Има изтичане на гориво, в залива са разпънати специални ограждения
Потънал кораб за разходка на туристи затвори пристанището в Китен. В залива е изтекло и гориво, съобщава Нова телевизия.
Властите твърдят, че замърсяването не е сериозно. В залива са разпънати специални ограждения, които спират движението на нефтени продукти към плажа.
Инцидентът е станал рано тази сутринта.
На място са пристигнали екипи на РИОСВ, „Гранична полиция“ и Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Те твърдят, че опасност за здравето на плажуващите в Китен няма.
„В момента съвсем малки петънца има от горивото. Заградено е всичко“, каза Станислав Станков от ИА „Морска администрация“.
Капитанът и негов помощник са влезли в морето, за да направят пробен курс след ремонт на плавателния съд, но той се е напълнил с вода и е заседнал в плитчина, предаде БНР, цитирайки полицията в Бургас.
Около 70 л нафта от заседнала моторна лодка се изляха и замърсиха водата до Южния плаж в Китен, съобщава бТВ. Очаква се от Басейновата дирекция да изсипят абсорбиращи гранули
Свободолюбивите туристи бягат от бетонираното Черноморие
България е в „сивата зона” за диво къмпингуване. Свободолюбивите туристи бягат от бетонираното Черноморие, а и от мутрите с хотелите. Оказва се обаче, че в царството на бетона почивката излиза по-евтино отколкото, ако сте в каравана и палатка. В регулираните къмпинги се заплаща по 30 лева на ден за поставяне на кемпер. Отделно има такса за човек, куче и за паркинг, съобщава бТВ.
В разгара на летния туристически сезон темата за палатките на плажа и алтернативните начини за почивка на море отново предизвиква крайни реакции от привърженици и противници.
Според единия лагер дивото къмпингуване е вредно за околната среда, опасно за почиващите и разрушително за местния хотелиерски бизнес.
Аргументите на другата страна са, че отговорно прекараната почивка на палатка или в каравана нанася по-малко щети на природата и е сред малкото останали начини човек да може да прекара добре отпуската си на иначе все по-бетонираното ни Черноморие.
Споровете са разгорещени, но законът мълчи – няма разпоредби по отношение на дивото къмпингуване. Общините се опитват да го урегулират с наредби, които накрая падат в съда и така в крайна сметка то се оказва нито разрешено, нито забранено.
В разгара на летния туристически сезон темата за палатките на плажа и алтернативните начини за почивка на море отново предизвиква крайни реакции от привърженици и противници.
Противниците му сочат за пример държавите, където има категорична забрана – например Гърция, Хърватия, Германия, Франция, Дания, Англия и т.н. Тук обаче има важна подробност – в по-малки от България страни като Хърватия и Дания има по над 500 къмпинга, които са от най-различна категория и, съответно заедно поемат милиони нощувки всяка година.
В България къмпингите са 23, половината от които са в отвратително състояние. Става дума предимно за наследени от социализма обекти, защото в момента легалното изграждане на къмпинг минава през процедури, които отказват желаещите.
В Швеция, Норвегия, Финландия, консервативните Турция и Русия дивото къмпингуване е разрешено и даже се насърчава. Има обаче правила. Също както е в Испания – конкретно там на едно място не може да се събират повече от 3 палатки или 10 каравани за над 3 дни и на по-малко от 200 метра от воден басейн. При злоупотреби глобите са изключително солени.
В „Сивата зона” – без алтернатива на дивото къмпингуване, но и без ясни правила за него, са България, Румъния, Сърбия и… Швейцария, като все пак в алпийската страна се препоръчва да попитате местните, преди да разпънете палатките. Албания пък се превръща в топ дестинация за палатки на плажа.
Владимир от Стара Загора, който от четири години насам всяко лято къмпингува край Черноморец, сподели, че предпочита дивото къмпингуване, защото сред природата се чувства свободен. Няма я лудницата и цялата хамалогия, подчерта той.
Най-добре е когато си свободен с готини хора и на хубаво място, сподели Владо.
Дори и далеч от царството на бетона, той не е лишен от лукс. В караваната си има баня, а ток добива чрез соларен панел.
Когато става въпрос за гладната стачка на Николай Колев – Босия и неговия протест срещу властта, може да се каже и напише много – както за исканията му, така и за самия метод – форма на себенаказване за това, което сам той вярва, че са чужди грешки и корупция.
От над 20 дни вече той протестира срещу практиката да се продават шофьорски книжки и иска оставката на транспортния министър Ивайло Московски, който според него допуска това, и на цялото Народно събрание, което толерира също практиката. И протестира гладувайки.
Но прав-грешен, това е неговата форма на протест. Може и да не е най-адекватната, но с цялата си крайност определено успява да постигне важно нещо – да разпали обществена дискусия и спорове по темата. Получават се сблъсъци на мнения и се обръща внимание на даден проблем. И започват да се задават въпроси.
Иначе казано – върши работата, която по принцип се пада на опозицията в една нормална демокрация. Затова и един от големите въпроси, който изниква от гладната стачка на Босия, е къде е опозицията и защо тя не върши това, което гладуването на един гражданин прави – да изнамира грешките на правителството и да алармира обществото за тях?
За сметка на това обаче най-голямата опозиционна партия у нас – БСП, мълчи по темата. Не протестира техен човек, а някой, който е гладувал и срещу тях самите. Останалите парламентарно представени сили сякаш нямат навика активно да се противопоставят на правителството, освен ако то активно не бърка в личните им интереси. Тези извън НС са съвсем друга бира, заслужаваща свой отделен текст. Така че в парламента остава само БСП, която дейно да търси конфронтацията си с ГЕРБ (и Обединените патриоти отчасти).
Реалността е, че в последно време хора като Босия и майките на децата с увреждания правят това, което опозицията трябва да прави.
А БСП, улисани в окопната си война на нападки с ГЕРБ, сякаш са забравили да бъдат принципен коректив на властта – нещо, което изисква много повече от това да стреляш обвинения и от време на време да вдигаш по някой и друг безсмислен вот на недоверие.
Годишният връх в досегашните усилия на социалистите да бъдат истинска опозиция на властта може лесно да бъде обобщен именно в неуспешния вот на недоверие по политиката на правителството в сектора „Сигурност“. Той беше толкова ялов, че преките му ефекти на практика спасиха поста на Валентин Радев, чийто стол вече активно се (само)клатеше заради всичките скандали в ресорното му министерство.
Именно вота на недоверие, иницииран от БСП, подтикна правителството да застане зад министъра си (поне до следващия голям гаф). След един изкаран по бързата процедура дебат по вота, липса на ясно съставени и изведени аргументи и най-вече – липса на ясна политическа алтернатива, е повече от ясно, че вотът на недоверие не просто няма да мине, но няма и да впечатли никого. А това означава чисто и просто, че опозицията е слаба.
Ако в началото на това Народно събрание суджуците и обвиненията в търговия с влияние успяха да ударят ГЕРБ, коствайки й една депутатска оставка (и една до половината подадена, а после оттеглена), сега сякаш действията на социалистите са вяли и колкото да има.
Чисто от политическа гледна точка да си опозиция изисква да напипваш социалния пулс и да действаш спрямо него – понякога дори на ръба на популизма (а понякога и доста отвъд него). Това е в същността на борбата за гласове, особено година преди избори.
Единственото от БСП, което се запомни покрай протеста на майките на деца с увреждания, беше, че Корнелия Нинова реши да дарява по 600 лв. от заплатата си за децата. За принципна позиция по темата съвсем не може да става дума.
А сега Босия протестира и БСП си мълчи. При потенциално сериозно законово нарушение и въвличането на министър с изключително нисък рейтинг – това, което би трябвало да е мечтата за всяка опозиционна формация. Червените още не са излезли с позиция по темата…
Че Колев не е техен човек, не е. Че вероятно ги мрази в червата си – също е вярно. Но засега от „Позитано 20“ единствената критика срещу министър Московски е по друга тема – концесията на Летище „София“, отново изпускайки казус, привлякъл общественото внимание.
Това далеч не са действия на една дейна опозиция, която се бори активно за нови гласове и за нещо повече от второто място. Това е поведение на една уморена партия, на която не й личи да има сили за нещо повече…
И докато това ти е най-голямата опозиционна партия, единственият път да се търси отговорност към властта са протестите. Още повече, че на тях премиерът Борисов има в пъти по-голяма вероятност да отговори.
webcafe.bg/webcafe/caffeine/id_597910271_Umorenite_kone_gi_ubivat_nali
Трябва ли да бъде затворен заливът за плажуващи?
Над почвата и самата плажна ивица на залива Вромос радиационният гама-фон е завишен около 2-3 пъти”. Това каза в „Събуди се” по Нова телевизия д-р Георги Паздеров, директор на Регионалната здравна инспекция в Бургас. Радиационният фон обаче е петнист и на места може да достигне до 50 пъти над нормата.
Д-р Николай Милтядов пък замери на място радиационния гама-фон в залива Вромос. Уредът отчете 0,34 – 0.,36 микрогреи на час. Това означава, че радиацията на плажа е с около два-три пъти повече в сравнение с останалите плажове, обясни той.
„Това може да бъде потенциален риск от външно облъчване, при много продължителен престой на плажа, което след години да се прояви в болестотворни изменения върху организма”, коментира д-р Николай Милтядов.
„През годините на този плаж винаги е била поставяна табела за наличието на радиация. По закон задължение на здравните власти е, съвместно с Националния център по радиобиология и радиационна защита, РЗИ-Бургас извършва ежегодни проверки, както на съдържанието на радионуклеиди в почвата, растителността, водата, както и на радиационния гама-фон над самата плажна ивица”, обясни за „Събуди се” д-р Георги Паздеров, директор на Регионалната здравна инспекция в Бургас.
Според хората, които обичат да ходят на плаж в залива Вромос обаче повишената радиация е мит.
Повече уран, според тях, има под домовете ни, отколкото на плажа. Знам места, където от ядрения разпад хората масово боледуват от онкологични заболявания, каза неотдавна пред наш репортер феноменът от Димчево Иван Милев.
Животът му е свързан със залива Вромос и бившия рудник “Росен”. Дълго време той е работил в мината, но уранът не е влошил здравето му.
Заради радиоактивната истерия, земите в зоната се продават на безценица. В два от рудниците, заедно с медната руда, е проявено и ураново орудяване. Рудата се изсипвала в техногенните насипища, а останалата част се отделяла в процеса на флотация и оттам постъпва във хвостохранилищата. Те пък били снабдени с канал, който стигал до залива южно от нос Атия. Дългогодишната експлоатация на медните находища е довела до натрупване на радиоактивни утайки в чашата на хвостохранилищата и част от тях по канала е попадала в плажната ивица. Съдържащият се в рудата радий също бил изливан след обработката му в района на плажната ивица, където неподозиращите нищо хора, се къпели в морето и събирали тен на пясъка. Образувала се е радиоактивна тиня в близост до брега, кото обаче била почистена с пари от Евросъюза по програма Фар. Най-тихият и спокоен залив сега е засипан с чист пясък, но въпреки това здравните власти предупреждават, че събирането на тен е опасно за здравето.
И да говорим или да мълчим за червени връзки и зависимости, действащи като канон в държавата- борисовка, те действат … Да поговорим за стотици милиони и милиарди изтекли в ПРАВИЛНИТЕ РЪЦЕ … Явно #КОЙ си няма само едно лично име и фамилия, а цял почервенял капиталистически списък …
Ако се съмнявате си спомнете „добрата вест“ за едни милиони евро с които стартира европреЦедателството на Борисов …
През 2016 г. бе представен проект за многоцелева корвета „К-90“ на международното изложение Euronaval 2016 във френската столица. Това е един от най-новите проекти за военноморските сили на България на водещия български корабостроител „МТГ Делфин“ АД.
Преди 4 месеца пък БМФ направи много сериозна инвестиция, като купи 3 влекача за по 5 милиона евро. Собственик на компанията е Кирил Домучсиев. Първият, както и останалите два ще са построени от корабостроителния и кораборемонтен завод „МТГ Делфин“.
Интересна интродукция е преизбирането на Кирил Домусчиев за втори мандат за председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) през март 2017 г., където пък за нов член на УС на КРИБ бе избран и Светлин Стоянов – „МТГ Делфин“ АД … Явно случайностите не са толкова случайни …
Да припомним една интересна информация …
„В дъното на забогатяването на двамата братя стоят дядото на Домусчиеви, активен борец против фашизма и капитализма, бащата на Домусчиев, който по времето на комунизма е с ранг на министър, куфарчетата на БКП, ДС и майка им, която е верен и дългогодишен активист на БКП, а по време на комунизма и след 10.11.89г. е директор на завод „Балкан“ в Ловеч, който Домусчиев успява да приватизира за жълти стотинки, чрез фонд „Напредък“ и на който след това става шеф. Благодарение на съветите на другарите на бащата на Домусчиев от ДС и отчасти на майка си, още ненавършил 30 години Кирил вече участва в голямото разграбване на България чрез фонда си „Напредък“. През това време служителите на ДС създали Домусчиев го свързват с един от много силните хора в мутренската СИК Стоил Славов, както и с разстреляния бивш шеф на „Локомотив“ (Пловдив) Александър Тасев , който е твърде близък до Позитано 20.“ – http://nikidichev.blog.bg/biznes/2015/07/29/koi-e-kiril-domuschiev-i-otkyde-e-ogromnoto-mu-bogatstvo.1379930
Напълно в духа на червените биографии, връзки и стратегии едно министерство, на един агент на ДС пък си избра БЪЛГАРСКОТО ?! Ти да видиш !
Близката до проправителствения олигарх Домусчиев варненска фирма Делфин печели поръчката за корвети за 820 млн.лв., потвърди пред 19 минути високопоставен източник от кабинета – http://19min.bg/news/8/93901.html#93901
Фактът, че МО получи само 1 оферта за поръчката на 2 катера за ВМС предизвика бурни емоции. За скандала се говори отдавна, а при посещението на Макрон не се получи очакваното подписване на сделка най-вероятно именно заради слуховете за нагласяване на конкурса. Едва ли е случайно, че 400-те страници документация по търга бяха само на български език, което силно затрудни всички 6 чужди кандидата и даде предимство на едниствения български.
Така бяха игнорирани концерни като световния лидер БАЕ Систъмс и немския Тисен Круп и се фаворизира смятаният според Капитал дейли за близък до проправителствения олигарх Кирил Домусчиев варненски Делфин.
Вестникът цитира категорично мнение на Красимир Каракачанов от времето преди да стане министър, когато тази поръчка се подготвяше от кабинета Борисов 2, също като онази за покупка на самолети. Та тогава сегашният бос на отбраната я е определил като: „далавера, която трябва да се прекрати“, пише Капитал дейли.
Министерството предвидливо е записало в поръчката възможност търгът да бъде и само с един желаещ, колкото и комично да звучи това в правова държава, където всички политици неспирно се борят с корупцията.
От фирмата обаче коментират пред Медиапул в стил „не признават, но и не отричат”: „МТГ-Делфин разполага с технологични възможности и капацитет да изпълни строителство на патрулен кораб, като за доставката на сензори и въоръжение, както и за системната интеграция, си сътрудничи с водещи европейски компании в тази област. Доказателство за възможностите на дружеството е проявеният висок интерес към предлаганите продукти от трети страни, потвърден през 2017 г. с посещения на чуждестранни делегации“.
Всички, които поне малко следят геополитиката са наясно, че със страховитите домашни 2 катера на България ще й бъде трудно да се бори с обновения мощен черноморски флот на Русия, с която неотдавна премиерът каза, че може да се бием, но пък твърдението Му е валидно както и всяко друго ден до пладне …
Важното е, че едни милиони отиват в правилните ръце, а вицето Валерко нека си изповядва мераците да съди приятелите на премиера …
Колко патрЕотично … Пак избрахме българското, нали ????
И още …
Историята с военните кораби е доста интересна, най-вече с липсата на публичност около нея. Почти веднага след одобрението на проекта от предишното Народно събрание той замря. Или поне такъв вид даваше. И така в края на миналия месец се оказа, когато се оказа, че поръчката си се придвижва, а всичко около е с гриф за секретност, включително и… имената на осемте фирми, които са били поканени. Сред тях е имало седем чужди корабостраоителници и българската „МТГ Делфин“. Всичките чуждестранни корабостроителници са имали около месец да се запознаят с документацията, която е била над 400 страници и е била само на български.
Това в значителна степен е затруднило участието им и в крайна сметка оферта е била подадена единствено от българската компания.
В съобщението си за одобрената поръчка МО се постарава доста да захароса избраника си. „Техническите предложения на фирмата удовлетворяват и в значителна степен надхвърлят зададените технически характеристики. Качественото изпълнение на проекта и трансферът на високи технологии се гарантират от рамковите споразумения на МТГ „Делфин“ с 5 водещи компании, чийто продукти са утвърдени на световния пазар. Това са „Thales“ с нейните клонове в Холандия, Франция и Германия, немската „Diehl Defens“, италианската „Leonardo“, френската MBDA и „Rheinmetall“ (Швейцария и Германия)“, се казва в съобщението.
За постигане на международните стандарти за строителството на такъв клас кораби отговорност пък щал да носи класификационната организация „Bureaeu Veritas“ (Франция), която ще осъществява независим контрол на реализацията на всички етапи.
„Така българският бизнес създава своеобразен прецедент – за качеството на резултата са ангажирани европейски компании с над 38 милиарда евро оборот за 2016 г.“, добавя МО.
„Капитал“ припомня, че сегашният военен министър беше един от най-големите критици на придобиването на модулните патрулни кораби и дори директно казваше, че победителят е предизвестен.
„Подсетете ме кога България е строила бойни кораби, аз не се сещам. Ремонтирала е. Има един случай с един, само че той някъде беше за коя част на света. Така, че вижте, ако искате, мога в един плик да напиша името на една фирма и като мине конкурсът, да го отворим да видим дали съм бил прав. Просто ми се струва, че правим нещо, което ще струва едни пари, без да имаме ефекта, който се полага. Аз само казвам какво се говори. Ако искате, ще го направим като експеримент“, казва Каракачанов през май 2016 г. по време на парламентарната комисия по отбрана.
В нощта след президентските избори пък, където той също беше участник, бъдещият министър обяви „тази далавера с бойните кораби трябва да се спре“. „В началото седем фирми проявяваха интерес, но накрая се оказа, че една фирма е подала оферта. Другите са заявили, че финансовата рамка, т.е. тези 820 млн. лева за двата кораба, са много малко и те не могат да се справят със задачата“, коментира сега Каракачанов по повод планираната модернизация на бойния флот. Според „Капитал“ това вероятно е намек и подготовка за евентуално подписване на бъдещи анекси, които да оскъпят още и без това скъпия многомилионен проект.
Кои са „МТГ Делфин
Корабостроителницата „МТГ Делфин“ често е свързвана с бизнесмена Кирил Домусчиев. Пряка връзка между Домусчиев и собствеността в „МТГ Делфин“ няма. Там обаче са построени три кораба за нуждите на притежавания от Домусчиев „Параходство БМФ“. Освен това „Делфин“ е и спонсор на футболния клуб „Лудогорец“, чиито собственик е Кирил Домусчиев.
Корабостроителницата има малък опит в строежа на бойни кораби. До този момент там са построени кораби за бойния флот на… Екваториална Гвинея.
През 2016 г. дружеството отчита приходи за 31 млн. лв., което е спад спрямо получените 43 млн. лв. през 2015 г. Приходите от корабостроене са за 14 млн. лв., а от ремонтни дейности на кораби за 16 млн. лв.
http://www.transmedia.bg/2017/11/16/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B5%D0%B4%D0%B…
Комисията по отбрана, както се очакваше, прие проекта за купуване на два патрулни кораба за Военноморските сили. Корабите, които трябва да бъдат придобити за 940 млн. лв. вместо 820 млн. лв., ще осигурят морския суверенитет на България в Черно море, заявиха от Министерството на отбраната ?!!
Проектът трябва влезе за гласуване в пленарна зала до края на юли.
След като предишният проект за корабите претърпя провал, година по-късно депутатите решиха България да придобие два патрулни кораба, които да бъдат построени от българско предприятие.
Дали 940 млн. лв. ще отидат в ПРАВИЛНИТЕ РЪЦЕ ?!
Свободен автор – Философът
