Община Поморие ще тегли 18 милиона лева кредит, които ще се изхарчат през следващите 2 години за спечелване на местните избори

„МБАЛ-Поморие трябва да бъде оздравена и да продължи да работи. През летния сезон тя поема голяма част от потока пациенти, освен това обслужва и общините Руен и Несебър”. Това каза общинският председател на БСП – Поморие и председател на групата съветници на БСП в местния парламент Никодим Стоянов относно тежкото състояние на МБАЛ Поморие.

Той обясни, че към момента за заплати се дължат над 270 000 лева на служителите. Последната заплата, която са получили, е през юли, но не в пълен размер.

Никодим Стоянов, обаче, се върна малко назад, за да обясни къде се коренят проблемите на болницата в Поморие.

„За да се стигне до това състояние имахме смяна на ръководството на болницата, беше уволнен бившият управител. Освен това направено беше всичко възможно да излезе клиничната лаборатория, която с договор обслужваше пациентите и беше определен конкурс за определяне на друга лаборатория. Всичко това дестабилизира нещата. Когато през март получихме докладна записка, придружена с годишния финансов отчет от управителя на болницата д-р Караилиева, ние дадохме този отчет на финансист да го анализира. Съотношението на размера на дълговете и на работните средства показва, че за 1 година дружеството е изпаднало в абсолютна невъзможност да обслужва задълженията си, а дълговете са се увеличили двойно. Междувременно предложих както на Общинския съвет в Поморие, така и на управителя на МБАЛ Поморие, писмено 10  мерки, които считах за абсолютно неотложни, но те не се приложиха.” – заяви Никодим Стоянов.

Той посочи, че Общинският съвет на Поморие вече е дал съгласието си Общината да тегли заем в размер на 18 млн. лева.

„Това е най-големият кредит, който Общината ще тегли и той ще се връща през следващите 15 години. Смятаме, че парите ще се изхарчат през следващите две години за спечелване на местните избори, които предстоят през 2019 година. 5 600 000 лева от кредита ще отиде за погасяване на сегашни задължения и по-точно – погасяване на друг банков заем”, допълни Стоянов.

„Ситуацията с МБАЛ Поморие не е уникален за региона проблем. Проблемът е хроничен и засяга всички общински болници в страната. В Народното събрание преди няколко месеца поставихме питаме и проведохме дискусия заедно с министъра на здравеопазването във връзка с проблемите, които срещат общинските болници. Вследствие на политиката на правителствата през последните четири-пет години  една четвърт от общинските болници в страната са затворили врати. На много места този проблем ескалира”. Това заяви народният представител от ПГ на „БСП за България” Николай Тишев във връзка с казуса с поморийската болница.

„През последните 8 г. политиката на Министерството на здравеопазването се определя от министър на ГЕРБ. Има три-четири основни проблема, които ако не бъдат решени, общинските болници ще капят една по една” – посочи Тишев.

Той обясни, че болниците се финансират по клинични пътеки, които  не са осъвременявани от 2006 г. В клиничните пътеки се оказва, че не е включен труда на медицинските специалисти, а от там се плаща, защото няма откъде другаде.

„От тук се получава парадоксът – всяка година бюджетът на Здравната каса се увеличава с 300-400 млн. лв. В здравната система се наливат пари, а подобряване в състоянието няма. Това е, защото тези пари не отиват в стандартните клинични пътеки, които се работят от общинските или държавните болници, а отиват за сключването на договори с нови болници, които са частни, и за нови клинични пътеки” – каза народният представител.

Тишев коментира, че друг основен проблем е, че общинските болници не могат да връщат пациенти, включително и неосигурени. В страната има над 1 млн. неосигурени пациенти, които частните болници просто ги отхвърлят, докато  по закон общинските лечебни заведения трябва да ги приемат. Когато дадена общинска болница си мине лимита, веднага ѝ се прави проверка от Здравната каса, вследствие на което, дори и да се установи, че всичко е по правилата,  средствата се бавят някъде около 2 години. Повишаването на стандартите, които всяка година постави Здравната каса, поставя в изключително неравностойно положение общинските болници.

„И не на последно място – има демотивация на медицинските кадри, особено в малките болници, тъй като в стратегията на ГЕРБ за общинските болници, е заложено, че те трябва да останат като спешни центрове. Как тогава един млад специалист ще остане да работи, като рано или късно ще трябва да си тръгне” – заяви в заключение Николай Тишев.

Областният лидер на БСП за Бургас Стойко Танков информира, че партията му вече стяга редиците за местните избори през 2019 г., като чертае нови стратегии и политики. Неговото желание и стремеж е БСП значително да увеличи броя на  общинските си съветници в Областта, както и да спечели най-малко половината от кметските места в региона.

„Поставихме си амбициозни цели – спечелване на 50 % от кметовете в общините,  удвояване броя на общинските съветници, като сега имаме около 37 съветници в областта, както и спечелване на най-голям брой кметове на кметства”. Това заяви областният председател на БСП – Бургас Стойко Танков по повод местните избори след две години.

Областният съвет на БСП – Бургас разгледа темата още през месец септември и тогава прие подробен план за подготовка и организация на тези избори.

„Разделили сме си работите, т.е. кои задачи трябва да бъдат решени на общинско равнище и от общинските съветници, и кои на областно. На областно ниво сме извели медийната политика, финансирането и правната помощ към общинските организации. Същевременно в момента провеждаме във всички общински съвети анализ за работата на нашите общински съветници” – каза Танков.

Такива срещи вече преминаха в Карнобат, Айтос, Поморие и Созопол. Предстои да се проведат в Бургас и Несебър, а след това и в другите общински организации.

„Искаме да засилим опозиционния характер на нашите общински съветници и да стимулираме нашите виждания в работата на местните структури” – добави областният председател на БСП – Бургас.

Каквото и да пише в доклада за осъществимост, който правителството е поръчало на БАН, то няма да бъде от съществено значение, защото факторите и събитията, от които зависи решението се намират извън България и в никакъв случай не са в портфейла от възможности на „академиците“.

Руския ядрен монопол Росатом отдавна е символ на национална гордост, като често се опитва да осмее трудностите на американския си конкурент Уестингхаус като знак за залязващата глобална сила на САЩ. Основания не липсват, особено новини за финансови затруднения и надвиснал банкрут.

Дневникът с поръчките и договорите, според финансовия отчет за 2016 година, които трябва да бъдат изпълнени от Росатом включва повече от 42 ядрени реактора в периода до 2025 година на стойност над 133 милиарда долара, при приходи над 5 милиарда долара!? При все това тези дни усмивките в щаб квартирата на Росатом не се много. Повечето от договорите са за проекти в чужбина, които включват и задължението за финансиране в твърда валута, което бе ключовото предимство на руската компания пред конкуренцията. Във времето на скъп нефт и газ, държавната хазна на Кремъл осигуряваше достатъчни парични потоци към компанията. Всичко приключи с анексията в Крим, която предизвика верига от деградиращи въздействия върху работната среда и в крайна сметка до прекъсване на достъпа до глобалните капиталови пазари.

Държавният Фонд за национално благосъстояние – основния източник за извънредно финансиране, на практика „пресъхна“. Това принуди руското правителство да пренасочи финансирането на Росатом към банкови заеми от най-големите руски банки – в това число и Сбербанк. За съжаление, не само капиталовите нужди на руския ядрен гигант надвишават значително кредитните тавани на тези банки – става дума за десетки милиарди долара, но в повечето случаи става реч за твърда валута, а не за рубли, които в последна сметка могат да бъдат „напечатани“.

Нетният резултат от това е, че руските банки не приемат корпоративните или проектни гаранции на Росатом, а настояват за суверенни гаранции от държавата. Телефонните обаждания от Кремъл не помагат, а финансовият министър Силуанов с огромна неохота одобрява, и то частично, заявките, като не се поколеба да направи стряскащото сравнение към обществото – „ситуацията напомня последните дни на Съветския съюз преди колапса му“.

Заемите, нужни за финансиране  на ядрени проекти, особено когато са изразени в рубли, се изстреляха в стряскащи височини, много над онова, което Росатом може да се надява да заеме. Паричните потоци на Атомстройекспорт изглеждат твърдо в отрицателна територия, тъй като по-голяма част от активите не генерират приходи, а там където има такива, те са твърде несъразмерни с капиталовите нужди.

Росатом напълно зависи за „вързване“ на балансите си от бюджетни пари, отвъд приходите от търговска дейност. Само през 2017 година – кумулативните финансови инжекции от държавата  надвишават 130 милиарда рубли или $ 2,1 милиарда, което тотално не съответства на нуждите на компанията, дори само за операциите в Русия.

Това принуди Росатом да потърси преструктуриране на сделките и допълнително финансиране от местни партньори или трети страни. Една от най-значителните капиталови инвестиции – над $ 20 милиарда долара – в АЕЦ „Аккую” бе предоговорена, като в проектната компания влезе с 49% турски консорциум Cengiz-Kolin-Kalyon (CKK), в който всяка една от участващите компании държи пакет от 16.3 %.

След това Росатом информира йорданското правителство за намерението си да промени част от своя ангажименти за финансиране в проекта за ядрена централа – два блока по 1000 МВ, на стойност от $ 10 милиарда. Вместо държавно финансиране, както бе първоначалното задължение, компанията изрази намерение да прибегне до банкови заеми, въпреки поредицата от неуспехи в тази насока и тотално отрицателния опит с банково финансиране на ядрени проекти в целия свят. Москва не разкри подробности за името на банката или банките, които има пред вид. Техническите детайли по проекта са договорени – единственият „висящ“ въпрос е останало финансирането. Според първоначалния план от 2013 година – руското и йорданското правителство трябваше да внесат по 15% процента дялово участие, а останалите 70% да бъдат дългово проектно финансиране. Днес тези планове изглеждат тотално нерелевантни и неосъществими.

Росатом е изправен пред риск от неизпълнение по по-голяма част от договорите си в редица страни, от Китай до Боливия, именно поради невъзможността да осигури финансиране за проектите. Достъпът до капиталовите пазари не е само невъзможен, поради наложените санкции, но самите инвеститори отказват да купят дългови инструменти, свързани с реализацията на ядрени проекти. Накратко, Росатом е изправен пред повече проблеми, отколкото може да се справи.

Ситуацията силно напомня времената непосредствено преди разпада на Съветския съюз, когато руското правителство бе принудено да прекрати субсидиите за изпълнителите, които изграждат ядрени мощности в чужбина, което постави Атомстройекспорт „на колене“.

Ядрената централа в Hanhikivi, Финландия се изгражда от проектната компания Fennovoima, в която Росатом държи 34 % дял. Това е единствената активна площадка за строителство на ядрена централа в Европа за последните десетилетия. Строителството и се финансира и от руските данъкоплатци – над $ 1 милиард вече са похарчени, отново от Фонда за национално благосъстояние на Русия. Този фонд, по първоначалния замисъл, трябваше „да се превърне в част от устойчив механизъм за гарантиране на пенсиите на гражданите на Руската Федерация“ и по устав не е предназначен за обслужване на интересите на чужди страни или правителства.

Съществуват отворени въпроси по финансирането на договорите в Нигерия, Египет, Индия и Боливия. Само в Египет – Росатом  има ангажименти да осигури проектно финансиране от $ 25 милиарда за реактор поколение 3+, договор спечелен отново с очароващата тактика да се обещава схема за финансиране, изграждане, експлоатация и предаване.

Изграждането на нови блокове на АЕЦ в Иран и Китай почива на друга основа – като рядко изключение от правилото – тъй като ирански и китайски инвеститори покриват сметката сами.

Президентът Путин потвърди ангажимента на Росатом да разшири ядрената си програма в Индия и да построи „поне още 12 блока по руски проект“. Съгласно подписаните споразумения за нови два реактора в Kudankulam, поне 50% от проектната стойност трябва да бъде поета чрез заем от Росатом на стойност $4,2 милиарда.

Същата схема и при договора на Росатом за АЕЦ Rooppur в Бангладеш, който бе подписан през 2015 година и който отново тотално зависи от финансиране от руска страна в размер на $ 12.65 милиарда.

Ядреното досие на Русия в Нигерия включва ангажимент за изграждане на четири ядрени блока на стойност повече от $ 20 милиарда, като първият от тях трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2025 година. В замяна на контролиращ дял в проекта и ангажимент на правителството за изкупуване на произведената енергия, Русия пое ангажимент да осигури финансиране на проекта.

Междувременно, Виетнам се оттегли от подобен тип споразумение с Росатом, като изтъкна, по думите на президента на държавната енергийна компания на Виетнам Жон Куанг Тан, че „ядрената енергия загуби конкуретоспособността си спрямо други енергийни източници, поради което няма срочна необходимост от нов блок“. Въпреки че споразумението за два нови ядрени блока в провинция Ниг Тан бе одобрено през 2009 година, то бе последвано от няколко отлагания по искане на виетнамската страна, която реши, с помощта на Международната агенция по атомна енергия, да изследва допълнително възможните екологични рискове от експлоатацията на ядрена енергийна централа.

След оттеглянето на Сергей Кириенко, което оценено на фона на разкритите в последствия състояние и предизвикателства пред Росатом изглежда повече като спасение, и назначаването му на заместник-ръководител на администрацията на президента Путин, се разкри истинската картина на руската ядрена енергетика. Под неговото ръководство от планираните през 2007 година двадесет ядрени реактора са изградени само 4. Цифрата към 2020 година набъбва на 30, както е изложено в „Генералната схема за развитие на нови енергийни мощности в Русия до 2020 година“.

Работата на много строителни площадки, включително на „гордостта“ на Росатом – Балтийската АЕЦ в Калининград, която стартира през април 2014, приключи скоропостижно след изразходване на близо 70 милиарда рубли или $ 1.2 милиарда.

Липса на търсене, финансиране и ефективен мениджмънт принудиха Росатом да се фокусира върху проекти за удължаване срока на съществуващи реактори и по-рискови операции по увеличаване на мощността – което трябваше да убеди публиката, че ядрената енергетика може да се конкурира с другите видове енергия.

Моделът на глобална експанзия на Росатом, промотиран благодарение на обещанията за заеми, гарантирани от субсидии от държавния бюджет на Русия, суверенни фондове и суверенни гаранции е неустойчив, предполага проблеми в работната програма на корпорацията както у дома, така и особено зад граница и на практика лишава Кремъл от възможността да използва ядрената енергетика за външнополитически цели.

Ограниченията в руския бюджет отвори нови ниши на възможности за Китай. Китайските компании, които работят в ядрената сфера, успяха да направят стратегически пробиви на гърба на Росатом, като вече официално са поканени за партньори в реализацията на руски проекти в Латинска Америка, Африка и Азия. Пекин също успя да се възползва от стратегическото противопоставяне на Русия със САЩ за да овладее контрола върху стратегическа инфраструктура и активи, с което усили лостовете си за въздействие в Европа. Това не е непременно в ущърб на България, доколкото разширява опциите за реализация на оборудването за АЕЦ „Белене“.

Росатом не е само гражданска корпорация, нейната собствена мисия включва „поддържане на националния интерес в сферата на отбраната“, като прилага „националната политика в сферата на ядреното сдържане“. Поради липса на отделно счетоводство и разделение във финансовите отчети между военна и гражданската част, поне до скоро, напълно бе възможна хипотезата 610 милиона евро на българските данъкоплатци, с които бе платено оборудването, фактически да са били използвани за развитие на руския стратегически ядрен арсенал, включително за модернизацията на ракетните системи, които теоретично могат да бъдат насочени към територията на България и Европейския съюз.

По-нататъшните бюджетни съкращения в Русия, при високите равнища и приоритетност на ядреното превъоръжаване на Кремъл, особено на фона на глобалното противостоене със САЩ,  неизбежно ще свият още повече възможностите за публични инвестиции в мирната ядрена програма на Росатом и ще усилят зависимостта от външно финансиране.

Добрата страна за България от това е, че Росатом би трябвало да прояви по-голяма възприемчивост към предложения от българската стана за по-достоен и по-малко травматичен изход от ситуацията с оборудването за АЕЦ „Белене“, като сътрудничи при намирането на купувач, включително при схеми за преоформянето на тези активи като дългосрочен инвестиционен заем при реализацията на обекти от глобалната енергийна програма на компанията.

Ползите от продажбата на реакторите за купувача ще е незабавна и осезаема, тъй като цената им винаги ще бъде конкурентоспособна, а и са в наличност – особено на фона на сигурните проблеми с финансиране и доставка на ядрени съоръжения в бъдеще. Плащанията могат да бъдат отложени или оформени като инвестиционен кредит, допълнен с услуги, в които могат да бъдат ангажирани български компании.

Както Росатом, така и НЕК и потенциално китайската компания CNNC могат да намерят точката на пресечка на взаимния интерес около реакторите на АЕЦ „Белене“ особено що се отнася до съвместно реализиран проект в трети страни.

От Илиян Василев

За засекретената от министерски съвет телена мрежа по границата на България с Турция говори в петък в предаването „Още от деня“ по БНТ журналистката на статуквото Диана Саватева (от бургаската притурка на „24 часа“), понастоящем депутат на ГЕРБ. Повод за поставения на дневен ред въпрос с пограничното съоръжение станаха и фотосите, които показват подкопаните му на места основи и възможността да бъде безпроблемно преодолявано.

…“Като журналист, първото, което направих – отворих интернет и намерих това постановление 181, няма да чета датата….

…Съоръжението е временно възпрепятстващо съоръжение. Временното възпрепятстващо съоръжение има за цел не да спре изцяло потока, а да забави хората, които правят опити да преминават. Като идеята е междувременно сензорните системи, които работят на част от съоръжението…. (…) Включването на съоръжението в този списък (на обектите със стратегическо значение за националната сигурност – бел. р.) дава възможност да се обмисли варианта за по-съкратени процедури, при определяне на фирми, които ще обгрижват съоръжението от тук нататък…“, разсъждава депутатстващата обективна журналистка, която никога през живота си не е изпълнявала партийни поръчки. Ама никога!

Първото телевизионно участие на Диана Саватева като народен представител предизвика бурни реакции във Фейсбук. Ето и някои от мненията:

Любомир Кольовски, журналист:

„Някакво създание, депутатка от ГЕРБ, което се афишира като журналистка, се позова в спора си с Таско Ерменков на някакво постановление на МС от 60-те години на миналия век, което забранява ние да снимаме Турция от наша територия и турците да снимат България от тяхна територия. Смях! Създанието е създадено много по-късно и би трябвало да е чувало, че военните тайни отдавна не са онова, което са били през 60-те години на миналия век. Създанието май не е чувало, че има сателити и че с един дрон може да се заснеме нещастието, наречено ограда на южната ни граница. Между другото, тая ограда май е ударена от някоя заблудена севернокорейска ракета. Или поне така изглежда.“

Иван Петров, адвокат, бивш ръководител на Апелативна прокуратура – София:

„Създанието не знае, че при влизането ни в НАТО, всички разпоредби, които противоречат на Договора за НАТО, се считат отменени! Ежечасно се разменят информация, снимки и т.н.“

Диана Саватева от село Кости бе поканена в кандидат-депутатската листа на последните предсрочни парламентарни избори от партия ГЕРБ заради своята обективна журналистика и правилно представяне на информацията.

Въпреки промотирането й като „топ“ журналистка, тя не успя да събере дори 1000 гласа.

Всъщност, ето как Цветан Цветанов представи втория човек в листата за народни представители на партия ГЕРБ от 2-ри МИР:

„Тук, разбира се, прави впечатление Диана Саватева, която е журналист на една медия. Няма да казвам коя, за да може действително и другите медии да отчетат, че имаме един доказан журналист, който винаги е изразявал обективна позиция и винаги е била един сериозен коректив на кмета и на всички тези, които правят политики, за да може действително да се вслушваме в добрите журналистически съвети, когато те са обективни.”

Доколко може да бъде обективен един журналист, а не пристрастен към определена политическа сила, обслужвайки я, за да го поканят в нейната партийна листа, е въпрос, който не се нуждае от допълнителен коментар.

И се пита, както в нашумялата през 2000 г. песен на Baha Men, актуална и днес: „Who Let the Dogs Out?“

Глобалното замърсяване убива три пъти повече хора всяка година от ХИВ и СПИН, туберкулозата и маларията взети заедно. В същото време по-голяма част от смъртните случаи са в бедни и развиващи се държави, а пък България е една „богата“ държавица …

Лошото качество на въздуха е най-големият фактор на замърсяването, причиняващ смърт.

Замърсяването оказва вляние върху икономиката като държавните бюджети в бедните страни са ощетени с 1,3% от БВП годишно и с 0,5% в развитите страни.

Държавите трябва да положат повече усилия, за да намалят замърсяването и да подобрят здравето на своите граждани, като това ще им донесе, освен всичко друго, и икономически ползи, но това едва ли се отнася за територията Герберланция …

Положението е видно от електронната карта на замърсяването на въздуха с ФПЧ, а снимката е от вчера …

Един поглед ни разкрива концентрацията на замърсяване в България, както и в Бургас и липса на замърсяване в Гърция, Турция, Италия, Македония, Босна и Херцеговина ?!

В Турция, която има много по-развита и действаща икономика от България няма замърсяване, а България е център на замърсяването с ФПЧ …

Какво сочат данните от последния публикуван публично доклад на ИОСВ от 2015 г.

Какво е положението в България спрямо ЕС – от 2 до 5 пъти по-голямо замърсяване с ФПЧ

Какво е положението в Бургас – 3 място в България по наднормено замърсяване с ФПЧ

Ясно ли е сега на бургазлии какво прави тяхното областно, общинско управление по отношение чистотата на въздуха – ПОЧТИ НИЩО ????

Ясно ли е какво правят чиновниците от РИОСВ -Бургас против замърсяването на въздуха с ФПЧ – ПОЧТИ НИЩО ????

А какво правят последните двама герберски министри на околната среда и водите да намалят замърсяването с ФПЧ – ПОЧТИ НИЩО ????

Забележете, че те не изпълняват при тези посочени данни своите законови задължения и това трябва да е обект поне на проверка от прокуратурата ?! Защото давност за подобно безхаберие -НЯМА !

А вие гражданите на Бургас, овце ли сте ?! Имате права, а защо не се борите, или ви харесва предизвикваната по-ранна и по-честа умирачка от комините на офшорките за ПДЧ и нефтопродукти и техните номера ?!!

Нали искаме да сме европейци ????

Свободен автор – Философът