„Момчето, което“ скоро може и да се превърне в песен
Недялко Йорданов, написа стихотворение в чест на тенисистът Григор Димитров, който с титлата си от финалния мастерс в Лондон ни накара да се гордеем, че сме българи. Творбата достигна до сърцата на много хора и може скоро да се превърне в песен.
Известният бургаски поет и драматург е написал стихотворението си тази сутрин и го е публикувал в профила си във Фейсбук. То вече е споделено над 650 пъти, а коментарите са над 300 и повечето са писани от българи, които се възхищават и от майстора на стиха, и от гения на корта.
МОМЧЕТО, КОЕТО…
Момчето, което ни грабна сърцето…
Как рухна на корта… Момчето което…
Ах, как ни докара в жестокия мач
до ужас… до радост… до гордост… до плач…
Момчето, което през сълзи ни гледа…
Което изстрада свойта победа.
Не само за себе си… За Татко и Мама…
Не само за свойта одумвана Дама…
Не само за тези, които в чужбина…
все още милеят за свойта родина.
Макар и далече… Прокудени… Пак
развяват щастливи родния флаг.
Не само за тях… В съдбоносния час…
За всичките нас… За всичките нас.
Макар и отчаяни… Тъжни… И бедни…
Макар във Европа до днеска последни…
Момчето, което ни вля малко сила…
Българийо свята… Българийо мила.
Момчето, което любов заслужава
Момчето, което ще пада… ще става…
Но здраво да стъпва на двата си крака,
защото кой знае какво ли го чака…
Защото такива сме… Зли, безпощадни
към тоз, който утре посмее да падне…
И затова тези думички пиша:
Дори и тогава, усмихвай се, Гриша.
27 ноември
6.11 ч. сутринта
Поетът показа новата си книга „Моят Радой“ и сподели, че в нея е поместил всички писма, които писателят – дисидент му изпращал в Бургас
На моменти дрънкаме, а понякога мрънкаме, но не сме лош народ, защото бързо забравяме и не търсим мъст. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ големият бургаски поет и драматург Недялко Йорданов.
Според него, само независим народ като нашият може да издържи 5-вековно робство и после да възкръсне. „Българинът е независим. Той лесно се пали, но и бързо му минава“, добавя поетът.
Той рецитира в ефир едно от стихотворенията си в новата своя книга „Мрън-мрън“.
Представена бе от малкия екран и „Моят Радой“. За тази книга бургаският поет сподели, че е решил да я издаде, защото чувствал Ралин като свой баща и искал да покаже колко духовно извисен човек е.
„Той бе много тъжен. Познавам го от студент. Взе ме тогава под своя закрила. Понеже имах щастието да живея толкова години в Бургас, притежавам много писма от него. Пишеше ми често. В книгата ми са поместени всичките му послания. Те са уникални. Вижда се от тях колко честен, сантиментален и тъжен човек е Радой“, добавя Недялко Йорданов.
Той разказа как сатирикът-дисидент го е запознал с поета Александър Геров.
„За мен той бе като светец. Поиска да му прочета свое стихотворение и аз избрах „Любов“, посветено на моята Ивана. Рецитирах го и той предложи да ми купи пет от деветте куплета. Предложи по десет лева на куплет. Мислех, че се шегува, но Радой започна да пише на една салфетка договора. Бяхме в ресторант. Настоявах вместо продава, обаче да пише подарява. След три месеца излезе новата книга на Геров, в която бе и моето подарено стихотворение. Там пишеше, че е негова версия на стихотворението на Недялко Йорданов. Това бе моето признание“, споделя бургаският поет.
„Радой ме водеше в пенсионерския стол в София да се храним. Предлагаха му постове, но не ги прие. Върна дори колата, която му дадоха по време на демокрацията. Той е изключителен човек“, заяви Недялко Йорданов.
Окепазиха и „Тройката“, и площад „Кирил и Методий“, каза поетът
Входът към подземния паркинг на площада пред храма „Кирил и Методий“, който закрива хоризонта пред учениците от близкото училище, плочките на „Тройката“ са сред най-големите идиотщини в Бургас. Това каза в „Тази сутрин“ поетът и драматург Недялко Йорданов.
Той разкритикува местната власт и заради съборената къща на Иван Цанков, който е бил сподвижник на Васил Левски. Бил е и два пъти е бил кмет на Бургас.
„На „Тройката“ имаше един хубав шадраван, а сега там е напечено и никой не минава по плочките на площада. Как е възможно входът на подземния паркинг, който представлява една двуетажна стъклена сграда, да стои на 30 см от стената на училище „Кирил и Методий“?“, попита поетът.
Той сподели, че когато е бил дете, от прозорците на училището е гледал често към църквата. „Сега учениците виждат само една стъклена стена. Това нещо един ден ще се махне“, прогнозира Недялко Йорданов.
В ефир на бТВ той рецитира последното си стихотворение за Апостола Васил Левски, а след това каза, че сега ни е нужен отново свят човек като него, който да ни поведе. „След кого ли не тръгнахме по време на този 27-годишен преход и следваха само разочарования. Ужасно сме разделени. Българският народ какво ли не е преживял? И това ли няма да преживее!?, добавя поетът.
Той сподели, че внучката му заминава за Англия, за да следва там, но изтъкна, че е сигурен в това, че ще се върне отново в Бургас.
„Вярвам в доброто. Макар да е жилаво злото, все пак побеждава доброто“, добавя драматургът.
