническия секретар на Коминтерна Ото Куусинен в доклада си по националния въпрос пред Изпълнителния комитет сочи като главна слабост на секциите на Коминтерна недооценката на националния въпрос.

Ото Вилхелмович Куусинен (Otto Ville Kuusinen), р. 22.09.1881 във Финландия, починал на 17.05.1964 в Москва) е финландски и съветски политически деец. От 1921 до 1939 – секретар на Изпълнителния комитет на Коминтерна.

По време на съветската окупация на Финландия (1939-40) е поставен за премиер на Финландия.

От март 1940 до юли 1965 е председател на президиума на ВС на Карло-финската ССР.

Като ярък пример на такава грешка Куусинен изтъква заменянето на лозунга за „правото на самоопределение на народите до отделяне“ с чисто пропагандисткия лозунг за Балканска федерация на работническо-селските републики и пр. Куусинен призовава съответните компартии да обсъдят отново националния въпрос с цел „изработването на нова национална програма” за всяка от партиите. Междувременно до балканските комунистически партии пристига директива за постепенно изоставяне на лозунга за Балканска федерация. На преден план се изтъква „правото на народите на самоопределение до отделяне“. Така през 1932 година членовете на ВМРО (обединена), които са същевременно и комунисти поставят за първи път въпроса за признаване на отделна македонска нация. Участникът в тези събития Михаил Сматракалев споделя през 1947 г.:

„…Тази идея за македонската нация, днес е поставена вече научно, ясно и категорично, но не датира от 1941 г. Този въпрос не го поставиха македонските партизани, титовите партизани. Този въпрос го постави още ВМРО (обединена), през 1932 г. Верно е, че тогава, когато се постави този въпрос ние, които поддържахме съществуването на македонската нация, бяхме наричани “предатели”, даже някои ни наричаха “сектанти” и т. н., обаче, въпреки това, тази идея си проби път, защото е исторически верна идея, защото с нея е истината. И в края на краищата тази идея разруши десетки години натрупваното, наслояваното великобългарско чувство…”

Коминтернът е запознат с тези идеи от специален доклад на Дино Кьосев изнесен в Москва по същото време.

Кьосев е роден в 1901 година в Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. След Балканската война семейството му емигрира в Струмица, тогава в България, където Кьосев завършва гимназия. След Първата световна война той заминава за Виена, където завършва ветеринарна медицина с докторат.

Завръщайки се в България, Кьосев сътрудничи на Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и става един от редакторите на печатния ѝ орган вестник „Македонско дело“ с псевдоним Клисуров (1925–1933). От 1927 година е член на Българската комунистическа партия. През 1932 година някои членове на ВМРО (обединена), включително и Кьосев, поставят за първи път въпроса за признаване на отделна македонска нация.

През 1933 година той емигрира в СССР, където работи като ветеринар. По това време изнася и доклад в средите на Коминтерна в Москва във връзка с необходимостта от признаването на отделна македонска нация. След приемане на Резолюцията на Коминтерна по Македонския въпрос през 1934 година, Задграничното бюро на БКП в Москва създава група, която да разработи план за проучване на въпроса за „македонския език и нация” и да излезе с решение, в която е включен и той. С тези мотиви в края на 1933 г. Балканският секретариат на Коминтерна решава да постави за разглеждане на едно от заседанията си македонския въпрос. По спомени на присъствалия на заседанието Димитър Влахов – член на БКП и ВМРО (об.), там е решено да се повери изготвянето на резолюция по въпроса на двама поляци които нямали понятие от тази проблематика. С помощта на Д. Влахов резолюцията все пак е изготвена между 20 декември 1933 година и 7 януари 1934 година и е утвърдена от Политическия секретариат на Коминтерна на 11 януари 1934 г. Самата резолюцията е приета от Изпълнителния комитет на Коминтерна през февруари 1934 г. От Коминтерна решението за македонска нация се пренася върху ВМРО (обединена) и през април 1934 г. „Македонско дело” публикува дословния текст на резолюцията. В документа между другото се казва:„…Буржоазията на господствуващите нации в трите империалистически държави, между които е поделена Македония, се опитва да прикрие националното потисничество, отричайки националните особености на македонския народ и съществуванетв на македонска нация”. Гръцките шовинисти твърдят, че македонците са славянизирани гърци, великосръбските шовинисти провъзгласяват това население за едно от „племената” на югославската нация и го подлагат на насилствено посърбяване, а българските шовинисти, „експлоатирайки сродството на македонския език с българския, заявяват, че македонците са българи, и по този начин искат да оправдаят завладяването на Петричко и анексионистичната си политика по отношение на цяла Македония…” “

В основата на новото схващане заляга становището, че „Македония се явява едно от огнищата на бъдещата империалистическа война”, поради което се търси вариант за притъпяване на противоречията между държавите, които я владеят. Това решение според Коминтерна е в създаването на т. нар. „македонска нация”. След решението на Коминтерна ВМРО (обединена) издига като свой лозунг „правото на македонския народ на самоопределение до отделяне от държавите-поробителки и образуване на обединена и независима република на македонските трудещи се маси”.

Задграничното бюро на БКП в Москва прави опит да създаде група, която да разработи план за проучване на въпроса за „македонския език и нация” и да излезе с решение. В нея влизат Алекси Величков, Димитър Гачев и Дино Кьосев. Отделни дейци дори предлагат издаваните на книжовен български език вестници на ВМРО (об.) да бъдат преустроени постепенно на „ македонско наречие“. В тази връзка в България по-късно се създава т. нар. Македонски литературен кръжок. Новото решение и новите лозунги не се възприемат еднакво от всички. Във ВМРО (об.) настъпва разцепление, като част от членовете му отстоява остават за лозунга за независима и обединена Македония в рамките на Балканска федерация. Все пак линията на Коминтерна постепенно се налага и БКП, ЮКП и ГКП започват да работят за формиране на ново национално съзнание сред българите в Македония. Тенденцията към „македонизиране” на славянското население в Македония не расте със забележима сила до 1945 г. Дотогава тя обхваща само част от комунистите. Доказателство за това е проявилото се противоречие по време на участието на България във Втората световна война. То касае тенденциите за „македонизирането” и запазването на българското национално съзнание на населението в анексираната от България Вардарска бановина и намира израз и в острите спорове между ЮКП и БКП. След намесата на Коминтерна самоприсъединилите се към БКП македонски комунисти, водени от Методи Шаторов, са върнати под контрола на ЮКП. Процесът е интензифициран особено след войната и изтеглянето на българската администрация от региона. Той се засилва с идването на комунистическите партии в България и Югославия на власт и води до подписването на Бледската спогодба. Същото се отнася и за Северна Гърция контролирана по време на Гражданската война от ГКП. За разлика от България и Гърция, където процесът спира през 50-те години и няма траен успех, в СФРЮ се създава Народна Република Македония и там успешно се формира ново национално съзнание и нов език.

За изработването на резолюцията по македонския въпрос най-голяма роля има преди всичко ръководителят на ВМРО (об) Димитър Влахов, известен български дипломат, висш чиновник и политически хамелеон и въжеиграч. През 1910 г., когато той е български депутат в Турския парламент, ще окаже решаваща роля за разтурянето на Народната федеративна партия (българска секция) и ще направи сериозен опит да дискредитира един от водачите на партията – Яне Сандански, а Христо Чернопеев ще напусне скоропостижно партията, погнусен от неговите интриги. Вероятно си спомняте, че негова беше и ролята за друга една голяма манипулация по македонския въпрос, а именно изготвянето на Майския манифест през 1924 г., нанесъл един от най-сериозните удари както срещу ВМРО, така и срещу българщината. Предната година (1923 г.), преди да се изготви Майският манифест, Д. Влахов заедно с Михаил Монев посещават Съветска Русия, където осъществяват важни срещи със болшевишките ръководители. Този явен агент на съветските тайни служби и Коминтерна ще продължи и през следващите години своята разрушителна роля и точно след едно десетилетие ще се окаже отново главният инициатор и на коминтерновската резолюция. А след още едно десетилетие ще зареже членството си в БКП и ще замине за Скопие, където за предателствата си към българския народ ще бъде щедро възнаграден от Й. Б. Тито, който, независимо от вярното слугуване на Влахов, ще продължи да го нарича в по-тесния си кръг „дъртия българин”.

Приносът на Георги Димитров към признаване и създаване на „македонски“ народ

432636 01.07.1936 Генеральный секретарь ЦК ВКП (б) Иосиф Сталин (Джугашвили) и председатель Исполнительного комитета Коминтерна Георгий Димитров. Репродукция. Юровский/РИА Новости

„Братски привети на делегатите на Четвъртия Конгрес на Македонския Народен Съюз! Аз се чувствам неразривно свързан със съдбата на македонския народ и като български пролетарски революционер, и като син на семейство, изхождаше из Разлога – долината на историческото Илинденско въстание*.

Българският пролетариат е жизнено заинтересуван в националното освобождение на Македония. Националното робство на македонския народ е източник за усилване угнетението на работниците и селяните в България, Югославия и Гърция. Разделена и ограбена Македония е ябълка на раздор между балканските империалисти и извор на постоянна опасност от военни конфликти и пертурбации на Балканите.

Македонският народ със своята борба за освобождение няма и не може да има други истински приятели и съюзници извън революционните работници и селяни в България и на Балканите. В своята борба за национално освобождение българският пролетариат вижда в македонското революционно движение един от най-добрите свои съюзници. Борейки се против фашизма и за работническо-селско правителство, за Съветска България, българските работници и селяни, под ръководството на Комунистическата партия, се борят в същото време за премахването на всяко национално робство, на робството и на македонския народ.

Македонското движение има много врагове. Най-злият, обаче, негов вътрешен враг – това са агентите на българския империализъм, на българския монархизъм, на българския фашизъм и преди всичко бандата на Михайлов. Чрез тия свои агенти българската буржоазия използва македонското движение за своите егоистични интереси и за укрепването своята кървава диктатура над самия трудещ се народ в България. С помощта на тая банда, наричаща се „Вътрешна революционна македонска организация” и кощунстваща с идеалите на македонския народ, цанковци успяха на 9 юни 1923 г. да съборят земеделското правителство и да организират кървав терор срещу работническите и селските маси. При нейното главорезническо участие биде подавено народното въстание в септември 1923 г. и избити и арестувани с хиляди български работници, селяни и интелигенти. Тая банда изтреби старите независими македонски революционери в Горна Джумая 1924 г. Нейните главорези бидоха използвани за избиването на повече от 2000 работници, селяни и интелигенти във връзка с провокаторския атентат в „Св. Неделя” през април 1925 г. По поръчение на българския фашизъм те подло убиха великана на македонското революционно движение, Димо Хаджидимов, храбрия македонски депутат Христо Трайков, множество иначе мислещи македонци, както и такива славни дейци на работническото движение в България, като работническия депутат Напетов.

Не може да има успешна борба против националното угнетение и за освобождението на македонския народ без окончателното изолиране от македонските маси на тая вредителска банда, без пълното обезвредяване на нейната юдинска роля в македонското движение и във вътрешния политически живот на България.

Дълг на македонската емиграция в Америка, както и на македонската емиграция в самата България, е да действува с всички сили за по-скорошното осъществяване на тая задача, поддържайки усилията на ВМРО (Обединена) за сплотяването на всички действителни революционни македонски сили.

Само единна революционна борба на македонския народ в най-тесен съюз с работниците и селяните в България, Югославия и Гърция може да доведе до победа македонската освободителна революция.

Само съветската система, както показва това блестящият опит на великия Съветски съюз, може да обезпечи окончателното национално освобождение и пълно национално обединение.

Желая от все сърце най-добри успехи на вашия конгрес в тоя дух.“

Г. Димитров

Резолюция на Четвъртия конгрес на Македонския Народен Съюз в Америка по отчета на цитирания комитет за дейността му през организационните 1933-1934, с. 1-4. ЦДА, КМф – 36/780 18. Ксерокопие. Печатно. Вж. ЦДА, ф. 146 б, оп. 2, а.е. 313, л. 1-3.

За какво говори писмото на Г. Димитров до ЦК на Македонския народен съюз в Америка от 13 май 1934 г., т.е. само два месеца след излизането на резолюцията.

Читателите сигурно си спомнят думите на Димитров пред Лайпцигския процес, произнесени само няколко месеца по-рано. Там той се удря в гърдите, че е син на българския народ и на българската работническа класа, докато тук вече и самият той не е наясно със себе си.

Интересна еволюция претърпява „героят” от Лайпциг, но това е тема за друг разговор. Като пример само ще посоча, че в запазената чернова на това писмо Г. Димитров започва едно от най-важните сочени изречения в него по следния начин: „Като син на македонско семейство, прокудено след Илинденското въстание, аз се чувствувам неразривно свързан с борбата на българс…”. Последната недописана дума е задраскана и е написано след нея „македонския народ”, свидетелствуващо за раздвоението и объркването на автора му, коментира Цочо В. Билярски.

Македонизацията в Пиринска Македония е процес, при който от страна на властите в България и Югославия се провежда политика по зараждане на общност в Пиринска Македония с изявено македонско национално самосъзнание. На преброяванията преди 1945 година в България няма регистрирани етнически македонци, но според преброяванията от 1946 и 1956 година в България живеят 160 541, съответно 178 862 етнически македонци. Тази статистика е резултат от процеса на македонизация в Пиринска Македония, който протича между 1944 и 1958 година, като социално-политически експеримент за промяна на националното самосъзнание на населението от българско към македонско и като стъпка към създаването на Обединена Македония в рамките на Югославия. Този процес е следствие на установяването на комунистическия режим в България след края на Втората световна война и промяната на геополитическите условия.

На срещи в Москва през лятото на 1944 г. Йосиф Сталин одобрява югославски план за даване на културна автономия на Пиринска Македония, а БРП (к.) дава своето съгласие за него. След преврата от 9-ти септември 1944 г. и края на българско управление в Македония, комунистическа България поема политика на тясно сближение с Югославия.

Безспорен е фактът, че през есента 1944 г. българското комунистическо ръководство се споразумява с ЮКП и МКП да пропагандира обединението на македонския народ, да съдейства за събуждането на македонското национално съзнание в Горноджумайска област и да признае населението ѝ за македонско. Това се разглежда като първа стъпка за присъединяването на областта към бъдеща обединена Македония в рамките на Балканска федерация, част от която да стане и България. През 1945 г. в опозиционния печат излизат тревожни съобщения за македонистките намерения на комунистическата партия. Остро критични срещу ръководството на БРП (к.) са предупрежденията, че то се готви да денационализира населението в Пиринска Македония. От началото на 1946 г. в Пиринска Македония започва много по- добре организирана и направлявана пропаганда, която има остро настъпателен характер. Тя намира съюзници в средите на областната организация на БРП (к.), чиито функционери изпадат изцяло под югославско влияние.

Така през лятото на 1946 г. на обща българо-югославска среща в Москва, Сталин изисква от България много по-интензивно да развива „македонско съзнание“ сред българите в Пиринския край, заявявайки: „Че нямало развито още македонско съзнание у населението, това нищо не значи. И в Белорусия нямахме такова съзнание, когато я обявихме за съветска република. А сетне се оказа, че действително има белоруски народ.“

В резултат на Августовския пленум на ЦК на БРП (к.) от 1946 година е взето решение за отваряне на училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и „македонска“ история през прочита на зараждащата се македонска историография.

През декември 1946 година е проведено преброяване на населението в Пиринска Македония. Държавните власти дават указания местното население в Пиринско да бъде административно записвано като „македонско“, включително помаците, с изключението на хората с произход от вътрешността на страната, евреите, циганите и турците. На заседанието си от 21 декември областният комитет на БРП в Горна Джумая решава да се приеме формула за наличие на 70% „македонци“, в градовете в графата говорим език на преброителните документи да се пише „български“, а в селата – предимно „македонски“. В резултат на тези указания от 252 908 жители на областта, 160 541 лица са определени като етнически македонци, други 9 хиляди македонци са отчетени в други части на страната. bg.wikipedia.org

И макар палачинката на нашите комунисти да се обръща след 1948-1958 г. и до 1989 г. То БКП и наследницата й БСП дължат извинение за антибългарското й поведение и действия от 1934 г. до 1958 г. , поведение което помага на президента Путин в днешни дни да препрати българската азбука в „македонските“ земи, където живеят не българи, а македонска нация създадена от Коминтерна, Сталин, Георги Димитров и други продажни българи подвластни на съветските комунистически вождове и служби …

Свободен автор – Философът

На 9 март 2014 г.Антон Тодоров е подарил книгата си „ШАЙКА.Бойко,Росен, Цецо“ на Александър Симов с надпис: „Да избираш между БКП(ГЕРБ) и БСП не е никакъв избор“.

От 26 март 2017 г. Антон Тодоров става депутат от ГЕРБ.
Най-краткият път вече да станеш депутат или министър от ГЕРБ е да наричаш Борисов мутра и бандит (шайкаджия). Примери: Антон Тодоров, Тома Биков, Христо Иванов, Деница Сачева, Валери Симеонов.

Соня Колтуклиева