Спомняте ли си за онези грами от в сайта на Wikileaks? 

А спомняте ли си какво пишеше в тях за Борисов 

Нека припомним накратко … Защото истината го иска, но …

„date: 5/9/2006 10:04
refid: 06SOFIA647
origin: Embassy Sofia
classification: SECRET//NOFORN

13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата”).

14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България” Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл” в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда танто-за-танто, публичните договорки на Борисов с „Лукойл” са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.“

Нека се върнем обаче още малко назад във времето и да цитираме „Биволъ“ :

Към документите изтекли в Balkanleaks има обяснителна бележка. В нея се твърди, че Борисов е вербуван от Държавна сигурност още в средата на 80-те години. Тогава срещу него е заведено дисциплинарно дело за лъжесвидетелстване. Борисов свидетелствал по бракоразводно дело, но се оказало, че излъгал. Следва вербовка от Шесто и ДС урежда дисциплинарката да бъде прекратена.

ДОН „Буда“

На 24.02.1997 г. в сектор „Вътрешен тероризъм“ на ЦСБОП е образувано Дело за оперативно наблюдение (ДОН) срещу Бойко Методиев Борисов. Делото е с номер 0996, с псевдоним „Буда“.

Мотивът за делото е красноречив: „за придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури. За предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители„.

На документа има гриф „Строго Секретно“, но според изявление на Цветан Цветанов от днес по повод на досието „Буда“, грифът „класифицирана информация“ при всички случаи е изтекъл“.

По-рано днес МВР разсекрети папката „Буда“, в която според шефа на ГДБОП Станимир Флоров имало само два документа. Единият документ с предложение за регистрация в оперативния отчет беше публикуван от Биволъ вчера. Вторият документ, показан от МВР е за снемане от оперативния отчет поради липса на среда. Той е изготвен на 29.01.1998 г. с рег. номер 1048 и е подписан от същия водещ офицер Младен Георгиев, който сега е главен секретар на ДАНС. Предложението за сваляне от оперативен отчет е одобрено от Венцислав Великов. Вижда се също, че Младен Георгиев е сменил кодовото си име. В първия документ той е НБ-22, а във втория е C-8.

ДОН „Буда“ е доказателството, че МВР или лъже, или манипулира обществото. Освен това става ясно, че Борисов е разработван като представител на силова групировка за предотвратяване и пресичане на престъпна дейност, а съвсем не е служил доблестно на МВР като информатор.

Интересна е последователността от действия на ЦСБОП по отношение на Борисов. Завеждането на ДОН спрямо регистриран секретен сътрудник не е стандартна процедура и трябва да бъде утвърдено от главния секретар на МВР. Счита се, че става дума за провал на вербовката и елементът се е криминализирал, което може да доведе и до наказание за водещия офицер. Но в мътните води на прехода това се е практикувало в ЦСБОП, за да се разшири и задълбочи компроматната информация, на базата на която агентът е държан в подчинение. ДОН всъщност е относително „безобидно“ мероприятие в сравнение с делата за оперативна разработка (ДОР и т.н.).

ДОН „Буда“ също е подписано от оперативния работник с код НБ-22. Това е Младен Георгиев, който в момента е главен секретар на ДАНС. Одобрението е от подп. Спас Спасов, бивш офицер от Шесто управление на ДС. И двамата са освободени от ЦСБОП от тогавашния директор Кирил Радев за нерегламентирани връзки с хора от подземния свят.

Подписът на ОР НБ-20, който е по-високо в йерархията от НБ-22 и е ръководител на група е на Иван Йовчев, установи проверка на Биволъ. След като Борисов става главен секретар на МВР той се издига до зам.-шеф на направлението „Терор“. Напуска службата през октомври 2005 г. след като Борисов подава оставка като главен секретар, заедно със зам.-директора Красимир Младенов, шефът на направлението „Терор“ Борил Кацаров и шефът на направление „Наркотици“ Иван Цветков.

След като напуска ЦСБОП Младен Георгиев става изпълнителнен директор в охранителната фирма на Борисов ИПОН – Агенция за сигурност и охрана, а в момента е главен секретар в ДАНС. Спас Спасов, който наскоро е починал, отива на работа във фирма на Алексей Петров. По това време Борисов и Петров не са смъртни врагове, а имат обща фирма – Будоинвест, която е описана и в специализираната справка за данъчно регистрираните фирми на Борисов, приложена в ДОН „Буда“.

Борисов и ИПОН – обект на ЦГДОР

Биволъ потвърди от два независими източника информацията, че по-късно през 1997 г. срещу охранителната фирма на Борисов ИПОН е заведено Централизирано групово дело за оперативна разработка (ЦГДОР). Това е най-интегрираната степен на взаимодействие и обмен на информация от службите за даден обект. В рамките на един ЦДОР работи група от 3 до 5 оперативни работника от различни направления на антимафиотската централа – наркотици, терор, икономически престъпления. Изискват се информации и от други служби. Ако при тях e налична информация и има заведени оперативни дела, те също се пришиват към делото.

Според антимафиотите ИПОН е криминална групировка подобна на СИК, ВИС, ТИМ, и други, за които също са заведени разработки, общо 17 на брой. Особено внимание в разработката е отделено на две убийства свързани с ИПОН, останали неразкрити и до момента.

Не е ясно защо след като службите са продължили да работят активно по ИПОН така и не се стига до реализация. Впрочем, до реализация не се стига по нито един от ЦГДОР-те свързани с групировките на прехода. Няколко години по-късно Борисов напуска охранителния бизнес и е катапултиран директно на най-високата професионална позиция в МВР – главен секретар. В грамите на американските посланици пише, че той използва поста си, за да смачка разработките за големите криминалните групировки. Едва ли е пропуснал да прочисти оперативната информация за своето собствено криминално минало.

Тази информация обаче не може да се прочисти напълно. По регламент остават писмени следи на много места, а извън регламента и у доста хора.

Има ли „Буда“ от ДС?

Към документите изтекли в Balkanleaks има обяснителна бележка. В нея се твърди, че Борисов е вербуван от Държавна сигурност още в средата на 80-те години. Тогава срещу него е заведено дисциплинарно дело за лъжесвидетелстване. Борисов свидетелствал по бракоразводно дело, но се оказало, че излъгал. Следва вербовка от Шесто и ДС урежда дисциплинарката да бъде прекратена.

Досието на Борисов като доносник на ДС е било пришито към ДОН „Буда“, но е прочистено от дългогодишния кадровик в МВР Борис Димитров, твърди се още в бележката. През ноември тази година Димитров беше назначен от правителството за шеф на Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ). Биволъ не можа да потвърди тези твърдения от независим източник.

Папката „Буда“ има особена съдба. След като вербовчикът Младен Георгиев и началникът му Спас Спасов са отстранени от ЦСБОП, Борисов не е поет от друг офицер. Папката „Буда“ остава в касата на зам.-шефа на ЦСБОП Венцислав Великов до напускането му през 2001 г. Когато се подготвя назначението на Борисов за главен секретар той е проверяван, но досието „Буда“ не излиза на бял свят. Министър Петканов научава за него чак през 2002 г. Вбесен, той уволнява шефа на дирекция „Информация и архиви“ Серафим Стойков и прибира папката „Буда“ в личния си сейф. От него я наследява Румен Петков, който обаче не я завещава на наследника си в МВР Михаил Миков.

В анонимен текст, който се появява през 2002 г. и чийто предполагаем източник е НСС пише за друга вербовка на Борисов: „Предвид връзките на Бойко Борисов с организираната престъпност през 1998-2000 г. той е изучаван от Националната служба за сигурност (НСС), с цел привличането му за нащатен сътрудник на НСС. През този период Бойко Борисов редовно дава информация на НСС за действията на лидери на организираната престъпност в България. Трябва да се отчете, обаче, че е често срещана практика българските служби за сигурност да рекрутират (като агенти или нещатни сътрудници) на някои лица единствено за осигуряване на политически чадър в замяна на предоставяне на сенчести услуги в полза на конкретни управленски и/или корпоративни кръгове. Пример – Поли Пантев, Косьо Самоковеца, Славчо Христов и т.н.)л Папката със събраните за Бойко Борисов материали и постъпилите от него доклади е била връчена на тогавашния директор на НСС ген. Атанас Атанасов и той е одобрил вербовката на Бойко Борисов.“

Пред Биволъ генерал Атанасов отрече тази информация. Според него Борисов никога не е бил разработван от НСС. „Нито едно от тези лица не е било на вниманието на контраразузнаването, защото е нямало причина“ – каза той.

Анализ на зависимостите

Доказаната вербовка на Борисов и наблюдението осъществявано от офицера на ДС Спас Спасов отчетливо потвърждава зависимостта на премиера на компроматна основа от наследниците на тайните комунистически служби. Вече не изглеждат странни „джентълменските“ пасове между Борисов и Георги Първанов – агент „Гоце“. За тези зависимости пише и в Швейцарския доклад за криминалното минало на Борисов, използван от Джеф Щайн като източник за известната му публикация в списание „Конгрешънъл Куотърли“ през 2007 г.. Ето какво е отбелязано там:

„Вярва се, че следните кръговете и лица са издигнали Бойко БОРИСОВ:

– о. з. ген. Любен ГОЦЕВ, о. з. ген. Бригадир АСПАРУХОВ (преди няколко месеца предложението той да бъде назначен като съветник на премиера предизвика скандал с оглед на възможния му достъп до класифицирана информация на НАТО и след ожесточен публичен дебат назначението му беше оттеглено).

– кръга БАНКЯ, имащ силни позиции в някои правителствени структури (МВР, МФ, Президенството) и с близки връзки с организираната престъпност – Чавдар ЧЕРНЕВ, Димитър СЪБЕВ, Максим ДИМОВ, Виктор ВЪЛКОВ, Ивайло ТРИФОНОВ, Славчо ХРИСТОВ.“

(докладът е изготвен през 2005 г.)

Гоцевци, аспаруховци и черневци обаче бяха изненадани от външен фактор, който не контролират нито те, нито руските им началници. Данните за криминалното минало на Борисов изтекоха от американските дипломатически доклади публикувани от Wikileaks и разбиха легендирането му пред българската и чуждестранната публика. Никак не е случайно, че именно говорителят на кръга „Монтерей“ Румен Петков скочи като Матросов да брани Борисов след като станаха публични характеристиките на посланик Байърли, потвърдени от ЦРУ.

Самият факт, че досието „Буда“ изтича именно сега, 6 месеца преди изборите означава, че кукловодите на Борисов са го изоставили и за следващия мандат ще заложат на друг „жребец“, който да брани интересите им.

Накъде след „Буда“?

Истинският Буда проповядва, че най-голямата загуба в живота на човека, това е загубата на надежда.

След прочита на ДОН „Буда“, надеждата скоро да заживеем в нормална, по средноевропейски демократична държава, отлита като лист от лотус в хималайски вятър. Неясното усещане, че и днес живеем в гадна симбиоза между престъпната комунистическа държава и организираната престъпност става съвсем ясно, обективирано, и тотално безнадеждно.

Но както грамите на американските посланици с позоваване на ЦРУ, така и документите за ДОН „Буда“, публикувани тук оставят надежда, че пълното прочистване и подмяната на историята в духа на оруелската 1984 в наше време все пак не са възможни. Важното е, да осъзнаем веднъж за винаги, че сме в състояние на война. А както Сун Дзъ е завещал в своето „Изкуство на войната“: „Ако познаваш противника и себе си, не би следвало, да се уплашиш и от сто битки по пътя. Ако познаваш себе си, не и противника, победата ти ще е белязана от болка. Ако не познаваш нито себе си, нито противника, загиваш.“

Отляво надясно: Венцислав Стефанов, съдружник в Интергруп, вицепрезидент на Славия и БфС, Румен Николов-Пашата, Бойко Борисов, шеф на фирма Ипон, Николай Златев, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ТСБанк Снимка „Капитал“ 1995 г.

Авантаж по https://bivol.bg/buddah2.html

снимка: в.“Галерия“

Georgi Borisov Georgiev

Трите прасета си говорят в коледната нощ. Бойко Борисов:
– Доживяхме и тази Коледа. Делянчо, изхарчиха ли пенсионерите онези 40 лева дето им дадох за празника?
– Не знам, бачо Бойче, питай Цацко, аз не общувам много с електората напоследък, а и ония гадове от БОЕЦ все ме търсят, та не си подавам зурлата много много навън.
– Изхарчиха ги още преди две седмици, Шефе!- Отвърна Цацата и замаха с опашка!
– Баси, въздъхна Бойко, а ние още се мъчим с онези 4 милиарда, дето откраднахме от КТБ, а има и още за крадене! А кажете сега, това честно ли е?…
#ИЗРИВАНЕ

Фейсбук

колаж : Фейсбук

Министерствата продължават да разпределят огромен финансов ресурс от европейските програми за медии. Само за първите осем месеца на 2017 г. електронните медии са получили 6.6 милиона лева. За първи път обаче Министерският съвет прие правила за изразходването на тези пари. Дали държавата ще се лиши от възможността да подчинява медии чрез този финансов ресурс?

Две емблематични реплики на вицепремиера Валери Симеонов от октомври 2017 г. по адрес на двете най-гледа- ни телевизии в България са красноречиво доказателство за порочните мисли на политическата класа към медиите и медийната свобода.

„Крайно време вече е да се въведе законово изискване по отношение на собствеността на медиите. Това ще го предложа, дано да мине през Народното събрание. Второто нещо, което също сериозно смятам да предложа на обсъждане в Министерския съвет лично с г-н Борисов, е по отношение на спонсорирането – става въпрос за „едни доста милиони“, които вървят към тези две телевизии (става дума за bTV и Нова тв – бел. ред.) и по този начин те се явяват до голяма степен спонсорирани от държавата. Трябва да се прецени дали това трябва да продължава в този формат и по този начин“, са точните думи на вицепремиера Валери Симеонов, изречени в ефира на друга конкурентна медиа – Bulgaria On Air.

Поводът за реакцията на Симеонов е негово участие в сутрешния блок на Нова тв – „Здравей, България“ с водещ Виктор Николаев, след което се разразява медиен скандал. Колеги на Николаев не остават безразлични към заплахите в ефир, които Николаев получава заради зададени въпроси. Последователно бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиерът Валери Симеонов правят явни намеци за работата на водещия, като му намекват за празния стол на колежката му Анна Цолова, която вече не води с него, и го предупреждават, че и него- вият може да се опразни. Симеонов дори му обръща внимание, че някой може да му организира „Викторгейт“. Заради репликите на Антон Тодоров парламентът гласува оставката му. С Валери Симеонов нещата се развиват по-различно.

След тази случка и при острата реакция на повечето водещи медии, които предупреждават, че властта не може да заплашва медиите, защото законът защитава правото на изразяване, Симеонов първо иска извинение от Нова тв (и още няколко медии – bTV, БНР и БНТ), а после през сайта на Министерски съвет заплашва и че ще поиска да се спрат парите от еврофондовете за медията. Така той потвърждава сериозните подозрения, че средствата от еврофондовете се използват за натиск от страна на държавата. Това бе отбелязано и в доклада за свободата на словото на „Репортери без граници“ за 2017 г., а в изготвяната от организацията класация България е на 109 място от 180 държави. За сравнение – през 2006 г. страната ни заемаше 35-а позиция.

ЗА КАКВО СТАВА ДУМА

Години наред държавата плаща милиони на медиите, за да рекламират постиженията є по европейските фондове. Смисълът от тези инвестиции е спорен и те по-скоро се превръщат в скрито държавно субсидиране на медиите. Това е и основната причина през 2016 г. да се приемат правила за раздаването им – от тях се очакваше поне в някаква степен да гарантират, че правителството не си купува безкритичност с парите на европейските данъкоплатци. След думите на Валери Симеонов става ясно, че се случва точно това.

6.6 млн. лв. е общата сумата, която в рамките само на осем месеца (от 1 януари до 31 август 2017 г.) е платила държавата на 25 регионални и национални радио- и телевизионни групи (виж таблицата). Това показват по- следните данни от публикуваните справки за изпълнение на комуникационните планове по европейски оперативни програми. Тези пари са за закупуване на програмно време в телевизии и радиостанции. Най-големи суми са получили двете частни национални телевизии bTV и „Нова“ и обществената БНТ.

Ако към тези 6.6 млн. лв. добавим допълнителните услуги като изработка на рекламни материали и логистика по събития, проследим справката за отпуснати средства към медии до първи януари 2018 г., сумата със сигурност ще набъбне още и ще надхвърли 12 млн. лв. (в нея влизат всички плащания през периода, като някои от тях са по договори със стари дати). Отчетите на комуникационните стратегии по оперативните програми все още не отчитат печатните медии и електронните сайтове, защото тях законът ги задължава да участват в кон- курс, за да получат финансиране от държавата. Въпреки че от година и за тях има правила и условия, на които да отговарят, за да получат пари от европейските програми.

Пикът на държавното финансиране на медии е през 2013 г., когато 32 млн. лв. европейски средства са раздадени за реклама на еврофондовете. От март 2015 до януари 2016 г. сумата е три пъти по-малка – 11.4 млн. лв. Справката към октомври 2017 г. показа 6.6 млн. лв. от януари до август 2017 г.

КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ?

Проблемите с европейските пари за медии са два. Първият е, че част от тях се дават на база директно догваряне с телевизии и радиа, без търг. По-големият е, че средствата се дават без ясни цели и вместо ефективност от тях се търси политически и бизнес комфорт.

Така в края на юни 2016 г. правителството се заема с проблемите и публикува на сайта си нови правила за разпределяне на европейските средства. Това е първи опит на държавата да въведе методология и правила при разпределяне на парите. До регламента се стига близо три месеца след като вицепремиерът Томислав Дончев обявява, че налага мораториум върху договорите за купува- не на ефирно време в телевизии и радиостанции заради протестите на част от печатните медии.

Прякото договаряне с електронни медии, което позволява на министерства и други ведомства да купуват директно програмно време, е практика през целия първи програмен период 2007-2013 г. и е включено и в новия Закон за обществените поръчки. То се базира на логика- та, че това са най-популярните и достъпни медии и ако целта е популяризиране на европрограмите, е важно в тях да се излъчват предавания и реклами, финансирани с европари. Държавата не го премахва, но вкарва лимит на прякото договаряне. В текста се казва, че максималният праг на средствата за директно купуване на програмно време в телевизия и радио ще е до 30% от наличния на годишна база ресурс за информираност и публичност на програмата. Въвежда се и спазване на съ- отношението национални спрямо регионални електронни медии в рамките на тези 30%, като от тях 80% ще са за националните, а 20% за регионалните. От справката за осемте месеца на 2017 г. (януари – август) се вижда, че държавата е спазила баланса европейски средства да отиват както в национални, така и в достатъчно регионални медии.

Освен таван на финансирането правилата за пръв път въвеждат и измерване на ефективността му. Планирането и остойностяването на медийни кампании в канали, които попадат в обхвата на системата, мереща зрителската аудитория, трябва да са обвързани с ясни механизми за измерване ефективността им. Такива ще са сборът на рейтингите на кампанията в целевата аудитория, цена за пункт на рейтинга и т.н. – все индекси, които се изчисляват на базата на данни на пийпълметричната агенция. Както е добре известно, през последните две години тв пазарът работи в услови- ята на две агенции. Нова тв и групата от 16 канала, които представлява, работят с Nielsen Admosphere, а bTV и БНТ използват данните на ГАРБ. Държавата също ще е принудена да работи с данните на двете пийпълметрични агенции, тъй като пазарът засега не се е спрял на една от тях. Поради този факт е много спорно дали големината на отпуснатите средства по проекти е пропорционална на рейтинга на радио и тв каналите. Дисбалансите ясно се виждат в справките в таблиците (стр. 114-116).

ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА

Истинската революция, въведена от правилата, приети през 2016 г., обаче е методиката за планиране и остойностяване на медийни кампании в печатни и онлайн медии. Това е съвсем нов момент в маниера на работа с тези медии. Казано накратко, ако досега парите за електронни медии можеха лесно да се проследят, всички останали нямаше как. Те минаваха предимно през консорциуми заедно с медиа или PR агенции и така и не ставаше ясно какви средства и до коя медиа стигат. От една страна, следите се губеха и нямаше как да има публичен регистър за тези средства, от друга – често печатните издания бяха недоволни, че по-голям процент от договорените пари остават в агенциите посредници.

Отсега нататък при провеждането на процедура по ЗОП за кампании в печатни медии от изпълнителя на услугата ще се изисква да включи в офертата си договор или писмо за намерение с всяка конкретна медия за изпълнение на конкретна поръчка, като в нея изданието се ангажира с брой публикации, страници, приложение или вложки за съответната програма. Предварително ще се съгласува и съдържанието на публикациите.

НАДПРЕВАРА ПО НАДЛЪГВАНЕ

Любопитен момент е, че от печатните медии вече се изисква да предоставят данни за средногодишен тираж. Тъй като в България вече не съществува независим преброител (след затварянето на одит бюрото по тиражите), тези данни няма да има как да бъдат проверени, което значи, че подобна система ще бъде надпреварване по надлъгване. При планирането на кампании в онлайн издания пък следва да се спазва разпределение на ресурса спрямо обективни системи за измерване на посещаемостта – Gemius, Alexа и др. От изпълнителя на по- ръчката ще се изисква да предостави данни за посещаемостта на съответните медии, записани в медиа плана. Според представители на рекламните агенции именно поради факта, че пазарът не работи с единна база данни и метрика, отчитащи тиражи и рейтинг, има проблем при отчитане ефективността на кампании.

И ВСЕ ПАК – ДОБРО НАЧАЛО

Наличието на правила се възприема като добро начало. Спазването на правилата обаче е съвсем друга игра, в която българските институции са доста изобретател- ни. Разпределените от януари до август 6.6 млн. лв. очевидно са по новите правила. Остава в определен момент държавата да публикува отчет за даденото на печатни и онлайн медии. За да бъде процесът напълно прозрачен.

Прозрачността за това, какво включват различните оперативни програми и кои сектори подпомагат през медиите, е нещо хубаво. Това е заложено и като изисква- не от Европейската комисия. Проблемът е, че парите досега се раздаваха напълно произволно и без правила – според избора на съответното министерство и неговия министър. Основната дупка е в Закона за обществените поръчки, който не залага критерии за прозрачен процес. Купуването на радио- и телевизионно време става директно – медията получава пари от оперативните програми срещу пакет добро отразяване. При това често не само на европейските проекти, но и на цялата дейност на министерството, и то за дълго време. Ситуацията с печатните медии също не е много по-добра – те участват привидно в конкурси, които обаче са трудно проследяеми и опасността за влияние на политиците над журналистите също е напълно реална.

Макар и с въведени правила процесът за разпределение на европейски средства в медиите остава почти непрозрачен и заложник на убеждението, че през тях властта си купува влияние, особено след репликата на вицепремиера Валери Симеонов.

В първата половина на 2018 г. България ще председателства Съвета на ЕС. Това наложи правителството да отдели средства за комуникация на процеса през медии. Още докато парите бяха част от проектобюджет, се появиха съмнения, че те ще се превърнат в нов инструмент за влияние над медиите. Времето е пред нас.

ИЗТОЧНИЦИ:

Единен информационен портал – Структурни фондове на ЕС

https://goo.gl/fCTmhE

“Черна книга на правителственото разхищение в България 2016”, стр. 69, „Как властта си купува медии с нашите пари”, София 2016, ISBN 978-619-90549-3-2

в.„Капитал”, „Валери Симеонов даде ултиматум на медии да му се извинят”, 8 октомври 2017 г.

в. „Капитал”, „За какво е скандалът, който доведе до оставката на Антон Тодоров”, 9 октомври 2017 г.

ВЕСИСЛАВА АНТОНОВА – fnf-southeasteurope.org

Благоевград е първенец по санирани блокове по Националната програма за енергийна ефективност, която се реализира с пари от държавния бюджет. Някои сгради обаче са санирани на двойно по-високи цени от други. Оплакванията за ниско качество са налице, а фирмите изпълнители се оказват обвърза- ни с представители на местната власт. Така хора- та видяха нагледен пример как „безплатните“ неща винаги излизат поне двойно по-скъпи.

Може ли един квадратен метър грубо строителство да струва малко над сто лева (по данни от строители), а един квадратен метър саниране да е поне два пъти по-скъпо? В България може. По-високите цени са реално платени по Националната програма за енергийна ефективност, популярна сред българите като „безплатното саниране“. Програмата е гордост за управляващите, но и любима тема за критика от опозицията. Първите казват, че така помагат на хората да живеят в обновени апартаменти и да плащат по-ниски сметки за ток. Вторите обаче питат на каква цена става това и дали не се харчи много повече от необходимото, а от това да се облагодетелстват верига от изпълнители, близки до общините, и така да се финансират предизборни кампании.

Публикувани данни на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) показват, че в началото на програмата през 2015 г. държавата е плащала почти по 300 лева на квадрат, а годи- на по-късно цените падат наполовина. Какво се е случило за тази една година? Дали цените на материалите и труда са поевтинели също наполовина? Едва ли това е верният отговор.

НИЩО НЕ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС

Българското правителство има два предишни опита за масово саниране на жилищни сгради. През 2007 г. започва проектът „Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради“ на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) с финансиране от 50 млн. долара. През 2011 г. идва ред на проекта „Енергийно обновяване на българските домове“ на Европейския съюз на стойност от 50 млн. евро.

По първия проект са санирани 49 сгради (с общо 1093 жилища), по втория – само 2 блока. Държавата първоначално поемаше 50% от необходимата сума, а по-късно – 75%. Останалите 25% се заплащаха от собствениците. В момента всичко е „безплатно“ – т.е. собствениците не плащат и стотинка, а всичко се поема от държавата.

Има още една разлика между преди и сега – сметки- те. По европейската програма разходите за саниране на един блок с 18 апартамента в София са 151 000 лв. Така средната цена за жилище от 85 кв. м е 8388 лв., от които собствениците са платили своите 25% – т.е. по 2200 лв. Така обаче е било преди. Идва време за новата програма, а с нея идват и новите цени.

СЛУЧАЯТ „БЛАГОЕВГРАД“

Градът често е споменаван като първенец в санирането. Представители на властта често пристигат в града, проверяват строителните дейности, режат ленти на завършени обекти. В Благоевград обаче има договори за саниране, чиито цени се различават драстично една от друга – т.е. за една и съща еднотипна работа се плаща различно. Средната цена за саниране на кв. м в Благоевград е 203 лева., което е двойно повече от обновяването по европейската програма „Регионално развитие“ 2007–2013 г. Данните на МРРБ показват още, че най-високата сред- на цена за саниране е във Велинград – 288 лв./кв. м, а най-ниската – в Кюстендил, 116 лв./кв. м.

Консултирахме се със строителен предприемач, който извършва такава дейност в България и в чужбина, и според него реалната цена е около 110 лв., заедно с включена печалба за изпълнителя. Попитахме и бившия зам.-кмет на Благоевград инж. Янко Янков – откъде идва тази огромна разлика в цените? Разликата идва от променящите се в движение правила на самата програма, обясни той.

„Средната цена в Благоевград винаги е била съобразена с правилата, наложени от МРРБ. Имаше момент, когато беше по-висока, но тогава и дейностите бяха повече.“

Направена била промяна заради факта, че не всяка сграда има нужда от конструктивна интервенция, обясни още Янков. Но и преди, и сега Програмата изисква обследване, което да установи нуждата или липсата от конструктивна интервенция, за да бъде обективно опре- делена цената.

„В началото всичко се базираше на обследването и не допускам да е имало злоупотреби и преди, и сега“, каза още Янков.

Тези обяснения обаче не дават отговор на друг въпрос – защо има огромна разлика и в цените за саниране на няколко идентични блока, извършени приблизително по едно и също време.

ЧЕТИРИ „СЛУЧАЙНИ“ БЛОКА

Получихме информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) – техническите паспорти и доклади от обследването на 4 сгради с идентична етажност и РЗП (разгърната застроена площ). Документите показват, че 14-етажен блок на ул. „Цар Иван Шишман“ №16 в Благоевград, с РЗП от 4525.43 кв. м., е саниран срещу 1 256 911.64 лв. с ДДС. Простата сметка показва цена от 277.74 лева за квадратен метър.

15-етажният блок № 15 в квартал „Запад“, с РЗП 5423.30 кв. м, е саниран за 776 496.35 лв. с ДДС. И височината, и площта на този блок са почти същите като на първия. Но тук средната цена за саниране на квардат излиза 134.73 лева. Това е точно два пъти по-евтино. С какво ли блокът на „Цар Иван Шишман“ е по-специален от този в квартал „Запад“?

Нека продължим с трети блок – той също е на 15 ета- жа, намира се на ул. „Братя Иванови“, с РЗП 5527 кв. м Неговото саниране е струвало 618 524.20 лв. с ДДС. – т.е. по 111.90 лв. за кв. м Четвърти блок – отново на 14 етажа, отново с близка РЗП от – 5891.13 кв.м, намира се на ул. „Марица“ №2. Всички параметри са като извадени под индиго, но ценитие са твърде различни. Последният блок е саниран за 1 309 78.53 лв. с ДДС, или за 222.33 лв. на кв. м.

И тук възниква въпросът – на какво се дължи тази разлика? Защо са допускани разминавания? Програма- та за саниране създаде напълно законна възможност за прахосване на пари на данъкоплатците и даде власт на общините да контролират процеса – т.е. да избират фирмите и да надзирават работата им. Това поражда съмненията за съществуване на корупционни схеми за отклоняване на част от парите.

Към октомври 2017 г. общо 782 многофамилни жилищни сгради в цялата страна са вече изцяло реновирани и въведени в експлоатация по Националната програма за енергийна ефективност, показва справка от сайта на МРРБ. В процес на изпълнение са строително-монтажни работи по още 612 сгради. Предстои да бъдат реализирани мерки за подобряване на енергийната ефективност по още 628. Одобрени за реновиране и с вече сключени договори за целево финансиране са общо 2022 много- фамилни жилищни сгради с договори на обща стойност 1 854 861 926 лв. с ДДС. Финансов ресурс в такъв обем превръща санирането в най-големия проект на държава- та и затова отчетността и прозрачността за изразходването му е толкова важен въпрос.

СТАНА МНОГО ВИДНО

В началото на Програмата тези силно завишени цени правят впечатление. Тогава все още няма фиксирани максимални цени. След множество коментари и публикации по темата МРРБ определя референтни стойности, които след това два пъти променя. Първата корекция идва, след като се установява, че цените са далеч над тези на свободния пазар. Следва и второ занижаване на максималните стойности.

През октомври 2015 г. цената е фиксирана на 348.60 лв. на кв. м. Още тогава разликата е драстична – в същото време по европейската програма „Енергийно обновяване на българските домове“ се санират блокове на цена от 114.16 лв. на кв. м.

През април 2017 година зам.-министърът на регионалното развитие в служебното правителство Виолета Комитова съобщи, че с предвидените по програмата 2 милиарда лева са можели да бъдат санирани 4 хиляди сгради – два пъти повече от санираните 2 хиляди. До- пуснато е наддоговаряне на проекти извън одобрения от правителството ресурс с цели 200 милиона. Програмата е временно спряна от МРРБ, но после на помощ идват… данъкоплатците. Министерският съвет отпуска още 1 милиард.

Тогава Комитова изчисли, че срещу тези 2 млрд. лв. всеки един от собствениците на апартамент в предвидените за саниране 2022 сгради, получава от държавата „подарък“ в размер на 17 500 лв. Разхищението е огромно – на свободния пазар всеки собственик може да договори фирма, която да санира апартамента му за около 5-6 хиляди лева. Така „безплатното“ саниране излиза доста солено на българския данъкоплатец – той го плаща почти тройно.

А КАЧЕСТВОТО?

Понякога е разумно да се плаща повече от средната цена, ако получаваш много по-качествена услуга, която би се „изплатила“ в бъдещето. Дали случаят със скъпото саниране е такъв обаче? В Благоевград вече има десет- ки оплаквания от качеството на работа на фирмите изпълнители. Само два месеца след санирането бл. 53 в квартал „Запад“ протича. Покривът е издържал в про- дължение на 40 години преди санирането, но малко след това започва да пропуска вода. Така след „безплатния“ ремонт от държавата идва ред на нов ремонт, за кой- то вече собствениците ще събират пари. В най-ниските части на фасадата се забелязват огромни отвори, които при дъжд се пълнят, а оттам водата прониква в сграда- та. Обяснението на фирмата изпълнител е, че те нямат вина, защото липсват тротоарни плочки и те няма как да оформят фасадата. Докато отговорността се прехвърля, времето се разваля и водата е все по-чест неканен гост в домовете на „ощастливените“ данъкоплатци с „безплатно“ саниране. Новини за протекли санирани блокове идват още от Бургас, Стара Загора, Русе, Враца, Хасково, Мездра, Димитровград и София.

В един момент на ул. „Цар Иван Шишман“ се случва инцидент – скелето на най-скъпо санирания блок в Благоевград пада. Вероятно недостижимата за другите цена от 277.74 лева за квадратен метър не е достатъчна за осигуряване на здраво скеле. По чудо няма пострадали. 33-годишен работник обаче няма този късмет и пада от скелето на петия етаж на блок 30 в квартал „Запад“, докато поставя изолация за саниране. Разследването за смъртта му продължава.

След пожара на жилищна сграда в Лондон, при който загинаха най-малко 80 души, темата за качеството на използваните материали в санирането става актуална и в България. Оказва се, че никой не е включил в изискванията на Програмата да се използват негорими материали, което е задължителен елемент от сигурността на високите сгради. Започва обсъждане на промени и евентуална забрана за използването на стиропор при сгради над 28 метра. Докато това стане обаче, стиропорът остава основният използван материал – защото е най-евтин.

„Безплатното“ саниране започва да изглежда още по-нелицеприятно – скъпо и некачествено. Следващите редове обаче обясняват защо държавните и общински чиновници не се притесняват от тези факти – нещо друго е било по-важно за тях.

ВАЖНОТО Е ФИРМИТЕ ДА СА „НАШИ“

Компромисите с качеството и огромните разлики в цените се обясняват много по-лесно, когато видим кой изпълнява обществените поръчки. На сайта на община Благоевград са публикувани договорите и там присъстват лица, свързани с общинската управа. Над 80% от договорите за обследване на сградите, са извършени от „Екоконсулт“ ДЗЗД с управител Янко Димитров Янков. На пръв поглед нищо странно, но човек със същото име се оказва заместник-кмет по строителството на общи- на Благоевград. Към момента на обследването той все още не е заемал длъжността, но е факт, че има успешна дейност с общината, преди да стане неин служител на 23 ноември 2015 г. Но това не е всичко – по-късно друга свързана с него фирма започва да изпълнява строител- но-монтажните работи и инженеринга по Програмата за енергийна ефективност.

Търговският регистър свързва с Янков още няколко фирми – „Строителство и саниране-инженеринг-консулт“ ЕООД, „Стройинвест консулт София“ ЕООД, „Стройинвест консулт 2013“ ЕООД, „АС инженеринг“ ЕООД и „Хидрокомерс България“ ЕООД, от които той вече е прехвърлил дяловете си. Проверка в списъка на изпълни- телите на санирането показва, че една от тези фирми работи по няколко договора с община Благоевград, дори и след като Янков вече е встъпил в длъжност – това е „Строителство и саниране-инженеринг-консулт“, която зам.-кметът е напуснал през 2012 г.

Янков може да е напуснал фирмата, но тя остава близка до него. Собственичка е 25-годишната Елизабет Урукова, дъщеря на Цветанка Господинова, с коя- то зам.-кметът Янков живее на семейни начала. На 16 август 2016 г. Янко Янков участва в заседание на Комисия за провеждане на открита процедура по Закона за обществените поръчки и определя за изпълнител на една от обособените позиции… същата фирма. „Строителство и саниране-инженеринг-консулт“ ЕООД сключва с общината договор на 21 ноември 2016 г. на стойност 817 233.65 лв. с ДДС. Тази фирма е първенец по саниране в града с 3 блока.

Дружеството „Строителство и саниране-инженеринг-консулт“ ЕООД е получило от договори по Програмата за саниране общо 6.3 млн. лв. за 7 блока в цялата страна – три от тях са в Благоевград. В съдружие фирмата печели една от най-скъпите поръчки за саниране на сграда във Велинград за над 2.2 млн. лв. А фирмата съдружник е „Топ хаус“ – собственост на съпруга и брата на бившата депутатка от ДПС и бивш зам.-министър на екологията Фатме Илияз.

Малко след публикуването на първите данни за връзки на Янков с фирми изпълнители той подава оставка от зам.кметския пост в Благоевград.

ДА СИ КУПИМ МНОЗИНСТВО

Поръчките по Програмата се оказват особено „полезни“ и за осигуряване на мнозинства в Общинския съвет на Благоевград. Например „Хидроенерджи-БГ“ ООД с управител Милен Динков сключва договор на стойност 2 363 858.54 лв. с ДДС. Милен е брат на Рашко Динков, кой- то е общински съветник. Това обаче не е единственото „съвпадение“. „Динатстрой“ ООД на общинските съветници Димитър Урдев и Васил Миладинов също участва в Програмата и сключва договор за 1 812 558.33 с ДДС. Тук интересното е, че „Динатстрой“ дава с 400 хиляди лева по-висока цена от конкурента си, но печели заради предложената по-дълга гаранция.

Но и тези връзки не са последните. Венци Тодоров, който е брат на общинския съветник Андон Тодоров, е управител на „БГ еврострой АВМ“ ЕООД, която е санирала два блока в квартал „Струмско“ срещу 840 278,12 лв. с ДДС. А пък всички споменати, случайно или не, гласуват редовно в полза на предложенията на общинската администрация, която ги храни – буквално.

Така изглежда картината в „столицата на санирането“ Благоевград – най-много обновени блокове по Програмата, сериозни разминавания в цените, оплаквания от лошо качество и много силна връзка между фирми из- пълнители и местната власт. За едни остават печалби- те, а за данъкоплатците остава урокът, че „безплатни- те“ неща обикновено им излизат поне два пъти по-скъпи.

ИЗТОЧНИЦИ:

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

https://goo.gl/tGb15X

https://goo.gl/Nznt93

Община Благоевград

http://www.blgmun.com/

Копие от цитираната документация е достъпно на сайта chernakniga.bg

МАРИЕТА ДИМИТРОВА –http://www.fnf-southeasteurope.org

Коментар „Авантаж“ : Ако си мислите, че в Бургас е различно, то нещата са подобни и даже на места още по-зле, но народецът си мисли, че всичко е аванта …

Вчера в интервю за „Фрог нюз“ Осман Октай разкри :

„България винаги е била употребявана от КГБ и Москва за организиране на различни мероприятия в Близкия Изток като контрабанда на цигари, амфетамини, оръжие и т. н. Семейството на покойния вече  Филип Найденов-Фатик организираха тези канали. След убийството му, тази роля  беше поверена на Делян Пеевски. Много приближени хора на Бойко Борисов  регистрираха фирми в Иракски Кюрдистан. Направиха опит да регистрират банка, но получиха отказ заради натиска на американските и турските служби. „Булгартабак” повери продажбата на цигари на един кюрд. Той захранваше Близкия Изток не само с цигари, но и с амфетамини. Не случайно по тези територии бяха открити български оръжия и български автомобили. Този коридор няма как да работи без гръб от българските и руски служби. Проблемът е огромен,  замесени са много сериозни хора. За това Борисов и Цацаров са толкова притеснени. “ – frognews.bg/inteviu/osman-oktai-nash-bai-ganjo-tseluva-briuksel-bez-moje-kaje-dve-dumi-krast-2017-12-21.html

Факти, обстоятелства, връзки за които много преди това интервю писаха тук :

Бойко Борисов от Червен бряг до Ирак

Има едно любопитно съвпадение в историята, разказана пред Шуменския окръжен съд от Васил Костов – Кеца, обвинен по делото „Килърите“ през 2011 г. и разказа на бившия шеф на ГДБОП Ваньо Танов пред парламентарната комисия по вътрешен ред през 2008 г.

Става въпрос за една и съща схема за трафик на дрога: от България за Турция пътува синтетика, която там се разменя на бартер и в България се връща хероин.

По думите на Кеца през годините преди да стане главен секретар на МВР (преди 2001 г.), за този канал е отговарял Бойко Борисов. Във връзка с канала трябвало да се реши някакъв проблем с Косьо Самоковеца, както и с Мето Илиенски, за когото по неизвестна причина Борисов се застъпил.

Ваньо Танов описва същата схема, но вече в края на 2006 г., а участниците са Братя Галеви и Златко Баретата, между които също възникнал някакъв проблем.

Разказът на Кеца е труден за потвърждаване, тъй като всички цитирани участници с изключение на Венцислав Стефанов са покойници. „Евентуално“ участвалия в сбирката Стефанов отрича категорично.

Данните на Танов обаче са засечени със СРС от ГДБОП, което вече е „друга бира“, както би се изразил един покоен познат на премиера.

Износът на синтетична дрога от България към Близкия изток е организиран от Държавна сигурност още през годините на развития социализъм. Логично възниква въпросът дали не става за един и същ канал, с един и същ modus operandi, който само сменя надзирателите си през годините:

– Преди 2000 г. каналът се държи от СИК, а го надзирава Бойко Борисов, който „решава проблемите“ със Самоковеца и Илиенски. След това сикаджиите по думите на Кеца купуват на Борисов поста главен секретар на МВР.

– 2006 г. за канала вече се борят Баретата и братя Галеви, а героите, които „решават проблемите“ са Тони Мамата, Алексей Петров и Румен Петков.

Фирмата от Червен Бряг

Биволъ откри една възможна топла връзка между двата канала. В разказа си пред съда Васил Костов – Кеца споменава, че Борисов тогава „излизал с човек от Червен Бряг“.

През 1997 г. Бойко Борисов, иракчанинът Самир Искандер Ибрахим, Пламен Тачев Петров, Николай Нинов Костов, Веселин Нинов Костов и Венцислав Христов Божилов основават в Червен бряг фирмата „Прайхим“ ООД, която се занимава с производство на сапуни. Борисов напуска тази фирма след година и половина, но запазва контактите си с някои от съдружниците. Любопитно е също, че по това време другарката в живота на Борисов, Цветелина Бориславова регистрира фирма със сходно име в София – „Прахайм“ вместо „Прайхим“

През октомври 2001 г. Борисов и Пламен Тачев регистрират „Би енд Пи Комерс“. След като става главен секретар на МВР Бойко Борисов излиза от фирмата в началото на 2002 г., а на негово място като съсобственик е вписана Надка Петрова Маринова. Заедно с Цветелина Бориславова, Маринова е съсобственик на охранителната фирма „Ипон 1“ създадена от Бойко Борисов.

В момента Пламен Петров, който е от Червен Бряг е депутат от ГЕРБ. Той успя да се прочуе с класическа шуробаджанащина, назначавайки дъщеря си на работа в парламента.

Цветелина Бориславова агитира за Пламен Петров в Червен Бряг

Екзекутираният насред София хроникьор на мафията Георги Стоев разказва интересна история за общия бизнес на Пламен Тачев и Бойко Борисов от мутренските години. Написаното от Стоев съвпада и с казаното от Васил Костов – Кеца за взаимоотношенията в СИК и предначертания възход на Борисов (виж карето).

Държавният резерв

Други двама съдружници на Борисов от „Прайхим“ са попаднали на радара на правосъдието покрай аферите с Държавния резерв. Веселин Нинов Костов е близък до Мирчо Циганина и днес е подсъдим по делото за източване на резерва чрез сделки с горива и зърно. Брат му Николай също е замесен в схемата и е подсъдим за участие в ОПГ и документни измами.

Това е друга сюжетна линия, която отвежда към скандалното решение на ГЕРБ да ликвидира Държавния резерв без никаква отчетност. Според проектозакона на ГЕРБ ликвидационна комисия трябва да оцени запасите от стоки и продукти на държавата, но не преди закриването на Държавния резерв, а след това. Не е ясно как това ще се отрази на текущото дело срещу съдружниците на Борисов, но очевидно има воля да се действа на тъмно, което може да заличи доказателствата за минали злоупотреби.

Иракската връзка

Най-интересен за амфетаминовия сюжет е Самир Искандер Ибрахим, известен също като Самир Францис. Самир Ибрахим напуска фирмата „Прайхим“ заедно с Борисов в края на 1998 г. През март и август на същата година той регистрира две фирми със Златомир Иванов Иванов – Златко Баретата: „Бинго Нова“, което се намира в подлеза на Централна гара и „З.Е.С.“, в която Ибрахим е управител. З.Е.С. в момента е със запорирано имущество заради делото срещу Баретата.

Това едва ли притеснява особено Ибрахим-Франсис, тъй като старият му делови партньор Бойко Борисов не го забравя през годините. Иракчанинът върти солиден бизнес с имоти и строежи в София и се облажава от сделки прокарани в Софийски общински съвет докато Бойко Борисов е кмет. Една от най-скандалните заменки е предложена от услужливия син съветник Борислав Бориславов, шеф на софийското СДС, но това е отделна история.

Общата фирма на Борисов и иракчанина Ибрахим, а впоследствие общата бинго зала на Ибрахим с Баретата водят към една друга позабравена, но много интересна история, която се разшумя покрай отвличането и убийството на двама български шофьори в Ирак през юли 2004 г.

Добре известно е, че Баретата инвестира в игрални и бинго зали. Негова собственост са както „Бинго Нова“, така и „Бинго Елит“. През 2000 г. Баретата основава Казино „Елит“ и става негов изпълнителен директор. В края на 2003 се провежда общо събрание, на което Баретата предава управлението на Константин Иванов Динев, Махер Абдула Хасан и Мария Димитрова Хасан.

С какво се занимават последните става ясно от един доклад оставен анонимно в пощенските кутии на депутатите от Комисията по вътрешен ред и сигурност през март 2005 г. Тогава той е публикуван единствено във вестник „Седем“. Преди няколко години за него си спомни и сайта Afera.bg.

Публикуваме отново този текст, след като потвърдихме от независим източник, че той е съставен от служители на НСС. В него става дума за нова мафиотска организация за синтетична дрога, закриляна от тогавашния главен секретар на МВР – Бойко Борисов.

===Начало на доклада===

„Причината за отвличането и убийството на българите са неуредени сметки от наркобизнес. Историята започва с показните убийства на няколко знакови фигури в търговията с наркотици в България. Официално поръчителите са неизвестни и едва ли някога ще станат публично достояние, но можем да се досетим, ако проследим кой зае мястото им.

Така се създаде и новата мафиотска организация, която стана причина двамата българи да загубят живота си в Ирак.

Тя се превърна в един от основните доставчици на синтетични наркотици в Близкия изток.

Дрогата се произвежда във фабрика в близост до Кулата. Съдружници в нея са собственикът на ресторант „Кошарите“ – Константин Динев, (близък до покойния Мето Илиенски и Георги Илиев), синовете на бившият иракски посланик в България Мохамед Амин – Бленд и Сиад, и членовете на на ВПС на БСП Тихомир Стойчев – бивш директор на НСБОП (освободен заради връзки с покойния Филип Найденов – Фатик).

Суровината за производство се доставя от ливанеца Адел Саркиз, а готовата продукция се транспортира за Ирак чрез автовози на фирма в Благоевград. Дрогата се укрива в тайници на превозваните автомобили и ремаркета. Безпрепятственото преминаване на гарницата е дело на Тихомир Стойчев, чрез мрежата от служители в Агенция „Митници“ и МВР. Дистрибуцията и продажбата на наркотици се извършва от иракчаните д-р Хайрала Салех и Хасан Санджари. Парите получени от сделките се „изпират“ в казино „Елит“, което е собственост на същите лица, притежаващи фабриката, и на иракчанина Махер Хасан – съдружник на Мето Илиенски.

Разбира се, така действащата схема се ползва както с политически, така и също и с протекции от страна на МВР и лично на главния секретар Бойко Борисов.

Неговото протеже – директорът на РДВР – Благоевград Богомил Янев – не позволява разследване на цитираните по-горе араби, въпреки многобройните сигнали.

Живеещите в гр. Сандански Бленд и Саад Амин наред с наркобизнеса многократно демонстрират незачитане на законите – от хулигански прояви до криминални престъпления като открито заплашват полицейските служители.

Подобно е поведението на Хайрала Салех, зад когото стои зам-директорът на НСС, близък до Тихомир Стойчев и личен познат на покойният Фатик. (Няма да е изненада, ако отношенията със Салех са прикрити и той е записан като доносник и на службата). Възползвайки се от протекциите на службата за сигурност, той притиска свои конкуренти в бизнеса и ги заплашва открито, че могат да бъдат изгонени от България само ако се обади по телефон на ген. Чобанов. (Тогава шеф на НСС – бел. р.).

Същите покровители осигуряват контакти на Салех с оръжейни търговци, с които той преговаря от името на НСС.(Собствениците на няколко държавни оръжейни фирми се чувстват доста объркани).

Чрез лично предани служители на МВР главният секретар Б. Борисов притиска конкурентните групировки в наркобизнеса.

Информацията за това кой и как да бъде ударен се подава от Тихомир Стойчев и от един бивш шеф на Отряда за борба с тероризма, който ръководи и престъпна група за „мокри поръчки“. (Кой ли застреля толкова професионално Фатик и защо ли имаше толкова противоречия между първоначалните показания на свидетелите и официално обявеното от главния секретар на МВР?).

Всичко действаше като добре смазана машина, докато типично по арабски братята Амин не се се скараха за пари с Хасан Санджари. Хайрала Салех застана на страната на братята Бленд и Саад. Между другото, по времето, когато отношенията им бяха добри, покровителите от НСС и Бойко Борисов уредиха Санджари да бъде приет в президенството и МВнР. След като се наложило да почака във Външно министерство повече от час, разяреният иракчанин се е разкрещял: „Какво си въобразявате? Само да реша и ще избия войниците ви в Ирак!“. (Може пък да се опитал впоследствие?)

След възникналия скандал с неуредените бизнесотношения Санджари неколкократно отправя заплахи, като иска да му бъде изплатена значителна сума. Тъй като няма резултат, той отвлича камионите, превозващи поредната пратка, заедно с шофьорите, работещи за Бленд и Саад с искане за откуп.

Похитителите са търсели точно тези българи. Защо ли информацията бе укрита?

Водят се неколкодневни преговори без резултат. (Собственикът на камионите и автокъщата в Благоевград е имал информация за отвличането няколко дни преди официалното съобщение. Два дни след това той прекрати дейността си.)

Разгневеният Салех решава да включи „тежката артилерия“ – Борисов и Чобанов. (Последният не е изцяло „в час“. През цялото време е воден за носа от заместника си.) Под ръководството на Бойко Борисов е разработен план за действие. (Интересно защо министър Петканов не е запознат?). Пред президента Първанов е изложена версията, че НСС разполага с информация къде похитителите държат българските заложници. (Естествено, Хайрала Салех познава добре съдружниците си и е в състояние да уреди освобождаването им срещу откуп.) Държавният глава е убеден от Борисов и Чобанов да одобри план за освобаждаването на шофьорите като предоставя правителствения самолет и съдейства за отпускане средства от БНБ.

Комична ситуация?!

Едната страна в мафиотския сблъсък взема пари от държавата, за да уреди отношенията си с другата. (Не трябваше ли Парламентът да одобри това?). Разбира се, участниците от българска страна Първанов, Борисов и Чобанов са си направили и друга сметка – да станат национални герои. Между другото, преди заминаването са подготвяни ордени като дори Борисов е организирал бляскаво посрещане с пресконференция.

За Ирак потегля българска група, ръководена от Бойко Борисов, в която е и покровителят на Хайрала Салех от НСС. В нея са включени служители на СОБТ. (Има ли заповед на министър Петканов?) Не е ясно точно кога и на кого е хрумнала идеята да нападнем Санджари, да освободим шофьорите и да си разделим парите за откупа. Доста тъп екшън сценарий, изцяло в стила на главния секретар.

Атаката се проваля. Равносметката е ранен служител на СОБТ. (Пълно медийно затъмнение).

Вбесеният Санджари продава заложниците на групировката на Ал Заркауи, а нататък е известно. След това по заповед на Бойко Борисов е отправено силно внушение към всички, които имат отношение по случая да мълчат. (Така де, нали го очаква политическа кариера. Не може да я рискува заради някакви си шофьори). Дори и съпругите на убитите шофьори престанаха да питат. (Заплашени са, че нещо ще се случи с децата им).

Хайрала Салех на всеослушание обявява, че е награден с държавно отличие от президента Първанов. Може би заради убийството на българите?

Братята Амин строят нова фабрика за каптагон. Двамата са толкова нагли, че отправят открити заплахи срещу лидери на СИК и ВИС. Назрява нов конфликт и възниква въпросът, кой ще е жертвата сега. Може би отговорът е в това, на чия страна ще застанат Борисов и марионетките му в МВР“.

===Край на доклада===

В този текст за пръв път Борисов е свързан публично с трафика на амфетамини. По-ранни информации са го свързвали с незаконно производство на фалшиви цигари.

„Знаем откъде е дошло писмото. Това са мишоци, а на единия от тях му секна контрабандата в Петрич и сега търси нови връзки“ – коментира след публикацията на този текст Борисов.

Пресата приглася на главния секретар и пише за донос и компромат срещу бъдещата му политическа кариера. Набляга се на недостоверните моменти като акцията на антитерористите от СОБТ срещу Санджари.

Обществеността научи за отвлечените българи след като Ал Джазира обявява исканията на похитителите от групата на Ал Заркауи на 9-ти юли. Същата вечер в МВнР е сформиран кризисен щаб.

В отговор на парламентарно питане министър Петканов признава, че Бойко Борисов и още четирима служители са били командировани в Ирак от 10 до 14 юли 2004 с подпис на неговия заместник – Румен Стоилов.

Тук официалната версия и тази в анонимния текст сериозно се разминават. Според логиката на изложението и хронологията на събитията, акцията на СОБТ би трябвало да се е провела преди шофьорите да попаднат в ръцете на Ал Заркауи, или в периода 1-8 юли 2004.

Дали отвличането е било известно на българските служби преди за него да бъде обявено официално не се знае. Има данни, че в периода 1-5 юли от фирмата към която са работели шофьорите са пробвали да решат проблема по свои канали. В крайна сметка те уведомяват МВнР за отвличането само няколко часа преди съобщението на Ал Джазира.

Петканов твърди също, че откупът за похитителите на Лазов и Кепов в размер на 30 000 долара е осигурен на място „от иракски бизнесмен, пред който екипът под ръководството на гл.секретар на МВР е поел ангажимент, че ще бъде възстановена след прибирането на заложниците.“

Повечето въпроси на депутатите са подминати от Петканов с аргумента, че се отнасят до „квалифицирана информация“. Това обаче по-скоро потвърждава, че някаква част от изнесеното в анонимния доклад е достоверна.

Българин по заслуги

Всъщност Хайрала Салех се изписва още като Кхайр Ала А Салех или Хайралла Ахмед Салех. Малко известен факт е, че след тази случка той е станал български гражданин, записан е под името Хаир Ала Ахмед Салех, но продължава да се подвизава с различни имена и титли.

През октомври 2005 Хайри Сейлехъ, представящ се като председател на Атлантическия клуб на Ирак в България гръмко съобщава, че убийците на българските шофьори са заловени.

На 2-ри март 2006 г. д-р Хайри Салех коментира, че българските войници, които ще охраняват лагера Ашраф „ще бъдат избити до крак“ (странно съвпадение с думите на Санджари, цитирани в доклада на служители на НСС година по-рано: „Какво си въобразявате? Само да реша и ще избия войниците ви в Ирак!“). Салех вече се представя като съветник на иракския президент Талабани и шеф на Атлантическия клуб в Багдад.  Според външния ни министър Калфин обаче Салех няма нищо общо с иракските институции.

Решението за натурализацията на иракчанина с многото имена е взето от президента Първанов, но е по предложение на скандално известния зам.-председател на ДАНС Николай Методиев, който тогава е зам.-директор в НСС, научи Биволъ от достоверни източници.

Именно Методиев, който не е споменат с името си в анонимния доклад, е закрилника на Салех от НСС. Иракчанинът е натурализиран по чл. 16 от Закона за българското гражданство, който допуска изключения от процедурата ако „Република България има интерес от натурализацията му или ако лицето има особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта“.

Николай Методиев беше последният зам.-директор на ДАНС от екипа на Петко Сертов. Той напусна агенцията през декември 2009 г. но в медиите упорито се говореше, че именно от него е спряна и фактически е провалена разработката „Лиани“ за черните каси на ДПС. Протежето му Хаир Ала Ахмед Салех днес има бизнес с горива чрез фирмата „Дител Ойл“ ООД.

Колкото до „съдружниците“ от фабриката за амфетамини край Кулата, които въртят казиното „Елит“ (перачница за доходите от наркотрафика), те нямат проблеми с правосъдието. Под управлението на Константин Динев и иракчанина Махер Хасан (виж по-горе за връзката на двамата с Баретата), към края на 2010 г. казино „Елит“ е в добро финансово състояние и дава работа на 116 души. Това се вижда от годишните финансови отчети на акционерното дружество, публикувани в Търговския регистър. Биволъ не откри данни за съдружие между Махер Хасан и Мето Илиенски, както се твърди в доклада на хората от НСС.

Борисов „къса опашката“?

Твърде много и твърде подробни са съвпадащите информации от различни източници за съпричастността на Борисов към трафика на дрога от и към Близкия изток.

Борисов е наблюдавал трафика на амфетамини в края на 90-те, но скача на по-високо ниво, след като престъпни босове му купуват поста главен секретар на МВР – това излиза от показанията на Васил Костов – Кеца през 2011 г. Към тях трябва да се отнасяме със съответната доза скептицизъм, но е трудно да бъдат игнорирани, тъй като Кеца е вътрешен човек в групировките и е бил охранител на покойния бос Бай Миле. Прокуратурата е образувала проверка по сигнал на граждании ще трябва да излезе с определение за казаното от Кеца.

В доклада на офицерите от НСС, писан през 2005 г. се твърди, че като главен секретар в МВР Борисов е закрилял бизнеса с амфетамини на иракчаните и Баретата.

Не е безобидна и връзката между Борисов, иракчанина Ибрахим-Франсис, Златко Баретата и другите иракчани около Казино „Елит“, която е проследена за пръв път в това разследване. Тя допълва по естествен начин мозайката от наличните до момента данни.

Видно от обясненията на Ваньо Танов през 2008 г., каналът продължава да съществува и е закрилян от най-високо ниво в МВР след като Борисов напуска ведомството и се отдава на политическа кариера.

Тези процеси естествено са наблюдавано внимателно от службите на САЩ, които са натрупали съответната информация и сега побутват бившия силов бос Борисов в „правилната посока“, без да забравят с кого си имат работа.

За това свидетелстват както докладът изготвен за швейцарска банка публикуван в списанието „Конгрешънал куотърли„, така и неочаквано разсекретения от Уикилийкс дипломатически доклад на посланик Байърли, написан през 2006 г.

Всички важни съветници в американското посолство са участвали в изготвянето на портрета на Бойко Борисов, обрисуван в този доклад, който е с най-висока степен на секретност.

„Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини.“ – пишат американските дипломати през 2006 г.

Напълно възможно е обвиненията в миналото да се базират на цитирания по-горе доклад на офицерите от НСС. Американските служби едва ли са пропуснали да се запознаят със съдържанието и да проучат произхода на такъв скандален документ.

Но за разлика от други твърдения на американските посланици за тъмното минало на български политици, в своя доклад Джон Байърли е цитирал конкретна секретна американска служба – SIMO. Тя е потвърдила обвиненията за участие на сегашния български премиер в наркотрафика.

Впрочем, в доклада публикуван в Конгрешънал куотърли също се цитира неназован офицер от ФБР, който казва буквално следното: „администрацията на САЩ направи ужасен избор с кого да си легне в леглото в България. Какъв ужас – изглежда в борбата с терора приемаме помощ от всеки, независимо колко е омърсен“.

Дали Борисов се е дистанцирал от хранителния наркоканал, за да започне политическа кариера, дали си е „скъсал опашката“ и към днешна дата няма нищо общо с тези тъмни дела можем само да гадаем. Но призраците от миналото го застигат, въпросите се подреждат логически и търсенето на отговори продължава.

Авантаж по https://bivol.bg/bbiraq.html