Младежите от Бургас не считат бежанците и мигрантите за заплаха и са готови да ги приемат за свои съграждани, съученици, приятели. Това доказва допитване, извършено в различни бургаски училища в началото на месец юни. Анкетирани са общо 100 ученици. 65 % от тях изразяват положително отношение към интеграцията на бежанците у нас, едва 28 % считат бежанците за заплаха. 7% са предпочели да се въздържат от заемане на позиция по този въпрос.
На въпроса „Бихте ли приели бежанци за съседи или съученици?“ преобладават отговорите :„Да, защото и те са хора като нас“, „Всеки един от нас би могъл да стане бежанец“, „И те имат правото да живеят нормално“, „Трябва да си помагаме взаимно“.
Страхът за сигурността е основният мотив при отговорите, изразяващи отрицателно отношение – младежите са повлияни от медийни внушения, представящи мигрантите като агресори и дори атентатори.
Анкетата сред бургаските учениците е част от проект на Сдружение с нестопанска цел „Хоризонти” и Български фонд за жените. В рамките на проекта на 29 май т.г. се проведе междуучилищна работилница „Какво е да си бежанец?”, в която се включиха ученици от училищата „Св. Св. Кирил и Методий”, „Братя Миладинови”, „П. Р. Славейков” и „Любен Каравелов”. Чрез специално подготвена ролева игра младежите влязоха в различни образи, пресъздадоха различни модели на поведение в ситуации, възможни в реалния живот и изразяващи различно поведение и отношение спрямо бежанците. Последва дискусия, от която стана ясно, че в процеса на подготовката за участие в междуучилищната работилница младите хора са добили представа за живота на бежанците, какви са чувствата им, към какво се стремят. Участниците в уъркшопа са преосмислили отношението си към бежанците, осъзнали са, че това са уязвими хора, които се нуждаят от подкрепа и вече са готови да ги приемат в своята общност.
Настоящaтa публикация стана възможнa благодарение на финансовата подкрепа на Български фонд за жените.
Georgi Borisov Georgiev
ДОМ ЗА ВАНЯ!
ГРАЖДАНИТЕ СРЕЩУ МАФИЯТА!
ОСТАВКА НА БУДА И БАНДАТА МУ!
Люба Кулезич :Един човек не спря на протеста за Ваня Рибчева. Умираме!
Един човек не спря на протеста на движение БОЕЦ в подкрепа на майката на убития командос Ваня Рибчева. Хората, щом видят протест, бягат, защото думата „протест” се опорочи в България. Това заяви пред Фрогнюз журналистът Люба Кулезич, която подкрепи Ваня Рибчева в борбата й да запази жилището си.
Думата „протест” се опорочи след големите протести през 2013 г. срещу Пеевски и КОЙ, когато се оказа, че тези които сме подкрепяли, са се съюзили с тези, срещу които сме се борили. Това беше много тежка и жестока подмяна, която отврати хората.
Борисов и Цветанов бяха уплашени, когато паднаха от власт, че ще бъдат преследвани, арестувани, убивани. Сами говореха, че прокуратурата на Цацаров се използва с политическа цел. Още щом успяха да се докопат до втория си мандат, забравиха за протестите на хората, за искрените им възмущения и се съюзиха с тези, срещу които хората протестираха. Това ще остане най-голямото клеймо на тази управленска групировка. Оттам нататък протестът се превърна в съмнително начинание, защото с характерния си скепсис и с характерната си страхливост българите подозират измама и клопка.
Днес десет души подкрепиха Ваня Рибчева – групичката на БОЕЦ с още трима-четирима. Стояхме, за да настояваме да не бъде изгонена Ваня Рибчева – майката на убития командос, застрелян заради некадърността на ръководството на МВР, което не получи никакво наказание за смъртта на това момче. Сега тя е заплашена, че ще я изхвърлят от дома й. Нито един човек не спря. Нито един човек не спря да й каже: „Майко, ние сме с теб!”. Мафията да се маха!
Онзи ден прочетох в блога на български лекар, който живее в Индианаполис, каква диагноза е поставил на България. Когато един организъм умира и духът умира, и той спира да се бори с болестта. Болестта го побеждава и той става безразличен към страданията на другите. Съсредоточен е единствено в собственото си самоунищожение. Лекарят казва: „Аз съм виждал смъртта на много хора. Това, което се случва в България, прилича на смъртта на един човек”.
Отказът от състрадание, отказът от кауза, която да сплотява, нежеланието да се помогне на една майка да остане в жилището си, за което плаща, само защото то е панелка в „Люлин”. Красимир Каракачанов два пъти ме излъга, че ще търси законови начини да се разреши този проблем. Да обвиниш майките на дечицата, че вземали пари, за да протестират и шефът на един профсъюз да каже: „Защо ми тикате в очите тези уроди!”… Като събера всичките тези фактори, мога да кажа, че ще се съглася с доктора от Индианаполис. Умираме! Когато има такава болест, когато организмът се съсредоточава в собствената си смърт, единственият изход е чудото – някой да дойде и да каже: „Лазаре, стани!”
Хората в парламента всички вкупом трябва да си вървят. Абсолютно непотребни хора – нито отляво, нито отдясно, нито от центъра. Превърнали са думите в някакъв срам. Слушаме как едни хора издевателстват със словото, а това означава, че издевателстват със смисъла. Тези да се махат.
Подиграват се с очевидните неща. Едните не могат да намерят оратори, за да запълнят 40- минутното парламентарно време и да се аргументират защо искат вот на недоверие за сигурността, при положение че бабите на улицата знаят, че нямат никаква елементарна сигурност. Да не говорим, че сигурността отдолу – догоре, от битовата до високите нива на обществото, е съсипана. Тези, които внасят вота, не могат да го аргументират, а тези, които трябва да носят отговорност, се държат като хора на мегдана. Заявяват ни: „Ще ви мълчим, ще ви игнорираме”. Така както игнорират протестите, така както игнорират недоволствата.
Вотът на недоверие е тест за това, че цялата политическа пасмина, трябва да се маха. Тя ще се махне – въпросът е дали това ще стане с осъзнат граждански натиск, или с лумпенска революция. На ръба сме. Не може да се правиш, че не забелязваш проблемите, които те унищожават психически и физически. И Борисов да се гневи, че семейството му е страдало, защото някакви жълтаци, написали, че имал остров. Защо се гневи? Ако това е неистина – изсмей се. А той има повишена реакция, което означава, че го е страх. Когато имаме уплашен човек на върха на властовата пирамида, това означава, че сме пред земетресение.
Възхитена съм от това, което правят БОЕЦ. От това, че сигнализираха за откраднатите 16 милиарда лева от ДДС, че сезират КОНПИ и другите празни институции. Те не се отказват и тяхната информация достига до обществото, колкото и да е умряло то. Отново са спечелили дело в Административния съд. Много са ефикасни и човек е трудно да не ги подкрепи.
Авантаж по frognews.bg
По цели 700 лв. на месец са заплатите на украинците, дошли да работят сезонно по нашето Черноморие.
Официалните им договори обаче са за минимална заплата, както и на родния персонал. Останалото се плаща под масата. Ако разбира се, щедрите чорбаджии-хотелиери и ресторантьори не си измислят повод за глоба.
Всички гурбетчии са от Домбаска област, където има жестока безработица, а заплатите са два пъти по-ниски от това, което ще получават в родните курорти.
Кой и в какъв размер прибира разликата-посредническите агенции или работодателите не е ясно.
Украинците са сервитьори, бармани, помощници в кухнята и водни спасители. Освен тях, болшинството персонал в почти всички курорти са цигани.
Нашите цигани обаче се пазарят за малко повече пари. Доволни са и от храната, която им се осигурява, както и на служебното облекло-тениски, бермуди…
Проблемите с липсата на работна ръка продължават да са без решение.
Хора от бранша предричат провал на сезона още от следващата година, тъй като въпросният обслужващ персонал е отблъснал и бедните клиенти, почиващи по морето ни. Най честите критики са-лоша хигиена, некачествено обслужване.
На хотелиерите и ресторантьорите обаче не им пука. Те отказват да развържат кесиите и подобрят условията на труд.
Въпреки, че сезонът е активен повече от месец, не е известно данъчни, НОИ или ХЕИ да са правили проверки по морето.
Шум се вдигна единствено по любимата на вицето Симеонов тема-шум от нощните заведения.
Нервният му изблик не е от обида, а от страх, че скоро ще проехти „Царят е гол!“, коментира Румяна Ченалова
Короната на цар Боко се клати. Това намекна във Фейсбук бившата съдийка Румяна Ченалова. Тя коментира готовността на премиера да подаде оставка, ако се докажело, че се е сдобил с остров в Гърция.
„Дали е остров или нещо друго няма значение. Ясно е, че участват подставени лица. Пътят на парите обаче винаги е проследим. И ако българската псевдо – прокуратура и специализираните псевдо – служби упорито бездействат, има други, които работят. И не прощават, защото допустимите граници отдавна са пресечени“, сподели в социалната мрежа бившата съдия.
„Нервният му изблик не е за острова. Той отдавна не се интересува от мнението на българите. Имал семейство и то четяло. Кого заблуждава -семейството му знае. И нашите семейства четат и слушат и живеят с ежедневните му лъжи… Нервният му изблик не е от обида. Не е вик за справедливост, а СТРАХ, че царската корона се е разлюляла и скоро ще проехти „Царят е гол!“. Страхът е от идващото след това. Нарича се справедливост“, коментира Ченалова.
„В България няма нужда от цензура. Истината е убита. Медиите са глашатаи на мафията. Останаха единици почтени журналисти. Те знаят че ги чака гилотината и въпреки всичко не предадоха истината. Благодаря ви че останахте прави, потъвайки заедно с всички нас в тинята, създадена от класата на българоубийците. Благодаря ви, че не пожертвувахте истината заради хляба си и въпреки страха ни давате надежда!“, добавя бившата съдийка.
Според нея, ако Левски живееше днес, Спец. прокуратурата вече щеше да му е повдигнала обвинение за ОПГ и опит за държавен преврат, след което следват Бойко-Пеевските медии. „Те обстойно ще разкажат колко е нестабилен /замонашил се, пък после революционер/, с какви се е събрал /Раковски и Ботев например/,че е крал народни пари и т. н. и т.н.
Но Левски го няма днес. Само портрета му виси по стените им в лицемерно прехласване пред духа и делото му. Позор!“, коментира Румяна Ченалова.
