…Затова съм против наградите за журналисти. Който ги награждава, значи е доволен от тях. А целта на журналистиката не е да предизвиква доволство и харесване, а да прави хората будни и недоволни, чувствителни към истината и активни. Журналистите не трябва да ги харесват, а да ги мразят. Защото от Истината боли. Повечето хора се съпротивляват на директно казаните думи; на разкритията за политическите им любимци и за недъзите на властта, която подкрепят; на разкази, които им развалят настроението…, дотогава, докато проумеят, че това е истината и от нея зависи по-добрия им живот.
Журналистите нямат нужда от погалване по главата. Имат потребност от съпричастие и подкрепа. Журналистите не са политици-популисти, които говорят това, което народът иска да чуе. Журналистите казват онова, което другите не смеят да изговорят или прикриват.
Журналистите, които нанасят рани на статуквото, които са заплаха за безпределната порочна власт ги “поръчват” на данъчните, следствието, ДАНС и МВР, повдигат им измислени обвинения. Тандемът Цацаров-Пеевски не ги е страх от ресорни репортери, които старателно отразяват дейността на прокуратурата и флиртуват с пиарите им – какъвто е случаят с наградената вчера на събитие на Инициатива “Правосъдие за всеки” Силвия Великова от БНР. Такива журналисти ги кефят. Опасните журналисти те ги тормозят и преследват. Или направо закриват цялата медия, както сториха с BIT. Мен ме тероризира адската машина на Цацаров-Пеевски-Горанов с присъдружните им институции и лакейски медии от есента на 2014 година. Само отбелязвам, не се оплаквам. Всеки да си носи кръста!
… Госпожи и господа от Инициатива “Правосъдие за всеки”, наградите за килограм-продукция по ресорни теми са соц-реализъм и казионност. А обвързването ви със сътрудници на Държавна сигурност създава недоверие към чистите ви помисли.
… Повод за тези размисли ми даде наградата за една радио-репортерка, която я награждават от прогнилия бивш Висш съдебен съвет и от името на борците срещу него – Инциатива “Правосъдие за всеки” и Фондация “Кристиан Таков”. Такава журналистика е професионално бисексуална. Защото тя угажда и на едните, и на другите: и на кръга на главния прокурор Сотир Цацаров и на отявлените му критици. И на палачите, и на жертвите. Силвия Великова е нещо като демократска Мадам В.
Респект към Огнян Стефанов, Борис Ангелов, Люба Кулезич, Кармелита Тонева, вестник “Сега”, Николай Стайков, сайта Биволь, Мирослав Иванов, Стоян Тончев, Веселина Томова, BIG5, Mediapool, ClubZ, Полина Паунова, Асен Генов, Сашо Диков, Петър Стаматов, Емилия Милчева, Любомир Кольовски…те нямат нужда от награди и стимулатори, за да са това, което са! И да отстояват правото си на позиция, независимо от това кой ги харесва и кой – не.
Соня Колтуклиева
Карикатура: Христо Комарницки
Европейският парламент препоръчва ЕК и държавите членки да „увеличат финансовата подкрепа за доставчиците на обществени услуги и разследващата журналистика”, както и да “насърчават и разработват нови социално устойчиви икономически модели” за подпомагането им, въздържайки се „от участие в редакционните решения“.
Приетата резолюция засяга редица негативни явления и в българската медийна среда, сред които концентрацията на собствеността, икономическите зависимости и воденето срещу независими медии на „неоснователни съдебни производства, целящи да ги накарат да замълчат“
Европейският парламент прие подробна резолюция в 65 точки по повод Световния ден на свободата на печата, обявен от Общото събрание на ООН. Акцентите в резолюцията са поставени върху публичната подкрепа за независимата журналистика, ограничаване на медийните монополи, използването на медиите за въздействие върху обществени поръчки, натиска върху журналисти, включително чрез съдебни дела, както и злоупотребата с термина “фалшиви новини” с цел дискредитиране на медии.
На този фон изглежда изненадващо, че Делян Пеевски побърза да заяви, че „изцяло подкрепя” проекторезолюцията. Това действие става обяснимо, едва когато разберем, че крупният издател изглежда не е разбрал добре документа. Според него акцентът е върху прозрачността на собствеността медиите (спомената само във връзка с подкрепата на вече приета препоръка на Съвета на Европа) и контрола върху бюджетното финансиране. По думите му: „Брюксел вече е констатирал негативното въздействие на публичното финансиране върху медийната среда”.
Още в първата точка в резолюцията обаче се казва:
„1. призовава държавите членки да предприемат целесъобразни мерки, включително като осигурят подходящо публично финансиране, за гарантиране и насърчаване на една плуралистична, независима и свободна медийна среда в служба на демократичното общество, включително независимост и устойчивост на обществените медии.”
Като отрицателно въздействие обаче е посочен „контролът върху медиите от страна на стопанските предприятия и политическите структури“. По-нататък отделна точка е посветена на настояването за „адекватни условия на труд за журналистите”, като изрично се изтъква, че „независимата журналистика не може да се гарантира и поощрява само от пазара”. В тази връзка парламентът препоръчва ЕК и държавите членки да „увеличат финансовата подкрепа за доставчиците на обществени услуги и разследващата журналистика”, както и да “насърчават и разработват нови социално устойчиви икономически модели” за подпомагането им, въздържайки се „от участие в редакционните решения“.
По всичко личи, че Делян Пеевски греши – без да твърдим, че използва медиите си, за да разпространи фалшива новина за резолюцията на ЕП – в интерпретацията си за негативно въздействие на публичното финансиране. Той вероятно се е подвел от т.49, която препоръчва по възможност да се забрани участието в обществени поръчки на дружества, чиито краен собственик притежава и медия. Това би ограничило възможността медиите да бъдат използвани в конкурентната борба между икономически групи и потенциално би спряло достъпа до обществени средства на множество компании у нас, ако крайните собственици са известни. Същата точка призовава за прозрачност и редовен мониторинг на публичното финансиране – върху които се фокусират както Делян Пеевски, така и конкурентните медии, пропускайки по-горните призиви за увеличаването му и ограничаването на зависимостта от пазара.
Резолюцията обръща специално внимание и на вече навлизащата и в българската среда практика за произволни съдебни дела срещу медии и журналисти. В документа ЕП отбелязва, че свободата на изразяване може да бъде ограничавана с оглед опазване на репутацията и правата на другите, но същевременно „изразява своята загриженост във връзка с отрицателния и възпиращ ефект, който законите, третиращи клеветата като престъпление, биха могли да окажат върху свободата на изразяване на мнение, свободата на печата и обществените дебати”.
Парламентът призова държавите членки да не допускат злоупотреба със законите за клевета и да „избягват прекомерно тежките и несъразмерни наказания и санкции”. Припомняме, че такова дело за 15 хил. лв. заведе бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров срещу „Барикада”, а непосредствено преди Световния ден на свободното слово се разбра, че Корнелия Нинова и Кирил Добрев водят дела срещу сайта „Поглед.инфо” за общо 220 хил. лв. За да допълни иронията, на 1 май БСП организира Празник на свободното слово и свободните медии в София.
С оглед на подобни казуси депутатите от Европейския парламент призовават ЕК да приеме изрична директива, с която да се противодейства на „насочените срещу участието на обществеността стратегически съдебни дела, която да защити независимите медии в ЕС от неоснователни съдебни производства, целящи да ги накарат да замълчат или да ги сплашат.”
ЕП също изтъква отрицателните последици от разпространяването на „фалшиви” или „лъжливи” новини върху качеството на политическите дебати и за информираността на гражданите, но припомня, че те не са „ново явление”, нито са характерни само за онлайн медиите. Подчертано е, че терминът „никога не следва да се използва с цел да се подкопае общественото доверие в медиите или да се дискредитират или инкриминират критичните гласове” – нещо, което напоследък е похват в реториката на съуправляващата партия ГЕРБ. Евродепутатите препоръчват фактите да се проверяват от трети страни – „независими и безпристрастни сертифицирани организации за проверка на фактите” – а не с тази задача да се нагърбват представители на държавното управление.
Източник: Барикагда.орг
През 2018 г. журналистите продължават да бъдат убивани за работата си над трафика на токсични отпадъци, данъчните измами, корупцията и нарушаването на човешките права.
Тази порочна практика продължава из цял свят и нанася вреда като лишава милиони хора от информация, която обществото трябва да знае и да противодейства. Това е вид цензура … Страшна цензура, при която биват отнемани живота на много журналисти като в случая с малтийския журналист Дафне Каруана Галиция, която бе убита на 16 октомври 2017.
Или като при египетския фотожурналист Шакуан, който е изправен пред възможността за смърт чрез обесване.
RSF (Репортери без граници ) стартира онлайн кампанията #MyPicForShawkan, за да популяризира този случай преди седмица …
От края на 2017 г. 45 журналисти от 15 различни държави работят в таен проект, който цели да завърши и публикува разследванията на малтийския журналист Дафне Каруана Галиция.
Съвместната работа несъмнено е най-добрата защита, пише Лорен Ричард в „The Guardian“
www.theguardian.com/commentisfree/2018/apr/16/reporter-murdered-daphne-caruana-galizia-malta?wpmm=1&wpisrc=nl_todayworld
Той е журналист в Premières Lignes Télévision и основател на платформата „Забранени истории“.
Какъв е смисълът да убиеш журналист, ако 10, 20 или 30 други са готови да продължат делото? Независимо дали сте диктатор, бос на наркокартел или корумпиран бизнесмен, излагането на престъпленията ви на показ е най-големият ви страх. Журналистите са врагове на корумпираната система, която сте създали. Ами ако това изобличаване стане глобално, ако съобщението резонира стотици пъти по-силно? Където и да отидете, ще бъдете разпитвани от световната преса. Каквото и да се опитвате да криете – ще придобие мащабни пропорции.
Именно това е мисията на новата международна платформа „Забранени истории“: голяма мрежа от журналисти, които са готови да се намесят във всеки един момент, в който журналист е вкаран в затвора или убит. Идеята е да се осигури оцеляването на историите.
45-те журналисти, които работят съвместно над „Проектът Дафне“, включително репортери на „Гардиън“, имат една ясна цел: да информират обществото относно корупцията и прането на пари в Малта, част от Европейския съюз, позовавайки се на доказателствата, които Дафне Каруана Галиция смело разкрива в продължение на 30 години.
Убийците на Дафне Каруана Галиция знаят, че са се провалили. Те отнеха живота на 53-годишния журналист и майка на три деца. Но който и да е поръчал убийството ѝ, където и да се намира днес, е загубил битката. Последното разследване, над което е работила, ще бъде споделено в идните дни с милиони граждани по целия свят.
„Проектът Дафне“ е първото международно разследване на „Забранени истории“ – идеята за този проект дойде преди три години, след трагично събитие.
На 7 януари 2015 съседите ми по офис – журналистите и карикатуристи от „Шарли Ебдо“, бяха убити от терористи от йеменския клан на „Ал Кайда“. Бюрото на пресцентъра, в който аз работя – „Премиер Лин“, е точно срещу този на „Ебдо“. По стечение на обстоятелствата пристигнах в офиса няколко минути, след като терористите бяха избягали. Стигайки до офиса на „Шарли Ебдо“, трябваше да се изправя лице в лице с ужаса да видя колегите си на земята, замлъкнали, вцепенени, мъртви.
За 20 години съм работил по няколко конфликта, включително Ирак и Кашмир. Разследвал съм диктатури. Но този път това се случи в непосредствената ми среда. Журналисти, убити заради карикатурите си. Това изживяване ме убеди, че има нужда от „журналистически“ отговор за престъпленията, извършени срещу пресата. Победа над цензурата чрез журналистическа съвместна работа.
Създавайки платформата си, се вдъхновихме от подобни инициативи. През 1976 г. американският журналист Дон Болс бе убит, след като колата му се взриви във Финикс, Аризона. През следващите дни разследващи журналисти и редактори събраха 38 журналисти от цялата страна, за да продължат разследването на журналиста на „Аризона Републик“. През 2015 г., когато разследващият журналист Хадия Исмаилова бе затворена в Азербайджан, дузина колеги от „Проект за разследване на корупцията и организираната престъпност“ (OCCRP) продължиха нейните разследвания за корупцията и данъчните измами на управляващото семейство в Баку. Точно толкова смели бяха журналистите от бразилското НПО АБРАДЖИ, които продължиха работата, започната от репортера Тим Лопес, който бе изгорен жив през 2002 от трафиканти на дрога в гетата на Рио де Жанейро.
През 2018 г. журналистите продължават да бъдат убивани за работата си над трафика на токсични отпадъци, данъчните измами, корупцията и нарушаването на човешките права. Тази цензура лишава милиони граждани от информация, която е фундаментална за обществата им и бъдещето на страните им.
От нас, журналистите, зависи да подсигурим ефекта на Стрейзънд [феномен в интернет, при който опитът за цензуриране или премахване на дадена информация води до нейното масово разпространение – бел. прев.] за тези разследвания, които са задушавани. През 2002 г. певицата Барбра Стрейзънд подава оплакване за премахване на снимките от нейното имение в Малибу от уебсайт, който пише за ерозията на калифорнийския бряг. Оплакването е огромна грешка – не само че калифорнийският съд отсъжда в полза на ответника, но и самият процес, стартиран от Стрейзънд, предизвиква любопитство. След процеса уебсайтът е посетен 400 000 пъти, докато преди подаването на оплакването е бил видян едва шест пъти, два пъти от собствените й адвокати. Ефектът Стрейзънд е в самото ядро на „Забранени истории“: журналистика, която защитава журналистиката. С тази солидарност може да бъдем сигурни, че разследванията ще оцелеят.
Свободен автор – Философът по terminal3.bg/zhurnalisti-ot-cjal-svjat-prodlzhavat-razsledvanijata-na-ubitite-si-kolegi/
Дело е заведено и срещу журналистката и настоящ депутат от ГЕРБ Диана Саватева – за изнасяне и разпространяване в медиите на данни от информационната база на МВР
След рехавия протест на малка част от журналистите в Бургас, предимно лица, срещу които са заведени дела за обида, клевета и оповестяване на информация от базата данни на МВР, и вече осъдени на първа инстанция такива, Съдийската колегия на ВСС излезе с декларация. С нея Съдийската колегия на ВСС изразява силно безпокойство, че се правят опити за натиск върху работата на съдиите и остро осъди публичното заклеймяване на съдебните актове и омаскаряването на магистратите за постигането на определени цели.
По много интелигентен начин със своята декларация Съдийската колегия на ВСС обръща внимание на протестиращите бургаски сайтове, че законът е равен за всички и не само трябва да се съобразяват с него и да не го нарушават, като се правят внушения и охарактеризират отрицателно професионалните качества на съдии, но и като журналисти трябва да спазват етичните принципи, стандарти и добри практики, присъщи за професионалната журналистика.
В някои от публикациите на най-жълтия бургаски сайт по изключително долен, мерзски и перфиден начин, но типичен за клеветническата фекално-рекетьорска „журналистика“, се намеква, че актовете на бургаски съдия са пристрастни и продиктувани от симпатиите му към едно или друго лице, а не от закона и обективността. И това е само защото те не са в ползва на определени медии, които направиха пълни публични самопризнания – че обслужват властта в държавата и са неин партньор. (тук).
Най-фрапантното в целия казус с „протеста“ на няколко бургаски журналисти, обидени от осъдителните решения на първа инстанция е, че наричат „Гробар на свободното слово“ съдията, на когото ищецът е поискал 3 пъти отвод, докато подсъдимите журналисти са настоявали да не се отвежда.
Публикуваме обръщението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (тук):
Декларация
от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет заявява вяра, подкрепа и убеждение в силата на конституционно прогласената независимост на съдебната власт в Република България.
Държавните органи, юридическите лица и гражданите, независимо от правния и обществения си статус, са длъжни да спазват законите и установените етични стандарти. Това се отнася с особена сила до професионалистите в онези социални сфери, които имат средствата и възможностите да въздействат и влияят върху общественото мнение. Членовете на Съдийската колегия изразяваме тревогата си във връзка с отразените в някои медии твърдения за неетично и непрофесионално поведение на български съдия при изпълнение на служебните му задължения. Подобни действия имат негативен ефект, както върху публичния имидж на съда и съдебната власт, така и върху журналистическата общност и медиите, което изисква спазване на баланса между конституционните принципи за свободата на словото и правото на информация, и независимостта на съдебната власт. Категорично се противопоставяме на публичното заклеймяване на постановени от съдии актове, с което се отправят внушения за пристрастност, липса на обективност и несъвместимост с високите професионални и нравствени изисквания към длъжността на съдията.
Съдийската колегия на ВСС осъжда всяко посегателство върху независимостта на съдебната власт и българските магистратите. Високо ценим свободата на словото и правото на гражданите да бъдат информирани и се надяваме, че действията на журналистическата колегия в гр. Бургас не представляват опит за натиск върху съда по неприключило съдебно производство и за влияние върху неговата безпристрастност.
Понякога завиждам на днешните журналисти. Колко е лесно в наше време да подредиш новинарския пъзел – всеки ден имаш я взривен банкомат, я някое зрелищно убийство или някоя зверска катастрофа. Ако липсват тези компоненти, обръщаш поглед към протестите. Ето, днес и банкомат, и протести си имаме. Протестират животновъдите, щото със 7 лв. субсидия на ден животно не се отглеждат и то заминава директно за кланицата. (Неотдавна същите тия животновъди докараха овце и свине на жълтите павета в подкрепа на ГЕРБ.)
Протестират и лекарите, и сестрите от над 20 общински болници, а 31 общински болници се намират в състояние на фактически фалит и им трябват някави си 100 млн. лв., за да се изправят на крака, ама премиерът не ще да се бръкне и като фокусник да измъкне тия пари от джоба си. Щото лекарите и сестрите не са полицаи, но пък сега е сигурно, че лекарите и полицаите няма да се заобичат и да излязат заедно с животновъдите на национален протест. Не гледат ли новините тия хора? Не знаят ли, че в съседна Гърция към стачката на транспортните работници се присъединиха хора от други браншове?
Завиждам на журналистите, които апатично, овчедушно и с безразличие приемат новината, че от 36-то място по свобода на словото сме инсталирани на 109-то място, а не се чува нищо за национална стачка на българските журналисти. Нищо не се чува. Мълчат пишещите братя и сестри. Не можа да ги събуди дори новината, че при цялата ни мизерия премиерът е намерил 2 млн. лв., за да му ремонтират една ловна хижа на романтичния бряг на р. Ропотамо, за да има къде да отдъхва през уикендите корпулентното му тяло.
Разбира се, аз имам отговор на част от тия въпроси, но не искам да ви натъжавам и ще ви ги спестя.
P. S. Всъщност, аз не завиждам на журналистите. Жал ми е за тях.
Любо КОЛЬОВСКИ
Коментар на АВАНТАЖ: Малобройна част от бургаските журналисти излезе днес на протест пред Съдебна палата в областния град, но не да се бори за свободата на словото и срещу собствените си зависимости, а да изрази недоволство от решение на Бургаски районен съд, с което осъжда два сайта за клевета. Една от протестиращите журналистки каза в прав текст: „Нашият протест не е срещу целия съд, защото не всички са такива съдии. Всички медии сме партньори на съда, прокуратурата и на полицията.“ И никой от присъстващите не реагира отрицателно на признанието, което предполага пълно съгласие и споделяне на позицията – „зависими сме от властта, не сме обективни и не работим обществена полза“.
