Само всеки десети българин (10%) вярва в независимостта на медиите в страната, останалите не се доверяват на поднесената информация. Считат я за манипулативна, обслужваща определени политически и/или корпоративни интереси. Тази тенденция се засили, след като голяма част от пресата в България попадна в ръцете на депутата-олигарх Делян Пеевски, а големите телевизии започнаха открито да сервилничат на управляващите срещу финансови инжекции за медийност на проектите по оперативни програми. Българите все по-малко вярват и на изказванията на политиците и изнесените от тях данни в публичното пространство.
Фондация „Конрад-Аденауер“ (KAS) и „Алфа Рисърч“ представят проучване за свободата на медиите и политическата комуникация в България:
Медийното положение в България се вижда все по-критично – както от международните организации, така и от гражданите. „Все по-малко българи вярват в истинската свобода на медиите“, коментира ръководителя на медийната програма „Кас“ в Югоизточна Европа – Кристиян Спахр. 10% вярват в независимостта на медиите, 67% го отричат, а 24% не са сигурни. „Кризата на доверие в медиите се е увеличила“, казва Спар. „Проучването показва само минимални разлики между различните възрастови групи, хора от градски и селски райони или с различно образование“, обяснява Боряна Димитрова, управляващ съдружник в Alpha Research.
България понастоящем е в списъка на 109 от 180 страни в международното класиране за свободата на печата от „Репортери без граници“. „Няма систематично потискане на журналистите в България, но много от факторите отслабват свободата на медиите: монополиите на олигарсите, взаимозависимостта между медиите и политиката, драматичната икономическа криза на медиите, както и правните дефицити и слабата саморегулация“ , казва експертът на KAS Кристиан Спахр. В едно по-ранно проучване на „Конрад-Аденауер“ всеки трети журналист заяви, че не може да докладва за определени лица, компании или теми.
Хората не само се чувстват недостатъчно информирани от медиите, но и от политици. 64% смятат, че комуникацията на политиците е слаба или много слоаба, само 11% са доволни. Други 25 процента не могат да дадат окончателна оценка. „По време на европейски кризи и необходимостта от значителни реформи, политиците трябва да инвестират повече от всякога в професионалната комуникация“, заключава Спахр. „Експертни форуми като правителствената комуникационна асоциация SEECOM и конференции на KAS подкрепят PR-специалистите по пътя към по-прозрачен граждански диалог“. Медийната програма KAS South East Europe наскоро публикува експертна книга за политическа комуникация, която конкретно описва предизвикателствата пред новите държави-членки на ЕС и страните-кандидатки.
Качеството на дебатите в медиите също беше тема на изследването: мнозинството от българите забелязват дискриминация и клевета в обществения дискурс, които са отразени в медийното отразяване. Например 67% от българските граждани забелязват дискриминация и обиди срещу политиците.
Според „Алфа Рисърч“ причината е не само да се намери в качеството на докладването, но най-вече в взаимодействието на политиците помежду си: „Поради обиди, агресия и речта на омразата, както и унизителен тон срещу политическите противници в телевизията изяви и медийно отчитане на парламентарните дебати, политиците стават автори и в същото време жертва на дискриминация „, обяснява Боряна Димитрова.
54% от българите признават дискриминацията и клеветата срещу националните и етническите малцинства в политическите дебати, обхванати от медиите, 49% смятат, че религиозните малцинства са дискриминирани, а 44% виждат случаи на дискриминация срещу неправителствени организации.
Изследването бе представено на 27 ноември 2017 г. в Медийния форум на Югоизточна Европа (SEEMF) в София. Около 300 участници присъстваха на конференцията. SEEMF е най-голямата медийна конференция в Югоизточна Европа и се провежда всяка година в друга страна от региона. Конференцията се организира от Медийната програма KAS Югоизточна Европа, Югоизточната европейска медия организация (SEEMO) и Централноевропейската инициатива (CEI).
След почти 6 години дела, Първа инвестиционна банка е осъдена окончателно от последна инстанция – Върховен касационен съд – да възстанови откраднати близо милион лева от сметката на фирма „Кулинар” АД.
Историята на тази кражба е потресаваща и разкрива как се разпада държавата, която в най-стабилните си институции е прогнила. Банките вече са компрометирани като ненадеждни, но в това число попада и БНБ, която уж трябва да е най-стабилната и да е надежден надзорник.
В продължение на 6 години медиите, с изключение на публикации в „Бивол”, „Офнюз”, “Афера”, “Гласове” (2011-2014 г. – виж тук и тук, и тук в e-vestnik), старателно мълчат по скандалния случай, за да не засегнат банката.
В някои медии дори се прокрадват внушения, че има нещо нередно, не може така да се открадне 1 млн. лева от сметка в банка, проблемът бил в титулярите на сметката, защото имало разправии между акционерите на “Кулинар” и т. н.
От 2011 г. насам, когато става източването на сметката, Първа инвестиционна банка прави всичко възможно да не ги върне на ощетения си клиент, както ги задължава Законът за платежните услуги и платежните системи. Банката оттогава, докато не е осъдена накрая, твърди, че топката е у клиента, при нея всичко е изрядно, банковите транзакции са извършени от упълномощен от титулярите човек и т. н.
Да, ама…
Кражбата е явна и доказана в съда, използвани са фалшиви пълномощни, непроверени от банката, извършителите са известни, но няма осъден и арестуван за случая, което пък показва бездействието на прокуратурата, следствието и полицията.
Случаят е описан от свидетели и доказан с документи, движението на парите е пределно ясно. Сега ПИБ е осъдена да ги върне на ощетените, а откраднатите пари се знае къде са отишли и никой не ги търси, нито съди извършителите.
Ето как протича този криминален екшън:
В началото на 2011 г. фирма „Кулинар” АД, производител на хранителни продукти, депозира към 970 хил. лева, разпределени в два депозита в Първа инвестиционна банка. Единият депозит е 860 хил. лева, другият е 56 хил. евро (малко над 110 хил. лв.) Общо сумата е близо милион лева. Депозитите стоят непипнати месеци наред, по онова време лихвата е висока. В същата банка фирмата има и разплащателна сметка. Операции по банковите сметки на фирмата и транзакции могат да се извършват само с подписите на двама членове на съвета на директорите на акционерното дружество. Не може само един от шефовете да иде да нареди превод от сметките.
Но един ден в началото на август 2011 г. в банката се явява адвокат на име Бисер Борисов, представя пълномощни от двама от членовете на съвета на директорите на фирмата, с които те го упълномощават да оперира от тяхно име по сметките.
В една банка, когато представят пълномощни, има многостепенна вътрешна система за контрол и проверка, редица процедури. Не е ясно установено каква проверка са извършили в ПИБ, но приемат пълномощни, които на юридически език в съдебните документи се наричат „неистински”, а на обикновени език са просто фалшиви, менте.
По вътрешните правила в банките, когато се представя такова пълномощно, още повече за фирма и за големи сметки, от банката трябва да се обадят на титуляра и да го попитат – „Дали ли сте пълномощно?”, ако отговори с „да”, следва въпрос „На кого сте дали пълномощно?”. Има точно определен сценарий за въпроси, като разговорът трябва и да се запише. И това е само част от системата за проверка.
В случая има двама титуляри, дали пълномощно на един човек. От банката никой не им се е обадил. Може би банката разчита на друга проверка? Да, ама… В съда става ясно, че шефката на отдела, която трябва да провери пълномощните, не знае чужд език. А те са на гръцки и английски. Защото пълномощните са издадени в Кипър и са крайно съмнителни – в някакво село край Никозия, подписани с подписа на селския кмет, заверени в кипърското министерство на правосъдието с апостил (образец на подписите). И са без превод. Само че фалшификатите са неграмотни – има груби правописни грешки в бланката на английски, има грешка в ЕГН-то на единия упълномощител, сгрешен ЕИК на фирмата в другото пълномощно и др. несъответствия. Подписите, разбира се, са фалшиви. За да се проверят тези пълномощни, дали действително са издадени, е било нужно едно обаждане по телефона до Кипър. Това, изглежда, е било непосилно за банката. Но адвокатът на фирмата Калоян Янков, който е и член на съвета на директорите, се обажда по телефона до министерство на правосъдието в Кипър и още същия следобед му връщат отговор, според който с такива номера на документи няма заверяван апостил на пълномощни. Достатъчно е било едно обаждане… Но, в нарушение на собствените си правила, банката приема пълномощните за редовни, с тях адвокатът Бисер Борисов се регистрира за електронно банкиране.
И така на 2 август 2011 г., упълномощен да оперира по сметките, Борисов прехвърля и двата депозита в разплащателната сметка на фирмата, а след това прави превод на цялата сума от над 960 хил. лева по сметка в Интернешънъл асет банк, като превежда и на себе си 6500 лв. Интернешънъл асет банк е бившата Първа източна международна банка,
банката на бившата групировка СИК
В момента няма СИК, но собствениците са си същите – Маджо и прочее.
Там парите попадат в сметката на фирма „Вектор механик” ЕООД, с титуляр Калин Кръстанов, шеф на въпросната фирма. Кръстанов в същия ден на превода от ПИБ в Интернешънъл асет банк, тегли цялата сума …в брой. Хората, които знаят банковите правила и системи на работа, ще кажат, че това е невъзможно. Защото никой банков клон не разполага с 1 млн. лева в брой. За да се изплати такава сума, се прави заявка най-малко 2 дни предварително, парите в брой се взимат обикновено от БНБ, дори голяма банка с много клонове трудно може да ги събере. Така или иначе, трябва предварителна заявка, взима се висока такса, а по закон има изискване при изплащане на сума над 20 хил. лева получателят да има охрана. Въпросният Кръстанов няма никаква охрана, нито е чувал за предварителна заявка, става ясно от показанията му в съда. На въпрос правил ли е заявка за такава сума в брой, той отговаря отрицателно, с пояснение, че „имах чувството, че в банката ме очакват”. От уточняващи въпроси към него става ясно, че той никога не е виждал какво количество пачки са 1 млн. лева в брой. Пред съда и следствието обяснява, че взел парите в два куфара и ги занесъл на един паркинг, където го чакал членът на съвета на директорите на „Кулинар” АД Николай Янакиев, за да получи тези пари. Човек може да се чуди защо е тази врътка – шеф на „Кулинар” ще преведе почти 1 млн. лева на друга фирма, а после собственикът й ще ги тегли в брой да му ги върне обратно.
Пред съда е разказан следният сценарий. Човекът от „Кулинар” Николай Янакиев искал да купи от фирмата „Вектор механик” водопроводни части за 9600 и нещо лева. Ама погрешно пълномощникът превел вместо 9600 лева, 960 хил. и нещо. И затова Янакиев се обадил на Кръстанов от „Вектор механик” , че станала грешка и да му изтегли парите и да ги донесе в брой…
Съчинената версия е толкова нахална, че няма кой да я приеме сериозно. Дори да допусне човек, че е възможна такава налудничава грешка – да се преведе 100 пъти по-голяма сума (за което кой знае защо са закрити два депозита) – тя може да се върне обратно с превод, без никакъв проблем. А не да се тегли в брой и да се разнася в куфарчета по паркингите. Разбира се, въпросният Янакиев от „Кулинар” не знае нищо такова. Човекът, който уж му занесъл и предал парите на паркинга, при разпита в съдебната зала, не го познал. Когато посочили Янакиев и попитали – „На този човек ли предадохте парите?”, той казал „Не”. И разписката за предадените пари била с фалшив подпис.
Бележка за разследващите и за незапознатите с банковите правила – такава врътка със сума в брой може да стане само в съучастие на хора от „Интернешънъл асет банк”. По извлечения парите са преведени от ПИБ там, а оттам са уж изтеглени в брой. В една цивилизована държава полицията отдавна да е арестувала, а съдът осъдил и вкарал в затвора съучастници от тази банка. Такива не са разкрити обаче от компетентното българско следствие.
В „Кулинар” през онзи август 2011 г.
никой не подозира,
че парите им от депозитите са преведени някъде. В началото на септември, месец по-късно, банковите извлечения отиват в счетоводната фирма, обслужваща „Кулинар”. И счетоводителите откриват, че има превод на 960 хил. лева с основание „купуване на недвижим имот”. Уж за водопроводни части, а в нареждането пише „недвижим имот”… И счетоводителите поискали документи за имота от шефовете на фирмата. Чак тогава те разбират, че някой им е отмъкнал парите. Веднага отиват в банката и подават заявление банката да им възстанови сумата според Закона за платежните услуги и платежните системи. Според този закон при случай на неразрешена платежна транзакция, източване на пари от сметка на клиент без негово знание, кражба от кредитната му карта, банкомат и т. н., банката трябва да възстанови парите в 30-дневен срок. Законът следва регламент на Европейския парламент.
Въпреки сложността на случая, в Първа инвестиционна банка извършват проверка за …два дни. И след два дни съобщават на ощетените, че всички процедури са спазени, всичко е изрядно и няма да им възстановят парите. „Показаха брутално отношение към нас”, казва адвокат Калоян Янков, който представлява фирмата и е член на съвета на директорите. Той е и един от двамата, чийто подпис е фалшифициран на пълномощното, издадено уж някъде в Кипър.
С отказа си банката приема, че пълномощните и извършените транзакции са редовни. В следващите почти 6 години банката ще настоява точно на това в съда, като чак през лятото на 2017 г., на последна инстанция Върховният касационен съд потвърждава решенията на Софийски градски съд и на Апелативен съд, че парите са източени в нарушение и банката трябва да ги възстанови. Сумата, която трябва да върне банката вече е почти двойна – с лихви, такси, съдебни разноски. Ощетените водят над 5 години трудно и тежко дело. Дори две. На първата инстанция съдът усложнява излишно делото, като го разделя на две – защото имало два депозита.
Адвокатите на фирмата трябва да доказват в съда, че пълномощните са фалшиви. Разпитани са като свидетели 11 служители на Първа инвестиционна банка. Адвокатите трябва да доказват също, че банката не е спазила собствените си правила и процедури, допуснала е груба небрежност.
Когато и на втора инстанция в Апелативен съд осъждат ПИБ по първото дело за по-голямата сума – 860 хил. лева, фирмата изважда изпълнителен лист и съдия изпълнител се заема да им върне парите. Тогава от банката се опитват да спрат съдия изпълнителя да прибере отсъдената сума, с лихви и съдебни разноски. За целта ПИБ внася над 900 хил. лева гаранция във Върховен касационен съд, за да спре съдебното решение и да го обжалва. След като и последната инстанция потвърждава решението, от банката отиват при адвокатите на фирмата с искане да платят доброволно, за да си спестят разходи…
Второто дело – за депозита от 56 хил. евро (около 110 хил. лева) още не е приключило окончателно, но от банката са поискали споразумение, за да възстановят сумата, защото чрез съдия изпълнител ще им излезе по-скъпо.
(следва:
– Изработени са фалшификати на лични карти, чрез системата на МВР;
– Как БНБ прикрива кражбите;
– Дъщерята на Левон Хампарцумян е шеф на отдел в БНБ, който проверява банките)
Книгата „138 години пазари Бургаски регион“ е плод на съвместните усилия на общинското дружество „Бургаски пазари“ и историците от РИМ Бургас.

„С този труд поставяме паметен знак в развитието на бургаските пазари и вярваме, че когато нашите наследници разгръщат страниците й, тя ще им напомня за дългия, но верен път, по който са вървели нашите предшественици. Съвремието доказа, че това е пътят на Бургас вече повече от 2 хилядолетия.“ – подчерта управителят на дружеството Живко Панайотов.

Инж. Живко Панайотов, управител на „Бургаски пазари“ ЕООД
Книгата се издава от Община Бургас и „Бургаски пазари“ ЕООД по идея на управителя на дружеството инж. Живко Панайотов. Съставител е директорът на РИМ – Бургас Милен Николов, а автори на по-голяма част от материалите са специалистите от Историческия музей – Яна Иванова, Иванка Делева и Владимир Анигностов. Дизайнът и предпечатът са дело на Цветана Илева.
Книгата „138 години пазари – Бургаски регион“ е ново документално издание, което представя как се е развивала търговията на това място. То проследява търговията и пазарите преди Освобождението. В специален раздел е обособен за възникването и развитието на търговските пазари и пазарните отношения в Бургас през периода 1878-1944 година.
В третата глава авторите акцентират върху дейността на бургаските пазари в периода 1944 – 1989 г. Последната част е посветена на развитието на стопанството след 1989 година.
На премиерата на книгата авторите, предимно от Регионалния исторически музей в Бургас и Държавния архив, разказаха интересни истории и факти, на които са се натъкнали по време на работата си по подготовката на съдържанието. Луксозното издание в 112 страници с над 70 архивни снимки съдържа изключително интересна фактология, илюстрираща духа на някогашния Бургас и хората, които са го населявали.
„Книгата е ценна с това, че показва историята и дългия път на развитие на бургаските пазари, и по любопитен начин, чрез архивни снимки и текстове, може да се проследи и част от историята на града“, заяви при представянето на труда кметът на Бургас Димитър Николов.
Ilian Vassilev

Борисов проговори по Белене и реакторите. Показа си рогата и обвързаностите. И какво мисли, като обяви проекта под шапката на „национална сигурност“ ще спре гравитацията на пазарната логика, ще го извади от необходимостта от тръжни процедури и спазване на закона за обществените поръчки, ще оправдае наливането на средства заради „съображения от национална сигурност“?
Да, има елемент на националната сигурност в този проект и то не един – това че по силата на международни конвенции, които държавата е подписала, тя носи ултимативната отговорност за всичко което става в тази сфера – което прави илюзията за частен ядрен проект гротеска. И второ, това че всяка ядрена централа е потенциален обект на военен удар, която я превръща в практически незащитима цел /дори да хвърлим един милиард долара за ПВО, което трябва да направим и тези разходи ги няма в калкулациите, пак няма гаранция/ и поради мащабите на пораженията и щетите на практика ще постави държавата ни на колене.
Видяха, че с доклада на БАН не стана. Публикацията му е признание за поражение, защото видяха, че на всеки техен аргумент има десет по-силни контра-аргументи. Сега търсят обходен маршрут.
Следете ходовете на Борисов – защото той е реалния кукловод по темата.
Още веднъж да му кажа – каквито и ангажименти да е поемал, Белене няма да стане. Дори под шапката на националната сигурност. В момента, в който народът разбере какво ще ни струва – Борисов е вън от властта. Тясна ще му се види София.
Фейсбук
Georgi Borisov Georgiev

ЧЕСТИТО! Стигнахме дъното!
Преди години се питахме „кога ще ги стигнем“ американците, германците, италианците… После почнахме да се питаме „кога ще ги стигнем“ румънците, естонците, словаците… И накрая, след 28 години „преход“ започнахме да се питаме „кога ще стигнем дъното?“ А към това дъно ни водеха цяла поредица ченгета, комунисти, мутри и престъпници, представящи се за политици. Долни боклуци, чиято единствена цел е да крадат и прикриват престъпленията си. Грабеж, корупция, лъжи и репресии спрямо непримиримите, това е днес мутренската „стабилност“ на Буда, Пеевски и Цацаров.
И СТИГНАХМЕ ДЪНОТО!
Стигнахме го, когато за трети път върнахме Буда и бандата му на власт.
Стигнахме го, когато управляващите посегнаха на Ваня Рибчева, майката на загиналият в Лясковец командос Емил Шарков и искат да я изхвърлят от дома и, а ние, като общество стоим и гледаме.
Стигнахме го, когато загубихме инстинктите си за самосъхранение, загубихме способността си да мечтаем и да се борим за свободата си.
Стигнахме го, когато приехме да губим децата си, бягащи в чужбина , вместо да изхвърлим боклуците, които ги прокуждат.
И като стигнахме дъното, сега пред нас има два пътя. Да останем на дъното, докато бавно и мъчително настъпи смъртта. Или да съберем каквото е останало, като хора, сили и надежда и да почнем да ринем блатото! Изриване и измитане на целият боклучак. Бой до дупка, повече няма какво да губим. Без компромиси и без прошка. На площадите срещу мафията и свинете, превърнали държавата ни в кочина. Нещо като последен опит. А понякога е нужно съвсем малко…
БОЕЦ водим тази битка и събираме готовите и будните.
Фейсбук


















































































