Една добра новина !
Бившият министър на културата и настоящ депутат Вежди Летиф Рашидов е завел в прокуратурата дело за клевета срещу мен с десет конкретни обвинения /по съвет на Светлин Русев и Валерия Велева/, съобщи във фейсбук уважаваният склуптор проф. Велислав Минеков и допълва:

Прокурорът е отхвърлил обвиненията като несъстоятелни.
Въпреки това дело ще има по две от обвиненията – уронвам престижа на лицето наричайки го „Главен Мултак“ публично, със съмнение в криминална дейност на „Мултигруп“, недоказана по презумпция.
Твърдял съм за притежаван от него хотел в австрийските Алпи /същият е собственост на сина му/.
Разрушавайки здравето и публичния морал на лицето трябва да изплатя щети в размер на 100 000 лева.
Не е нужно да пояснявам цинизмът в подобни обвинения.
Ще превърна делото в публичен диспут по отношение морала на засегнатото лице.
Надявам се че има все още достойни журналисти, публично известни личности и дори приятели, които ще ме защитят.
Надявам се, че не съм сам.

Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек

Григор Лилов – Фейсбук
НАЦИСТКИ ПОЗДРАВ И БЕЗСРАМИЕ

**** По роден табиет на много не им пука за случилото се. Но косвено може и да им запука, понеже скандалът е международен.
**** Защо стигнахме до негласен ултиматум от чужбина, за да се помоли един човек да си даде оставката, вместо незабавно да се уволни

Проблемът не е само в нацисткия поздрав, а как човек с такива постъпки въобще може да стигне до висок държавен пост!.
Още по-големият проблем и вече много сериозен е как въпреки скандалът повечето политически партии, повечето политици и самото правителство се ослушваха и неглижираха станалото.
Най-големият проблем са немалкото коментари в Интернет, „е, какво толкоз е станало!“

Навремето присъствах на един от личните разговори на наш държавник с един от най-високопоставените немски политици. В свойствения му стил тогавашният ни ръководител се обърна към госта си „били сме съюзници в две световни войни, защо да не бъдем и в трета!“
Потресох се. Преводачката, без да се усети за огромния гаф, механично преведе.
Макар че владееше емоциите си, лицето на събеседника му се опъна като дъска. Нищо, че минаваше за един от най, ама най-десните политици в тогавашната Западна Германия.
Питам се на фона на сегашния скандал с нацистския поздрав имат ли новите ни „демократични“ ръководители поне малко по-неидеологизирано мислене, представи и разбирания от първобитните, примитивни комунистически представи за съвременните държави и общества?!

––––––––––––––––––
Например за това в Германия. Защото с изключение на шепи хора – повечето маргинали, там ненавиждат хитлеризма и нацизма.
Ненавиждат ги заради:
1. омразата и варварството, наложили в нация от водещите в световния прогрес, наука и култура и опетнили може би во веки веков името й и имиджа й;
2. ненавиждат ги, защото Хитлер и нацизмът избиха и погребаха над милион политически противници от самия немския народ;
3. ненавиждат ги, защото разрушиха чрез световна война водачеството на Германия сред нациите;.
4. ненавиждат ги, защото това управление и неговата война опустошиха както никога Германия и я превърнаха в руини;
5. ненавиждат ги, защото в тази война загина всеки седми/осми немец и немкиня;
6. ненавиждат ги, защото това управление завеща съветската окупация на част от Германия и репресиите в нея на комунистическата диктатура;
7. ненавиждат ги, защото хитлеризъм и нацизмът предопределиха драмата на 45 години разделен народ.
–––––––––––––––––––

Пиша това, понеже виждам сега из Интернет, че митовете на комунистическата пропаганда са живи не само в съзнанието на някои възрастни, а и на млади хора.

Бившият заместник-министър Павел Тенев се опита да оправдае опъната си в хитлеристки поздрав ръка с някаква шега. Но би трябвало да ти липсват не само първите седем години от възпитанието, но и всички следващи десетилетия, за да се шегуваш и или забавляваш по този начин.

Защото да се хвалиш с нацистки поздрав в личния ти Фейсбук профил (вече е изтрит) не е никакъв майтап, а диагноза!

Съгласен съм, че навсякъде по света могат да се намерят хора без елементарно възпитание, съвест и нравственост, заменени от дивашки примитивизъм и цинизъм под претенциите за цивилизационно лустро. Да, но такива хора не стават ръководители на високи равнища в изпълнителната власт. Или ако станат по случайност, много бързо изгарят от това поприще.

___________________________________
Обаче най-отвратителното в тази история не е постъпката на Павел Тенев, а реакцията на политическите ни кръгове и правителството. Вместо веднага да реагират, повечето партии, лица и държавници премълчаха.
А малкото, които се обадиха, доналяха масло в разгорелия се скандал. Имам предвид коментара на Валери Симеонов.
Напомням го:
„Несериозни работи. Нацистки ли е поздравът наистина? На база на кое да го оттеглим – че е хитлерист или член на нацистка партия? Глупости!“ Пред в. „Сега“ той допълни, че през 70-те години на миналия век като студент го били завели в лагера „Бухенвалд“.
„Като се замисля, кой знае какви майтапчийски снимки сме си правили там… Дали някой не може сега да каже: Подавай оставка и се прибирай на село!.“
___________________________________

Господи!
Да си признаеш, че за теб няма нищо свято на мястото, където са убити милиони – от немци и евреи през руснаци, поляци, французи, та чак до българи (да, българи!), е безочие, цинизъм и белег според мен на дълбока морална деградация.
Тук не играят роля само първите седем години и липсващите след тях. Играе роля манталитетът, презрението към „маргиналите“, които наистина са такива, ако преглъщат подобни гаври от политиците – не само от Валери Симеонов. Освен това играе роля пълното неразбиране на ситуацията и навикът да се врещят врели-некипели, понеже примитивният електорат харесва предимно такова поведение.
Но сегашната му длъжност не е само в „селото“ България. Тя има и външни измерения.

Има, защото Валери Симеонов вече не е само политически лидер, а и държавник – в изпълнителната власт е. Не че би било извинително и за политически лидер – случва се при тях, но слава богу – те не представят държавата си, когато не са във властта.
Иначе по света, вкл. и при демокрацията, вкл. в развитите държави има всякакви политически лидери, вкл. откровени идиоти, вкл. същества със странни, античовешки и антицивилизационни разбирания.

Мълчанието на правителството, липсата му на реакция и изявлението на Симеонов веднага превърнаха скандала от вътрешен в международен.
Аз съм много скептичен и съм бил много критичен към дейността на министър Владислав Горанов, но този път ще му отдам дължимото!
Той беше единственият министър, който реагира навреме и така както трябва: подобно поведение е неприемливо!
За съжаление това не изми срама и бездействието.

Мисля, че Горанов реагира така, защото за разлика от другите очакваше последствия. Парадоксално е финансов министър да коригира изказване на зам.министър от друго ведомство, подчинено на друг негов колега. Парадоксално е е да коригира вицепремиер. Парадоксално е като бюджетар да взима думата по този повод вместо да я вземе правосъдният и/или външният министър и самият премиер.

Но Горанов разбра какви могат да са последствията. И те не закъсняха. Преди няколко дни (5 май) в поста си-анализ на задкулисието на правителството и лицата в него дипломатично, но ясно заявих какъв курс се поема и предупредих (цитат) „за да те поставят на място, ако трябва и с един шамар.“

Шамарът беше получен по неофициални канали – ще бъде ограничено (спряно) финансирането на България.
Като резултат днес заместник-министърът най-сетне си подаде „доброзорно“ оставката.

И въпреки разигралата се зад кулисите история, премиерът и хората зад него продължиха (от глупост и идиотщина, от липса на първите седем години и много след тях) да наливат масло в огъня:
– Искам да му благодаря на него за достойната постъпка. (бел.:предполагам, че е Борисов е визирал оставката) Ако не беше такава ситуацията и не беше на този пост, сигурно много хора го правят.

******* ******* *******

Това е!
Имаме един „Хайл Хитлер“ от един, слава богу, вече бивш заместник-министър.
Имаме едно декларирано, макар и неофициално и завоалирано почти „Хайл Хитлер“ от един вицепремиер относно нацисткия лагер Бухенвалд.
Имаме едно оправдателно „Хайл Хитлер“ от премиера ни, че много хора го правят.
И въобще имаме маса „юнаци“ и правителство, което тръби „Хайл, България!“ Т.е. не ни пука от никого, на всекиго ще еб..м мамата!.

Ясно е, че ако това продължава, България ще я попилеят с шамари – финансови и др. Независимо от председателството й на ЕС и разни избори по чужбините, които нашите олигофрени във властта схващат като непреодолимо алиби. Напротив, това „алиби“ е утежняващо вината обстоятелство.

Не знам само дали на тези „юнаци“ във властта им е ясно, че най-тежките плесници ще бъдат лично за тях.
И че този път нито в Сърбия, нито в любимата им Русия, нито в Близкия и Среден Изток и в Далечния, нито на онзи край нас света ще си останат с откраднатите им пари.

***********************************************
Първата снимка е ясно на кого е.

Втората е на Аугуст Ландмесер (August Landmesser).
Той се присъединява към нацистката партия през 1931г. Виждайки какво става с идването на власт, се разочарова и се превръща в неин противник. През февруари 1944г. Ландмесер е зачислен в наказателен 999-ти крепостен пехотен батальон и е обявен за безследно изчезнал в боевете в Хърватия.

Снимката е панорамна от репортаж на митинга в корабостроителния завод Блом + Фос в Хамбург във връзка с церемонията по пускането по вода на бойния кораб Хорст Весел на 13 юни 1936 г. Присъства Хитлер, Рудолф Хес (тогава втория човек след него) държи реч.
Ландмесер единствен не изпъва ръката си.
Снимката и историята стават известни през 2012 г.

Нашите учители искат и се нуждаят от по-високи заплати, но … Дали само заплатите са проблем или  тяхното преподаване и оценки не объркват децата и не ги правят по-неграмотни, отколкото са ?!

Ето един казус показващ точно такава ситуация в образованието … Това е част от тест от изходното ниво по околен свят за втори клас тази година.

Отговорите на  едно грамотно дете са верни, но учителката е коригирала отговорите според държавните образователни изисквания (каквото и да означава това). Вероятно верните отговори са повече от един (стрелката сочи наистина към сърцето, а не към торса). Друг е въпросът дали дете във втори клас трябва да нарича тялото си „торс“.

За тези които не знаят или се интересуват торсът, торса, мн. торсове, (два) торса, м.  е човешко тяло без главата и крайниците, както и негово скулптурно изображение.

Туловище – Туловището (на латински: truncus), наричано още торс, е централната част на много животински тела (включително и човешкото)- Тълковен речник

„Прилежната“ учителка е коригирала отговорите на ученика, макар че стрелка сочи единия крак и детето е написало „крак“. Коригирано е на „крака“.

Стрелка сочи към китката и детето е написало „китка“. Коригирано е на „ръце“.

Стрелка се разделя и сочи крак и ръка, така е написало и детето. Коригирано е на „крайници“.

Стрелка сочи косата, детето пише „коса“, но, уви – верният отговор е „глава“.

Така второкласникът остава без верен отговор, въпреки че на всички въпроси е отговорил без грешка.

Родителите са възмутени, коментира akademika.bg . Учителите със сигурност имат обяснение за подобни корекции. Въпросът е дали така не правим насила от едно умно дете пълен неграмотник.

Дали не създаваме комплекси в детската душа. И дали авторите на учебни помагала не трябва да бъдат по-прецизни в работата си, за да не изправят родители срещу учители, а между тях – дечицата.

Свободен автор – Философът

„Гняв“ е символ на възмущението ми от кича в „модерното“ изкуство, казва в интервю за в. „Компас“ авторът на единствената книга, отпечатана само в един екземпляр

-„Гняв“ – това е името на новата ви книга. На 20 страници сте побрал това, което много от поетите на протеста се опитват да кажат на заспалите хора, наричани от управляващите лош човешки материал. Наскоро при гостуването ви в „Добро утро, Бургас“ заявихте, че в продължение на 27 години медийното пространство се залива умишлено и тенденциозно с гадости, помии и бози, за да може този народ да бъде тъп. Как се роди „Гняв“?
-Книгата е нестандартна изява на отношението ми към изкривените, изопачените и дори извратени течения в областта на всички изкуства не само в България, но и като световна тенденция. Всеки средно интелигентен човек е наясно, че такива неща се правят откакто Земята се върти, но като че ли през последните няколко десетилетия това се превръща в епидемия.
-Защо?
-Защото бездарието бързо се ориентира в обстановката и след като не може да се реализира по нормален, класически начин, започва да се прави на „модерно“. Отново ще си позволя да цитирам моя приятел и опонент Шура Самунджи /вечна му памет/, който веднъж ми каза: “Когато някой не може да пее, то той започва да прави рап, ако не му се удава да рисува – захваща се с абстракции, а когато не може да пише стихове, използва бял стих или разните там хайку, подредени като геометрия дивотии и прочие бездария“. И сега, когато нагло и тенденциозно всички възможни медии вкупом започнат да толерират бездарието и да му правят перманентна реклама, идва един момент на кипване и избухване. Ще си позволя един пример: Не би трябвало песента на Фики Стораро да се имитира от Миро в „Като две капки вода“, след като има абсолютно отрицателен вот в интернет пространството или да се номинира „дупарата“ на Гери Никол за Евровизия, макар да я оплюха по всички писти. Да не говоря за постоянното присъствие на разни пишещи алкохолици и комплексари върху страниците на вестниците и на телевизионния екран. Ако щеш, безразличието на същите тези медии към моята книга очевадно демонстрира отношение. Просто това, което направих, не е заложено в политиката за унищожаване на българската духовност, а напротив…
-“Гняв“ е вашият протест срещу псевдоавторите, наричащи себе си творци. Защо я издадохте само в един екземпляр и я завещахте на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив?
-Книгата сама по себе си не представлява интерес откъм съдържание и няма грам комерсиална стойност. Тя би могла да бъде притежание само на някои колекционери-библиофили, а в моето намерение изобщо и не влизаше тиражирането й поради същите причини. Целта на упражнението бе да се видя с приятели, да потърся съмишленици и ако ми се даде трибуна – да кажа това, което мисля и чувствам. Завещах я на библиотеката в моя роден град Пловдив, защото ако ще в Нова Зеландия да отида, пак ще си остана майничка, макар и Бургас да не ми е безразличен, защото баща ми беше бургазлия и имам страшно много приятели тук. Колкото до протеста в нея, ми се ще да споделя, че това е по-скоро възражение, възмущение /както съм писал вътре/, но не точно протест, въпреки че в България е модерно да се протестира. Аз не съм модерен – преди 40 години ходех с брада и слушах рок, сега пак ходя с брада и слушам рок. Динозавър консервативен, какво да се прави…
-В книгата публикувате психоплетството „Отбора за милиони“ на Криско, което на рапъроманите е по-известно като „Златните момчета“. Поместил сте до него и текста на хита от миналия век на група „Везни“ „Песен, писана на свещ“. След „шедьовъра“ „CV TV“ на Никита Нанков пък сте публикувал „Прощално“ на Вапцаров. Сравнявате и някаква цапаница, наречена „Хипермодерна картина от български художник“, с прекрасна творба на Владимир Димитров – Майстора, която наричате „демодирана”. Защо? Защо изкуството стана безвкусно?
-Никъде в книгата не цитирам имена както на „модерните“ автори, така и на техните опоненти. Разбира се, тяхното откриване не представлява трудност, което си личи и от въпроса, но лично аз нямам никакво намерение да оставям имената на Криско или Нанков за бъдещето, още повече съм напълно уверен, че те нямат място там. Колкото до Вапцаров, Георги Богданов и Майстора, то те и без моя PR са си безсмъртни. На оня художник с мръсното кафяво платно изобщо не му знам името и не ме интересува. Попаднах на тази цапотия след умишлено търсене на съвременни творби от български художници. Колкото до израза „демодирана“, то това е метафора, изразяваща иронията ми към снобите, хълцащи и ахкащи пред разните абстракции, с идеята да покажат колко много интелект са донесли от родните си села. Даже и това, дето съм поставил по една дума на всяка страница в книгата, е своего рода подигравка с „модерното“ изкуство. А по отношение на примерите, които съм дал, то нека Криско и Нанков да не се възгордяват, че съм сложил “гениалните“ им „творби“ в книгата си, защото просто за тях се сетих на първо четене, още повече, честно казано, не си позволявам много контакти с подобни „произведения“. Иначе без проблем мога да поставя всеки друг рап текст или да се ровна в графоманските сайтове за някое “велико“ стихоблудство. Да не коментирам чалгата или авторите, пишещи в стил „клозетна поезия“, като оня, дето написал „Ванка с танка“, че и го подписал като Радой Ралин.
-“Гняв“ сте я представили в Пловдив в Страстната седмица и на премиерата е бил бардът Стефан Гераксиев – Денвъра. Как вашите приятели приеха новата ви книга?
-На премиерата бяха и други музиканти, поети, писатели, психолози и преподаватели. Денвъра е мой дългогодишен приятел и си позволи кратка реч, демонстрирайки подобен на моя гняв, като завърши със страхотно стихотворение. Същото направи и поетът Николай Гюлев, който почти ме разплака с четиристишието си:

Ако в стиха сълза не затрепти,
ако в стиха не бликне капка кръв,
приятелю, какъв поет си ти,
макар да те ласкаят, че си пръв…

Доцент Соня Райчева сподели опита си с пишещите студенти, като с горчивина заяви, че на младите хора не бива да им се казва как да пишат, а само да им се показват примери как да не се пише, защото талантът е нещо, което не се придобива, тъй като е даденост още при раждането и формирането през първите седем години. Не мога да подмина с лека ръка и името на Елена Диварова, която освен поетеса, редактор и коректор на книги и учебници, е много добър литературен критик. Тя ме представи непринудено и същевременно съвсем академично в любимия ми стил „интервю без сценарий“. Нека ми простят останалите приятели, чиито имена също заслужават да бъдат споменати, но няма да ни стигне обемът на материала, за да ги изпиша всичките. И отново ще изкажа разочарованието си към родните медии, които не удостоиха с присъствието си премиерата на „Гняв“, макар и тя да е интересна, дори само откъм своята нестандартност. Явно журналистическата гилдия повече се интересува какво се случва под полата на плеймейтките или в леглата на футболистите.
Мога отговорно да заявя, че моите приятели застават зад мен и много се надявам някои от тях да покажат явна съпричастност към моята демонстрация. Но дори да не го направят в подобен стил, то ние стигнахме до консенсус, че единственият начин за борба с кича и бездарието е създаването на колкото може повече красота. Нека творим грамотно и красиво, приятели и съмишленици! Нека показваме на хората колкото се може повече смислени, естетически издържани и одухотворени творби!
-В интервюто с Мария Стефанова споделихте, че не ви пука да кажете, че Криско е национален предател или че Гери Никол се държи като проститутка, но по-интересно е защо го правят. Кой им плаща, за да се излагат?
-За мен всички, които работят срещу българската духовност, дори само с личния си пример, са национални предатели и продажни твари. Това, дето съм споменал тези имена, е повече случайност, отколкото лично отношение, макар аз нещата наистина да ги приемам доста лично. Но спрямо техните личности се отнасям не по-различно, както към останалите представители на псевдоизкуството. Просто трябваше да дам някакъв пример, още повече, че те сега са много актуални, дори рапъра го канят да журира и да бъде съдба на талантливи, млади хора, което си е направо трагична ирония на съдбата. Колкото до това дали някой им плаща, то това е напълно явно и ясно. Отдавна има сили, които работят усилено срещу българския народ и държава. Част от тази агресия се изразява във всякакви форми на принизяване българската духовност, защото ние си я носим още от времето преди Потопа, като една от най-старите народности. И завистта на ученика към учителя прозира в действията на продажниците, служещи на чужди интереси, които премазват образователната система, изкривяват Историята, прикриват заслугите на гениални българи във всички области, стремейки се да ни изтрият от лицето на майката Земя. И отново ще кажа, че ако го нямаше Боян Мага и неговите ученици-богомили, Европа още щеше да ходи в кожи и да се бие с боздугани. Нямаше да има Ренесанс, Леонардо, Мартин Лутер, розенкройцери, масони и прочие носители на прогреса. Ето защо се издават антилитературни списания, толерират се антитворци и се правят идиотски риалитита. И всичко живо си трае, че дори ръкопляска на Джорджано, Фики Стораро и Атанаска от Павликени.
-Наскоро бургаският поет Стоимен Стоименов сподели, че си колекционира (психо)сбирки от бургаски автори заради „бисерите“ в тях. Той разказа за доктрината на Алън Уелс Дълес и обясни защо някои от „колегите“ му „гледат“ на чайките като на кокошки, на морето- като на сополи. Възможно ли е САЩ да пръска милиарди долари за подмяна на човешките ценности?
-Бургаският поет явно си има стройна концепция по въпроса с графоманския контингент, което веднага ме прави негов фен и сподвижник. Колкото до САЩ и парите против духовността, то аз не бих се ангажирал да виня цяла държава, макар и определено у нас да пристигат емисари, завършили там, със задача да участват в антибългарски организации, да манипулират и вербуват наивници и готови комерсиални душици, с които Родината ни гъмжи. За съжаление не са само американците! България има достатъчно врагове и завистници, но не бива да забравяме собствените си грешки, от които уви, никога не сме вземали поуки. Само да се обърнем с няколко десетки години назад и ще се сблъскаме със стотици образци на прекрасни произведения във всички области от изкуството, да не коментирам нашите възрожденци и будители, които съвсем нарочно сме забутали в тъмните ъгли на забвението. Цензурата при соца може би бе недемократична, но такива като горепосочените „творци“ никога нямаше да прогресират тогава. И да се замислим дали трябва да номинираме за президент и то два пъти, човек, написал идиотските текстове на албума „Надървени въглища“ – Витков. Не ми се коментира стожера на кича г-н Трифонов, който десетилетия насажда чрез силата на PR-a арогантността, цинизма и безпардонната простотия на Ганьо Балкански.
Със сигурност има външно финансиране на опростачването, но фактът, че толкова хора се продават, ме наранява много повече от чуждата агресия.
-Живеете във Великобритания, но България е в сърцето ви и споделяте, че не можете да си пиете уискито безучастно, гледайки отдалече как ценностната ни система отива на боклука, за да затъпяват хората максимално. Казвате, че никога няма да вземете чужд паспорт. Наскоро една приятелка, избягала в Германия, ми сподели същото. Какво може да спре опростачването?
-Винаги съм казвал, че романтичният патриотизъм е патология. В началото на „демокрацията“ бях националист, скачах по площадите и рецитирах Ботев пред стотици хора. Дойде моментът на моето прозрение и се качих на самолета. Намерих спокойствие и бъдеще за най-малкия си син, който има още доста да се учи. Намерих възможност да си пиша писанията без да се нервя, че криминални престъпници ми определят съдбата. Не че в Англия няма проблеми, но те са решими и бих казал, съвсем дребни. Иначе и там си има кич и простотии, защото това е световна тенденция, но няма да ни стигне мястото за примери в този аспект. Мога само да вметна, че когато интервюират разни черно-кафяви рапъри, телевизорът на всеки три-четири секунди писука, поради цензура спрямо цинизмите им. За сметка на това видях неща, които няма как да видя другаде, както и се възхищавам от съзнанието на хората при всякакви ситуации, да не коментирам опазването на паметниците на културата и архитектурните такива.
А изпростяването може да се спре единствено и само чрез просвещение. Разбира се, и със създаването на красота. И отново ще завърша с любимия си цитат от Матей Преображенски – Миткалото: “Българският народ има нужда от просвещение, защото в продължение на 1500 години е давал на непросветена Европа императори и закони“.