Чужди инвеститори : Апелираме за предприемане на действия, които да гарантират пълната независимост на съдебната власт по всички институционални въпроси и да елиминират възможните механизми както за политическо влияние, така и за натиск върху съда от страна на прокуратурата чрез предприемане на необходимите последни стъпки за завършване на съдебната реформа в нейната цялост

ПОЗИЦИЯ

По отношение на съдебната реформа в България

Известно е, че в най-голям обществен интерес и от значение за правилното функциониране на икономиката е България да има същинско разделение на властите и, наред с това, независими, безпристрастни и ефективни съдилища и прокуратура, които да служат първо и най-вече в полза на обществото. Алтернативата на този модел е институционална система, която не се ръководи от правото, а от наглед произволни действия на властимащите.

На 25 януари 2016 г. вече заявихме своята позиция, изпращайки писмо до българските власти в този смисъл. Сега бихме желали да потвърдим отново своята позиция. Твърдо убедени сме, че липсата на безпристрастен и ефективен съд и прокуратура безспорно се явява една от най-съществените бариери пред икономическия растеж в България, привличането на чуждестранни инвестиции и създаването на равни условия за всички икономически оператори – чуждестранни инвеститори или български предприемачи, независимо дали настоящи или потенциални. Следователно, като представители на някои от най-големите международни инвеститори в България, но и на множество местни, български компании, наш дълг е да заявим своята позиция и да направим така, че гласът на бизнеса да бъде чут по въпроса за съдебната реформа в България.

Водени от горните съображения, изразяваме своята подкрепа за общите принципи, залегнали в основата на заключенията и препоръките в доклада за независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, изготвен под егидата на Службата за подкрепа за структурни реформи на Европейската комисия и оповестен на 20 декември 2016 г. Приветстваме важните стъпки, предприети с изменението на Конституцията и Закона за съдебната власт през 2015 и 2016 година. Въпреки това оставаме твърдо убедени, че тези изменения са само началото, тъй като те не адресират някои от основните будещи тревога въпроси.

В действителност, реформата на съдебната система в България далеч не е завършена. Този процес трябва да продължи с дължимото сериозно и отговорно отношение, поради простата причина, че се явява фундаментална предпоставка за постигането на истинско благоденствие за българската нация — първостепенно и неотменимо условие, което не търпи повече компромиси. По-долу застъпваме някои от най-важните елементи, които вярваме, че трябва да са основополагащи за една истинска и пълна съдебна реформа, която би била от изключителна полза за българската икономика и общество:

Независимост на съдебната власт

Всички участници в политическия живот декларативно отстояват, че съдебната власт трябва да бъде независима, но липсва достатъчно силна политическа воля за съществяване на така необходимите реформи, които да гарантират, че съдиите са изцяло неподвластни на политически натиск. В допълнение, прокуратурата не трябва да има каквато и да е роля (в рамките на пленума) относно решенията, свързани с кариерното развитие на съдиите и организацията на дейността на съдилищата. Въпреки, че миналогодишната реформа, и по-конкретно разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, е безспорен напредък, в крайна сметка податливостта на съдебната система на политическо влияние се корени в самата структура на съдебната колегия, в която квотата на политическите назначения остава прекалено силна и не възпира оказването на неправомерно влияние. Не беше направена последната и решаваща стъпка за предоставяне на пълна и неоспорима автономност на съдиите. Вместо това, каналите за потенциално политическо влияние остават отворени, а недопустимата ситуация, при която по определени въпроси съдилищата могат да бъдат поставени в положение на зависимост от членовете на ВСС от прокурорската квота (чрез пленума на съвета), продължава да е налице, независимо от постигнатото съглашение между основните политически партии за обратното.

Апелираме за предприемане на действия, които да гарантират пълната независимост на съдебната власт по всички институционални въпроси и да елиминират възможните механизми както за политическо влияние, така и за натиск върху съда от страна на прокуратурата чрез предприемане на необходимите последни стъпки за завършване на съдебната реформа в нейната цялост.

Прозрачност и отчетност на прокуратурата

Един от основните проблеми, свързан с последните промени по съдебната реформа, е обстоятелството, че прокуратурата на практика бе оставена без контрол, както преди. Безусловно подкрепяме независимостта на прокуратурата, но желаем да подчертаем, че действителното разделение на властите трябва да почива на система от ефективни механизми за взаимен контрол и баланс, както и че в едно наистина демократично общество не следва да съществува независимост без отчетност, тъй като това подкопава самите устои на демокрацията. Дълбоко обезпокоени сме от липсата на достатъчно отчетност на българската прокуратура пред обществото — обстоятелство, поради което действията ѝ биват възприемани като зависими от потенциално произволни решения на едно или друго лице. На практика почти никъде другаде в Европа прокуратурата не е независима не само в осъществяването на своята рутинна дейност, но и от самата държава и обществото, на които е призвана да служи. Вярваме в необходимостта от провеждане на широк обществен дебат относно евентуалното изваждане на институцията от структурата на съдебната власт и установяването на механизъм за нейната отчетност пред изпълнителната и/или законодателната власт (например чрез по-нататъшна децентрализация, вменяване на задължения за докладване и налагане на реални санкции в случаи на разследвания, които могат да бъдат окачествени като произвол), което в крайна сметка да гарантира отчетността на институцията пред обществото.

Advantage Austria София, Търговски отдел, Австрийско посолство, Улрике Страка

Норвежко-българска бизнес група, Дейвид Хемпсън, и. д. Председател

Авантаж

В последно време звучи едно вече разпознаваемо име – Лозан Панов. Странна птица, неизвестно откъде долетя. Не сме близки, не е част от ловна дружина, не е масон, не е срещан на стадион, нямал е явочна квартира, не е бил член на „нашата партия“, дори соросоид не е бил. Загадъчно израстване, петно в тази биография трябва да бъде намерено. Ще бъде. Той ще заслужи съдбата очаквана от плебса, ще бъде задоволен сеирът на оглупелите избиратели, ще бъде разтопен. Ще бъде скрап.

Лозан Панов е началник на някакъв съд, малцина разбират какъв. Член е на някакъв съдебен съвет, не знаем значението на това странно сдружение. Вече е ясно, че той желае някаква съдебна реформа, поданиците не разбират защо и кому е нужна. Все пак имаме мнение, ние знаем че съд не означава справедливост, страдаме от корупция, от неграмотни законодатели, политизирани прокурори, странни адвокати завършили милиционерски училища и съмнителни правни университети. Кой има доверие в българския съд ?
И един слънчев ден, това странно лице, същият този Панов ни дарява с поразяваща реч, реч на интелектуалец, на личност, на гражданин, изпълнена с логиката на блестящия разум, унищожителна за статуквото, разрушителна за мафията и изгаряща за политическото скотоблудство. Блестящо начало, пътят е обсипан със звезди и виеща омраза. В преследването си бестиите ни даряват личност.
Не може да бъде прегазен на улицата, не могат да развият болтовете му, пробват със свинеподобни журналисти, а той лети все по-високо пред очите на некадърни ловци. Колегите му носят сачми, носят барут, опитват се да го разстрелят със своето слугинско мълчание, а той все по-високо лети…
Създава се неочаквана парламентарна коалиция между управляващи и опозиция, посветена и старателна в желанието си да унищожат този вражески за тях самите екзотичен субект. Олигархията е в параноя, хипохондрията на статуквото е оправдана.
И тогава давещите се хващат за сламка. Слепотата на тяхната естествена глупост превръща сламката в спасителен кораб и следва углавно обвинение – словата на Панов носят съмнителен характер, вероятно е дори да се предположи негова политическа кариера. Какъв ужас, дами и господа! Всъщност това е опит за преврат.
Политически, парламентарни джуджета, иначе твърдящи своите помпозни различия, се „изправили“ и заявили своята ненавист и страх – този случаен мръсник носи в себе си политика. Девическият хор на амебите се изправя срещу слон.
Тук следва второ действие на операта и гръмва пушката на Чехов, заредена от Винету. В западния фолклор тиквата се превръща в каляска, според народната мъдрост Поразяващата Ръка се превръща в тиква. Публиката е облъчена в страдание, очакват се викове на недоволство. Политици обвиняват в политика. Когато доносник ви обвинява в клевета, когато бивш комунист желае да ви представи като комунист, когато политик изказва тенденциозното предположение, че вие се стремите да бъдете политик или когато дори сте определен като „красив и умен“, бъдете щастлив, споделете тази оценка с децата си – ще бъдат горди с вас.
Един изнудван, някакъв си бизнесмен /Сашо Дончев/ е разрешил на насекомо да рисува карикатури, огорчаващи падишаха и оня дето „сам си го избра“, друг случаен издател /Прокопиев/ си е позволил свобода, нарушаваща обичайния дъх на свински крачета, чесън и управляващи шкембета. И отново следва обвинението в политическа кариера или поне съучастие. Подобно обвинение очаква незабавни декларации за отказ, подобни нещастници са лишени по презумпция от политическо мнение, те са вредни за „стабилността“, те са опасни, особено ако използват рецептата за възход на своите обвинители. С една дума – всеки надигнал случайно глава трябва да бъде обвинен в политически амбиции. Страхът е длъжен да ражда чудовища. Есента на един патриарх обрича държавата на нещастие, латинодемокрация по Маркес …
Според Иречек мечтата на всеки български мъж била да бъде министър. Това е комплимент доказващ политическата ангажираност на българина в онова време, желанието за просперитет. Днес омразата към партиите и техните маргинални членове е факт. Омраза създадена нарочно за примитивния разум, отгледана с мизерия и вдъхновила мечтата на неграмотния за власт носеща лична печалба. Партия означава рушвет, обидна, но някаква учителска заплата за вашата неграмотна дъщеря, синът да е шофьор в общината. Но политика е цената на хляба, убитите по пътищата, вашето здраве, величината на корупцията, свободата на словото, пребитата за пари възрастна жена, образованието на детето ви, осъдения убиец, водата, пенсията ви дори. Политика е вашето рождение, вашата смърт.
Впрочем, защо Лозан Панов. Бих желал някой като Лозан Панов да бъде политик. Бих желал да се сбъднат обвиненията на управляващото ни мафиотско сдружение, желая рождението на достоен българин. Бих желал прокурор, който се страхува за живота си, премиер дарен с интелект, президент с национално самочувствие, граждани, дори и в мъката на своята нищета, да споделят желанието си за едно очаквано бъдеще.
Цинично е, но вярно – за промяната на една криминална олигархия са нужни първо личност, средства и медии. Личности има, останалото е в националните традиции. Имаме случайното щастие да бъдем европейци. Имаме нужда от явление.
И ако носите същото съзнание, затягайте болтовете си редовно и избягвайте среща със съдебната система.
Време е за някакъв Лозан Панов.

Проф. Велислав Минеков