Това е река в Странджа. Девствена, недокосната, без сеч, без лов, без хора. Овчари обречени на самота, ливади покрити с необрани гъби, орли и соколи в небето, един прозяващ се чакал.
Конкуренти в риболова са ми дванайсет черни щъркела, едно от най-редките явления в европейската природа. Тук риболова е грях, скучен дори. Реката е черна от риба. Аз се отказвам, моят приятел Айхан пълни кофа за час.

Впрочем това е от другата страна на планината – Турция. Съвсем близо до българската граница.
Три месеца преди това в българската част на Странджа. Безобразна сеч, огнища за дървени въглища, роби-работници живеещи в неолит, палатки от найлон, всякакъв боклук, плодовете на дъба са найлонови пликчета… В съседна Турция и Гърция се изнася дъб като материал за огрев. В тези държави никой не се огрява с дърва, това е престъпление. Дъбът се превръща в паркет, дъски за шотландски бъчви, мебелни заготовки, пелети.
Прихванат съм от наш граничен полицай, арестът се превръща в приятелство. Мрази рождението си, мрази държавата си, мрази себе си, майка му била комунистка, той гласувал за хора подкрепящи националния идеал. Разкъсани панталони, мазни петна на ризата, обувка с разлепена пета, разполага с петнайсет консерви „русенско варено“, но няма хляб. Мечтата му е да се „чупи“ някой ден.
Разказва ми за „нарушителите“. Имало даже от Бангладеш и Непал. Изтарикатили се. Носели бояджийски, крачещи стълби, прехвърляли се без одраскване, по-глупавите режели оградата с ножици, други режели дървета, но падали лошо от другата страна. Във всяка наша селска кръчма се напивали „чакащите“. Камери няма, бензин няма, началници няма. Но това е тайна.
Великата Българска Стена.

Проф. Велислав Минеков

Най-голямата магистратска организация – съюзът на съдиите, изпрати днес отворено писмо с критики към последните действия и изказвания на главния прокурор Сотир Цацаров и на държавното обвинение като цяло. В „Защо мълчим 2“ е обяснено, че първото писмо „Защо мълчим“ е било публикувано преди повече от 6 години и половина. Повод за него са били действията и коментарите на тогавашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

„ЗАЩО МЪЛЧИМ, 2?

1. Много пъти се е налагало ССБ да обяснява, че в една правова държава съдът е коректив за законността на действията на полицията и на другите органи на изпълнителната власт. Не мислехме, че ще се налага да обясняваме, че това се отнася и за прокурорските органи, които не би следвало да демонстрират, че са над съда, било чрез даване на указания, за които твърдят, че не могат да бъдат преценявани за законност от съда, било чрез задържане на страни по дела в почивката на съдебно заседание. Не бихме могли и да си представим, че чрез такова действие се осуетява наказателно производство, водено по повдигнато и поддържано от същата прокуратура обвинение. Не считаме въобще за възможно държавен обвинител в присъствието на главния прокурор да заяви, че в преценката на прокуратурата е да задържи и подсъдим по друго дело, докато срещу него не е приключило съдебно заседание.

2. Многократно в последните седмици главният прокурор заявява, че председателят на Върховния касационен съд и част от съдиите се занимават с политическа дейност. Като примери са посочвани раздухвани в определени „медии“ твърдения за скандали с многомесечна давност. По някои от тези публикации комисии на ВСС са се произнесли, като са приели, че липсват данни за нарушения . Останалите такива публикации не са привлекли вниманието на членовете на ВСС, които да поставят на вниманието на този орган обсъждането им и да настояват произнасяне по същество. Главният прокурор в една правова държава не може да разпространява твърдения, че съдии не се занимават с правораздаване, а са политически или партийно ангажирани, без да се основава на решения на компетентни органи, с които такива, по своето същество нарушения, са установени по отношение на който и да било съдия.

3. Не можем да приемем посланията на главния прокурор, разделящи съдиите на такива, заслужаващи уважението му и такива, които не попадат в тази група. Опитите за изкуствено разделяне на съдийската общност, както и между професионалните съсловия на съдии и прокурори са ясно разпознаваеми и не би следвало да разчитат на успех. Те в крайна сметка подкопават държавността и общественото доверие в съдебната система.

4. Отново констатираме, че когато говорим едно и също, а това остава без внимание от страна на Висшия съдебен съвет и другите държавни органи, имащи отговорности за утвърждаването на законността и правовата държава, се достига предел, отвъд който говореното престава да има значение.

Борисов щял да бъде мост между Европа и Турция?!

Публикуваме коментара на Петър Воденски – полковник от българското военно разузнаване, който е бил  генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009), както и два пъти началник на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси):

Както казал онзи политически-некоректен папагал във вица: „Искам да видя това!“ 🙂

С какъв ресурс ще посредничи Борисов между Меркел и Ердоган? Те и сега си говорят – вчера външният министър на Германия бе в Анкара и се видя с турския си колега, с когото НЕ се разбраха по нито един въпрос и дори турският премиер отказа да приеме – макар и от куртоазия -германеца…

Един посредник трябва: 1) Да познава отлично отношенията между страните и разногласията между тях; 2) Да им предложи взаимноприемлив компромис; 3) Да осигури ресурса за тези компромиси (напр., средства за бежанците в Турция, предаване от Берлин на Анкара на исканите няколкостотин „терористи“ на ПКК и ФЕТО) и т.н.

Шарлопов разрушил скалите на полуостров Колокита, за да си направи плаж до селището „Созополис“. Прокуратурата изведнъж се разбърза, не било редно. Нищо няма да му направят на Шарлопов, защото е сред спонсорите на ГЕРБ. Само ще вдигнат малко пушилка.

Далеч по-интересно би било защо никой в прокуратурата не се поразрови малко в генезиса и да проучи като как в защитена местност – единственото място с фиорди в България, Михаил Заимов и приятелчетата му успяха да построят ваканционно селище. И то не как да е, а със сдружение на група граждани, претендиращо, че е реституционен собственик на този терен. Терен, който никога не е бил частна собственост.

Шарлопов се включи в проекта значително по-късно – едва през 2012 г. Преди това бяха Заимовци и роднини на Евгени Чачев, на Валентин Василев и т.н., все видни седесари. А най-безумното е, че всичко става с благословията на кабинета на Сергей Станишев. Нали със Заимов двамата си играли в пясъчника още като деца.

Йордан Мичев

Разговарях с Благой Рагин. Този ми се кълне в двете си деца, че „сайтовете са изманипулирали думите ми“.  Не искал да обиждаме шведският народ, а иначе бил за най-строго наказание за шведа ритнал българската камериерка.
Обясних му, че никой не обижда шведският народ, а обществото реагира срещу конкретното действие, а той , като работодател в бранша и човек носещ отговорност за живота и здравето на служителите си, е длъжен да реагира най-остро и не евентуалните печалби или загуби да са водещи в действията му, а спазването на закона и грижата за служителите. Попитах го пет пъти, ако това се случи с негов близък – деца, внуци, дали би замълчал, за да не обиди някого и да загуби някой лев. Отговор не получих. Приключих разговора възпитано. Почти.

Лично мнение – докато на върха на държавата и бизнеса стоят алчни дърти (и не само) комунисти и ченгета, способни да продат всеки и всичко заради собствените си интереси, то българите ще бъдем ритани, грабени и унижавани от всеки. Народ управляван от престъпници, губи достойнството си. За да си го върнем, първо трябва да отстраним мафията от властта. И поставим закона, правдата и морала над интересите и печалбите на шепа самозабравили се нещастници.

Георги Борисов Георгиев