Някога научавахме какво става по света, че и у нас от разни вражески радиостанции – „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“, „Свобода“, DW и други. По-късно дойде „перестройката“ на Горбачов и до нас, посредством съветската периодика, започнаха да досигат новини от собствената ни страна. Следващият период, малко след 10 ноември 1989 г. ни застигна с прохождащата свобода на словото (да не се бърка със свободата на мисълта). Това време беше за кратко – по-малко от 5-6 години. После дойдоха мутрите и приватизираха вестниците, телевизиите, радиата… В епохата на мутрите бе приватизиран и интернет – инфо сайтовете станаха собственост на някакви типове, наричани неправилно олигарси. А те са големите крадци и престъпници.

Днес отново търсим чуждоземни източници, за да разберем какво става у нас и по традиция за броени минути се информираме какво става в Иран и Сирия, Венецуела и Мексико, но не знаем истината за с. Галиче. Не знаем какво стана в с. Хитрино и какво прави Борисов цяла седмица на мястото на аварията. Списъкът на незнанията ни е много дълъг и не ми е по силите да изброя всичките загадки и неизвестности за хилядите инциденти, катастрофи и далавери, за които само се чували това-онова.

Премиерът се хили в лицата на журналистите и нахално им заявява, че не иска да го питат какво ще прави утре в Русия, а журналята угоднически кимат и глуповато му се усмихват.

Днес отново тънем в информационна мъгла и ни подлагат на някакъв нов вид агитация и пропаганда , които удивително приличат на социалистическата агитация и пропаганда. С тая съществена разлика, че новите технологии позволяват една лъжа да обладае много повече умове за твърде кратко време, отколкото по времето на соца, когато все пак намирахме някакъв коректив, а сега алтернативата е равна на нула, колкото и парадоксално да звучи това.

От името на опечалените:

Любо КОЛЬОВСКИ

Асоциацията на европейските журналисти – България намира за циничен опита на премиера Бойко Борисов да прехвърли отговорността за проблемите със свободата на словото единствено върху журналистите.

Няма как да очакваме, че България ще подобри ситуацията със свободата на словото, без да реши проблема с цялостната липса на справедливост и не започне ефективна борба с корупцията и организираната престъпност, с онези политическо-икономически кръгове, известни сред обществото като “мафия”, които в крайна сметка имат интерес медийната среда да остане такава, каквато е.

„Това е ваш проблем – на журналистите. Решавайте си го тоя въпрос”, заяви Борисов в интервю за Нова телевизия, помолен да коментира класацията на Репортери без граници, в която България заема 111 място за 2018 г., изоставайки не само от ЕС, но и от страните от Западните Балкани.

Подобен коментар от лидера на изпълнителната власт когато страната потъва все повече в тази класация, изключително напомня на великия комбинатор Остап Бендер: “Делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се”.

Господин премиер, журналистите са едни от основните потърпевши от лошата медийна среда, изследването на АЕЖ-България за статута на журанлистическата професия показва, че на повечето колеги им се налага да работят и живеят в доста тежки условия.

Недопустимо е те да се оказват единствените отговорни за ситуацията, още повече, че в Доклада на Репортери без граници не пише нищо такова. Напротив, сред причините са посочени корупцията и срастването между политици, олигарси и медии. Журналистите, които участваха в проучването на АЕЖ-България за 2017 г., откроиха като тенденция завръщането на политическия натиск върху тях.

Другият голям потърпевш от лошата медийна среда обаче сме всички ние, българското общество. Защото проблемите на медиите не са нещо изолирано, напротив те са свързани с други проблеми на държавата – като липсата на съдебна реформа, липсата на ефективна борба с корупцията, липсата на върховенство на закона. И всички тези фактори, взети заедно, водят до най-ниския жизнен стандарт в ЕС и цялостното усещане у населението, че не живее добре.

Купуването на медиен комфорт с публични средства, взаимозависимостите между олигарси, политици и медии, разправата с критичните гласове са широко разпространени и не, не са проблем само на журналистите, въпреки че журналистите са призвани да осветляват, разследват и разобличават подобни практики. Няма как да очакваме, че България ще подобри ситуацията със свободата на словото, без да реши проблема с цялостната липса на справедливост и не започне ефективна борба с корупцията и организираната престъпност, с онези политическо-икономически кръгове, известни сред обществото като “мафия”, които в крайна сметка имат интерес медийната среда да остане такава, каквато е.

Точно ден преди вашето изказване бе Денят на свободните медии и по този повод, АЕЖ-България излезе с позиция, озаглавена “Журналистите не бива да бъдат оставяни сами да плащат високата цена за свободното слово”. Продължаваме да стоим на това мнение и в същото време сме готови да понесем нашата част от отговорността и да съдействаме за промяна. За да се случи такава обаче първо е нужно да се осъзнае, че проблемите не са изолирани и няма как да бъдат само наши или ваши, съответно, и решенията трябва да бъдат общи. Не на последно място свободата на изразяване е право, гарантирано от Конституцията и международните договори, по които България е страна.

„Бацко сам си е дал четирибуквието под наем“

От разговора на Виктор Николаев и Данчо Цонев, популярен в някои кръгове като Ментата, разбираме три неща:

1. ГЕРБ по всяко време могат да се отърват от компрометиращите ги Сидеров и компания и да си управляват безметежно с ДПС;

2. Свободата на словото в България си е ОК, някакви журналисти от медии на лошите Прокопиев и Дончев ни клепат пред „Репортери без граница“;

3. Най-големият проблем на демокрацията у нас е опитът на някаква креслива извънпарламентарна пеперуда да се прероди от отеснялата си реформаторска какавида и публично да оспорва действията на новосъздадените органи за борба с корупцията. Които пък заслужават поне година време да свършат, каквото успеят, и чак тогава да им се търси отговорност. Ако остане кой де…

Понякога съчувствам на Бацко, въпреки ясното съзнание, че сам си е дал четирибуквието под наем.
Не е лесно три мандата да зависиш от едни и същи хора, здраво държащи дъното на панталоните ти, и през цялото време да се чудиш кое ще надделее у тях – алчността или коварството.

Весислава Танчева
/PR-експерт/

Хората, извършили престъпления в затвора, сами разследват себе си, твърди сестрата на починалия зад решетките шампион Горан Горанов

Как се търгува със свобода в затвора? Може ли да се излезе предсрочно на свобода от Бургаския затвор срещу заплащане? На тези въпроси се опита да отговори разследващият журналист от бТВ Росен Цветков. Той разкри как се случва търговията и кой стои зад нея.

Не от днес зад стените на Бургаския затвор тече високо напрежение и по всичко личи, че той се е превърнал в доходоносно предприятие.

„Оня долу е бесен. Иска да подава към прокуратурата и, ако се стигне дотам, смятам, че и ти ще изгориш, и всичките ще изгорят”. Това е таен запис от 2013 г. на разговор между затворник, който твърди, че е платил 12 000 лева, за да бъдат освободени предсрочно той и още двама лишени от свобода и надзирател, взел парите за услугата с уговорката да ги раздели с ръководството. Но освобождаването се забавило. Един от затворниците започва да си търси парите.

Надзирателят е отстранен заради този случай. До присъда не се стига. Пламва обаче колата му. Уволнени от ръководството няма, а нелегалните високоплатени услуги в затвора продължават.

Настоящи и бивши затворници разкриха дълго пазени тайни.

Иван Радев, с прякор Монката, който излежава 6-годишна присъда за отвличане на наркодилър в Бургаския затвор, призна, че е разпространявал три години зад решетките метаамфетамин.

„Крайните трафиканти, които вкарват дрога, са на най-високо ниво. Без тяхно позволение нищо не може да бъде вкарано. На ниво началник”, казва той.

Радев твърди, че в миналото имал протекция от сегашния заместник-директор на затвора Методий Владимиров, който тогава бил оперативен работник… и дори му се отчитал.

„Били са около 20% от това, което аз съм изкарвал. Аз съм печелил 1500 лв седмично”, разказа затворникът пред бТВ.

Известният дългогодишен обитател на Бургаския затвор Симеон Стоянчов – Малката Рижа вече е на свобода. И той разказва, че наркотрафикът се позволявал от ръководителите.

„Привиква човека, който трябва да вземе наркотика, уж за следствени действия и оня си го качва, и вече си го разпръсква по веригата”, допълни Малката Рижа.

Един грам метаамфетамин е около 200 лв. в затвора, уточнява Иван Радев.

И директорът на Бургаския затвор Бранимир Мангъров признава, че дрога там има.

Каналите са много, включително и директно през стената на затвора, обяснява той.

В ефира на бТВ бе пуснат запис от разговора между бивш затворник и един от ръководителите на Бургаския затвор. От едната страна на слушалката е Жоро Парсата – с няколко присъди зад гърба си, отскоро на свобода. От другата – Методий Владимиров, заместник-директорът на затвора.

„Шефче, добър ден! Георги съм, бе…Може ли утре за две три-минутки да дойда, че малко проблеми има?“, пита Парсата. Нямам представа какви ангажименти имам утре, отговаря босът на затвора.

Георги твърди, че също разпространявал дрога с подкрепата на Владимиров.

„В един момент се разбрахме аз да си работя, месечни пари да се отделят. Той ми урежда кордона, такса „спокойствие“, да не бъда притесняван. Майка ми беше жената за тези неща, тя ги носеше”, разказва Георги.

„Общо взето, Бургаският затвор се управлява от Методий Владимиров. Без негово решение, знание, не се взема решение. Дори на началника… То е публична тайна, че беше на Митьо Очите протеже, когато беше Митьо Очите в затвора. Много неща уреждаше”, добавя бившият затворник Георги Георгиев.

Бивш затворник пък разказа как е правил секс в стаичката, където стават срещите с адвокати. „Мен ме вадят специално, отивам в стаичката и ме чака даденото момиче, което аз съм извикал. За 400-500 лева и ти ще си затвориш очите. Той бачка за 600-700 лева. Нали има кредити да плаща“, добавя мъжът.

За да изляза на общежитие, съм дал 1000 лева, за да ми свалят режима на общ, после на лек – 500 лева, за да имам всеки месец право на отпуска. Единственото, което тях ги интересува е вътре да няма убийство, масови сбивания. Слагат точно определен човек, който ръководи самия коридор. Това е кметът, който решава кой коли, кой се беси”, разказа мъжът.

„Може да си вкарва каквото си иска. Пил съм уиски, другите момчета са употребявали различни вещества”, добавя той.

Иван Радев пък намери начин да ни даде интервю – през „Фейсбук“.

„Викам – те нещата продължават. Дори на записа това, което му казах. Казва „Да, ама за стари работи няма как до го хвана сега, дай ми нещо ново”… И това беше. Началникът на затвора уби Горан Горанов със своето престъпно бездействие”, добавя Иван.

Горан Горанов е бивш европейски шампион по борба с богато криминално досие, което го изпраща в Бургаския затвор. До 25 март тази година, когато неочаквано умира в изолационна килия малко преди да бъде освободен.

Сестра му Йонка Горанова разказа, че в килията му е имало парна инсталация, която била развалена няколко дни, преди да се случи изтичането на пара, която да го убие.

Затворници твърдят, че Горан умишлено е оставен да умре. Имало заповед от ръководството да не се отваря килията му.

„Преди да умре, е крещял, викал е за помощ, агонизирал е… тропал, блъскал е по вратата. Пародията е, че хората, които са извършили престъплението в затвора, сами разследват себе си”, допълва сестрата на загиналия.