С мощна доза адреналин ви очакват в Поморие двама млади биолози.Кирил Вълканов и Марко Иванов са притежатели на сбирка от най-опасните влечуги на Земята.Експозицията е на ул. „Солна“64, срещу автогарата и ще е експонирана в морския град до края на месец септември.

Кирил Вълкано в Марко Иванов са млади биолози-тераристи, които сбъдват детските си мечти, да изучават света на влечугите.Марко ги издирва по нашенските гори и ливади и в оскъдната литература през 90-те години.Известно време е биолог към Тракийско херпетологическо дружество.Там работи с едни от най-опасните видове:черни мамби, няколко вида тайпани, агресивни кобри.Създават стационарна експозиция в Бургас, защото мекия климат в морския град и стабилния поток от хора, позволяват на експозицията да се развива.Занимават се и с наука, разработват проекти ,изучават фосфолипазите при някой видове отровници.

Откъде ги доставят?В началото са подаръци-оттук –пепелянка, оттам-кобра, казва Марко.Покрай работата си ,създават познанства и вече не е проблем размяната на екземпляри.Дали са много херпетолозите у нас?Марко ме поправя-правилният термин е „тераристи“, защото херпетолог е човек, който се занивама изцяло с научно-изследователска работа, пише и продуцира статии.Границата между двете е тънка и прелива понякога.

Едно от най-рисковите неща е да храниш и почестваш тези агресивни влечуги.“За незапознатите това е рисковано и впечатляващо, но всъщност, не е така“-казва биологът.Когато имаш знания ,не е страшно.През годините научават от опит, че змиите не искат да хапят насила.Правят го при крайна необходимост, но при различните видове, тя е различна.При някой от гърмящите змии, крайната порвокация е да я хванете и да почнете едва ли не да я душите, че да започне да хапе.Докато при мамбите крайната провокация може да е едно л махване с ръка.Храната им е доста разнообразна-от пилета, през мишки и до месо, от магазина.Всички те са хищници и огромна част от тях лесно привикват към месото от магазина, защото е лесно за преработка.Хранителната стойност на един 100грамов плъх и 100 грамово парче месо е различна.По-висока е при месото.Иначе космите и ноктите на плячката са кото баластни вещества, с които змиите успяват да почистят червата си.Хранят се веднъж седмично.Но варанът и другите гущери ядат пред два, три дни.Има змии, като кобри и мамби, които се хранят през ден, или два пъти седмично, заради забързания си метаболизъм.

Питам за най-страшното-ухапването и потропваме по масата.Змийски серум се използва, а не ваксина, поправя ме Марко.Имат ги, но не са ги ползвали до сега.Минавали са все по перваза, макар да са ги допускали опасно близо.Оказва се, че двете смели оммчета могат сами, при нужда, да си сложат серума.Ако, обаче, ухапването е от по-отровна змия, нужно е да се направи венозно вливане и тогава се търси медицинска помощ.Припомня си случай с покойния му приятел-алпиниста Боян Петров, който бил ухапан от отровна змия в Пирин и за малко не се разделил още тогава с живота си, заради усложненото от диабета състояние.

Иначе , обитателите на сбирката, скрити зад  дебелите стъкла на терариумите, изглеждат кротки.Отровници, горска кобра, гюрза, съскаща отровница.Около 5-6 000 жертви на година има в Африка от последната.Марко предлага да снимам, докато ги храни.Любезно отклонявам поканата и инстинктивно правя крачка назад.Не съм сигурна, че в момента серумът е наблизо!

До 30 септемри, жителите и гостите на морския град, могат да посетят сбирката на ул. „Солна“ 64 , срещу община Поморие.От октомври, ще участват в експозиция Малки Вселени, в Морското казино-Бургас.Там ще се видят едни от най-отровните и опасни видове членестоноги в света.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ТАНЯ АНАСТАСОВА