Представител на собственика на имота увери, че засега строителство няма да има
Природозащитници и любители на дивите плажове протестираха заради ограждането на частен терен от испанска фирма. Те искат свободен достъп до плаж „Корал”, а държавата да защити едно от малкото останали незастроени кътчета по морето, съобщава Нова телевизия.
Днес къмпинг „Корал” стана притегателно място за представители на сдружението „Да запазим Корал” за охранители и полиция. Причина са поставените табели от четвъртък, които ограждат близо 120 декара и които спират достъпа на плажуващи до плажа, така както беше предходните години.
Еколозите са категорични, че са там, за да запазят дюните, които са защитен вид. Да запазят защитени видове растения и да не допуснат строителство.
Представител на собственика увери, че засега строителство няма да има.
„Всичко е напълно легално и просто испанската фирма си загражда границите на имотите, в които всяка година нелегално и нерегламентирано влизат каравани и къмпингуващи, които изхвърлят тонове боклуци”, заяви Добромир Драганов.
Темата за отпадъците повиши за кратко градуса на напрежението.
Още в петък кметът на Царево увери, че няма да има строеж, тъй като общината все още няма Общ устройствен план. От Екоинспекцията в Бургас заявиха, че нямат отношение към терена, защото не е защитена зона.
Протестът на „Корал” бе подкрепен и от София. От Сдружение Група екозащитници се събраха на Орлов мост в центъра на столицата с искане да спре застрояването.
Сирия е поредната страна от Близкия Изток, за която не минава ден без информация. Тя е и поредната, срината от оръжия, и привнесена гражданска война.
На пръв поглед уж всичко ставащо там се знае от всички. Истината обаче е, че обикновените хора са изградили представите си само от медиите. Всички те вкупом се възмущават от дадените жертви и разрушения. А от година-две и от извършените кървави атентати в сърцето на Европа.
Много от истината обаче се премълчава. Общото впечатление, което Западът насажда е, че Сирия се управлява от диктаторски режим, Ислямска държава също е лоша, лоши са и руснаците, които видите ли не били на страната на демокрацията.
За какво „демократичният” свят не иска да се говори?
1. Сирия е светска държава. Президентът Башар Асад, наследява на поста своя баща. В многонационалната държава всички граждани и религии са с равни права. На последните избори, преди по-малко от година Асад печели с 80 на сто от гласовете на сирийците.
2. Гражданската война започва и се води от финансираните от САЩ Мюсюлмански братя, както и от крайно ислямитски и салафитски организации. Днес техни разклонения и най-вече Ислямска държава водят терористична война навсякъде по света. В завладените от „бунтовниците” територии са забранени училищата и университетите, унищожава се историческо и културно наследство със световно значение, жените нямат никакви права
3. Всички съседни държави и огромни западни компании имат интереси да контролират части от Сирия. Израел окупира Голандските възвишения заради открити петролни залежи. САЩ и Великобритания имат интерес от прокарването на тръба от Катар, и излаз на Средиземно море. Турция пък на практика вече е окупирала територии на северозапад. Неин проблем са кюрдите, които търсят създаването на собствена държава. Всъщност, близкоизточната държава е парцелосана отдавна заради бизнесинтересите на богатите отдавна.
4. На практика, интересите на Запада не съвпадат с тези на Сирия. Русия също има стратегически интереси, но те съвпадат в голяма степен. Именно за това Русия е единствената държава, чиято армия е официално поканена да помага на законното правителство.
Та при тази сложна ситуация бъдещето не изглежда розово. Компромати, намеси във вътрешните работи, ракетни удари и пр. са част от арсенала.
Сирия просто е поредната държава в която САЩ и големите западни страни ИЗНАСЯТ СВОИТЕ РАЗБИРАНИЯ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ. Този път обаче номерът може и да не мине. Защото чрез безалтернативната миграция войната влезе и в домовете на Европа.
А да искаш всячески свалянето на президент, избран чрез гласуване от 80 процента от народа си е само лицемерие. Което, информационната мъгла пречи на повечето хора да видят.
Днес му е времето … Ако има граждани и то мислещи и желаещи да отстояват правата си като такива пред всемогъщите общински чиновници един подпис няма да им развали нито разходката, нито апетита, нито ще им струва нещо, но …
От 1 – ви май всичко ще е друго … Платено и изнервящо в района за паркиране около морската градина и най-вече при желанието да отидеш на плаж в Бургас, а най-изнервящо ще е за ония бургазлии живеещи наоколо, които ще трябва да платят абонамент от десетки левове на общинарите, за да спират пред домовете си и то без да им е гарантирано място …
Просто така – плащаш за зелена боя и кметски хрумвания, а обещаните още от времето на старта на синята зона-касичка общински безплатни паркинги ги няма, а шефовете й се возят в лимузини и джобните им са хилядарка и нагоре …
А, туризмът ? Туризмът е просто реклама за Бургас … Гостите ни и те ще страдат от подобни мероприятия, които ще се отразят и на бургаските търговци наоколо …
Всичко обаче е точно, защото като дойде време за избори ще има едни парички в повече за цветна и лъскава реклама, дошли просто така отгоре, а един кмет с благи и честни очи ще се хвали, че е създал ред в паркирането …
И ако не ви домързи днес минете по ул.“Александровска“ в близост до т.нар. бургаски компас и му дръпнете един подпис, ако сте против поредната зона, която ще сложи начало и на други зони от този тип в града …
Свободен автор – Философът
Няма скрито-покрито – всичко си е документирано, но защо за трети път си ги избрахте, пита патриотът Пламен Пасков, цитирайки пост с признания на министър Захариева
Името на политикът, подписала Истанбулската конвенция лъсна… във Фейсбук. Разкри го патриотът Пламен Пасков. След дълго ровене на стената на министър Екатерина Захариева в социалната мрежа, той намерил пост с признания от 21.04.2016 година.
„Ето кога и кой подписа Истанбулската конвенция. Няма скрито-покрито – всичко си е документирано“, пише политологът.
От снимките, които външният министър е публикувала на стената си, ставя ясно, че тя е омразният политик, подписал конвенцията за третия пол.
„Днес в 11:34 часа подписах Истанбулската конвенция. Миналата седмица правителството взе решение да се присъединим към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. До момента документът е одобрен от 38 държави, 24 от които са членки на ЕС. С присъединяването си към Конвенцията България се задължава да вземе мерки за предотвратяване и справяне със всички форми на насилие, породено от неравенството между половете, за защита на пострадалите и за ефективно съдебно преследване на извършителите. Както и за събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по проблема с домашното насилие“, споделя на 21 април 2016 г. Захариева.
„Подписването на конвенцията е исторически акт, защото статистиката показва, че всяка 4-та жена в България е жертва на домашно насилие. А също така и че при 30% от жените тормозът продължава средно по 10 години. Недопустимо е в съвременното общество да съществуват подобни практики. Наша е отговорността те да бъдат прекратени, а извършителите да бъдат наказани с цялата строгост на закона. В България не трябва да съществуват страх и безнаказаност. Това е общата ни кауза“, добавя Захариева.
След като българите излязоха на улицата и загатнаха, че могат да въртят сопата, правителството се извъртя и остави Истанбулската конвенция на „трупчета“. Вероятно тя няма да бъде ратифицирана никога от българският парламент.
„Кипва ли ви? Да ви питам тогава: През април 2016 (преди ДВЕ ГОДИНИ!) защо мълчахте?
Защо нищо не направихте? Защо нищо не казахте? Защо СЛЕД този април 2016 година ЗА ТРЕТИ ПЪТ си ги избрахте пак същите – в това число и именно ей тая същата?“, пита Пасков.
„Питам мнозинството – 16% от „имащите право на глас“, и 55-56% „гъбари“, които сте 71-72% от населението на България. Тоест, абсолютното мнозинство!“, добавя той.
„Кой ни/ви е виновен? „Те“-комплекса? Някои си „те“, но не и вие/ние, нали? Кога ще пораснете, и ще започнете да носите отговорностите си като пълнолетни граждани? Кога ще започнете да изисквате отговорно поведение и отношение от себе си, и от хората около вас? Кога ще престанете да бъдете мухльовци и мижитурки? Кога ще изключите СМРАД-овете си, и ще започнете да ползвате този зомбивизор само като монитор за подбрани и полезни неща?“, пита родолюбецът.
„Кога ще обърнете внимание на децата си, и ще се отнесете към настоящето и бъдещето им като отговорни родители, а не като сьомга, която си хвърля хайвера, и го запокитва нейде надалече? Кога ще станете българи, достойни не за средновековните ни почти митични и легендарни предци, а дори и само за тези ваши родители, баби и дядовци, които построиха тази последната днешна България през 1944-1989? Достойни за същите тези последни строители на днешната България, които днес са на дъното на унижението, оскърблението, безизходицата, и отчаянието? Те са там заради вас/нас! Заради всеки един от нас/вас!“, коментира Пламен Пасков.
„Кога ще пораснете? Големият въпрос е, мили мой народе (нямам си друг): „КОГА“ (не искам да питам – ДАЛИ?“), а не „КОЙ“!“, добавя той.
Бойко Борисов се развива като трагически персонаж в българския политически живот. Трагедията е жанр, в който героите се самоунищожават, водени от слепите сили на собствените си страсти. Изборът, който превръща Едип в цар и велик владетел, води и до неговото падение. Стратегията, която даде на Борисов трети мандат, е това, което най-вероятно ще доведе до неговото падане от власт и възхода на Радев.
Наистина парадоксално е как един аутсайдер в политиката като Радев, който не изглежда особено сръчен в нея, успя не само да стане президент, но и да започне да променя дневния ред на страната. На последния консултативен съвет при президента тази промяна започна да добива и по-конкретни очертания: някои от участниците – Цветан Цветанов, например – са останали с впечатлението, че става дума дори за постепенно извеждане на страната от ЕС и НАТО.
Как се стигна дотук? Отговорът не е в силата на БСП, световните тенденции или някаква магическа харизма на Радев, а в тактическите лавирания на Борисов. Ето и основните Борисови политики, които доведоха до възхода на Радев:
1) Балансиране: Борисов се представя за „балансьор”, което означава, че той трябва да е винаги в центъра. Има рационалност в такава стратегия, обоснована в теоремата за „средния избирател”. Проблемът на Борисов е, че в настоящия парламент ГЕРБ не е в центъра, а е в проевропейския край на политическия спектър.
Всички останали са или русофилски формации, или амбивалентни спрямо ЕС и НАТО. Заради това реалният „балансьор” всъщност е Радев, а Борисов е само формален балансьор. Колкото повече медиите и самият Борисов славят политиката на „балансиране”, толкова повече те наливат вода в мелницата на Радев. И уж Пеевската медийна машина работи за ГЕРБ, но вече всъщност им е изкопала трапа с прогноза, че те сами ще се срутят в него.
2)Дискредитиране на проевропейската десница: Политиката на „балансиране” имаше смисъл, когато вдясно от ГЕРБ беше Реформаторският блок с еднозначната си евроатлантическа позиция. Тогава Борисов можеше да си позволи да лавира в „центъра” и да се обажда ту на Москва, ту на Брюксел. Но за да си спести критиките за корупция, той не само инвестира в разбиването на традиционното дясно с кооптирането на Кунева, Москов и Лукарски, но започна – чрез присъдружните си медии – активно да дискредитира и неговите идеи и говорители.
Така на терена остана само една огромна кохорта от бивши кадри на БКП и службите, които заляха ефира с комунистическите си спомени, фантазми и надежди за реванш. Ако човек се вгледа в „експертите” ни по сигурността, например, ще остане с впечатление, че още сме член на Варшавския договор.
Ето така се стигна до парадоксалната ситуация, в която нашата уж „балансирана” позиция по случая „Скрипал” се оказа всъщност руската позиция. За Сирия пък Радев влезе в ролята на „балансьор”, като критикува официалните становища на правителството, НАТО и ЕС отново от руска гледна точка (БСП беше още по на изток и от Радев, а „Атака“ направо отиде в Крим).
Борисов усеща, че Радев издърпва „балансьорското” килимче изпод него, и затова прибягва (съзнателно или не) до един трик: Цветан Цветанов все по-системно влиза в ролята на ерзац традиционна десница и започва да говори така, както тя би трябвало да се позиционира. Този трик няма да мине обаче, защото никой не вярва, че Цветанов е достатъчно различен и автономен спрямо Борисов.
Тоест Борисов не може да е балансьор между две свои партийни инкарнации. А и цялото усилие да се дискредитира традиционната десница сега може да допринесе единствено за дискредитирането на самия Цветанов, натоварен да играе нейната роля. Общественият дискурс е вече форматиран да представя в негативна светлина еднозначните проевропейски позиции.
3) Консервативно–патриотичния завой:Дискредитирането на десницата вървеше ръка за ръка с венцехвалене на патриотично-консервативните формации. ГЕРБ се надяваше да „опитоми” тази енергия и да я използва за мирни цели. В един от безсмъртните си филми Чарли Чаплин трябваше да духне през една тръба хапче в устата на болен кон. Конят обаче духна пръв. Така се получи и с ГЕРБ, които глътнаха доста голям консервативно-патриотичен хап и стигнаха дотам, външната политика на страната да съвпадне с позицията на Волен Сидеров.
Нещо повече – БСП решиха да не останат по-назад и чрез Корнелия Нинова се трансформираха в изрядна консервативно-патриотична формация от типа на „Атака“. И докато Борисов си мислеше, че „балансира” между Меркел и Орбан, Радев се настани между него и БСП и стана реалният балансьор между консервативно-патриотичното и остатъците на проевропейското в ГЕРБ.
4)Параноите по сигурността:ГЕРБ умишлено раздухваха параноични страхове – с бежанците, кризата в Сирия, възможността за ядрена война – с една проста калкулация: има ли криза, хората искат стабилно правителство. Обаче тези страхове тласнаха страната силно в патриотично-консервативна посока и допринесоха за позиционирането на Радев в средата между ГЕРБ, крайните националисти и откровените параноици.
5)Антикорупционната политика:Целта на Борисов винаги е била антикорупционните органи (съд, прокуратура, агенции) да не засягат високите етажи на управлението, а да работят в синхрон с тях. Поради тази политика обвинени и подсъдими по правило се оказват опозиционери, неудобни на властта или просто хора без политически чадър. За да се постигне този резултат, Борисов сключи „сделка” през 2015 г. (с конституционните поправки).
Той гарантира абсолютната безконтролност на прокуратурата, а тя пък се ангажира да спазва червените линии спрямо топ-управляващите и присъдружните им олигарси (които ту имат, ту нямат медии). Тази сделка действа и досега, но в момента, в който ГЕРБ започне да изглежда слаб, тя може да бъде развалена по отношение на Борисов и близкото му обкръжение. За своята легитимност антикорупционната машина има нужда от високопрофилна жертва от управляващите – Захариева беше спомената от Цацаров, а Цветанов вече е минавал по този път.
С други думи, както Костинбродската афера показа, прокуратурата бързо сменя лоялността си при промяна на политическата среда. В тесен смисъл трагическото падение на Борисов с висока вероятност ще бъде свързано с някакъв костинбродски прокурорски обрат. Радев подготвя почвата за този обрат, като се възползва от правото на всеки новодошъл в политиката на една година антикорупционна слава.
Досега той не е дал заявка, че ще тръгва да променя системата– не е заел позиция нито по КТБ, нито по афери като ЦУМ-гейт, нито по квази медийни монополи и други срасналости. Но говоренето му може да се окаже достатъчно за смяна на управляващите.
Трагедията на Борисов – трагедия на България
Част от умелостта на един политик е да превърне частната си трагедия във всеобща. Дотук Борисов винаги е успявал да го направи и да убеди хората, че падането му от власт ще е край на евроатлантическия път на страната. Българите са разумни и като цяло не биха изтървали европейското питомно заради евразийското диво.
Но когато традиционната десница критикуваше Борисов, че се заиграва твърде много с Русия (покрай „Белене”, „Южен поток” и т.н.), той убеждаваше всички, че хитрото яре от две майки суче. В днешната ситуация Радев влезе в ролята на ярето, което обещава да суче даже още повече от Русия, без да излезе от ЕС. А Борисов е на път да влезе в ролята на лъжливото овчарче, което вика помощ заради вълк, който само е вкарало в кошарата.
Нашата аграрна политическа реалност като че ли не е податлива за описание чрез високия жанр на трагедията. Но партийните боричкания и надхитряния днес са в състояние да направят голяма беля – да маргинализират страната в ЕС и НАТО, и да я отклонят от геополитическата орбита, която е безспорно полезната за нея. А това би било историческа грешка и пример за самоделно произведена трагедия, при която идентичността, страстите и хитрините на един герой стават причина не само за неговия провал, а и за този на цялото общество.
Дали Борисов ще успее да избегне такъв провал, като се преизмисли отново – предстои да видим. Но ако продължи да настоява на „балансьорската“ идентичност, която си изгради след 2015 г., много вероятно е доктор Борисов да се окаже в ролята на доктор Франкенщайн.
И да стане жертва на собственото си произведение.
