Както нашата медия съобщи, Районна прокуратура – Кюстендил започна проверка за загиналите коне в Осоговската планина (тук).

Няколко часа след това във Фейсбук потребителят Александър Костадинов публикува следния текст придружен със снимки, споделени от профила на Петър Пищалов:

„Този индивид е оставил конете да агонизират, взимайки 50 000 европейска субсидия за тях.“

Районна прокуратура Кюстендил се е сезирала по публикации в медии за изоставено от собственика стадо коне в местността Бек Бунар, планината Осогово, в резултат на което около 70 животни са починали, съобщават от Прокуратурата

Възложена е спешна проверка на органите на полицията и на Българската агенция по безопасност на храните, с оглед преценка за наличие на престъпление по чл. 325б от Наказателния кодекс /проявена жестокост към гръбначни животни, от което е причинена смъртта им/.

Предмет на проверка е и информацията, че стадото коне е било отглеждано със средства, отпуснати по програми на ЕС /начин на получаване, разходване и отчитане на средствата/.

Пресцентърът на ПРБ ще предостави своевременно информация за резултатите от проверката, допълват от държавното обвинение.

Според публикацията на Любомир Венков във Фейсбук, собственик на животинките е Петър Пищалов. Публикуваме пълния текст без редакторска намеса:

„ПУБЛИКАЦИЯТА НЕ Е ЗА ЧУВСТВИТЕЛНИ ХОРА! СПОДЕЛЯМ Я, ЗАЩОТО Е НУЖНО ТОВА ДА СЕ РАЗПРОСТРАНИ, ЗА ДА СЕ САМОСЕЗИРАТ НУЖНИТЕ ОРГАНИ, ТЪЙ КАТО ДОСЕГА НЕ СА ГО СТОРИЛИ!
Притури се планината и затрупа около 100- на коне на поляните под връх Руен. Коне, пасящи свободно по планината, но уязвими без човешка грижа.
Месец и половина по- късно, под връх Руен е тихо. Снегът е станал три педи. Студът е сковал всичко. Гъста мъгла е забулила този връх, сякаш природата иска да скрие грозотията, случваща се там.
На върха са оцелели само 30- на коне. Останалите лежат заринати под снега, паднали от глад измършавели трупове със стърчащи ребра, гниещи, нежелани дори и от освирепелите вълци. Сред живите коне е и една кобила. Тя е бременна, носеща в себе си плод. Кобилата не е яла от седмици, станала е кожа и кости. Но продължава да носи плода. Докато силите не я напускат и тя пада на земята. Започва преждевременно да ражда. Но не може да го изроди. Подава се само половината плод. Кобилата няма повече сили. От отчаяние започва да цвили, маха с крака във въздуха и прави опити да стане. Но не може. Другите коне гледат тази сцена на отчаяние с равнодушие. Същата съдба ги очаква и тях. Кобилата се отказва. Плодът наполовина стърчи от нея. Мъртъв. Останала без сили, тя лежи в снега и гледа примирено този жесток свят. А гарваните само това чакат. Видяли лесната плячка, налазват бавно на талази. Кобилата ги усеща. Но не може нищо да направи. Вижда ги, но е безсилна. Гарваните се приближават, усещайки немощта на тази твар. Иѝ изкълвяват окото.
Благовещение е. Но не Божи ангели се спущат над връх Руен, а демоните на смъртта вършеят там. Наполовина потънала в снега, кобилата диша едва. Жива е, но живот ли е това? Последната й телесна температура отива, за да стопи снега и да направи място, където мършата ѝ ще гние. Окото й зее проядено от гарваните. Не се движи, не диша. Само стои. Поне мъртвата ѝ рожба не е наполовина заклещена в нея. За това помогнаха вълците през нощта. Или късно през вчерашния ден? Има ли значение, щом като е мъртва, преди да е умряла?
Бързо избавяне от мъките, Блага. Съжалявам, че времето не благоволи да ти бъде помогнато на време.
Искам да благодаря на всички, които пожелаха и помогнаха на останалите 30 коне да бъдат нахранени.
А на собственика на конете, Петър Пищалов, пожелавам да намери вътрешен мир и Бог да му прости някой ден. Защото обществето не може. Просто, защото е… безочлив!“

Преди дни стана ясно, че скандинавският телеком „Теленор“ е поредният голям стратегически инвеститор, който напуска България. Така компанията се нарежда сред дълъг списък на сериозни компании дошли да правят бизнес у нас, а след това избягали като дявол от тамян от Родината. Защо страната ни е непривлекателно място за инвестиции и как картината може да се подобри? По тези въпроси OFFNews потърси мнението на финансиста Румен Гълъбинов, бивш зам.-председател на Комисията за финансов надзор.

Ето разговора ни с него:

– Г-н Гълъбинов, през последните години положението с чуждите инвестиции у нас става все по-лошо. Защо намаляват толкова драматично?

– Първите симптоми на кризата у нас преди 10 години бяха свързани именно със свиването на чуждите инвестиции. Разбира се България не е изключение по отношение на отлива на чуждестранни инвестиции, но е с най-голям спад в сравнение с останалите страни от региона на Централна и Източна Европа.

Притокът на чужди инвестиции в страната ни едва ли скоро ще достигне годишните нива преди кризата и това е свързано с развитието на цялостната икономическа обстановка. Поддържането на макроикономическа стабилност е необходимо, но недостатъчно условие за връщане на интереса към България като място за правене на бизнес. Негативната тенденция за изтегляне на чуждестранни инвестиции ще продължава и през тази година.

Прогнозите за чуждестранните инвестиции в икономиката на България стават все по-трудно изпълними. Нивото на преките вложения за последните шест години след кризата се колебаят около 2-3% от БВП, което е значително по-ниско от периода до 2008 г., когато достигнаха близо 30%. Българската икономика продължава да има нужда от чужд капитал и без такъв не може да постигне висок и устойчив икономически растеж за дълъг период от време.

Размерът и потокът на привлечените чужди инвестиции са в силна връзка с БВП на човек от населението. Колкото повече една държава привлича чужди инвестиции, толкова повече нейната икономика просперира и доходите се увеличават.

– Особено притеснително ми се струва това, че се оттеглят стратегическите инвеститори и идват случайни и по-рискови играчи. Сега бе обявена продажбата на Теленор, но можем да изброим и куп други имена на големи компании, които си тръгнаха – ЧЕЗ, Е.ОН, издателската група ВАЦ. Какво е обяснението?

– През последните години част от чуждестранните инвеститори си заминаха, български ги заместиха, а някои стратегически инвеститори влязоха в аутсорсинга и в ИТ сектора. Чуждестранни инвеститори в страни от Централна и Източна Европа бяха активни участници в процеса на преструктуриране на дейността на фирмите си. Все още са малко инвеститорите с дългосрочни планове, такива, които планират периодът на инвестицията да е минимум 10 години и имат намерение за трайна и повече заетост. Притеснително е, че статистиката за България показва ускоряване в темпа на изтегляне на инвестиции в дялов капитал, които се смятат за израз на дългосрочен интерес към икономика ни.

Офшорните зони имат изключително спорна роля, а в България офшорните финансови потоци най-често се свързват с противоречиви проекти и политическа корупция.

– В редица международни изследвания страната ни е класирана на изключително задни позиции в сектори като правосъдие и обществен ред и борба с корупцията. Управляващите обаче сякаш се правят, че този проблем не съществува.

– За съжаление инвестиционния климат в България все още е на незадоволително ниво с ниско качество на административно обслужване и липса на достатъчна прозрачност. Следва да се предприемат бързи стъпки по отношение на цялостното подобряване на бизнес средата. Съвсем нормално е неблагоприятната икономическа среда да доведе до отлив на чуждестранни инвестиции. В такава среда инвестициите и разширяването на производствения капацитет се превръщат в крайно рискови начинания и съответно биват ограничени или направо преустановени. Големият недостатък на България остана лошата административна и институционална среда, която не отчете подобрение след присъединяването на страната ни към ЕС. Оценката за нивото на корупционната дейност в държавния административен сектор оказва изключително голяма тежест върху инвеститорите. Наличието на високи нива на корупция се асоциира с необходимостта за осъществяване на подкупи на държавни служители, създава се несигурност, а крайният ефект е нарастване на разходите за и трудно прогнозиране на бизнес дейността. Рискът се увеличава и едновременно с това възвръщаемостта и стимулът за инвестиции намалява в случай на висока корупция. Корупцията до голяма степен предопределя решенията на международните компании да инвестират. Има обратнопропорционална зависимост между корупцията и инвестициите, като дял от БВП. Колкото по-висока е корупцията в дадена страна, толкова по-нисък е делът на инвестициите от БВП.

Тази връзка е особено силна в страни с висока оценка на корупцията като България. Освен това корупцията силно ограничава конкурентните предимства на икономиката ни. Ето защо борбата с корупцията е неотложно нужна за привличане на инвестиции в България.

Източник: https://m.offnews.bg/

Държавното обвинение е сезирано заради несъбраните от държавата 16 милиарда лева ДДС. Днес от БОЕЦ са посетили и Президентството, за да запознаят със сигнала си президента Румен Радев и неговия екип.

Днес, 21.03.2018г., БОЕЦ внесохме сигнал до Върховна касационна прокуратура срещу лицата Владислав Горанов, в качеството му на министър на финансите и Бойко Борисов, в качеството му на премиер за извършени престъпления по служба, неизпълнение на служебните задължения и неупражнен контрол върху дейността на НАП, довели до щети за държавата в огромни размери!

Поискахме среща с г-жа Аранаудова, говорител на главният прокурор за да и представим сигнала и данните с които разполагаме, разговаряхме с нея, но тя ни отговори, че няма време за среща с нас , но че прокуратурата внимателно „следим вашите действия и инициативи и сме в очакване на сигнала. Ще ви уведомим за резултатите след приключване на проверката“.

Ако не друго, добре поне , че ни следят и се надяваме да са видели поредното нападение над БОЕЦ пред сградата на БТА вчера, преди пресконференциата на която огласихме информацията получена от НАП за 16-те милиарда несъбрано ДДС и да се самосезират.

Прилагаме текста на сигнала:

До

ГЛАВНА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

гр. София, п.к. 1000, бул. Витоша № 2

С И Г Н А Л

от ГД „БОЕЦ – БЪЛГАРИЯ ОБЕДИНЕНА С ЕДНА ЦЕЛ”

ЕИК 176949776, с адрес: гр. Видин к-с”Панония” блок 4 вх.З ап. 157 тел. 0899591399

ГД „БОЕЦ” сезираме Главна прокуратура за следните обстоятелства:

Съгласно Заявление за достъп до обществена информация с вх. № 92-00-141 от 13.02.2018 година ГД „БОЕЦ – България обединена с една цел” поиска от Министерство на финансите и национална агенция по приходите да предостави данни за размера на несъбраното ДДС по влезли в сила ревизионни актове за периода 01.01.2000 – 31.12.2017 година. /Приложение № 1 към настоящия сигнал/.

В отговор  с изх. № У-ЗДОИ -5 от 22..02.2018 година от кабинета на министър Владислав Горанов ни уведомяват, че в министерството на финансите НЕ РАЗПОЛАГАТ С ИНФОРМАЦИЯ ЗА НЕСЪБРАНОТО ДДС! /Приложение № 2 към настоящия/

В отговор с изх. № 92-00-141 – 5 от 09.03.2018 година ЦУ на НАП, в частност изпълнителния директор – г-жа Галя Димитрова, приема за основателно искането за достъп до обществена информация, намира за допустимо и основателно искането и на основание чл. 34 от ЗДОИ предоставя в отговор исканите данни, съгласно Решение № ЗЦУ-37 от 09.03.2018 година /Приложение № 3 към настоящия/.

В соченото Решение № ЗЦУ-37 от 09.03.2018 година на Изпълнителния директор на НАП се посочват подробни и обобщени данни за размера на несъбраният и дължим ДДС по влезли в сила ревизионни актове за периода 01.01.2000 – 31.12.2017 година, разпределението на сумите в годишни периоди и диференцирането им като статут на събираемост, причини за обявяването им като несъбираеми и институции и контролиращи органи установяващи по надлежен ред размера им, условията и процесите за натрупването им във вреда на фиска.

Водени от горното, за нас като гражданско движение, което е насочило усилията си в обществена полза се налагат следните изводи основани на съмнение за извършено престъпление.

1. Твърдяната от страна на ръководеното от Владислав Горанов Министерство на финансите, че не разполага с информация за несъбрания ДДС, категорично не отговаря на истината. Ежегодно същото министерство и лично министъра съставя и представя пред Народното събрание предложение за държавен Бюджет. Съществен елемент от това предложение е размера на дължимите и несъбрани преки и косвени данъци, какъвто е ДДС. Твърдим, че министър Горанов е бил в известност относно размера на дължимият ДДС, по време на всичките си мандати като министър и зам. Министър на финансите. Негово пряко пълномощие и задължение е осъществяване на контрол върху дейността на Национална агенция по приходите.

Считаме, че са налице данни за бездействие във вреда на фиска. В хронология проследени размерите на дължимия ДДС е очевидно, че по времето на мандатите на министър Горанов, тези суми значително се увеличават, а от това може да се изведе извода, че съществуват действия по  безстопанственост и/или  прикриване на данъчни измами по отношение на ДДС.

2. Всяка сума, представляваща дължими и несъбрани данъчни задължения, особено в сочените от НАП размери и по години, следва да се приеме в пряка отговорност за този министър на финансите, който в това си качество е допуснал генерирането и по време на неговото управление на министерството, не е осъществил присъщ контрол върху работата на НАП, не е предприел необходимите и задължителни мерки за предотвратяване на щета в огромни размери. Тези обстоятелства се отнасят и пряко задължените с тези действия служители и ръководители на НАП.
3. Едно от основните задължения на изпълнителната власт, пряко министър председателя е упражняването на финансовата политика на държавата и осигуряването на финансовата стабилност на държавата. В случая Бойко Борисов в качеството му на такъв освен, че не е упражнил властовите си правомощия в полза на фиска, като да предприеме мерки по събиране на дължимия косвен данък е приел и осъществил действия, които са увеличили до огромни размери дължимото в периодите си на управление. Вместо да бъдат предприети мерки по събиране на ДДС, предотвратяване на данъчни измами и схеми, са извършени действия по задължаване на държавата с нови компенсиращи кредити.
4. В резултат:

Общият размер на установените задължения по ревизионни актове на НАП е в размер на 16 210 668 700 лв. НАД ШЕСТНАДЕСЕТ МИЛИАРДА ЛЕВА! И това с допълнението, че тези пари в огромната си част са несъбираеми! ТОВА Е СЪИЗМЕРИМО С БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВАТА ЗА ЕДНА ГОДИНА! – ПЕНСИИ, ЗАПЛАТИ, ОТБРАНА, ПОЛИЦИЯ, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, СПОРТ, ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА, СОЦИАЛНИ РАЗХОДИ, СЪДЕБНА СИСТЕМА, ВСИЧКО ВЗЕТО ЗАЕДНО!

МИЛИАРДИ  НЕСЪБРАНИ! На фона на фалиращи болници, протестиращи служители от различни сфери, мизерни пенсии и тотален демографски срив заради беднотията и зверската корупция. МИЛИАРДИ ОТКРАДНАТИ, а в това време събираме левчета за да си лекуваме ние, българските граждани децата и близките, защото ДЪРЖАВАТА  НЯМА ПАРИ!

Разбивка по години! За всичките 11 години от 2000г.  до 2010г. общият размер на откраднато ДДС е 1 400 000 000лв. След встъпването на Борисов на власт! само за 2011г. установеното източено ДДС е в размер на 1 100 000 000лв. ЕДИН МИЛИАРД И СТО МИЛИОНА ЛЕВА! Това е годината, в която Бойко Борисов в първият си премиерски мандат  „усвои” резерва на Здравната каса! През тази година бюджета на МВР е в размер на 999 000 000 – несъбраното ДДС по влезли в сила ревизионни актове на НАП е със сто милиона лева повече от целият бюджет на МВР! И през следващите години този „грабеж” се запазва в огромни размери!

2012г. – 742 117 000 лв, 2013г. – 548 125 000 лв. 2014г. – 510 991 000 лв. 2015г. -654 387 000 лв. 2016г. – 564 968 300 лв.

Анализирайки цифрите става ясно, ЧЕ ПРЕЗ ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТРИТА МАНДАТА НА Бойко Борисов, като премиер рязко се увеличават сумите на несъбраното ДДС!

Оказва се, че по времето на управлението на Бойко Борисов са НЕСЪБРАНИ ЧЕТИРИ И ПОЛОВИНА МИЛИАРДА ЛЕВА ДДС, което е три пъти повече от всичките 11 години преди него взети заедно!

ГД „БОЕЦ” сезираме прокуратурата за основателните си съмнения, за извършени от Владислв Горанов и Бойко Борисов, в качеството им на длъжностни лица престъпления по чл.282 и чл. 285 от НК, както и реални данни за неизпълнение на служебните задължения и неупражнен контрол върху дейността на НАП, довели до щети за държавата и фиска в изключително големи размери. Предвид изключително големият размер на нанесените щети, както и на огромният обществен интерес, ГД БОЕЦ настояваме прокуратурата да образува досъдебно производство в хода на което да бъдат установени всички факти и обстоятелства, да бъдат повдигнати обвинения и потърсена отговорност на длъжностните лица, допуснали чрез свои действия, или бездействие да бъде нанесена тази огромна щета за държавата, изразяваща се в над пет милиарда несъбран данък добавена стойност!

www.boec-bg.com