При Борисов си има хора и хора и наши хора … Не че преди е било по-различно … Абе, всичко е мека топлина и завъртяна главица като при няколко ракии … Само че има и трезви хора, които да ни посъбудят от сън юнашки …
Един от тях е Илиян Василев …
Ilian Vassilev

Ето тази снимка казва всичко за съвременна България – за беззаконието, за алчността, за корупцията, за фалша, за бруталността и наглостта на управлението. Това е не трябва и не може да бъде каузата само на зелените, това трябва да бъде кауза на целия народ срещу тоталната чалга и мутрите в политиката.
Нали знаете кой стои зад Галакси Инвестмънт Груп?

снимка: Димитър Христов
Фейсбук
И така на отговора на въпроса …
Според сайта на групата -http://www.galaxy-bg.com/bg/za-nas/misija-vizija-cennosti
Поргфолиото изглежда така …

Пловдивската компания за недвижими имоти „Галакси инвестмънт груп“, която е собственост на основателите на „Винпром Пещера“ Антон Щерев и Атанас Петров.
Те купуват столичния хотел Hilton, който през 2014 г. има приходи от 14.5 млн. лв. или 160 % от печалбите на най-успешният МОЛ Галерия в Бургас, който придоби южноафрикански инвеститор ?!
През есента на 2013 г. петзвездният хотел беше купен от Спас Русев за 24 млн. евро.
Връзката между основателите на „Винпром Пещера“, Спас Русев и столичния хотел е ясна, защото строителната компания на Щерев и Петров е отпуснала заем от 2.5 млн. евро за покупка на хотела от Русев.
Според консолидирания отчет на групата тя има 36 млн. лв. приходи през 2014 г. година и печалба от 1.9 млн. лв. Активите са оценени в баланса на 230 млн. лв. Извън „Галакси“ Щерев и Петров контролират „Агрион“ (втория по големина собственик на земеделска земя в страната), производителя на алкохол „Винпром Пещера“ и на цигари „КТ интернешънъл“.-
capital.bg/biznes/imoti/2015/11/24/2655950_osnovatelite_na_vinprom_peshtera_kupuvat_stolichniia/.
Един от ключовите проекти на групата е „Индустриален парк Марково“, който се намира в близост до околовръстния път на град Пловдив.
От тютюневите складове изгорели в Пловдив един е собственост на основателите на „Винпром Пещера“ – дружество „Галакси Инвестмънт Груп“. Десет дни след срутването му в медиите се появи проект на собствениците на склада той да бъде възстановен и превърнат в хотел „Хилтън“.
Десет дни след срутването му в медиите се появи проект на собствениците на склада той да бъде възстановен и превърнат в хотел „Хилтън“.
Може би сте забравили, но през 2009 г . стана ясно, че едни 200 000 рева дарение за ГЕРБ са били дадени от Антон Щерев на Бойко Борисов през 2007 г. …
Винпром „Пещера“ е „спестила“ 1.2 милиарда лева от невнесен акциз чрез фалшиви бандероли, спонсорирала е бившия главен секретар на МВР Валентин Петров и тогавашния вътрешен министър Румен Петков, които пък са проваляли акции и разработки на службите срещу фирмата и срещу братята Маргини. Това се твърди в размахваната в последните дни в медиите справка за корупция в ръководството на МВР по времето на Румен Петков. Справката бе публикувана от електронния сайт http://www.mediapool.bg
В справката се твърди още, че Винпром „Пещера“ АД е сред спонсорите и на кампанията на ГЕРБ за местните избори през 2007 г. – 200 000 лв., връчени лично на Бойко Борисов от Антон Щерев, един от собствениците на фирмата. Връзката Щерев-Борисов е изградена с посредничеството на пловдивския бизнесмен Георги Гергов, близък приятел на Румен Петков – segabg.com/article.php?id=435378
Дарител на БСП се оказа и 100% дъщерно дружество на „Винпром Пещера“ – „Омега агро“. Сумата е 3000 лв. Производителят на алкохол нашумя преди месец, след като един от собствениците му излезе в разпечатки на телефонните разговори на арестувания зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов. В обясненията по скандала от ръководството на компанията категорично отрекоха да са спонсорирали партии -news.bg/press/gerb-i-bsp-s-obshti-sponsori-trima-v-bsp-prenarezhdat-kabineta.html
Мдаа … Иначе казано ситуацията е ела с мен в Пещера(та ) …
Свободен автор – Философът
Може би кметът на Поморие не стои само зад интересите на инвеститори, от които няма личен интерес?!
Позиционирайки се уж в защита на обществения интерес и развитието на туризма в региона, двумандатният кмет на ГЕРБ Иван Алексиев персонално се обяви срещу инвестиционно намерение за поставяне на асфалтосмесител в землището на град Ахелой. Бизнес начинанието, в което до момента са вложени над 3 милиона лева от фирмата-инвеститор с цел – осигуряване на по-евтин и качествен асфалт при изграждането и рехабилитацията на пътната инфраструктура в общината, се превърна в жертва на властови произвол за преследване на лични интереси.
Гражданите на Ахелой бяха въведени в грубо заблуждение. Мястото за поставяне на асфалтосмесителя, каквито има в развитите агломерации и най-оборотните и популярни курорти по света, като Сен Тропе, Палма де Майорка, Монако и други, се намира на километри от градската среда, хотелските комплекси и черноморския бряг, в промишлена зона. В Службата по геодезия, картография и кадастър територията е вписана като „нарушена“, а предназначението и е определено за ползване като „кариера за суровини за строителството и промишлеността“. Опитите на предприемачи и собственици на земя за развитието на туризъм в тази част на община Поморие са увенчани с неуспех. За това говорят изоставените и занемарени постройки, вероятно някога предназначени за апартхотели или селище от затворен тип.
Още преди провеждането на насрочено заседание в Ахелой относно поставянето на асфалтосмесител, общественото мнение бе щателно обработено от местната власт в Поморие с внушението, че наличието на асфалтосмесител ще отблъсне туристите през летния сезон и ще окаже негативно влияние върху развитието на Ахелой като курортно селище. На срещата с гражданите на черноморския град, кметът на Поморие Иван Алексиев се обяви за стожер на интересите им, както и че стои зад публичния интерес, а не зад интересите на инвеститори или лични такива. Или може би кметът на Поморие не стои само зад интересите на инвеститори, от които няма личен интерес?!
На срещата с жителите на Ахелой той заяви, че към момента се изработва Общ устройствен план на община Поморие, който предвижда промишлената зона на населеното място да се превърне в зона за лозаро-винарство, с чифлици и малки винарни за производство на вино, а в съседство до тях да има курортно селище. Докато в развитите страни първо се създава инфраструктура, а след това се обособяват туристически, градски, зелени и промишлени зони за бизнес инициативи, общинският кмет Иван Алексиев с размах говори за общ устройствен план, без изградена инфраструктура и без да е сигурен дали този план ще бъде изобщо одобрен в представения вид и кога.
В действителност 7-годишното управление на Иван Алексиев не подкрепя афишираната му загриженост за развитието на туризма. Улиците на Ахелой се намират в окаяно състояние. Голяма част от тях са все още неасфалтирани. В същото време някога асфалтираните са амортизирани, неравни и осеяни с дупки, които при дъждовно време се превръщат в кални мини езера. Един от главните проблеми, който се посочва от посетителите и от тези, които предоставят туристически услуги, е лошото състояние на инфраструктурата в град Ахелой и на преобладаващата третокласна пътна мрежа, която го свързва със съседните селища.
Поставянето на асфалтова база в землището на Ахелой, в индустриална зона, е посочено от поморийския кмет като проблем за туризма. Казаното от него, обаче, не кореспондира с изградената промишлена зона в началото на град Поморие – складове, сервизи, автоморга и цехове за лека промишленост, които по никакъв начин не влияят негативно върху развитието на местния туристически бизнес. Проблемът с туризма в Поморие е отново свързан с недобрата инфраструктура и лошата пътна мрежа. Некачественото изпълнение по обществените поръчки за реконструкция на пътищата в черноморския град и съставните му селища през годините, подарени на фирмите-любимци на местната власт, са оставили траен белег върху инфраструктурата на черноморската община. Разбитите и бързоамортизирани от пътищата в Поморие автомобили на местните граждани и гостите на града създават лоша репутация на общината и отблъскват туристи от България и чужбина. Липсата на цялостно и качествено асфалтиране, заместено с временно закърпване (на парче) на перманентно появяващите се дупки и коловози при смяна на сезоните, а понякога и дълбоки кратери в настилката, изискват ежемесечни ремонти. Този престъпен почин за усвояване на публични средства акумулира излишни разходи за данъкоплатците, в полза на овластените местни „гаулайтери по отчисленията и комисионите” и приятелските им кръгове от фирми.
В момента в Поморие се изливат и предстои да се излеят тонове асфалт за кърпежи при цени, които биха били наполовина по-ниски, ако кметът на Поморие не бе попречил да има асфалтова база в Ахелой, и да бъдат ползвани услугите й.
Разположената в близост до курортните селища и градове асфалтова база е предпоставка за полагането на качествен асфалт при изграждането и реконструирането на вътрешната и свързващата междуселищна пътна инфраструктура на община Поморие. Асфалтът, който се поставя, трябва да е с точно определена температура, за да се получи добра настилка. При транспортирането му от дълги разстояния, това условие е трудно изпълнимо и се създава излишно оскъпяване. Дори малки отклонения в съставките на асфалта от приетите стандарти и температурата на полагане и притискане с вялък, водят до дефекти: пукнатини, които бързо се превръщат в дупки и коловози в пътя и амортизират автомобилите, а отхвърчащи камъчета трошат фаровете и стъклата им. Неизпълнението на условията при поставяне на асфалт е една от основните причини срокът на годност на новите и новореконструираните пътища да варира от 3-6 месеца, което налага нови ремонти и разходване на публични средства за отчисления и захранване на обръчи от фирми близки до властта. Сметката е платена от данъкоплатците, а на режисирането на този сценарий стават свидетели всяка година гражданите и гостите на община Поморие.
Българските общини и данъкоплатците им трябва да проявяват гъвкавост и да намират решения за справяне с този проблем. Правилният изход е толериране на бизнес-инвестиции за изграждането на мобилни асфалтови бази по места. Както е в развитите държави. Така се спестява значителна част от разходваните публични средствата при изграждането на пътната мрежа. Със спестените пари могат да бъдат изградени повече и по-качествени пътища.
Разбитата пътна инфраструктура у нас отблъсква чужденците. Тя е основната причина голяма част от природните и културно-историческите дадености на България да остават скрити от очите на туристите.
Качествената транспортна инфраструктура благоприятства развитието на съвременния туризъм, осигурява бързо и комфортно придвижване на хората до различните райони на страната за опознаване на нейното природно и културно-историческо наследство.

Заради сигнал на голите туристи, Министерството на туризма възлага геодезическо заснемане, концесионерът ще бъде глобен, ако дървената ограда е на пясъчната ивица
Войната на голите туристи с „текстилните“ им събратя, с концесионера на плаж Делфин и с Община Царево продължава. Нудистите, които искат да си пекат голите задници и това лято на любимия им плаж, заплашиха да запалят дървената ограда. Общинските власти и представители на РИОСВ обаче заявиха, че заграждението било декорация. Въпреки това обаче Радиана Симеонова-Йонова от отдел „Управление на морските плажове” в Министерство на туризма каза пред камерата на Нова телевизия, че концесионерът на плажа може да бъде глобен, ако се окажело, че оградното съоръжение е поставено върху пясъчната ивица.
Сигналите в социалните мрежи за строителни дейности и ограничения достъп до плажната ивица доведоха до нови проверки и спорове.
„Поставената сега ограда е декоративна и не ограничава достъпа до плажа. Миналата година беше установена и премахната стълба, която не трябваше да се намира на мястото”, обясни в интервю за „Здравей, България” инж. Тонка Атанасова от РИОСВ – Бургас.
Кметът на Царево Георги Лапчев пък обвини подаващите „фалшиви сигнали” хора в провеждане на активно мероприятие в общината.
„Това са една малка група плажуващи, които са си заплюли плажа като свой и не искат никой да им нарушава спокойствието”, коментира Лапчев.
Концесионерът Йордан Тодоров пък заговори за демонтиране на декоративното съоръжени, ако се окажело, че е в нарушение на правилата.
Шефката на РИОСВ – Бургас обясни, че имотът се намира в Природен парк „Странджа“ и задължително строежът на такива неща трябва да се съгласува с екоинспекцията.
Освен дървена ограда на бившият нудистки плаж се издига и къщурка, която по думите на концесионера щяла да служи за медицински пункт. Едва ли обаче бай Данчо е чак толкова загрижен за туристите с бански и без бански. Въпросът е защо държавните институции го оставят да си прави както иска на плажа.
България продължава да пада в Индекса за свобода на пресата и е по-надолу от всеки друг член на Европейския съюз.

Въпреки, че е председател на ротационното председателство на Европейския съвет (до края на юни 2018 г.) България вече е по-надолу в индекса, отколкото всички страни от Западните Балкани, някои от които са кандидати за членство в ЕС.
В класацията сме по-надолу от Македония, Сърбия, Косово, Черна гора, Албания дори е на 75-о място ?!
Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени.
Най-прословутото въплъщение на това необичайно състояние е Делян Пеевски, бивш шеф на главната разузнавателна агенция в България (ДАНС ) и собственик на Нова българска медийна група. Групата му има шест вестника и контролира близо 80% от разпространението на печатните медии.
Разпределянето от правителството на финансирането от ЕС на определени медии се извършва с пълна липса на прозрачност, което ги притиска, за да прикриват правителството при докладването му или да се въздържат от покриване на някои проблемни истории като цяло.
Заплахите и атаките срещу журналистите се засилиха през последните месеци. Може да се окаже опасно да бъдеш журналист в България.
Това е стабилността на управлението на европреЦедателя – катастрофа …
Свободен автор – Философът
Country Reports on Human Rights Practices for 2017

Конституцията и законът предвиждат независима съдебна система, но корупцията, неефективността и липсата на информация, регистриране и прозрачност продължават да са повсеместни проблеми.
Публичното доверие в съдебната система остава изключително ниско поради
усещането, че магистратите са подложени на политически натиск и са предоставени
несправедливо правосъдие.
Висшият съдебен съвет назначава, насърчава, дисциплинира и освобождава
съдии, следователи и прокурори. Също така разследва жалби на съдебни заседатели
неправомерно поведение и препоръчва дисциплинарни действия. Управляващите магистрати също могат налагат и малки наказания. Наблюдателите критикуват липсата на ясно заявени изводи и мотиви в дисциплинарните решения на съвета.
Съдебните и досъдебните дела продължават да са проблем в по-горните съдебни инстанции, както и удължаването на забавянето в процесите срещу престъпленията са често срещани явления.
Организациите за правата на човека изразиха загриженост, че измененията в наказателното право, които бяха приети през юни и влязоха в сила на 4 ноември, значително понижиха стандартите за справедлив процес, създавайки възможности за нарушение на процесуалните права на адвокатите и обвиняемите.
Освен това измененията по прехвърляне на юрисдикция за преследване на корупция от висши и висши служители държавни служители към Специализирания наказателен съд, са тълкувани от хората като учредяване на извънреден съд, което е изрично забранено в Конституцията.
Раздел 2. Зачитане на гражданските свободи, включително:
а. Свобода на изразяване, включително за пресата
Законът предвижда свобода на изразяване, включително за пресата, и за
правителството като цяло зачитало тези права. Проблемите обаче продължават с
корпоративен и политически натиск, съчетан с нарастваща и непрозрачна
концентрация на медийна собственост и разпределителни мрежи, както и
правителствено регулиране на средствата и подкрепа за медиите, сериозно увредения медиен плурализъм.
Индексът за медийна устойчивост за 2017 г. на Международния съвет за изследване
и обмен (IREX) определи нарастването на политическия натиск и използването на медиите
от олигарсите за да „упражняват влияние, да разрушат репутацията на политическите и бизнес опоненти и манипулиране на общественото мнение „като основни заплахи за доверието на обществото.
IREX отбеляза, че правителството активно възпрепятства свободните медии
развитие. Съобщенията за сплашване и насилие срещу журналисти продължават.
Свобода на изразяване: Лицата обикновено критикуващи правителството са без
официални репресии, въпреки че бяха докладвани няколко случая на такива.
През август полицията нарече Васил Коцев за разпит по отношение на неговия априлски социално медиен пост като се обърна към министър-председателя: „До Бойко, това което вършиш, ще те изхвърли не само от властта, а и ще ти отрежем главата! Това ли целиш! Българите да хванат пушките и ножовете! Денят идва!“.
Полицията принуди Коцев да подпише декларация, че няма да застраши отново министър-председателя. Министър-председателят впоследствие се извини за прекомерната реакция на полицията.
От септември издателят на Икономедия си навлече 50 000 лева (30 000 долара)
глоба, наложена от Комисията за финансов надзор (КФН) след като Икономедия
уличи председателя на Комисията за финансов надзор … Стоян Мавродиев в случай на изпиране на пари и го обвини, че има връзки с организирана престъпна фигура.
Законът предвижда от една до четири години лишаване от свобода за подбуждане към „реч на омразата „. Законът определя речта на омразата като реч, която подбужда омраза,
дискриминация или насилие, основано на раса, етническа принадлежност, националност, религия, сексуалност ориентация, брачен или социален статус или увреждане. Проучване от 2016 г. от неправителствената организация „Отворено общество“откри „тревожна тенденция на нарастващите публични случаи и приемане на речта на омразата „. НПО отбелязват, че присъствието на националистически партии в правителството на България „оправомощи“ своите поддръжници да прибягват до речта на омразата като норма, а не като изключение.
Платени „тролове“ са пренаселили форумите на всички социални медии и със своите расистки и ксенофобски коментари са се насочили директно към политическите опоненти на правителството.
До октомври прокурорите са образували 14 разследвания, свързани с омраза последвани от четири обвинения срещу 12 души; съдилищата издадоха четири присъди,
включително две присъди за лишаване от свобода.
Преса и свобода на медиите: Медиите бяха активни и показаха голямо разнообразие в гледните си точки и виждания.
Законите, ограничаващи „речта на омразата“, се прилагат и към материали, който се появяват в печатните медии. Според „Репортери без граници“ 2017
Индексът на свободата на пресата беше „доминиран от корупция и тайни споразумения между медии, политици и олигарси „.
Докладът отбелязва, че липсва прозрачност при разпределянето от страна на правителството на средствата за определени медии, което води до подкупване на редакторите да бъдат снизходителни в политическите си публикации или да се въздържат от разкриване на проблемни случаи. Въпреки, че Европейския съд от 2016 г по човешките права постанови, че издателите са отговорни за съдържанието на техните форуми, няколко онлайн медии демонстрираха изключения по отношение на постовете във форумите.
Вътрешни и международните организации критикуват печатни и електронни медии поради липса на прозрачност по отношение на собственост и финансиране, редакторски пристрастия и податливост към икономическо и политическо влияние.
На 21 март издателите на „Прас Прес“, сатиричен периодичен вестник, критикуващ
правителство, подаде жалба до Комисията за защита на конкуренцията твърдейки, че националната дистрибуторска компания е злоупотребила с господстващото си положение
на пазара за разпространение на пресата и спря продажбата на първото издание на Pras Pres в неговите пунктове.
Това издание беше разпространено на 10 000 копия на 1 март. През юни
комисията реши, че Националната дистрибуция не е нарушила конкуренцията
като се позовава на обяснението на компанията, че тя е между 5 000 и 5 000
10 000 пункта и е възможно някои от тях да не са получили копия на Прас Прес.
Насилие и тормоз: През юли трима неидентифицирани мъже нападнаха публично водещия Иво Никодимов от Българската национална телевизия.
Никодимов претърпя наранявания на лицето. Отговорът през септември е, че нападателите и мотивите им останаха неизвестни.
На 6 октомври депутатът от Народното събрание Антон Тодоров заяви пред „Нова телевизия“ в сутрешния блок й пред водещия Виктор Николаев, че „би го уволнил“ за силната му критика към партията, която представлявал в Народното събрание.
Следващият гост на Николаев, вицепремиерът Валери Симеонов, обвини журналиста за „разтърсване на правителството“, и когато Николаев, коментира, че „правителството се саморазтърсва“, Симеонов намекна, че Николаев лесно би загубил работата си. В отговор, Асоциацията на европейските журналисти България призова за бойкотиране на политици, които заплашват журналисти.
И двамата политици впоследствие твърдяха, че думите им са били извадени
контекст и неправилно интерпретирани като заплахи. На 9 октомври Тодоров подаде
оставка от Народното събрание, позовавайки се на желанието му да спаси репутацията на
неговата партия, докато Симеонов призова за извинение от четирите електронни медии
които според него го тълкували неправилно и заплаши да ги съди.
През декември прокуратурата обвини Мартин Душев и Веселин К. за нападението през януари 2016 г. над журналиста Стоян Тончев, на когото бяха нанесли много фрактури довели до временна кома.
Според Тончев атаката е предизвикана от неговата критика и разследване, които разкриват корумпирани сделки на местното управление на община Поморие.
Цензура или ограничения на съдържанието: Журналистите продължават да се съобразяват с редакционни забрани за разследване и разкриване на конкретни лица и теми, налагане на политически гледни точки от корпоративни лидери.
През март бизнесменът и издател Сашо Дончев заяви на бизнес форум, че е бил поканен
частна среща с главния прокурор „, за да ми каже, че намира моето поведение
все по-неприемливо и непоносимо „.
Дончев твърди, че Главният прокурор го обвинил, че го подкрепя определена политическа партия, притиска го за определени статии в неговия вестник, заплашва бизнеса му и го предупредил, че е неговите комуникациите се наблюдават.
Главният прокурор отрече твърденията, че Дончев е инициирал срещата и е поискал
главният прокурор да окаже влияние върху прокурорите, работещи по дело, свързано с
бизнеса на Дончев.
Законът за клеветата :Клеветата е незаконна и се наказва с 3 000-15 000 лева ($ 1800-
$ 9,000) глоба и публично порицание.
Публикации на журналисти за корупция или лошо управление доведе до много дела за клевета, заведени от политици, държавни служители и други лица на обществени длъжности. Според Асоциацията на европейските журналисти, журналистите като цяло губят такива случаи, защото те рядко биха могли да представят твърди доказателства в съда.
www.state.gov/documents/organization/277393.pdf
Това са само някои моменти от Доклада на Държавния департамент на САЩ за 2017 г. за човешките права в България, но те са повече от ясни – корупция, сплашване на опозиция и медии, потъпкване на основни човешки права и то в една страна, която е европредседател през 2018 г. ?!
Каква прекрасна „свобода“ и липса на демокрация виждаме във фактите от този ежегоден доклад, но „кучите синове“ си остават на власт и какво …
Превод : Свободен автор
Свободен автор – Философът


















































































