Набързо и по диагонала прегледах отзивите от вчерашната истерична пресконференция на ГЕРБ, която представляваше своеобразен монолог на петорката, назначена от Бойко да му измие очите от позора, че избяга от срещата с т. нар. обществено мнение, представено от инструктирани журналисти. Да, да. Същите тия журналисти, които спестиха на петимата „самураи“ на премиера десетки и стотици щекотливи и неудобни въпроси. Не знам защо, вероятно поради вродения ми наивитет, очаквах да прочета поне част от тия въпроси, зададени под формата на анализи и коментари. Нищо, братя и сестри! Едно голямо нищо! Поне разбрах, че премълчаването на тия въпроси е част от чудовищната демагогия на управниците, които изричат лъжите си без капка свян. За срам не може и да се мисли.
Като оставим настрана лансираните от „самураите“ псевдоидеи за Западните Балкани, мантрите за революционната същност на предстоящото ни европредседателство и дивите декларации за отказ от коалиционни намерения спрямо БСП, делегатите на Бойко са оставени да медитират в нирваната и комфорта на собствените си лъжи и днес.
Опадаха й зъбите на нашата журналистика. Остаря госпожата. Не вижда добре и слухът й съвсем отслабна. Ако не вчера, поне днес можеше тая клета бабичка да прегледа изводите и констатациите в речите и докладите от извънредния конгрес на БСП и да попита с прегракналия си и немощен глас ЗАЩО СМЕ НА ТОЯ ТРАГИЧЕН ХАЛ? Можеше госпожата да измъца поне пет-шест въпроса защо една голяма част от децата ни не могат да четат, а ония, които могат, не разбират какво са прочели. Защото икономиката може и да се оправи някой ден. Здравеопазването също може да се оправи. Може би ще имаме и по-голяма сигурност у дома си и на улицата. Но щетите, нанесени в умовете на тия нечетящи и неразбиращи деца са непоправими и ще ги следват до края на живота им.. Въпреки мирът на Западните Балкани и фундаменталното ни европредседателство.
Любо КОЛЬОВСКИ
А тя е свещена, нали така? Не се морете, ТОЙ и ТЕ ще си се погрижат
Събуждам се сутринта в приповдигнато настроение – решил бях да ходя на протест в защита на журналистите, т.е на нашего брата, на кръстоносен поход за свободата на словото.
На оружие, казано по нашенски. Как при такъв повод да не запееш песни юнашки, хайдушки, да не препашеш сабя дамаскиня, ако трябва да преминем в народно-песенен стил.
Да припомним на властта кои сме
Протести ми дай на мен, подгонила ме е пак протестната муза. Ще се мръщят и размахват пръст на Виктор Николаев в ефир, моля ви се разни хора от властта, които още не са се научили как да общуват с журналисти.
Обхвана ме вулканичен ентусиазъм, почувствах енергия да премествам планини, защото така яко съм им набрал на онези, които душат и почти удушиха журналистиката у нас, че съм винаги готов да ги навра там, където слънце не огрява, образно и поетично казано. Което непременно ще стане някой ден, между другото.
Бях сънувал през нощта как изритваме юнаците от ДС, които от началото на демокрацията надзирават медиите, та и до сега. Нищо, че службата уж отдавна я няма, а офицерите й са я масони, я магнати, я издатели, я честни бизнесмени и бизнес дами. И ни уверяват, че обичат Партията, но нямат нищо общо с нея. А парите си са направили с пот на челото. Както пееше в зората на демокрацията Милена:
„Нямам два лева в Народната банка“ Лъже мръсникът, преяжда с луканка.
Тогава това си беше показател за извънреден лукс, не знам дали си спомняте.
Служителите на ДС, известна като щит и меч на партията, в медиите са по местата, където са поставени навремето, не са мръднали. В тези медии, които още съществуват.
Някои от тях лично аз ги изхвърлих през прозореца. В съня си де, иначе уважавам Наказателния кодекс, както казваше авторът на един много полезен наръчник на социалистическата журналистика- „Тържествен комплект – незаменимо помагало за съчиняване на юбилейни статии, празнични фейлетони, а също така и на парадни стихотворения, оди и тропари“, известен като другаря Бендер.
После се разсъних и се сетих, че словото вече е на другаря КОЙ, ТОЙ, ДС… Частна собственост, която е свещена. Така никой и
не пита за първоначалното натрупване на капитала
Малко ще ми е трудно обаче да ги изхвърля през прозореца, а и не е прилично някак. Та КОЙ е Словото. Малко парченце от него е за Иво Прокопиев, който пък организирал протеста. Дялове имат и други родни олигарси. Не по врат, а по шия, както се казва.
Да не говорим, че знам чудесно уменията на охраната на КОЙ, наблюдавал съм как отцепва района на 100 м. околовръст, прикриват го като на филм, пиле не дава да прехвръкне, спират журналистите му да не би да се приближат до него, да не вземат да го утрепат. Словото е свещено и трябва да се пази, както добре знаете. Или не знаете?
Помните ли как навремето светкавично изхвърлиха Иво Инджев заради въпрос към президента Първанов. Ами Коритаров? Ами десетки други от печатните медии. Протестира ли някой тогава? Сега вече е малко късно.
А пък КОЙ си има свобода да моделира словото, както му се хареса,
няма никаква нужда да протестирам в негова полза
Негово е и разпространението на вестниците – 96%, както казват специалистите. Те на практика бяха ритуално убити. Не съм чул някой да протестира…
Които печатни медии случайно не си ги е купил, защото не е имал дребни, може да ги довърши, когато и както си поиска. Като мухи… Знаете ли го този прост, но извънредно ефикасен номер? Продават тиража разпространителите, но не плащат нищичко на вестниците, а те си умират прави като едно препикано мушкато. Това е практика, не изключение, апропо. Вие да сте чули някой да протестира? И аз не съм…
Те ти, булка, свобода на словото
А босът понякога бастисва и своите – цели редакции бяха изхвърлени на улицата – вестниците „Експрес“, „Новинар“, „Меридиан мач“, сп. „Кой“ . Не ги помня всичките, а не помня и тогава някой да протестира.
На журналистите от вестник „Стандарт“ и сега не са плащали от месеци, не са и само те. Протести няма.
Е, на 14 юни 2013 г. мнозина от гилдията скочиха и се изсипаха пред Министерски съвет. На протеста, който продължи с месеци, беше пълно с журналисти от Неговите медии, дошли да изразят отношението си към Него. Но тогава протестираха всички и те се изгубиха в тълпите. А и те гледаха да не се набиват много на очи.
Братята по перо така и не доказаха, че могат да отстояват правата си.
Синдикати да знаете да има по вестниците? Или в телевизиите? Не говоря за социалистическите съюзи, чиято цел е основно да славят Путин.
Неговите вестници, неговото Слово…. Ала КОЙ , разбира се, е аватар на Сокола.
Словото всъщност е на Сокола
На този фон някак умилително и трогващо прозвучаха думите на депутатката от ДПС, бивша секретарка и пиарка на същия този Сокол. Знаете я сигурно-една бойна дама на име Велислава Кръстева, която управляваше НДК по време на кабинета Орешарски и беше стълб в министерството на културата. И дето каза неотдавна че Националният дворец на културата по закон нямал нищо общо с културата, бил си конгресен център. Така де, нали те ги правят законите.
Очароваха ме наистина тези нейни думи, казани по повод скандала в студиото на Виктор Николаев. Ето какво споделила за журналистическия протест: „Възмущението, напълно справедливо, впрочем…НО гложди ме един въпрос, колеги – трябваше ли този тип да се изгаври с един от вас, за да се събуди онази тънка сетивност за свобода и справедливост?!“
Колеги…Представяте ли си?
Сетивност… Представяте ли си? Свобода и справедливост… Представяте ли си?
Идва ми на езика турската дума гьонсурат, не знам и аз защо.
Като споменах Виктор Николаев, сетих се, че неговите думи в защита на свободата на словото, адресирани към зрителите, бяха много хубави и верни донякъде: „Вие дадохте знак, че искате в България да се задават свободно въпроси…Искам да благодаря на всички, които подкрепиха журналистиката – не просто мен или предаването. Това, което видяхме, не беше подкрепа, а лавина. Изпод руините на българската журналистика – срутвана и блъскана от доста време, тръгна лавина”.
Мддааа, но е добре да се изясни, че
изпод руините няма как да тръгне лавина
Тя най-много може да се изсипе върху руините, както и става. Виктор каза и вълнуващи неща за столчетата на политиците, които по-скоро трябваше да каже в очите на Валери Симеонов и Антон Тодоров..
Което ми напомня като зрител да попитам Виктор: „Защо все пак е празно столчето до него, защо си отиде Ани Цолова?“ Това е важна част от този разговор.
И друго: КОЙ поръча интервюто с Дугин. Апропо, можеха да го попитат колко стотин журналисти са убити в Русия при управлението на неговия питомец, все критици на режима. Поне от кумува срама да го попитат.
Всички идеали са съдрани и стъпкани в калта на арогантността, на наглостта и непукизма
Журналистите скочиха срещу наглото поведение на Антон Тодоров и Валери Симеонов. Прави са, истинска свинщина е да заплашваш журналист в национален ефир. Това е симптом, че политиката се чувства всесилна и безнаказана.
Впрочем, такова поведение потвърждава най-големите ни страхове – свободата на словото и демокрацията са розов прах в очите на избирателя. Не че избирателят вярва – той вече и на себе си не вярва, но докато властта не се озъби така грозно в ефира, още има някакъв изтънял от разочарования идеал – син, червен или зелен. Сега обаче всички идеали са съдрани и стъпкани в калта на арогантността, на наглостта и непукизма. И звучи толкова идиотски оправданието, че, видите ли, ние не сме разбрали.
О, господа, ние всичко разбираме, просто няма с кого да ви сменим. Но вие все пак не разчитайте много на това…
Ники Комедвенска
