Законът „Пеевски“ /срещу вторичното разграбване на активите на КТБ/,“поставя под въпрос основни принципи в правото“ и е „извънредно законодателство, което по принцип е противоконституционно“, но „бих го подкрепил, ако така поне малко справедливостта по този случай може да се постигне“. /Владислав Горанов, по Нова ТВ/. Това каза финансовият министър по повод предстоящото обсъждане и гласуване на закона, предложен от Пеевски, Хамид и Цонев от ДПС. Вие какво мислите по този въпрос?

Така коментира, с поставянето на въпрос,  журналистката Миролюба Бенатова телевизионната изява на приближения до Делян Пеевски финансов министър в кабинетите „Борисов 2“ и „Борисов 3“. От изказването на свищовския гуру в калкулациите се подразбира, че българският парламент ще трябва да направи конституционни промени, за да приеме противоконституционния закон на КОЙ за КТБ. В противен случай  ще се наложи да бъде изцяло отменен от Конституционния съд.

Доскорошният партньор на Делян Пеевски – Цветан Василев, който финансира бизнес-проектите му за монополизиране на българския медиен пазар, също взе отношение. 

Ето какво написа той на официалната си страница:

Да подкрепим ли Пеевски в „битката“ му за попълване на масата на несъстоятелността на КТБ?

29.10.2017

Честно казано, не ме учудва нито арогантността, нито гьонсуратлъка на Пеевски и Сие. Те са доказана през годините марка, която очевидно се продава добре на българското политическо бунище. Въпросът, който си задавам по-скоро, е докога този цирк ще продължава да заема нашето ежедневие. На всичкото отгоре и всички си го плащат – безропотно.

 

Но да се върнем на поредното законотворчество на Пеевски, който има толкова общо с правото, колкото аз с акордеона. Всъщност, аз не съм сигурен и в това, но от мене да мине.

 

В по принцип пълния с антиконституционни текстове проект на „вълшебната тройка“ ясно личат крайните цели на автора. Но понеже съм доверчив човек (от това си патя), реших да се задълбоча и да предложа някои редакционни промени, които сполучливо биха допълнили изначално „държавнически“ мотивирания проектозакон. С тези промени ще се постигнат няколко цели едновременно:

 

• Пеевски ще се впише за втори път като законотворец. Освен това, ще даде възможност и на колегата му от партията да стори същото.

 

• Ще се намали с малко противоконституционността и колизията на тяхната „творба“. Не че е проблем това, след като самият Главен прокурор още в далечната 2014 г. сакрално изрече, че в случая КТБ може да се върви и извън закона. И го спазва до ден днешен! А и не само той.

 

• Освен тези „фундаментални“ цели, ще се подобри рязко събираемостта на кредитите. Ако все пак съществува и такава цел. Освен прагматичните такива, които се свързват само с възможните кражби.

 

Всъщност, моето предложение към „вълшебната тройка“ (защото няма по-мотивирани и убедителни вносители на проектозакон за КТБ от тях) е да се включат следните текстове (може в Преамбюл) към проектозакончето:

 

1. Назначават се три оценителски компании за оценка на активите на КТБ и тези, които са придобити чрез финансиране от банката към 20.06.2014 г. Компаниите са посочени от:

 

а) ФГВГ;

 

б) необезпечените кредитори;

 

в) основния акционер на банката;

 

2. В срок от шест месеца се изготвят оценки на всеки от активите, като за меродавна се приема средната аритметична от трите оценки.

 

3. Активите, които са вече придобити от трети лица в резултат на цесии или други операции, вкл. и чрез частни съдебни изпълнители (ЧСИ), се предлагат за окончателно откупуване на лицата по актуализираната оценка по т. 2, намалена с евентуално платените (или поети) ангажименти по цесии и плащания по ЧСИ, доказани със съответните платежни документи. В случай на отказ, се прилага Законът за конфискацията им в полза на масата на несъстоятелността на банката.

 

4. Активите, които все още са под контрола на КТБ, се изнасят на публичен търг за продажба при условията на т. 2 и т. 3.

 

5. С всички постъпления се погасяват задължения на фирмите собственици (или бивши такива) на активите, както и на техни кредитори към банката.

 

6. Разликата между постигнатата цена на търговете и оценката към 20.06.2014 г., както и стойността на активите, които са попаднали в трети ръце и не могат да бъдат възстановени (Виваком, НУРТС, например), се покриват от държавата в масата на несъстоятелността по сметките на техните бивши собственици. По същия начин се покрива в масата на несъстоятелността и издръжката на КТБ. С всички постъпления се погасяват задълженията такива, каквито са към 20.06.2014 г.

 

7. Преходни и специални разпоредби:

 

Всички активи, придобити (откраднати) чрез т.нар. вътрешни цесии между фирми, обслужвани от Финансово консултиране и Бисер Лазов, се заплащат от владеещите ги компании или се връщат в масата на несъстоятелността и се предлагат на публична продан по предварително изготвените оценки.

 

Вярвам, че г-н Пеевски като държавнически мислещ човек ще даде първи пример за това и ще съдейства за възстановяването в масата на несъстоятелността, а именно като плати:

 

а) реалната цена на Техномаркет;

 

б) цената на София Прес;

 

в) изплатената от ДКК на ДИПИ цена по дълг на Хедж;

 

г) 12,5 мил евро, дължими на компанията EFV по сметка на КТБ във връзка с финансирането на Ливеро при схемата за приватизация на Булгартабак;

 

д) 14,5 милиона евро на СД Дивелопмънт, откраднати чрез престъпно решение на СГС от 2014 г. по дела, свързани с Техноекспортстрой;

 

е) 1 милион лева, дължими от ФК Левски на Билдинг Рисорт чрез фирмата на вероятния автор на законовото недоносче – адв. Ал. Ангелов;

 

ж) 8 милиона лева остатъчен дълг на Промишлено строителство холдинг, Техноекспортстрой и Сиболе Сървисиз към КТБ;

 

з) разликата до 80 милиона лева дълг на печатницата му към Партнер лизинг;

 

и) така и неизплатените задължения на медийната му империя. Ако му трябва опресняване, г-н Пеевски може да прибегне към следствието и прокуратурата. Те ги притежават!

 

Изглежда се размечтах! Но картинката на „Пирамидата КТБ“ би била много интересна и особено нелицеприятна за глашатаите на тази теза. Точно страхът от тази истина обедини всички, участвали пряко и косвено в погрома над банката. И заради това допуснаха и бруталните действия на ордата на Цацаров през май-юни 2014 г., както и лекомислено взетото решение за фалит на КТБ през ноември на същата година. Заради това, съзаклятниците продължават да адмирират арогантната наглост на един самозабравил се човек!

Тома Биков, 21 юни 2012:

„Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и от къде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме. Приемаме присъствието му по върховете на властта като нещо нормално и много често дори не осъзнаваме колко далеч сме стигнали. В нормална ситуация подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като министър-председател.“

Тома Биков, 11 октомври 2012:

„Предстоящите избори ще бъдат много тежки. Пред премиера Бойко Борисов има два пътя. Първият към нов мандат, а вторият към подсъдимата скамейка“.

„Когато човек е поставен под такъв избор, той действа с цената на всичко, за да постигне оцеляването си. Това е много неприятно за българската политическа система. В този случай демокрацията се изкривява, купуват се избори, прави се политически и икономически натиск, и започват да се вършат още серия от престъпления/“

Тома Биков за „Мишо Бирата”:

„Най-яркото престъпление на премиера. Това е търговия с влияние, нещо, което се наказва със затвор от 5 до 7 години. То е записано от специалните служби, доказано и най-нормалното нещо е да се повдигне обвинение. Но това не става. Ако подобен скандал се случи, в която и да е европейска страна, бъдете сигурни, че министър-председателят вече щеше бъде в затвора”

Тома Биков, 20 септември 2013: 

„Обещавам, че ще направя каквото зависи от мен Бойко Борисов никога поведе да не седне в креслото на министър-председателя!“

Днес, 2017 г., Тома Биков е депутат на ГЕРБ и съветник на премира Бойко Борисов, който го „целува под кръста“ с всяка своя медийна изява.

Нека си припомним какво мислеше през 2012 г. за Бойко Борисов журналистът Тома Биков, преди да започне да го „пипа под шлифера“:

Карикатура на диктатор

„Те ще ми бъдат демократите и ще кажат, че аз съм диктатор – стига с това вече, мълчах си, до тук ми дойде. С кое сме били диктатори?! В кое, в едно нещо?! И ги оставих да се наговорят, ама е прекалено. Госпожа Кунева осем години беше министър, тогава ли се чуваше гласът на хората повече от сега?! Че това, че всеки ден даваме спортни зали, магистрали, мостове, пречиствателни станции и си строим държавата и е видно – погледнете. Искат да я направят като Гърция, да я направят, само че аз не искам да участвам в това.“

Това са думи на премиера Бойко Борисов, казани по време на срещата с протестиращите срещу Закона за горите. Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и от къде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме. Приемаме присъствието му по върховете на властта като нещо нормално и много често дори не осъзнаваме колко далеч сме стигнали. В нормална ситуация подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като министър-председател.

Абсурдът на българското всекидневие дотолкова ни е погълнал, чевече дори не помним как се появи настоящият премиер. Там, иззад рамото на Тодор Живков, който през 1996 година посети за първи път родния Правец в демократични условия. Тогава бодигардът му слезе от шофьорското място и отвори задната врата, за да може от нея да излезе сваленият диктатор. За разлика от Борисов, Живков беше истински диктатор, което не значи, че беше по-добър.

После шефът на най-голямата охранителна фирма в софийско, след СИК и ВИС, даде няколко интервюта. И предизвика интерес. В интервютата си той се оплака, че напуснал МВР, защото го накарали да се деполитизира. С две думи толкова бил привързан към БКП, че решил да зареже кариерата си на пожарникар, но да остане верен на партията. Тогава беше смешен. Днес пак е смешен, но освен това е и министър-председател. Последното трябва да си припомнямае по-често.

След това дойдоха барикадите, сините митинги, надеждите и цялата енергия, която сложи край на първия етап на прехода. Малко след тях името на днешния премиер изплува в криминалната хроника. На 31 март 1997 година в. „Капитал“ ни съобщи следното: „Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма „Ипон“ Бойко Борисов, който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахователна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Пострадалата е собственик на фирма за химически продукти, масла и изкуствени торове“.

Последното не е компромат. То беше написано, когато Борисов дори не си представяше, че един ден ще управлява еднолично цялата държава. След атентата днешният министър-председател продължи да се занимава с охранителния си бизнес и пое охраната на нефтената рафинерия в Бургас. До 2001 година, когато отново посрещна царя, седнал на шофьорсокото място.

В онази паметна година се сдобихме с Главен секретар. Най-Главният от всички. Първо, голяма част от медиите бяха скандализирани – бивш сикаджия и бодигард на Живков да заеме един от най-важните постове в МВР. Затова ли стояхме на барикадите четири години по-рано, питаха се сините избиратели? Няколко години по-късно лидерите им замечтаха за коалиция с Борисов. През 2001 година Доган се колебаеше. Освен всичко, което беше вършил в първите години на прехода, предложеният за Главен секретар се оказа и активен участник във „възродителния процес“. В качеството си на каратист. Накратко – бил е и е гонел онези, които гласуват за Доган. Доган обаче преглътна и Главният секретар отиде лично до сарая му, за да му подари каракачанска овчарка. После около сто пъти повтори, че Доган е най-големият български политик. Помните ли тези мигове на толерантност и разбирателство?

Така в МВР започна ерата „Борисов“. Последваха я десетки поръчкови убийства. Главният секретар, облечен в неизменния си черен шлифер, изпрати в последния им път Стоил Славов, Димата -Руснака, Косьо Самоковеца, Илия Павлов, Иван Тодоров-Доктора… и така до 28. Толкова са показните и неразкрити убийства, извършени във времената, в които днешният премиер беше най-главен от всички секретари в правителството на НДСВ и ДПС. Рейтингът му обаче растеше. Затова оглави не една, а две листи на НДСВ. И беше избран за депутат от НДСВ. Само преди 7 години. Толкова малко време, а толкова много забрава.

После ерата „Борисов“ се пренесе от МВР в София. През 2005 година днешният премиер се кандидатира за кмет на столицата и обеща всичко – завод за боклук до 2007 година, справяне с кучетата, дупките, общинските далавери, заменките… И беше избран. И така, вече 7 години този човек управлява София. Еднолично. Някой съмнява ли се, че Фандъкова е нещо повече от параван? Скоро научих, че в момента определял дори фирмите, които да доставят кетъринга за коктейлите на общината.

А вече е премиер. Човекът от народа, който всяка сутрин отива с кордон от автомобили на работа и не излиза на улицата с по-малко от десет бодигарда около него. Министър-председателят милионер, който кръстосва страната с вертолет и самолет на държавни разноски. Премиер, който е единствен по рода си в Европа, след като Берлускони банкрутира Италия и си отиде под радостните възгласи на италианците.

Зная, че всичко това е повтаряно до втръсване не само в българската, но и в балканската, и в европейската, и дори в американската преса. Повтарям го още веднъж, защото въпреки това, всеки ден го забравяме. Защото вече не помним резила с Румяна Желева. Помните ли я? Същата, която ни беше външен министър и която премиерът беше решил да прави еврокомисар. После се разбра, че искала да преговаря на терен с умерените талибани, но не знаела къде се намира Сомалия. Тя беше първата от стотиците Калинки, които се врязаха в съзнанието ни и го изкривиха до неузнаваемост. Спряхме да се впечатляваме. Затова понесохме скандала с Мишо Бирата леко. Бяхме загубили усета си за нормалност. Дотолкова свикнахме с абсурда, че за всяко нещо започнахме да ходим при премиера – за волейбола, за горите, за футбола, за киното, за театъра… И вярваме, че той ще помогне. Единствената надежда е, че все някога ще се събудим и ще си спомним, че този човек е българският премиер. Тогава ще разберем, колко далеч и назад сме се върнали и колко усилия трябва да положим, за да наваксаме.

В Бюджет 2018 година разходите просто са зашеметяващи. Много може да се говори и то само за недостатъците на бюджета. Бих го определил като изключително пасивен бюджет. Това означава, че е процикличен. Това пък означава, че когато икономиката се развива, държавата здраво развързва кесията, което е фундаментален проблем в условие на валутен борд.

Като цяло при всяка държава във валутен борд, държавата трябва да има ниска преразпраделителна функция и съответно да поддържа постоянни излишъци, които отиват в резерва. Това е изключително важно, защото рано или късно ще дойде времето на цикъл на покачване на лихвите. В този случай разходите по обслужване на държавния дълг ще хвръкнат в небесата.

В условие на валутен борд държавния бюджет трябва да е антицикличен, т.е. – да трупа излишъци. Това икономистите го повтарят от почти 20 години.

Да не забравяме, че през последните почти 10 години дългът се е покачил почти два пъти. При валутен борд това е проблем.

След 2020 година публичните финанси ще навлязат в проблемна територия точно поради пасивните бюджети през последните години.
В това няма никакво съмнение.

Бисер Манолов, икономически експерт