снимка: atorus.ru

България влиза в топ-5 на руския туроператор TUI (пето място) и „НТК Intourist“ (трето място). Тук водещите курорти са Слънчев бряг и Несебър.
Две трети от лятото минаха и през август по-голямата част от играчите продават до края на сезона и вече е възможно да се изгради предварителен рейтинг от най-популярните туристически дестинации през летния сезон 2017.

Според обобщените данни на туроператори и онлайн студията за пакетни екскурзии, едни от най-предпочитаните дестинации това лято включват: Турция, Русия, Гърция, Кипър, Испания, България, Черна гора, Тунис и Италия. Позицията на лидер за Турция е практически недостижима. Много е вероятно да остане безспорен лидер и това лято.

Топ 5 дестинации за лятна почивка според  ТУРОПЕРАТОРИТЕ

Според резултатите от летните резервации в повечето масови туроператори TUI (Русия „, NTK Intourist», Coral Travel), първото място в класацията е на Турция . Обемът на продажбите се е увеличил в сравнение с 2016 година в пъти (заслужава да се отбележи, че в сравнение с предходният летен сезон те не бяха напълно изпълнени). Единственият основен играч за който Турция не е първата, а е на трето място е „Biblio Глобус“, което се дължи на спецификата на тази дестинация.

Тази година в Турция са в очакване на възстановяването на руския пазар до ниво от 2015. Докато ние можем да кажем, че това лято в Турция, най-популярната дестинация сред руснаците стана крайбрежието на Анталия и там води сравнително евтиният Кемер.

Плажна Русия тази година, въпреки общата тенденция на спад в броя на резервациите, остава в топ 5 на най-популярните дестинации за лятото. Туроператорите инвестиращи сериозно в областта на маркетинга и популяризирането на дестинациите в руските курорти на първо място в класацията по броя на резервациите – е случаят „Biblio-Глобус“.

Туроператори съобщиха за увеличение на два пъти в обема на резервации в южната част на страната в сравнение с миналата година. Според  „Biblio Глобус“ в периода от 1 януари до 1 юли, 2017 в курортите на територията на Краснодар и Крим почиват  536 374 туристи. Тази цифра е  с 92% по-висока от резултата от същия период на миналата година.

Плажна Русия тази година, въпреки общата тенденция на спад в броя на резервациите, остава в топ 5 на най-популярните летни дестинации

Плажна Русия това лято е на второ място в броя на резервациите в „НТК Intourist“, четвърта – в Coral Travel . В ТУИ тази година, Русия  е извън топ 5 класацията (втора миналата година).

Руските туроператори са водещи в търсенето на такива курорти като Сочи (Адлер) и Крим (Южен и региона Евпатория).

Традиционно, вътрешният туризъм и абхазците  се превъщат в четвъртата най-популярна дестинация тази година „, NTK Intourist“. Според туроператори, туристите често резервират курорта Абхазия Пицунда.

На второ място в Coral Travel е Гърция. Страната се нарежда на четвърто място в резервациите за лятото в „Biblio Глобус“, и на шесто в „НТК Intourist“. Лидерите на резервации сред курорти са остров Родос и Крит.

Кипър също  влиза в топ 5 на дестинациите „лятото на 2017“ с второ място в TUI Русия и със същото ниво в „Biblio Глобус“. Водещ курорт е Агия Напа.

Испания влиза в топ-5 в Coral Travel (трето място) и в TUIRossiya (четвърта позиция в класирането).

България влиза в топ-5 на руския туроператор TUI (пето място) и „НТК Intourist“ (трето място). Тук водещите курорти са Слънчев бряг и Несебър.

Черна гора в TUI Русия тази година се нарежда на трето и пето – на „Biblio Глобус“. Най-често туристите се интересуват от Будва.

Само веднъж, представен в класацията на туроператорите е Тунис (пето място в Coral пътуване) и Италия (пето място в „НТК Intourist).

В Италия най-популярната туристическа дестинация в летните плажни дестинации са Римини, Ричоне, Милано Маритима, Иския и Сицилия.

Туристическият пазар  преодолява кризата

Тази година туроператорите отбелязват възстановяване на търсенето в чуждите територии и увеличаване срока на резервациите.

„Времето за продажбите достига октомври – пиков сезон в много популярни дестинации. В тази връзка, може да се каже с увереност, че пазарът се е върнал на нивата отпреди кризата, а в някои области дори е увеличен многократно (Русия, Кипър, Гърция), „- отбелязва компанията“ Biblio Глобус „.

В TUI Русия вярват, че положителната тенденция ще продължи до края на лятото. „Освен очевидната популярността на Турция, търсенето на която се е увеличил почти 2 пъти в сравнение със същия период на 2015 г., трябва да се отбележи, че миналата година,  високото ниво на търсене  в области като Кипър, Гърция, Хърватия,“ – казва Али Mихайлов, директор управление на продажби в TUI Русия.

С най-дълги резервации в компанията са Гърция – средно от 96 дни, България – 86, Хърватия – 93, Черна гора – 65 дни.

По обща оценка на всички изследвани компании, най-популярният вид хранене е навсякъде  „ол инклузив“. Средната лятна ваканция сред руските туристи в чужди курорти е с продължителност 10 дни.

В Турция туристите купуват настаняване в петзвезди на база „ол инклузив“. Средната продължителност на почивка тук през тази година е 10 нощувки.

Най-кратка ваканция с туристи по морските курорти на Русия е 3-7 нощувки. Тук туристите са еднакво заинтересовани в различни варианти, но много от тях първоначално се изправят опциите „ол инклузив“. Предпочитани са  хотелите с три-четири звезди в Русия.

В Гърция, руснаците предпочитат да се отпуснат до 10 нощувки. Звездите на хотели варират предимно между 4 * и 5 *.

В Кипър все повече туристи резервират с 3-4 *,  и вида на храната – „ол инклузив“ или полупансион. Подобна е ситуацията и в Испания. Средната продължителност на ваканцията е 10 нощувки.

В Тунис туристите отдават предпочитание на  хотел с 4 *, а на второ място с 5 *. Най-често се търси  хранене от система „All Inclusive“ и «ултра ол инклузив“. В Тунис, туристите почиват около 7-10 нощувки.

В България са популярни сред туристите, евтини хотели и хотели, почивката с „ол инклузив“. Почивка сред туристите в България обикновено трае около 10 нощувки.

Аномалия по отношение на заявените видове настаняване през това лято е Черна гора – тук туристите често са помолени да изберат частно настаняване. В „Biblio Глобус“ тук се увеличава  търсенето на вили. В допълнение,-популярни са хотелите от  категория 4 *. Продължителност на почивката е до 14 нощувки.

В Италия, туристите  почиват средно 10 нощувки. Най-голямото търсене е за 3-4 * хотели. В „НТК Intourist“ през този сезон се отбеляза ръст в търсенето на хотели от по-високите категории.

Колко струва лятна почивка през 2017 г.

Като цяло за резервацията за почивка на море тази година, туристите са склонни да оставят сумата от порядъка на 800-900 евро (около 60 хиляди рубли) за двама. Следните цени са подходящи за почивка през август, най-популярните варианти за туристите са (7 нощувки за двама души).

По едно пътуване до Турция през август, туристите плащат средно по 84-86 хиляди рубли. Въпреки това, в зависимост от цената клас на хотела и курорта може да бъде по-висока или по-ниска.

Гърция ще струва на руснаците средно по 80-100 хиляди рубли. И същото е  за“средна“ почивка в Кипър. Много зависи от нивото на хотела и курорта.

Почивката в Русия е средно от порядъка на 50-60 хиляди рубли, в Тунис – около 73 хиляди рубли, а в Испания – около 120 хиляди рубли.

http://www.atorus.ru/news/press-centre/new/40044.html

Превод на Авантаж.бг

В интервю на Катя Илиева за Фрогнюз Методи Андреев разкрива наведеното положение на Бойко Борисов спрямо руските служби …

– Г-н Андреев, преди ден премиерът Бойко Борисов заяви, че е загубил президентските избори, защото не е искал да спечели. Вие повярвахте ли на тези думи?
– Това, което казва Борисов е абсолютно вярно. Само, че мотивите да не спечели президентските избори не са тези, които изтъква пред обществото.

– Защо ГЕРБ са се оставили да бъдат победени от БСП, тогава?
– Има две основни причини. Още когато ГЕРБ се готвеше за президентски избори казах, че партията не постъпва като партия от семейството на ЕНП. Точно тогава бяха номинациите за кандидатите за президенти във Франция и САЩ. Навсякъде силните партии, които знаеха, че ще победят, от рано бяха „извадили” своите номинации. Искаха навреме да убедят гражданите си, че техният избор е най-добрия. В същото време ГЕРБ дълго време мълчеше като комунист на разпит. Всички се усмихваха многозначително, все едно: Чакайте да видите какъв човек ще измъкнем.

– Изглеждаха убедени, че и магаре да посочат, победата им е в кърпа вързана.

– Истина е, че в началото това работеше в полза на ГЕРБ. След това започна да се отразява негативно. Още тогава отправих сериозни критики, като казах, че това не е нормално поведение на дясноцентристка  и демократична партия.  Пак тогава изразих съмнение, че  ГЕРБ най-вероятно не искат да спечелят изборите за президент.

– Какви според вас са причините ГЕРБ и Бойко Борисов да се държат така?

– Трябва да се върнем във времето, когато Леонид  Решетников  е бил на посещение в България и когато се е срещал с Бойко Борисов. Тогава ще се  разбере, че това, което говори сега премиерът  за идеята му да има баланс в България, изобщо не е вярна. Просто  разпореждането, което той  е получил от Решетников  е било да загуби изборите. ГЕРБ е причината президентът Росен Плевнелиев  да не заяви кандидатурата  си за втори мандат.

– Но държавният  глава заяви, че това е лично негово решение.

–  Нищо подобно. Отказът на Плевнелиев  е свързан с директивите, спуснати от Решетников. На  Плевнелиев  директно му е казано, че ГЕРБ няма да го подкрепи за втори мандат. Спомнете си, че преди да обяви своето решение, Плевнелиев  се държеше като бъдещ кандидат-президент. Имам лични впечатления от това. Когато правехме петиция за изучаване на комунизма в учебниците по история, имах директен контакт с Плевнелиев. Той беше човек, готов да се бори на избори, защото имаше твърдото намерение да се кандидатира отново за президент. И изведнъж, след срещата на Борисов и Решетников, той се отказа. Явно Борисов му е казал: Виж сега, геополитическата  обстановка е различна, руснаците не искат да има президент като теб. Ти не можеш да се кандидатираш, защото  ние няма да те подкрепим. През последно време Бойко Борисов става глашатай на руското влияние. Убеден съм, че с Русия трябва да поддържаме нормални отношения, но при нормално управление на държавата и при нормален лидер. Да работиш в полза на путиновите  олигарси и да твърдиш, че икономически си свързан с Русия т. е. с путиновите  олигарси, това е много лош прочит на анализа на агенция Стратфорд. Тя казва, че в България критичният праг за влияние на руската икономика върху българската е минал 22%.

– Какво означава това?

– Това означава, че България  вече е икономически зависима не просто от Русия, тя е зависима от олигархичния кръг на Путин, който създаде олигархични кръгове в България, финансирани  с техни пари. И Бойко Борисов служи на техните олигархични интереси. Това е едната основна причина ГЕРБ да загуби изборите. 

– Споменахте две причини. Коя е втората тогава?

–  Невъзможността  ГЕРБ да направи такива реформи, каквито изискваха хората от протестите и каквито изискваше част от тогавашната коалиция. Истинската реформа не е само съдебната реформа. Това е един много голям проблем, но не единствен. Необходими са реформи в икономиката, в поведението на държавата спрямо бизнеса.  Нужно е да се ограничи влиянието на Делян Пеевски. И на слепите и на глухите стана ясно, че Борисов и Пеевски  е едно бизнес цяло. Те са едно политическо творение на Ахмед  Доган. Единият прикрива другия. Другият служи на първия. И това вече го виждаме трети поред  парламент. Бойко Борисов не можеше да се справи с влиянието на Пеевски  и няколко корпоративни кръга. Такива са тези около Валентин Златев, около Кирил  Домусчиев и въобще около едрия бизнес. Говорим за онзи корпоративен бизнес, който влия е върху съвременната политическа система. Борисов не може да се справи с тази непосилна за него задача в полза на средния и дребен бизнес. Той не може да ограничи най-уродливото творение на Доган -модела КОЙ. Няма как да се справи с него. Той го подкрепя. Най-важното е, че Борисов няма желание да води битка с корупцията.

– Но в почти всяка медийна изява, премиерът не пропуска да каже, че институциите правят необходимото, за да се ограничи това явление.

– Неговата битка с корупцията е илюзорна,  пожелателна. Тя е само бабаитлък против корупцията. Но реални мерки и действия против корупцията в  управленията на Бойко Борисов са невиждани. Самият Борисов като управленец  е безидеен. Той няма идеи. Той е добър имитатор. В началото на прехода, когато Сименон  Сакскобургготски  го сложи главен секретар на МВР, той имитираше може би героите на Реймънд Чандлър . И по-специално  комисаря Марлоу – леко нехаен, но винаги справедлив и на място.  Тогава с това спечели един не лош медиен образ. След това, когато спечели изборите, започна да се  вживява в ролята на Кръстника и на Тодор Живков. Трябва да признаем, че и двата образа му се удават.  Ако сменят Марлон  Брандо , в ролята на Кръстника, с Бойко Борисов, няма да можете изобщо да разберете, че е станала размяна. А за Тодор Живков с неговите дебелашки шеги, няма смисъл да коментираме. Той много добре е попил това, което му е разказвал Тато, докато му е бил бодигард. Този добър имитатор може да имитира всичко, без  да има резултат. За да бъдеш премиер, трябва да имаш идеи. Трябва да имаш волята тези идеи да ги прокараш. Борисов съзнаваше това и поради тази причина  търсеше начин да избяга от властта или поне да преформатира  властта си. И тук стигаме до най-важния момент. Успоредно с неговата антибесепе  риторика, той е водил зад гърба на своя електорат  на дестите  хора, грозни преговори с БСП.

– Пролича ли това по някакъв начин в неговото поведение?

– За тези договорки  знам много преди те да се случат. Знам ги от един разговор с Янаки Стоилов още през ноември 2016 г. След като Борисов даде на Варна 29 % от пловдивския панаир, заподозрях, че между БСП  и Бойко Борисов, между него и Георги Гергов текат преговори. Не напразно Гергов беше сложен от самата Корнелия Нинова за отговорник по коалиционната политика. Нинова най-вероятно е знаела каква е целта на тези договорки. Но в последният момент се отказва от тази цел и от това да има коалиция между БСП  и ГЕРБ. Освен това не трябва да забравяме, че зад гърба на десните избиратели, докато лансираше кандидатурата на Цецка Цачева, Бойко Борисов  всъщност я използва  за изтривалка.

– Звучи малко крайно.

– Ако бях на мястото на Цачева, щях да се чувствам  изключително  унижен.  Но за ГЕРБ и хората около Борисов, да бъдеш унизен в полза на лидера, на Царя-слънце, е едва ли не политическа благодарност. Какво по-голямо унижение от това публично да признаеш, че си използвал Цецка Цачева на президентските избори за изтривалка, за да прикриеш своя страх от  Путин и влиянието му в България. Това е  кощунство. Борисов  знае, че нямаше как преди да мине проекта АЕЦ   „Белене”. Сега ще го представи като национално отговорен и много интересен проект на чужд инвеститор. Тогава не можеше да мине и реанимирането  на „Южен поток”. Сега постоянно говори за  хъб.  Това буквално значи концентратор. Разпределителен център, в който се събира газ от няколко източника и се разпределя в различни посоки. Един от най-големите хъбове в света е този в САЩ . Казва се Henry Hyb. Той е разположен в Луизиана. В него се събират 9 щатски и 4 междущатски тръбопровода.

– Управляващите  разказват, че и нашият ще играе такава роля.

– Според мен хъбът на Борисов  не е  нищо друго, освен поредната измама, под която искат да прокарат руския интерес в България. Защото този хъб в момента има само един източник на газ-Газпром. Няма друг. Няма интерконектор  с Румъния. Няма  готов и с Гърция. Къде са другите тръбопроводи и източници на газ?! Няма ги.

– Казват, че може да потече газ от Азербайджан?

– Добре казвате, че може. То за 20 години можеха много работи да се случат.  При това пропутинско мнозинство, Борисов се ползва с огромна свобода. Той имаше задача да загуби президентските избори. И  ги загуби. А не да обяснява сега, че търсел баланс на интересите. Борисов в момента се държи като васал на Путин в България. Това пролича и в едно срамно предложение в  закона за съдебната власт, да не могат магистратски  организации да се инвестират от външни донори  извън ЕС. Председателят на правната комисия Данаил  Кирилов призна, че натискът на посланиците е променил  решението на Борисов. Всъщност това стана факт, ден след като Борисов се срещна с американския посланик. Кой в момента предлага отново това да бъде реанимирано  като предложение –  хората около Волен Сидеров от „Атака”. Т. е. ГЕРБ става като „Атака”. ГЕРБ стават по-голямата „Атака”. Възприемат техните идеи и ги налагат на мнозинството в парламента. Източникът  на предложението  е „Атака”. Такива законодателни  мерки са предприети само в две държави-Русия и Унгария. Знаете колко гоямо  е влиянието на Путин върху Орбан . А Борисов обяснява, че е българският  Орбан. Така прокарва и пропутинските  идеи у нас. Проблемът на съдебната власт не е това кой плаща програмите на техните НПО -та, а че България не иска да води борба  с корупцията. Проблемът е, че Борисов, главният прокурор Сотир Цацаров  и компания не искат да има реформа в прокуратурата. Проблемът е, че Борисов, главният прокурор Сотир Цацаров  и компания не искат да има реформа в прокуратурата. Проблемът е, че Борисов превърна корупцията в държавна политика. Американският икономист Милтън  Фридман   казва в едно изречение: Корупцията е скрито средство на държавата за регулиране на пазара. Това прави управлението на ГЕРБ. Чрез корупция регулира пазара. При това управление борба с корупция не може да има.

– Вероятно по тази причина лидерът на БСП  Корнелия Нинова поиска Румен Радев да назначи шефа на бъдещо единно звено за борба с корупцията. Вие имате ли доверие на президента, че ще избере независим човек на тази длъжност?

– Нека президентът Радев  да отговори бил ли е масон и в коя масонска ложа е бил? Това е въпрос,  не отговор. След това ще припомня нещо, което много хора забравиха. Навремето, когато Румен Радев се кандидатираше  за президент, гръмна скандал с  неговата приятелка,  сега  Първа дама. Тя работила при него. Той отрече да е подписвал трудов договор с нея, обаче  е подписал допълнително споразумение към трудовия договор, с което увеличава  заплатата на Десислава Генчева с 400 лв . Това е, за да върши и дейността на пиар  във ВВС , където Радев е работил. Към онова време е живеел с нея. Съгласно военните устави, Радев  е бил длъжен да съобщи, че живее  с нея.  Тези неща не са станали навреме. Т. е има  пълно основание да се търси конфликт на интереси. Да ни го  пробутва  Нинова, като единствен светец в България, е малко вулгарно, да не кажа нагло .  Да си спомним какво каза Радев, когато беше кампанията. Каза,че ще покани Моника Маковей. Беше ярък привърженик на битката с модела КОЙ и корупцията в България.  Може ли да го попитам защо сега  не обръща  внимание на шефа на НСО, която продължава да харчи нашите пари за охраната на Делян  Пеевски? Защо не поиска да разбере какво е основанието за  тази охрана? Защо Радев се направи на разсеян и каза, че много са мъгляви твърденията на шефа на ВКС Лозан панов за реформа, която той предлага. Радев може да предизвика дебат на тази тема. Той не направи нищо в тази посока.  Как тогава  ще се справи с корупцията?!  Да не говорим, че заплатите, които е получил при напускането на армията, според печата, не са отразени в неговата декларация. Не става ясно дали ги е изхарчил  или дарил. Много е далаче Радев от преставите ми за човек, която трябва да определи шефа на този орган. По едно нещо Радев и Борисов си приличат.

– Интересно е да разберем по какво ?

– Когато са на среща със западни лидери, са по-ниски от тревата. Техните физиономии излъчват угодничество. Те говорят така, както искат да ги чуят западните им колеги. Щом дойдат у нас, стават господари и дават свобода на своите си виждания. Тогава се вижда истинското им  „Аз”.  Бойко Борисов в Европа обяснява колко голям натовец  е. А  като си дойде тук вика : Ама тези санкции нищо не помагат. Да, но след тези санкции към Русия, които сега прие сенатът,  ще последва  разместване на силите в геополитическо  отношение.

Опитът на Путин да използва газовата карта като нов вид оръжие  за постигане на политически цели, ще бъде значително ограничен. Борисов и компания трябва да правят внимателно сметки с кои фирми и енергийни проекти ще се ангажират.  Защото посланието на сената е едно-всички, които работят с олигарсите на Путин ще бъдат наша цел. Борисов не съзнава, че тези санкции, не са само против Русия и руския народ. Те са против олигархията около Путин. И санкциите я  принуждават да направи промяната в Русия.

180 години от рождението на Левски -разкрития, факти

Левски – най-българин от българите, Апостол на свободата  е осъден с участието на четирима българи в съдебната комисия, които са го пратили хладнокръвно и съзнателно на бесилото, но неговата съдба е била зависима и от сърби и руснаци … 

Тези българи са : Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята. По-късно след освобождението той се оказва и един от първите дарители, които дават пари, за да се издигне в София паметник на Левски.

В съдебната комисия са включени и първенците на София: Мито Панов Каймакчийски, член на ръководството на българската църковно-училищна община, Хаджи Мануил (Мано) Стоянов, член на софийския меджилис и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на софийския меджилис.

Коварната и двулична роля на руския посланик в Цариград Граф Игнатиев вече не е тайна за обществото, въпреки, че години наред бе укривана от българския народ. Именно Игнатиев има основна роля в процеса, довел до обесването на Васил Левски.

По настояване на графа в състава на съда са включени българите: хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович – член на държавния съвет към империята, Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община, Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис. Този исторически факт бе за първи път публикуван от Георги Георгиев автор на блога istinata.bg, а след това приписан от редица други изследователи (виж ТУК изследването, б.р.). Целта с намесата на графа е ясна – обезглавяване на национално-освободително движение и подчиняването му на интересите на имперската дипломация на Русия.

Интересна е съдбата на х. Ив. х. Пенчович след освобождението. В българската историография битуват някои митове около него. Традиционно е смятан за туркофил. Заклеймяван е като такъв и то с основание заради службата си във висшата османска администрация. Това е една стара традиция още от времето на българските революционери. Укрива се и не се обяснява обаче неговото русофилиство. То е толкова дълбоко скрито като явление, че българската казионна историография не го е забелязала. Още от периода на престоя си в Цариград Ив. х. Пенчович е в тайни връзки с руския посланик граф Н. Игнатиев. Така виждаме един сложен образ на българин, високопоставен османски чиновник, който слугува на много господари. Такива политически хамелеони имат дълга кариера. Това важи особено за Ив. х. Пенчович, който се оказва човекът на всяка чужда власт и на всички времена.

След освобождението Ив. х. Пенчович отново е на гребена на вълната. Никой не му търси отговорност за деянията, в които е участвал в сътрудничеството с турската власт. Временната руска администрация го цени много. Това е руска политика, която е предварително обмислена и проведена в изпълнение по инструкции „отгоре“.

Ив. х. Пенчович е в групата на бившите туркофили, наградени с високи постове и привилегии от руската окупационна власт.В Пловдив той попада в личното служебно обкръжение на императорския комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков, който го цени много и дори го назначава за свой съветник. В спомените си Д. Ганчев разкрива, че Ив. х. Пенчович е имал сериозен застъпник и покровител в лицето на зетя си д-р К. Бонев, познат в руските кръгове човек и затова не се страхувал от нищо.

С руските протекции той остава в управлението и след края на Временното руско управление като член на Учредителното събрание, Държавния съвет и различни комисии. Ив. х. Пенчович е депутат в Учредителното събрание и подписва дори Търновската конституция на 16.04.1879 г Недостатъчната държавно-административна компетентност на първите български министри е основание на руската власт да им назначи съветници, с които ще контролира и „надзирава“ тяхната дейност в русло, удобно за политиката на императора. Този вътрешен контрол върху дейността на министрите от българското правителство накърнява и без това ограничения суверенитет на княжество България, чийто път към независимостта е много дълъг. Важно е да се отбележи, че това не са случайни назначения, а действия в изпълнение на препоръките на княз Ал. Дондуков – Корсаков, който полага системни усилия, за да удължи временното руско управление. Затова изготвя и една записка, която е прилагана при предаването на властта в български ръце.В нея той посочва, че е немислимо на първо време функционирането на българската администрация без съдействието и направлението на руските „специалисти“. Руските „освободители“ няма да забравят и „туркофила“ Ив. х. Пенчович.На 8.05.1879 г. княз Ал. Дондуков – Корсаков издава своя приказ № 33, с който го назначава за върховен съдия.

По този повод Ив. х. Пенчович се мести окончателно в новата столица София. С тази заповед започва и съдебната кариера на русенеца в свободна България. Това е парадокс. Ив. х. Пенчович, който предано служи на обявения от Русия за „русофоб“ Мидхат паша, както и в Държавния съвет на османския султан, лицето, което праща на бесилото Левски, постъпва на служба в съдебната система на Княжество България по волята на руския императорски комисар!Със Закона за устройство на съдилищата от 1880 г. той тава член на Върховния касационен съд. Човекът, пратил на смърт Васил Левски става върховен съдия в свободна България!

Този факт доказва, че Русия умее да се отблагодарява по достойнство с високи държавни постове на лицата, които предано са й служили. А съдействието на Ив. х. Пенчович за убийството на Левски е голяма услуга, заради която си заслужава човек да бъде възнаграден. Така считат в Петербург. Така действа и руският императорски комисар преди да напусне България и да предаде управлението на своите „благонадеждни“ русофилски кадри. С височайшите руски протекции Ив. х. Пенчович си гарантира дълга кариера в свободна България. Слугата си намера нови господари, на които ще бъде верен до гроб. Така никой няма да му търси отговорност за неговото участие като турски комисар във фарса, наречен „Софийски процес“ от 1872-1873 г.

По време на режима на пълномощията (1881-1883) е в състава на Държавния съвет по делегиране като върховен съдия. Той е незаменим негов член. Председателите на Държавния съвет се сменят, но Ив. х. Пенчович продължава да присъства във всички техни състави. В своя дневник проф. К. Иречек го нарича дипломатично „екстра – екземпляр“.Членството на Ив. х. Пенчович в Държавния съвет по време на „режима на пълномощията“още веднъж потвърждава тайните му връзки с руските официални лица и с руската политика. Той е държавен съветник по време на „режима на пълномощията“, който дава извънредно много власт на руските генерали, натрапили на Княжество България т. нар. окупационен дълг през 1883 г

Ив. х. Пенчович умира на 25.03.1894 г. в София на 72-годишна възраст.На погребението му, състояло се два дни по-късно присъстват много хора. Това са скърбящите му близки роднинии семействата на почти всички негови съмишленици и видни русофили – Балабанови, Гешови, Цанкови, Стоилови и Бурмови. Слово за живота на починалия произнася консерваторът русофил М. Балабанов. Присъствието на толкова много убедени и явни русофили на погребението на „туркофила“ Ив. х. Пенчович е още един необясним факт за историографията.

Да бъдем предавани от свои е част от българската народопсихология. Сигурно затова минути преди да увисне на въжето със страшна сила Апостолът е плакал.

Темата за предателството срещу Васил Левски е една от любимите в българската история, по която има обаче много лъжи, спекулации и манипулации. В никоя друга държава предателствата не се разискват и дори „отглеждат“ както в България. Нещо повече, у нас те се пропагандират и митологизират. Служат за провеждане на политика с антибългарска насоченост и за насаждане на комплекс на малоценност на българите, пояснява Янко Гочев в интервю пред faktor.bg.

Предателството винаги е персонифицирано. Само в България обаче се налага колективна вина на цял народ. Само българите според някои „умни“ глави стават „нация от предатели“. Казионните историци и изследователи изписват тонове с книги, за да се опитат да ни убедят, че Левски е предаден от българите, че малко заптиета (?!) го пазили, но „овчият“ народ не го е освободил.

Упреците на отделни хора към тогавашните революционери, че не са освободили Левски с аргумент слаба охрана, са абсолютно несъстоятелни. Въпреки тези неблагоприятни условия има опити за освобождение на Левски, отразени в много документи и спомени на съвременници.

Първите от тях са дело на членовете на Търновския революционен комитет. И тук не става дума само за прословутия неуспешен опит за запалване на конака, който обикновено се цитира и интерпретира като израз на безсилие или бездействие на българите. От спомените на Хр. Иванов-Големия е видно, че е правен опит за създаване на ударна бойна група (чета) от двадесетина души, членове на революционния комитет, която „да нападне конвоя и да избави Левски“. Идеята е добра, но закъсняла, а реализацията й се оказва невъзможна.Комитетските дейци не успяват да съберат достатъчно хора. Хр. Иванов-Големия с огорчение отбелязва, че са останали трима кандидати, желаещи да участват в тази рискована акция: той, Хр. Караминков-Бунито и Иванчо Захарлията, които не са се изплашили! Тези провалени опити мотивират турците да подсилят охраната на Левски и да създадат фактически въоръжен ескорт, който го пази по пътя към София.

Друг опит за спасяване е дело на един голям патриот, много предан на революцията и верен сподвижник на Левски – Петър Атанасов Арабаджията, родом от село Каратопрак (дн. Черноземен), Пловдивско. Веднага щом на 2.01.1873 г. Петър Арабаджията научава за задържането на Левски той организира малка чета с намерението да го освободи. Тя се отправя за Арабаконашкия проход, през който се очаква да мине конвоят с Левски на път за София, но закъснява само с няколко часа.

Следащият опит за освобождение на Левски е дело на южнобългарските комитети (Чирпан, Стара Загора) по внушение на Ат. Узунов, К. Ганчев и други революционери

Той е достатъчно известен (сведения има в спомените на Ст. Заимов, Ив. Андонов, поп Минчо Кънчев) и на него няма да се спирам. Само ще посоча основната идея: извършване от специално създадените чети на саботажи по пътищата, по които се е смятало, че ще прекарват заловения Левски. Разчита се на съдействие на служителите в Баронхиршовата железница, сред които Левски и комитетите са имало много съмишленици и дори свои членове.

Петият опит за спасяване на Левски е свързан с доста радикалната идея на Сребрьо Стойновски и Илия Миланов за подмяната му с двойник, каквито Апостолът е имал по свидетелства на съвременници.

Има непотвърдени сведения за действия на българския екзарх Антим в подкрепа на арестуваните български революционери, париран обаче от Патриаршията. Тази версия се опира на сведения, отразени дори в дипломатическите доклади на представителите на някои велики сили като австро-унгарският консул в Русе О.Монтлонг.

Следващите опити са най-неизвестни. В основата на шестия опит за спасяване на Левски е заложена идеята за освобождението му чрез намесата на руската дипломация и зависими от нея лица. В него е замесен лекарят на Първата българска легия д-р Рашко Петров, който се опитва отново както през 1863 г. да спаси Левски. През 1873 г. д-р Р. Петров прави опит да спаси Левски, като прибягва до услугите на Н. Геров. Д-р Р. Петров настоява пред руския вицеконсул в Пловдив Н. Геров, който е и руски поданик да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски.

Руският посланик в Цариград граф Н. Игнатиев категорично забранява на своя подчинен Н. Геров да използва служебното си положение за тази цел, макар вече да има прецедент и задържаният по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик е освободен! 

Този момент е много важен. Той доказва, че руските дипломати са в течение на разследването срещу българите и че са се намесили в полза на свой поданик, който е незабавно освободен.

Най-сериозният опит да се спаси животът на Левски е търсен чрез намесата на международната дипломация. Този опит е свързан с мисията на тайния пратеник на Търновския революционен комитет в Сърбия през януари 1873 г.

На 16.01.1873 г. Търновският комитетът изпраща в Белград свой пратеник с идентични писма до П. Хитов и Л. Каравелов. Пратеникът на търновци носи със себе си и жалба до представителите на великите сили в Белград, до които документът е трябвало да стигне чрез Л. Каравелов, ползващ се, поне според търновци, с авторитет сред тях. Надеждата на авторите на тази жалба е, че дипломатите могат да окажат ефективен натиск над Портата за спасяване живота на Левски. Особено много се разчита на Л. Каравелов, който е трябвало с авторитета си да поиска от консулите в Белград да вземат отношение. Той обаче отхвърля инициативата на търновци. Без обяснения отказва да подаде жалбата. Пратеникът преписва начисто носените писма, изготвя техни копия и ги предава на сръбските управници, в това число министъра на външните работи и доскорошен регент Й. Ристич.

Той съветва българския пратеник да не чака нищо от консулите. В отговора си от февруари 1873 г. до Търновския комитет П. Хитов потвърждава получаването на писмото, което е изпратено по пратеника, наречен от него „черната шапка“. Войводата пенсионер на сръбска правителствена издръжка облива търновци с леден душ: „От тука, братя, нищо не очаквайте…“

Сърбия няма интерес да разваля отношенията си с Турция и за пореден път отказва не само да подкрепи българите с военна сила в едно тяхно въстание, но и въобще да съдейства по дипломатически път за спасяване на задържаните и разпитвани в София български революционни дейци.

Това е краят на опита по дипломатически път да се спаси Апостола на свободата. При проследяване на хода на разигралите се събития личи негативната оценка и бездействието на Л. Каравелов към проявената от търновските комитетски дейци инициатива – факт, който казионната историография, величаеща председателя на БРЦК укрива.

Левски е изразител на тази тенденция в българското революционно движение, която залага на самостоятелната българска революция в противовес на другата тенденция за революция, зависима и вписваща се в действия на външни сили най-вече Сърбия и Русия.

В писмо на Левски до войводата Филип Тотю от 18.04.1871 г. той пише: „Българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да донесат полза на руския цар. И така щяха да изгубят най-добрите си юнаци, в ръцете на които стои българската свобода. Пък тогава нека тегли България още цял век! С факти искам да докажа, че с руски агенти съм имал работа, без да знам, в 1869 г. Единият бе препоръчан от одеските българи за добър помощник, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанъци и хайде – откъдето дошъл. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме …“

Не само българите са предали и осъдили Левски …

Руският Азиатски департамент и военното разузнаване се опитват да вербуват Левски, за да служи на имперските им цели. Левски категорично отказва, за разлика от бившия му войвода П. Хитов. Левски държи на категоричното си мнение, че „който ни освободи, той и ще ни зароби“. Това ще му коства най-скъпото – живота.

Нужно е днес, 180 години след рождението на Левски да знаем и помним истините останали скрити от пропагандата в историята, която трябва да ни дава поуки за настоящето и бъдещето ни като нация …

Авантаж

Решетников не беше намерил място за Сидеров в плана за овладяване на България, който стартира през есента на 2015 година. Прекалено агресивен бе лидера на Атака, много скандали, ненужно медийно внимание. Ролята му на официален проводник на московските интереси нанасяха повече щети на репутацията на Кремъл, отколкото ползи.

Стигна се дотам, че хората научаваха за намеренията на Русия по-бързо от Сидеров, отколкото от руския посланик, московските медии или основните проруски партии – като БСП, ДПС и АБВ. На имиджа на руската политика бе нанесен силен удар. Затова Решетников извади Сидеров от активна главна роля и го остави на трупчета. Основно през прокуратурата и лично Цацаров. „Златния пръст“, който държеше правителството на Орешарски на власт, по принуда бе принуден за смени профила си, след влизането на патриотите във властта. Провеждаше солидарна политика и спазваше обща линия на приличие. При липса на финансиране, трябваше да заложи на основната партньорска линия. Изявата на лидера на Атака и острите думи му думи в тотално хибридното предаване на Георги Любенов по БНТ – на практика всичките гости бяха програмирани да се фокусират в една посока – говори еднозначно за връщането към основното му амплоа. Москва активира троянския си кон в управляващата коалиция. Взет е курс към дестабилизация и нови избори. Заради Грипен, но най-вече заради българската политика и председателството ни на ЕС за Македония и Западните Балкани. На практика тази проява на Сидеров означава, че е възможно Москва да е подновила финансиране и да има нужда от неговата агресивност и деструктивност. Той не прави случайни неща. Твърде първичен е. Кремъл заявява, че няма да позволи неговите проксита да не зачитат нейните интереси, дори ако са на власт. С днешната си акция Сидеров и Москва, отправят остро и доста грубо предизвикателство към Борисов, като възраждат темата за националистите във властта. ЕНП преглътна родните националисти, но руските няма как. ГЕРБ нямат друг ход за запазване на правителството освен разграничение на патриотите от Сидеровите указания за евразийска алтернатива на ЕС и НАТО. Призовавам „десните“ да не пропускат нито секунда за да поставят ребром въпроса пред Борисов -Сидеров е управляващ, има министри, има парламентарна власт. Какъв сигнал даваме на ЕС и НАТО – на съюзници и партньори? В Евразия ли влизаме и най-важното – това ли е подкрепата, на която разчитат в трудни мигове за страната? А за всеки случай да преградят пътя за „уклончив“ отговор на Борисов защото същия този Сидеров утре ще гласува за самолетите, за преворъжаването на армията, за еврозоната, за шенген, за договорите с Македония? И както се вижда той е напълно готов да стига до крайности, да торпилира правителството и отношенията му с ключовите съюзници. Никак не е препоръчително в такива жеги да се протестира – но бъдете готови. И като си спомня, че същия обикаляше известни с атлантическите си предпочитания министри на Борисов за да ги уверява, че той се е променил!? Оставка, господин Сидеров от заеманите постове и изтегляне на всички негови министри. Ако не стане – разваляне на седянката. И ако трябва нови избори. Борисов знаеше, че Сидеров е кукла на конци и чрез него винаги могат да го дестабилизират. Марешки е по-стойностен от него.

idvassilev1.blogspot.bg/2017/07/blog-post.html