Българската армия днес може да бъде описана с няколко думи: достойно минало, трагично настояще и мъгливо бъдеще. Никакви паради, молебени и развяване на стари знамена не може да превърне желаното в реалност.
Още по-малко помпозните слова на политици, случайно и често незаслужено озовали се пред Паметника на незнайния воин на Гергьовден.

Ден на храбростта.

Колко от политиците ни знаят значението на тази дума? Колко от тях въобще са чували историята на Георги Победоносец? Ако бяха, щяха да са наясно, че войската ни се родее най-вече с мъченията, на които е бил подложен римският военачалник и достойнството, с което ги посреща.

Фалшивите слова и примери не носят величие към историята на българския воин. Да твърдим всяка година, че световните военни академии изучават подвизите на войската ни е смешно. Защото не е вярно и издава комплекс за малоценност. Много по-често ни споменават като агресор в съседни нам държави. И това е част от историята – няма защо да я премълчаваме или да се срамуваме. Губили сме големи битки, но сме и печелили такива. Факт е, че през Балканската война сме мобилизирали около 700 000 войници, факт са и бойните победи. Но е вярно също, че „благодарение” на бездарни политици сме превърнали във врагове дори съюзниците си. И не сме спомогнали за разгрома на хитлеровата армия, а сме изкупували политическото решение отпреди това да сме съюзници със същата тази армия. Истината не омаловажава биографията на един народ, прикриването й го прави.

За некадърно проведените реформи в Българската армия може да се напише дебела книга. И не са съкращенията на личния състав най-болната тема. Цяла редичка от самонадеяни политици успяха само за две десетилетия и половина да разрушат духа на войската. С нескопосаните си действия те демотивираха офицерите, сержантите и войниците. Изпращаха ги на мисии лошо въобръжени, лошо обучени и лошо екипирани. Бяхме като сирачета сред партньорските части от НАТО. Въпреки това момчетата ни се справиха добре – въпреки глупавите и нерядко провокативните, меко казано, решения на ръководството в София.

Който й военен да попитате, ще ви каже простичката формула, по която трябва да се развива армията. 25-30 хиляди щат, супер окомплектоване, модерно въоръжение и обучение като на специални части. Достойно заплащане и социално осигуряване на семействата.

Нелепо е новият военен министър Красимир Каракачанов да твърди, че след четири години армията ни трябва да е по-многобройна (недокомплектът в момента е 5600 души…), а наборната служба – факт. Просто трябва да се открие механизъм, който да привлича по 10-12 кандидати за едно място в професионалните части. Има с какво да бъдат привлечени. Но това означава да се обяви война на кражбите и корупцията във въоръжените сили. Истинска, а не декларативна и формална. И да се чуят военните експерти, а не да се налагат съмнителни идеи на политици.

Просто е, но и много трудно. Иска се воля, а това не е силната част на управниците ни.

А парадът…

Ако има адекватни решения за армията и парадът ще стане истински. Всичко друго са „пичи масали”(лаф моабет), както казват във войската.

Огнян Стефанов,

Един от 12-ти пехотен полк Елхово

Авантаж по frognews.bg

Grigor Lilov

******* Международните ракурси – в поклон към Запада, но наведени услужливо
на Изтока
******* Политическото брокерство

Защо правителството беше избрано точно сега, а не по-рано?
*** Медиите го обясниха с ретроградния Меркурий за разни баламурници, немалко по нашите географски ширини (извинете за определението, но друга по-подходяща квалификация за такъв тип наивни до липса на мисъл хора няма).
*** Медиите го разтълкуваха за действително мислещите с тежките преговори за програма (която се оказа, че я няма) и от немай-къде и под сурдинка – с още по-тежките преговори за властническите кресла.
*** Медиите го посочиха за най-аналитичните и с други мотиви – например служебният кабинет да изработи родната оценка и предложение по преговорите на ЕК с „Газпром“, като се откаже от предвидените санкции за концерна заради злоупотреба с цени и монополно положение. Идеята беше да не пострада имиджа на новото правителство и коалиция (бел.: вярно е)

Но никой – нито медии, нито политолози и социолози, нито специалисти, нито политици посочиха най-съществената причина.
Каква е тя?
Да се дистанцира полека България от ЕС и партньорите ни!
Защо се отправя такова предизвикателство от нашите властници (и/или техни задкулисни други партньори)?
Нима забравихме, че до вчера коалиционните партньори на ГЕРБ се кълняха, че ЕС е вреден за България. Сидеров искаше излизане от него, Каракачанов – преформатирането му само в икономически съюз, Симеонов – по-малко общи политики в него.
Нима забравихме, че довчера коалиционните партньори на ГЕРБ се кълняха, че НАТО е още по-вреден от ЕС и е агресивна организация (без Валери Симеонов).
Помним ли, че само преди два месеца коалиционният партньор и настоящ министър Каракачанов обясняваше пред движение „Русофили“ как се е стигнало до съюза с Волен Сидеров и Валери Симеонов (цитат): „Обединяват ни опасностите – нелегалната емиграция, политиката на Турция, войната в Близкия Изток, дрънкането на оръжие от страна на САЩ и Европа по отношение на Русия, всичко това изисква нормалните хора да се консолидират“.

***
Такива предизвикателства от политици в разградена държава като нашата се отправят само по външни внушения и само в подходящ момент – когато на онези другите, дето ги осъждаш и заклеймяваш, не им е до теб, за да те поставят на място, ако трябва и с един шамар.
Именно шамар! Защото когато си приел да ти плащат, да харчиш и да крадеш парите им, дето ти ги подаряват, трябва да си си приел и правилата: който плаща, той поръчва музиката.
А сега им се казва – ами и други я поръчват, защото също плащат! Вярно е, че плащат. Плащат, да, ама не на България, а само на политиците й. И им плащат не със свои, а с нашите, взети от България пари заради монополно високи цени на енергодоставки.

Затова това поредно родно правителство е почти открито предизвикателство към света, към който иначе се стремим!

Отправено не от глупост или кураж, а заради подходящото стечение на обстоятелствата, което ще повиши цената на политиците за онези, които им плащат зад кулисите.
Късметът (и техен, и наш) е в това, че на този свят в момента не им е до нас!
**** Времето за по-остра реакция се оказа неподходящо от гледна точка на геополитиката – в неделя са изборите за президент във Франция, като в център на битката се превърна отношението към ЕС. Един скандал с България би налял вода в мелницата на Мари льо Пен.
**** Започнаха преговорите по Брекзита на фона на предстоящите извънредни парламентарни избори във Великобритания. Един скандал с България би налял вода в мелницата на привържениците на Брекзита.
**** Предстоят ключови и потенциално взривоопасни за ЕС и НАТО парламентарни избори в Италия през 2018 г. През пролетта – точно по времето на нашето председателство на ЕС. Един скандал сега с България би налял вода в започналата вече предизборна битка в Италия и в позициите на движението „Пет звезди”.
**** И онова, което жизнено и вече пряко засяга самите нас. ЕС и САЩ са скарани с Турция. Един скандал в момента с България би налял вода в мелницата на непредвидимия Ердоган и би оставил страната ни без подкрепа, което почти сигурно би провокирало Анкара към необмислени действия.

ДИАЛЕКТИКА: ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ

Та затова беше „ретроградният Меркурий“ – да се промуши в удобния момент правителство – кукла Матрьошка със скритата в нея антиевропейска и антиатлантическа вътрешна кукла Матрьошка. Която може да се извади, когато й дойде времето и според обещаната щедра плата за това.
Иначе външно и формално „европриличието“ беше спазено.
Най-гласовият националист Волен Сидеров не получи място в кабинета и каква нечувана скромност – сам се отказа от него.
По-малко гласовият му коалиционен другар Валери Симеонов получи синекурен пост – на вицепремиер. В родната действителност обаче вице без министерство е нещо като голяма фирма – бедно положение, като шофьор без кола, като съпруг с жена, слагаща му пот и над път рога.
Политическият брокер Каракачанов обаче се сдоби с ключов пост – в отбраната. Ключов, понеже там ще има сделки за милиарди. За разлика от коалиционните си партньори, той отдавна е в Голямата игра. И вако, и тако – т.е. е заслужил доверието.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
една бележка: по времето на президенството на „проруският политик” Георги Първанов България влезе в НАТО. Вярно – влезе като „троянски кон”. Но разкритият, знаещият се троянски кон не е толкова опасен.
И може би не знаете какъв пост заема втората ключова фигура след бившия президент в АВБ – Ивайло Калфин. Ами той е специален съветник на един еврокомисар. Кой ли – комисаря по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер. Християн демократ от партията на Меркел. Нарекъл Путин „шумен и авторитарен хулиган”. Я виж ти!
Макар че се говори и имаше скандали за негови връзки с руски емисари и олигарси. Набързо потулени. Но знае ли се – може би и тази фигура да е била „троянски кон”, ала от другата страна.
И може би затова на тези избори за разлика от предишните АБВ не беше допуснато до парламента. Казвам допуснато, понеже изборите у нас не само се манипулират, но и дирижират и фалшифицират на най-високо равнище.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Като всяко предизвикателство и това с правителството си остави резервни позиции за ход „пълен наззад”.
За компенсация пред Запада вицето Томислав Дончев ще стане непосредствения заместник на Бойко Борисов. Както знаете, кариерата му е тръгнала от „Отворено общество“ на Сорос, чийто програмен директор беше.
Пак за компенсация „патриотите“ не получиха никакъв друг министерски пост и всъщност се оказаха политически брокери, дали услугите си на други задкулисни играчи, за да си вредят министрите.
Пак за компенсация – тупащата се все на едно място правосъдна реформа у нас се превърна в обект и на външната политика като поредната фалшива индулгенция за навън за „вниманието“, което й се отделя.
Пак за компенсация външен министър стана Екатерина Захариева, представяна като човек на толкова яростния представящия се напоследък като русофоб Росен Плевнелиев. Нищо чудно, особено след като изгоря предишната кандидатка за еврокомисар. Та той е нареден като претендент за този пост или за онзи, който ни чака в НАТО. А на хоризонта се очертава и един пост в ООН – като компенсация за отстъпеното от нас място в Съвета за сигурност и предстоящото оттегляне на Ирина Бокова от ЮНЕСКО.

Накратко: правителството като конструкция е сбор от кукли, вмъкнати една в друга и с различни изражения. Сега видимата е едната: не особено приятна, с еврофобски и атлантическофобски черти, но наклепана обилно отгоре с проевропейски и проатлантически грим.
Но я има и другата, скритата в първата – със свирепо изражение и подготвен в канията наострен атакистко-патриотичен нож.
Тази конструкция е търсена умишлено и за оправдание. Ясно е, че истински реформи няма да има, а ще се крепи с цената на всичко статуквото. Но ще се искат обяснения за тъпченето на място, за извратливостта, за мафиотизацията и корупцията в държавата, за двойствената външна политика и вако, и тако.
Премиерът Бойко Борисов ги има – коалиционните му партньори са най-чудесният сапун за измиване на ръцете му. Фигурата му ще олицетворява стабилността, макар и гнила, коалиционните съюзници – потенциалната нестабилност, водеща до възможен взрив.

–––- ОЛИГАРХИЧНИТЕ ВЛИЯНИЯ––––
–––- СКРИТИТЕ ЗАВИСИМОСТИ–––-
–––- „ВЕЧНИТЕ АМБЪР“ И РОДНИНСТВА––––

От вътрешна гледна точка това правителство по нищо не се отличава от предишните на прехода. Като тях то е коалиционно не само по форма, но и по съдържанието си в скритите си зависимости. Като тях то е олигархично. Като тях то е поредното преходно на прехода -статукво.

Почти всички от лицата в това правителство са известни, упражнявали са се в политиката и изпълнителната власт, познати са на обществото.
За тях е писано достатъчно.
Аз самият съм представял практически всички от тях (с 2 изключения) със скритите им действителни биографии и техните зависимости. И по-рано, и още по-рано, и в самото начало, когато физиономиите им започваха постепенно да изгряват или се подготвяха за изгряване на политическия роден небосклон.
Няма смисъл да се повтарям „who is whо” е в действителност.
Но все пак ще си позволя две бележки за две фигури – като илюстрация за влияния в кабинета.

1. Първата вече съм я описвал – вицето и външна министърка Екатерина Спасова Гечева-Захариева. „Прозападната“, както я представят.
Да видим какво съм писал навремето:
„Водят я за човек на Росен Плевнелиев. (май аз съм първия, който извади данните за мъжа й архитект, фирмите му и участието му в бизнес-начинанията на Плевнелиев)
Но кариерата й в държавните структури започна и се разви по времето на министър Джевдет Чакъров от ДПС. Като основен правист на министерството и директор на правната му дирекция през нея и с нейния подпис са минали скандални заменки за милиарди и нецелесъобразни проекти с обществени средства и европари за десетки и стотици милиони. (бел.: посочил съм редица примери)
После я пое на отглеждане ГЕРБ – по всичко личи, че по линия на топлата, но скрита връзка на Борисов с Доган, а след това я връчиха на Плевнелиев.
И съответно медиите изработиха новият й имидж.”

За мен е провален министър – състоянието в правосъдието, за което отговаряше, е живото свидетелство за това.
Новото съчетание – тя и Цецка Цачева са убийствени за каквото и да е реформа.

2. Втората бележка е за министър – един от двамата, за които досега не съм писал.
Николай Нанков – на регионалното развитие и благоустройството.
Този човек беше най-младият държавник у нас – на 25 години стана областен управител без ден опит и някакъв сериозен трудов стаж! Освен депутат беше и 2 пъти досега зам.министър на съвсем млада възраст.
Само ще спомена, че това е зетят на Васил Гоцев.
А кой е този Васил Гоцев? (за по-младите и онези, които са го забравили)
Виден седесар, отстранен от поста правосъден министър от Иван Костов през 1999 г. при чистката в кабинета му. Обаче единодушно избран от десни и леви за член на Конституционния съд. (до 2012)
Видна комунистическа номенклатура – дълги години е юридическия съветник на Ярослав Радев – първи заместник на Тодор Живков в Държавния съвет.
А понастоящем същият Васил Гоцев – тъстът на новия министър е съветник на … „Воля“ и Валентин Марешки.
Е, стана ли ви ясно защо Марешки и хората му гласуваха „за“ това правителство. И защо покрай такива „съвпадения“ и др. го наричам ОФ – на всички „демократични сили“ и всички политически „партизани“ у нас?
Покрай роднинско-клановите назначения и приемственост независимо от партийните цветове ще отбележа един факт от многото … ами този например: дъщерята на новия здравен министър на 23- годишна възраст стана началник на кабинета на доскорошния здравен министър Петър Москов.

Само щрихирам. Защото по-подробно за фигурите в кабинета ви препоръчвам всички мои публикации покрай нови правителства и назначения на нови министри, зам.министри, шефове на агенции, скандали с далавери и т.н. И за капак няколко мои книги.

––––– РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СОФРАТА –––-

ДПС-Пеевски получи 1 премиер и 3 министри: Борисов, финансовият Горанов, земеделският Порожанов, икономическият Караниколов.
Реформаторкато Кунева и генералският кръг „Монтерей“ си имат образователен министър.
ДПС и „умните и красивите“ (по Плевнелиев) си имат вицепремиерка-външна министърка. Само „умните и красивите“ си имат и първи вицепремиер.
Клановете в БСП си има близки до нея хора: вицепремиер – министър на отбраната, министър на транспорта (Московски е бивш служител от групировката Мултигруп) и топли връзки с Борисов – министърка на евроинтеграцията и министърка на правосъдието.
Политическите брокери – патриотите се оказаха нещо като машинно масло в колелата на този механизъм, за да се прокарат лесно някои „наши хора“ (на кръговете).

При олигархичните интереси разпределението е съвсем многопластово – редица от тези хора обслужват по няколко едновременно. Е, има си и арбитър за противоречията – ролята е възложена на премиера.

Ще се самоцитирам от едно мое разследване преди 22 години – от далечната вече 1995 г. – не за правителство, а за групировка като действително правителство
„Домашният скандал никога не става повод за развод, както и разиграването на интересите не проваля големия брак на действителното им съдружие. В него (днес – правителството) изглежда като пръст от една и съща ръка. Пръстите й могат да се движат различно – дори един срещу друг, но само така се получава желания захват. Този захват не изпуска нищо – от дреболиите до златните ябълки.”

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
**** Демокрацията е механизъм, гарантиращ, че нас ни управляват не по-добре, отколкото ние заслужаваме това. (Джордж Бърнард Шоу)
**** Нациите и хората започват да действат разумно, едва след като са изчерпали всички други възможности. (дай боже тази да е последната)

Авантаж по facebook.com/grigor.lilov/posts/1296256227156980

Малкият Данаил е с избито млечно зъбче, приет е в болница заради болки в корема

Ученик от бургаското училище „Константин Преславски“ е приет в болница, след спречкване с друго дете по време на футболен мач. (още…)

Както неведнъж сме писали в Бургас никой не се интересува дали диша мръсен въздух или не … Друго си е да напишеш някоя жълтина за пореден батка с адидас или някоя фолкфурия със силиконов бюст или поредната лизаческа дописка за „добрите“ дела на кмет и общинари свършено с нашите пари, но без нашето мнение …

Уморихме се да пишем за този важен проблем, който касае всеки бургазлия независимо дали е богат или беден, възрастен или дете, чел наши публикации или не, но продължаваме, защото този проблем със замърсяването на въздуха носи смърт косвено и пряко … 

И днес във втория ден на Борисов 3 можем да кажем, че замърсяването продължава и няма никаква разлика с непукизма му в мандата на предишното му издание Борисов 2, когато дори бургаски кадър на ГЕРБ и бивш общински кадър и министър на МОСВ беше Ивелина Василева …

Ще ви предложа да сравните две групи снимки от 5-и май 2015 г. и от 5-и май 2017 г.от 07.00 ч. и ще се убедите, че безхаберието в Бургас е пълно и гарантирано, както при Борисов 2, така и при Борисов 3 …

5 май 2015 г.

5 май 2017 г.

5 май 2017 – о9.00 ч.

А близкият приятел и партиен съратник на Борисов, кметът Димитър Николов си трае вместо да потърси отговорност от своите чиновници, които едва ли случайно мълчат и не правят почти нищо спрямо пушеците от комините на два чужди комбината, които бълват сероводород и ФПЧ10 до 179 дни през годините 2012 и 2013 г. над средните норми за денонощие …

Не е ли време да проведем диалог между нас гражданите и държавната и местна власт и да ги накараме да ни уважават, защитават и да си изпълняват законовите задължения като европейци …

Свободен автор – Философът

Нека бъдем честни: ако през последните години е искал да промени нещо, Борисов можеше да го направи. С него на премиерския пост не можем да очакваме истински напредък, казва Даниел Кадик от фондация „Фридрих Науман“.

ДВ: От днес България си има ново правителство, начело на което стои старият премиер. Бойко Борисов за трети път – изненада ли Ви това?

Даниел Кадик: Не, едва ли някой се е изненадал. Изненада беше обаче начинът, по който Борисов формира новото правителство – от самото начало беше ясно, че националистите ще са коалиционният партньор на ГЕРБ. Не бяха проведени никакви смислени дискусии с други партии. Нямаше и никакви размисли за това дали няма да е добре да се сформира коалиция с участието на всички партии с цел съставяне на технократско правителство.

ДВ: Двама от националистическите лидери получиха вицепремиерски постове. Как ще коментирате тези назначения? И какво, според Вас, мисли ЕС по този въпрос?

Кадик: Няма как да кажа какво мисли ЕС. Но мога да кажа какво би трябвало да мисли ЕС и най-вече Европейската народна партия (ЕНП), в която членува партията на Борисов ГЕРБ. ЕНП би трябвало да се запита дали този български кабинет е правителство, с което може да се работи – особено в контекста на предстоящото българско председателство на ЕС, което започва на 1 януари 2018. Ако помните, през 2014 година, когато Бойко Борисов искаше да стане премиер, от ЕНП отправиха апел към ГЕРБ да не се коалират с „Атака“. Този път обаче оттам не се чу отчетлива критика. А това е много опасно. Защото двамата националистически вицепремиери не само ще седят на масата за преговори от януари 2018 нататък, когато страната поеме председателството на ЕС, но и ще водят тези преговори и дискусии.

Силно притеснителен е фактът, че хора, които са известни по-скоро с прояви на ксенофобия, с националистически възгледи и близост до Москва, ще се занимават с въпроси от сферите на икономиката, отбраната и демографията. Да не забравяме, че Красимир Каракачанов ще отговаря не само за отбраната, а и за вътрешната сигурност. А ние видяхме много добре какво разбира той под вътрешна сигурност – когато дни преди изборите привърженици на неговата партия се опитваха да спрат пристигащи от Турция хора и дори отчасти използваха насилие. Впрочем, хората на Каракачанов са и сред организаторите на Луков марш. И такива хора сега са във властта? Честито, България…

ДВ: В публикациите си за България чуждите медии акцентират най-вече върху влизането на националистите във властта. Но няма ли и други притеснителни теми?

Кадик: За съжаление Европа сякаш не обърна достатъчно внимание на тази вероятност – националистите да влязат в управлението. Особено, както вече казах, ЕНП. Но има и други въпроси, които будят тревога: така например в коалиционното споразумение не е включена темата за съдебната реформа. С много общи думи се говори за антикорупционна реформа, но за мен това е само въздух под налягане. Не мисля, че можем да очакваме истински реформи. А иначе националистите внасят в това правителство една протекционистка агенда, която всъщност вече сме виждали – тъй като през последните години подкрепяха властта, националистите успяха да прокарат няколко свои предложения: например закона срещу чуждестранните търговски вериги. Притеснително е също така, че г-н Каракачанов е бил агент на комунистическите тайни служби. Факт, който дълго време беше игнориран. И сега този човек е вицепремиер.

ДВ: И все пак: твърди се, че този кабинет ще е по-стабилен от предишния и най-вероятно ще изкара мандата си докрай. Каква е Вашата прогноза?

Кадик: Факт е, че досега Борисов не е изкарал нито един мандат докрай. И първия, и втория път той се оттегли преждевременно. Все се препъваше в протести, в конфликти. Всъщност, единственото по-стабилно нещо този път е, че правителството разполага със собствено мнозинство в парламента. Стабилност по отношение на ценностите, на икономическото развитие, на развитието на обществото – такава няма и няма да има. Впрочем, стабилността може да бъде и нещо много лошо. През последните десет години България стабилно отказваше да проведе рефоми в правосъдието, в борбата срещу организираната престъпност или пък в антикорупционната битка. И ако това е стабилност, пак трябва да кажа: Честито, България…

ДВ: Господин Кадик, докато водим този разговор, Вие сте по работа в Румъния. Кое е първото нещо, което Ви хрумва, ако сега трябва да сравните България и Румъния?

Кадик: Първо, индикаторите за развитие съвсем ясно показват, че Румъния е много по-напреднала от България. Това не си го измислям аз, вижда се ясно от докладите на ЕК – например по отношение на борбата срещу корупцията. През последните години Букурещ положи много усилия в тази насока. За разлика от София. Румъния изпреварва България и в икономически план. Впрочем, в дипломатическите среди отдавна се обмисля дали вече не е време двете страни да бъдат разглеждани поотделно. Премисля се например дали Румъния да не бъде допусната в Шенген сама, без да изчаква България – като един вид награда за нейните усилия и същевременно размахване с пръст към България.

Сравнявайки двете страни, трябва да подчертая, че политиката в Румъния е много по-политическа, там интересите са партийни. А политиката в България сякаш се направлява от различни интереси, от интересите на отделни групи. Тоест, Румъния е партийна демокрация. А България върви по-скоро в посока „превзета държава“ (от англ. captured state) – нещо, което беше установено и от българския Институт за пазарна икономика.

ДВ: Дали това правителство би могло да промени нещо в това отношение?

Кадик: Не, защото Борисов е част от всичко това. Хората, които вкара в кабинета, са негови доверени лица. А и в новото правителство отново имаме тясна връзка между Борисов и Пеевски. Нека бъдем честни: ако през последните години е имал интерес да промени нещо, да подобри нещо, Борисов можеше да го направи. Защото през повечето време от 2007 насам, когато България стана член на ЕС, именно той беше правителствен ръководител.

Борисов не успя да реализира съществени реформи. Точно обратното дори: при последното си управление той саботира съдебната реформа. Така че с Борисов на премиерския пост не можем да очакваме истински реформи. По-скоро можем да очакваме циментиране на статуквото, но не и истински напредък.

Авантаж по dw.com