Според депутатите от Бургас в България липсват сериозни инвестиции, а голяма част от българите се издържат от роднините им в чужбина

„За съжаление в бюджет 2018 липсваха т.нар. политики. Прави впечатление, че се наливат пари в нереформираните системи”. Това коментираха народните представители от ПГ на „БСП за България” инж. Петър Кънев, Николай Тишев и Тодор Байчев на нарочна пресконференция.

„Общата рамка за бюджет 2018 я знаете. На пръв поглед резултатите, които са заложени в нея, са добри. За съжаление на самите обсъждания в парламента не се получи необходимият дебат по дисбаланса в обществото, в икономическото развитие” – каза инж. Кънев и посочи конкретен пример за това колко голяма нужда има обществото ни от такъв дебат и накъде върви българската икономика: „Преди няколко месеца излязоха данни на Централната банка, че средномесечно  от българите, които работят в чужбина, България получава между 70 и 90 млн.  евро всеки месец. Това са чисто данъчни изчистени пари. Аз се заинтересувах на каква база са тези изчисления и когато проведох разговори с ръководството на Националната банка,  се оказа, че в тази цифра влизат всички преводи над 2500 евро.  Всички преводи под 2500 евро не се отчитат от Националната банка. Кешът въобще не се отчита. Когато правихме анализ колко кешови пари влизат от българите, които работят зад граница, се оказа, че те са  минимум два пъти до два пъти и половина повече. Т.е. можем да твърдим, че годишно твърдо някъде над 2 млрд. – 2,5 млрд. евро идват от нашите българи в чужбина”.

Инж. Кънев добави, че има много дисбаланси, по които трябва да се говори.

Николай Тишев коментира предложенията в бюджета, направени от самия него заедно с колегите му Петър Кънев, Тодор Байчев и Димитър Стоянов, във връзка с ремонта на пътя Малко Търново-Царево.

„Ние предложихме да се увеличи бюджетът на АПИ с 12 млн. лв. Ремонтът на пътя ще помогне за развитието на Странджа” – заяви Тишев и добави: „Другото ни предложение беше за увеличаване на капиталовия трансфер от републиканския бюджет към общинския бюджет на Община Бургас. И то по-конкретно, за да се подпомогнат общинските пътища от града към съставните селища, защото е ясно, че навсякъде пари за инфраструктура се хвърлят  основно в областните центрове и то в централните част на  областните центрове, а всички по-малки населени места, остават на заден план”.

Тодор Байчев засегна темата за предложението за създаването на Централен административен съд.

„Звучи добре, но в крайна сметка какво ще вършат хората там, той ще бъде един ведомствен съд на Министерски съвет (МС), тъй като основната задача ще бъде обжалването на наредбите, актовете и правилниците, които са издадени от МС.  Тук аз си задавам два въпроса – след като бъдат одобрени тези хора, които на практика ще са зависими, защо е нужно създаването му? И второ – кому е нужно създаването на нов съд, било то и централен? Друго, което искам да кажа, е, че това предложение се прави между първо и второ четене, явно с цел да се избегне обществото обсъждане, да се избегнат професионалните гилдии и тяхното мнение”.

Байчев коментира и промените в Закона за МВР, където се улесни достъпът на чужденци от трети страни до трудовия пазар в България. Той посочи, че има доста хора, които са несъгласни да работят  на минимална работна заплата, а сега ще бъдат внасяни чужденци и ще работят, на практика, в сферите на туризма, строителството, там, където е най-ниско заплащането.

„Другото, на което се посегна, е по отношение на квалифицираните кадри – лекари, инженери, техници и т.н. – вече ще могат и те да бъдат, образно казано, внасяни и ще могат и те да работят, естествено, срещу по-ниско възнаграждение” – каза Байчев.

По думите му това от своя страна ще накара местните кадри да емигрират на запад, тъй като борбата и конкуренцията няма да бъде равностойна и лоялна.

Темите за различните религиозни общности и формирането на единно  общество са застъпени в учебните програми

Център за еврейско-българско сътрудничество Алеф стартира поредица от  образователни срещи с ученици от различни класове в бургаски училища. Целта на срещите е децата и младежите да бъдат запознати по интересен интерактивен начин с историята, културата и религията на евреите, как са се появили те по нашите земи, с общите корени и връзката между българи и евреи през вековете.  Темите са застъпени в учебната програма за 5 и 7 клас. В извънучилищна среда по неформален, интересен и лесно достъпен начин, децата ще разширят знанията си по история, краезнание, ще научат повече за моралните принципи, толерантността  и за достойните прояви на гражданското общество в България.

В средата на декември в бившата бургаска синагога, днес художествена галерия, ще бъдат проведени няколко от планираните образователни срещи, в които ще се включат близо 100 деца. Учениците от 5 клас на ОУ „Александър Георгиев – Коджакафалията”  ще научат повече за религията, обредите и културата на древните евреи,  как и защо те са населили нашите земи, кога и как хората, изповядащи различна вяра, се превръщат в общност.  Децата ще разберат, че българи и евреи всъщност отдавна са една общност, обвързани чрез приятелство и съседство.

През декември ще бъде и срещата със седмокласници от СУ „Св.Св.Кирил и Методий”, участници в исторически клуб в училището. Съобразено с учебната им програма, те ще бъдат запознати с интересни и малко популярни факти от новата история на България, ще станат съпричастни към  уроците, които тя ни дава. Темата за спасението на българските евреи от Холокоста ще бъде разгледана и чрез летописа на родното място. Учениците ще научат и за трагичната съдба и унищожение на близо 12 хиляди евреи от Вардарска Македония и Беломорието.

Център Алеф си е поставил за цел да проучва и популяризира дълбоките културно-исторически връзки между двата народа през хилядолетията, да показва, че космополитната и толерантна атмосфера в българското общество е жива и превръща България в  модерен и отворен свят. Организацията ни ще продължи образователните срещи с ученици в Бургас, защото това е един от начините да  отговорим на надигащите се в последно време ксенофобски и антисемитски настроения в страната, сподели Алберта Алкалай, председател на Център Алеф.

Тракийското светилище Бегликташ е туристическа атракция № 1 в България за 2017 година. Това стана ясно след края на онлайн гласуването за Годишните награди в туризма, организирано от Министерство на туризма.

За една седмица морската община успя да спечели две награди – малка община с принос в туризма 2017 – в Балканските награди за туристическа индустрия, а сега  – „Туристическа атракция / обект“ с Бегликташ.

И двата приза са гордост за Приморско. Те показват, че общината се развива в правилната посоката, но в същото време са повод и за поемане на нови отговорности за бъдещото развитие. Наградите са успех най-вече за хората, които живеят и работят на територията на общината.

За пореден път Приморско показа, че  може да разчита на хора, които са единни и които мислят и милеят за развитието на града си. Така той успя да се пребори с номинации на туристически обекти в най-големите градове в страната.

Тази награда е голям успех за Приморско, защото признанието идва от оценката на хора, които харесват и обичат тази дестинация и които са отделили от времето си, за да я подкрепят в онлайн гласуването.

Община Приморско изказва благодарност на всички, които осъзнаха важността на този награда и я подкрепиха със своя глас.

Ето и крайните резултати. Обърнете внимание на обектите,  пред които се нареди тракийското светилище Бегликташ.

Резултати за: „ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ/ОБЕКТ“

КРАЙНО КЛАСИРАНЕ В КАТЕГОРИЯТА

Античен театър на Филипопол, община Пловдив – (21.61%)

Антична вила „Армира”, община Ивайловград – (3.38%)

Антична крепост на нос Свети Атанас, община Бяла – (2.52%)

Археологически комплекс Калето, община Мездра – (1.55%)

Археологически обект „Хасара“, с. Ангел войвода, община Минерални бани – (0.78%)

Археологически резерват „Абритус”, община Разград – (2.03%)

Архитектурен ансамбъл Рибарска махала, община Тутракан – (0.74%)

Бегликташ, община Приморско – (23.86%)

Белоградчишка крепост, община Белоградчик – (7.44%)

Биосферен парк Сребърна, община Силистра – (11.64%)

Етнографско възрожденски комплекс Св. Софроний Врачански, община Враца – (1.29%)

Защитена местност и Паметник на културата „Орлови скали“ землище на с. Сърница, община Минерални бани – (0.58%)

Мемориален комплекс „Военна гробница- 1916 г.”, с. Шуменци, община Тутракан – (0.41%)

Музеен комплекс „ Цари мали град”, община Самоков – (1.21%)

Музеен комплекс „Св.Георги” – гр. Кюстендил, община Кюстендил – (0.94%)

Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ в с. Александрово , община Хасково – (5.93%)

Музей на розата, гр. Казанлък –  (2.17%)

Национален паметник на културата Асенова крепост, община Асеновград – (0.21%)

Неделишки манастир Св. Атанасий Велики, община Драгоман – (1.62%)

Пещера Магура, община Белоградчик – (2.64%)

Развлекателен парк Леденика, община Враца – (1.86%)

Спортен комплекс „Мирково“, община Мирково – (2.59%)

Терариум, община Минерални бани – (0.58%)

Туристически комплекс Акве калиде, община Бургас – (2.46%)

На МВнР има трябваха повече от 24 за да обявяват най-скопената възможна позиция по претенциите на Анадолския сатрап да ревизира граници на ЕС в 21 век.

Зависимостта на премиера Бойко Борисов от Ердоган заради информацията, която в Турция имат за контрабандните канали на „Булгартабак“ и политическото участие и чадър над тях в България, превръща страната ни в незащитена плячка. Не само. България се превръща в изключително слабо звено, в пробита точка, за общата европейска сигурност.