Еврокомисията е решила, че ще се отърве от МСП и неудобството да обяснява защо не постига целите си,
като до края на мандата си трябва да извади България и Румъния чисти и спретнати,
защото нейният председател Жан-Клод Юнкер даде прогнозен срок за годност на МСП до 2019 г. Вчерашните доклади за 2017 г., огласени два месеца предсрочно, за да не развалят образа на България като бъдещ председател на Съвета на ЕС, потвърждават тенденцията, забелязана в докладите за 2016 г., които бяха публикувани през януари. За румънците се знае, че са свършили доста работа, и от тях се очаква само да не направят обратен завой (какъвто лош навик имат), докато за България не се отчитат никакви конкретни резултати (присъди), а само добри намерения, заявени чрез законодателни промени и структурни реформи.
Да вземем за пример борбата с организираната престъпност. Знаете ли, че тя е на приключване, защото нашите разбойници са се поевропейчили и Европа не очаква повече да бъдат вкарани в затвора? Ето какво пишат брюкселските наблюдатели: „В доклада от януари 2017 г. се потвърждава, че през последните десет години в престъпната среда е настъпила мащабна промяна, като при организираната престъпност се наблюдава спад на нивото на видимо насилие и тя представлява по-малка заплаха за стабилността на обществото, отколкото в миналото, както и че поради тази причина като цяло положението в България се приближава до това в някои други държави членки.“ В това дълго изречение
единствената вярна дума е „видимо“,
защото българската организирана престъпност в симбиоза с властта се научи да работи „невидимо“. Бандитите вече не се стрелят по улиците и затова е спаднало нивото на „видимо насилие“. Ако Брюксел затвори не само едното, но и другото си око, организираната престъпност в България съвсем ще изчезне. За да постигне пълен успех в следващия си доклад, ще трябва да запуши и ушите си, за да не чува подмятания като изтърваната реплика от премиера Борисов за „депутатите наркотрафиканти“.
Ако някой развали работата на хигиенистите, може да бъде само той, Борисов, защото Брюксел няма никакви други намерения, освен да лъска политическия му образ. Неговото правителство е похвалено както във встъплението, така и в заключението на доклада, което показва, че целувките му с Жан-Клод Юнкер не са били напразни. ЕК пише: „Както беше отбелязано в доклада от 2017 г., политическата нестабилност през годините оказа отрицателно въздействие върху капацитета за реформа. През май встъпи в длъжност ново правителство. При наличието на новото правителство бе възобновена работата по различните направления, в които предишното правителство беше осъществявало дейност през 2016 г.“
Какво означава това?
„Политическата нестабилност“ е падането на правителството „Борисов 2“. Тя настава с появата на служебното правителство на Огнян Герджиков, за което се казва под линия, че заради него „напредъкът по значими законодателни реформи беше забавен“. За щастие обаче положението се е оправило през май с идването на кабинета „Борисов 3“, който възобновява политиката на „Борисов 2“.
Оттук нататък нямат смисъл твърденията на Брюксел, че докладите му не са политически, а фактологически. Липсват каквито и да е факти за успехи в борбата с корупцията на високо равнище, но се сипят похвали за същото високо равнище. Никога досега Еврокомисията не се е представяла толкова откровено като съучастник на управляващите среди, за които българското общество си мислеше, че подлежат на превъзпитание под европейски натиск. Един от малкото народи в ЕС, които все още изпитват симпатия към европейските институции, е българският, но с още старание Брюксел ще го нареди до други, на които им се гади, като чуят за еврократи. Предишният доклад закачливо
пощипна главния прокурор Сотир Цацаров
и му препоръча да се отчита по-редовно какво върши. Цацаров показа схватливост и започна да прескача до Брюксел, където еврокомисарката по правосъдието Вера Юрова установи, че там говори едно, а в България прави друго. Това не разстрои чиновниците в Генерална дирекция „Правосъдие“, откъдето служителка невъзмутимо отговори на в. „Сега“, че не вижда противоречие в оценките на Еврокомисията, защото не знае какво е говорила нейната началничка Юрова.
Висшият съдебен съвет, който също бе дългогодишен „клиент“ на докладчиците в Брюксел, този път е похвален, защото… му е избран нов състав. Според доклада „сега от новия състав на ВСС зависи да покаже своята независимост на практика чрез постигане на трайни резултати при вземането на безпристрастни и професионални решения в ключови области“. Не се очаква много – само „да възвърне доверието на магистратите и широката общественост, което е от съществено значение за доброто функциониране на съдебната система“.
Съчетаването на похвали с констатации за несвършена работа е показател за обезсмислянето от Брюксел на собствения му механизъм за контрол. Хвалбите са за законодателни и структурни реформи, които би трябвало да водят към някакви конкретни резултати в затвора. Наблюдаваме обаче преливане от пусто в празно, само колкото да се губи време и да се залъгват доверчивите, че „меката сила“ на ЕС действително е способна да промени държавата. Какъв смисъл имат ласкавите думи към българските законодателни, съдебни и правителствени среди, ако Брюксел стига до следното признание: „Освен че трябва да осъществи тези реформи на ключови институционални структури, България трябва също така да постигне трайни резултати в областта на ефективното разследване, разкриване и наказателно преследване на корупцията“. С други думи не е достатъчно да се измислят разни структури, а трябва най-сетне някоя от тях да покаже, че работи и дава резултати. За какво ни е специален закон, специализиран съд, специален орган за отнемане на имуществото на обогатилите се от корупция, ако такива лица в крайна сметка няма?
Всички твърдения за „значителен напредък“ са
кухи фрази,
защото България не е помръднала от точката, в която се намираше в началото на мониторинга. На нея дори не са й нужни такива определения, защото и с тях, и без тях си е все същата.
Единствената причина Брюксел да продължава да пише подобни доклади е, че не може внезапно да спре мониторинга, а трябва да подготви обществото, че протича процес, който ще направи мониторинга излишен. И така Брюксел на Жан-Клод Юнкер няма да бъде принуден да признае поражението си.
Изпитвам съжаление към жените, които са имали нещо общо с тоя!
„Не виждам никаква насоченост срещу никого в тази посока. Някой се припозна, че това едва ли не е срещу него, и почна да подхвърля: „ама Цветелина Бориславова“. Проверявайте всички. Аз не съм монах, през живота ми съм имал жени. Само вие, предполагам, сте с по един, докато аз не съм светец в това отношение. Трябва ли всяка жена, която е минала през моя живот, след това да я веят като байрак и да обясняват, че трябва да я проверяват. Аз даже се притеснявам за някои свои съученички, защото се знае, че тогава сме били близки. Не ги знам и къде са сега, но почвам да се притеснявам. Ако почнем да вървим кой с кого е бил и да му проверяваме живота в момента, звучи… Това не работи добре.“
Така Бойко Борисов оправда днес пред медиите желанието на Корнелия Нинова да бъдат проверени сделките при Борисов (премиер) с ЕРП-тата, „Булгартабак“, как Цветелина Бориславова е придобила банка, к.к. „Пампорово“, раздадените общински имоти на София при Борисов кмет…
„Лъжи, демагогия и народнящина се леят от устата на премиера и никакъв отговор на въросите, които опозицията ясно изрече – кои са депутатите наркотрафиканти, как се казват търговците на затворнически гласове, защо депутатите са безделници? Обаче научихме, че е сексмашина и се тревожи за реномето на съученичките си от Банкя! Шаячна посредствност и цървулска арогантност!
Изпитвам съжаление към жените, които са имали нещо общо с тоя! Изпитвам съжаление и към ония, които вярват, че опозицията е предизвикала скандала, за да измести общественото внимание от положителния (?!) доклад на бюрократите от ЕК. Ганьовщината вече се нарича Бойковщина“ – коментира журналистът Любомир Кольовски поредната дебилска изцепка на министър-председателят от ИПОН/СИК.
Колкото и да се срамуваме, за наше съжаление живеем в държавата на монаха, който не бил монах, а тиква!
Ще увеличим напрежението и безработицата, ако ги забраним тотално, оправда се Николинка Ангелкова, а Валери Симеонов след шумните акции „Тишина“ тихо се спотайва
Мутрите запазват преместваемите си обекти в Слънчев бряг. Министърът на туризма Николина Ангелкова оправда решението да отпадне вариантът за тотална забрана на преместваемите обекти по Черноморието с това, че щяло да се породи напрежение и нивото на безработица щяло да драстично да скочи. Как ще стане това, като когато замирише на море, държавата се чуди откъде да внесе работна ръка, за да има кой да обслужва бедните туристи!?
В „Тази сутрин“ по бТВ „туристката“ от „Борисов III”, сподели, че дискутирала проблема с разни хора, които били против премахването на грозните сергии и павилиончета в морските курорти, защото тогава това щяло да намали туристопотока. Горките туристи няма да идват в наш’та хубава страна, защото няма от къде да си купуват дюнери, сладолед и гащички. Няма да има друга услуга, освен тази, която се предлага като ол инклузив в хотелите, каза някак несериозно туристическата шефка.
Водещият Антон Хекимян не се посвини да я затапи, като цитира колегата й от Министерския съвет Валери Симеонов, според който курортите ни са превърнати в едно уродливо подобие на арабските пазари. Според вицепремиера всичките преместваеми обекти се държат от фигури от подземния свят и за тях те не плащат нищо.
След шумните акции „Тишина“ народът очаква да види как вицепремиерът ще се противопостави на опита на Ангелкова да предотврати забраната на „арабските пазарчета“ в курортите. Засега обаче той си трае.
Изборът между живот в свобода и живот в зандан вече е тук
В ръководството на ГЕРБ има много повече бивши членове на БКП, отколкото в ръководството на БСП. Затова действията на ГЕРБ са в много по-голяма степен предопределени от БКП манталитета, отколкото са тези на днешните социалисти.
Особено важно е сега, днес да разберем какво ни готви върхушката на ГЕРБ, тъй като вече не иде реч за смешни повторения на милиционер-социализма отпреди 1989 година. Днес става дума да намерим отговор на въпроса: Кога точно ГЕРБ планират да преобразуват своя режим в пълноценна диктатура?
Да видим исторически познатите БКП подходи към този въпрос.
След края на войната режимите в Източна Европа известно време мимикрират като „народни демокрации”. Продължават да съществуват частната собственост, независимите медии, опозицията; функционират заварените към момента конституции. Когато обаче през 1947-1948 година се подписват мирните договори, сложили официален край на войната, във всичките тези страни комунистическите партии веднага налагат пряка своя диктатура. Собствеността е превзета, медиите – затапени, опозицията – арестувана; сменени са и конституциите.
По-късно, когато БКП (и нейните „сестрински” партии) просто искаха да запазят диктатурата си, действаха по друг начин. Задава се, да речем, някаква международна среща в София. Столицата се очаква да бъде наводнена от чужденци от „Запад”. Затова преди събитието градът е изчистен от всякакви нежелателни елементи. Кой е депортиран, кой е окошарен, кой е „профилактиран” със заплашителни „беседи” („Имаш деца, нали?”), кой – уволнен от работа. Целта е към момента на събитието „чужденците” да не видят или чуят никого, който не е съгласен с режима.
Предстои прословутото българско председателство на ЕС. Въпросът е: Кой от двата гореописани БКП подхода ще избере ГЕРБ за случая? Ще нанесе удара преди събитието, за да не остане никой, който да „изложи” правителството пред „чужденците”? Или ще изчака да мине председателството, пък тогава ще тръгне да ликвидира бизнеси, да мачка медии, да преследва и да затваря хора, да пита разни по-шумни елементи дали имат деца?
По всичко личи, че – може би поради липса на историческо знание – ГЕРБ избира подхода на „победилата БКП”, както се казваше навремето. Планира да нанесе ударите си, преди София да се наводни с „чужденци” (както БКП правеше след 1947 година), а не – след като данданията е минала, както БКП правеше преди 1947 година.
Това са виждали, това помнят и това правят.
Управляващата сила е поставила например задача на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) да смачка бизнеса на Иво Прокопиев, като му блокира сметките. Това автоматично вади от играта изданията на „Икономедия“ като „Дневник“, „Капитал“, „Капитал дейли“. С този удар режимът на ГЕРБ възпроизвежда две от действията, с които през 1947 година БКП превръща своя тогавашен режим в диктатура: ликвидира частни бизнеси и независими медии.
А щом днес могат да смачкат нечий бизнес и някакви медии, утре на ред ще са вашият бизнес и вашите медии, драги. Кое да ги спре? Ако не вярвате, че ще стигнат и до вас – питайте някой свой познат в Русия. Ще ви обяснят как се правят тези работи.
Противоконституционният опит от своя страна за промяна в Конституцията, така щото да бъдат „наказани” участниците в едновремешната приватизация, също има за цел нещо, едно време извършвано от БКП, даже три цели. И тези цели вече не са от репертоара след, а отпреди края на 40-те години.
Първата: конфискуване имуществото на „гадовете” (както в БКП навремето наричаха несъгласните със социализма им). Да се знае, че всяка собственост зависи от прищявката на властта. Ако реши да ти я вземе – ще ти я вземе.
Втората: изтриване на опозицията, в случая – дясната, от лицето на земята. Защото политическият наратив е следният: „Костовите гадове ограбиха държавата, после се скриха в разните там реформаторски партийки; да унищожим този техен последен пристан, ура, другари!” Може да организират и митинги на трудещите се, искащи смърт за този или онзи реформаторски лидер.
Третата цел: рязка смяна на идейния климат в обществото. Още отсега прозира новата пропагандна теза на ГЕРБ – че всичко, което не е под контрола на държавата, е лошо; доброто е онова, което е държавно. А тази теза, както се сещате, също преповтаря тезите на БКП в продължение на няколко поколения.
Веднъж стане ли доминираща, тази нова идеология ще стане основата за масови заграбвания на чужда (частна) собственост в името на „държавата”. А всъщност – в името и в полза на знаем кого. Както беше едно време вицът: „Всичко за човека, всичко за благото на човека! Даже му знаем името на този човек!”
Дотук с шегите и закачките. В близките седмици всичко отново ще трябва да се решава от началото: Демокрация или диктатура? Пазарна икономика или държавен диктат? Управление на закона или управление на партийната воля? Свобода на словото или бой заради свободното говорене в мазетата на РПУ-тата?
Дойде. Отдавна приближава. Сега е тук – изборът между живот в свобода и живот в зандан. Никой освен нас – всеки един поотделно и всички заедно – не може да направи този избор вместо нас. И най-малко могат да го направят нашите западни партньори, които – както обикновено – до последно няма да виждат какво става, за да не се тревожат.
Прави са в този смисъл от „Икономедия“ да пишат следното:
„Превзетата държава“ е тиранин за своите граждани. Без никакво преувеличение в България се заражда тирания и спирането на този процес ще изисква усилията на всички ни.
Важното е да се разбере: ако няма съпротива, всеки ще бъде удрян, един по един, докато съседите се крият на тъмно и треперят, да не би да са дошли за тях. Тъжното, разбира се, е, че не след дълго и за тях ще дойдат…
Georgi Borisov Georgiev
„МАЙНАТА ИМ НА ДОКЛАДИТЕ ВИ!
Нямам нужда слепи, дебелогъзи и стокиращи евробюрократи да ми казват по педерастки начин, че живея в кочина без реално правосъдие. Десет години българите сезираме Брюксел със стотици сигнали за зверска корупция и източване на евросредства, за нарушаване на човешките права и превръщането на управлението в диктатура И РЕАКЦИЯ НЯМА. Нямам нужда да ми казвате това, което ние ви казваме! Нямам нужда от статистика, а от действия. А вместо реални действия срещу управляващата ни мафия , Юнкер се целува и прегръща с Буда! И ако това ви е солидарността – МАЙНАТА И И НА НЕЯ! Докато в България хора плащат с живота си заради битката си с мафията и корупцията, еврочиновниците наливат милиарди в гушата на мафията ни и пишат доклади. МАЙНАТА ИМ И НА ФОНДОВЕТЕ ВИ! Те само направиха свинете ни още по дебели, мафията ни всемогъща, а народа чезне в мизерия със сто евро пенсии и двеста евро заплати, десет години след влизането ни в ЕС.
И какъв „мониторинг“ правите, дами и господа бюрократи от Брюксел? Къде в доклада ви има и една дума за ЦУМгейт? За НДКгейт? За СТОКИРАНЕ гейт? За ДАИгейт? За ОГРАДАгейт? За БОКОВА-МИТРЕВгейт? За мракобесните промени в НПК? Какво мониторинговате? Куфарчетата, които Буда ви носи в ЕНП ли? А вашите данъкоплатци занят ли, че милиардите им отиват в джобовете на Пеевски и Буда, в джобовете на корумпирани боклуци и престъпници? Е, ще се погрижим да разберат.
И на българите имам да кажа няколко думи. Живеем в мутренска диктатура, управлява ни мафия, На власт са най-долните престъпници, които историят ни познава, които са способни да унищожат народ и държава само за да си осигурят личното богатеене и безнаказаност. И с това зло не може да се пребори някой друг, освен ние самите. Няма кой друг вместо нас да се бори за свободата ни. И няма кой друг да потърси отговорност на свинете за извършените престъпления срещу народа и държавата ни. Тази битка ще е жестока, защото мафията ще брани властта си докрай с цената на всичко! Тази битка ще се води на площадите защото нищо друго не дава резултати. Тази битка ще е между гражданите и мафията и ченгетата! Битка за живота ни, за свободата ни, за родината ни. За справедливост и възмездие.
БОЕЦ водим тази битка.“
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА
Фейсбук
