Сценаристите от Вашингтон се оляха с играта за дебили, по-голям успех май ще имат с турските „сапунки“
Руският журналист Аркадий Бабченко, който беше обявен за убит в Киев, се появи изненадващо на пресконференция в украинската столица жив и здрав днес.
Новината за убийството съобщи съпругата му. Бабченко обаче каза днес, че и тя не е знаела за тайната операция, която целяла да защити живота му, съобщава бТВ.
От руското министерство на външните работи заявиха, че се радват, че руският журналист в края на краищата се е оказал жив, но разкритикуваха Украйна, че е използвала Бабченко за пропаганда, която определиха като „антируска провокация”.
Генералният секретар на „Репортери без граници” Кристоф Дьолоар осъди инсценировката на убийството на руския журналист от украинските служби и я нарече „печална”. „Повторната поява на Бабченко е „голямо облекчение”, но е жалко и достойно за съжаление, че украинските служби са си играли с истината, независимо по какви причини”, каза Дьолоар.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) също изрази съжаление по повод фалшивото убийство на Бабченко.
„Щастлив съм, че Аркадий Бабченко е жив! Съжалявам за решението да се разпространи фалшива информация за живота на журналиста”, написа в Туитър представител на ОССЕ за свободата на медиите Арлем Дезир.
„Щастливецът“ Дезир вероятно се пита защо му бе нужно на Бабченко да умира и после да възкръсва наужким. Всъщност колко е щастлив той си знае, но истината трябва да се каже – службите в Украйна и във Великобритания полагат усилия, за да накарат света да повярва, че управляващите в братска Русия са чудовища. Затова и Бабченко „възкръсна“ подобно на бившият шпионин Скрипал. Очевидно обаче службите в Киев и Лондон са само едни посредствени изпълнители, а сценаристите от Вашингтон, които са им дали глупави роли, се оляха. Филмът им е за дебили. По-голям успех май ще имат в Боливуд или пък с турските „сапунки“.
…Затова съм против наградите за журналисти. Който ги награждава, значи е доволен от тях. А целта на журналистиката не е да предизвиква доволство и харесване, а да прави хората будни и недоволни, чувствителни към истината и активни. Журналистите не трябва да ги харесват, а да ги мразят. Защото от Истината боли. Повечето хора се съпротивляват на директно казаните думи; на разкритията за политическите им любимци и за недъзите на властта, която подкрепят; на разкази, които им развалят настроението…, дотогава, докато проумеят, че това е истината и от нея зависи по-добрия им живот.
Журналистите нямат нужда от погалване по главата. Имат потребност от съпричастие и подкрепа. Журналистите не са политици-популисти, които говорят това, което народът иска да чуе. Журналистите казват онова, което другите не смеят да изговорят или прикриват.
Журналистите, които нанасят рани на статуквото, които са заплаха за безпределната порочна власт ги “поръчват” на данъчните, следствието, ДАНС и МВР, повдигат им измислени обвинения. Тандемът Цацаров-Пеевски не ги е страх от ресорни репортери, които старателно отразяват дейността на прокуратурата и флиртуват с пиарите им – какъвто е случаят с наградената вчера на събитие на Инициатива “Правосъдие за всеки” Силвия Великова от БНР. Такива журналисти ги кефят. Опасните журналисти те ги тормозят и преследват. Или направо закриват цялата медия, както сториха с BIT. Мен ме тероризира адската машина на Цацаров-Пеевски-Горанов с присъдружните им институции и лакейски медии от есента на 2014 година. Само отбелязвам, не се оплаквам. Всеки да си носи кръста!
… Госпожи и господа от Инициатива “Правосъдие за всеки”, наградите за килограм-продукция по ресорни теми са соц-реализъм и казионност. А обвързването ви със сътрудници на Държавна сигурност създава недоверие към чистите ви помисли.
… Повод за тези размисли ми даде наградата за една радио-репортерка, която я награждават от прогнилия бивш Висш съдебен съвет и от името на борците срещу него – Инциатива “Правосъдие за всеки” и Фондация “Кристиан Таков”. Такава журналистика е професионално бисексуална. Защото тя угажда и на едните, и на другите: и на кръга на главния прокурор Сотир Цацаров и на отявлените му критици. И на палачите, и на жертвите. Силвия Великова е нещо като демократска Мадам В.
Респект към Огнян Стефанов, Борис Ангелов, Люба Кулезич, Кармелита Тонева, вестник “Сега”, Николай Стайков, сайта Биволь, Мирослав Иванов, Стоян Тончев, Веселина Томова, BIG5, Mediapool, ClubZ, Полина Паунова, Асен Генов, Сашо Диков, Петър Стаматов, Емилия Милчева, Любомир Кольовски…те нямат нужда от награди и стимулатори, за да са това, което са! И да отстояват правото си на позиция, независимо от това кой ги харесва и кой – не.
Соня Колтуклиева
Карикатура: Христо Комарницки
29 години, които ни отделят от съветския живот.

Вървиш сега. Тишина. Руски снайперисти на всеки ъгъл отдават почит. Чела с червени точки. Доказателство, че собственикът може всичко. Стъпките отекват по мраморния под като куршуми срещу журналисти. Малка приемна и изведнъж се изправяш пред една врата. Малка, като за джудже. Руско, но мощно. Когато я отворят обаче, влизаш в огромна зала и изведнъж се изправяш пред НЕГО!
Заставаш очи в очи с Бащицата! Всичко под погледа на портрета от снетата – Ленин. Отвън са останали ежедневието и сигурността.
А погледът е фокусиран само в Него. В ниската фигура, която изпълва тази огромна зала. Искаш да хванеш всеки жест, всяка мимика на лицето, всеки звук. Звук от предпазителя на Макаров. Тук се говори тихо, движенията са бавни. Трябва да държиш ръцете си така че да ги вижда. Всеки поглед е знак. Паричен знак.
Путин е висок, изправен е 130 см, енергичен, с ведро лице и усмихващи се очи. Сякаш през цялото време мисли за Немцов. Излъчва спокойствието, че притежава целия петрол на света, и увереността, че е прибрал денгите на целия руски народ. И благост. За първи път приема Борисов. Премиерът е напрегнат. Стиснал зъби и бузи. Разговарят на четири очи. В началото на разговора Путин си припомня детството – бурканите с белени домати от България. Наблюдавайки ги отстрани двамата изглеждаха като братя. Като братя Аргирови, като Каин и Авел. Видимо доволни един от друг, с някаква химия помежду им, вероятно новичок. Взирах се в очите на Путин. Грееха!…
Моля Ви, дайте шанс на детето ми само да прекрачи прага на училището за първия учебен ден, призова Лазарина Бончева
Лъчезарната Криси от Бургас, която след седмица ще навърши шест години, се нуждае спешно от близо 15 038 евро за операция във виенска клиника, съобщи майка й Лазарина Бончева. Тя отправи апел във Фейсбук групата „Да се обединим за Криси“ към хората да помогнат на детето й да оздравее.
„Дойде отново момент, в който ми се налага да потърся вашата помощ. За пореден път държавата, която уж някои казват, че била майка, но в повечето случаи е мащеха, ни отказа помощ“, споделя майката на момичето, която страда от детска церебрална парализа.
Лъчезарното момиче, което проходи с помощта на проходилка,
се нуждае от хирургическа интервенция, но родителите му нямат възможност да платят сумата, която искат от виенската клиника.
„Кристин е родена в 32 г.с., изплака, но след няколко секунди може би плачът спря и настана тишина. Не искам да ви казвам какви мисли преминаха през главата ми. Отнесоха я в неонатология и след 15 минути дойде лекар. Той ми каза, че е интубирана, защото не може да диша. Светът ми се срина. Дори не я докоснах. Казаха ми, че следващите няколко часа са критични! И така 3 дни престой в родилно отделение аз не знаех, ще живее ли, или не. Екипът от лекари и сестри на неонатологията дадоха всичко от себе си, за да дойде моментът, в който ми казаха: „Тя диша вече сама“, разказва Лазарина Бончева.
Бях най-щастливата майка на света, споделя тя.
„Ще живее, независимо че може би ще има някакви последствия! На 20-ия ден ми казаха, че при направен ултразвук са видели, че има мозъчен кръвоизлив. Тогава вече бях убедена, че ще има последствия. Изписаха я на 40-ия ден и се започна ходенето по мъките – рехабилитация, безброй посещения по лекари в различни градове“, добавя жената.
„Днес Кристин е едно слънчево бургаско дете, което след седмица ще навърши 6 години. Време, изпълнено с много трудности за нея. Както знаете, посещаваме рехабилитационен център в Турция вече 1 година, за която Кристин
има видимо подобрение
Януари месец посетихме ортопед в Турция, който установи сублуксация на тазобедрените стави, при което аз бях като попарена с вряла вода“, споделя майката на Криси.
„Естествено като майка, която всяка година води детето си на ортопед минимум два пъти в годината, исках и второ мнение. Запазихме час в ортопедична клиника Шпайзинг, Виена при д-р Кребс за 01.02.2018г. За мое съжаление и той
потвърди за сублуксацията, дължаща се на спастиката в крачетата
Оттам е и проблемът с изваждането на ставата от леглото и при това не само дясната, ами и лявата. Попитах го откога е това, а той каза, че поне от 2-3 години. Бях шокирана“, разказва Бончева.
„Препоръчаха ми операция, която аз силно се надявах да избегнем или поне да е на по-късен етап, но уви, д-р Кребс ни обясни много подробно какви ще са последствията – изкривяване на гръбначния стълб. Получихме оферта на стойност 15 038,78 евро, с която кандидатствахме в НЗОК за S2 формуляр. С него офертата пада с 6000 евро. Имахме надеждата, че всичко ще е наред, последва нова спънка. Отказаха ни помощ, като основанието за това е, че операцията можело да бъде извършена и в България“, обяснява жената.
„Да, знам, ще кажете и в България има добри специалисти, така е, не оспорвам. Но искайки финансиране от държавата, тя определя къде да ще се извърши интервенцията. Ако обаче откажа, т.е. ако не искам там – точният израз е “Гориш, търси си спонсори“. Та нали уж живеем в свободна, демократична държава?! Нямаме обаче право на избор! Нали децата са бъдещето ни!?“, добавя дамата, която на 24 май призова приятелите си във Фейсбук за помощ.
„На 01.07.2018 г. трябва да сме във Виена, а на 3 юли е операцията. Една седмица ще е престоят в клиниката“, добавя тя.
След изписването на Криси от клиниката, тя и майка й трябва да останат още месец и половина в австрийската столица, като на 3-ата и 6-ата седмица ще има контролни при лекаря, който ще я оперира. Разходите за това обаче не са включени в офертата.
„Ще са нужни още пари за ползване на медицински средства под наем – като количка, специална възглавница, която ще държи краката в позиция. За всичко това ще даваме отчет. Моля Ви, дайте шанс на детето ми да извърви пътя си сама, крачейки до госпожата, която другата година ще й даде диплома за успешно завършена детска градина!“, призова Лазарина Бончева.
Тя се надява детето й само да прекрачи прага на училището за първия учебен ден, да поднесе букет цветя на учителките, които ще я изпратят към училището и госпожите, които ще я посрещнат там.
Тя има едни красиви сини очи, които не искам да спират да греят и една запленяваща усмивка,
добавя Лазарина.
Неотдавна тя сподели в интервю за в. „Компас“, че е плакала от радост, когато Криси направила първите си стъпки. Развълнувала се и когато в края на миналото лято поп звездата Кичка Бодурова по време на концерта си в Летния театър изкарала на сцената малката принцеса, за да й пожелае да оздравее.
На 24 май лъчезарната Криси бе на шествието, в което участваха близо 7000 деца от 28 детски градини и 36 училища. Те преминаха по улица „Александровска“, по обновената „Богориди“ и стигна до Морската градина.
„Марширувахме смело, макар и накрая да се носихме“, признават близките на Криси.
На един от клиповете, качени в социалната мрежа, се
вижда как момичето размахва щастливо българският трибагреник
Абсолютно удоволствие беше да гледам как греят очичките й от вълнение, споделя Лазарина.
За да не угасне пламъкът на надеждата в хубавите детски очички, бъдете щедри! Няма по-лъчезарно дете от Криси. Помислете за момичето, което заслужава да оздравее!
Красимир Каракачанов пък го съветва да си пие хапчетата и да не се занимава с армията
Войната между лидерите на „Воля“ и ВМРО Веселин Марешки и Красимир Каракачанов се ожесточи. Първо аптекарският бос намекна в ефира на Нова телевизия, че патриотите са предатели, а в последствие военният министър му върна жеста като го посъветва да си пие хапчетата.
Марешки припомни предизборните обещания на обединените патриоти за повишаване на пенсиите и за това да има полицай във всяко село. Той ги посъветва да отделят средства за тези цели и ако останат пари, тогава да мислят за луксозни играчки за армията. Който подкрепи този грабежът на 6 млрд. лева от България, е предател, каза лидерът на „Воля“.
„Няма никаква ефективност в този разход. Или е от глупост, или е от страх, или е корупция. Аз не мисля, че Красимир Каракачанов е глупав. Не вярвам да е и от страх. Ако е това причината, да напусне правителството и да каже „Уплашиха ме, няма да участвам в този грабеж“, заяви Марешки в „Здравей, България“.
Военният министър пък препоръча на Веселин Марешки да си пие хапчетата, вместо да се занимава с националната отбрана на България.
„Ултиматум!? Марешки не е човек, който може да ми поставя ултиматуми. Бих му препоръчал, като най-големият вносител на хапчета, да пие хапчета повече, а не да се бърка в теми като националната сигурност и отбраната, от които нищо не разбира. Разбирам го, че вижда увяхващия си рейтинг и си търси евтина популярност – ама, хайде, да бъде така добър да бъде малко чувство за отговорност и да не го прави за сметка на армията“, каза Каракачанов пред камерата на бТВ.
„Да се захване с бедните, с гладните, с наркозависимите, с контрабандата на петрол, с контрабандата на лекарства, теми познати. Да се занимава с неща, които познава, а да не се занимава с армията, от която нищо не разбира. Армията и националната сигурност на България не са поле за евтин популизъм. Разбира се, аз много пъти съм казвал на такива изказвания, че съм доктор по международно право, а не съм доктор по психиатрия“, коментира Каракачанов.
Президентът Румен Радев също препоръча Марешки да не се занимава с теми, по които не е подготвен.
Марешки пък заплаши, че ще поиска оставката на Красимир Каракачанов.


















































































