Министерствата продължават да разпределят огромен финансов ресурс от европейските програми за медии. Само за първите осем месеца на 2017 г. електронните медии са получили 6.6 милиона лева. За първи път обаче Министерският съвет прие правила за изразходването на тези пари. Дали държавата ще се лиши от възможността да подчинява медии чрез този финансов ресурс?

Две емблематични реплики на вицепремиера Валери Симеонов от октомври 2017 г. по адрес на двете най-гледа- ни телевизии в България са красноречиво доказателство за порочните мисли на политическата класа към медиите и медийната свобода.

„Крайно време вече е да се въведе законово изискване по отношение на собствеността на медиите. Това ще го предложа, дано да мине през Народното събрание. Второто нещо, което също сериозно смятам да предложа на обсъждане в Министерския съвет лично с г-н Борисов, е по отношение на спонсорирането – става въпрос за „едни доста милиони“, които вървят към тези две телевизии (става дума за bTV и Нова тв – бел. ред.) и по този начин те се явяват до голяма степен спонсорирани от държавата. Трябва да се прецени дали това трябва да продължава в този формат и по този начин“, са точните думи на вицепремиера Валери Симеонов, изречени в ефира на друга конкурентна медиа – Bulgaria On Air.

Поводът за реакцията на Симеонов е негово участие в сутрешния блок на Нова тв – „Здравей, България“ с водещ Виктор Николаев, след което се разразява медиен скандал. Колеги на Николаев не остават безразлични към заплахите в ефир, които Николаев получава заради зададени въпроси. Последователно бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиерът Валери Симеонов правят явни намеци за работата на водещия, като му намекват за празния стол на колежката му Анна Цолова, която вече не води с него, и го предупреждават, че и него- вият може да се опразни. Симеонов дори му обръща внимание, че някой може да му организира „Викторгейт“. Заради репликите на Антон Тодоров парламентът гласува оставката му. С Валери Симеонов нещата се развиват по-различно.

След тази случка и при острата реакция на повечето водещи медии, които предупреждават, че властта не може да заплашва медиите, защото законът защитава правото на изразяване, Симеонов първо иска извинение от Нова тв (и още няколко медии – bTV, БНР и БНТ), а после през сайта на Министерски съвет заплашва и че ще поиска да се спрат парите от еврофондовете за медията. Така той потвърждава сериозните подозрения, че средствата от еврофондовете се използват за натиск от страна на държавата. Това бе отбелязано и в доклада за свободата на словото на „Репортери без граници“ за 2017 г., а в изготвяната от организацията класация България е на 109 място от 180 държави. За сравнение – през 2006 г. страната ни заемаше 35-а позиция.

ЗА КАКВО СТАВА ДУМА

Години наред държавата плаща милиони на медиите, за да рекламират постиженията є по европейските фондове. Смисълът от тези инвестиции е спорен и те по-скоро се превръщат в скрито държавно субсидиране на медиите. Това е и основната причина през 2016 г. да се приемат правила за раздаването им – от тях се очакваше поне в някаква степен да гарантират, че правителството не си купува безкритичност с парите на европейските данъкоплатци. След думите на Валери Симеонов става ясно, че се случва точно това.

6.6 млн. лв. е общата сумата, която в рамките само на осем месеца (от 1 януари до 31 август 2017 г.) е платила държавата на 25 регионални и национални радио- и телевизионни групи (виж таблицата). Това показват по- следните данни от публикуваните справки за изпълнение на комуникационните планове по европейски оперативни програми. Тези пари са за закупуване на програмно време в телевизии и радиостанции. Най-големи суми са получили двете частни национални телевизии bTV и „Нова“ и обществената БНТ.

Ако към тези 6.6 млн. лв. добавим допълнителните услуги като изработка на рекламни материали и логистика по събития, проследим справката за отпуснати средства към медии до първи януари 2018 г., сумата със сигурност ще набъбне още и ще надхвърли 12 млн. лв. (в нея влизат всички плащания през периода, като някои от тях са по договори със стари дати). Отчетите на комуникационните стратегии по оперативните програми все още не отчитат печатните медии и електронните сайтове, защото тях законът ги задължава да участват в кон- курс, за да получат финансиране от държавата. Въпреки че от година и за тях има правила и условия, на които да отговарят, за да получат пари от европейските програми.

Пикът на държавното финансиране на медии е през 2013 г., когато 32 млн. лв. европейски средства са раздадени за реклама на еврофондовете. От март 2015 до януари 2016 г. сумата е три пъти по-малка – 11.4 млн. лв. Справката към октомври 2017 г. показа 6.6 млн. лв. от януари до август 2017 г.

КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ?

Проблемите с европейските пари за медии са два. Първият е, че част от тях се дават на база директно догваряне с телевизии и радиа, без търг. По-големият е, че средствата се дават без ясни цели и вместо ефективност от тях се търси политически и бизнес комфорт.

Така в края на юни 2016 г. правителството се заема с проблемите и публикува на сайта си нови правила за разпределяне на европейските средства. Това е първи опит на държавата да въведе методология и правила при разпределяне на парите. До регламента се стига близо три месеца след като вицепремиерът Томислав Дончев обявява, че налага мораториум върху договорите за купува- не на ефирно време в телевизии и радиостанции заради протестите на част от печатните медии.

Прякото договаряне с електронни медии, което позволява на министерства и други ведомства да купуват директно програмно време, е практика през целия първи програмен период 2007-2013 г. и е включено и в новия Закон за обществените поръчки. То се базира на логика- та, че това са най-популярните и достъпни медии и ако целта е популяризиране на европрограмите, е важно в тях да се излъчват предавания и реклами, финансирани с европари. Държавата не го премахва, но вкарва лимит на прякото договаряне. В текста се казва, че максималният праг на средствата за директно купуване на програмно време в телевизия и радио ще е до 30% от наличния на годишна база ресурс за информираност и публичност на програмата. Въвежда се и спазване на съ- отношението национални спрямо регионални електронни медии в рамките на тези 30%, като от тях 80% ще са за националните, а 20% за регионалните. От справката за осемте месеца на 2017 г. (януари – август) се вижда, че държавата е спазила баланса европейски средства да отиват както в национални, така и в достатъчно регионални медии.

Освен таван на финансирането правилата за пръв път въвеждат и измерване на ефективността му. Планирането и остойностяването на медийни кампании в канали, които попадат в обхвата на системата, мереща зрителската аудитория, трябва да са обвързани с ясни механизми за измерване ефективността им. Такива ще са сборът на рейтингите на кампанията в целевата аудитория, цена за пункт на рейтинга и т.н. – все индекси, които се изчисляват на базата на данни на пийпълметричната агенция. Както е добре известно, през последните две години тв пазарът работи в услови- ята на две агенции. Нова тв и групата от 16 канала, които представлява, работят с Nielsen Admosphere, а bTV и БНТ използват данните на ГАРБ. Държавата също ще е принудена да работи с данните на двете пийпълметрични агенции, тъй като пазарът засега не се е спрял на една от тях. Поради този факт е много спорно дали големината на отпуснатите средства по проекти е пропорционална на рейтинга на радио и тв каналите. Дисбалансите ясно се виждат в справките в таблиците (стр. 114-116).

ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА

Истинската революция, въведена от правилата, приети през 2016 г., обаче е методиката за планиране и остойностяване на медийни кампании в печатни и онлайн медии. Това е съвсем нов момент в маниера на работа с тези медии. Казано накратко, ако досега парите за електронни медии можеха лесно да се проследят, всички останали нямаше как. Те минаваха предимно през консорциуми заедно с медиа или PR агенции и така и не ставаше ясно какви средства и до коя медиа стигат. От една страна, следите се губеха и нямаше как да има публичен регистър за тези средства, от друга – често печатните издания бяха недоволни, че по-голям процент от договорените пари остават в агенциите посредници.

Отсега нататък при провеждането на процедура по ЗОП за кампании в печатни медии от изпълнителя на услугата ще се изисква да включи в офертата си договор или писмо за намерение с всяка конкретна медия за изпълнение на конкретна поръчка, като в нея изданието се ангажира с брой публикации, страници, приложение или вложки за съответната програма. Предварително ще се съгласува и съдържанието на публикациите.

НАДПРЕВАРА ПО НАДЛЪГВАНЕ

Любопитен момент е, че от печатните медии вече се изисква да предоставят данни за средногодишен тираж. Тъй като в България вече не съществува независим преброител (след затварянето на одит бюрото по тиражите), тези данни няма да има как да бъдат проверени, което значи, че подобна система ще бъде надпреварване по надлъгване. При планирането на кампании в онлайн издания пък следва да се спазва разпределение на ресурса спрямо обективни системи за измерване на посещаемостта – Gemius, Alexа и др. От изпълнителя на по- ръчката ще се изисква да предостави данни за посещаемостта на съответните медии, записани в медиа плана. Според представители на рекламните агенции именно поради факта, че пазарът не работи с единна база данни и метрика, отчитащи тиражи и рейтинг, има проблем при отчитане ефективността на кампании.

И ВСЕ ПАК – ДОБРО НАЧАЛО

Наличието на правила се възприема като добро начало. Спазването на правилата обаче е съвсем друга игра, в която българските институции са доста изобретател- ни. Разпределените от януари до август 6.6 млн. лв. очевидно са по новите правила. Остава в определен момент държавата да публикува отчет за даденото на печатни и онлайн медии. За да бъде процесът напълно прозрачен.

Прозрачността за това, какво включват различните оперативни програми и кои сектори подпомагат през медиите, е нещо хубаво. Това е заложено и като изисква- не от Европейската комисия. Проблемът е, че парите досега се раздаваха напълно произволно и без правила – според избора на съответното министерство и неговия министър. Основната дупка е в Закона за обществените поръчки, който не залага критерии за прозрачен процес. Купуването на радио- и телевизионно време става директно – медията получава пари от оперативните програми срещу пакет добро отразяване. При това често не само на европейските проекти, но и на цялата дейност на министерството, и то за дълго време. Ситуацията с печатните медии също не е много по-добра – те участват привидно в конкурси, които обаче са трудно проследяеми и опасността за влияние на политиците над журналистите също е напълно реална.

Макар и с въведени правила процесът за разпределение на европейски средства в медиите остава почти непрозрачен и заложник на убеждението, че през тях властта си купува влияние, особено след репликата на вицепремиера Валери Симеонов.

В първата половина на 2018 г. България ще председателства Съвета на ЕС. Това наложи правителството да отдели средства за комуникация на процеса през медии. Още докато парите бяха част от проектобюджет, се появиха съмнения, че те ще се превърнат в нов инструмент за влияние над медиите. Времето е пред нас.

ИЗТОЧНИЦИ:

Единен информационен портал – Структурни фондове на ЕС

https://goo.gl/fCTmhE

“Черна книга на правителственото разхищение в България 2016”, стр. 69, „Как властта си купува медии с нашите пари”, София 2016, ISBN 978-619-90549-3-2

в.„Капитал”, „Валери Симеонов даде ултиматум на медии да му се извинят”, 8 октомври 2017 г.

в. „Капитал”, „За какво е скандалът, който доведе до оставката на Антон Тодоров”, 9 октомври 2017 г.

ВЕСИСЛАВА АНТОНОВА – fnf-southeasteurope.org

Благоевград е първенец по санирани блокове по Националната програма за енергийна ефективност, която се реализира с пари от държавния бюджет. Някои сгради обаче са санирани на двойно по-високи цени от други. Оплакванията за ниско качество са налице, а фирмите изпълнители се оказват обвърза- ни с представители на местната власт. Така хора- та видяха нагледен пример как „безплатните“ неща винаги излизат поне двойно по-скъпи.

Може ли един квадратен метър грубо строителство да струва малко над сто лева (по данни от строители), а един квадратен метър саниране да е поне два пъти по-скъпо? В България може. По-високите цени са реално платени по Националната програма за енергийна ефективност, популярна сред българите като „безплатното саниране“. Програмата е гордост за управляващите, но и любима тема за критика от опозицията. Първите казват, че така помагат на хората да живеят в обновени апартаменти и да плащат по-ниски сметки за ток. Вторите обаче питат на каква цена става това и дали не се харчи много повече от необходимото, а от това да се облагодетелстват верига от изпълнители, близки до общините, и така да се финансират предизборни кампании.

Публикувани данни на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) показват, че в началото на програмата през 2015 г. държавата е плащала почти по 300 лева на квадрат, а годи- на по-късно цените падат наполовина. Какво се е случило за тази една година? Дали цените на материалите и труда са поевтинели също наполовина? Едва ли това е верният отговор.

НИЩО НЕ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС

Българското правителство има два предишни опита за масово саниране на жилищни сгради. През 2007 г. започва проектът „Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради“ на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) с финансиране от 50 млн. долара. През 2011 г. идва ред на проекта „Енергийно обновяване на българските домове“ на Европейския съюз на стойност от 50 млн. евро.

По първия проект са санирани 49 сгради (с общо 1093 жилища), по втория – само 2 блока. Държавата първоначално поемаше 50% от необходимата сума, а по-късно – 75%. Останалите 25% се заплащаха от собствениците. В момента всичко е „безплатно“ – т.е. собствениците не плащат и стотинка, а всичко се поема от държавата.

Има още една разлика между преди и сега – сметки- те. По европейската програма разходите за саниране на един блок с 18 апартамента в София са 151 000 лв. Така средната цена за жилище от 85 кв. м е 8388 лв., от които собствениците са платили своите 25% – т.е. по 2200 лв. Така обаче е било преди. Идва време за новата програма, а с нея идват и новите цени.

СЛУЧАЯТ „БЛАГОЕВГРАД“

Градът често е споменаван като първенец в санирането. Представители на властта често пристигат в града, проверяват строителните дейности, режат ленти на завършени обекти. В Благоевград обаче има договори за саниране, чиито цени се различават драстично една от друга – т.е. за една и съща еднотипна работа се плаща различно. Средната цена за саниране на кв. м в Благоевград е 203 лева., което е двойно повече от обновяването по европейската програма „Регионално развитие“ 2007–2013 г. Данните на МРРБ показват още, че най-високата сред- на цена за саниране е във Велинград – 288 лв./кв. м, а най-ниската – в Кюстендил, 116 лв./кв. м.

Консултирахме се със строителен предприемач, който извършва такава дейност в България и в чужбина, и според него реалната цена е около 110 лв., заедно с включена печалба за изпълнителя. Попитахме и бившия зам.-кмет на Благоевград инж. Янко Янков – откъде идва тази огромна разлика в цените? Разликата идва от променящите се в движение правила на самата програма, обясни той.

„Средната цена в Благоевград винаги е била съобразена с правилата, наложени от МРРБ. Имаше момент, когато беше по-висока, но тогава и дейностите бяха повече.“

Направена била промяна заради факта, че не всяка сграда има нужда от конструктивна интервенция, обясни още Янков. Но и преди, и сега Програмата изисква обследване, което да установи нуждата или липсата от конструктивна интервенция, за да бъде обективно опре- делена цената.

„В началото всичко се базираше на обследването и не допускам да е имало злоупотреби и преди, и сега“, каза още Янков.

Тези обяснения обаче не дават отговор на друг въпрос – защо има огромна разлика и в цените за саниране на няколко идентични блока, извършени приблизително по едно и също време.

ЧЕТИРИ „СЛУЧАЙНИ“ БЛОКА

Получихме информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) – техническите паспорти и доклади от обследването на 4 сгради с идентична етажност и РЗП (разгърната застроена площ). Документите показват, че 14-етажен блок на ул. „Цар Иван Шишман“ №16 в Благоевград, с РЗП от 4525.43 кв. м., е саниран срещу 1 256 911.64 лв. с ДДС. Простата сметка показва цена от 277.74 лева за квадратен метър.

15-етажният блок № 15 в квартал „Запад“, с РЗП 5423.30 кв. м, е саниран за 776 496.35 лв. с ДДС. И височината, и площта на този блок са почти същите като на първия. Но тук средната цена за саниране на квардат излиза 134.73 лева. Това е точно два пъти по-евтино. С какво ли блокът на „Цар Иван Шишман“ е по-специален от този в квартал „Запад“?

Нека продължим с трети блок – той също е на 15 ета- жа, намира се на ул. „Братя Иванови“, с РЗП 5527 кв. м Неговото саниране е струвало 618 524.20 лв. с ДДС. – т.е. по 111.90 лв. за кв. м Четвърти блок – отново на 14 етажа, отново с близка РЗП от – 5891.13 кв.м, намира се на ул. „Марица“ №2. Всички параметри са като извадени под индиго, но ценитие са твърде различни. Последният блок е саниран за 1 309 78.53 лв. с ДДС, или за 222.33 лв. на кв. м.

И тук възниква въпросът – на какво се дължи тази разлика? Защо са допускани разминавания? Програма- та за саниране създаде напълно законна възможност за прахосване на пари на данъкоплатците и даде власт на общините да контролират процеса – т.е. да избират фирмите и да надзирават работата им. Това поражда съмненията за съществуване на корупционни схеми за отклоняване на част от парите.

Към октомври 2017 г. общо 782 многофамилни жилищни сгради в цялата страна са вече изцяло реновирани и въведени в експлоатация по Националната програма за енергийна ефективност, показва справка от сайта на МРРБ. В процес на изпълнение са строително-монтажни работи по още 612 сгради. Предстои да бъдат реализирани мерки за подобряване на енергийната ефективност по още 628. Одобрени за реновиране и с вече сключени договори за целево финансиране са общо 2022 много- фамилни жилищни сгради с договори на обща стойност 1 854 861 926 лв. с ДДС. Финансов ресурс в такъв обем превръща санирането в най-големия проект на държава- та и затова отчетността и прозрачността за изразходването му е толкова важен въпрос.

СТАНА МНОГО ВИДНО

В началото на Програмата тези силно завишени цени правят впечатление. Тогава все още няма фиксирани максимални цени. След множество коментари и публикации по темата МРРБ определя референтни стойности, които след това два пъти променя. Първата корекция идва, след като се установява, че цените са далеч над тези на свободния пазар. Следва и второ занижаване на максималните стойности.

През октомври 2015 г. цената е фиксирана на 348.60 лв. на кв. м. Още тогава разликата е драстична – в същото време по европейската програма „Енергийно обновяване на българските домове“ се санират блокове на цена от 114.16 лв. на кв. м.

През април 2017 година зам.-министърът на регионалното развитие в служебното правителство Виолета Комитова съобщи, че с предвидените по програмата 2 милиарда лева са можели да бъдат санирани 4 хиляди сгради – два пъти повече от санираните 2 хиляди. До- пуснато е наддоговаряне на проекти извън одобрения от правителството ресурс с цели 200 милиона. Програмата е временно спряна от МРРБ, но после на помощ идват… данъкоплатците. Министерският съвет отпуска още 1 милиард.

Тогава Комитова изчисли, че срещу тези 2 млрд. лв. всеки един от собствениците на апартамент в предвидените за саниране 2022 сгради, получава от държавата „подарък“ в размер на 17 500 лв. Разхищението е огромно – на свободния пазар всеки собственик може да договори фирма, която да санира апартамента му за около 5-6 хиляди лева. Така „безплатното“ саниране излиза доста солено на българския данъкоплатец – той го плаща почти тройно.

А КАЧЕСТВОТО?

Понякога е разумно да се плаща повече от средната цена, ако получаваш много по-качествена услуга, която би се „изплатила“ в бъдещето. Дали случаят със скъпото саниране е такъв обаче? В Благоевград вече има десет- ки оплаквания от качеството на работа на фирмите изпълнители. Само два месеца след санирането бл. 53 в квартал „Запад“ протича. Покривът е издържал в про- дължение на 40 години преди санирането, но малко след това започва да пропуска вода. Така след „безплатния“ ремонт от държавата идва ред на нов ремонт, за кой- то вече собствениците ще събират пари. В най-ниските части на фасадата се забелязват огромни отвори, които при дъжд се пълнят, а оттам водата прониква в сграда- та. Обяснението на фирмата изпълнител е, че те нямат вина, защото липсват тротоарни плочки и те няма как да оформят фасадата. Докато отговорността се прехвърля, времето се разваля и водата е все по-чест неканен гост в домовете на „ощастливените“ данъкоплатци с „безплатно“ саниране. Новини за протекли санирани блокове идват още от Бургас, Стара Загора, Русе, Враца, Хасково, Мездра, Димитровград и София.

В един момент на ул. „Цар Иван Шишман“ се случва инцидент – скелето на най-скъпо санирания блок в Благоевград пада. Вероятно недостижимата за другите цена от 277.74 лева за квадратен метър не е достатъчна за осигуряване на здраво скеле. По чудо няма пострадали. 33-годишен работник обаче няма този късмет и пада от скелето на петия етаж на блок 30 в квартал „Запад“, докато поставя изолация за саниране. Разследването за смъртта му продължава.

След пожара на жилищна сграда в Лондон, при който загинаха най-малко 80 души, темата за качеството на използваните материали в санирането става актуална и в България. Оказва се, че никой не е включил в изискванията на Програмата да се използват негорими материали, което е задължителен елемент от сигурността на високите сгради. Започва обсъждане на промени и евентуална забрана за използването на стиропор при сгради над 28 метра. Докато това стане обаче, стиропорът остава основният използван материал – защото е най-евтин.

„Безплатното“ саниране започва да изглежда още по-нелицеприятно – скъпо и некачествено. Следващите редове обаче обясняват защо държавните и общински чиновници не се притесняват от тези факти – нещо друго е било по-важно за тях.

ВАЖНОТО Е ФИРМИТЕ ДА СА „НАШИ“

Компромисите с качеството и огромните разлики в цените се обясняват много по-лесно, когато видим кой изпълнява обществените поръчки. На сайта на община Благоевград са публикувани договорите и там присъстват лица, свързани с общинската управа. Над 80% от договорите за обследване на сградите, са извършени от „Екоконсулт“ ДЗЗД с управител Янко Димитров Янков. На пръв поглед нищо странно, но човек със същото име се оказва заместник-кмет по строителството на общи- на Благоевград. Към момента на обследването той все още не е заемал длъжността, но е факт, че има успешна дейност с общината, преди да стане неин служител на 23 ноември 2015 г. Но това не е всичко – по-късно друга свързана с него фирма започва да изпълнява строител- но-монтажните работи и инженеринга по Програмата за енергийна ефективност.

Търговският регистър свързва с Янков още няколко фирми – „Строителство и саниране-инженеринг-консулт“ ЕООД, „Стройинвест консулт София“ ЕООД, „Стройинвест консулт 2013“ ЕООД, „АС инженеринг“ ЕООД и „Хидрокомерс България“ ЕООД, от които той вече е прехвърлил дяловете си. Проверка в списъка на изпълни- телите на санирането показва, че една от тези фирми работи по няколко договора с община Благоевград, дори и след като Янков вече е встъпил в длъжност – това е „Строителство и саниране-инженеринг-консулт“, която зам.-кметът е напуснал през 2012 г.

Янков може да е напуснал фирмата, но тя остава близка до него. Собственичка е 25-годишната Елизабет Урукова, дъщеря на Цветанка Господинова, с коя- то зам.-кметът Янков живее на семейни начала. На 16 август 2016 г. Янко Янков участва в заседание на Комисия за провеждане на открита процедура по Закона за обществените поръчки и определя за изпълнител на една от обособените позиции… същата фирма. „Строителство и саниране-инженеринг-консулт“ ЕООД сключва с общината договор на 21 ноември 2016 г. на стойност 817 233.65 лв. с ДДС. Тази фирма е първенец по саниране в града с 3 блока.

Дружеството „Строителство и саниране-инженеринг-консулт“ ЕООД е получило от договори по Програмата за саниране общо 6.3 млн. лв. за 7 блока в цялата страна – три от тях са в Благоевград. В съдружие фирмата печели една от най-скъпите поръчки за саниране на сграда във Велинград за над 2.2 млн. лв. А фирмата съдружник е „Топ хаус“ – собственост на съпруга и брата на бившата депутатка от ДПС и бивш зам.-министър на екологията Фатме Илияз.

Малко след публикуването на първите данни за връзки на Янков с фирми изпълнители той подава оставка от зам.кметския пост в Благоевград.

ДА СИ КУПИМ МНОЗИНСТВО

Поръчките по Програмата се оказват особено „полезни“ и за осигуряване на мнозинства в Общинския съвет на Благоевград. Например „Хидроенерджи-БГ“ ООД с управител Милен Динков сключва договор на стойност 2 363 858.54 лв. с ДДС. Милен е брат на Рашко Динков, кой- то е общински съветник. Това обаче не е единственото „съвпадение“. „Динатстрой“ ООД на общинските съветници Димитър Урдев и Васил Миладинов също участва в Програмата и сключва договор за 1 812 558.33 с ДДС. Тук интересното е, че „Динатстрой“ дава с 400 хиляди лева по-висока цена от конкурента си, но печели заради предложената по-дълга гаранция.

Но и тези връзки не са последните. Венци Тодоров, който е брат на общинския съветник Андон Тодоров, е управител на „БГ еврострой АВМ“ ЕООД, която е санирала два блока в квартал „Струмско“ срещу 840 278,12 лв. с ДДС. А пък всички споменати, случайно или не, гласуват редовно в полза на предложенията на общинската администрация, която ги храни – буквално.

Така изглежда картината в „столицата на санирането“ Благоевград – най-много обновени блокове по Програмата, сериозни разминавания в цените, оплаквания от лошо качество и много силна връзка между фирми из- пълнители и местната власт. За едни остават печалби- те, а за данъкоплатците остава урокът, че „безплатни- те“ неща обикновено им излизат поне два пъти по-скъпи.

ИЗТОЧНИЦИ:

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

https://goo.gl/tGb15X

https://goo.gl/Nznt93

Община Благоевград

http://www.blgmun.com/

Копие от цитираната документация е достъпно на сайта chernakniga.bg

МАРИЕТА ДИМИТРОВА –http://www.fnf-southeasteurope.org

Коментар „Авантаж“ : Ако си мислите, че в Бургас е различно, то нещата са подобни и даже на места още по-зле, но народецът си мисли, че всичко е аванта …

От обръщението на г-н Доган си правим три извода. Борисов се притесни от напрежението в страната, вот на недоверие за корупция и разнобоя с патриотите и помоли г-н Доган за помощ. И я получи. Доган подкрепя Борисов.

За почетния председател на ДПС патриотите в управлението са грешка. Разбирайте в подтекст: махни ги и ние ще те подкрепим. Тоест, няма нужда от нови избори, има нужда от смяна в правителството на едните с другите.

Всички да пазим стабилността. Но коя стабилност? Стабилно се закриват болници, стабилно се вдигат цени на вода и ток. Стабилно сме първенци по корупция и най-бедни в Европа, стабилно една прослойка става все по-богата, а народът все по-беден, стабилно расте броят на неграмотните деца и стабилно изчезваме като народ. Стабилно всеки месец има протести срещу това правителство.

Мирослав Иванов 

Ако бях национална ефирна телевизия щях да започвам новинарските си емисии с това, че днес доминираният от ГЕРБ Общински съвет на София ще връчи Общинска банка в ръцете на неизвестен собственик, скрит зад лихтенщайнска компания.

Ще продаде банката с единствения аргумент, че притежаването й било „несвойствено за община“.

Ще продаде Общинска банка по същия модел, по който лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов продаде „Булгартабак“ в първия си управленски мандат.

Накратко за годишното слово на почетния председател на ДПС Ахмед Доган:

Доган прокламира за политкоректност от страна на медиите, т.е. да бъдат още по-сервилни към властимащите заради председателството на ЕС. Без критики, без осведомяване на обществото и осветляване на корупционните сделки и практики, както и на тежките престъпления срещу бъдещето на България.

В експозето си убедително заявява, че няма друга партия, освен ГЕРБ, която да е достойна (на този етап) да държи държавното кормило. Така той предвещава и резултата от предстоящия през януари 2018 г. вот на недоверие към правителството, искан уж и от ДПС.

Доган най-безцеремонно признава , че чужди служби и правителства, които имат дълбоки геополитически, стратегичеки и териториални интереси в България, ходатайстват за обединение между ДОСТ и ДПС. Знаем защо!

И още нещо: НИТО ДУМИЧКА НЕ ОБЕЛВА ЗА ГЛАШАТАЯ СИ ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ. ОЩЕ ПО-МАЛКО ЗА ТОВА, ЧЕ ЧРЕЗ/ПРЕЗ НЕГО ДПС Е ЧАСТ ОТ УПРАВЛЕНИЕТО НА ТРИТЕ ВЛАСТИ, включително четвъртата (медиите), както и местните (за които отговаря Камен Костадинов), дирижирани на конци от общите кметове и общински съвети на ГЕРБ и ДПС.

Няма да си траем, Ахмед Доган! Изобщо не ни интересува европредседателството Ви! Свободните медии и граждани ще правят това, което трябва, а не това, което Ви е удобно!

Четете и се дивете! Ако искате. Можете и искрено да се посмеете:

ПОЧЕТНИЯТ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДПС АХМЕД ДОГАН: БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ, ПОЖЕЛАВАМ ВИ СПОКОЙСТВИЕ И УВЕРЕНОСТ В УТРЕШНИЯ ДЕН!

Експозе от словото на почетния председател на ДПС Ахмед Доган пред елита на ДПС в Бояна, 21.12.2017 год.

Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми дами и господа!

Явно предколедните форуми на основната част от политическия елит на ДПС, започва да предизвиква не само интерес, но и силно очакване. Дори определени медии и социални мрежи го приравняват с неформален визионерски форум на ДПС. В днешния вътрешно-политически и гео-политически дискурс това означава, че е налице липса на сигурност и на краткосрочна визия за развитие:

• Първо, във вътрешно-политически план предизборната парадигма за президентските и парламентарни избори-2017 година все още не е стихнала: кой-кого ще „елиминира“, „смачка“ или „ победи“ вече работи в личностно измерение и тъкмо затова излиза извън нормалните граници на изразяване с Езика на политиката;
• Второ, обективната неопределеност на външно-политическия проспект задава безпокойство и тревожност, което се равнява на „ наливане на масло в огъня“ във вътрешно-политически план.

Формално погледнато 2017 г. не беше от най-благодатните за ДПС. Но от гледна точка на определени дейности и политики, например  иновативно укрепване на партийните структури,  както и изключителното активиране на външните контакти с европейските либерални партии е безпрецедентно в историята на ДПС. Налице е събуждане и активиране на общинските и областни организации на ДПС.  ЦС и ЦОБ си възвърнаха реалните политически функции. ПГ на ДПС има респектиращо участие в парламентарния живот на страната.

Може би тук му е мястото да се отбележи, че „външният натиск“ се преобразува в усилия за помирение и обединение на всички, които са се отцепили от ДПС. Ние винаги сме били добронамерени, но и принципни. Факт е, че не сме се скарали с никого. Всеки, който реално се разкайва-да заповяда. Но ДПС си има Устав, който регламентира подобни ситуации. Външното акуширане на аналогични процеси на разделяне и обединяване не е здравословно за нашите избиратели. Въпреки това, ние сме добронамерени, дори сме длъжни да продуцираме добросъседски отношения с Република Турция и да й помогнем в диалога й с ЕС. Разбира се, според нашите скромни възможности.

Нека да хвърлим един поглед към вътрешно-политическото положение в страната.

Всеки от нас е наясно, че всяко управление си има проблеми, унаследени от предишни правителства или създадени от актуално управляващите. Разбира се, те трябва да бъдат коригирани чрез опозиционни политики. В крайна сметка в това се  състои и смисълът на политическия плурализъм във всяка демократична държава.

Големият проблем на правителството на Борисов е коалиционната му политика и по-конкретно включването на отявлени националисти в кабинета. Дори и това не е най-големият грях, защото  Обединените патриоти имаха шанса да покажат и докажат консолидирана социална отговорност към националните интереси в контестта на общоевропейските политики. Но тъкмо такава значима цел не се постига с Езика на омразата и агресията, с Език, който възпроизвежда разделение и противопоставяне!

В началото е Словото, после идва Делото. Словото на патриотизма обединява и управлява. Езикът на омразата и агресията разделят и противопоставят обществото и нацията. Поставят се под въпрос сигурността и стабилността на Държавата.

Това не е въпрос за свободата на словото, не е проблем дори за достойнството на политическия елит на страната. Това е въпрос за съществуването на демокрацията в България.

Страната е изправена пред много сериозно предизвикателство. Председателството на  ЕС. България ще бъде във фокуса на важни събития и мероприятия. И въпрос на обща политическа и социална отговорносте да комуникираме на нормален европейски политически Език.

От особена важност е коригиращата функция на медиите. Уважаеми колеги, представители на четвъртата власт, покажете какво можете. Дайте вашият позитивен дял в общата отговорност за стабилността на България! После си дискутирайте темата за връзката на свободата и отговорността на Словото.

Не е по–маловажен и въпросът за вота на недоверие към правителството в началотo на председателството на ЕС. Доколкото разбирам този вот на недоверие няма за цел да свали правителството, а само да го коригира и насърчи към позитивни дела. Добре, този акт може да се изтълкува и като рутинна демократична процедура. Но ако вотът на недоверие мине, какво правим? Има ли партия, която е готова да  управлява страната след евентуални предсрочни избори?  Моята преценка е, че няма такава политическа сила от опозицията, която може да поеме отговорността за управление на страната към днешна дата.

Тогава какво правим?

Ако целта е „стани да седна“, не си заслужава усилието да подложим на изпитание общия ни дом. Защото, първо, че тотално ще се изпортим, може някак да се преглътне. По-важното е друго: това правителство няма да има по-дълъг живот от няколко месеца. И отново влизаме в опасната спирала на предсрочни избори само и само дa си намерим място в централната властова система на държавата. Затова дълг на гражданското общество и на  всички политически сили е да гарантират сигурността и стабилността на държавата.

Уважаеми колеги, съмишленици и приятели, границата между подчертаването на особената важност на даден проблем и неволното му преекспониране виси на косъм над главите на политици и анализатори. Ако в случая и при мен се е получило така, моля за предколедна прошка.

Бъдете живи и здрави, пожелавам ви спокойствие и увереност в утрешния ден!

Коментар на Соня Колтуклиева: Доган зашлеви звучен шамар на Корнелия и направи публично фелацио на Бойко. Дотам водят страхът от турския доклад за „Булгартабак“ и контролът на Пеевски над кабинета „Борисов 3“.