Бойко Борисов успя да погледне на изток и запад едновременно, по време на шестмесечното председателство на ЕС (Снимка: eu2018bg / Flickr)

От Николас Тензер

БРЮКСЕЛ, 15 август, 07:16 часа

Първият мандат на България, който държеше ротационното председателство на ЕС от януари до юни 2018 г., не беше нито бедствието, предречено от някои наблюдатели, нито пък обратът, на който София се надяваше.

София едва ли може да бъде обвинявана за най-големия смут, който понастоящем рулира в Европа, като се има предвид текущото развитие на миграцията, което има много повече общо с политиките на Италия и австрийското настоятелно председателство на ЕС.

Но докато българското председателство предотврати подобна ситуация, то едва ли представлява значителна крачка напред за Европейския съюз.

Първо, имаше въпрос за разширяването. Докато България бе определила интеграцията на Западните Балкани като един от приоритетите за своето председателство, френската и холандската опозиция гарантираха, че преговорите за присъединяване с Македония и Албания са отложени за още една година.

Не е справедливо да се държи България отговорна за това, че не разшири разширяването на Западните Балкани в началото на геополитическата програма на ЕС за годината. Шестмесечната продължителност на ротационното председателство силно ограничава способностите на страните да популяризират определени теми. С въпросите на „Брексит“ и въпросите на миграцията на платформата си, ЕС естествено се безпокои за по-нататъшното разширяване на блока.

Това, за което България може да бъде отговорна, е нейната непоследователна външна политика и трудности при спазването на основните принципи на ЕС. Както писах в началото на председателството на България, страната има навика да демонстрира достатъчно напредък, за да избегне санкциите и вината, които отнемат други проблемни членове на ЕС като Полша или Унгария.

Но България все още е под специален надзор от Брюксел. Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), предназначен да помогне за преодоляване на различията между България и останалата част от европейския блок, остава в сила 11 години след присъединяването на България към ЕС – по основателна причина.

България технически отговаря на формалните критерии за присъединяване към еврозоната и банковия съюз с ниска инфлация и балансирани публични финанси.

Корупцията и банковите сривове

Нейният крехък банков сектор (четвъртата по големина банка в България се срина през 2014 г.), липсата на прозрачност и корумпираната корупция правят интеграцията в еврозоната неприемливо висок риск.

Икономиката на България продължава да е изпълнена с проблеми: въпреки десетилетието на насърчаване на растежа – БВП на България нарасна с 3,4% през 2016 г. и 3,6% през 2017 г. – Световната банка отбеляза: „Производителността ще трябва да нарасне най-малко с 4% следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходите в ЕС и по този начин да даде тласък на споделеното благоденствие „.

България е най-бедната страна в ЕС по отношение на БВП на глава от населението, но и най-корумпираната.

Нейната съдебна власт далеч не е независима и неефективно преследва корумпирани служители. Корупцията е дълбоко защитена в българското общество: повече от един на всеки пет възрастни българи съобщават, че са участвали в корупционна сделка. Тази силна корупция и провалената съдебна система възпрепятстват растежа на страната и заплашват чуждестранните инвеститори.

Въпреки тези широко признати проблеми, все още е късмет – както за България, така и за останалата част от блока, чеБългария е страна-членка на ЕС.

Ако България не се беше присъединила към ЕС, със сигурност нямаше да направи напредъка, постигнат през последното десетилетие, и би представлявала по-голяма заплаха за сигурността на блока.

Въпреки това, София може да бъде приветствана със западните демокрации, опитвайки се да играе и с двете страни, търсейки по-тясна интеграция в Европа, докато се взира в Москва и Пекин, като твърди, че работи за постигането на целите на ЕС, като първо постави своите интереси.

Енергийният сектор на България е добър пример за това двойно решение.

София се ангажира да либерализира своята енергийна индустрия и да спазва целите на ЕС за чиста енергия и въпреки това продължава да субсидира централите, захранвани с въглища, които са основната пречка за спазването на критериите на ЕС.

Тя се опитва да развие силно противоречиви енергийни проекти с Русия и Китай и търси помощта на Москва за рестартиране на проекта си за ядрена енергия в Белене, заплашвайки европейската енергийна сигурност още в момента, когато други държави-членки отбиват от зависимостта си от Москва.

Последните й опити да се оспорват споразумения за изкупуване на енергия, които имаше с западни компании AES и Контур Глобал-чиито централи произвеждат 20 процента от българската електроенергетика са една малка част от това, което ще Белене струва- и е друг знак, който показва, че ползите на София се променят към Москва и Пекин.

Чуждестранните инвеститори цитират този враждебен бизнес климат, когато напускат българския енергиен пазар, като последният пример е компанията ЧЕЗ с чешката собственост. Липсата на прозрачен регулатор на енергийния пазар в България, подобен на този в други страни от ЕС, хвърля още една сянка върху способността й да поддържа свободен и справедлив енергиен пазар.

Мъртъви медии

Енергийният сектор не е единствената българска индустрия, засегната от корупционни проблеми. Парламентът неотдавна обсъди законодателството, изготвено от спорния медиен магнат и политик Делян Пеевски, за да направи медийната собственост по-прозрачна, но проектът на закон не предвижда предоставяне на информация за заеми, приходи от реклама и косвени фондове на ЕС, въпреки че тези видове от финансирането са основните източници на корупция и влияние в медийния сектор.

Този непрозрачен медиен пейзаж е една от причините, поради които – за разлика от Румъния, Полша или Унгария – българските граждани рядко излизат на улицата, за да се противопоставят на провалената си съдебна система, трайната корупция или широкото влияние на чуждите сили върху вътрешната им политика.

България определено не е единствената страна от ЕС, в която алчността на  политиците позволява на чуждите сили да се възползват от стратегически сектори като енергетиката.

Но останалата част от Европа има по-силен контрол-проверки и баланс по отношение на това влияние, отколкото България. Бойко Борисов се представя като кандидат за най-малко опетнен от нарастващото влияние на Русия върху българската политика и внимателно избягва отчуждаването на останалите 27 държави-членки от нея.

В същото време обаче той направи множество отстъпки за Москва; Борисов лично се извини на Путин и пое отговорността за провала на проекта „Южен поток“ и помага на Москва да планира алтернативи и да се откъсне от европейските съюзници, отказвайки да изгони дипломати на Москва след отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал.

Колко дълго ще позволи на ЕС да върви по този начин?

Николас Тензер е председател на Центъра за изследване на политическите решения в Париж (Cerap), редактор на списанието Le Banquet, автор на три официални доклада на правителството, включително две по международна стратегия и 21 книги

https://euobserver.com/opinion/142574