Община Бургас ще поиска официално от държавата да придобие рибарското селище на Ченгене скеле и да го урбанизира. Вече е входирана докладна записка в Общинския съвет, с която се предзлага прехвърлянето на собствеността върху 49 имота от правителството.
Общинската администрация е изготвила проект за обект „Селищно образувание за рибарско селище и домуване на малки рибарски плавателни съдове“ на Ченгенето. Предвидено е „обособяване на урегулирани поземлени имоти за изпълнение на временни укрития за рибарите с хангари за лодки в партерните нива, зони за обществено обслужване със заведения за хранене и търговски обекти, както и терени за изграждане на съоръжения на инженерната инфраструктура, улична мрежа, алеи и озеленяване“.
От докладната на финансовия зам.-кмет Красимир Стойчев става ясно още, че с писмо от Изпулнителния директор на агенцията по горите в София, е извършена промяна на предназначението от „горска територия“ в „урбанизирана територия“. Тя ще се гледа на следващото заседание на Общинския съвет.
Тече обществено обсъждане на Закона за туризма и гвоздеят на програмата е какъв да е статута на националните курорти – риба или рак, или държава, или община, или частни търговски дружества да се облажват от концесии, такси и собственост …
Канчето и чие е то е най-сладкия хранителен въпрос за властта … Ето защо абсурдните идеи ще са много, но …
В интервю за „Фокус“ министърът на туризма Ангелина Ангелкова заяви : „Току-що приключихме поредната среща с представители на бранша, с фокус националните курорти, като основно предложенията са да има засилен контрол към кметовете и общините, най-вече свързани с изразходването на туристическия данък, с изразходването на 50-те процента от концесиите и наемите, които постъпват основно в черноморските общини по отношение на морските ни национални курорти, така че те да се изразходват за дейности, които са предвидени в Закона за туризма. Поехме ангажимент да има по-ясни правила в тази посока и да засилим контрола. Също така се обсъди възможността и да се създаде специален вид сдружение, в което да участват по право всички собственици на територията на националните ни курорти, заедно с общините и държавата, където е възможно, така, както е на принципа на такова сдружаване, каквото има в Испания, във Франция, в САЩ, в Португалия, в Гърция, в Германия. Разбира се, това дойде като предложение, което предстои да се обсъди, но най-важното е, че всички се обединихме около темата, че трябва да има по-специфични правила, които да бъдат регулирани с отделна наредба по отношение на дейностите, които ще се извършват на територията на националните ни курорти и че трябва да бъде засилен контролът по отношение на изразходването на средствата, които се събират от туристическия данък и от концесиите и наемите, когато говорим за Черноморието“, посочи министърът.
„Проблемите, свързани с финансовото състояние на дружеството „Слънчев бряг“ АД, основно са свързани с големия брой материални дълготрайни активи, с които разполага дружеството, като голяма част от тях са водопроводната и канализационната мрежа, улиците и алеите. На годишна база над 900 000 лева са необходими и са свързани с поддръжката на активите на дружеството. И всъщност това в годините се дължи на приватизацията и това, че определена собственост, която може би трябва да бъде общинска в случая, е останала собственост на едно търговско дружество. В тази връзка още миналата година съм възложила много детайлен правен и финансов анализ по отношение на това, какво следва оттук нататък като стъпки, особено имайки предвид, че „Слънчев бряг“ АД е дружество със смесено държавно и частно участие – 75% има държавата, 25% имат миноритарни частни акционери, като освен това „Слънчев бряг“ АД е публично дружество и следва да се съобразява и да спазва Закона за публичното предлагане на ценните книжа. В тази връзка много внимателно ние преценяваме всъщност, ако реши държавата да прехвърли акциите на община Несебър или активите на дружеството, колко ще струва това на държавата от гледна точка на изкупуването на акциите на миноритарните акционери, изобщо какви са плюсовете и минусите при една или друга стъпка, която следва да предприемем, като това са двете възможни, които ви казах. Анализираме ситуацията какво следва оттук нататък, ако нищо не се предприеме и остане сегашното положение. Така че отговорът на тези въпроси изключително много зависи от резултатите, които чакаме до края на месеца от пълния финансов и правен анализ на дружеството, за да може да вземем информирано решение, което в никакъв случай не е толкова лесно, предвид собствеността на дружеството.
Явно „изобретенията“ на властта ще роди статукво ни риба, ни рак, но ще е хранещо за някои и то на фона на увеличения дял почивали тази година не в Слънчев бряг, а на пясъка около Бургас …
Свободен автор – Философът
Bogomil Bonev
Намирам много кусури в Конституцията.
Но има един шанс в нея – личностен и обществен ., малко химерен, благодарение на един недостатък – безконтролната власт на главния прокурор.
Този, който бъде избран за главен прокурор, да остави името си в историята. Това е най-овластената фигура в държавата. И има съдбоносен житейски избор:
Да уреди животеца си след мандата или да преобрази държавата. Като вкара сегашното правителство в затвора. И доста от миналите.
След това го очаква бляскава президентска кариера.
Струва си.
Фейсбук
*Заглавието е на редакцията
Ако до края на деня пратката не бъде освободена, сделката ще се провали и България ще загуби десетки милиони долари
Десетки контейнери с тонове продукция на оръжейния завод „ЕМКО” от дни са блокирани на Бургаското пристанище, съобщи BiT телевизия.
Стойността на пратката е $60 млн., а мотивите за спирането й остават неясни. Ако до края на деня тя не бъде освободена, сделката на завода ще се провали и той ще дължи огромни неустойки на своите контрагенти.
За казуса информира Емилиян Гебрев, който снощи даде сензационно интервю за предаването „Просто Диков”.
„20 млн. долара от тези $60 милиона ще отидат като печалба за държавната фирма „Кинтекс“.
Оръжия за още 80 млн. долара може да бъдат изнесени, ако контейнерите бъдат освободени“, обясни Гебрев.
„Всичко е произведено в срок. Качествено е, но по някакви странни причини „държавата“ проваля сделката, а „Кинтекс“ не е получавала толкова пари от 90-те години насам. Не се разрешава от три дни да се оформят документите за износ. Накрая се разбра, че самият министър се разпорежда на ръководството на „Кинтекс“ да спрат сделката непосредствено преди натоварването на кораба“, обяснява оръжейният търговец. Такъв случай в историята не само на България, но и на света няма, коментира той.
Една държава няма как да се отказва от толкова много пари и да развали отношенията си с един традиционен партньор, с който 40-50 години са градени взаимоотношения. До този момент обаче Митница – Бургас не разрешава износа.
След като от BiT намекнаха за лобистка дейност, от Икономическото министерство отговориха, че не министър Емил Караниколов, а Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия е спрял лиценза за внос и износ на фирма „ЕМКО“ поради извършени нарушения при съхранение на боеприпаси. Съветът бил информиран затова от полицията.
„Няма нищо нередно, но службите си прехвърлят топката и всичко се размива. Времето тече и се създават излишни напрежения“, каза пък Гебрев.
Възниква въпросът кой има интерес сделката да бъде развалена и България да загуби милиони долари. От икономическото министерство естествено прехвърлят топката в полето на съвета, а те на служба КОС. През това време България обеднява, а мафията забогатява. Ако тази сделка се провали Караниколов и Бойко трябва да си понесат отговорността!
Резултатите от проведеното в български училища актуално изследване са изключително тревожни!
Става дума за съзнателно налаганата радикализация на учениците с мюсюлманско вероизповедание.
Българи, буквално копираме резултати от изследване, направено от проф. Татяна Дронзина относно белезите на радикализация в българското училище. Страшно звучат споделените ситуации от учителите в някои краища на България. Нека бъдем информирани, за да не бъдем изненадани.
Тъй като отново стана дума за радикализацията на определени общности у нас, си позволявам да публикуваме част от резултатите от полево изследване на моя екип от 2015-2016 година.
Участниците във фокус-групите са посочили следните белези на радикализация, които според тях, се наблюдават в поведението на учениците, принадлежащи към съответните общности в България:
1. По време на намаза (съвпадащ с провеждането на учебните часове) се включват мобилните телефони на учениците, които те „не желаят или не могат да изключат“. Обясняват, че това е приложение, което работи независимо от тях. Твърдят, че всеки мюсюлманин е длъжен да изслуша докрай и изцяло всичко, което се пуска и че те са длъжни да спазват намаза независимо дали са на училище или не. Директорите подозират, че заедно с мелодиите и речитатива, те получават и някаква информация, която непрекъс- нато ги индоктринира, но поради незнание на арабски език, не могат да потвърдят със сигурност тази информация.
2. След 6-ти клас учениците, за които се подозира че принад- лежат към семейства, изповядващи радикален ислям, стават неуправляеми, нагли и непреклонни. Те умишлено саботират работата на учителите така, че да не могат да предадат материала си. Реагират крайно негативно на забележките. При по-доверителни разговори с учителите споделят, че им е казано да правят всичко възможно за да ядосват учителите си, защото като ги ядосвали постоянно, те щели да се разболеят, да умрат и тогава да ги заменят с други учители от арабските страни.
3. След 7-8 клас външният вид на учениците рязко се променя. Момчетата идват небръснати, с брада, по тертипа на радикалните ислямисти.
4. Майките също показват признаци на радикализация. Те посещават училището облечени в бурки, като по същия начин идват и на училищни празненства. Не уважават нито училищния правилник, нито училищната дисциплина, като събирайки се на големи маси, нахлуват в училището въпреки забраната на охраната. Възприятието е, че се интересуват не само от условията, в които учат техните деца, но също така и оглеждат разположението на помещенията, запаметявайки някаква специфична информация.
5. Бащите на тази група ученици отказват да разговарят с директорите на училищата, когато тези директори са жени. Тази практика е доста травмираща за училищния персонал, като се има предвид феминизацията на професията. От друга страна, момчета първокласници, оспорват правото на учителките да ги учат със съображението, че това не се разрешава от исляма.
6. За първи път тази година на коледното празненство на училището деца на семейства, приели радикалния ислям са чупили елхи, обосновавайки се, че този празник няма нищо общо с исляма и следователно трябва да се прави всичко възможно, за да му се пречи. Учениците използват изрази като: „не уважаваме вашите празници, гяури!“. Подобно отношение се набелязва и към други традиционни празници, като например първи март. Директорка от Пловдив разказа за случай в нейното училище, където добре интегрирана жена ромка с мюсюлманско вероизповедание вече 16 години работи в училището като чистачка. Нейната дъщеря е завършила същото училище, а учителският колектив е уважил нейното завършване чрез посещение на семейството. Според източника, колективът на училището винаги е празнувал заедно всички празници – както традиционните за българския етнос, така и традиционните за турския етнос или мюсюлманското вероизповедание. Но тази година въпросната ромка отказва да закачи мартеничката, която й подаряват колегите, с аргумента, че това не е част от нейната вяра. Тази постъпка предизвиква ответна реакция у персонала с християнско вероизповедание и български етнически произход, които, по думите на източника, се готвят да откажат на своята колежка баклавата, която тя ще донесе за байрама.
7. Тази година много ученици, принадлежащи към съответните общности, са бойкотирали националния празник 3 март, като са използвали груби и обидни названия за българското население.
8. През коледите ваканции учениците заминават на лагер в Турция за изучаване на исляма. Всъщност, никой не знае къде се намират тези лагери и с какво точно се занимават учениците.
9. Когато учители, и особено учителки се налага да посещават махалата, те са посрещани много враждебно. Директорка разказа случай, когато, при повреда на училищен автобус, учителите посещават махалата за да помогнат на децата безпрепятствено да пресекат трите светофара до училище. Въпреки добрите си намерения, те са били замеряни с твърди предмети и наранени.
10. Училищата са обезпокоени не толкова от факта, че те лично са цел на нападките и лошото отношение, колкото от това, че става въпрос за липса на уважение към българските институции. Според тях е налице пълно незачитане на законите и неуважение към правата на другите.
11. Според мнението на участниците във фокус групите, за разлика от своите баби и дядовци, учениците нямат българско национално самосъзнание. Те не само че отказват да общуват на български език, но си запушват демонстративно ушите, когато става въпрос за изучаване на българска история. На всяка забележка на учителите отговарят: „ти не можеш да ми нареждаш какво да правя“! Според участниците, тенденцията е към влошаване на положението. Те възприемат това като издигане на стена, която им пречи да стигнат до децата, да общуват ефективно с тях и да подобрят процеса на преподаване и усвояване на материала
12. Ученици периодично участват в състезания за най-добро познаване на исляма, които не са организирани от образователното ведомство, не са контролирани от него, и следователно, не е известно за каква версия на исляма точно става дума.
13. В разговори със семействата става ясно, че мечтата на всяко от тях е детето им, като завърши училище, да замине за някоя арабска страна, където да получи религиозно възпитание и като се върне тук, да стане имам.
14. Повечето от домовете в махалите притежават огромна сателитна чиния, където се гледат само арабски програми, слуша се арабска музика и се пускат арабски филми. При това, предпочитани са телевизии, известни със своите радикални нагласи и разпространение на информация, която може да стане подтик за радикализация
15. Родителите са готови да пращат на училище децата си до момента, в който могат да получат нещо от училището. Когато обаче се стигне до конфликт, като например, ранните женитби, ромите мюсюлмани са непреклонни. Възприятието на директорите е, че в тези конфликти полицията повече подкрепя нарушилите закона, отколкото директорите на училища, които са длъжни да подадат информация за осъществяването на ранния брак. Тяхното възприятие е, че в случая няма върховенство на закона или законът не се прилага еднакво към всички. Една директорка от Нова Загора сподели: „всеки български гражданин, който влезе в сексуални отношения с 12 годишно момиче би бил съден за педофилия, но когато става дума за ромските общности, там властите се измъкват с приказки за културно своеобразие“.
16. Беше споделена информация, че в определени райони от страната персоналът на детските градини, състоящ се предимно от жени, ходи забулен. Също така в детските градини се забулват и 4-5 годишни момиченца, а Нова телевизия ни показа, че в ромската махала в Пазарджик това става и на едногодишна възраст. Подобни практики са в пълно противоречие с класическия ислям, където забулването на жената става след 12 годишна възраст, тоест, след достигане на полова зрелост.
17. Беше идентифициран случай в област Велико Търново, където сред ромските мюсюлмански общности се разпространява виждането, че българите християни са се населели около старо- престолния град преди стотина години, и всеки момент могат да бъдат изгонени от тези земи, които според така разпространяваната информация, не са техни.
18. В час по английски език, където учителката преподава урок, свързан с физически упражнения и спорт, петокласник внезапно скача, претъркулва се, застава в бойна позиция с коляно опряно на земята и започва да имитира стрелба с автомат към своите съученици. На въпрос на учителката какво прави отговаря „изтребвам неверници“. На другия въпрос – къде се е научил на тази упражнения, детето се усмихва и казва: „в махалата ни учат“.
19. В Плевен признаци на радикализация са идентифицирани в ромските общности, населяващи квартала Бала Баир, където според учители, радикализацията се проявява в чупене и физическо унищожаване на всякакви материални подобрения в училище – мебели, стени, училищен автобус, компютърна техника. Според учители от намиращото се там училище, ромите не са определили идентичността си, тъй като празнуват и християнски, и мюсюлмански празници. Подобни признаци са идентифицирани и в град Левски.
Какво да се прави?
Първата безспорна констатация е, че българското училище има нужда не просто от програми за превенция на радикализацията, но и от програми за дерадикализация. Както е известно, последните са нова задача за европейците, не само за нас, и тяхната ефективност продължава да бъде под въпрос. Въпреки това, смятаме, че могат да бъдат предприети мерки, които да ограничат влиянието на радикалните идеи и течения в българското училище. Някои от тях са следните:
1. Върховенство на закона и еднаквото му прилагане при всички случаи, които са свързани с училище;
2. Регламентиране в правилника на всяко училище на допустимия външен вид на учениците с подробно обяснение какво е позволено и какво не е;
3. Установяване на червен телефон или безплатна телефонна линия, където учителите могат да потърсят помощ и компетентен съвет;
4. Обучение на специалистите от образованието за разпознаване на признаците на радикализация и противодействие на този процес;
5. Подготовка на специалисти в областта на исляма, които биха опровергали радикалните идеи и тенденции при интерпретацията на тази религия;
6. Поемане на отговорност от лидерите на двете най-големи вероизповедания у нас – християнското и мюсюлманското – за възпитанието за мир и съжителство на различни култури и религии в училище;
7. По-добро познаване от страна на учителите на културата и езика на групите, които се намират под заплаха от радикализация;
8. Привличане на ромски и мюсюлмански традиционни лидери в осъществяването на превенцията на радикализацията;
9. Изработване и разпространение на видеоматериали, които да подкрепят училищата в превенцията на радикализацията и процеса на дерадикализация.“
Без коментар.
Автори на изследването:
Проф. дпн Татяна Дронзина, катедра „Политология“,
Софийски университет „Св. Кл. Охридски“
Гл. ас. Д-р Искрен Иванов
Даниел Дионисиев, магистър по политология
Явор Райчев, магистър по европейски и международни отношения:
