Дано чумата не се окаже като ишиаса на един европейски чиновник, възкликна Славчо Велков

Дано чумата по добитъка у нас не се окаже като ишиаса на един много известен европейски чиновник. Това каза в предаването „Тази сутрин” на bTV депутатът от БСП Славчо Велков. Така той с един „изстрел“ закопа и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и чумавите му слуги в България.

Още в началото на седмицата социалистите изразиха съмнение в резултатите за наличието на чума в Странджа.

Според Велков основният проблем е в недостатъчна или лоша комуникация с хората, които са засегнати от проблема.

По думите му такива заповеди за евтаназия на животни трябва да вървят със сериозна комуникация и протоколи, които доказват болестта в конкретното стадо.

„Много шум за нищо“, би се изразил Уилям Шекспир по повод на протеста пред МС, където се очакваше да се вдигнат поне няколко хиляди недоволни, гневни, засегнати и бесни граждани.Е, вдигнаха се рехаво, дойдоха и овцевъдите, и козевъдите, но какво последва?
Три глави от миманса паднаха, за да се спаси основния заразоносител. Повдигнаха мизата на обезщетението с жалки левчета и…тружениците – доволни. Тяхното беше постигнато. Ще си купят отнякъде си овце, /може и да им ги дарят милостиви колеги от бранша/, ще поокосят останалото сено за зимата, ще пустосват по обратния път вече с по-тихи децибели/по Клозетния министЕр/ и работата им е опечена.

И Корнелия ще си отиде, за да смени костюмчето.Чакат я други села, с други каруци за яхане.
Другите, с разветите героически байряци и те не могат да са дълго под парещото небе. Ще си отидат – сам войнът е войн, само във филмите. Балонът се спихна. Ентузиазмът се стопи като сладолед на плажа.
Защо ли? Не е заради медийното затъмнение. П-будните пуснаха клипчета в мрежата по време на протеста. А и една, две телевизии все още са с истината.
Дълбоката причина е в собствените ни мозъци, в нашенското разбиране за съпротива. Нане и Вуте са добре, когато кошарите им са пълни, сиренето втасало, а на съседа – кучета го яли. Или още по-добре – съседа трябва да да е зле. Българският народ отдавна е изтрил историческата си памет за това, че е успявал, само когато е заедно. Трудно е да вмениш идеи за общност на хора, които са свикнали да се делят, да псуват политиците и да мразят, ама неистово да мразят.На този народ дори нещастните майки на болни деца се разделят и враждуват, вместо да ги обедини страданието, което е равно за всички.
Така няма да стане. И няма нужда да припомняме гръцките бунтове от преминали зими и затварянето на южната ни граница. Няма смисъл да надничаме в историята на поляци, чехи, унгарци – примери колкото искаш.
Нашата обреченост и робско дередже идва заради нашето мислене. Матрицата ни е повредена и няма техник, който да я оправи. Това можем само ние с промяна на мисленето. Протеста е кауза обща за всички, защото теглото е общо. Общо! Никакви пет подхвърлени лева или жалки добавки за патки и кокошки не са важни, когато става дума за битка срещу мафиотизираното управление. Нали от него тръгва разрухата на страната? Нали от безхаберните чиновници субсидиите са такива? А от крадливите са още по-ниски, защото трябва да се разпредели остатъка?
Тук няма партийност, няма цветови предпочитания, няма ваши и наши. Има заедност и единение. Защото, в сюблимни случаи „заедност“ не е глагол.
Той е КАУЗА.

Таня Анастасова

Дo:

КОНГРЕС НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ

Г Л А С

Уважаеми дами и господа,

ГД „БОЕЦ’’ , като представители на гражданското общество в България, заедно с група независими журналисти и издатели :

Асен Йорданов – журналист и собственик на сайта за разследваща журналистика „Бивлолъ”, носител на международни награди за разследваща журналистика.

Люба Кулезич – независим журналист и продуцент на телевизионни предавания, свалени брутално от ефира на телевизиите заради свободно изразяваното мнение по важни за обществото теми.

Огнян Стефанов – създател на сайта „Фрогнюз”, оцелял след опит за убийство заради журналистическата му дейност.

Петър Стаматов – собственик на сайта „Еврочикаго”, най-цитираната българска медия в САЩ.

Мирослав Иванов – журналист и редактор на сайта „Трансмедия”, занимаващ се с икономически анализи и разкриване на финансови и корупционни престъпления.

Весислава Танчева – член на „БОЕЦ”, журналист и издател на сайта „No-Coment.bg”

Петър Пенчев – Асоциация за свободно слово „Анна Политковская” , носител на международната награда за защита на човешките права „Златен гълъб”, връчвана на признати световни лидери като Вацлав Хавел и Лех Валенса.

Обръщаме  се към вас, с надеждата да бъде чут призива ни за подкрепа да възстановим дейността на радио „СВОБОДНА ЕВРОПА” за територията на Република България!

Радио „Свободна Европа“ е създадено след края на Втората световна война и финансирано от правителството на САЩ. Започва да съществува от 1949 година, като първото излъчване на български език е от 1950 г. в Ню Йорк. С радио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на  комунизма – Георги Марков, Владимир Костов и др. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „Задочни репортажи за България“, остра критика на социалистическите порядки. Радиото е исторически свързано с България и се надяваме тази връзка и неговата дейност да бъдат възстановени.

През последните десетилетия гражданите на България живеят в условията на фасадна демокрация.  Разделението на властите е условно. Парламентът  е със скандално ниски нива на обществено доверие. Той функционира все по–видимо под диктата на управляващата партия ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов.  В ролята на премиер и глава на изпълнителната власт той успя – явно или не – да си присвои  множество правомощия и контролни функции, в това число и над службите за сигурност. В ход е отслабване на институциите и установяване на едноличен авторитарен режим. Този процес на ликвидация на демокрацията е съпътстван от опити за политико–олигархична окупация на съдебната система и драстична злоупотреба с безконтролната прокуратура, изградена по сталинистки модел. Неависими медии на практика не съществуват. Непримиримите граждани, свободните журналисти и честните и независими магистрати са подложени на репресии и натиск. Над тях се извършват нападения, побои, покушения и съдебни преследвания заради смелостта им да се борят срещу властта на мафията и куража им да казват Истината. Прокуратурата, начело с главният прокурор  Сотир Цацаров, е превърната в бухалка за поръчкови саморазправи, а обществените медии и институции по принуда се държат като нейни слуги.

По последни данни на организацията „Репортери без граници“ България се нарежда на 111 място по свобода на словото – последна сред всички държави в Европа. За сравнение, през 2006 г. същата организация поставяше страната на 36 място. Фактически, не може да се говори изобщо за съществуване на свободни медии у нас – с много малко изключения те са части от корпортивно-политически структури и собствениците им ги ползват като оръжия един срещу друг, обединявайки се единствено в усилията си да задушат всеки опит за изразяване на свободно мнение.

Огромната част от печатните медии са собственост на един човек, притежаващ и пълен контрол върху разпространителната мрежа в страната и неговото име е Делян Пеевски – депутат и олигарх. Той е най–яркото олицетворение на престъпния модел на управление на страната, назован от гражданите като Модела „КОЙ’’. Именно това е моделът на задкулисното управление на мафията. Правителството в лицето на премиера Бойко Борисов работи в симбиоза с Пеевски. Тази симбиоза позволява обществените медии, както и голяма част от останалите да бъдат контролирани чрез скрита собственост в тях и чрез различни форми за финансовото им и административно подчиняване. Електронните медии са зависими от държавно финансиране, осъществявано с фиктивни обществени поръчки, а обществените медии – БНТ, БНР и БТА са превзети от зависими администратори, обслужващи интересите на  управляващите и стоящите зад тях олигарси, което води до изкривяване на медийният пазар и среда в България.

Наложена е всеобхватна цензура, включително и чрез социалните мрежи.  Свободолюбиви журналисти биват заплашвани публично в ефир от политици и управници и безцеремонно уволнявани. Има и множество случаи на  физически нападения и покушения над журналисти и собственици на независими медии, отразени от международните правозащитни организации и институции, включително и в последният доклад от 2018г. на Държавният Департамент  на САЩ, в който е отразен случая на нападението над журналиста от сайта „Биволъ”, Стоян Тончев. Липсва свободна трибуна за гласа на гражданското общество! Липсва свобода на словото. Липсва възможност българските граждани да получават обективна информация за случващото се в страната и чужбина.   Това ни дава основания да твърдим, че в България де факто се разпорежда диктатура на мафията, въпреки, че властите де юре се кълнат във вярност на Европейския съюз и НАТО.  Властта е в ръцете на шепа олигарси, бивши комунисти, мафиотизирани и корумпирани управници, превърнали страната ни в най-бедната и корумпирана държава в ЕС. Ситуацията е по-тежка  дори от мрачните времена на комунизма, защото тогава инакомислещите и несъгласните с режима на Тодор Живков и с господството на комунистическата номенклатура се уповаваха на медии, действащи отвъд Желязната завеса.  Те успяваха да пробият цензурата и информационното затъмнение, наложени от пропагандната машина на тоталитарната държава.  Сред тях такива като Радио „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“, BBC Radio и др. бяха лъч светлина за българите.

Но близо 30 години след официалното падане на Берлинската стена и комунизма българите отново тънат в мрака на лъжите, фалшивите пропагандни новини, медийната цензура, манипулациите, беззаконието, репресиите и корупцията. Това е ясен знак, че закриването на Радио „Свободна Европа“ през 2004 г. е било преждевременен ход в резултат от предоверяване в качествата на българската демокрация и съответстващите й партийни образувания и политици.

Последните няколко правителства на Сергей Станишев, Пламен Орешарски и Бойко Борисов наложиха корупцията  като безнаказан стил на управление. Липсата на свобода на словото,  на върховенство на закона и на справедливост принудиха над два милиона българи да напуснат родината си, прокудени от смазващата корупция и мизерията.  Останалите в страната българи са доведени до отчаяние и отвращение към  политическата  класа, управляваща  на ротационен принцип и с помощта на обслужващ интересите й избирателен закон.

След приемането на България в ЕС, вместо да внесем демокрация и ценности от Европа, ние изнасяме корупция, престъпност и несигурност в Съюза. Милиардите от европейските фондове потънаха в джобовете и офшорните сметки на корумпираните ни управници и направиха мафията ни още по могъща, а обикновените хора са все така бедни. Болниците ни фалират, а строим ненужни стадиони в безлюдни села, само за да може управляващата ни клика да краде и източва пари от европейските фондове. Корупцията и мафията са злото, което погубва народа ни, но те си проправиха път и до Брюксел. Няма друго обяснение за бездействието на европейските институции след стотиците сигнали за злоупотреби с европейски средства, подадени  от неправителствени организации въпреки натиска над тях, както и от отделни граждани. Нещо повече, европейските лидери се прегръщат с босове на мафията в България, инсталирани във властта. Така ги легитимират и им дават  сила да смачкат гражданската съпротива в страната. Г-н Юнкер и г-жа Меркел се целуват с Бойко Борисов и го наричат „моят приятел”, а службите и институциите в САЩ, Германия и други европейски държави представят информация и данни за неговото криминално минало и настояще.

Как да разбираме това? Българският народ направи своят избор с влизането на страната в ЕС и НАТО, но може ли наистина да разчита на европейската солидарност? Нима европейските народи не разбират, че нашият Организиран мафиотски модел посяга и към техните пари? Нима не търсят отговорност на своите политици за действията и бездействието им? Нима Европа и Америка ще гледат  безучастно как един народ загива? Вълната на евроскептицизъм заляла Европа пред последното десетилетие се дължи и на това – липсата на воля и неспособността на европейските лидери и институции да реагират ефективно на ширещата се корупция и смазващата липса на справедливост в България.  Българите водим своята битка за свободата си, за справедливост и демокрация и в тази битка Истината е най-силното ни оръжие!

Дори и в контекста на процеса на приобщаване на Западните Балкани към демократичния път на развитие, което е заявен приоритет за ЕС и САЩ има само два сценария за развитие – нереформираната  и медийно задушена  България под безпрецедентния натиск на Русия и очевидните зависимости на политическия ни елит от нея, който изпитваме в момента, довежда Балканските страни до “путински” тип демокрация. Вторият сценарий е възвръщане на демократичния потенциал, както на България, така и на балканските страни. Липсват ни два основни елемента – свободни медии и функциониращо правосъдие. Тук е нашият ОБЩ интерес с вас. И той е постижим, ако с вашата помощ и подкрепа реализираме идеята за възстановяване работата на Радио “Свобода” с фокус върху истинските демократични принципи не само за България, а и за останалите балкански държави.

Затова възстановяването на дейността на радио „СВОБОДНА ЕВРОПА” за територията на България е от първостепенна важност, за да може  българското общество да получава реална и достоверна информация за събитията в страната и чужбина.  Дейността на радиото може да бъде възстановена от журналисти и граждански организации в България, с вашата помощ. В страната има независими и смели професионалисти, които да реализират тази идея и с вашата подкрепа можем да върнем надеждата на българите. Такъв общ проект ще бъде и гаранция  за обективността и независимостта на радиото. С възстановяването и нарастването на доверието на обществото към възродената медия, с времето тя ще търси варианти и за самофинансиране с помощта на актуалните интерактивни технологични модели.

Едно възродено радио „Свободна Европа“  ще бъде знаково послание към българите, запазили своят стремеж към свобода и справедливост. Затова се надяваме нашият глас да бъде чут от вас и заедно да създадем една трибуна на истинската демокрация и свободното слово в България.

23.05.2018г. София България

Georgi Georgiev – CM „BOEC”

Асен Йорданов – „Биволъ”

Люба Кулезич – журналист

Огнян Стефанов – „Фрогнюз”

Мирослав Иванов – „Трансмедия”

Петър Стаматов – „Еврочикаго”

Весислава Танчева – „No-Coment.bg”

Петър Пенчев – Асоциация „Анна Политковская”

Velislav Minekov