Стара и позната мъдрост е, че където е текло, пак ще тече, а променена според условията в община Бургас, тази мъдрост би звучала като, където се е печелило, пак ще се печели …

Trace – съществително в английски език в превод на български език –следа

Има фирми и фирми… Някои все печелят, а други губят… Диалектика, може би ще контрирате вие, но дали нещата са само плод на случайности или на нещо друго?

Така върви животът в Бургас, така върви животът и в България от времето, когато Алеко Константинов е записал следните думи в очерка си „Бай Ганьо прави избори“:

„А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.

Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй „практичен“ и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена…

Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!…“

И тогава, преди повече от сто и кусур години, и сега с още по-страшна сила важат тези думи на Алеко и показват, че Бай Ганьо и неговите нрави и порядки са победили навсякъде в нашата страна, в нашия Бургас и ни остава само едното голо слово, с което се опитваме да кажем истината и да събудим онзи народ „…клет и нещастен, трижд нещастен…“, но дали успяваме …

Нека да припомним по някой факт от дейността на печелившите фирми на обществени поръчки на бургаска територия и от „челния“ им опит.

Фирмата „Трейс-Бургас“ е „утвърден“ изпълнител на обществени поръчки още от Йоаново време, а по времето на мандата на кмета Димитър Николов е получила поне две десетки обществени поръчки за десетки милиони … Нищо лошо …

28.12.2005 г. „Трейс“ извършва строителство на ул, „Ален мак“ к-с. „Меден Рудник“ ,гр. Бургас за 118 761.63 €. Възложител: Община Бургас

17.07.2006 г. Изработка, доставка и монтаж на заслони за автобусни спирки на територията на Община Бургас за 22 857.31 €. Възложител община Бургас.

26.07.2007 г. „Трейс“ изгражда ул. „Роден край“ между ул. „Ален мак“ и ул. „Тополица“ , по плана на к-с „Меден Рудник“ , гр. Бургас за 44 484.28 €. Възложител е община Бургас.

Ноември 2007 г. „Трейси“ изпълнява хоризонталната маркировка на територията на хипермаркет „Практикер“ в гр. Бургас за 11 412.79 €

„Трейс Бургас“ ЕАД е дъщерно дружество на „Трейс Груп Холд“ АД, което е позиционирано на територията на Бургаски регион и изпълнява значими инфраструктурни проекти. Дружеството е изпълнител на редица емблематични за Бургас проекти – Ларгото по ул. Александровска“, Кръгово кръстовище „Трапезица“, Автогара „Юг“, Мостикът в гр. Бургас, скейт парка в „Изгрев“ и т.н.

Нека отчетем възхода на фирима „Трейс“ на бургаска сцена. Почти всеки месец тя е получавала чрез договор обществена поръчка с възложител община Бургас?!

В този дух на мисли има само още няколко такива фирми отличнички в „печеленето“ на подобни „конкурси“, като в някои от тях те се сражават ,както се казва, сам срещу един…

Пример е прословутото бургаско ларго с разкривени плочки и надхвърлен пусков договорен по договор срок?!

Нека споменем „печелившите битки на „Трейс-Бургас“ за част от герберското безвремие:

Припомняме :

06.10.2009 г. Реконструкция , модернизация и благоустрояване на спортен комплекс „Изгрев“ в парк „Изгрев“ – УПИ II , кв. 19 , к-с „Изгрев“ – гр. Бургас за 54 701.64 €

На 24.11.2010 г. „Трейс Бургас” ЕАД подписа с Община Бургас договор за „Проектиране и изграждане на обект: Реконструкция и обновяване на пространството около открита естрада “ОХЛЮВА” и културен център “МОРСКО КАЗИНО” в Приморски парк, гр. Бургас”. Договорът е на стойност 240 000 лева. Срокът за изпълнението на проекта е 56 календарни дни.

На 03.12.2010 г. „Трейс Бургас” ЕАД сключи с Община Бургас договор за Обект: „Реконструкция на улица „Христо Ботев” и ул. „Цар Петър” – ІІ етап (от ул. „Фердинандова” до ул. „Иван Вазов”), гр. Бургас. Стойността на договора е 307 751,57 лева. Обаче …

Ремонт след ремонта …

На 06.12. 2010 г. „Трейс Бургас” ЕАД, като водещ участник в ДЗЗД “ТРЕЙС БУРГАС – СК-13 ТРАНССТРОЙ”, сключва договор с общинската фирма „Бургасбус” ЕООДза“Изграждане на контактно- кабелна мрежа за разширяване на тролейбусния транспорт в гр. Бургас – централна част“. Договорът е на стойност 1 034 819,09 лева.

Финансирането на следните описани договори е със средства от бюджета на Община Бургас.

Друго си е водачът и трудовите маси в Бургас да са рамо до рамо …

1.Договор № 93-00-306 от 06.06. 2011 г.

2.Договор № 93-00-1446 от 30.06.2011 г.

3.Договор № 92-0-230(20) от 04.04.2011 г.

4.Договор № 92-0-169 (32) от 08.04.2011 г.

5.Договор № 92-0-169(31) от 23.03.2011 г.

6.Договор № 92-0-230(16) от 26.01.2011 г.

7.Договор № 92-0-169(16) от 27.01.2011 г.

8.Договор № 92-0-169(19) от 27.01.2011 г.

9.Договор № 93-00- 1069 от 10.02.2011 г.

10.Договор № 93-00-1094 от 15.09.2011 г.

11.Договор № 93-00-787(6) от 23.09.2011 г.

„Трейс Бургас” ЕАД е дъщерно дружество на „Трейс Груп Холд” АД, което изпълнява строителни обекти на територията на община Бургас. „Трейс Бургас” ЕАД изпълни до август 2011 г. проект: „Благоустрояване на обществено значими пространства в подкрепа на социалната интеграция и устойчивото развитие на градската среда в Община Бургас по обособена позиция 1, Реконструкция, благоустрояване и озеленяване на пешеходна зона ул.”Александровска” от пл. „Царица Йоанна” до пл. „Тройката”, ул. „Св.Св. Кирил и Методий” – гр. Бургас”. Проектът е на стойност 3 781 302,62 лева и се финансира по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013 г.

От края на септември 2012 г. „Трейс Бургас” работи по реконструкцията на един от символите на морската столица – бургаския Мостик.

Цялостната реконструкция на Мостика се извършва по проект „Културно-историческото наследство на о-в „Света Анастасия“ и град Бургас – атрактивна и конкурентоспособна туристическа дестинация”, финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 (ОПРР) Стойността на проекта е 1 449 217, 51 лв.

Обаче …

Дали това са качествени материали или „майсторска работа ?

Юли 2014 г. Строителството на пътен възел „Българово“ стартира на 15 май т. г. Изпълнител е „Трейс Груп Холд“ АД. Стойността на договора е 1 976 222,45 лв. с ДДС.

Скейт парк „Изгрев“ 2015. Изпълнител на съоръжението е „Трейс – Бургас“ ЕАД, като стойността на СМР е 448 459 лв. без ДДС.

Ноември 2015 г. „Трейс Груп Холд“ АД, като лидер в обединение „Трапезица“, подписа договор с Община Бургас на стойност 4,368 млн. лв. Трейс е с 95% в обединението, а „Виа-План“ ЕООД – с 5% за кръговото и пасарелките на кръстовище „Трапезица“

Друг договор по проект „Интегриран градски транспорт на Бургас”, който изпълнява „Трейс Груп Холд” АД е „Преустройство и реконструкция на Автогара Юг и прилежаща територия“ на територията на Община Бургас на стойност 6 858 486 лв.

Явно кметът Николов бди над поръчките, но колко ли бди ?!!

На 17.11.2016 г. „Трейс Бургас“ ЕАД подписа договор за: „Изпълнение на Инженеринг – проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на община Бургас, Обособена позиция № 58 „Сграда с административен адрес гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ бл. 131″.

Стойността на договора е в размер на 1 796 233,21 лева. Възложител е Община Бургас.

30.11.2016 г. Трейс изгражда светофарна уредба на кръстовище „Сан Стефано“ и „Александровска“ в гр. Бургас за 30 266.15 €

Дали десетките договори подписани от община Бургас и познанствата не влияят по някакъв начин върху предпочитанията на комисия от служители на общината ?! Не е загадката на сфинкса.

Спомнете си качеството на турските павета по ларгото на Бургас, разкопани още на 36 -я ден след тържественото откриване.

Спомнете си и реконструкцията на ул. “Цар Петър“ пак от същата фирма, разкопана заради авария още на 46-я ден след официалното откриване…

За черни очи или неизвестно защо управниците й дадоха едни допълнителни 70 000 лв. за поправка на усталъците. Грешки на растежа или …

По-малкото братче на Трейс сподели преди години бургаските 35 млн. лв. данъци, отредени за поддръжка на бургаските улици. Старозагорската фирма „Пи Ес Ай“ АД е от една майка с „Трейс-Бургас“ и те са част от „Трейс груп холдинг“. Дали такива трикове са приети при участие в обществени поръчки в ситуация, в която участват и двете ръце на едно и също тяло, но иначе уж са различни?! Като че ли тези хватки не са новост за управниците в Бургас…

Сладък е… Сладък е кокалът на властта…

А какво ли остава за хората на Бургас? Ами нищо… Просто нищо… За тях ще остане правото да плащат едни от най-високите местни такси и местни данъци в България.

Дали ще има ли отново опозиция на ГЕРБ и ще защитава ли тя бургаските хора и правата им?

Дори Бай Ганьо го е казал чрез думите на Алеко Константинов, вложени в писмото му до неговия племенник Стойко в третия фейлетон от цикъла „Разни хора, разни идеали“:

„— Ти чувай какво ти казвам аз, запомни го хубаво, па сетне пак ще приказваме. С гюрултия гърло се не пълни. Защо и ти да не влезеш в болшинството като другите?

— Е че как да вляза бе, чичо, като не ме приемат…

— Подигравай се ти още… Не те приемат зер, не те приемат, защото си прощръклял, защото си башибозук… (Смей се ти колкото обичаш.) Я покротувай една-две годинки, та виж няма ли да те приемат. Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работата, че този бил подлец, па оня бил крадец, па Бяла Слатина туй, па 17 ноемврий онуй, па султанско благоволение нам-що-си, па търговски договор нам-какво-си… Твоя работа ли е това? Криво-право, мълчи си. Преструвай се, че нищо не виждаш, и кога да е, хората ще те оценят, ще видят, че си кротко момче, че си челяк за работа, ами как! Па спечелиш ли веднаж доверието — накриви си калпака: няма да усетиш даже как ще ти тръгне работата наред. Па да видиш тогава чест, да видиш почести… Сега, да се изискваше за това някакъв труд или някакъв кой знай какъв ум — хайде де; а пък то нищо бре, чедо, нищичко не се изисква: стига ти само да си посвиеш опашчицата и да гледаш на всичко през пръсти. Ама ще речеш: безобразия се вършат; нека се вършат, теб какво ти е? Мъ-ъ-ълчи си, па си гледай кефа. Защото и да дрънкаш — все едно, няма да оправиш света. Не е ли тъй?… Е защо тогава да дразниш и да се смразяваш със силните хора? Аз се чудя как ти досега не си разбрал тази философия! Ти видял ли си досега някого да прокопса с опозиция, а? И как не ти омръзна бре, синко, що чудо си изхабил… и за какво! За вятър…“

Поръчките се „печелят“ и парите си текат … Колко са парите по тези поръчки ще научите само ако питате г-н кмета, както и ако почерпите подробности от сайта на АОП.

В коя посока текат парите?! Ами в онази, където са текли предишните парички, за да се умножат и може би да „спечелят“ някое гласче до ония 84% …

Е, все някой трябва да печели и защо да не е този, който е на власт …

Нали тук в Бургас има една често изказвана от някои бургазлии „мъдрост“: Тия и те крадат, ама и правят нещо …

Дали някой краде или подарява или нагласява поръчки и колко, аз не знам и не казвам, но има съмнения … Ама и колко биха могли да откраднат от едни няколкостотин милиона лева при тези ниски цени на офертите по обществените поръчки и това „перфектно“ качество на СМР и на ония „суперкачествени“ материали, влагани в тях?!

Тъй или иначе „трейси“-тата (следите) остават, както и хубавото, което е направено добре примерно на автогара „Юг“, но има и такива следи като онези на Мостика и около него – потрошена настилка, нацепени парапети, ръждясала неръждавейка само за година след ремонта, напукани турски плочки и т.н.

А изводи за това кой кого е избрал и то толкова много пъти (дори всеки месец) в община Бургас, можете да си направите сами и да попитате когото трябва. А може и това да са съвременните строители на Бургас, пък ?!! Хвала !!!

Свободен автор – Философът

180 години от рождението на Левски -разкрития, факти

Левски – най-българин от българите, Апостол на свободата  е осъден с участието на четирима българи в съдебната комисия, които са го пратили хладнокръвно и съзнателно на бесилото, но неговата съдба е била зависима и от сърби и руснаци … 

Тези българи са : Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята. По-късно след освобождението той се оказва и един от първите дарители, които дават пари, за да се издигне в София паметник на Левски.

В съдебната комисия са включени и първенците на София: Мито Панов Каймакчийски, член на ръководството на българската църковно-училищна община, Хаджи Мануил (Мано) Стоянов, член на софийския меджилис и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на софийския меджилис.

Коварната и двулична роля на руския посланик в Цариград Граф Игнатиев вече не е тайна за обществото, въпреки, че години наред бе укривана от българския народ. Именно Игнатиев има основна роля в процеса, довел до обесването на Васил Левски.

По настояване на графа в състава на съда са включени българите: хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович – член на държавния съвет към империята, Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община, Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис. Този исторически факт бе за първи път публикуван от Георги Георгиев автор на блога istinata.bg, а след това приписан от редица други изследователи (виж ТУК изследването, б.р.). Целта с намесата на графа е ясна – обезглавяване на национално-освободително движение и подчиняването му на интересите на имперската дипломация на Русия.

Интересна е съдбата на х. Ив. х. Пенчович след освобождението. В българската историография битуват някои митове около него. Традиционно е смятан за туркофил. Заклеймяван е като такъв и то с основание заради службата си във висшата османска администрация. Това е една стара традиция още от времето на българските революционери. Укрива се и не се обяснява обаче неговото русофилиство. То е толкова дълбоко скрито като явление, че българската казионна историография не го е забелязала. Още от периода на престоя си в Цариград Ив. х. Пенчович е в тайни връзки с руския посланик граф Н. Игнатиев. Така виждаме един сложен образ на българин, високопоставен османски чиновник, който слугува на много господари. Такива политически хамелеони имат дълга кариера. Това важи особено за Ив. х. Пенчович, който се оказва човекът на всяка чужда власт и на всички времена.

След освобождението Ив. х. Пенчович отново е на гребена на вълната. Никой не му търси отговорност за деянията, в които е участвал в сътрудничеството с турската власт. Временната руска администрация го цени много. Това е руска политика, която е предварително обмислена и проведена в изпълнение по инструкции „отгоре“.

Ив. х. Пенчович е в групата на бившите туркофили, наградени с високи постове и привилегии от руската окупационна власт.В Пловдив той попада в личното служебно обкръжение на императорския комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков, който го цени много и дори го назначава за свой съветник. В спомените си Д. Ганчев разкрива, че Ив. х. Пенчович е имал сериозен застъпник и покровител в лицето на зетя си д-р К. Бонев, познат в руските кръгове човек и затова не се страхувал от нищо.

С руските протекции той остава в управлението и след края на Временното руско управление като член на Учредителното събрание, Държавния съвет и различни комисии. Ив. х. Пенчович е депутат в Учредителното събрание и подписва дори Търновската конституция на 16.04.1879 г Недостатъчната държавно-административна компетентност на първите български министри е основание на руската власт да им назначи съветници, с които ще контролира и „надзирава“ тяхната дейност в русло, удобно за политиката на императора. Този вътрешен контрол върху дейността на министрите от българското правителство накърнява и без това ограничения суверенитет на княжество България, чийто път към независимостта е много дълъг. Важно е да се отбележи, че това не са случайни назначения, а действия в изпълнение на препоръките на княз Ал. Дондуков – Корсаков, който полага системни усилия, за да удължи временното руско управление. Затова изготвя и една записка, която е прилагана при предаването на властта в български ръце.В нея той посочва, че е немислимо на първо време функционирането на българската администрация без съдействието и направлението на руските „специалисти“. Руските „освободители“ няма да забравят и „туркофила“ Ив. х. Пенчович.На 8.05.1879 г. княз Ал. Дондуков – Корсаков издава своя приказ № 33, с който го назначава за върховен съдия.

По този повод Ив. х. Пенчович се мести окончателно в новата столица София. С тази заповед започва и съдебната кариера на русенеца в свободна България. Това е парадокс. Ив. х. Пенчович, който предано служи на обявения от Русия за „русофоб“ Мидхат паша, както и в Държавния съвет на османския султан, лицето, което праща на бесилото Левски, постъпва на служба в съдебната система на Княжество България по волята на руския императорски комисар!Със Закона за устройство на съдилищата от 1880 г. той тава член на Върховния касационен съд. Човекът, пратил на смърт Васил Левски става върховен съдия в свободна България!

Този факт доказва, че Русия умее да се отблагодарява по достойнство с високи държавни постове на лицата, които предано са й служили. А съдействието на Ив. х. Пенчович за убийството на Левски е голяма услуга, заради която си заслужава човек да бъде възнаграден. Така считат в Петербург. Така действа и руският императорски комисар преди да напусне България и да предаде управлението на своите „благонадеждни“ русофилски кадри. С височайшите руски протекции Ив. х. Пенчович си гарантира дълга кариера в свободна България. Слугата си намера нови господари, на които ще бъде верен до гроб. Така никой няма да му търси отговорност за неговото участие като турски комисар във фарса, наречен „Софийски процес“ от 1872-1873 г.

По време на режима на пълномощията (1881-1883) е в състава на Държавния съвет по делегиране като върховен съдия. Той е незаменим негов член. Председателите на Държавния съвет се сменят, но Ив. х. Пенчович продължава да присъства във всички техни състави. В своя дневник проф. К. Иречек го нарича дипломатично „екстра – екземпляр“.Членството на Ив. х. Пенчович в Държавния съвет по време на „режима на пълномощията“още веднъж потвърждава тайните му връзки с руските официални лица и с руската политика. Той е държавен съветник по време на „режима на пълномощията“, който дава извънредно много власт на руските генерали, натрапили на Княжество България т. нар. окупационен дълг през 1883 г

Ив. х. Пенчович умира на 25.03.1894 г. в София на 72-годишна възраст.На погребението му, състояло се два дни по-късно присъстват много хора. Това са скърбящите му близки роднинии семействата на почти всички негови съмишленици и видни русофили – Балабанови, Гешови, Цанкови, Стоилови и Бурмови. Слово за живота на починалия произнася консерваторът русофил М. Балабанов. Присъствието на толкова много убедени и явни русофили на погребението на „туркофила“ Ив. х. Пенчович е още един необясним факт за историографията.

Да бъдем предавани от свои е част от българската народопсихология. Сигурно затова минути преди да увисне на въжето със страшна сила Апостолът е плакал.

Темата за предателството срещу Васил Левски е една от любимите в българската история, по която има обаче много лъжи, спекулации и манипулации. В никоя друга държава предателствата не се разискват и дори „отглеждат“ както в България. Нещо повече, у нас те се пропагандират и митологизират. Служат за провеждане на политика с антибългарска насоченост и за насаждане на комплекс на малоценност на българите, пояснява Янко Гочев в интервю пред faktor.bg.

Предателството винаги е персонифицирано. Само в България обаче се налага колективна вина на цял народ. Само българите според някои „умни“ глави стават „нация от предатели“. Казионните историци и изследователи изписват тонове с книги, за да се опитат да ни убедят, че Левски е предаден от българите, че малко заптиета (?!) го пазили, но „овчият“ народ не го е освободил.

Упреците на отделни хора към тогавашните революционери, че не са освободили Левски с аргумент слаба охрана, са абсолютно несъстоятелни. Въпреки тези неблагоприятни условия има опити за освобождение на Левски, отразени в много документи и спомени на съвременници.

Първите от тях са дело на членовете на Търновския революционен комитет. И тук не става дума само за прословутия неуспешен опит за запалване на конака, който обикновено се цитира и интерпретира като израз на безсилие или бездействие на българите. От спомените на Хр. Иванов-Големия е видно, че е правен опит за създаване на ударна бойна група (чета) от двадесетина души, членове на революционния комитет, която „да нападне конвоя и да избави Левски“. Идеята е добра, но закъсняла, а реализацията й се оказва невъзможна.Комитетските дейци не успяват да съберат достатъчно хора. Хр. Иванов-Големия с огорчение отбелязва, че са останали трима кандидати, желаещи да участват в тази рискована акция: той, Хр. Караминков-Бунито и Иванчо Захарлията, които не са се изплашили! Тези провалени опити мотивират турците да подсилят охраната на Левски и да създадат фактически въоръжен ескорт, който го пази по пътя към София.

Друг опит за спасяване е дело на един голям патриот, много предан на революцията и верен сподвижник на Левски – Петър Атанасов Арабаджията, родом от село Каратопрак (дн. Черноземен), Пловдивско. Веднага щом на 2.01.1873 г. Петър Арабаджията научава за задържането на Левски той организира малка чета с намерението да го освободи. Тя се отправя за Арабаконашкия проход, през който се очаква да мине конвоят с Левски на път за София, но закъснява само с няколко часа.

Следащият опит за освобождение на Левски е дело на южнобългарските комитети (Чирпан, Стара Загора) по внушение на Ат. Узунов, К. Ганчев и други революционери

Той е достатъчно известен (сведения има в спомените на Ст. Заимов, Ив. Андонов, поп Минчо Кънчев) и на него няма да се спирам. Само ще посоча основната идея: извършване от специално създадените чети на саботажи по пътищата, по които се е смятало, че ще прекарват заловения Левски. Разчита се на съдействие на служителите в Баронхиршовата железница, сред които Левски и комитетите са имало много съмишленици и дори свои членове.

Петият опит за спасяване на Левски е свързан с доста радикалната идея на Сребрьо Стойновски и Илия Миланов за подмяната му с двойник, каквито Апостолът е имал по свидетелства на съвременници.

Има непотвърдени сведения за действия на българския екзарх Антим в подкрепа на арестуваните български революционери, париран обаче от Патриаршията. Тази версия се опира на сведения, отразени дори в дипломатическите доклади на представителите на някои велики сили като австро-унгарският консул в Русе О.Монтлонг.

Следващите опити са най-неизвестни. В основата на шестия опит за спасяване на Левски е заложена идеята за освобождението му чрез намесата на руската дипломация и зависими от нея лица. В него е замесен лекарят на Първата българска легия д-р Рашко Петров, който се опитва отново както през 1863 г. да спаси Левски. През 1873 г. д-р Р. Петров прави опит да спаси Левски, като прибягва до услугите на Н. Геров. Д-р Р. Петров настоява пред руския вицеконсул в Пловдив Н. Геров, който е и руски поданик да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски.

Руският посланик в Цариград граф Н. Игнатиев категорично забранява на своя подчинен Н. Геров да използва служебното си положение за тази цел, макар вече да има прецедент и задържаният по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик е освободен! 

Този момент е много важен. Той доказва, че руските дипломати са в течение на разследването срещу българите и че са се намесили в полза на свой поданик, който е незабавно освободен.

Най-сериозният опит да се спаси животът на Левски е търсен чрез намесата на международната дипломация. Този опит е свързан с мисията на тайния пратеник на Търновския революционен комитет в Сърбия през януари 1873 г.

На 16.01.1873 г. Търновският комитетът изпраща в Белград свой пратеник с идентични писма до П. Хитов и Л. Каравелов. Пратеникът на търновци носи със себе си и жалба до представителите на великите сили в Белград, до които документът е трябвало да стигне чрез Л. Каравелов, ползващ се, поне според търновци, с авторитет сред тях. Надеждата на авторите на тази жалба е, че дипломатите могат да окажат ефективен натиск над Портата за спасяване живота на Левски. Особено много се разчита на Л. Каравелов, който е трябвало с авторитета си да поиска от консулите в Белград да вземат отношение. Той обаче отхвърля инициативата на търновци. Без обяснения отказва да подаде жалбата. Пратеникът преписва начисто носените писма, изготвя техни копия и ги предава на сръбските управници, в това число министъра на външните работи и доскорошен регент Й. Ристич.

Той съветва българския пратеник да не чака нищо от консулите. В отговора си от февруари 1873 г. до Търновския комитет П. Хитов потвърждава получаването на писмото, което е изпратено по пратеника, наречен от него „черната шапка“. Войводата пенсионер на сръбска правителствена издръжка облива търновци с леден душ: „От тука, братя, нищо не очаквайте…“

Сърбия няма интерес да разваля отношенията си с Турция и за пореден път отказва не само да подкрепи българите с военна сила в едно тяхно въстание, но и въобще да съдейства по дипломатически път за спасяване на задържаните и разпитвани в София български революционни дейци.

Това е краят на опита по дипломатически път да се спаси Апостола на свободата. При проследяване на хода на разигралите се събития личи негативната оценка и бездействието на Л. Каравелов към проявената от търновските комитетски дейци инициатива – факт, който казионната историография, величаеща председателя на БРЦК укрива.

Левски е изразител на тази тенденция в българското революционно движение, която залага на самостоятелната българска революция в противовес на другата тенденция за революция, зависима и вписваща се в действия на външни сили най-вече Сърбия и Русия.

В писмо на Левски до войводата Филип Тотю от 18.04.1871 г. той пише: „Българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да донесат полза на руския цар. И така щяха да изгубят най-добрите си юнаци, в ръцете на които стои българската свобода. Пък тогава нека тегли България още цял век! С факти искам да докажа, че с руски агенти съм имал работа, без да знам, в 1869 г. Единият бе препоръчан от одеските българи за добър помощник, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанъци и хайде – откъдето дошъл. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме …“

Не само българите са предали и осъдили Левски …

Руският Азиатски департамент и военното разузнаване се опитват да вербуват Левски, за да служи на имперските им цели. Левски категорично отказва, за разлика от бившия му войвода П. Хитов. Левски държи на категоричното си мнение, че „който ни освободи, той и ще ни зароби“. Това ще му коства най-скъпото – живота.

Нужно е днес, 180 години след рождението на Левски да знаем и помним истините останали скрити от пропагандата в историята, която трябва да ни дава поуки за настоящето и бъдещето ни като нация …

Авантаж

Georgi Borisov Georgiev

„Пет години държавата ги обучава, а те после заминават в чужбина без да дадат нито лев“ – Бойко Борисов за емигриращите млади специалисти.
Това е проблема на мутрата, че младите заминават без да Му дадат „нито лев“. Нищо, че си плащат таксите, а родителите им плащат данъци десетилетия за да учат децата им „безплатно“. Всъщност, заминаването на младите е следствие, а проблема е съвсем друг.
ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ Е В ТОВА, ЧЕ ЗАВЪРШВАЙКИ , младите хора катастрофират в мутренската реалност на Буда, Шиши и Цацаров. Реалност, в която те трябва да живеят и бъдат управлявани от мутри, престъпници, малоумни партийни калинки, курви от двата пола и корумпирани мишки по цялата хранителна и управленска верига в държавата. Живота им да бъде управляван и контролиран от Буда бойковци, Ценко чоковци, Цецоу ушковци, Бат салитовци и всякакви боклуци. А кадърните, образовани и свестни млади хора не искат това и бягат! Бягат от кочината, в която е превърната държавата им и търсят реализация и нормален живот в чужбина. 

Кой млад лекар би останал в държава, в която д-р Лъчо Мозъка пише здравна стратегия, а вътрешният министър (Цецоу Ухото) чете от трибуната на НС СРС-та, за лекари, които убиват бебета? Или кой млад юрист би останал в държава, в която Данаил Кирилов ( Данчо кисера) е шеф на правната комисия в НС? А кой млад икономист би останал в държава, в която министър на финансите е Владко Горанов – на Шиши момчето, същият Шиши, който притежава държавата?
В тази държава няма място за децата и. Кой нормален млад човек би искал да живее в държава, управлявана от дърти комунисти, ченгета, мутри и мафиоти? Кой би искал да живее в държава, в която новините по телевизиите почват и свършват с показни убийства, насилие над деца, катастрофи, обири на банкомати и цели банки и съобщения за поредният пребит дядо или заклана баба за два лева?
Кой иска да живее в държава без справедливост, без правосъдие, без нормалност? Кой иска да живее в държавата на мафията? В държавата на Буда?
За това бягат младите, а Той се възмущава защото „КОЙ СЕГА ЩЕ МУ ДАДЕ ПАРИИИ?!“ Европа спира фондовете и паразитите остават да се хранят само от местна кръв. Кръвта на българските бачкатори и данъкоплатци. А Буда и компания гледат на всеки млад човек като на гостоприемник и източник на пари и блага. Като на агне за стригане. Като кърлежи на младо куче.
А младите не щат да са кучета хранещи кърлежи и овце за дране. Искат да са хора и да живеят нормално. И бягат.
А решението е само едно – революция, да изринем кочината и боклуците и да си подредим държавата. Да дадем шанс и избор на децата си, да живеят нормално в собствената си държава. 
БОЕЦ водим тази битка.

Фейсбук

Морската градина в Бургас е видяла много усталък и доста фирми са си оставили ръцете от направените ремонти там през годините …

Последните рекорди са от дни след откриването на реконструкцията на историческото ядро на морската градина за над 5 млн. лева-напукани асфалтови настилки и липсващи плочки от отводнителните канавки.

Кои са този път „майсторите“?

Премиерът Борисов откри ремонтираната част на историческото ядро на Морската градина.Кметът Николов благодари на министър-председателя за подкрепата му за проекта и пожела Морската градина да радва жителите и гостите на Бургас.

„Качеството на изпълнение на проектите в Бургас е високо. Затова Министерството на регионалното развитие ще подкрепя и бъдещи проекти за града“, заяви министър Николай Нанков.

Да бе, да ?! Да не би да има проблеми със зрението …

Консорциум „Холдинг Бургас инфраструктура“ печели договорът с община Бургас (възложител), а ремонтът трябваше да бъде приключен в срок от 260 дни от момента, в който бе дадена строителна линия на обекта.

Според Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „Даскон“ е австрийската „Бауунтернемунг Ост холлдинг ГмбХ“ с представител Стефан Стефанов. „СМК – Монтажи“ е акционерно дружество, в чийто съвет на директорите участват Недялко Александров Недялков, Дани Едрев и Борислав Великов.

Точно 5 001 179.25 лв. без включен ДДС бе прогнозната стойност, нужна за обновяването на историческото ядро на Приморски парк според обществената поръчка.

Сумата от 5 996 227.93 лева не е нито малка, нито голяма, но дали е достатъчна за качествени материали и добри майстори за гордостта на Бургас – морската градина …

В договора с община Бургас предложената и договорена часова ставна е от 2.60 лв./час …

С всички екстри отгоре това ми се вижда малко за плащане на квалифицирани „майстори“, но …

Може би резултатите запечатани от камерата ми показват „качество ?!!

Напукан асфалт, липсващи части от облицовката на отводнителната канавка, положени направо върху пръст без легло … Това май е е качество за 2.60 на час ?!!

Фирмата спечелила обществената поръчка по договор е трябвало да даде гаранция и да бъде наблюдавана и контролирана от чиновниците на общината, но дали е свършена свястно тази работа ? Едва ли …

Не за първи път Община Бургас се е проваляла относно контрол на ремонти и строителни работи за които е възложител и качествен контрол … Спомнете си разкопките по ларгото на ул. „Александровска“ само двадесет дни след откриване, разкопките на 36-и ден на ул. Цар Петър“ прясно ремонтирана и асфалтирана, опадалата шпакловка на Младежки дом, изпочупените кранове по „Републиканска“ и т.н.

Интересно е доверието на чиновниците от общината към фирма с неизвестен брой обществени поръчки, от тях една за саниране  за изпълнител на такъв мащабен и важен проект …

Поръчка №: 93-OП-130(85)/22.07.2016г Обособена позиция №: 5 – Заглавие на обособената позиция: „Сграда с административен адрес гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 63“

V.1)

Дата на решението за възлагане на поръчката:

22.1.2016

V.2)

Информация относно офертите

Брой на получените оферти: 23

V.3)

Наименование и адрес на икономическия оператор, в чиято полза е взето решение за възлагане на поръчката

Консорциум „Холдинг Бургас Инфраструктура“ ДЗЗД

бул. „Александър Батенберг“ № 2

8000 Бургас

България

V.4)

Информация относно стойността на поръчката

Обща крайна стойност на поръчката :

Стойност: 2 324 932 BGN Без да се включва ДДС

Ситуацията е интересна. Може би нов строителен играч се пръква на пазара в Бургас или той е по дащен на ниски цени или нещо друго, макар че едни други майстори усвоили над 3 млн. лв. преди години пак в морската градина и пак с напукани асфалтови настилки бяха дали по-тънка оферта, но …

Да се надяваме, че в скоро време нещо друго от направените ремонти не напомни за себе си …

Свободен автор – Философът