Република Кабо Верде (на португалски: República de Cabo Verde), известна и като Зелени нос, е островна държава в Северния Атлантически океан на запад от бреговете на Африка с площ 4033 km² и население от 539 560 души, научаваме от Уикипедия.
Столицата на страната е Прая и се намира на най-големия остров – Сао Тиаго. Официалният език на републиката е португалският. В страната се говорят още креолски и местни африкански езици. Кабо Верде обхваща 10 големи острова с вулканичен произход и 5 малки, разположени на около 500 km западно от африканския бряг.
Островите са официално португалска колония от 1532 г.
Дипломатически отношения с България се установяват през 1980 г.
Явно и по времето на великия Учител на Борисов Тодор Живков, Кабо Верде е била важна за нас, ама сега е важна и за европреЦедателството …
Чудех се кое е толкова важно за нас в Кабо Верде или защо от Кабо Верде са тук при европреЦедателя, но моята ФБ приятелка Elmira Nikolieva ми помогна с отговора …
„В Кабо Верде много се зарадвали като видели на снимка Бойко, Лиляна и Краси Каракачанов.
Вождът казал,че ще им стигнат до края на годината…“
А дано, ама надали … А можеше да прибавят в кадър и Пеевски …
Може пък проблемът с изхранването да е сериозен, но друго си е Пеевски да им донесе надежда с билетчетата на късмета от Lafka …
Свободен автор – Философът
Братя Вълневи са били принудени да продадат медията на ГЕРБ и ДПС, пише МИГнюз
Сашо Диков е напуснал телевизия Би Ай Ти днес. Телевизията, която бе създадена от български емигранти в САЩ, премина в ръцете на подставени лица на политико-олигархичния кръг #КОЙ на ДПС и ГЕРБ за 35 милиона евро. Бившият вече програмен директор обясни, че новите собственици го размотавали няколко седмици, като под различен претекст са отказвали разговор за бъдещето му в телевизията.
„Жалкото е, че още един чуждестранен инвеститор си заминава. Дойдоха, направиха телевизията и ги принудиха да си тръгнат. Двамата братя с най-голямата транспортна фирма в Чикаго бяха принудени и бързо се отказаха“, казва Диков.
Пет години! Пет! Пет години без един живот. Без един човек! Пет години без надежда. Пламен Горанов е надежда! Защо, как, е несъществено. Няма го. Един човек го няма, заради нас. Подиграха се със смъртта му!
Всички, които бяхте навън ще извините емоцията!
На 20 февруари преди пет години, в разгара на най-масовите протести във Варна, изгоря Пламен Горанов. Плакатът, с който на 20 февруари 2013г. той изкачи стълбите до парадния вход на кметството в града, призоваваше за незабавната оставка на тогавашния кмет Кирил Йорданов и целия Общински съвет.
Пламен почина на 3 март. В дните след това, в негова памет, отвратени от арогантността, с която местната власт беше водила града към провал в продължение на десетилетия, гражданите издигнаха грамада от камъни пред парадния вход на кметството. Йорданов подаде оставка, но година и половина по-късно Общинският съвет във Варна се самовъзпроизведе в още по-уродлив вариант от този, заради който изгоря Пламен.
Днес споменът за него бавно избледнява. Няма я и Грамадата пред сградата на Общината във Варна. Тя беше премахната гузно, за да не тревожи ничия съвест. Мястото, което би могло да напомня за случилото се на 20 февруари 2013г., е вече съвсем чисто.
Смъртта на Пламен Горанов беше камбана, която малцина чуха. Вероятно защото мнозина не желаеха да я чуят. Но пет години след смъртта му, Варна продължава да е мрачен пример за това как политическото високомерие, безнаказаната корупция и гражданската пасивност могат бързо да се превърнат в свлачище. В бедствие!
Случва се нещо чудесно – обединяваме се. Варненци сме си друга „губерния“ и се обединяваме. Заставаме зад една идея, в името на човек, който е живял и умрял така, че да свети.
За да не позволим Пламен да бъде забравен, за да върнем паметта си за това, което гражданите могат да постигат с общи усилия, както през зимата на 2013 г., инициираме дебат, за поставянето на паметен знак пред варненското кметство. Малък пламък от метал в памет на Пламен – такъв, какъвто го нарисуваха на тротоара стотици варненци в деня, в който той си отиде.
Подкрепете ни! Искаме и да знаем какво и как се е случило, имаме право на това! Искаме паметен знак в почит на Пламен Горанов!
Подкрепете ни! Подписвайте, елате с нас на двадесети!
Връзка към съществуваща гражданска подписка за паметна плоча: http://grajdanskapeticia.com/pview.aspx?pi=BG31640
Вчера разни празнодумци, политици си играха на патриоти и на благодарни българи покрай паметниците на Левски в цялата страна …
Срам и позор за народ, който е имал такива светли личности, примери и идеали, а се е докарал да го управляват хора като Борисов, Цветанов, Валери Симеонов, Каракачанов и Сидеров в тандеми с ДПС и Пеевски …
Поредна година, в която не си научихме урока за свободата и чистата република …
Само преди три месеца на конгрес на ГЕРБ самозабравилият се Бойко Борисов сравни Апостолът на Свободата Васил Левски с ислямските мигранти, които също прескачали огради (граничния ни плет с Турция) …
Найс, а ?!
Цветан Цветанов на нарочно свикана пресконференция в централата на ГЕРБ се изцепи : „Всички ние от ГЕРБ се прекланяме пред гигантското дело на Васил Левски, той е наш национален герой, наша икона. Но нека не забравяме, че Левски е живял и работил преди 140 години. В момента времената са други. Сега тук е Бойко Борисов, той е нашият лидер и на него народът разчита да спаси България“.
Стана ясно, че истинският Левски за ГЕРБ е Бойко Борисов …
А за някои българи Левски се почита така …
НАРОДЕ ????
Свободен автор – Философът
Lubomir Alamanov
И пак за деня на Левски.
Левски е имал визия за бъдещето. Днес нас ни тикат да живеем в миналото.
Левски е следвал идеали. Днес ни карат да следваме политици.
Левски е подтиквал всички да се учат. Днес ни подтикват да не мислим.
Левски е мечтал за модерна република. Днес ни казват, че промените идвали прекалено бързо.
Левски е искал всички да живеят в мир. Днес всякакви политици ни противопоставят едни на други.
Левски е призовавал за действия. Днес ни успиват друг да ни оправя.
Левски е живял в настоящето си, за да промени бъдещето. Днес ни карат да гледаме в миналото, за да забравим за настоящето. И да се откажем от бъдещето.
Левски е говорил от свое име. Днес мнозина говорят от името на народа.
Левски е бил скромен. Предпочитал е делата пред думите. Днес всеки кресливец с татуиран надпис „Свобода или смърт“ смята, че е изпълнил дълга си.
Левски е бил божи човек. Било го е грижа за хората. Всички хора, независимо от пол, вид, род, религия, занимание, каквото и да е. Днес божиите хора раздават анатеми и мразят различните.
Левски е бил патриот. Искал е да направи нещо за родината си. Днес всеки патриотарски лумпен чака какво родината ще направи за него.
Левски е бил човек на честта. Днес отмятането от обещанията е превърнато в политическо ежедневие.
Днес български полици ни карат да правим точно на обратното на заветите на Левски. Уж в неговото име.
За да може да уеднаквим понятията и да се разбираме по-добре, отново предлагам кратка дефиниция:
Българщина не е:
– Да се плацикаш в ледени води;
– Да пиеш люта ракия;
– Да удряш патриотично по масата;
– Да крещиш гръмогласно: „Их бре“, „Ух, бре“, „Вашата м…“ и други подобни;
– Да се биеш в гърдите като павиан в джунглата;
– Да мразиш слабите и беззащитните, да мразиш различните, и да го показваш с думи и дела;
– Да не мислиш, а само да слушаш и изпълняваш.
И други подобни…
Българщина е:
– Да се скъсаш от работа и тренировки и да печелиш тенис мачове по цял свят;
– Да се скъсаш от учене и работа и да вземеш медали по математика; или по художествена гимнастика; или по физика; независимо по какво, независимо в коя възрастова група;
– Да се скъсаш от учене, работа, репетиции, тренировки, изобщо от всякакви ежедневни усилия, без даже да получиш някаква награда, известност или признание;
– Да заминеш далеч, но да не забравиш за дома;
– Да останеш тук и да се опиташ да промениш нещо;
– Да четеш и да знаеш история, география, физика, химия;
– Да си родител и да отгледаш прекрасно поколение, въпреки свинщината, която ни заобикаля;
– Да се опиташ да разбереш другия, или поне да му дадеш правото да е друг;
– Да подадеш ръка и да помогнеш на непознат, ей така, защото е правилно;
– Да запазиш усмивката си, въпреки всичко.
И още много истински, ежедневни, български, наши си геройства…
А ако искате децата да научат нещо от Левски, прочете им това негово писмо:
„Ние гоним царя и неговите закони
В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, нито вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.
В България не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.“
/Левски до чорбаджията Ганчо Милев, Карлово, 10.05.1871г./
P.S. Българските политици не искат даже да признаят, че датата на обесването на Левски е 18.февруари, за да не си развалят комфорта. А карат по „традиция“, с грешната дата 19-и. Ако не знаете, това е станало заради статия в „Работническо дело“ от 19-и февруари, 1950г. Та какво да очакваме в такъв случай от тях…
Фейсбук
