Това е река в Странджа. Девствена, недокосната, без сеч, без лов, без хора. Овчари обречени на самота, ливади покрити с необрани гъби, орли и соколи в небето, един прозяващ се чакал.
Конкуренти в риболова са ми дванайсет черни щъркела, едно от най-редките явления в европейската природа. Тук риболова е грях, скучен дори. Реката е черна от риба. Аз се отказвам, моят приятел Айхан пълни кофа за час.

Впрочем това е от другата страна на планината – Турция. Съвсем близо до българската граница.
Три месеца преди това в българската част на Странджа. Безобразна сеч, огнища за дървени въглища, роби-работници живеещи в неолит, палатки от найлон, всякакъв боклук, плодовете на дъба са найлонови пликчета… В съседна Турция и Гърция се изнася дъб като материал за огрев. В тези държави никой не се огрява с дърва, това е престъпление. Дъбът се превръща в паркет, дъски за шотландски бъчви, мебелни заготовки, пелети.
Прихванат съм от наш граничен полицай, арестът се превръща в приятелство. Мрази рождението си, мрази държавата си, мрази себе си, майка му била комунистка, той гласувал за хора подкрепящи националния идеал. Разкъсани панталони, мазни петна на ризата, обувка с разлепена пета, разполага с петнайсет консерви „русенско варено“, но няма хляб. Мечтата му е да се „чупи“ някой ден.
Разказва ми за „нарушителите“. Имало даже от Бангладеш и Непал. Изтарикатили се. Носели бояджийски, крачещи стълби, прехвърляли се без одраскване, по-глупавите режели оградата с ножици, други режели дървета, но падали лошо от другата страна. Във всяка наша селска кръчма се напивали „чакащите“. Камери няма, бензин няма, началници няма. Но това е тайна.
Великата Българска Стена.

Проф. Велислав Минеков

колаж : Авантаж

Преди осем години лидерът на ДПС, размаха пръст и много ясно заяви кой разпределя порциите в държавата. От това време ДПС под мъдрото му ръководство ДПС подкрепя задкулисно ГЕРБ, а те пък му пазят сараите … Ахмед Доган демонстрира публично, че е могъщ. Сега едни други порции обаче- от канална нечистотия, се изливат май не където трябва. В морето!? Първоизточника на замърсяване е огромния дворец на фирмата свързана с Доган в бургаския парк Росенец,коментира Uniconbg.com.

На първа линия, в сърцето на Бургаския залив, на нос Чукалята, на райско място. Сараят е издигнат и много ярко се откроява по суша и вода. Личи си, че могъщ човек който разпределя порциии е собственика. Само дето ориенталската архитектура обърква тотално чуждоземците като зърнат какво е издигнато с много пари. Фактите- няма сведения да има собствено пречиствателно съоръжение, а канализация в парк Росенец няма. Включително и в съседните модерни вили и станции.
Някога държавна собственост, а сега притежание пак на близки до Доган лица. Публична тайна е всичко това. Става въпрос за огромна имотна империя. И докато другите обекти са по- малки и навярно имат септични ями, то около същинския сарай си цъка екобомба. На място където е фарватера за бургаското пристанище, има девствени плажове, в изобилие има морска фауна. В същинския център на затворения иначе Бургаски залив. Екокатастрофата засега се разминава, понеже огромния дворец не е гъсто населен непрестанно. Но идва лято и скъпите яхти ще започнат да акостират навярно на кея отпред, както и лимузините в прилежащия паркинг. Важно е да се знае, къде точно е отходната тръба, ако има изобщо такава. В близост е остров Света Анастасия и ако морето се превърне в тоалетна, то това ще е своебразен саботаж спрямо стопаните от община Бургас.

На острова се развива туристическа дейност и си има собствено пречиствателно съоръжение. Къде са институциите обаче за сарая и защо пак са глухи и слепи? Такива каквито бяха и по- време на строежа, а откровено имаше за какво да се намесят! От 2014 г. имотът – 8.1 декара, е собственост на свързаната с ДПС фирма „Хермес Солар“. За две години на мястото на яхтклуба и гребната база на държавния някога „Нефтохим“ бива построен палат с пристанище и оранжерия, чиито довършителни работи са към края си.

Почетният лидер на ДПС казвал, че мястото ще е неговата лятна резиденция, която ще използва и за оперативни срещи, по подобие на основното му жилище в полите на Витоша. Достъпът до тази част от морския бряг е невъзможен, освен ако не си по смел и настоятелен. Нищо, че напът за морето има общински път и малко плажче. На неколкостотин метра от сградите има бариера с охрана, която обяснява, че пътят свършва, а след бариерата е частен имот. На практика единственият начин да се разгледате местността е или с бинокъл от морето или от въздуха – с дрон.

„Морският сарай на Доган“, както го наричат вече не само местните жители е една от по-видните материализации на схемата КТБ – най-големия банков обир, заложил бомба в публичните финанси, а с покриването на щетите за милиарди бяха натоварени данъкоплатците. Усвоените за ориенталския дворец милиони са посредством теглен кредит от банката малко преди да фалира. Начинът, по който е възникнал луксозният комплекс, го прави автентична илюстрация на превзетата отвътре държава. В нея политическата корупция достига нивата на монархическото „държавата – това съм аз“, така че институциите й служат де факто не на легитимния си работодател – обществото, а на скрити от очите му господари. Често това подчинение бива оформяно и де юре – с лобистки промени в правилата. Съвсем отделен е въпроса какво точно е разрешителното за строеж издадено от община Бургас и какво всъщност е изградено и къде е контрола в цялата тази „порционна система“. Най-важното обаче е практическото съгласие на гражданите.

Бургаския кмет Димитър Николов дава „зелена улица“ за сарайското начинание

още с изготвянето на подробния устройствен план ПУП докато имотът е владение на Златев. Два от терените на Стрейтлайн – УПИ-V и УПИ-VII са така наречената „водна спортна база“. Без никакви обструкции, на база приетият вече ОУП на Бургас, лично Димитър Николов внася искането за ПУП в Общинския съвет, в който, както е известно, доминира групата на ГЕРБ (28 от общо 51 души).

Печално известният с ликвидирането на несебърските дюни шеф на РИОСВ Бойчо Георгиев решава, че ПУП-а няма нужда от екологична оценка. Пътна полиция също не възразява за промяната на организацията на движението, вероятно свързана с изграждането на паркинг пред бъдещия сарай.

Експресното административно обслужване на сарая от Община Бургас продължава и след като „Хермес Солар“ купува имота и обявява инвестицинното си намерение. За невъзможния срок от 7 календарни дни, е издадено строително разрешение. Проектант е небезизвестният в разследванията на Биволъ арх. Калин Тихолов, познат като един от основните виновници за бетонирането на Черноморието и активен участник в “Дюнигейт” и ОУП на Парк Странджа. Тихолов бе и първият Министър на инвестиционното проектиране в правителството на Орешарски, сменен след публикацията в Биволъ от препоръчания от него френски социално-слаб Иван Данов. Архитектът – активист на ДПС е един от авторите и на общия устройствен план на Бургас, където обектът е вписан като „спортна водна база“.

След започването на строежа, кмета на Бургас е с широко затворени очи за нарушенията, които се наблюдават там. Биволъ неколкократно алармираше, че на „Чукалята“ се извършва строителство, което противоречи на закона.

Защо зам.председателят на ГЕРБ и фаворит на Борисов бургаски кмет безотказно поддържа и обезпечава по всякакъв начин неофеодалния олигархичен произвол финансиран с банкови необезпечени кредити? Николов проявява през годините перманентна амнезия за този обект и ПУП, който лично е внесъл за одобрение в Общинския съвет. На каква цена бургаският кмет узаконява и защитава действията на депесарската фирма, зад която се спряга и прякото участие на Делян Пеевски предстои да стане ясно.

Вероятно за тези си, а и други заслуги, Димитър Николов наскоро получи от “библиотекарския институт” заедно с Ахмед Доган отличието на Държавна сигурност, цинично кръстено на името на Стефан Стамболов. Почетния знак му беше връчен лично от неговия адаш Димитър Иванов – Гестапото- bivol.bg/dogansarai-4.html

Може пък наградата да е затова, че общинските власти и подчинените им са си затворили очичките за съществена нередност като описаната индийска екзотика по-горе …

Свободен автор – Философът

Днес 8 юни 2017 г. към 16.45 ч. националният дълг на България е 23 998 828 937 лева и расте със стотици левове в минута, но Борисов и правителство са като героя на онази реклама, в която се казва : Не си ти когато си гладен …

Правителството иска одобрение от Народното събрание за заем в размер на 200 млн. евро от Банката за развитие на Съвета на Европа. 

С парите от заема ще се покрива частично българската част от финансирането на проекти по Оперативните програми „Региони в растеж 2014-2020“, „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“ и „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020“, обясниха от правителствената пресслужба.

Парите ще се включат в бюджета и ще се усвояват на траншове. Отделните траншове по години ще се обвързват с разчетите по оперативните програми за националното съфинансиране в средносрочен план и ще се предвиждат в закона за държавния бюджет за съответната година, уточняват оттам.

Рамковото споразумение за тегленето на заема беше одобрено през декември миналата година.

Тогава от правителството обявиха, че заемът ще бъде взет при много благоприятни финансови условия, тъй като банката няма да начислява допълнителни такси и комисиони.

Ама такива благоприятни условия, че да плаща и внучето на вашето внуче …

Свободен автор – Философът

Най-голямата магистратска организация – съюзът на съдиите, изпрати днес отворено писмо с критики към последните действия и изказвания на главния прокурор Сотир Цацаров и на държавното обвинение като цяло. В „Защо мълчим 2“ е обяснено, че първото писмо „Защо мълчим“ е било публикувано преди повече от 6 години и половина. Повод за него са били действията и коментарите на тогавашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

„ЗАЩО МЪЛЧИМ, 2?

1. Много пъти се е налагало ССБ да обяснява, че в една правова държава съдът е коректив за законността на действията на полицията и на другите органи на изпълнителната власт. Не мислехме, че ще се налага да обясняваме, че това се отнася и за прокурорските органи, които не би следвало да демонстрират, че са над съда, било чрез даване на указания, за които твърдят, че не могат да бъдат преценявани за законност от съда, било чрез задържане на страни по дела в почивката на съдебно заседание. Не бихме могли и да си представим, че чрез такова действие се осуетява наказателно производство, водено по повдигнато и поддържано от същата прокуратура обвинение. Не считаме въобще за възможно държавен обвинител в присъствието на главния прокурор да заяви, че в преценката на прокуратурата е да задържи и подсъдим по друго дело, докато срещу него не е приключило съдебно заседание.

2. Многократно в последните седмици главният прокурор заявява, че председателят на Върховния касационен съд и част от съдиите се занимават с политическа дейност. Като примери са посочвани раздухвани в определени „медии“ твърдения за скандали с многомесечна давност. По някои от тези публикации комисии на ВСС са се произнесли, като са приели, че липсват данни за нарушения . Останалите такива публикации не са привлекли вниманието на членовете на ВСС, които да поставят на вниманието на този орган обсъждането им и да настояват произнасяне по същество. Главният прокурор в една правова държава не може да разпространява твърдения, че съдии не се занимават с правораздаване, а са политически или партийно ангажирани, без да се основава на решения на компетентни органи, с които такива, по своето същество нарушения, са установени по отношение на който и да било съдия.

3. Не можем да приемем посланията на главния прокурор, разделящи съдиите на такива, заслужаващи уважението му и такива, които не попадат в тази група. Опитите за изкуствено разделяне на съдийската общност, както и между професионалните съсловия на съдии и прокурори са ясно разпознаваеми и не би следвало да разчитат на успех. Те в крайна сметка подкопават държавността и общественото доверие в съдебната система.

4. Отново констатираме, че когато говорим едно и също, а това остава без внимание от страна на Висшия съдебен съвет и другите държавни органи, имащи отговорности за утвърждаването на законността и правовата държава, се достига предел, отвъд който говореното престава да има значение.

Борисов щял да бъде мост между Европа и Турция?!

Публикуваме коментара на Петър Воденски – полковник от българското военно разузнаване, който е бил  генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009), както и два пъти началник на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси):

Както казал онзи политически-некоректен папагал във вица: „Искам да видя това!“ 🙂

С какъв ресурс ще посредничи Борисов между Меркел и Ердоган? Те и сега си говорят – вчера външният министър на Германия бе в Анкара и се видя с турския си колега, с когото НЕ се разбраха по нито един въпрос и дори турският премиер отказа да приеме – макар и от куртоазия -германеца…

Един посредник трябва: 1) Да познава отлично отношенията между страните и разногласията между тях; 2) Да им предложи взаимноприемлив компромис; 3) Да осигури ресурса за тези компромиси (напр., средства за бежанците в Турция, предаване от Берлин на Анкара на исканите няколкостотин „терористи“ на ПКК и ФЕТО) и т.н.