Бившият шеф на АПИ лазар Лазаров, назначен от ГЕРБ, се окичи с обвинение от прокуратурата. Специализираното звено „Антикорупция“ го обвини в безстопанственост, довела до щети за държавата от над 41,6 милиона лева.

Разследването е свързано с изграждането на Лот 1 на магистрала „Марица”. Договорът за изграждането на 31-километровата отсечка от Оризово до Димитровград е подписан през август 2011 година между АПИ и италианската компания Кооперативно дружество „ Чи ЕМ ЧИ ДИ Равена“. Отсечката е трябвало да бъде завършена до октомври 2013 година, но това не се е случило. Причина за това е, че според изпълнителя „ЧИ Ем ЧИ ДИ Равена“ през зимата на 2013 г. и пролетта на 2014 г. е имало много дъжд, сняг и т.н. „форсмажорни обстоятелства“, които са довели до преовлажняване на почвите, поради което е необходима „стабилизация“ на тези почви, преди да се изгради същинското съоръжение-пътя. Става дума се за отсечка с дължина 1760 метра, не за целия участък.

От АПИ обявяват обществена поръчка, която през юни 2015 година е спечелена от „Пътища Пловдив“ АД. Според прокуратурата от август 2014 година до юни 20165 година, Лазар Лазаров „умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на имуществото на АПИ”. Лазаров не възложил да се извърши проверка дали предвидените строително-монтажни работи не са били вече включени в предмета на договора от 2011г., сключен между АПИ и „Чи ем Чи ди Равена“ – Италия. Освен това не поискал от специализирана дирекция в АПИ обосновка на реалната необходимост от различните видове строително монтажни работи, предмет на обществената поръчка и разчети как е формирана прогнозната й стойност от 42 987 400 лева без ДДС на обществената поръчка.

От АПИ на „Пътища Пловдив“ АД е заплатена сумата 30 518 900,40 лева за строителството на подобект 1, въпреки че е следвало тези дейности да се извършат от „ЧИ ем Чи ди Равена“-Италия по договор от 01.08.2011 г, обясняват от прокуратурата.
В същото време ексминистърът на МРРБ Лиляна Павлова, която се нареждаше първа през годините до Бойко Борисов и Лазар Лазаров за откриване на незавършените пътища и трябваше да контролира дейността на АПИ, е чиста като момина сълза и министър с нов портфейл. Тя отговаря за обществените поръчки свързани с председателството на Съвета на ЕС в България и разпределя милиони евра по джобовете на „наши“ фирми, които добре се отчисляват „нагоре“.

Приходите от алкохолния туризъм не влизат в държавата, а отиват в гангстерски групировки, разкри Румен Драганов
Мафията прибира парите от алкохолния туризъм в Слънчев бряг, а заради тътена от дискотеките и от фойерверките в малките часове на нощта, от Несебър бягат дори птиците. Ако в София има гларуси, това е поради шума по морето, каза в „Здравей, България“ по Нова телевизия директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.
„Представете си фойерверки в 3:00 часа през нощта! Те вдигат всички тези птици и пернатите започват да пищят. Тътенът от дискотеките в „Слънчев бряг” тормози и жителите, и гостите на Несебър. А до момента никой не може да спре шумните заведения“, заяви експертът.
Заведенията не отчитат реално приходите. Носят се на баркроловете едни туби, на които пише „Горна баня“, добавя Драганов. Според него, ако държавата няма приходи от алкохолния туризъм, той трябва да бъде забранен. Няма смисъл да финансираме „Ислямска държава“, коментира той.
ИДИЛ може и да не финансираме, но за никого не е тайна кой печели най-много от шума край морето. Освен от фалшив алкохол, мафиотите трупат пачки и от паркоместа, и от наркоместа, а заради адската врява, от Несебър бягат дори гларусите.
Фаворит за председател на Върховния административен съд (ВАС), спуснати отгоре кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдебната власт – няма ли дъно блатото, в което е затънала третата власт?
28 години след края на авторитарния режим в България, зависимостите в прокуратурата и съда изглеждат толкова ужасяващи, че е направо смешно да се говори за избори, конкурси, конкуренция. От старомодните принципи за почтеност и честност очевидно е водено едно доста миниатюрно малцинство. Доминиращото мнозинство има други разбирания – за него е важно на кого си човек, каузата е един примитивен кариеризъм в името на личното обогатяване и комфорт.
Драмата дори не е в корупцията в съдебната власт – подкупни има навсякъде по света.
Трагедията е в мълчаливото й преглъщане от хора, в които данъкоплатците инвестират точно с обратната цел. Грозната картина лъсва покрай предстоящия избор на председател на ВАС – още необявена надпреварата, а се знае кой е фаворитът на управляващите. Публична тайна е, че кандидатурите за важните постове в третата власт се съгласуват с управляващите, неофициално, разбира се, „на бели покривки“ както казваше бившият председател на ВАС Константин Пенчев, който със сигурност знае за какво говори.
За Върховния административен съд от години се смята, че в почти пълна степен е овладян от кукловодите на правителствата. Отвратително положение – точно той е единственият шанс на гражданите да атакуват безобразните нормативни актове на властта.
Каква независима съдебна власт, какви пет лева, щом кандидатите за председатели на най-важните институции за всяка демокрация – върховните съдилища и прокуратурата, биват принуждавани да обикалят партийни офиси, за да бъдат одобрявани? При това не просто одобрявани – за тях се сключват сделки между корпулентни депутати и премиери, почетни председатели на партии и прочие „величия“. Договаря се, че няма да пречат, че ще слушат, че ще са удобни.
Изключителният цинизъм на случващото се показва тежка патология в съдебната система – всички знаят какво се случва, но малцина биха си жертвали комфорта, за да влязат в открита битка със задкулисието, което изключително рафинирано и подмолно овладява все повече позиции.
Шефът на ВАС е ясен – избран е от ръководството, одобрен е от управляващите политически сили, от хотели и сараи също идва подкрепа. Изборът точно затова беше изтеглен по-рано, та да има време всичко да се свърши както трябва от сегашния съдебен съвет, чийто мандат също изтича. На съдиите във ВАС било обяснено, че е редно да подкрепят препоръчания кандидат, та да си нямат неприятности. Всичко това се разказва тайно, няма революция, няма протести и възражения, няма явно възмущение. Причината е, че който се накани да говори, става моментално жертва на месомелачката в близките до властта медии. Кой съдия ще рискува да бъде публично омаскарен и после да води дело за доброто си име, като знае какво е съотношението на силите в съдебната система?
Заради тази парадоксална неизбежност отново ще имаме инсталиран шеф на ВАС и почти изцяло политически зависим ВСС. Протоколи от общи събрания на съдиите в страната, публикувани на страницата на Върховния касационен съд, показаха за какъв сговор става дума и там – да се номинират не хора с авторитет заради професионализма им, а удобни.
Стокхолмският синдром на съдиите се оказа толкова силен, че ако не беше председателят на ВКС Лозан Панов, никога нямаше да разберем как протича инструктажът по време на събранията. След като истината лъсна, цялата репресивна машина беше концентрирана в опозоряването на Панов, заел ясна позиция и за зависимостите, и за недосегаемостта на главния прокурор, и за актуални скандали като ЦУМ гейт. А битката вече не се води само от медиите бухалки – в авангарда вече е главният прокурор Сотир Цацаров, битката е между атове и ритниците са гигантски, за потрес на публиката. Единият трябва да падне в този дуел, но кой?
Класическа ирония е как тези, които днес громят Лозан Панов, едно време стояха зад гърба му като един. Да си припомним милите им чувства преди 2 години и половина, когато интригата беше кой да стане председател на Върховния касационен съд: дали предлаганата от малцинството заради професионализма й Павлина Панова – зам.-шеф на същия съд, или никому неизвестният Панов от ВАС. Тогава Георги Колев нарече Панов „прагматичната кандидатура“, „човек с отлични качества“ и „отличен администратор“. Мнозинството във ВСС го определи като „признат експерт с широки международни контакти“, посочи за негов голям плюс, че е преподавател в Националния институт по правосъдие, където се обучават начинаещите съдии и прокурори, изтъкна, че „демонстрира съвременен подход за администриране на съда“. Главният прокурор лично отишъл тогава да го посети в болницата, където Панов се озова, след като беше блъснат от кола на пешеходна пътека малко преди избора му, и заедно с „човека на Бойко“ от ВСС му дали увереност да не се отказва от надпреварата. Сега Цацаров обяви, че сгрешил с подкрепата за Панов.
Залогът тогава беше голям – Панова беше кандидатът на Съюза на съдиите – единствената критична общност в гилдията, която разсипва от критики от години и изпълнителната власт, и управляващите съдебната система. Куриозът е, че явно на Панов са възлагани големи надежди, че ще се влее в многобройната армия от противници на Съюза на съдиите. Само че не стана така, слава богу. Затова някогашните му поддръжници днес се опитват да му извадят някоя и друга кирлива риза. А пеевските бухалки сякаш само за това излизат напоследък.
Стигнахме дотам уж неизвестни младежи открито да заплашват председателя на ВКС пред сградата на съдебния съвет съвсем по мафиотски – с отрязани агнешки глави (сещай се за конската глава в постелята от „Кръстникът“), а главният прокурор нарече реакцията срещу агнешките глави хленчене. Сеирът е голям, само че ако Панов бъде изхвърлен от борда, което никак няма да е трудно за сегашния ВСС от политически ръгбисти, какво ще последва в съдебната власт? Поредното голямо мълчание до окончателното опоскване на Територията?
в-к „СЕГА“
Пламен Узунов трябва да бъде уволнен!
Няма място в президентството човек, който се е забавлявал в една новогодишна нощ, маскирайки се като Хитлер. Може ли някому да бъде весело и приятно да се превъплащава в масов убиец, в извършител на престъпления срещу човечеството ?!
Гледах Пламен Узунов по телевизията тази сутрин. Той дори не съзнава какво е сторил, какво издава една маскарадна снимка за човека на нея…Щял да съди тези, които „умишлено“ са тиражирали снимката. Що за тъпотия?! На какво основание ще ги осъди, в какво ще ги обвини? Той ли е на снимката? Той е.
Пламен Узунов е глупав човек. На президента Радев не му трябва такъв съветник.
Соня Колтуклиева
Този коментар е писан за в. „Галерия“ през юли 2014г. Две седмици след банковата криза и въпросното заседание на КСНС, чиято стенограма бе огласена от президента Румен Радев в петък. Публикувам го пак, защото ми се струва незаслужено пренебрегването на ролята на БСП тогава. За разлика от 1996г. лидерите й през 2014г. Сергей Станишев и Михаил Миков (председател на Народното събрание) спасиха страната от финансов колапс. Ако тогава БСП не се бе противопоставила на идеята за банкова ваканция, а Миков не бе отказал да свика извънредно заседание на Парламента, за да се гласува това безумие (ГЕРБ и ДПС вече бяха в негласна коалиция и имаха мнозинство), нещата щяха да се развият по-възможно най-лошия сценарий. Струва ми се, че е справедливо това да се казва и знае.
И тази седмица ще посветя коментара си на кризата около Първа инвестиционна банка, която за малко да прерасне в обща банкова криза. И само адекватните реакции на банкери и управляващи предотвратиха най-страшното. Преди седмица описах ролята на Бойко Борисов, който се опита да внесе психологическа дестабилизация чрез истерично поведение в медиите, за да се възползва политически от ситуацията. Тогава мислех, че той просто играе безотговорно политическата си игра и се опитва по безскрупулен начин да извлече дивиденти от една ситуация.
Тогава все още нямаше фактология и пълнота за детайлите в дните на най-голямо напрежение, а именно 28 и 29 юни.
През изминалата седмица обаче във вестниците „Капитал“ и „Банкер“ се появиха статии, описващи подробно поведението на политическите сили и управляващите, както и на ръководството на БНБ и банкерската общност в тези два дни, които можеха да променят новата история на България, но за щастие това не се случи.
Проверката ми показа, че информацията, изнесена от колегите, почти 100 % е вярна, като тук-таме по политически съображения са премълчани някои дреболии, което не е важно. Важното е, че тази история беше разказана.
Срамното е, че тя не се появи на подобаващото място в големите телевизии и че върху нея не беше направен кратък документален филм, както щеше да стане във всяка нормална страна. За да може колкото е възможно повече хора да разберат как действат политиците им в кризисни ситуации и което е по-важното – кои от тези политици предизвикват кризисните ситуации.
Ето защо ще преразкажа много накратко и достъпно онова, което се е случило, с уговорката, че миналия път, изглежда, съм подценил дълбоката злонамереност и користните действия на Борисов и някои други политици.
Хронологията накратко:
* В четвъртък, 26 юни, по обяд се пуска слух, че банката на Цеко Минев ПИБ има проблем, който накара хиляди вложители да се наредят на следващия ден 27 юни пред клоновете й във всички градове на България. Само за един ден частни вложители са изтеглили от банката 800 млн. лева.
До вечерта на 27 юни, петък, във всички възможни медии икономисти, политици и институции обявиха, че няма проблем с българските банки, и призоваха хората да не се поддават на паника, защото вложенията им са на сигурно място.
* На 28 юни сутринта по всички ефирни телевизии Бойко Борисов започна истерично да призовава за незабавна оставка на Орешарски и за спешна намеса на МВФ. Освен това за десети път повтори тезата отпреди ден, че трябва „да се вземе заем от едни 5-6 милиарда, за да се подпре бюджетът и банковата система“.
Бойко Борисов беше единственият от политиците, който твърдеше, че има огромен проблем и че страната е в тежка икономическа и финансова криза. Миналата седмица допуснах, че това е безобразно политиканстване, а и до голяма степен фрапираща неграмотност.
След публикациите в „Капитал“ и „Банкер“ си дадох сметка, че Бойко Борисов е работил съвсем координирано и хладнокръвно с ДПС, за да дестабилизира страната и да я хвърли в хаос.
* Събота сутринта на 28-и се провеждат няколко срещи при премиера Орешарски, на които се лансира идеята да се обяви временна банкова ваканция, т.е. затваряне на всички банки за няколко дни. На практика това би означавало тотален срив на системата и признаване на управлението за наличието на криза, каквато на практика не е имало.
Затваряне на всички банки означава, че всички банки имат проблем, а след отварянето им опашките пред ПИБ щяха да се увеличат по 100, и то пред клоновете на всички банки в страната. Новината щеше да обиколи света, а България щеше да бъде обявена за фалирала без каквато и да е същинска причина за това.
Забележете кой дава идеята за тази банкова ваканция. ДПС и ГЕРБ, подкрепени от шефа на БНБ Иван Искров. Те са се опитали на няколко пъти да прокарат това решение въпреки многократните уверения на експерти и банкери, че проблем в банковата система няма.
Днес е лесно да се разказва за тези събития, защото не сме участвали в тях и имаме макар и малка дистанция. Представете си каква е била ситуацията в реално време, когато управляващите е трябвало да вземат решение в рамките на няколко часа и то да бъде вярното решение.
Въпреки че отстрани изглежда лесно, в действителност далеч не е било така, особено след натиска от страна на ДПС, ГЕРБ и шефа на БНБ. Всъщност хората, които са им се противопоставили, са били председателят на Народното събрание Михаил Миков, финансовият министър Петър Чобанов, лидерът на БСП Сергей Станишев и почти всички водещи банкери в страната.
Странно е било поведението на Пламен Орешарски, който въпреки компетентността и експертността си е запазил мълчание, по-скоро в подкрепа на ДПС и ГЕРБ. Всъщност в събота вечерта е преобладавало мнението за временна ваканция и Кипърски вариант: въвеждане на дневен лимит за тегления до 300 евро и за трансфери в чужбина до 5000 евро.
Благополучното разрешение се случва чак на другия ден, в неделя, когато Станишев, Миков, Чобанов, депутатът от БСП Румен Гечев и представители на банките категорично са се противопоставили на тази идея, а бившият управител на БНБ от 1997 г. Светослав Гаврийски направо е заплашил, че ще излезе пред медиите и ще разобличи пъкления план на ДПС и ГЕРБ, който според него водел до истинска катастрофа.
Почти същата закана е отправил и председателят на парламента Михаил Миков, който е обявил, че решението за банкова ваканция и Кипърски вариант е абсурдно и че то се гради само върху общия политически интерес на ГЕРБ и ДПС.
Миков също е заплашил с публично разобличаване пред медиите.
Интересно е, че така наречените експерти на Борисов, с които той се хвалеше, а именно Владислав Горанов и Ивайло Московски, са предлагали банковата ваканция да продължи чак до провеждането на нови избори, което предложение е малоумно, откъдето и да го погледнем. Най-активни в подклаждането на тази идея са били представителите на ДПС и ръководството на БНБ.
Това обяснява и медийната активност на Бойко Борисов в съботния ден, който е знаел какво става в кухнята на управлението и каква тенджера под налягане е на път да избухне в нея и се е опитвал да опакова и подготви медийно абсурдното решение за банкова ваканция, което на практика би било равносилно на истинска катастрофа.
И би хвърлило страната в хаос.
Седмица по-късно в речта си пред пленума на БСП Сергей Станишев разказа, макар и без имена, тази история независимо от публикациите във вестниците, които споменах.
В нея между другото той казва: „Напрежението в банковия сектор беше съзнателно използвано, за да предизвика изкуствена политическа и финансова криза, която да срине държавата, реалната икономика и спестяванията на хората. Вината трябваше да бъде стоварена върху БСП.
Чухме политически лидери, които публично внушаваха, че държавата е във фалит, че се срива и се нуждаем от банкова ваканция, а тайничко потриваха ръце това да увеличи изборния им резултат наесен. Нещо повече – планът беше България да бъде поставена под външен протекторат и МВФ да определя всички наши основни политики – в областта на здравеопазването, пенсионната система, финансите. Всичко! Бяхме на една крачка от реализацията на този сценарий. В такава игра БСП не може да участва! Като лидер на партията не можех да позволя всички политически сили да се обединят в коалицията на безотговорнността, късогледството и националното предателство“.
Думите на Станишев се потвърждават от публикациите в „Капитал“, който не може да бъде заподозрян в симпатии към лидера на БСП, а точно обратното – това е вестник на негови политически врагове.
От всичко казано дотук, излиза, че БСП, финансовият министър Чобанов и банкерът Светослав Гаврийски са спасили България от поредната изкуствено предизвикана криза. Може да звучи парадоксално, но е факт.
Освен това трябва да се каже, че действията на ДПС, ГЕРБ и шефът на БНБ Искров не могат да бъдат окачествени по друг начин освен като криминални и мотивирани от престъпни намерения.
В страни с по-развита демокрация и усъвършенствано законодателство тези хора щяха да бъдат изправени пред съд, да не говорим, че щяха да приключат с политиката веднъж завинаги.
Редно е българите най-накрая да си отворят очите и да си дадат сметка какво се случва, защото за пореден път щяха да бъдат измамени по най-бруталния и престъпен начин. И то от партиите, които се канят да управляват след следващите избори, а именно коалицията между ГЕРБ и ДПС.
Ето защо фактите около събитията, разтърсили банковата и политическата ни система около Петровден, трябва да се знаят и помнят. За да можем наесен да направим информиран политически избор, а не да гласуваме така, както ни кажат от телевизора.
Явор Дачков
Коментар за в. „Галерия“, публикуван на 13 юли 2014 г.


















































































